НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
279
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
279
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Ние допущаме, че има неща невъзможни.
Аз свеждам това към развиването на човешката воля.
Ние допущаме, че има неща невъзможни.
Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили?
към беседата >>
Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля.
Аз свеждам това към развиването на човешката воля. Ние допущаме, че има неща невъзможни.
Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля.
Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула.
към беседата >>
Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно!
Аз свеждам това към развиването на човешката воля. Ние допущаме, че има неща невъзможни. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля.
Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно!
Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула.
към беседата >>
Ще кажете: „Всичко е възможно.
Аз свеждам това към развиването на човешката воля. Ние допущаме, че има неща невъзможни. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно!
Ще кажете: „Всичко е възможно.
Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания.
към беседата >>
Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно.
Аз свеждам това към развиването на човешката воля. Ние допущаме, че има неща невъзможни. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно.
Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно.
Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението.
към беседата >>
Какви противоречия биха се родили?
Ние допущаме, че има неща невъзможни. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно.
Какви противоречия биха се родили?
Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 .
към беседата >>
Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула.
Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили?
Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула.
„Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести.
към беседата >>
„Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула.
Едно от правилата на Божествения свят е: всичко в света е разумно, всичко в света е възможно! Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула.
„Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула.
Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача?
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания.
Ще кажете: „Всичко е възможно. Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула.
Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания.
Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България.
към беседата >>
Това беше по Освобождението.
Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания.
Това беше по Освобождението.
Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула.
към беседата >>
Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 .
Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението.
Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 .
Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението.
към беседата >>
Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести.
Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 .
Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести.
Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа!
към беседата >>
Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача?
„Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести.
Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача?
“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула.
към беседата >>
“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България.
Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача?
“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България.
„Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула.
към беседата >>
„Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула.
Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България.
„Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула.
Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно?
към беседата >>
Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението.
Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула.
Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението.
Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно!
към беседата >>
Чудна работа!
Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението.
Чудна работа!
Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот!
към беседата >>
Онези, богатите хора, не работят с тази формула.
Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа!
Онези, богатите хора, не работят с тази формула.
Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула.
към беседата >>
Учените хора също не работят с тази формула.
“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула.
Учените хора също не работят с тази формула.
Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора?
към беседата >>
Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно?
„Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула.
Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно?
Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу.
към беседата >>
Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно!
Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно?
Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно!
“ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу. Ние говорим за Бога.
към беседата >>
“ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот!
Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно!
“ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот!
Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу. Ние говорим за Бога. Но къде е Господ?
към беседата >>
Това не е философия, това не влиза в тази формула.
Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот!
Това не е философия, това не влиза в тази формула.
И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу. Ние говорим за Бога. Но къде е Господ? – Нагоре.
към беседата >>
И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора?
Учените хора също не работят с тази формула. Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула.
И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора?
Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу. Ние говорим за Бога. Но къде е Господ? – Нагоре. Хубаво, ти уверен ли си, че Господ е там, горе?
към беседата >>
Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу.
Казвате: „Невъзможно е.“ Как да е невъзможно? Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора?
Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу.
Ние говорим за Бога. Но къде е Господ? – Нагоре. Хубаво, ти уверен ли си, че Господ е там, горе? Хората все оттам Го викат и там все Го няма.
към беседата >>
Ние говорим за Бога.
Ще турите в ума си формулата: „Всичко е възможно! “ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу.
Ние говорим за Бога.
Но къде е Господ? – Нагоре. Хубаво, ти уверен ли си, че Господ е там, горе? Хората все оттам Го викат и там все Го няма. Учените хора казват, че туй, което денем виждаш нагоре, вечерно време е надолу.
към беседата >>
Но къде е Господ?
“ Казвате: „Ама не и в този живот.“ Оставете това ограничение – в този живот! Това не е философия, това не влиза в тази формула. И знаете ли къде е заблуждението на мнозина хора? Ние говорим често за нещата, че едни са нагоре, други – надолу. Ние говорим за Бога.
Но къде е Господ?
– Нагоре. Хубаво, ти уверен ли си, че Господ е там, горе? Хората все оттам Го викат и там все Го няма. Учените хора казват, че туй, което денем виждаш нагоре, вечерно време е надолу. Тогава, ако се молиш денем, Господ е нагоре, ако се молиш вечерно време, Господ е надолу.
към беседата >>
2.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“.
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят? Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден. Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството.
Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“.
Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
към беседата >>
Какво бихте написали?
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят? Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден. Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“.
Какво бихте написали?
Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството?
към беседата >>
Много работи може да напишете.
Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден. Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали?
Много работи може да напишете.
Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека.
към беседата >>
Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.
Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете.
Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Какво нещо е според вас благородството?
Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
Какво нещо е според вас благородството?
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека.
Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството?
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека.
Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека.
Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека?
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека?
Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник.
към беседата >>
Вижте, у благородния човек има и личен елемент.
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека?
Вижте, у благородния човек има и личен елемент.
Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста.
към беседата >>
Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение.
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент.
Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение.
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение.
към беседата >>
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства.
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение.
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства.
Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта.
към беседата >>
Благородството върви по кръв.
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства.
Благородството върви по кръв.
За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта. Казват, този човек има благородна кръв.
към беседата >>
За такъв човек казват, че е роден благородник.
Тогава, според вас къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв.
За такъв човек казват, че е роден благородник.
У него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта. Казват, този човек има благородна кръв.
към беседата >>
У него кръвта е чиста.
Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник.
У него кръвта е чиста.
Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта. Казват, този човек има благородна кръв.
към беседата >>
Някои благородни хора имат царско произхождение.
Когато кажете, че някои човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста.
Някои благородни хора имат царско произхождение.
Често отдават благородството на човека на кръвта. Казват, този човек има благородна кръв.
към беседата >>
Често отдават благородството на човека на кръвта.
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение.
Често отдават благородството на човека на кръвта.
Казват, този човек има благородна кръв.
към беседата >>
Казват, този човек има благородна кръв.
Благородството върви по кръв. За такъв човек казват, че е роден благородник. У него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта.
Казват, този човек има благородна кръв.
към беседата >>
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали?
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали?
Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен.
към беседата >>
Как ще ги определите?
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали?
Как ще ги определите?
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите.
към беседата >>
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно.
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали? Как ще ги определите?
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно.
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи.
към беседата >>
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване.
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали? Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно.
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване.
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
към беседата >>
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено.
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали? Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване.
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено.
Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
към беседата >>
Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен.
Ако бих ви задал темата Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични чувства какво бихте писали? Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено.
Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен.
Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това.
към беседата >>
Вие излезете от дома му и се докачите.
Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен.
Вие излезете от дома му и се докачите.
Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви.
към беседата >>
Туй докачение на какво чувство се дължи.
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите.
Туй докачение на какво чувство се дължи.
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден.
към беседата >>
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи.
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там.
към беседата >>
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено. Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там. Питам ви сега: защо се докачате?
към беседата >>
Всеки от вас чувства това.
Много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате, той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
Всеки от вас чувства това.
То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там. Питам ви сега: защо се докачате? Какъв е обектът на това докачение?
към беседата >>
То е едно общо явление и се предава на всички ви.
Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това.
То е едно общо явление и се предава на всички ви.
Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там. Питам ви сега: защо се докачате? Какъв е обектът на това докачение? (– Защото не ни е угодено в нещо.)
към беседата >>
Това са неща, които се случват всеки ден.
Туй докачение на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви.
Това са неща, които се случват всеки ден.
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там. Питам ви сега: защо се докачате? Какъв е обектът на това докачение? (– Защото не ни е угодено в нещо.)
към беседата >>
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там.
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден.
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там.
Питам ви сега: защо се докачате? Какъв е обектът на това докачение? (– Защото не ни е угодено в нещо.)
към беседата >>
Питам ви сега: защо се докачате?
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там.
Питам ви сега: защо се докачате?
Какъв е обектът на това докачение? (– Защото не ни е угодено в нещо.)
към беседата >>
Какъв е обектът на това докачение?
Всеки от вас чувства това. То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там. Питам ви сега: защо се докачате?
Какъв е обектът на това докачение?
(– Защото не ни е угодено в нещо.)
към беседата >>
(– Защото не ни е угодено в нещо.)
То е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: Аз втори път няма да стъпя там. Питам ви сега: защо се докачате? Какъв е обектът на това докачение?
(– Защото не ни е угодено в нещо.)
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг пример.
Сега ще ви приведа друг пример.
Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето. Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави. Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето.
към беседата >>
Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето.
Сега ще ви приведа друг пример.
Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето.
Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави. Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е?
към беседата >>
Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави.
Сега ще ви приведа друг пример. Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето.
Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави.
Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение?
към беседата >>
Тъй си мисля аз.
Сега ще ви приведа друг пример. Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето. Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави.
Тъй си мисля аз.
Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците?
към беседата >>
Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва.
Сега ще ви приведа друг пример. Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето. Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави. Тъй си мисля аз.
Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва.
Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
към беседата >>
Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето.
Сега ще ви приведа друг пример. Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето. Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави. Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва.
Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето.
Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство.
към беседата >>
Питам: слънцето виновно ли е?
Допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам слънцето. Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави. Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето.
Питам: слънцето виновно ли е?
На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето?
към беседата >>
На що се дължи това помрачение?
Всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави. Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е?
На що се дължи това помрачение?
Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето?
към беседата >>
Защо слънцето се крие зад облаците?
Тъй си мисля аз. Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение?
Защо слънцето се крие зад облаците?
Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето? – Не.
към беседата >>
Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
Обаче една сутрин като отивам пак да го посрещна, гледам времето е мрачно, хоризонтът начумерен, покрит с облаци и слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците?
Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето? – Не. Е, защо му се сърдите тогава?
към беседата >>
И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство.
Аз обърна гърба си, казвам: такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам слънцето. Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство.
Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето? – Не. Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
към беседата >>
Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето?
Питам: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство.
Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето?
Виновно ли е слънцето? – Не. Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към беседата >>
Виновно ли е слънцето?
На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето?
Виновно ли е слънцето?
– Не. Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към беседата >>
– Не.
Защо слънцето се крие зад облаците? Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето?
– Не.
Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към беседата >>
Е, защо му се сърдите тогава?
Защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето? – Не.
Е, защо му се сърдите тогава?
(– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към беседата >>
(– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
И тогава казвам: аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство. Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето? – Не. Е, защо му се сърдите тогава?
(– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към беседата >>
И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и слънцето? Виновно ли е слънцето? – Не. Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към беседата >>
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка.
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка.
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете.
към беседата >>
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко.
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка.
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко.
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
към беседата >>
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите.
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко.
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите.
Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
към беседата >>
Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така?
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите.
Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така?
– Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
към беседата >>
– Някъде във везните има някакво съпротивление.
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така?
– Някъде във везните има някакво съпротивление.
Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
към беседата >>
Тогава вие правите сметка по грамовете.
Представете си, че ab са едни везни, а C е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление.
Тогава вие правите сметка по грамовете.
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
към беседата >>
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете.
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
към беседата >>
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
към беседата >>
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
Вие сте купили от някъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: Този човек е безчестен.
към беседата >>
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек.
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек.
Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
към беседата >>
Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек.
Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
към беседата >>
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек. Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни.
към беседата >>
Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек. Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
– Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни. Те трябва да бъдат изправни.
към беседата >>
– Има.
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек. Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
– Има.
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни. Те трябва да бъдат изправни.
към беседата >>
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
Но ако след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: Този човек е много щедър, много благороден човек. Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има.
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни. Те трябва да бъдат изправни.
към беседата >>
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
Вината седи в неговите везни. Те трябва да бъдат изправни.
към беседата >>
Вината седи в неговите везни.
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
Вината седи в неговите везни.
Те трябва да бъдат изправни.
към беседата >>
Те трябва да бъдат изправни.
Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни.
Те трябва да бъдат изправни.
към беседата >>
Кое у човека представляват везните?
Кое у човека представляват везните?
(– Съвестта. Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб.
към беседата >>
(– Съвестта.
Кое у човека представляват везните?
(– Съвестта.
Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече.
към беседата >>
Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните?
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта.
Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните?
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
към беседата >>
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства?
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта. Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните?
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства?
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не.
към беседата >>
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек.
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта. Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства?
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек.
За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо.
към беседата >>
За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб.
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта. Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек.
За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб.
То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква.
към беседата >>
То само казва: Това не е право – нищо повече.
(– Съвестта. Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб.
То само казва: Това не е право – нищо повече.
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш.
към беседата >>
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
Моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече.
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
към беседата >>
Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не.
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не.
Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения.
към беседата >>
Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо.
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не.
Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо.
Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения.
към беседата >>
Не че си длъжен, но то изисква.
За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо.
Не че си длъжен, но то изисква.
Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш.
към беседата >>
Казва: Ти трябва да го направиш.
То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква.
Казва: Ти трябва да го направиш.
И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях.
към беседата >>
И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш.
И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
към беседата >>
Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения.
Човек трябва да бъде милосърден вън от условията, независимо от това дали е беден или не. Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения.
В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към беседата >>
В моралните чувства много рядко се срещат изключения.
Милосърдието казва: Ти си длъжен да направиш това нещо. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения.
В моралните чувства много рядко се срещат изключения.
Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
към беседата >>
Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш.
Не че си длъжен, но то изисква. Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения.
Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш.
Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
към беседата >>
Няма изключение у тях.
Казва: Ти трябва да го направиш. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш.
Няма изключение у тях.
Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече.
към беседата >>
Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях.
Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо.
към беседата >>
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
към беседата >>
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
В моралните чувства много рядко се срещат изключения. Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме.
към беседата >>
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
Там ти с нищо не можеш да се оправдаеш. Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
към беседата >>
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече.
Няма изключение у тях. Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече.
Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример.
към беседата >>
Допуснете следващото нещо.
Следователно според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече.
Допуснете следващото нещо.
Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
към беседата >>
Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни. Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо.
Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия.
към беседата >>
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме.
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме.
Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас.
към беседата >>
Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме.
Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете.
към беседата >>
Ще ви приведа друг един пример.
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце, нищо повече. Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
Ще ви приведа друг един пример.
Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие.
към беседата >>
Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
Допуснете следващото нещо. Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример.
Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата.
към беседата >>
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия.
Ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия.
Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
към беседата >>
Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас.
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре, не е готов да ви приеме. Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия.
Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас.
Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата.
към беседата >>
Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете.
Казано на научен език: неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас.
Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете.
Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
към беседата >>
Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие.
Ще ви приведа друг един пример. Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете.
Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие.
Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
към беседата >>
Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата.
Иде един ваш приятел при вас, иска 50 000 лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие.
Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата.
Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
към беседата >>
Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: Или ще ми намериш 50 000 лева, или аз ще се самоубия. Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата.
Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована.
към беседата >>
Той се хване за вас и ви повлича във водата.
Вие чувствате тази мисъл в себе си преди той да е дошъл при вас. Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
Той се хване за вас и ви повлича във водата.
Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована. Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
Казвате: Аз не мога по никой начин да направя тази услуга – и се отказвате да го приемете. Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата.
Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
(– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована. Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
(– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
Сега, у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие. Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
(– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
– В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована. Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
– В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
Да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата. Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
– В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована. Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована.
Вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована.
Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована.
Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип.
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип.
Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ. Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
към беседата >>
Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ.
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип.
Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ.
Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
към беседата >>
Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас.
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ.
Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас.
Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
към беседата >>
Ще се съгласите върху него целият клас.
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ. Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас.
Ще се съгласите върху него целият клас.
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите.
към беседата >>
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание.
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ. Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас.
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание.
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
към беседата >>
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ. Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание.
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
към беседата >>
Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
Целият клас трябва да се съгласите с това, какъв да бъде този образ. Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към беседата >>
Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
Може да го вземете отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към беседата >>
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите.
Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите.
И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към беседата >>
И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите.
И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към беседата >>
За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към беседата >>
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
Морален човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете, един духовен тип, да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. За пример, светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите.
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите.
Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
към беседата >>
Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите.
Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
към беседата >>
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите. Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им?
към беседата >>
Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това.
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите. Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това.
Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
към беседата >>
Не, много въпроси са на дневен ред.
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите. Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това.
Не, много въпроси са на дневен ред.
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
към беседата >>
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите. Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред.
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства.
към беседата >>
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
Защото в живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
към беседата >>
И знаете ли защо горчи млякото им?
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
И знаете ли защо горчи млякото им?
Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към беседата >>
Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
Сега може да кажете: за в бъдеще да стане това. Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им?
Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към беседата >>
Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към беседата >>
Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства.
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства.
И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към беседата >>
И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства.
И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към беседата >>
И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към беседата >>
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас.
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас.
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
към беседата >>
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави.
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас.
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави.
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
към беседата >>
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух.
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави.
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух.
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
към беседата >>
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е.
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух.
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е.
дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува.
към беседата >>
дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека.
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е.
дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека.
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш.
към беседата >>
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека.
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
към беседата >>
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие.
към беседата >>
Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
към беседата >>
Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува.
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува.
Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие.
към беседата >>
Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш.
дишането е свободно, а кръвообращението правилно – няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува.
Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш.
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива.
към беседата >>
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш.
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная.
към беседата >>
Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие.
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие.
А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва.
към беседата >>
А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
Аз ще ви посока всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие.
А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
към беседата >>
Природата никога не казва защо бие.
Вие младите имате много недъзи, но знайте, че природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
Природата никога не казва защо бие.
Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
към беседата >>
Тя е мълчалива.
Някои неща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие.
Тя е мълчалива.
Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш.
към беседата >>
Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная.
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива.
Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная.
Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
към беседата >>
Или по право нищо не казва.
Само че ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие. А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная.
Или по право нищо не казва.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
към беседата >>
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това.
към беседата >>
И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш.
към беседата >>
Ти трябва да броиш.
Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
Ти трябва да броиш.
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва.
към беседата >>
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш.
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
към беседата >>
Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
към беседата >>
Тогава тя казва: Умно дете е това.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Тогава тя казва: Умно дете е това.
Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
към беседата >>
Четири – ти пак броиш.
И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това.
Четири – ти пак броиш.
Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение.
към беседата >>
Тогава тя свършва.
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш.
Тогава тя свършва.
Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към беседата >>
Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва.
Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към беседата >>
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към беседата >>
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към беседата >>
Значи, ти ще изправиш своето поведение.
Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Значи, ти ще изправиш своето поведение.
Тя си има образи.
към беседата >>
Тя си има образи.
Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение.
Тя си има образи.
към беседата >>
Това е само за обяснение.
Това е само за обяснение.
При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има природата. И особена педагогия има тя.
към беседата >>
Вие говорите за много морални чувства.
Вие говорите за много морални чувства.
Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.)
към беседата >>
При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
Това е само за обяснение.
При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има природата. И особена педагогия има тя.
към беседата >>
Колко са те на брой?
Вие говорите за много морални чувства.
Колко са те на брой?
(– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.)
към беседата >>
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
Особена медицина има природата. И особена педагогия има тя.
към беседата >>
(– Едно.) Кое е то?
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой?
(– Едно.) Кое е то?
(– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.)
към беседата >>
Особена медицина има природата.
Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
Особена медицина има природата.
И особена педагогия има тя.
към беседата >>
(– Чувството към Бога.) Друго?
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то?
(– Чувството към Бога.) Друго?
(– Съвестта.)
към беседата >>
И особена педагогия има тя.
Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има природата.
И особена педагогия има тя.
към беседата >>
(– Съвестта.)
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго?
(– Съвестта.)
към беседата >>
И тъй, ще приложите морала.
И тъй, ще приложите морала.
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни.
към беседата >>
Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т.е.
Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т.е.
неговият ум.
към беседата >>
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате.
И тъй, ще приложите морала.
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате.
Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
към беседата >>
неговият ум.
Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т.е.
неговият ум.
към беседата >>
Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си.
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате.
Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си.
То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни.
към беседата >>
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л).
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л).
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя: от големината на ъгъла BAМ.
към беседата >>
То е най-хубавото.
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си.
То е най-хубавото.
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
към беседата >>
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л).
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя: от големината на ъгъла BAМ.
към беседата >>
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата.
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото.
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата.
Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
към беседата >>
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава.
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава.
То се определя: от големината на ъгъла BAМ.
към беседата >>
Само тогава можем да бъдем силни.
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата.
Само тогава можем да бъдем силни.
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат.
към беседата >>
То се определя: от големината на ъгъла BAМ.
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава.
То се определя: от големината на ъгъла BAМ.
към беседата >>
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни.
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи.
към беседата >>
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека.
Всички хора не са еднакво милосърдни. Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
към беседата >>
А целта е тази – всички да бъдете силни.
Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
А целта е тази – всички да бъдете силни.
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към беседата >>
Всички хора не са еднакво милосърдни.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека.
Всички хора не са еднакво милосърдни.
Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
към беседата >>
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни.
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е.
към беседата >>
Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни.
Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
към беседата >>
За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото.
към беседата >>
Линията AB показва основата на мозъка, т.е.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни. Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
Линията AB показва основата на мозъка, т.е.
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
към беседата >>
Страданията ви ще се увеличат.
Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
Страданията ви ще се увеличат.
Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас.
към беседата >>
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни. Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е.
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече.
Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
към беседата >>
Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи.
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат.
Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи.
Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот.
към беседата >>
Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни. Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече.
Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив.
към беседата >>
Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи.
Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще.
към беседата >>
Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
Всички хора не са еднакво милосърдни. Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека?
към беседата >>
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е.
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е.
То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас.
към беседата >>
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
Колкото ъгълът BAМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя.
към беседата >>
То е хубавото.
За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е.
То е хубавото.
Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно.
към беседата >>
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
Линията AB показва основата на мозъка, т.е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип.
към беседата >>
Това трябва да развивате у вас.
Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото.
Това трябва да развивате у вас.
Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим.
към беседата >>
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта AB и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това?
към беседата >>
Туй е задачата на сегашния ви живот.
Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас.
Туй е задачата на сегашния ви живот.
Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
към беседата >>
Ние казваме: този или онзи човек е красив.
Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
Ние казваме: този или онзи човек е красив.
По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.
към беседата >>
Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще.
Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот.
Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще.
Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е.
към беседата >>
По какво се определя красотата на човека?
Височината на перпендикуляра DЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив.
По какво се определя красотата на човека?
– Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
към беседата >>
Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас.
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще.
Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас.
Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
– Има признаци, по които се определя.
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека?
– Има признаци, по които се определя.
Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
към беседата >>
Само знанието на природата е меродавно.
То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас.
Само знанието на природата е меродавно.
И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип.
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя.
Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип.
По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
към беседата >>
И това, което научим от нея, никога няма да забравим.
Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно.
И това, което научим от нея, никога няма да забравим.
Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
По какво познаваме това?
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип.
По какво познаваме това?
– Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
към беседата >>
Като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим.
Като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
– Пак си има външни признаци.
Ние казваме: този или онзи човек е красив. По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това?
– Пак си има външни признаци.
Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към беседата >>
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е.
Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е.
Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.
Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към беседата >>
Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е.
Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
– Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към беседата >>
Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път – да представите една рисунка на един морален човек.
Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път – да представите една рисунка на един морален човек.
към беседата >>
Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
Ние казваме, че някой човек е умен, или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към беседата >>
Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към беседата >>
У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
– Пак си има външни признаци. Наблюдавайте някои умни котенца, ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
У някои котки обаче, съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към беседата >>
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос.
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос.
Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни? Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити? – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има своите органи.
към беседата >>
Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни?
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос.
Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни?
Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити? – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има своите органи.
към беседата >>
Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити?
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос. Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни?
Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити?
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има своите органи.
към беседата >>
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия.
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос. Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни? Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити?
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия.
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има своите органи.
към беседата >>
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос. Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни? Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити? – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия.
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.
Всяко морално чувство си има своите органи.
към беседата >>
Всяко морално чувство си има своите органи.
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос. Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни? Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити? – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.
Всяко морално чувство си има своите органи.
към беседата >>
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства.
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства.
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
към беседата >>
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства.
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
към беседата >>
В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
към беседата >>
Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
към беседата >>
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре.
към беседата >>
Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
Според степента на развитието на тези органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
към беседата >>
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта.
към беседата >>
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо.
към беседата >>
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
към беседата >>
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре.
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре.
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
към беседата >>
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре.
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към беседата >>
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта.
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта.
Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
към беседата >>
Той вярва сляпо.
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта.
Той вярва сляпо.
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
към беседата >>
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо.
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
към беседата >>
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
към беседата >>
Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва.
към беседата >>
Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш.
към беседата >>
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш. Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
към беседата >>
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш. Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
към беседата >>
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник.
Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник.
Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш. Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
към беседата >>
Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва.
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник.
Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва.
Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш. Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
към беседата >>
Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш.
Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва.
Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш.
Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
към беседата >>
Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш.
Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
към беседата >>
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно.
Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
към беседата >>
Той не знае какво нещо е право.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно.
Той не знае какво нещо е право.
Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно.
към беседата >>
Правото се ражда от съвестта.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право.
Правото се ражда от съвестта.
Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
към беседата >>
Човек без морални чувства няма морален устой.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта.
Човек без морални чувства няма морален устой.
Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека.
към беседата >>
Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой.
Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой.
У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
към беседата >>
У тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой.
У тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
към беседата >>
Едно животно може да е смело само когато е гладно.
Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
Едно животно може да е смело само когато е гладно.
Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли.
към беседата >>
Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно.
Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават.
към беседата >>
Умът на животните не е така буден, както умът на човека.
Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
Умът на животните не е така буден, както умът на човека.
Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
към беседата >>
Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека.
Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
към беседата >>
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
У тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към беседата >>
Защото няма какво да прави, тя не може да мисли.
Едно животно може да е смело само когато е гладно. Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
Защото няма какво да прави, тя не може да мисли.
Никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към беседата >>
Никакви философски мисли не я занимават.
Щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли.
Никакви философски мисли не я занимават.
Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към беседата >>
Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
Умът на животните не е така буден, както умът на човека. Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават.
Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към беседата >>
Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
Животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
У човека не е тъй.
към беседата >>
У човека не е тъй.
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
У човека не е тъй.
към беседата >>
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е.
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е.
човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци.
към беседата >>
човекът е човек по причина на своите морални чувства.
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е.
човекът е човек по причина на своите морални чувства.
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци. По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към беседата >>
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад.
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства.
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад.
Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци. По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към беседата >>
Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад.
Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци. По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към беседата >>
И у маймуните има развити някои морални чувства.
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
И у маймуните има развити някои морални чувства.
Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци. По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към беседата >>
Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци.
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т.е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства.
Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци.
По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към беседата >>
По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете: маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци.
По никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към беседата >>
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят?
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят?
Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден. Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали?
към беседата >>
Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден.
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят?
Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден.
Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете.
към беседата >>
Добре, но какво седи благородството?
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят? Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден.
Добре, но какво седи благородството?
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.
към беседата >>
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството.
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят? Вие ще си кажете: Човек трябва да бъде благороден. Добре, но какво седи благородството?
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството.
Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
към беседата >>
Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека.
Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
към втори вариант >>
Линията АВ показва основата на мозъка, т. е.
(втори вариант)
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
Линията АВ показва основата на мозъка, т. е.
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
към втори вариант >>
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече.
(втори вариант)
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е.
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече.
Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
към втори вариант >>
Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
(втори вариант)
То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече.
Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека?
към втори вариант >>
Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
(втори вариант)
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя.
към втори вариант >>
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
(втори вариант)
Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип.
към втори вариант >>
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
(втори вариант)
Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това?
към втори вариант >>
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
(втори вариант)
ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли.
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.
към втори вариант >>
Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека?
(втори вариант)
Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци.
Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека?
– Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.
към втори вариант >>
– Има признаци, по които се определя.
(втори вариант)
Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства. Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека?
– Има признаци, по които се определя.
Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.
към втори вариант >>
Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип.
(втори вариант)
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно. Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя.
Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип.
По какво познаваме това? – Пак си има външни признаци.
към втори вариант >>
По какво познаваме това?
(втори вариант)
Степента на развитието на моралните чувства също тъй се определя от големината на различни ъгли. Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип.
По какво познаваме това?
– Пак си има външни признаци.
към втори вариант >>
– Пак си има външни признаци.
(втори вариант)
Това е тъй, защото всяко нещо си има и свои външни признаци. Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека? – Има признаци, по които се определя. Ние казваме, че някой човек е умен или че е интелигентен тип. По какво познаваме това?
– Пак си има външни признаци.
към втори вариант >>
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
(втори вариант)
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към втори вариант >>
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
(втори вариант)
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към втори вариант >>
Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
(втори вариант)
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека. У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към втори вариант >>
Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
(втори вариант)
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост.
Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към втори вариант >>
У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.
(втори вариант)
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена. От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност. Тази интелигентност се изразява в особена досетливост. Аз говоря за интелигентността у котките и затова сравнявам интелигентността на котките една с друга, не говоря за интелигентността на котката в сравнение с тази на човека.
У някои котки обаче съзнанието им е развито почти колкото у човека.
към втори вариант >>
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити.
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
към втори вариант >>
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити.
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия.
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
към втори вариант >>
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити. – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия.
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.
Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
към втори вариант >>
Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити. – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът.
Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства.
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
към втори вариант >>
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити. – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства.
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
към втори вариант >>
В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити. – По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
към втори вариант >>
Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
(втори вариант)
– По простата причина, че на умния човек органите са развити повече, отколкото на глупавия. Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
към втори вариант >>
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
(втори вариант)
Следователно чрез органите ще се прояви и човекът. Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи.
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре.
към втори вариант >>
Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
(втори вариант)
Всяко морално чувство си има свои органи – според степента на развитието на тези органи може да се прояви едно или друго от моралните чувства. Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения.
Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
към втори вариант >>
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
(втори вариант)
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства. В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие.
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо.
към втори вариант >>
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
(втори вариант)
В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния.
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
към втори вариант >>
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
(втори вариант)
Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
към втори вариант >>
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре.
(втори вариант)
Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си.
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре.
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към втори вариант >>
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
(втори вариант)
Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре.
Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към втори вариант >>
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо.
(втори вариант)
Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо.
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към втори вариант >>
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
(втори вариант)
Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо.
Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към втори вариант >>
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
(втори вариант)
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към втори вариант >>
Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
(втори вариант)
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право.
към втори вариант >>
Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта.
към втори вариант >>
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой.
към втори вариант >>
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой.
към втори вариант >>
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити.
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
към втори вариант >>
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право.
Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
към втори вариант >>
Правото се ражда от съвестта.
(втори вариант)
Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право.
Правото се ражда от съвестта.
Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
към втори вариант >>
Човек без морални чувства няма морален устой.
(втори вариант)
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта.
Човек без морални чувства няма морален устой.
Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
към втори вариант >>
Само у човек, който има воля, може да има морален устой.
(втори вариант)
Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой.
Само у човек, който има воля, може да има морален устой.
У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават.
към втори вариант >>
У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
(втори вариант)
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой.
У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
към втори вариант >>
Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
(втори вариант)
Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията.
Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
към втори вариант >>
Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
(втори вариант)
Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към втори вариант >>
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
(втори вариант)
Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние.
Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към втори вариант >>
Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават.
(втори вариант)
Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо?
Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават.
Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към втори вариант >>
Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
(втори вариант)
У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават.
Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива. У човека не е тъй.
към втори вариант >>
Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
(втори вариант)
Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи.
Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
У човека не е тъй.
към втори вариант >>
У човека не е тъй.
(втори вариант)
Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. Овцата, като се наяде, легне да спи. Защо? Защото няма какво да прави, тя не може да мисли, никакви философски мисли не я занимават. Някой път се стресне, събуди се и после пак заспи. Докато има опасност за нея, докато усеща глад или нещо друго, тя е будна, но после пак заспива.
У човека не е тъй.
към втори вариант >>
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е.
(втори вариант)
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е.
човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към втори вариант >>
човекът е човек по причина на своите морални чувства.
(втори вариант)
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е.
човекът е човек по причина на своите морални чувства.
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към втори вариант >>
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
(втори вариант)
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е. човекът е човек по причина на своите морални чувства.
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
И у маймуните има развити някои морални чувства. Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към втори вариант >>
И у маймуните има развити някои морални чувства.
(втори вариант)
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
И у маймуните има развити някои морални чувства.
Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към втори вариант >>
Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
(втори вариант)
Следователно ще помните, че моралните чувства определят характера на човека, т. е. човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения. И у маймуните има развити някои морални чувства.
Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете да накарате една маймуна да яде месо.
към втори вариант >>
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят.
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят.
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете.
към втори вариант >>
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството?
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят.
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството?
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н.
към втори вариант >>
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството.
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят. Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството?
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството.
Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
към втори вариант >>
Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“.
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят. Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството.
Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“.
Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
към втори вариант >>
Какво бихте написали?
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят. Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“.
Какво бихте написали?
Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството?
към втори вариант >>
Много работи може да напишете.
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли да се проявят. Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали?
Много работи може да напишете.
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека.
към втори вариант >>
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н.
(втори вариант)
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете.
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н.
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
(втори вариант)
Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н.
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
(втори вариант)
Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то?
Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
Какво нещо е, според вас, благородството?
(втори вариант)
Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете.
Какво нещо е, според вас, благородството?
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека.
(втори вариант)
Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството?
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека.
Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
(втори вариант)
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека.
Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека?
(втори вариант)
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека?
Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение.
към втори вариант >>
Вижте, у благородния човек има и личен елемент.
(втори вариант)
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека?
Вижте, у благородния човек има и личен елемент.
Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
към втори вариант >>
Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение.
(втори вариант)
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент.
Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение.
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
към втори вариант >>
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства.
(втори вариант)
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение.
Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства.
Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
към втори вариант >>
Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста.
(втори вариант)
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства.
Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста.
Някои благородни хора имат царско произхождение. Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
към втори вариант >>
Някои благородни хора имат царско произхождение.
(втори вариант)
Тогава, според вас, къде ще отнесете благородството – към моралните чувства или към умствените способности на човека? Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста.
Някои благородни хора имат царско произхождение.
Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
към втори вариант >>
Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
(втори вариант)
Вижте, у благородния човек има и личен елемент. Когато кажете, че някой човек е благороден, това подразбира, че този човек винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пък за високо произхождение всякога включва част от личните чувства. Благородството върви по кръв – за такъв човек казват, че е роден благородник, у него кръвта е чиста. Някои благородни хора имат царско произхождение.
Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
към втори вариант >>
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите?
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите?
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи.
към втори вариант >>
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно.
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите?
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно.
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
към втори вариант >>
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване.
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно.
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване.
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
към втори вариант >>
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен.
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване.
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен.
Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви.
към втори вариант >>
Вие излезете от дома му и се докачите.
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен.
Вие излезете от дома му и се докачите.
Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден.
към втори вариант >>
Туй докачане на какво чувство се дължи.
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите.
Туй докачане на какво чувство се дължи.
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там!
към втори вариант >>
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
(втори вариант)
Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи.
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там! “ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане?
към втори вариант >>
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
(втори вариант)
Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там! “ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане? (– Защото не ни е угодено в нещо. )
към втори вариант >>
Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви.
(втори вариант)
Представете си, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може да ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен. Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви.
Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там! “ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане? (– Защото не ни е угодено в нещо. )
към втори вариант >>
Това са неща, които се случват всеки ден.
(втори вариант)
Вие излезете от дома му и се докачите. Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви.
Това са неща, които се случват всеки ден.
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там! “ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане? (– Защото не ни е угодено в нещо. )
към втори вариант >>
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там!
(втори вариант)
Туй докачане на какво чувство се дължи. (– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден.
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там!
“ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане? (– Защото не ни е угодено в нещо. )
към втори вариант >>
“ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане?
(втори вариант)
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай? (– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там!
“ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане?
(– Защото не ни е угодено в нещо. )
към втори вариант >>
(– Защото не ни е угодено в нещо. )
(втори вариант)
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата. Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви. Това са неща, които се случват всеки ден. Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма да стъпя там! “ Питам ви сега: защо се докачате, какъв е обектът на това докачане?
(– Защото не ни е угодено в нещо. )
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз.
Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето! “ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство!
към втори вариант >>
Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз.
Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва.
Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето! “ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето?
към втори вариант >>
Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето!
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз. Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва.
Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето!
“ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава?
към втори вариант >>
“ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз. Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето!
“ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение?
Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
към втори вариант >>
Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз. Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето! “ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение?
Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към втори вариант >>
И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство!
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам да посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй си мисля аз. Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето! “ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми?
И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство!
“ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към втори вариант >>
“ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето?
(втори вариант)
Обаче една сутрин, като отивам пак да го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва. Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето! “ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство!
“ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето?
(– Не.) Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към втори вариант >>
(– Не.) Е, защо му се сърдите тогава?
(втори вариант)
Аз обърна гърба си, казвам: „Такова облачно време – втори път няма да излизам да посрещам Слънцето! “ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето?
(– Не.) Е, защо му се сърдите тогава?
(– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към втори вариант >>
(– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
(втори вариант)
“ Питам: Слънцето виновно ли е, на що се дължи това помрачение? Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава?
(– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към втори вариант >>
И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
(втори вариант)
Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе да ги разпръсне, да се засмее насреща ми? И тогава казвам: „Аз втори път няма да излизам да нарушавам моето благородство! “ Питам: при това явление има ли някакъв сговор между облаците и Слънцето, виновно ли е Слънцето? (– Не.) Е, защо му се сърдите тогава? (– Защото ние сме виновни.) Не, не сме и ние виновни, но ние правим едно погрешно заключение.
И знаете ли на какво се дължи това погрешно заключение?
към втори вариант >>
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка.
(втори вариант)
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка.
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление.
към втори вариант >>
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко.
(втори вариант)
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка.
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко.
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете.
към втори вариант >>
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите.
(втори вариант)
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко.
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите.
Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
към втори вариант >>
Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните.
(втори вариант)
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите.
Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните.
Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
към втори вариант >>
Защо е това така?
(втори вариант)
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните.
Защо е това така?
– Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
към втори вариант >>
– Някъде във везните има някакво съпротивление.
(втори вариант)
Представете си, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка. Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така?
– Някъде във везните има някакво съпротивление.
Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
към втори вариант >>
Тогава вие правите сметка по грамовете.
(втори вариант)
Но тези везни не функционират правилно, ръждясали са малко. На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление.
Тогава вие правите сметка по грамовете.
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
към втори вариант >>
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
(втори вариант)
На едната страна на везните турят теглилките, а на другата – предмета, който ще теглите. Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете.
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има.
към втори вариант >>
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
(втори вариант)
Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за да се уравновесят везните. Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
към втори вариант >>
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
(втори вариант)
Защо е това така? – Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
към втори вариант >>
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
(втори вариант)
– Някъде във везните има някакво съпротивление. Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
към втори вариант >>
Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
(втори вариант)
Тогава вие правите сметка по грамовете. Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
– Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
към втори вариант >>
– Има.
(втори вариант)
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката си, отиде да претегли същото нещо на друго място, какво ще намери? – Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка?
– Има.
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
към втори вариант >>
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
(втори вариант)
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко. Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има.
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко. Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
към втори вариант >>
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
(втори вариант)
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка. Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни.
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
към втори вариант >>
Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
(втори вариант)
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек. Питам: между тия две явления има ли известна връзка? – Има. Връзката седи в това, че този, който продава, трябва да проверява своите везни. Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
Вината седи в неговите везни, те трябва да бъдат изправни.
към втори вариант >>
Кое у човека представляват везните?
(втори вариант)
Кое у човека представляват везните?
(– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече.
към втори вариант >>
(– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните?
(втори вариант)
Кое у човека представляват везните?
(– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните?
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
към втори вариант >>
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства?
(втори вариант)
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните?
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства?
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не.
към втори вариант >>
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек.
(втори вариант)
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства?
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек.
Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
към втори вариант >>
Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе.
(втори вариант)
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек.
Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе.
То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения.
към втори вариант >>
То само казва: „Това не е право“ – нищо повече.
(втори вариант)
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе.
То само казва: „Това не е право“ – нищо повече.
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях.
към втори вариант >>
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
(втори вариант)
(– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече.
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не.
(втори вариант)
Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.
Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не.
Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към втори вариант >>
Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
(втори вариант)
Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не.
Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към втори вариант >>
Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения.
(втори вариант)
Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение.
Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения.
В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към втори вариант >>
В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях.
(втори вариант)
То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения.
В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях.
Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби. Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към втори вариант >>
Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
(втори вариант)
Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях.
Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към втори вариант >>
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш да се оправдаеш – няма изключение у тях. Следователно, според изключенията, които съществуват във вас, колкото повече изключения имате, толкова моралните чувства са по-слаби.
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
към втори вариант >>
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
към втори вариант >>
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди.
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
към втори вариант >>
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди.
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече.
Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете.
към втори вариант >>
Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече.
Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
към втори вариант >>
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме.
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме.
Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата.
към втори вариант >>
Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия си живот не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме.
Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
към втори вариант >>
Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
(втори вариант)
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма да ви се разсърди. Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай.
Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
към втори вариант >>
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете.
(втори вариант)
Но един ден той не ви посреща приветливо; то е, защото вие сте отишли при него с празни ръце – нищо повече. Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите.
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете.
Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
към втори вариант >>
Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
(втори вариант)
Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни да асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете.
Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
Той се хване за вас и ви повлича във водата.
(втори вариант)
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов да ви приеме. Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате.
Той се хване за вас и ви повлича във водата.
Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
(втори вариант)
Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние да издържат противоречията, които се явяват в този случай. Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата.
Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
(– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
(– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
(втори вариант)
Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете да му услужите. Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш?
(– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
– В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно. Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
– В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
(втори вариант)
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в себе си, преди той да е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин да направя тази услуга“, и се отказвате да го приемете. Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите?
– В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
(втори вариант)
Сега у вас в друг случай може да се появи следващото противоречие: да допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете да плувате, но се хвърляте във водата да го спасявате. Той се хване за вас и ви повлича във водата. Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (– Не е умно.) Тогава какво трябва да направите? – В дадения случай ще повикате някого, който може да му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва да бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва да бъдат разумни.
към втори вариант >>
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип.
Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ. Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
към втори вариант >>
Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип.
Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ.
Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
към втори вариант >>
Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ.
Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас.
Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
към втори вариант >>
Ще се съгласите върху него целият клас.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ. Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас.
Ще се съгласите върху него целият клас.
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите.
към втори вариант >>
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ. Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас.
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание.
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
към втори вариант >>
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас да нарисува един морален тип. Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ. Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание.
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
към втори вариант >>
Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
(втори вариант)
Целият клас трябва да се съгласите в това какъв да бъде този образ. Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек.
Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към втори вариант >>
Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
(втори вариант)
Може да го вземете, отдето и да е, но морален тип искам от вас. Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към втори вариант >>
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите.
(втори вариант)
Ще се съгласите върху него целият клас. Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва.
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите.
И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към втори вариант >>
И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
(втори вариант)
Може да го извадите измежду вас, но по-хубаво е да вземете този образ от външния свят, за да не става помежду ви някакво състезание. Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите.
И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове. Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към втори вариант >>
Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
(втори вариант)
Аз искам морален тип в широк смисъл на думата, а не някой фанатик, не някой ограничен човек. Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип.
Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към втори вариант >>
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
(втори вариант)
Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед. Не само да има един мироглед, но той трябва да постъпва съобразно този мироглед, да е всякога готов да жертва. За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за да видим как ще ги разграничите. И след това ще направим разлика между моралния и духовния тип. Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
към втори вариант >>
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им?
към втори вариант >>
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
към втори вариант >>
Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред.
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
към втори вариант >>
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред.
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства.
към втори вариант >>
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение.
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
към втори вариант >>
И знаете ли защо горчи млякото им?
(втори вариант)
Вие трябва да изучавате себе си строго, без да се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии. В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
И знаете ли защо горчи млякото им?
Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към втори вариант >>
Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
(втори вариант)
В миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мъчнотии. Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им?
Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към втори вариант >>
Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
(втори вариант)
Сега може да кажете: „В бъдеще да стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред. Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи.
Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към втори вариант >>
Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства.
(втори вариант)
Сега може да ги разрешите правилно и да се ползвате от тяхното разрешение. Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина.
Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства.
И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към втори вариант >>
И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
(втори вариант)
Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства.
И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към втори вариант >>
И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
(втори вариант)
И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-низши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина.
И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.
към втори вариант >>
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас.
(втори вариант)
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас.
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
към втори вариант >>
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави.
(втори вариант)
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас.
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави.
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
към втори вариант >>
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух.
(втори вариант)
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави.
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух.
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
към втори вариант >>
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е.
(втори вариант)
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух.
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е.
дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува.
към втори вариант >>
дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека.
(втори вариант)
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е.
дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека.
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш.
към втори вариант >>
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
(втори вариант)
Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека.
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
към втори вариант >>
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
(втори вариант)
Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства.
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
към втори вариант >>
Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
(втори вариант)
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си.
Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва.
към втори вариант >>
Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува.
(втори вариант)
Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях.
Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува.
Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
към втори вариант >>
Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш.
(втори вариант)
дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува.
Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш.
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
към втори вариант >>
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
(втори вариант)
Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш.
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш.
към втори вариант >>
Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
(втори вариант)
И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично.
Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
към втори вариант >>
Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва.
(втори вариант)
Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как да се освободите от тях. Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие.
Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
към втори вариант >>
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
(втори вариант)
Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва.
към втори вариант >>
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
(втори вариант)
Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
към втори вариант >>
Ти трябва да броиш.
(втори вариант)
И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
Ти трябва да броиш.
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
към втори вариант >>
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
(втори вариант)
Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш.
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
към втори вариант >>
Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
(втори вариант)
Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение.
към втори вариант >>
Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва.
(втори вариант)
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва.
Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към втори вариант >>
Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
(втори вариант)
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва.
Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към втори вариант >>
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
(втори вариант)
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към втори вариант >>
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
(втори вариант)
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи.
към втори вариант >>
Значи ти ще изправиш своето поведение.
(втори вариант)
Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Значи ти ще изправиш своето поведение.
Тя си има образи.
към втори вариант >>
Тя си има образи.
(втори вариант)
Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение.
Тя си има образи.
към втори вариант >>
Това е само за обяснение.
(втори вариант)
Това е само за обяснение.
При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.
към втори вариант >>
При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
(втори вариант)
Това е само за обяснение.
При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил. Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.
към втори вариант >>
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
(втори вариант)
Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.
към втори вариант >>
Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.
(втори вариант)
Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.
към втори вариант >>
И тъй, ще приложите морала.
(втори вариант)
И тъй, ще приложите морала.
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
към втори вариант >>
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате.
(втори вариант)
И тъй, ще приложите морала.
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате.
Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни.
към втори вариант >>
Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото.
(втори вариант)
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате.
Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото.
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
към втори вариант >>
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата.
(втори вариант)
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото.
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата.
Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
към втори вариант >>
Само тогава можем да бъдем силни.
(втори вариант)
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата.
Само тогава можем да бъдем силни.
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат.
към втори вариант >>
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
(втори вариант)
И тъй, ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни.
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към втори вариант >>
А целта е тази – всички да бъдете силни.
(втори вариант)
Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, за да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго.
А целта е тази – всички да бъдете силни.
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към втори вариант >>
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
(втори вариант)
Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си – то е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни.
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към втори вариант >>
Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
(втори вариант)
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в Природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към втори вариант >>
Страданията ви ще се увеличат.
(втори вариант)
Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
Страданията ви ще се увеличат.
Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
(втори вариант)
Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат.
Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите.
към втори вариант >>
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот.
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот.
Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще. Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас. Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към втори вариант >>
Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще.
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот.
Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще.
Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас. Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към втори вариант >>
Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас.
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще.
Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас.
Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към втори вариант >>
Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще. Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас.
Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към втори вариант >>
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е.
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще. Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас. Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е.
Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към втори вариант >>
Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
(втори вариант)
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще. Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас. Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е.
Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към втори вариант >>
Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път – да представите една рисунка на един морален човек.
(втори вариант)
Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път – да представите една рисунка на един морален човек.
към втори вариант >>
Вие говорите за много морални чувства.
(втори вариант)
Вие говорите за много морални чувства.
Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговият ум.
към втори вариант >>
Колко са те на брой?
(втори вариант)
Вие говорите за много морални чувства.
Колко са те на брой?
(– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговият ум.
към втори вариант >>
(– Едно.) Кое е то?
(втори вариант)
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой?
(– Едно.) Кое е то?
(– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговият ум.
към втори вариант >>
(– Чувството към Бога.) Друго?
(втори вариант)
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то?
(– Чувството към Бога.) Друго?
(– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговият ум.
към втори вариант >>
(– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е.
(втори вариант)
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго?
(– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е.
неговият ум.
към втори вариант >>
неговият ум.
(втори вариант)
Вие говорите за много морални чувства. Колко са те на брой? (– Едно.) Кое е то? (– Чувството към Бога.) Друго? (– Съвестта.) Ако чувството към Бога е само едно, човек ще мяза на един триъгълник, на върха на който ще седи неговата глава, т. е.
неговият ум.
към втори вариант >>
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л).
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л).
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
към втори вариант >>
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л).
Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е.
към втори вариант >>
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава.
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава.
То се определя от големината на ъгъла ВАМ. Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече.
към втори вариант >>
То се определя от големината на ъгъла ВАМ.
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава.
То се определя от големината на ъгъла ВАМ.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека. Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека.
към втори вариант >>
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека.
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л). Вие може да наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора. Чувството на милосърдието се намира отгоре на човешката глава. То се определя от големината на ъгъла ВАМ.
Този ъгъл същевременно определя и умствените способности на човека.
Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прекарате една права линия през ушите, тя ще мине през плоскостта АВ и ще я пресече. Височината на тази плоскост определя моралността на човека. Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
към втори вариант >>
3.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Нима мислите вие, че днес няма учени хора?
– Онзи, на когото душата е пълна с Любов; онзи, на когото душата е пълна с Мъдрост; онзи, на когото душата е пълна с Истина. Само такъв човек може да благовества. Ще кажете: „Ама еди-кой си човек е свършил три факултета, а може би и четири“. Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите.
Нима мислите вие, че днес няма учени хора?
Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети.
към беседата >>
Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си.
Сега мнозина се спъват и казват: „Христос преди 2,000 години благовестваше“. Христос във време и пространство не е благовествал. Той казва: „Духът, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора“. Когато двама души се събират по Дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане. Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга.
Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си.
Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела! “ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец.
към беседата >>
Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж?
Само такъв човек може да благовества. Ще кажете: „Ама еди-кой си човек е свършил три факултета, а може би и четири“. Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите. Нима мислите вие, че днес няма учени хора?
Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж?
Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота.
към беседата >>
Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела!
Христос във време и пространство не е благовествал. Той казва: „Духът, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора“. Когато двама души се събират по Дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане. Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга. Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си.
Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела!
“ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко.
към беседата >>
Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват.
Ще кажете: „Ама еди-кой си човек е свършил три факултета, а може би и четири“. Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите. Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж?
Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват.
Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното.
към беседата >>
“ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи.
Той казва: „Духът, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора“. Когато двама души се събират по Дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане. Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга. Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си. Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела!
“ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи.
Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
към беседата >>
Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо.
Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите. Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват.
Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо.
Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага.
към беседата >>
Може ли в света без дрънкане?
Когато двама души се събират по Дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане. Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга. Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си. Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела! “ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи.
Може ли в света без дрънкане?
– Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
към беседата >>
Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те.
Не е в свършването на факултетите. Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо.
Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те.
И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени.
към беседата >>
– Може, това е светът на Любовта.
Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга. Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си. Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела! “ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане?
– Може, това е светът на Любовта.
В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
към беседата >>
И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети.
Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те.
И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети.
И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“.
към беседата >>
В този свят има по-хубаво звънец.
Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си. Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела! “ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта.
В този свят има по-хубаво звънец.
Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
към беседата >>
И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота.
Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети.
И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота.
И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после.
към беседата >>
Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко.
Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела! “ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец.
Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко.
Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
към беседата >>
И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното.
Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота.
И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното.
Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени!
към беседата >>
Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
“ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко.
Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
към беседата >>
Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага.
Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното.
Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага.
Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв.
към беседата >>
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“.
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“.
Жена си обвинява, а той изправен! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто?
към беседата >>
Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени.
Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага.
Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени.
Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати.
към беседата >>
Жена си обвинява, а той изправен!
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“.
Жена си обвинява, а той изправен!
Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия.
към беседата >>
Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“.
И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени.
Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“.
Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат.
към беседата >>
Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е?
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“. Жена си обвинява, а той изправен!
Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е?
Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това!
към беседата >>
Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после.
И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“.
Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после.
На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той!
към беседата >>
Да не би да си взел реброто на друг някой мъж?
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“. Жена си обвинява, а той изправен! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е?
Да не би да си взел реброто на друг някой мъж?
Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия.
към беседата >>
На вяра ще се жени!
И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после.
На вяра ще се жени!
Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“.
към беседата >>
Как смееш да взимаш чуждо ребро?
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“. Жена си обвинява, а той изправен! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж?
Как смееш да взимаш чуждо ребро?
Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме.
към беседата >>
Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв.
Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени!
Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв.
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени.
към беседата >>
Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто?
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“. Жена си обвинява, а той изправен! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро?
Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто?
Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген.
към беседата >>
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати.
Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв.
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати.
Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия.
Жена си обвинява, а той изправен! Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто?
Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия.
Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата.
към беседата >>
Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат.
Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати.
Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат.
Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
Има закон за това!
Ами ти като се жени, пита ли, това ребро твое ли е? Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия.
Има закон за това!
И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот.
към беседата >>
Такава булска рокля трябва да направи той!
Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат.
Такава булска рокля трябва да направи той!
Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия.
Да не би да си взел реброто на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това!
И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия.
А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена?
към беседата >>
Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“.
На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той!
Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“.
– Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме.
Как смееш да взимаш чуждо ребро? Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия.
А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме.
Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“.
към беседата >>
– Да, но не с пот на лицето са направени.
Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“.
– Да, но не с пот на лицето са направени.
Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген.
Ами ако дойде онзи мъж, чието е реброто? Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме.
Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген.
Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“.
към беседата >>
Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени.
Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
към беседата >>
Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата.
Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген.
Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата.
Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“.
към беседата >>
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им.
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им.
Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“.
към беседата >>
Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот.
Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата.
Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот.
Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“.
към беседата >>
Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той?
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им.
Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той?
Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината.
към беседата >>
Знаете ли каква била тази жена?
И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот.
Знаете ли каква била тази жена?
Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората.
към беседата >>
Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“.
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им. Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той?
Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“.
Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината. От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце.
към беседата >>
Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“.
А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме. Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена?
Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“.
Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората.
към беседата >>
Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи.
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им. Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“.
Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи.
Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината. От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце. В човека трябва да има един благороден порив.
към беседата >>
Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“.
Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил да остане в живота си неженен, както казват англичаните, да си остане стар ерген. Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“.
Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“.
Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това.
към беседата >>
Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина.
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им. Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи.
Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина.
Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината. От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце. В човека трябва да има един благороден порив.
към беседата >>
Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“.
Но най-после решил да се ожени, та дано му тръгне работата. Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“.
Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“.
Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората.
към беседата >>
Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“.
Аз констатирам нещата тъй, както са, а не се спирам върху буквата им. Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина.
Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“.
Не говориш истината. От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце. В човека трябва да има един благороден порив.
към беседата >>
Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“.
Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия си живот. Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“.
Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“.
– „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората. – Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
към беседата >>
Не говориш истината.
Когато Бог праща една душа на земята, как я облича Той? Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“.
Не говориш истината.
От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце. В човека трябва да има един благороден порив.
към беседата >>
– „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората.
Знаете ли каква била тази жена? Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“.
– „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората.
Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората. – Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
към беседата >>
От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце.
Ще каже някой: „Бог пратил някоя душа с прости дрехи“. Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината.
От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце.
В човека трябва да има един благороден порив.
към беседата >>
Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората.
Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите си проповеди няма да излизаш, да събираш наоколо си жените“. Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората.
Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората.
Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората. – Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
към беседата >>
В човека трябва да има един благороден порив.
Доколкото зная, Бог никога не облича хората с прости дрехи. Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина. Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари си направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“. Не говориш истината. От баща ти остана цял палат, а тази малка къщичка, която имаш, тя се дължи на твоя ум, на твоето сърце.
В човека трябва да има един благороден порив.
към беседата >>
Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това.
Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма да сторя от това, което съм намислил, няма да се откажа от Христа“. Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората.
Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това.
Някои питат защо не може да се живее с хората. – Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример из английския живот.
Ще ви приведа един пример из английския живот.
Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото.
към беседата >>
Някои питат защо не може да се живее с хората.
Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек да се жени“. Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това.
Някои питат защо не може да се живее с хората.
– Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
към беседата >>
Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома.
Ще ви приведа един пример из английския живот.
Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома.
Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син.
към беседата >>
– Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам да се оженя, намерих една мома, отлична християнка“. – „Да, тя с Христа може да живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората.
– Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
към беседата >>
Наричал се Харитон.
Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома.
Наричал се Харитон.
Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан.
към беседата >>
Какъв е съзнателният живот на обществото?
Какъв е съзнателният живот на обществото?
– Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат! “ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи.
към беседата >>
Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им.
Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон.
Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им.
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена.
към беседата >>
– Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото.
Какъв е съзнателният живот на обществото?
– Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото.
А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат! “ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях.
към беседата >>
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва!
Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им.
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва!
“ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси.
към беседата >>
А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат!
Какъв е съзнателният живот на обществото? – Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото.
А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат!
“ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това.
към беседата >>
“ И си удържал правилото.
Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва!
“ И си удържал правилото.
Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи.
към беседата >>
“ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички!
Какъв е съзнателният живот на обществото? – Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат!
“ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички!
“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“.
към беседата >>
Оженва се за друга жена, ражда му се син.
Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото.
Оженва се за друга жена, ражда му се син.
Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“.
към беседата >>
“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя?
Какъв е съзнателният живот на обществото? – Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат! “ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички!
“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя?
Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
към беседата >>
Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан.
Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син.
Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан.
Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва.
към беседата >>
Това са стари методи.
Какъв е съзнателният живот на обществото? – Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат! “ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя?
Това са стари методи.
Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
към беседата >>
Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена.
Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан.
Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена.
Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!
към беседата >>
Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях.
– Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат! “ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи.
Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях.
На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
към беседата >>
Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси.
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена.
Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси.
Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът.
към беседата >>
На опит можем да докажем това.
А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат! “ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях.
На опит можем да докажем това.
Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
към беседата >>
Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи.
“ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси.
Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи.
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н.
към беседата >>
Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“.
“ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички! “ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това.
Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“.
Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
към беседата >>
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“.
Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи.
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“.
Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва.
към беседата >>
Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“.
Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
към беседата >>
Завежда я в стаята си и я заключва.
Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“.
Завежда я в стаята си и я заключва.
Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа.
към беседата >>
Трябва да се благовества!
Трябва да се благовества!
От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема.
към беседата >>
Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!
Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва.
Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!
“ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея!
към беседата >>
От кога да се благовества?
Трябва да се благовества!
От кога да се благовества?
– Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване.
към беседата >>
“ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът.
Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!
“ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът.
А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея! “ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие?
към беседата >>
– Туй благовестване е днес.
Трябва да се благовества! От кога да се благовества?
– Туй благовестване е днес.
Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване.
към беседата >>
А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н.
Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът.
А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н.
Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея! “ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително.
към беседата >>
Сега вие може да разберете това нещо много криво.
Трябва да се благовества! От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес.
Сега вие може да разберете това нещо много криво.
Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си.
към беседата >>
Синът влиза, излиза, все я заключва.
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н.
Синът влиза, излиза, все я заключва.
Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея! “ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително. Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
към беседата >>
Днес е заради вас.
Трябва да се благовества! От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво.
Днес е заради вас.
Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни!
към беседата >>
Така вървяло, докато си свършил всичката работа.
Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва.
Така вървяло, докато си свършил всичката работа.
Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея! “ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително. Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
към беседата >>
Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема.
Трябва да се благовества! От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас.
Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема.
Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
към беседата >>
Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея!
Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа.
Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея!
“ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително. Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
към беседата >>
Този е денят на пъпката за благовестване.
От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема.
Този е денят на пъпката за благовестване.
В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
към беседата >>
“ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие?
“ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея!
“ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие?
При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително. Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
към беседата >>
В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване.
– Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване.
В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване.
От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
към беседата >>
При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително.
А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея! “ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие?
При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително.
Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
към беседата >>
От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си.
Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване.
От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си.
Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
към беседата >>
Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея! “ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително.
Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
към беседата >>
Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни!
Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си.
Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни!
Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
към беседата >>
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях.
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях.
И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората?
към беседата >>
Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни!
Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
към беседата >>
И колко мъчно е по някой път да извършим добро!
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях.
И колко мъчно е по някой път да извършим добро!
Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба.
към беседата >>
Днес се благовества!
Днес се благовества!
Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се извърши туй добро.
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро!
Не е достатъчно само да се извърши туй добро.
Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос?
към беседата >>
Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента.
Днес се благовества!
Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента.
Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите.
към беседата >>
Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят.
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро.
Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят.
Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове.
към беседата >>
Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов.
Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента.
Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов.
А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога.
към беседата >>
Как мислите вие?
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят.
Как мислите вие?
Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине.
към беседата >>
А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов.
Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов.
А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов.
В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония.
към беседата >>
Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората?
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие?
Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората?
– Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
към беседата >>
В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване.
Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов.
В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване.
Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“.
към беседата >>
– Както това на лордовия син към тази сляпа баба.
И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората?
– Както това на лордовия син към тази сляпа баба.
На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
към беседата >>
Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта.
Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване.
Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта.
Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия.
към беседата >>
На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос?
Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба.
На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос?
– На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
към беседата >>
Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите.
Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта.
Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите.
Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме.
към беседата >>
– На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове.
Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос?
– На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове.
Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
към беседата >>
Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога.
Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите.
Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога.
Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка.
към беседата >>
Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине.
Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове.
Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине.
Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
към беседата >>
Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония.
А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога.
Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония.
Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите?
към беседата >>
Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине.
Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
към беседата >>
Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“.
В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония.
Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“.
Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става.
към беседата >>
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика.
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика.
Някой път казват: „Да преживее човек нещо! “ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.
към беседата >>
Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия.
Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта. Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“.
Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия.
А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее.
към беседата >>
Някой път казват: „Да преживее човек нещо!
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика.
Някой път казват: „Да преживее човек нещо!
“ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества.
към беседата >>
А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме.
Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия.
А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме.
Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро.
към беседата >>
“ Има два вида преживявания.
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо!
“ Има два вида преживявания.
Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“.
към беседата >>
Похвалите от външния свят – това са една спънка.
Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме.
Похвалите от външния свят – това са една спънка.
Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!
към беседата >>
Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане.
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо! “ Има два вида преживявания.
Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане.
Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител?
към беседата >>
Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите?
Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка.
Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите?
Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят.
към беседата >>
Някои хора отказват, че човек може да се прероди.
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо! “ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане.
Някои хора отказват, че човек може да се прероди.
Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“.
към беседата >>
Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става.
Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“. Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите?
Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става.
Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот.
към беседата >>
Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо! “ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди.
Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.
На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа?
към беседата >>
Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее.
Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става.
Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее.
Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво?
към беседата >>
На такъв човек може да му се благовества.
Някой път казват: „Да преживее човек нещо! “ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.
На такъв човек може да му се благовества.
Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя?
към беседата >>
Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро.
А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее.
Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро.
Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво? “ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
към беседата >>
Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“.
“ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества.
Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“.
Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя? – Има си причини.
към беседата >>
Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!
Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро.
Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!
“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво? “ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
към беседата >>
Но какви са качествата на един благовестител?
Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“.
Но какви са качествата на един благовестител?
Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя? – Има си причини.
към беседата >>
“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят.
Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!
“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят.
Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво? “ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
към беседата >>
Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“.
Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител?
Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“.
Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя? – Има си причини.
към беседата >>
Ти представляваш един незавършен живот.
Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят.
Ти представляваш един незавършен живот.
Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво? “ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
към беседата >>
Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа?
Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“.
Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа?
Защо русите не приеха благовестието на Толстоя? – Има си причини.
към беседата >>
Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво?
Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот.
Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво?
“ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
към беседата >>
Защо русите не приеха благовестието на Толстоя?
На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа?
Защо русите не приеха благовестието на Толстоя?
– Има си причини.
към беседата >>
“ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си! “ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво?
“ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
към беседата >>
– Има си причини.
Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя?
– Има си причини.
към беседата >>
Не мислете, че няма да има слава.
Не мислете, че няма да има слава.
Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама.
към беседата >>
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго.
Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл.
към беседата >>
Един ден, когато ти завържеш, т.е.
Не мислете, че няма да има слава.
Един ден, когато ти завържеш, т.е.
когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна?
към беседата >>
Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго.
Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B.
И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен.
към беседата >>
когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали.
Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е.
когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали.
Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой.
към беседата >>
И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B.
И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A.
По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия.
към беседата >>
Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“.
Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали.
Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“.
Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини!
към беседата >>
По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A.
По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни.
Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено.
към беседата >>
Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара.
Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“.
Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара.
Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите.
към беседата >>
Това е едно голямо противоречие, нали?
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни.
Това е едно голямо противоречие, нали?
Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее.
към беседата >>
Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама.
Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара.
Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама.
Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората.
към беседата >>
Сега да обясня моята мисъл.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали?
Сега да обясня моята мисъл.
Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си.
към беседата >>
Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна?
Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама.
Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна?
– Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват.
към беседата >>
Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен.
Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл.
Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен.
Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!
към беседата >>
– Никой.
когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна?
– Никой.
Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина.
към беседата >>
Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия.
И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен.
Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия.
Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности.
към беседата >>
Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини!
Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“. Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой.
Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини!
“ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят.
към беседата >>
Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено.
По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия.
Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено.
Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав.
към беседата >>
“ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите.
Не чакайте да ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там да ви посрещнат като Лазара. Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини!
“ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите.
Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
към беседата >>
Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее.
Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено.
Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее.
Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“.
към беседата >>
Аз не искам да плаша хората.
Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама. Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите.
Аз не искам да плаша хората.
Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
към беседата >>
Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си.
Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее.
Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си.
Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни.
към беседата >>
Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват.
Богатият, като умрял, кой го занесъл горе, кой го посрещна? – Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората.
Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват.
Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
към беседата >>
Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!
Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си.
Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!
“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне.
към беседата >>
Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина.
– Никой. Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват.
Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина.
Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
към беседата >>
“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности.
Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!
“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности.
Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни.
към беседата >>
Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят.
Някои, като ме слушат, ще кажат: „Това са бабини деветини! “ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина.
Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят.
Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
към беседата >>
Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав.
Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности.
Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав.
Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни.
към беседата >>
Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
“ Да, тези бабини деветини вие ще ги видите. Аз не искам да плаша хората. Аз считам, че е позорно да плашим хората с неща, които не съществуват. Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят.
Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
към беседата >>
Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“.
Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав.
Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“.
Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели?
към беседата >>
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо?
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо?
– Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги.
към беседата >>
Някои пък казват, че светските хора били много умни.
Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“.
Някои пък казват, че светските хора били много умни.
Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си.
към беседата >>
– Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят.
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо?
– Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят.
Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги. Защо стават тия неща?
към беседата >>
Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне.
Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни.
Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне.
Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече?
към беседата >>
Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист!
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо? – Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят.
Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист!
Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх.
към беседата >>
Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни.
“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне.
Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни.
Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили.
към беседата >>
Съберат се няколко души някъде.
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо? – Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист!
Съберат се няколко души някъде.
„Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност.
към беседата >>
Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни.
Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни.
Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни.
Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне?
към беседата >>
„Трябва да има някакъв заговор!
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо? – Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде.
„Трябва да има някакъв заговор!
“ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не?
към беседата >>
Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели?
Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни.
Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели?
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
към беседата >>
“ – Подозират ги.
Често, срещаш някой стражар или войник, тебе те е страх. Защо? – Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор!
“ – Подозират ги.
Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки.
към беседата >>
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си.
Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели?
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си.
При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение.
към беседата >>
Защо стават тия неща?
– Защото в най-малкото нещо може да те заподозрят. Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги.
Защо стават тия неща?
Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли?
към беседата >>
При тия две величини, кой е спечелил повече?
Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си.
При тия две величини, кой е спечелил повече?
– И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то!
към беседата >>
Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх.
Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист! Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги. Защо стават тия неща?
Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх.
Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил!
към беседата >>
– И двамата са спечелили.
Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече?
– И двамата са спечелили.
Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини.
към беседата >>
Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност.
Съберат се няколко души някъде. „Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх.
Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност.
Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден?
към беседата >>
Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне?
Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили.
Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне?
Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула.
към беседата >>
Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не?
„Трябва да има някакъв заговор! “ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност.
Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не?
Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи.
към беседата >>
Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне?
Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула.
към беседата >>
Стражарят правил погрешки.
“ – Подозират ги. Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не?
Стражарят правил погрешки.
Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде!
към беседата >>
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение.
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение.
Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата.
към беседата >>
Ами земеделецът не прави ли?
Защо стават тия неща? Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки.
Ами земеделецът не прави ли?
Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го.
към беседата >>
Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то!
При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение.
Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то!
“ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата.
към беседата >>
Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил!
Срещнеш ли един стражар, не трябва да те е страх. Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли?
Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил!
Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите!
към беседата >>
“ Преведете сега тези две величини.
– И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то!
“ Преведете сега тези две величини.
Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
към беседата >>
Защо стражарят да не е благороден?
Има благородни стражари, има благородни лекари, има благородни военни, навсякъде има благородни хора, които изпълняват съзнателно своята длъжност. Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил!
Защо стражарят да не е благороден?
Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано.
към беседата >>
Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула.
Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини.
Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула.
Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
към беседата >>
Ама той набил този-онзи.
Онзи земеделец, който оре земята, защо него считат благороден, а стражарят не? Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден?
Ама той набил този-онзи.
Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря.
към беседата >>
Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула.
Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула.
Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула.
Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
към беседата >>
Ами че туй става навсякъде!
Стражарят правил погрешки. Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи.
Ами че туй става навсякъде!
И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат.
към беседата >>
Агнето и сеното ще дадат два различни резултата.
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула.
Агнето и сеното ще дадат два различни резултата.
При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
към беседата >>
И в Америка, щом не се подчини някой, бият го.
Ами земеделецът не прави ли? Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде!
И в Америка, щом не се подчини някой, бият го.
Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен.
към беседата >>
При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата.
Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата.
При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата.
Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
към беседата >>
Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите!
Чудни са хората, като казват, че на земеделеца занаятът бил благороден, а този на стражаря не бил! Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го.
Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите!
Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен. Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10.
към беседата >>
Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
“ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата.
Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
към беседата >>
Да, но туй, което той върши, минава незабелязано.
Защо стражарят да не е благороден? Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите!
Да, но туй, което той върши, минава незабелязано.
Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен. Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10. А това е пак култура!
към беседата >>
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?
“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят.
към беседата >>
Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря.
Ама той набил този-онзи. Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано.
Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря.
И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен. Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10. А това е пак култура!
към беседата >>
“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят.
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?
“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро.
към беседата >>
И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат.
Ами че туй става навсякъде! И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря.
И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат.
Този земеделец може да бъде по-внимателен. Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10. А това е пак култура!
към беседата >>
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят!
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим? “ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят!
Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят.
към беседата >>
Този земеделец може да бъде по-внимателен.
И в Америка, щом не се подчини някой, бият го. Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат.
Този земеделец може да бъде по-внимателен.
Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10. А това е пак култура!
към беседата >>
Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят.
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим? “ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят!
Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят.
Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят. Това е един закон, една максима.
към беседата >>
Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10.
Ами онзи земеделец, който оре с ралото, на колко бубулечки отрязва главите! Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен.
Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10.
А това е пак култура!
към беседата >>
Това е един неумолим закон в природата.
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим? “ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят.
Това е един неумолим закон в природата.
Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят. Това е един закон, една максима. Може да се провери този закон.
към беседата >>
А това е пак култура!
Да, но туй, което той върши, минава незабелязано. Господ еднакво държи отговорни и земеделеца, и стражаря. И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат. Този земеделец може да бъде по-внимателен. Ако не внимава, може да отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10.
А това е пак култура!
към беседата >>
Ако любиш, ще те любят.
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим? “ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата.
Ако любиш, ще те любят.
Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят. Това е един закон, една максима. Може да се провери този закон.
към беседата >>
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение.
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение.
Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение.
към беседата >>
Ако правиш добро, ще ти правят добро.
“ – Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят.
Ако правиш добро, ще ти правят добро.
Ако мразиш, ще те мразят. Това е един закон, една максима. Може да се провери този закон.
към беседата >>
Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци!
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение.
Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци!
Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася.
към беседата >>
Ако мразиш, ще те мразят.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва да колят! Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро.
Ако мразиш, ще те мразят.
Това е един закон, една максима. Може да се провери този закон.
към беседата >>
Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци.
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение. Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци!
Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци.
Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело.
към беседата >>
Това е един закон, една максима.
Трябва да знаете, че като колите, ще ви колят. Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят.
Това е един закон, една максима.
Може да се провери този закон.
към беседата >>
Туй математически мога да ви го докажа.
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение. Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци.
Туй математически мога да ви го докажа.
Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право.
към беседата >>
Може да се провери този закон.
Това е един неумолим закон в природата. Ако любиш, ще те любят. Ако правиш добро, ще ти правят добро. Ако мразиш, ще те мразят. Това е един закон, една максима.
Може да се провери този закон.
към беседата >>
Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци.
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение. Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа.
Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци.
Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото?
към беседата >>
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват!
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват!
Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат. Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи.
към беседата >>
Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение.
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение. Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци.
Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение.
Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай!
към беседата >>
Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат.
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват!
Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат.
Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става.
към беседата >>
Не казвам, че не внася.
Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение.
Не казвам, че не внася.
Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник.
към беседата >>
Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце.
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват! Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат.
Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце.
Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение.
към беседата >>
Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело.
Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци. Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася.
Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело.
Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво!
към беседата >>
Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“.
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват! Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат. Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце.
Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“.
Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си.
към беседата >>
Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право.
Туй математически мога да ви го докажа. Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело.
Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право.
Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му!
към беседата >>
Хората мислят, че истинският Господ спи.
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват! Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат. Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“.
Хората мислят, че истинският Господ спи.
Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?
към беседата >>
Кое е правото?
Ако вашата къща се увеличава, а прозорците ѝ остават малки, тази къща ще бъде по-нехигиенична от малка къща с малки прозорци. Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право.
Кое е правото?
Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава.
към беседата >>
Онзи, истинският Господ, никога не спи.
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как да благовестват! Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат. Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи.
Онзи, истинският Господ, никога не спи.
Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“.
към беседата >>
Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай!
Следователно човечеството, като расте, трябва да внесе едно подобрение. Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото?
Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай!
Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек?
към беседата >>
Той всякога пише всичко, каквото става.
Бащата се оженил, иска да има син или дъщеря, които на стари години да го гледат. Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи.
Той всякога пише всичко, каквото става.
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора.
към беседата >>
Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник.
Не казвам, че не внася. Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай!
Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник.
Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание.
към беседата >>
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение.
Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става.
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение.
Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
Казваш: „Не постъпва хубаво!
Внася се известно подобрение, но нас ни е страх да действаме смело. Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник.
Казваш: „Не постъпва хубаво!
“ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки.
към беседата >>
Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си.
Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение.
Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си.
И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
“ Започваш да го молиш: „Господине, прости му!
Често религиозните хора казват, че ние не постъпваме право. Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво!
“ Започваш да го молиш: „Господине, прости му!
“ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг?
към беседата >>
И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?
Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си.
И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?
“ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
“ Той не прощава.
Кое е правото? Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му!
“ Той не прощава.
Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така!
към беседата >>
“ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“.
Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?
“ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“.
Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек?
Да се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва да се покаже как да постъпваме в даден случай! Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава.
Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек?
“ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват.
към беседата >>
Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора.
Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“.
Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора.
Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
“ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание.
Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник. Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек?
“ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание.
Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички.
към беседата >>
Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора.
Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки.
Казваш: „Не постъпва хубаво! “ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание.
Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки.
Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена.
към беседата >>
„И от тогаз царството Божие се благовества.“
„И от тогаз царството Божие се благовества.“
към беседата >>
Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг?
“ Започваш да го молиш: „Господине, прости му! “ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки.
Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг?
То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества.
към беседата >>
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може.
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може.
Въпросът е поставен неправилно. Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо?
към беседата >>
То е лесно така!
“ Той не прощава. Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг?
То е лесно така!
Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна.
към беседата >>
Въпросът е поставен неправилно.
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може.
Въпросът е поставен неправилно.
Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява.
към беседата >>
Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват.
Ти му казваш: „Защо си толкова неблагороден човек? “ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така!
Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват.
Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи.
към беседата >>
Така, математически, не може да се реши.
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може. Въпросът е поставен неправилно.
Така, математически, не може да се реши.
Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето!
към беседата >>
Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички.
“ Той не те слуша, не ти обръща никакво внимание. Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват.
Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички.
Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро.
към беседата >>
Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може.
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може. Въпросът е поставен неправилно. Така, математически, не може да се реши.
Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може.
Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен!
към беседата >>
Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена.
Ти се възмущаваш, започваш да говориш за неговите погрешки. Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички.
Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена.
В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания?
към беседата >>
Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може.
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може. Въпросът е поставен неправилно. Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може.
Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може.
Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си.
към беседата >>
В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества.
Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата си да платиш неговия дълг? То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена.
В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества.
В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога.
към беседата >>
Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо?
Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може. Въпросът е поставен неправилно. Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може.
Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо?
– Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови.
към беседата >>
В Любовта няма нито промяна, нито измяна.
То е лесно така! Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества.
В Любовта няма нито промяна, нито измяна.
Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!
към беседата >>
– Насилие значи употребява.
Въпросът е поставен неправилно. Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо?
– Насилие значи употребява.
„Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя.
към беседата >>
Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи.
Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите да го изпълняват. Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна.
Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи.
Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“.
към беседата >>
„Кой ще си губи времето!
Така, математически, не може да се реши. Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява.
„Кой ще си губи времето!
“ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли.
към беседата >>
Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро.
Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи.
Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро.
Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата.
към беседата >>
“ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен!
Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може. Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето!
“ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен!
Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща?
към беседата >>
Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания?
Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро.
Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания?
Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така.
към беседата >>
Паякът никога не къса конците си.
Запример, гледаш някой, иска да развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може. Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен!
Паякът никога не къса конците си.
Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото?
към беседата >>
Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога.
В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания?
Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога.
След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
към беседата >>
Той не ги къса, а туря нови.
Разгневи се, вземе, че скъса конеца. Защо? – Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си.
Той не ги къса, а туря нови.
Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот.
към беседата >>
След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!
В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога.
След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!
“ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
към беседата >>
Възли не поставя.
– Насилие значи употребява. „Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови.
Възли не поставя.
А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си.
към беседата >>
“ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“.
Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!
“ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“.
– „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
към беседата >>
А ние все сме с възли.
„Кой ще си губи времето! “ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя.
А ние все сме с възли.
Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали?
към беседата >>
– „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата.
Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“.
– „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата.
Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
към беседата >>
Кога трябва да се правят новите неща?
“ А, не, ти, който се учиш да късаш тези конци, не си толкова умен! Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли.
Кога трябва да се правят новите неща?
Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието.
към беседата >>
Не може така.
Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата.
Не може така.
Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
към беседата >>
Какво нещо е новото?
Паякът никога не къса конците си. Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща?
Какво нещо е новото?
– Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери?
към беседата >>
Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така.
Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
към беседата >>
– Новото в света е това, което носи живот.
Той не ги къса, а туря нови. Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото?
– Новото в света е това, което носи живот.
Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно.
към беседата >>
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога!
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога!
Някои казват: „Какво трябва да правим сега? “ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство!
към беседата >>
Правилното благовестие носи живот в себе си.
Възли не поставя. А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот.
Правилното благовестие носи живот в себе си.
Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно.
към беседата >>
Някои казват: „Какво трябва да правим сега?
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога!
Някои казват: „Какво трябва да правим сега?
“ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога.
към беседата >>
Всеки един от вас има синове и дъщери, нали?
А ние все сме с възли. Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си.
Всеки един от вас има синове и дъщери, нали?
Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там.
към беседата >>
“ – Е, какво?
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега?
“ – Е, какво?
Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности.
към беседата >>
Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието.
Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали?
Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието.
Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка.
към беседата >>
Слугувайте на Бога!
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега? “ – Е, какво?
Слугувайте на Бога!
– „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога.
към беседата >>
Е, защо се родиха вашите синове и дъщери?
Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието.
Е, защо се родиха вашите синове и дъщери?
Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка.
към беседата >>
– „Това го знаем.“ Знаете го!
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега? “ – Е, какво? Слугувайте на Бога!
– „Това го знаем.“ Знаете го!
Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище.
към беседата >>
Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно.
– Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери?
Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно.
Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки?
към беседата >>
Че това е най-голямото изкуство!
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега? “ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го!
Че това е най-голямото изкуство!
Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога.
към беседата >>
Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно.
Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно.
Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно.
Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки? “ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година.
към беседата >>
Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога.
Някои казват: „Какво трябва да правим сега? “ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство!
Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога.
„Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството.
към беседата >>
Не е въпросът там.
Всеки един от вас има синове и дъщери, нали? Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно.
Не е въпросът там.
Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки? “ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година. Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
към беседата >>
„Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности.
“ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога.
„Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности.
Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“.
към беседата >>
Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка.
Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието. Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там.
Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка.
Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки? “ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година. Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
към беседата >>
Всеки може да служи на Бога.
Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности.
Всеки може да служи на Бога.
Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам.
към беседата >>
Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка.
Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка.
Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка.
Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки? “ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година. Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
към беседата >>
Не се изисква да си свършил някакво училище.
– „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога.
Не се изисква да си свършил някакво училище.
Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
към беседата >>
Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки?
Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка.
Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки?
“ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година. Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
към беседата >>
Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога.
Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище.
Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога.
Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам.
към беседата >>
“ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година.
Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки?
“ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година.
Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
към беседата >>
Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството.
Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога.
Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството.
Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко.
към беседата >>
Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки? “ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година.
Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
към беседата >>
Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“.
„Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството.
Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“.
Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава.
към беседата >>
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“.
Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали.
към беседата >>
Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам.
Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“.
Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам.
Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам?
към беседата >>
Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“.
Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите.
Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват.
към беседата >>
Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам.
Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари.
към беседата >>
Не на всички хора е съдено да се женят.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите.
Не на всички хора е съдено да се женят.
Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“.
към беседата >>
Имам две дрехи – едната я давам.
Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
Имам две дрехи – едната я давам.
Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек.
към беседата >>
Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят.
Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос.
Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“.
към беседата >>
Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко.
Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам.
Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко.
Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?
към беседата >>
Спорен въпрос в какво?
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос.
Спорен въпрос в какво?
– Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек.
към беседата >>
Те задигат всичко, което им дава.
Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко.
Те задигат всичко, което им дава.
„Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир.
към беседата >>
– Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво?
– Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали.
Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“.
към беседата >>
„Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам?
Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава.
„Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам?
Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен!
към беседата >>
Преди да се оженят си благовестват.
Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали.
Преди да се оженят си благовестват.
Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“.
към беседата >>
Чакай, имам малко спестени пари.
Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам?
Чакай, имам малко спестени пари.
И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение.
към беседата >>
Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“.
Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват.
Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“.
И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората.
към беседата >>
И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек.
Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари.
И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек.
После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“.
към беседата >>
И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“.
Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“.
И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“.
Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога.
към беседата >>
После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?
Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек.
После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?
“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува.
към беседата >>
Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек.
Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“.
Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек.
Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата.
към беседата >>
“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир.
Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?
“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир.
Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение.
към беседата >>
Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“.
– Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек.
Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“.
И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна.
към беседата >>
Казва си: „Сега съм доволен!
„Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир.
Казва си: „Сега съм доволен!
“ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“.
към беседата >>
И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“.
Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“.
И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“.
Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си.
към беседата >>
“ Така приложил той Христовото учение.
Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен!
“ Така приложил той Христовото учение.
Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща.
към беседата >>
Има нещо, което липсва на хората.
Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“.
Има нещо, което липсва на хората.
Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?
към беседата >>
Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“.
И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение.
Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“.
Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
към беседата >>
Хората не се женят по Бога.
И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората.
Хората не се женят по Бога.
Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза?
към беседата >>
Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува.
После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“.
Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува.
При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
към беседата >>
Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата.
Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога.
Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата.
Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“.
към беседата >>
При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение.
“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува.
При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение.
Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
към беседата >>
Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна.
Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата.
Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна.
Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“.
към беседата >>
Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“.
Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение.
Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“.
През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
към беседата >>
Каквото е казал единият, да седи на думата си.
И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна.
Каквото е казал единият, да седи на думата си.
И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той?
към беседата >>
През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща.
“ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“.
През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща.
В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
към беседата >>
И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?
Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си.
И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?
“ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“.
към беседата >>
В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща.
В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
към беседата >>
“ – „Ами ти какво каза?
Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?
“ – „Ами ти какво каза?
“ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“. И започва спор.
към беседата >>
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат.
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат.
Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!
към беседата >>
“ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“.
Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза?
“ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“.
И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“. И започва спор.
към беседата >>
Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов.
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат.
Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов.
Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма.
към беседата >>
И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“.
Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“.
И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“.
А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“. И започва спор.
към беседата >>
Туй благовестие всеки един от вас ще го провери.
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов.
Туй благовестие всеки един от вас ще го провери.
Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта.
към беседата >>
А той?
Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“.
А той?
– „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“. И започва спор.
към беседата >>
Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“.
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери.
Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“.
Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.
към беседата >>
– „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“.
И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза? “ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той?
– „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“.
И започва спор.
към беседата >>
Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари?
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“.
Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари?
А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка.
към беседата >>
И започва спор.
“ – „Ами ти какво каза? “ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“.
И започва спор.
към беседата >>
А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари?
А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!
“ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него.
към беседата >>
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме.
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме.
Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина!
към беседата >>
“ В Любовта власт няма.
Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!
“ В Любовта власт няма.
В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.
към беседата >>
Какво трябва да се благовества?
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме.
Какво трябва да се благовества?
– Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина.
към беседата >>
В Любовта има нещо по-велико от властта.
Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма.
В Любовта има нещо по-велико от властта.
В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.
към беседата >>
– Че животът е плод на Божествената Любов.
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества?
– Че животът е плод на Божествената Любов.
Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати.
към беседата >>
В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.
Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта.
В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.
Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.
към беседата >>
Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати.
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов.
Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати.
Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати?
към беседата >>
Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка.
Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.
Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка.
Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.
към беседата >>
Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце.
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати.
Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце.
Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Последната си хапка ще разделиш с него.
А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт! “ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка.
Последната си хапка ще разделиш с него.
Това е законът на Любовта.
към беседата >>
Това е цяла дисциплина!
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце.
Това е цяла дисциплина!
В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума.
към беседата >>
Това е законът на Любовта.
“ В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него.
Това е законът на Любовта.
към беседата >>
В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина.
Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина!
В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина.
Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска.
към беседата >>
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“.
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“.
Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето.
към беседата >>
Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати.
– Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина.
Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати.
По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте!
към беседата >>
Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“.
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“.
Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“.
Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе.
към беседата >>
По какво се отличават тия Божествени резултати?
Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати.
По какво се отличават тия Божествени резултати?
Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте! “ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил.
към беседата >>
Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва.
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“. Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“.
Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва.
Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе.
към беседата >>
Аз ще ви приведа един пример.
Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати?
Аз ще ви приведа един пример.
Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте! “ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил. Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество.
към беседата >>
Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки.
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“. Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва.
Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки.
И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали.
към беседата >>
Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума.
Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример.
Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума.
Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте! “ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил. Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество. И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
към беседата >>
И Любовта си има своя запалка.
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“. Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки.
И Любовта си има своя запалка.
Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх.
към беседата >>
Той може да ви изиграе, когато иска.
В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума.
Той може да ви изиграе, когато иска.
И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте! “ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил. Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество. И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
към беседата >>
Тя може да се донесе от небето.
Ще кажете: „Ние сме слушали тия работи“. Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка.
Тя може да се донесе от небето.
Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме!
към беседата >>
Най-важната дума в този стих е „благовествам“.
Най-важната дума в този стих е „благовествам“.
Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане.
към беседата >>
И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте!
Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати. По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска.
И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте!
“ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил. Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество. И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
към беседата >>
Един ангел, не човек, ще я донесе.
Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо си има своя запалка“. Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето.
Един ангел, не човек, ще я донесе.
Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“.
към беседата >>
Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие!
Най-важната дума в този стих е „благовествам“.
Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие!
Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие!
към беседата >>
“ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил.
По какво се отличават тия Божествени резултати? Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте!
“ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил.
Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество. И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
към беседата >>
Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе.
Барутът се запалва чрез огън; динамитът се запалва също чрез огън, гори като барут, но като му турите запалката, той експлодирва. Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе.
Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе.
И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава?
към беседата >>
Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие!
Най-важната дума в този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие!
Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие!
За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото.
към беседата >>
Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество.
Аз ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте! “ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил.
Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество.
И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
към беседата >>
И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали.
Следователно има известни сили вътре в човека, които си имат специални запалки. И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе.
И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали.
Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата?
към беседата >>
За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят.
Най-важната дума в този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие!
За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят.
Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение.
към беседата >>
И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
Представете си, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите си и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума. Той може да ви изиграе, когато иска. И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте! “ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил. Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество.
И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай.
към беседата >>
Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх.
И Любовта си има своя запалка. Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали.
Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх.
Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там?
към беседата >>
Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие!
Най-важната дума в този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят.
Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие!
Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света.
към беседата >>
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“.
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“.
Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората.
към беседата >>
Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме!
Тя може да се донесе от небето. Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх.
Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме!
Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“.
към беседата >>
Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане.
Най-важната дума в този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие!
Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане.
Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват.
към беседата >>
Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство?
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“.
Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство?
Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж?
към беседата >>
Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“.
Един ангел, не човек, ще я донесе. Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме!
Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“.
Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете!
към беседата >>
Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие!
Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане.
Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие!
Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората.
към беседата >>
Казват, че богатството е едно условие за култура.
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“. Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство?
Казват, че богатството е едно условие за култура.
„При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени?
към беседата >>
Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава?
Бог ще изпрати специално свой ангел да я донесе. И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“.
Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава?
Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде.
към беседата >>
Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото.
Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие!
Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото.
Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето.
към беседата >>
„При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави?
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“. Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура.
„При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави?
– За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
към беседата >>
Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата?
И той, като драсне със своята запалка, целият свят ще се запали. Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава?
Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата?
Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде. Тъй ще бъде!
към беседата >>
Законът е един и същ и навсякъде има приложение.
За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото.
Законът е един и същ и навсякъде има приложение.
Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо?
към беседата >>
– За да могат да работят.
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“. Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави?
– За да могат да работят.
Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“.
към беседата >>
Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там?
Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма да имаш никакъв страх. Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата?
Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там?
Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде. Тъй ще бъде!
към беседата >>
Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света.
Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение.
Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света.
Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва.
към беседата >>
Добре, на първия въпрос: защо се женят хората.
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“. Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят.
Добре, на първия въпрос: защо се женят хората.
Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро?
към беседата >>
Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“.
Ще ти кажат: „Да те запалим“ – „Запали ме! Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там?
Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“.
Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде. Тъй ще бъде!
към беседата >>
Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват.
Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света.
Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват.
По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно.
към беседата >>
Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж?
Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората.
Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж?
Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат.
към беседата >>
Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете!
Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“. Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“.
Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете!
Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде. Тъй ще бъде!
към беседата >>
По някой път благовестието не се харесва на хората.
Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват.
По някой път благовестието не се харесва на хората.
Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“.
към беседата >>
Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени?
Казват, че богатството е едно условие за култура. „При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж?
Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени?
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“.
към беседата >>
Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде.
Ами ако този ангел от 10 години хлопа на вашата врата, тогава? Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете!
Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде.
Тъй ще бъде!
към беседата >>
Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето.
Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото. Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората.
Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето.
Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“.
към беседата >>
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
„При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени?
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж?
към беседата >>
Тъй ще бъде!
Ами ако днес е последният ден да хлопа на вашата врата? Ако днес е последният ден на туй хлопане и се върне, като каже, че никой няма там? Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя да хлопам там и никой не живее в тази къща“. Аз ви казвам: За някои е последен ден на хлопането, затуй отворете! Отворите ли, тази запалка на Божествената Любов ще дойде.
Тъй ще бъде!
към беседата >>
Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо?
Законът е един и същ и навсякъде има приложение. Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето.
Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо?
– Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат.
към беседата >>
Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“.
– За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“.
Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава?
към беседата >>
Казва стихът: „От тогаз царството Божие се благовества“.
Казва стихът: „От тогаз царството Божие се благовества“.
към беседата >>
– Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва.
Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо?
– Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва.
Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон.
към беседата >>
Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро?
Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“.
Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро?
И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“.
към беседата >>
Като дойде тази запалка, тогава ще се благовества, тогава ще видите какво нещо е Бог, какво нещо е ангел, какво нещо е светия, какво нещо са хората, какво нещо е човешката душа, какво нещо е братство, сестринство.
Като дойде тази запалка, тогава ще се благовества, тогава ще видите какво нещо е Бог, какво нещо е ангел, какво нещо е светия, какво нещо са хората, какво нещо е човешката душа, какво нещо е братство, сестринство.
Вашата душа само тогава ще почувства всичко това. Тази душа ще затрепти.
към беседата >>
Това благовестие не е приятно.
Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват. По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва.
Това благовестие не е приятно.
Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво.
към беседата >>
И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат.
Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро?
И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат.
Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно.
към беседата >>
Вашата душа само тогава ще почувства всичко това.
Като дойде тази запалка, тогава ще се благовества, тогава ще видите какво нещо е Бог, какво нещо е ангел, какво нещо е светия, какво нещо са хората, какво нещо е човешката душа, какво нещо е братство, сестринство.
Вашата душа само тогава ще почувства всичко това.
Тази душа ще затрепти.
към беседата >>
Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“.
По някой път благовестието не се харесва на хората. Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно.
Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“.
Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така.
към беседата >>
Казват: „Тази мома е точно за него“.
Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат.
Казват: „Тази мома е точно за него“.
Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас.
към беседата >>
Тази душа ще затрепти.
Като дойде тази запалка, тогава ще се благовества, тогава ще видите какво нещо е Бог, какво нещо е ангел, какво нещо е светия, какво нещо са хората, какво нещо е човешката душа, какво нещо е братство, сестринство. Вашата душа само тогава ще почувства всичко това.
Тази душа ще затрепти.
към беседата >>
Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“.
Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“.
Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“.
Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните.
към беседата >>
Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж?
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“.
Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж?
Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас. Да не мислим, че те нищо не правят!
към беседата >>
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка.
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка.
Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи. Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват. Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез! “
към беседата >>
Интересите на хората не се съвпадат.
Да благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще си дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо? – Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“.
Интересите на хората не се съвпадат.
Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните. Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“.
към беседата >>
Ами ако не се намести, тогава?
Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж?
Ами ако не се намести, тогава?
Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас. Да не мислим, че те нищо не правят! Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят.
към беседата >>
Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи.
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка.
Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи.
Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват. Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез! “
към беседата >>
Това е един закон.
– Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще си дойде, и се оженва. Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат.
Това е един закон.
От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните. Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“. Че кое е наяве?
към беседата >>
Казват: „Господ е направил така света“.
Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава?
Казват: „Господ е направил така света“.
Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас. Да не мислим, че те нищо не правят! Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят. И след като се ожени жената, хората казват: „Слушай, ти не беше за него.
към беседата >>
Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват.
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка. Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи.
Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват.
Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез! “
към беседата >>
От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво.
Това благовестие не е приятно. Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон.
От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво.
Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните. Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“. Че кое е наяве? Знаете ли утре, като умрете, къде ще отидете?
към беседата >>
Господ е направил света много разумно.
И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“.
Господ е направил света много разумно.
Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас. Да не мислим, че те нищо не правят! Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят. И след като се ожени жената, хората казват: „Слушай, ти не беше за него. Защо влезе в тази кожа?
към беседата >>
Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез!
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка. Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи. Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват.
Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез!
“
към беседата >>
Има някои изключения, но в повечето случаи е така.
Да кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще си каже: „По-добре да се не върне“. Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво.
Има някои изключения, но в повечето случаи е така.
Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните. Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“. Че кое е наяве? Знаете ли утре, като умрете, къде ще отидете? Някои казват: „Всичко да бъде отворено“.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас.
Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно.
Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас.
Да не мислим, че те нищо не правят! Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят. И след като се ожени жената, хората казват: „Слушай, ти не беше за него. Защо влезе в тази кожа? “ Тогава се съберат бащата и майката и казват: „Ще го търпиш“.
към беседата >>
“
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка. Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи. Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват. Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез!
“
към беседата >>
Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните.
Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма да се радват, по-добре да не е“. Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така.
Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните.
Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“. Че кое е наяве? Знаете ли утре, като умрете, къде ще отидете? Някои казват: „Всичко да бъде отворено“. Хубаво, нека отворим бъдещето!
към беседата >>
Да не мислим, че те нищо не правят!
Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас.
Да не мислим, че те нищо не правят!
Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят. И след като се ожени жената, хората казват: „Слушай, ти не беше за него. Защо влезе в тази кожа? “ Тогава се съберат бащата и майката и казват: „Ще го търпиш“. След като се оженят, търпят се година, две, три, и какво става най-после?
към беседата >>
„И от тогаз се благовества царството Божие.“
„И от тогаз се благовества царството Божие.“
към беседата >>
Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“.
Интересите на хората не се съвпадат. Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните.
Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“.
Че кое е наяве? Знаете ли утре, като умрете, къде ще отидете? Някои казват: „Всичко да бъде отворено“. Хубаво, нека отворим бъдещето! Онези велики процеси, които стават вътре в мозъка, наяве ли стават?
към беседата >>
Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят.
Ами ако не се намести, тогава? Казват: „Господ е направил така света“. Господ е направил света много разумно. Ние трябва да бъдем разумни, да изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас. Да не мислим, че те нищо не правят!
Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят.
И след като се ожени жената, хората казват: „Слушай, ти не беше за него. Защо влезе в тази кожа? “ Тогава се съберат бащата и майката и казват: „Ще го търпиш“. След като се оженят, търпят се година, две, три, и какво става най-после? – Умре единият, умре и другият; свършва се работата.
към беседата >>
Когато дойде тази вътрешна запалка, тогава ще дойде туй вътрешно просветление на ума и сърцето.
Когато дойде тази вътрешна запалка, тогава ще дойде туй вътрешно просветление на ума и сърцето.
Тогава ще се яви възвишеното и благородното в нашите души. Тогава поетите ще напишат най-хубавите си работи; тогава музикантите ще напишат най-хубавите си произведения; тогава готвачката ще приготви най-хубавото си ядене, шивачката – най-хубавите си дрехи. Кой каквото е, тогава ще направи най-хубавото. И тогава кой как дойде, ще пита: „Какъв е този човек? Защо е такъв?
към беседата >>
Че кое е наяве?
Това е един закон. От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво. Има някои изключения, но в повечето случаи е така. Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва да си го обясните. Някои казват: „Всичко в света трябва да е открито, нищо да не е в тайна“.
Че кое е наяве?
Знаете ли утре, като умрете, къде ще отидете? Някои казват: „Всичко да бъде отворено“. Хубаво, нека отворим бъдещето! Онези велики процеси, които стават вътре в мозъка, наяве ли стават? – В тайна.
към беседата >>
НАГОРЕ