НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
818
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
818
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Три неща разбирам да се изменят.
Тъй както сега е устроена човешката глава, тя трябва да се измени отвън. Природата прави големи усилия да се преустрои човешката глава; но не само костта, костта не е фактор, но да се промени мозъчното вещество и силите, които функционират вътре. Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън.
Три неща разбирам да се изменят.
Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас. Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава.
към беседата >>
Той е образец на милост.
" В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое същество и най-микроскопичното да е, да има, и да не е задоволено от Бога. В него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо.
Той е образец на милост.
От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка. Те не се молят дълго. Ние как ще постъпим?
към беседата >>
Истината не може да се намери в главата.
Някой казва: "Аз намерих истината в главата си".
Истината не може да се намери в главата.
Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете. Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ?
към беседата >>
Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас.
Тъй както сега е устроена човешката глава, тя трябва да се измени отвън. Природата прави големи усилия да се преустрои човешката глава; но не само костта, костта не е фактор, но да се промени мозъчното вещество и силите, които функционират вътре. Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън. Три неща разбирам да се изменят.
Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас.
Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава.
към беседата >>
От Него ще се учите как да бъдете милостиви.
Няма желание, колкото и да е малко, което някое същество и най-микроскопичното да е, да има, и да не е задоволено от Бога. В него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. Той е образец на милост.
От Него ще се учите как да бъдете милостиви.
Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка. Те не се молят дълго. Ние как ще постъпим? Това е сега наше вътрешно разбиране.
към беседата >>
Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете.
Някой казва: "Аз намерих истината в главата си". Истината не може да се намери в главата.
Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете.
Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето.
към беседата >>
Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото.
Тъй както сега е устроена човешката глава, тя трябва да се измени отвън. Природата прави големи усилия да се преустрои човешката глава; но не само костта, костта не е фактор, но да се промени мозъчното вещество и силите, които функционират вътре. Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън. Три неща разбирам да се изменят. Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас.
Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото.
Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава.
към беседата >>
Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви.
В него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. Той е образец на милост. От Него ще се учите как да бъдете милостиви.
Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви.
Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка. Те не се молят дълго. Ние как ще постъпим? Това е сега наше вътрешно разбиране.
към беседата >>
Истината се намира в цялото битие.
Някой казва: "Аз намерих истината в главата си". Истината не може да се намери в главата. Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете.
Истината се намира в цялото битие.
В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се?
към беседата >>
Човешката глава не е още завършена.
Природата прави големи усилия да се преустрои човешката глава; но не само костта, костта не е фактор, но да се промени мозъчното вещество и силите, които функционират вътре. Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън. Три неща разбирам да се изменят. Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас. Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото.
Човешката глава не е още завършена.
Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп.
към беседата >>
Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка.
Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. Той е образец на милост. От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви.
Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка.
Те не се молят дълго. Ние как ще постъпим? Това е сега наше вътрешно разбиране.
към беседата >>
В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава.
Някой казва: "Аз намерих истината в главата си". Истината не може да се намери в главата. Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете. Истината се намира в цялото битие.
В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава.
Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър.
към беседата >>
Има много неща още да се изменят.
Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън. Три неща разбирам да се изменят. Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас. Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена.
Има много неща още да се изменят.
Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава.
към беседата >>
Те не се молят дълго.
А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. Той е образец на милост. От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка.
Те не се молят дълго.
Ние как ще постъпим? Това е сега наше вътрешно разбиране.
към беседата >>
Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили?
Някой казва: "Аз намерих истината в главата си". Истината не може да се намери в главата. Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете. Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава.
Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили?
Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят.
към беседата >>
Някой път ми говорят за красива глава.
Три неща разбирам да се изменят. Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас. Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят.
Някой път ми говорят за красива глава.
Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава.
към беседата >>
Ние как ще постъпим?
Той е образец на милост. От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка. Те не се молят дълго.
Ние как ще постъпим?
Това е сега наше вътрешно разбиране.
към беседата >>
Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ?
Истината не може да се намери в главата. Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете. Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили?
Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ?
Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка".
към беседата >>
Аз досега не съм срещал една идеална глава.
Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас. Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава.
Аз досега не съм срещал една идеална глава.
Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят.
към беседата >>
Това е сега наше вътрешно разбиране.
От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. Те казват: "Господи, направи с него тъй, както с нас, постъпи с него тъй, както с нас." Те не казват: "Постъпи както той постъпва", но казват: "Господи, постъпи така, както с нас постъпваш." Тяхната молитва е много кратка. Те не се молят дълго. Ние как ще постъпим?
Това е сега наше вътрешно разбиране.
към беседата >>
Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето.
Имаш една глава която е един резултат; не е само твоята глава хиляди глави има: има човешки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духовете. Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ?
Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето.
След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка?
към беседата >>
Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава.
Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава.
Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава.
И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин.
към беседата >>
Оставям една мисъл: "Доведете ми го".
Оставям една мисъл: "Доведете ми го".
Сега аз правя един друг превод. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят.
към беседата >>
След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се?
Истината се намира в цялото битие. В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето.
След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се?
Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме.
към беседата >>
И аз не съм намерил досега идеален череп.
Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава.
И аз не съм намерил досега идеален череп.
На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят.
към беседата >>
Сега аз правя един друг превод.
Оставям една мисъл: "Доведете ми го".
Сега аз правя един друг превод.
Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот.
към беседата >>
Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър.
В света съществува само една глава, а всички други глави на земята са клончета на тази глава те са само отражение на тази голяма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се?
Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър.
Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно.
към беседата >>
На Земята още няма идеална глава.
Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп.
На Земята още няма идеална глава.
Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите.
към беседата >>
Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима.
Оставям една мисъл: "Доведете ми го". Сега аз правя един друг превод.
Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима.
Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл.
към беседата >>
Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят.
Мислите ли, че ако увеличите слънцето няколко милиона пъти, вие сте го уголемили? Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър.
Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят.
Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората.
към беседата >>
Художниците са рисували много човешката глава.
Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава.
Художниците са рисували много човешката глава.
Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви.
към беседата >>
Съдията казва: "Доведете ми ги".
Оставям една мисъл: "Доведете ми го". Сега аз правя един друг превод. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима.
Съдията казва: "Доведете ми ги".
После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете.
към беседата >>
Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка".
Каква нужда има това, което е голямо, да се увеличава ? Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят.
Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка".
Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно.
към беседата >>
Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят.
Аз досега не съм срещал една идеална глава. Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава.
Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят.
Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава.
към беседата >>
После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите?
Оставям една мисъл: "Доведете ми го". Сега аз правя един друг превод. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги".
После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите?
" Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто.
към беседата >>
Де е тази постъпка?
Учените хора на Земята със своите телескопи се мъчат да увеличават слънцето. След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка".
Де е тази постъпка?
Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума.
към беседата >>
Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин.
Френолозите са измервали черепа на човека и не са намерили идеална глава. И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят.
Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин.
Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава. Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане.
към беседата >>
" Двамата трябва да се примирят.
Оставям една мисъл: "Доведете ми го". Сега аз правя един друг превод. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите?
" Двамата трябва да се примирят.
Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло.
към беседата >>
Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме.
След като го увеличат по този начин, Слънцето уголемява ли се? Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка?
Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме.
В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"?
към беседата >>
Тя е несъвместима с нашия свят.
И аз не съм намерил досега идеален череп. На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин.
Тя е несъвместима с нашия свят.
На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава. Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане. Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
към беседата >>
Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот.
Сега аз правя един друг превод. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят.
Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот.
Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило.
към беседата >>
В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно.
Постоянно говорят, че го увеличават 4-5 пъти в диаметър. Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме.
В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно.
А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е.
към беседата >>
На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите.
На Земята още няма идеална глава. Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят.
На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите.
Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава. Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане. Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
към беседата >>
Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл.
Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престъпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот.
Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл.
Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени.
към беседата >>
А нещо съществено липсва на хората.
Смешно е това увеличение на слънцето, което нашите астрономи правят. Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно.
А нещо съществено липсва на хората.
Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението.
към беседата >>
Ще стане цял коренен преврат в живота ви.
Художниците са рисували много човешката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите.
Ще стане цял коренен преврат в живота ви.
Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава. Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане. Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
към беседата >>
Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете.
Съдията казва: "Доведете ми ги". После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл.
Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете.
Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат.
към беседата >>
Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно.
Някой казва: "Аз имам една грандиозна идея, като месечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постъпка". Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората.
Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно.
Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо.
към беседата >>
Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава.
Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскост, една идеална глава, не може да се изнесе в триизмерен свят. Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви.
Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава.
Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане. Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
към беседата >>
Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто.
После казва съдията в съдилището: "Вие готови ли сте да се примирите? " Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете.
Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто.
Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат. Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
към беседата >>
Обяснете си тази дума.
Де е тази постъпка? Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно.
Обяснете си тази дума.
Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът.
към беседата >>
Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане.
Аз съм виждал идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начин. Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава.
Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане.
Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
към беседата >>
Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло.
" Двамата трябва да се примирят. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто.
Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло.
Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат. Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
към беседата >>
Какво значи "грандиозно"?
Все грандиозни работи имаме, от които всички страдаме. В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума.
Какво значи "грандиозно"?
Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи.
към беседата >>
Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
Тя е несъвместима с нашия свят. На съществото може да я видите, да я доловите, аз мога да ви покажа, всеки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога няма да я забравите. Ще стане цял коренен преврат в живота ви. Може да ви режат на парчета - вие ще сте готови да станете мъченици, като видите какво нещо е идеалната глава. Сега, не искам да извадите заключение, че от усилията, които сега правите, нищо няма да стане.
Вие сте тикнати в едно неестествено положение, влезли сте в един театър, без да искате.
към беседата >>
Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило.
Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лош живот. Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло.
Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило.
Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат. Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
към беседата >>
Една чужда дума е.
В къщи като влезем, все грандиозни идеи ни вълнуват, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"?
Една чужда дума е.
Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо.
към беседата >>
Един французин във франция искал да посети Париж.
Един французин във франция искал да посети Париж.
Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят.
към беседата >>
Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени.
Лошият живот е живот на миналото, но той има в себе си една задна мисъл. Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило.
Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени.
Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат. Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
към беседата >>
Ще намерите в някой филологически речник обяснението.
А нещо съществено липсва на хората. Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е.
Ще намерите в някой филологически речник обяснението.
Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове.
към беседата >>
Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър.
Един французин във франция искал да посети Париж.
Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър.
Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи.
към беседата >>
Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат.
Вие с вашия лош живот не може изведнъж да се справите, не може да съедините вашия лош живот с вашия добър живот а тогава, когато вашият добър живот пусне корени в лошия живот, вие ще почнете да изваждате соковете. Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени.
Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат.
Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
към беседата >>
Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо.
Религията е грандиозна, веруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението.
Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо.
Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод.
към беседата >>
Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"?
Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър.
Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"?
Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо!
към беседата >>
Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
Защото злото в света се е родило от неприложение на доброто. Всяко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро в света е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и светът ще се промени. Казва Писанието: Бог един ден ще превърне всичкото зло в добро, и противоречията ще се премахнат.
Тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, в мислите, в сърцето.
към беседата >>
Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът.
Обяснете си тази дума. Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо.
Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът.
"Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат.
към беседата >>
Плаща си билета, влиза и сяда в театъра.
Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"?
Плаща си билета, влиза и сяда в театъра.
Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора!
към беседата >>
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си.
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си.
Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен.
към беседата >>
"Анд" значи туй, което се движи.
Какво значи "грандиозно"? Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът.
"Анд" значи туй, което се движи.
Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат.
към беседата >>
Гледа, чуди се.
Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра.
Гледа, чуди се.
Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска.
към беседата >>
Че не е ли тъй?
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си.
Че не е ли тъй?
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен.
към беседата >>
Туй, което се ражда, то е голямо.
Една чужда дума е. Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи.
Туй, което се ражда, то е голямо.
Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод.
към беседата >>
Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят.
Един французин във франция искал да посети Париж. Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се.
Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят.
Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се.
към беседата >>
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен.
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй?
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен.
И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена.
към беседата >>
Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове.
Ще намерите в някой филологически речник обяснението. Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо.
Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове.
И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод. Нашата земя е малък плод.
към беседата >>
Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи.
Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят.
Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи.
Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда.
към беседата >>
И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш?
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен.
И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш?
Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си!
към беседата >>
И нашата земя е голям плод.
Сега аз няма да обяснявам, понеже голямото си е голямо. Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове.
И нашата земя е голям плод.
Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод. Нашата земя е малък плод. Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
към беседата >>
Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо!
Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи.
Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо!
Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама".
към беседата >>
Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени.
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш?
Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени.
Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как?
към беседата >>
Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат.
Грандиозното и голямото са равносилни, "гранд" - "анд" е коренът. "Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод.
Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат.
Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод. Нашата земя е малък плод. Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
към беседата >>
Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора!
Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо!
Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора!
” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
към беседата >>
Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен.
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени.
Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен.
Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная.
към беседата >>
Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат.
"Анд" значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат.
Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат.
Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод. Нашата земя е малък плод. Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
към беседата >>
” Цялата публика ръкопляска.
Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора!
” Цялата публика ръкопляска.
Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
към беседата >>
Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен.
Че не е ли тъй? Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен.
Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен.
Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш.
към беседата >>
Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод.
Туй, което се ражда, то е голямо. Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат.
Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод.
Нашата земя е малък плод. Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
към беседата >>
Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се.
Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска.
Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се.
Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
към беседата >>
Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена.
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен. И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен.
Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена.
- Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам.
към беседата >>
Нашата земя е малък плод.
Защото за вселената всички тези звезди, слънца и планети в нашата Слънчева система, не са нищо друго, освен плодове. И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод.
Нашата земя е малък плод.
Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
към беседата >>
Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда.
Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се.
Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда.
Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
към беседата >>
- Казвам: Хвърли товара си!
И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена.
- Казвам: Хвърли товара си!
- Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги.
към беседата >>
Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
И нашата земя е голям плод. Очакват я всички да узрее и като узрее, ще я изядат. Пък и слънцето един ден ще узрее, ще го откъснат и ще го изядат. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плод. Нашата земя е малък плод.
Тя е малка, тя расте, един ден тя ще порасне.
към беседата >>
Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама".
Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда.
Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама".
Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
към беседата >>
- Как?
Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си!
- Как?
Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога.
към беседата >>
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват.
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват.
Значи земята ще престане да се развива, ще узрее. Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат.
към беседата >>
Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама".
Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
към беседата >>
Не зная.
Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как?
Не зная.
Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо?
към беседата >>
Значи земята ще престане да се развива, ще узрее.
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват.
Значи земята ще престане да се развива, ще узрее.
Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде.
към беседата >>
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот.
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот.
И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината. Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва.
към беседата >>
Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш.
Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная.
Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш.
- Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам.
към беседата >>
Какво ще стане с вея ?
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват. Значи земята ще престане да се развива, ще узрее.
Какво ще стане с вея ?
Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо.
към беседата >>
И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината.
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот.
И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината.
Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората.
към беседата >>
- Много големи страдания имам.
Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена. - Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш.
- Много големи страдания имам.
- Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората.
към беседата >>
Ще я откъснат от дървото, ще я изядат.
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват. Значи земята ще престане да се развива, ще узрее. Какво ще стане с вея ?
Ще я откъснат от дървото, ще я изядат.
Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо. Ако остане там, ще ви задръсти.
към беседата >>
Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси?
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот. И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината.
Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси?
Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил.
към беседата >>
- Дай ми ги, продай ми ги.
- Казвам: Хвърли товара си! - Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам.
- Дай ми ги, продай ми ги.
- Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат.
към беседата >>
Един ден, казват, слънцето ще угасне.
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват. Значи земята ще престане да се развива, ще узрее. Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат.
Един ден, казват, слънцето ще угасне.
Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо. Ако остане там, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти.
към беседата >>
Туй е едно крайно разрешение.
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот. И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината. Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси?
Туй е едно крайно разрешение.
Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада.
към беседата >>
- Не мога.
- Как? Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги.
- Не мога.
- Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява.
към беседата >>
Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат.
Това са фигуративни обяснения на нещата Съгласен съм с учените хора, които казват, че един ден работите на земята ще престанат да се развиват. Значи земята ще престане да се развива, ще узрее. Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне.
Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат.
То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо. Ако остане там, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
към беседата >>
Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо?
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот. И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината. Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение.
Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо?
За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето.
към беседата >>
- Защо?
Не зная. Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога.
- Защо?
- Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания?
към беседата >>
То няма да умре, но ще влезе някъде.
Значи земята ще престане да се развива, ще узрее. Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат.
То няма да умре, но ще влезе някъде.
Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо. Ако остане там, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
към беседата >>
За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва.
Истината не може да се намери на Земята, тя е несъвместима с нашия живот. И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината. Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо?
За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва.
Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение?
към беседата >>
- Нямам крепостен акт, не мога да ги продам.
Знаеш да го туриш, не знаеш да го снемеш. - Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо?
- Нямам крепостен акт, не мога да ги продам.
- Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян?
към беседата >>
Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо.
Какво ще стане с вея ? Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде.
Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо.
Ако остане там, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
към беседата >>
Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората.
И затова всички ония, които са искали да разрешат този въпрос, всякога са идвали до крайния предел - че трябва да умрем, за да намерим истината. Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва.
Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората.
Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви?
към беседата >>
- Аз се чудя някой път как да помогна на хората.
- Много големи страдания имам. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам.
- Аз се чудя някой път как да помогна на хората.
Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен.
към беседата >>
Ако остане там, ще ви задръсти.
Ще я откъснат от дървото, ще я изядат. Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо.
Ако остане там, ще ви задръсти.
Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
към беседата >>
Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил.
Защо човек трябва да умре, за да намери туй, което търси? Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората.
Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил.
Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла.
към беседата >>
Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат.
- Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората.
Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат.
Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар.
към беседата >>
Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти.
Един ден, казват, слънцето ще угасне. Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо. Ако остане там, ще ви задръсти.
Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти.
Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
към беседата >>
Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада.
Туй е едно крайно разрешение. Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил.
Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада.
Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама.
към беседата >>
Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява.
- Не мога. - Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат.
Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява.
Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо.
към беседата >>
Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
Аз тълкувам: ще узрее и ще го изядат. То няма да умре, но ще влезе някъде. Туй ще оставим настрана, не искам да остане слънцето в умовете ви, понеже е много голямо. Ако остане там, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти.
Тези неща трябва да ги извадя навън, да се освободят възгледите ви.
към беседата >>
Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето.
Всичките хора сега търсят, искат да се спасят на земята, но всички трябва да се подложат на смърт. Защо? За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада.
Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето.
Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек.
към беседата >>
Казвам: кои са границите на твоите страдания?
- Защо? - Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява.
Казвам: кои са границите на твоите страдания?
Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света.
към беседата >>
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат.
А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват. Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува.
към беседата >>
Питам, това правило ли е и има ли изключение?
За да намерят истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега им липсва. Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето.
Питам, това правило ли е и има ли изключение?
Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога.
към беседата >>
Иван, Драган, Стоян?
- Нямам крепостен акт, не мога да ги продам. - Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания?
Иван, Драган, Стоян?
- Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем.
към беседата >>
А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат.
А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват.
Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват.
към беседата >>
Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви?
Но аз не говоря за смъртта, която сега имат хората. Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение?
Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви?
Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество.
към беседата >>
- Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен.
- Аз се чудя някой път как да помогна на хората. Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян?
- Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен.
Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо.
към беседата >>
Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат. А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват.
Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем.
От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева.
към беседата >>
Не че всички богати ще отидат в пъкъла.
Защото ако тази смърт разрешаваше въпроса, тогава Христос дава примера за двамата души от еврейския народ: притчата за богатия и Лазара, който седеше при портата на богатия, който ял и пил. Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви?
Не че всички богати ще отидат в пъкъла.
Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него.
към беседата >>
Представи си, че аз ти дам един декар.
Искам да им купя нещастията, не могат да ми ги продадат. Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен.
Представи си, че аз ти дам един декар.
Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число.
към беседата >>
От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат. А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват. Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем.
От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията.
Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува?
към беседата >>
Лазар бил в лоното на Авраама.
Умира Лазар и отива в небето, умира богатият и отива в ада. Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла.
Лазар бил в лоното на Авраама.
Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е?
към беседата >>
Преимуществото е много голямо.
Считат ги нещастия, а нямат крепостен акт, не може да ги продадат, законът не позволява. Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар.
Преимуществото е много голямо.
Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува.
към беседата >>
Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат. А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват. Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията.
Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени.
Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате.
към беседата >>
Авраам е бил един богат човек.
Единият имал своя рай на земята и своето мъчение в другия свят, а другият имал своя ад на земята, а своя рай на небето. Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама.
Авраам е бил един богат човек.
Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек.
към беседата >>
Малкото е благословение, голямото е тежест в света.
Казвам: кои са границите на твоите страдания? Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо.
Малкото е благословение, голямото е тежест в света.
В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата.
към беседата >>
Казват, няма-зло, което да съществува.
Туй, което ние виждаме в природата, то е един завършен резултат. А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват. Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени.
Казват, няма-зло, което да съществува.
Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата.
към беседата >>
Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога.
Питам, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек.
Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога.
Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там.
към беседата >>
В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем.
Иван, Драган, Стоян? - Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света.
В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем.
Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем.
към беседата >>
Според вашите идеи нещата може да съществуват.
А има зад завършените резултати и незавършени неща, които сега започват. Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува.
Според вашите идеи нещата може да съществуват.
Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава?
към беседата >>
Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество.
Ако вие влезете като богатия в другия свят, какво може да бъде положението ви? Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога.
Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество.
Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати.
към беседата >>
Помнете едно нещо.
- Зная, че има някои съседи, не зная кои са - Че тогава има едно преимущество - ти си свободен. Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем.
Помнете едно нещо.
В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило.
към беседата >>
Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева.
Тази връзка, която съществува между видимия и невидимия свят, ние трябва да я разберем. От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват.
Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева.
Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат.
към беседата >>
Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него.
Не че всички богати ще отидат в пъкъла. Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество.
Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него.
Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят.
към беседата >>
В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число.
Представи си, че аз ти дам един декар. Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо.
В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число.
Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот.
към беседата >>
Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува?
От неразбирането на връзката между видимото и невидимото идват противоречията. Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева.
Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува?
Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост.
към беседата >>
Сега, заключението какво е?
Лазар бил в лоното на Авраама. Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него.
Сега, заключението какво е?
Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване.
към беседата >>
Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува.
Преимуществото е много голямо. Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число.
Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува.
В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това?
към беседата >>
Вие трябва да го плащате.
Под "видимото" разбираме туй, което не може да се измени. Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува?
Вие трябва да го плащате.
В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш".
към беседата >>
Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек.
Авраам е бил един богат човек. Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е?
Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек.
Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят.
към беседата >>
В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата.
Малкото е благословение, голямото е тежест в света. В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува.
В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата.
Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това? Всичко това ще излезе от живота.
към беседата >>
В дадения случай има два резултата.
Казват, няма-зло, което да съществува. Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате.
В дадения случай има два резултата.
Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе.
към беседата >>
Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там.
Той се отличавал с едно качество: беззаветно служене на Бога. Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек.
Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там.
Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто.
към беседата >>
Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем.
В света малки можем да бъдем, но всички в света големи не можем да бъдем. Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата.
Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем.
Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това? Всичко това ще излезе от живота.
към беседата >>
Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава?
Според вашите идеи нещата може да съществуват. Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата.
Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава?
Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре.
към беседата >>
Учените са все, богати.
Целият му живот, на тоя богат човек, беше изключително посветен да служи на Бога, на туй първоначално Същество. Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там.
Учените са все, богати.
В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си.
към беседата >>
Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило.
Помнете едно нещо. В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем.
Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило.
Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това? Всичко това ще излезе от живота.
към беседата >>
Те се отличават по един резултат.
Съществува вашият дълг от 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава?
Те се отличават по един резултат.
Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници.
към беседата >>
В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят.
Казва: "Господи, всичко, което имам, е на Твое разположение, Ти можеш да разполагаш с него.” Виждаме, че този бедният, който се намира в лоното на Авраама, беше приет от него. Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати.
В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят.
Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек.
към беседата >>
Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот.
В света абсолютната истина седи в това: има само едно велико число, а всички други са части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило.
Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот.
Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това? Всичко това ще излезе от живота.
към беседата >>
Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост.
Какво ви допринася тази реалност, да знаете, че този дълг от 20 хиляди лева съществува? Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат.
Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост.
Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу.
към беседата >>
Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване.
Сега, заключението какво е? Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят.
Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване.
А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи.
към беседата >>
Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това?
Не може да имаме две единици равни една на друга Това не съществува. В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот.
Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това?
Всичко това ще излезе от живота.
към беседата >>
Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш".
Вие трябва да го плащате. В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост.
Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш".
Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата.
към беседата >>
А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят.
Едно нещо виждаме, че един сиромах и един богат са в небето, а в ада виждаме само един богат човек. Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване.
А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят.
Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна.
към беседата >>
Всичко това ще излезе от живота.
В света съществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа са части от единицата. Всички малки можем да бъдем и да се стремим към голямото, но всички големи не можем да бъдем. Защото, щом ти станеш голям, с тебе всичко се е свършило. Ти ще измениш всичките си възгледи, ще забравиш всичко от този живот. Мислите ли, че ако достигнете един ден състоянието на Бога ще помните всичко това?
Всичко това ще излезе от живота.
към беседата >>
Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе.
В дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш".
Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе.
Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата.
към беседата >>
Той им желаеше доброто.
Небето и адът се отличават по едно качество: че адът е пълен само с богати хора, сиромаси няма там. Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят.
Той им желаеше доброто.
Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов.
към беседата >>
Да оставите всички онези тежнения на богатия.
Да оставите всички онези тежнения на богатия.
Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем! Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той.
към беседата >>
Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре.
Онзи, който има да взима от вас, за него реалността е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вярвате в реалността, за вас тази реалност е отрицателна Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, от онзи, който има да дава? Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе.
Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре.
Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък.
към беседата >>
Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си.
Учените са все, богати. В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто.
Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си.
Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него.
към беседата >>
Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем!
Да оставите всички онези тежнения на богатия.
Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем!
Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите.
към беседата >>
Едните наричам грешници, а другите праведници.
Те се отличават по един резултат. Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре.
Едните наричам грешници, а другите праведници.
Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните.
към беседата >>
Може да му снемеш звезди от небето - този човек.
В небето има и богати, и сиромаси, заедно са, но в любов живеят. Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си.
Може да му снемеш звезди от небето - този човек.
Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки.
към беседата >>
Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят.
Да оставите всички онези тежнения на богатия. Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем!
Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят.
И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите.
към беседата >>
Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу.
Ако ги турим на едни везни, те ще тежат еднакво, те имат една и съща тежест, те са в една плоскост. Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници.
Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу.
То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията.
към беседата >>
Ще остане със своите възгледи.
Лазар живял и отишъл при Авраама, който казва: "Синко, този наш събрат, богатият, много зло е сторил, но аз сега искам да залича всичките му грехове." Лазар беше забравил земните унижения, затова беше в лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек.
Ще остане със своите възгледи.
Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва.
към беседата >>
И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават.
Да оставите всички онези тежнения на богатия. Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем! Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят.
И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават.
Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите. Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други.
към беседата >>
То е само думата.
Единият казва на другия: "Ти имаш да ми плащаш". Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу.
То е само думата.
Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече?
към беседата >>
Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна.
А на богатия, когато той му каза "Отче Аврааме" казва: "Този, който не е изпълнил нашите традиции на земята, гърлото му застава." Но той бил реформатор, този богатият, и искал да изпрати Лазара на Земята при своите близки, да им каже как трябва да живеят. Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи.
Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна.
Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля.
към беседата >>
Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата?
Да оставите всички онези тежнения на богатия. Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем! Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават.
Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата?
" Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите. Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други. Не обичам да виждам натоварени хора.
към беседата >>
Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата.
Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първият ще натежи, ще слезе долу, а пък Онзи, който е платил, ще се вдигне горе. Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата.
Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата.
Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера.
към беседата >>
Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов.
Той им желаеше доброто. Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна.
Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов.
А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло.
към беседата >>
" Един светски човек е той.
Да оставите всички онези тежнения на богатия. Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем! Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата?
" Един светски човек е той.
Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите. Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други. Не обичам да виждам натоварени хора.
към беседата >>
Грешният човек е станал малко по-тежък.
Тогава аз изяснявам един факт: едни хора има, които слизат надолу, а други, които се качват нагоре. Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата.
Грешният човек е станал малко по-тежък.
Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът?
към беседата >>
А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него.
Лазар му казва: "Те имат Мойсея, и да възкръсне някой, пак няма да му вярват." Или казано другояче: не можеш да убедиш в каквато и да е истина един човек, който няма любов в себе си. Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов.
А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него.
Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло. Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
към беседата >>
Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите.
Хората, докато са сиромаси, казват: "Само да забогатеем! Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той.
Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите.
Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите. Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други. Не обичам да виждам натоварени хора.
към беседата >>
Грешните са по-тежки от праведните.
Едните наричам грешници, а другите праведници. Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък.
Грешните са по-тежки от праведните.
Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре.
към беседата >>
Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки.
Може да му снемеш звезди от небето - този човек. Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него.
Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки.
Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло. Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
към беседата >>
Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите.
Това ще направим, онова ще направим, църкви ще направим."...Като забогатеят, нищо не правят. И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите.
Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите.
Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други. Не обичам да виждам натоварени хора.
към беседата >>
Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията.
Всеки един човек, който е платил дълга си, е праведник, отива нагоре, а всеки, който е взимал нещо от съседа си, той е грешник, той отива надолу. То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните.
Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията.
Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква.
към беседата >>
Тя ги отхранва.
Ще остане със своите възгледи. Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки.
Тя ги отхранва.
Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло. Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
към беседата >>
Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други.
И действително, сиромасите хора са много щедри, всичко дават. Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите.
Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други.
Не обичам да виждам натоварени хора.
към беседата >>
Защо тежи повече?
То е само думата. Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията.
Защо тежи повече?
Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре.
към беседата >>
Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля.
Работа, започната без любов, всякога ще бъде безуспешна. Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва.
Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля.
Тя е, която обновява човешкото тяло. Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
към беседата >>
Не обичам да виждам натоварени хора.
Един светски човек, като гледал нашите братя на Изгрева, казва: "Жал ми е за тези хора като ги гледам как са се сгушили, треперят, ако им дам по 20 хиляди лева на всеки, дали ще се оправи работата? " Един светски човек е той. Казвам: "Много хубави, отлични мисли имаш, но двата милиона едва ли ще оправят работите. Ако ги натовариш, ще си изменят възгледите. Ако не ги изменят, отлично ще бъде." Моите възгледи са други.
Не обичам да виждам натоварени хора.
към беседата >>
Защото светията е изплатил дълга си на банкера.
Думите "грешник" и "праведник" аз ги взимам като една специфична форма, за да изясня само нещата. Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече?
Защото светията е изплатил дълга си на банкера.
Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре. Това е само един процес.
към беседата >>
Тя е, която обновява човешкото тяло.
Или, не се заемай да убеждаваш човека в нещо, ако няма любов. А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля.
Тя е, която обновява човешкото тяло.
Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
към беседата >>
Студът в света съществува при известни условия.
Студът в света съществува при известни условия.
Топлината съществува в света при известни условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш.
към беседата >>
Какво трябва да прави грешникът?
Грешният човек е станал малко по-тежък. Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера.
Какво трябва да прави грешникът?
Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре. Това е само един процес.
към беседата >>
Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
А всеки друг човек, който има любов, той може да бъде верующ, ти не можеш да внесеш каквато и да е нова идея в него. Любовта е единствената сила, която отхранва добрите мисли, добрите чувства и добрите постъпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтик на човешкия ум, дава подтик на човешкото сърце, на човешката воля. Тя е, която обновява човешкото тяло.
Че ние не трябва да останем такива, каквито сме сега!
към беседата >>
Топлината съществува в света при известни условия.
Студът в света съществува при известни условия.
Топлината съществува в света при известни условия.
Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота.
към беседата >>
Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре.
Грешните са по-тежки от праведните. Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът?
Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре.
Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре. Това е само един процес.
към беседата >>
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои.
Какво трябва да правиш? Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос.
към беседата >>
Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си.
Студът в света съществува при известни условия. Топлината съществува в света при известни условия.
Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си.
Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов.
към беседата >>
Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква.
Вземете един обикновен светия и един банкер, претеглете ги, ще видите, че банкерът тежи два пъти повече от светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре.
Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква.
И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре. Това е само един процес.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои.
Какво трябва да правиш?
Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го!
към беседата >>
Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие.
Студът в света съществува при известни условия. Топлината съществува в света при известни условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си.
Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие.
И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия.
към беседата >>
И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре.
Защо тежи повече? Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква.
И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре.
Това е само един процес.
към беседата >>
Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои. Какво трябва да правиш?
Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат.
Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го! " И запрети Христос на този дух да мъчи детето.
към беседата >>
И в студа, и в топлината ти умираш.
Студът в света съществува при известни условия. Топлината съществува в света при известни условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие.
И в студа, и в топлината ти умираш.
В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна.
към беседата >>
Това е само един процес.
Защото светията е изплатил дълга си на банкера. Какво трябва да прави грешникът? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мястото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизат надолу, а други се качват нагоре.
Това е само един процес.
към беседата >>
Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои. Какво трябва да правиш? Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат.
Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа.
Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го! " И запрети Христос на този дух да мъчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
към беседата >>
В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш.
Студът в света съществува при известни условия. Топлината съществува в света при известни условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш.
В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш.
Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата.
към беседата >>
В природата съществува един закон.
В природата съществува един закон.
Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство.
към беседата >>
Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои. Какво трябва да правиш? Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа.
Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него.
Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го! " И запрети Христос на този дух да мъчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
към беседата >>
Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота.
Топлината съществува в света при известни условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш.
Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота.
Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място.
към беседата >>
Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща.
В природата съществува един закон.
Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща.
Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство.
към беседата >>
Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш чувство, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои. Какво трябва да правиш? Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него.
Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос.
Той казва: "Доведете ми го! " И запрети Христос на този дух да мъчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
към беседата >>
Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов.
Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света, Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота.
Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов.
Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място. Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш.
към беседата >>
Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си.
В природата съществува един закон. Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща.
Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си.
Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство.
към беседата >>
Той казва: "Доведете ми го!
Какво трябва да правиш? Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос.
Той казва: "Доведете ми го!
" И запрети Христос на този дух да мъчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
към беседата >>
Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия.
Щом престъпиш един Божии закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов.
Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия.
"Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място. Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш. В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
към беседата >>
Вие сте в едно равенство.
В природата съществува един закон. Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си.
Вие сте в едно равенство.
В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство. Това е от мое гледище.
към беседата >>
" И запрети Христос на този дух да мъчи детето.
Ти ще отидеш при учениците Христови, може да ти помогнат. Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го!
" И запрети Христос на този дух да мъчи детето.
Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
към беседата >>
"Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна.
И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия.
"Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна.
Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място. Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш. В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
към беседата >>
В математиката имате равенство.
В природата съществува един закон. Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство.
В математиката имате равенство.
Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство. Това е от мое гледище. Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
към беседата >>
Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
Учителят го няма, Той е горе в планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнеш да разговаряш с него. Бащата казва за своето дете, в което са влезли зли духове и го разпъват отвътре, че в огъня се хвърля, във водата, оплаква се бащата на Учителя – Христос. Той казва: "Доведете ми го! " И запрети Христос на този дух да мъчи детето.
Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намерете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъл, заведете я там и дръжте вашето чувство, вашата постъпка там!
към беседата >>
Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата.
В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна.
Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата.
Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място. Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш. В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
към беседата >>
Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство.
В природата съществува един закон. Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство.
Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство.
Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство. Това е от мое гледище. Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
към беседата >>
Ние оставаме с незавършени процеси и ходим, търсим, и най-после казваме: "Няма го тук." Носим своето Божествено дете, носим своята Божествена мисъл, носим своето Божествено
Ние оставаме с незавършени процеси и ходим, търсим, и най-после казваме: "Няма го тук." Носим своето Божествено дете, носим своята Божествена мисъл, носим своето Божествено
към беседата >>
Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място.
Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата.
Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място.
Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш. В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
към беседата >>
Докато задачата не е решена, е равенство.
Всякога когато човек изпълнява своя дълг, своето задължение, той е във възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съседа си и прочее, той се намира в едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство.
Докато задачата не е решена, е равенство.
Щом се реши, станало е неравенство. Това е от мое гледище. Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
към беседата >>
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава.
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава.
Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни. Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще.
към беседата >>
Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш.
Тя се кръщава по Нямане на други думи с името Любов. Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място.
Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш.
В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
към беседата >>
Щом се реши, станало е неравенство.
Ако и този, който още не е платил плати, тогава и двамата сте на една и съща плоскост, ще кажете, че сте платили дълговете си. Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство.
Щом се реши, станало е неравенство.
Това е от мое гледище. Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
към беседата >>
Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни.
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава.
Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни.
Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим.
към беседата >>
В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
Но любовта ще я освободите от всички еротични понятия. "Ерос" аз наричам понятието, с което вие искате да увеличите вашата любов, да я направите грандиозна. Любовта е израз, който може да даде нашата душа, най-благородния израз на душата. Ако ти дадеш този израз, ти си човек, ти си майка, ти си баща, съдия, учител - ти си човек на място. Не можеш ли да изразиш тази любов, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвете, една изсъхнала трева - това можеш да бъдеш.
В края на краищата имаме два резултата: когато аз виждам сухата трева, в моя ум имам съвсем друга идея, когато гледам звездите, друга идея имам.
към беседата >>
Това е от мое гледище.
Вие сте в едно равенство. В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство.
Това е от мое гледище.
Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
към беседата >>
Това правят хора с много голяма вяра.
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава. Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни.
Това правят хора с много голяма вяра.
В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега?
към беседата >>
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош.
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош.
От неразбиране е лош. Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел.
към беседата >>
Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
В математиката имате равенство. Там има цял един процес: равенството го обръщат в неравенство. Докато задачата не е решена, е равенство. Щом се реши, станало е неравенство. Това е от мое гледище.
Щом се разреши въпросът, то е неравенство.
към беседата >>
В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето.
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава. Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни. Това правят хора с много голяма вяра.
В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето.
Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен.
към беседата >>
От неразбиране е лош.
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош.
От неразбиране е лош.
Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма.
към беседата >>
Всички казват, че трябва да бъдем равни.
Всички казват, че трябва да бъдем равни.
Неравенство трябва да има в света! Ние страдаме от равенства. Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора.
към беседата >>
Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето.
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава. Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни. Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето.
Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето.
Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре.
към беседата >>
Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как?
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош. От неразбиране е лош.
Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как?
Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо.
към беседата >>
Неравенство трябва да има в света!
Всички казват, че трябва да бъдем равни.
Неравенство трябва да има в света!
Ние страдаме от равенства. Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще.
желание, носим своята Божествена постъпка - въпросът не се разрешава. Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни. Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето.
Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще.
Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка.
към беседата >>
Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи.
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош. От неразбиране е лош. Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как?
Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи.
Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм.
към беседата >>
Ние страдаме от равенства.
Всички казват, че трябва да бъдем равни. Неравенство трябва да има в света!
Ние страдаме от равенства.
Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът.
към беседата >>
Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим.
Тогава оставаме с една фикция за бъдещето, че в едно друго съществувание ще се преродим и мислим, че тогава ще се уредят нещата ни. Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще.
Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим.
Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята.
към беседата >>
Не че сега може да се постигне.
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош. От неразбиране е лош. Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи.
Не че сега може да се постигне.
Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам.
към беседата >>
Никой не иска да плаща, всеки иска да взима.
Всички казват, че трябва да бъдем равни. Неравенство трябва да има в света! Ние страдаме от равенства.
Никой не иска да плаща, всеки иска да взима.
В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение.
към беседата >>
Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега?
Това правят хора с много голяма вяра. В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим.
Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега?
Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят.
към беседата >>
Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел.
Когато видя един лош човек, аз не гледам на него така, както вие гледате, аз зная причините защо този човек е лош. От неразбиране е лош. Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне.
Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел.
Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост.
към беседата >>
В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори.
Всички казват, че трябва да бъдем равни. Неравенство трябва да има в света! Ние страдаме от равенства. Никой не иска да плаща, всеки иска да взима.
В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори.
Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време.
към беседата >>
Не е доволен.
В едно отношение аз ви похвалявам: много голяма вяра имате за бъдещето. Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега?
Не е доволен.
Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже.
към беседата >>
Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма.
От неразбиране е лош. Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел.
Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма.
Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост.
към беседата >>
Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора.
Всички казват, че трябва да бъдем равни. Неравенство трябва да има в света! Ние страдаме от равенства. Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори.
Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора.
Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат.
към беседата >>
Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре.
Но сте безверници в настоящето, вярвате всички в бъдещето. Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен.
Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре.
Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа.
към беседата >>
Той ми казва: Ти си пропуснал нещо.
Трябва да стане цяло едно социално преобразувание, едно морално обновяване от хиляди години, но как? Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма.
Той ми казва: Ти си пропуснал нещо.
Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те?
към беседата >>
Не може да имаме ни повече, ни по-малко.
Неравенство трябва да има в света! Ние страдаме от равенства. Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора.
Не може да имаме ни повече, ни по-малко.
Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного.
към беседата >>
Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка.
Безверниците вярват в това, което може да стане в настоящето, а вярващите - в това, което може да стане в бъдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре.
Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка.
Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия.
към беседата >>
Че съм пропуснал, пропуснал съм.
Трябва да намерим онзи начин, онзи път, по който може човек да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо.
Че съм пропуснал, пропуснал съм.
Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе?
към беседата >>
Такъв е законът.
Ние страдаме от равенства. Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко.
Такъв е законът.
Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде.
към беседата >>
Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята.
Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа в себе си онова, което ние желаем, повече не можем да търсим. Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка.
Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята.
Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни.
към беседата >>
Аз го сравнявам.
Не че сега може да се постигне. Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм.
Аз го сравнявам.
Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят.
към беседата >>
Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение.
Никой не иска да плаща, всеки иска да взима. В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът.
Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение.
Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание.
към беседата >>
Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят.
Всеки един от вас доволен ли е от своя живот, както е сега? Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята.
Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят.
Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели.
към беседата >>
Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост.
Постига се целта, но ние всякога оставаме разочаровани, след като постигнем нашата цел. Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам.
Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост.
Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право.
към беседата >>
Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време.
В природата съществуват два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение.
Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време.
Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора.
към беседата >>
Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже.
Не е доволен. Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят.
Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже.
Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици.
към беседата >>
Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост.
Някой път, като проповядвам, след като съм говорил час и половина, аргументирал съм се, оказва се, че някоя права мисъл е разхвърляна; причината е, че далечните работи не може да се направят ясни на хората, а само близките са такива...Прав е човекът, там дето е, го няма. Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост.
Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост.
Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може.
към беседата >>
Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат.
Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време.
Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат.
Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора. Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол!
към беседата >>
Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа.
Младият не е доволен, иска да расте; старият не е доволен, както е живял, иска да умре. Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже.
Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа.
Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
към беседата >>
Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те?
Той ми казва: Ти си пропуснал нещо. Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост.
Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те?
" Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях.
към беседата >>
Не, в света ние дължим само на едного.
Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат.
Не, в света ние дължим само на едного.
И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора. Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол! "Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
към беседата >>
Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия.
Момата не е доволна от баща си; майка й я обича, баща й я обича, брат й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа.
Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия.
Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
към беседата >>
" Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе?
Че съм пропуснал, пропуснал съм. Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те?
" Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе?
Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи!
към беседата >>
И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде.
Такъв е законът. Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного.
И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде.
Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора. Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол! "Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
към беседата >>
Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни.
Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия.
Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни.
След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
към беседата >>
Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят.
Аз го сравнявам. Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе?
Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят.
Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа.
към беседата >>
Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание.
Какво е между нас, то е друг въпрос Един банкер може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде.
Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание.
Американците са малко особени хора. Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол! "Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
към беседата >>
След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели.
Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни.
След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели.
Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
към беседата >>
Когато и да е, те ще почнат да мислят право.
Тази връзка не мога да я направя, трябва да направя един мост. Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят.
Когато и да е, те ще почнат да мислят право.
Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува!
към беседата >>
Американците са малко особени хора.
Ти едновременно не можеш да дадеш на 10 души пари, нито да вземеш едновременно от 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание.
Американците са малко особени хора.
Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол! "Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
към беседата >>
Те му повярвали и му донесли огърлици.
Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели.
Те му повярвали и му донесли огърлици.
Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
към беседата >>
Без противоречия не може.
Ти си връх, а до другия човек, който също е връх, аз трябва да направя мост. Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право.
Без противоречия не може.
Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога.
към беседата >>
Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол!
Той е един длъжникът, това е един процес И в края на краищата ние мислим, че много хора имат да ни дължат. Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора.
Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол!
"Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
към беседата >>
Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици.
Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите.
към беседата >>
Тия противоречия произтичат от самите тях.
Най-после се питам, тъй по вашему: "Ти като говори на тези хора, какво направи сега, те разбраха ли те? " Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може.
Тия противоречия произтичат от самите тях.
Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам.
към беседата >>
"Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
Не, в света ние дължим само на едного. И когато някой човек дойде при мене и казва "ти ми дължиш", аз казвам, че онзи господар, който дойде преди хиляди години, той ме е чакал; поздравете, казвам, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайните услуги, които ми е направил; а този банкер, който е сега при мене, той е един разсилен, който иде. Той е разсилен, той само може да даде вид на кредитор; като онзи богаташ французин, индустриалец, който произвежда автомобили като Форд, отива в Америка и мисли, че ще го посрещнат с почитание. Американците са малко особени хора. Той влиза в стаята на Форд, но той не го поглежда, французинът си мисли: "Навярно слугата не го е предупредил, че французин индустриалец ще го посети." Форд му казва: "Вземете си един стол и седнете." Той се чуди; как така аз да си взема стол!
"Ама ти трябва да знаеш, че аз съм еди-кой си индустриалец", "Щом е така, вземете си два стола."
към беседата >>
Зад всички благодеяния, които ние правим, имаме една скрита мисъл.
Зад всички благодеяния, които ние правим, имаме една скрита мисъл.
На този адепт не му са нужни скъпоценни камъни. Трябваше ли да турят на Христа някаква огърлица, за да изпъди беснуемия?
към беседата >>
Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи!
" Но веднага идва второто положение: "Когато и да е, ще те разберат." Ама какво ще мислят за тебе? Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях.
Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи!
- Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение.
към беседата >>
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме.
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме.
Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така. "Ама не знаете ли кой съм? " " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота. То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин.
към беседата >>
На този адепт не му са нужни скъпоценни камъни.
Зад всички благодеяния, които ние правим, имаме една скрита мисъл.
На този адепт не му са нужни скъпоценни камъни.
Трябваше ли да турят на Христа някаква огърлица, за да изпъди беснуемия?
към беседата >>
- Казвам: - Не мога да кажа.
Може да мислят каквото искат, аз зная какво ще мислят. Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи!
- Казвам: - Не мога да кажа.
- Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш.
към беседата >>
Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така.
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме.
Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така.
"Ама не знаете ли кой съм? " " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота. То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин. Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
към беседата >>
Трябваше ли да турят на Христа някаква огърлица, за да изпъди беснуемия?
Зад всички благодеяния, които ние правим, имаме една скрита мисъл. На този адепт не му са нужни скъпоценни камъни.
Трябваше ли да турят на Христа някаква огърлица, за да изпъди беснуемия?
към беседата >>
- Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува!
Когато и да е, те ще почнат да мислят право. Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа.
- Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува!
- Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина.
към беседата >>
"Ама не знаете ли кой съм?
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме. Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така.
"Ама не знаете ли кой съм?
" " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота. То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин. Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
към беседата >>
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва.
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва.
Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря. Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари.
към беседата >>
- Обърни се към Бога.
Без противоречия не може. Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува!
- Обърни се към Бога.
-Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина.
към беседата >>
" " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота.
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме. Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така. "Ама не знаете ли кой съм?
" " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота.
То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин. Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
към беседата >>
Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря.
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва.
Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря.
Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор.
към беседата >>
-Попщина аз не искам.
Тия противоречия произтичат от самите тях. Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога.
-Попщина аз не искам.
- Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина. Попът мисли, че неговите мисли са прави.
към беседата >>
То е едно крайно разбиране.
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме. Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така. "Ама не знаете ли кой съм? " " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота.
То е едно крайно разбиране.
При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин. Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
към беседата >>
Кой лекар сега лекува без пари?
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва. Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря.
Кой лекар сега лекува без пари?
Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта.
към беседата >>
- Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение.
Някой път виждам, някой е недоволен, слушам го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам.
- Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение.
Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина. Попът мисли, че неговите мисли са прави. Прав е донякъде.
към беседата >>
При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин.
Някой път и ние като влизаме в природата, мислим, че тя знае кои сме. Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така. "Ама не знаете ли кой съм? " " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота. То е едно крайно разбиране.
При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин.
Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
към беседата >>
Кой съдия раздава правото без пари ?
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва. Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря. Кой лекар сега лекува без пари?
Кой съдия раздава правото без пари ?
Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си.
към беседата >>
Че и сега по попщината вървиш.
- Казвам: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение.
Че и сега по попщината вървиш.
За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина. Попът мисли, че неговите мисли са прави. Прав е донякъде.
към беседата >>
Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
Тя казва: "Вземете си един стол." Ние се чудим как така. "Ама не знаете ли кой съм? " " Тогава вземете си два стола." Понеже столът не е турен на място, ние се чувствуваме отдалечени от живота. То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдим и да не се сърдим, да се одумваме, животът си тече по един и същи начин, ще си върви по един и същи начин.
Ако нашето верую беше на място, както трябва, животът щеше да има друг резултат.
към беседата >>
Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари?
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва. Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря. Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ?
Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари?
В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари.
към беседата >>
За мен, всеки един неразбран живот е попщина.
- Какво ми разправяш това, аз съм болен човек, утре умирам, какво ме интересува! - Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш.
За мен, всеки един неразбран живот е попщина.
Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина. Попът мисли, че неговите мисли са прави. Прав е донякъде.
към беседата >>
Един човек мислел, че много хубаво пише.
Един човек мислел, че много хубаво пише.
Един ден пише едно писмо на своя приятел, но приятелят му не могъл да прочете писмото. Пише му: "Малко ми е неудобно, но не можах да прочета.”
към беседата >>
В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари.
Казва: “Доведете ми го тук..” Излиза вън, не нарушава Божия свят, остава това дете да функционира както трябва. Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря. Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари?
В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари.
То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството.
към беседата >>
Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина.
- Обърни се към Бога. -Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина.
Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина.
Попът мисли, че неговите мисли са прави. Прав е донякъде.
към беседата >>
Един ден пише едно писмо на своя приятел, но приятелят му не могъл да прочете писмото.
Един човек мислел, че много хубаво пише.
Един ден пише едно писмо на своя приятел, но приятелят му не могъл да прочете писмото.
Пише му: "Малко ми е неудобно, но не можах да прочета.”
към беседата >>
То не е за укор.
Сега за да излекуваме някой болен, трябва да отнесем някоя огърлица на лекаря. Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари.
То не е за укор.
Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм.
към беседата >>
Попът мисли, че неговите мисли са прави.
-Попщина аз не искам. - Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина.
Попът мисли, че неговите мисли са прави.
Прав е донякъде.
към беседата >>
Пише му: "Малко ми е неудобно, но не можах да прочета.”
Един човек мислел, че много хубаво пише. Един ден пише едно писмо на своя приятел, но приятелят му не могъл да прочете писмото.
Пише му: "Малко ми е неудобно, но не можах да прочета.”
към беседата >>
Лошото е, че я няма любовта.
Кой лекар сега лекува без пари? Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор.
Лошото е, че я няма любовта.
Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос.
към беседата >>
Прав е донякъде.
- Че ти си тръгнал по попщината, там е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървиш. За мен, всеки един неразбран живот е попщина. Всеки един човек, който е турен в граници, туй е попщина. Попът мисли, че неговите мисли са прави.
Прав е донякъде.
към беседата >>
Ние не се досещаме, струва ни се, че е така, че сме го направили така както трябва едно писмо, пък то не е така.
Ние не се досещаме, струва ни се, че е така, че сме го направили така както трябва едно писмо, пък то не е така.
към беседата >>
Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си.
Кой съдия раздава правото без пари ? Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта.
Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си.
Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение.
към беседата >>
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света.
Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи.
към беседата >>
Аз напоследък имах разговор с един господин.
Аз напоследък имах разговор с един господин.
Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум.
към беседата >>
Не е създаден човек за пари.
Кой син, коя дъщеря, правят нещо без пари? В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си.
Не е създаден човек за пари.
Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът!
към беседата >>
Често държа лекции на себе си.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света.
Често държа лекции на себе си.
Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене.
към беседата >>
Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил.
Аз напоследък имах разговор с един господин.
Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил.
Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане.
към беседата >>
Ние не сме против богатството.
В умовете на всички, навсякъде седи една идея - да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари.
Ние не сме против богатството.
Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи.
към беседата >>
Да ви кажа какво правя.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си.
Да ви кажа какво правя.
Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе.
към беседата >>
Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал?
Аз напоследък имах разговор с един господин. Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил.
Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал?
Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво?
към беседата >>
Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм.
То не е за укор. Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството.
Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм.
Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат.
към беседата >>
Някой път отида при някоя голяма планина.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя.
Някой път отида при някоя голяма планина.
Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче?
към беседата >>
Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му.
Аз напоследък имах разговор с един господин. Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал?
Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му.
Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина.
към беседата >>
Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос.
Лошото е, че я няма любовта. Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм.
Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос.
Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат. Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
към беседата >>
Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина.
Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много.
Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи!
към беседата >>
Господ му продължил живота още с 20 години.
Аз напоследък имах разговор с един господин. Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му.
Господ му продължил живота още с 20 години.
Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото.
към беседата >>
Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение.
Защото ако любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си. Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос.
Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение.
Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат. Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
към беседата >>
Вдигни тази планина" Планината седи.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много.
Вдигни тази планина" Планината седи.
Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни.
към беседата >>
Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум.
Аз напоследък имах разговор с един господин. Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години.
Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум.
И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра.
към беседата >>
Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът!
Не е създаден човек за пари. Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение.
Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът!
Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат. Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
към беседата >>
Казва: "Ти си сега по-умен от мене.
Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи.
Казва: "Ти си сега по-умен от мене.
В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме.
към беседата >>
И в нашия живот става преплитане.
Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум.
И в нашия живот става преплитане.
Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро.
към беседата >>
Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи.
Ние не сме против богатството. Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът!
Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи.
Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат. Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
към беседата >>
В мене са складирани все такива учени като тебе.
Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене.
В мене са складирани все такива учени като тебе.
Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки?
към беседата >>
Защо и за какво?
Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане.
Защо и за какво?
И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора.
към беседата >>
Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат.
Ние сме против онова богатство, което е отрова за човешката душа, за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката воля, за човешкия организъм. Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи.
Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат.
Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
към беседата >>
Виждаш ли това малко кристализирано камъче?
Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе.
Виждаш ли това малко кристализирано камъче?
То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя.
към беседата >>
И като се обясни, ще се хвърли друга светлина.
Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво?
И като се обясни, ще се хвърли друга светлина.
В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора. В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия.
към беседата >>
Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
Ако ние схванем, че богатството в света, това са добродетелите, знанието, положителните качества -това е друг въпрос. Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любов, каквато Христос показа, тогава какъв щеше да бъде светът! Туй, което един човек не може да направи, цялото човечество ще го направи. Ако всичките хора решат да имат едно сърце, една воля, всички тия сегашни мъчнотии, които сега съществуват, ще се премахнат.
Да ви кажа сега, какво трябва да се прави.
към беседата >>
То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи!
Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче?
То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи!
" "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората.
към беседата >>
В нас често става преплитане между доброто и злото.
Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина.
В нас често става преплитане между доброто и злото.
Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора. В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия. Дълго време трябва да мине.
към беседата >>
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него.
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него.
Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си. Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение.
към беседата >>
" "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни.
Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи!
" "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни.
Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно.
към беседата >>
Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра.
Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум. И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото.
Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра.
Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора. В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия. Дълго време трябва да мине.
към беседата >>
Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си.
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него.
Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си.
Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение.
към беседата >>
Сега се разговаряме.
Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни.
Сега се разговаряме.
Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря.
към беседата >>
Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро.
И в нашия живот става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра.
Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро.
Преплитане на два фактора. В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия. Дълго време трябва да мине.
към беседата >>
Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат.
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него. Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си.
Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат.
Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля.
към беседата >>
Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки?
В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме.
Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки?
" "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш.
към беседата >>
Преплитане на два фактора.
Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро.
Преплитане на два фактора.
В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия. Дълго време трябва да мине.
към беседата >>
Кой не отива със закон на бойното поле да се бие?
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него. Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си. Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат.
Кой не отива със закон на бойното поле да се бие?
Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни.
към беседата >>
" "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя.
Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки?
" "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя.
Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш. Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго.
към беседата >>
В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия.
И като се обясни, ще се хвърли друга светлина. В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора.
В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия.
Дълго време трябва да мине.
към беседата >>
Всеки отива да се бие за отечеството.
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него. Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си. Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие?
Всеки отива да се бие за отечеството.
Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора.
към беседата >>
Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората.
То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя.
Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората.
После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш. Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго. Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
към беседата >>
Дълго време трябва да мине.
В нас често става преплитане между доброто и злото. Направиш една постъпка лоша, мислиш, че е добра. Всички я съзнават за лоша, а ти казваш, че си направил най-голямото добро. Преплитане на два фактора. В резултат - не можеш да различиш единия фактор от другия.
Дълго време трябва да мине.
към беседата >>
Но това е по принуждение.
Всички ние трябва да се свържем с Първата Причина в света, да се свържем с първоначалния източник на нещата, и във всеки един момент да бъдем готови да пожертвуваме всичко за Него. Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си. Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството.
Но това е по принуждение.
Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически.
към беседата >>
После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно.
" "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни. Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората.
После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно.
Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш. Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго. Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
към беседата >>
В сегашния живот има едно преплитане на фактите.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите.
То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота. Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението.
към беседата >>
Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение.
Туй е личното, индивидуалното, което човек може да направи в себе си. Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение.
Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение.
И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат.
към беседата >>
Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря.
Сега се разговаряме. Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно.
Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря.
Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш. Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго. Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
към беседата >>
То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите.
То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота.
Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението.
към беседата >>
И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля.
Никакъв закон не трябва да го заставя, защото със закон всички вършат. Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение.
И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля.
Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне.
към беседата >>
Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш.
Този философ казва: "Пази се от моите погрешки, да не се намериш в моето положение." "Какви бяха твоите погрешки? " "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря.
Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш.
Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго. Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
към беседата >>
Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите. То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота.
Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача.
Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението.
към беседата >>
Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни.
Кой не отива със закон на бойното поле да се бие? Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля.
Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни.
Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така.
към беседата >>
Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго.
" "Имах мнение за себе си, че съм нещо велико, че всичко мога да направя. Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш.
Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго.
Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
към беседата >>
Тя частично може да бъде разрешена.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите. То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота. Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача.
Тя частично може да бъде разрешена.
Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес.
към беседата >>
Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора.
Всеки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни.
Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора.
Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката.
към беседата >>
Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
Краен егоист бях, който пет пари не даваше за страданията на хората. После изопачих истината, никога не съм казал нещо много умно. Пази се от това нещо." Казвам: "Крайно ти благодаря. Ще запиша това в моята книжка" Казва: "Пази се от това, което не можеш да направиш. Прави това, което можеш да направиш, а не прави това, което не можеш да направиш.” Това, което аз не мога да направя, то е друго.
Но има нещо, което не влиза в моето владичество.
към беседата >>
Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите. То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота. Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена.
Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно.
В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността.
към беседата >>
Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически.
Но това е по принуждение. Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора.
Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически.
Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е?
към беседата >>
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите.
Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син. Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо.
към беседата >>
В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението.
В сегашния живот има едно преплитане на фактите. То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота. Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно.
В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението.
А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта.
към беседата >>
Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат.
Адвокатът защищава някакво право по принуждение; лекарят лекува по принуждение; проповедниците проповядват по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически.
Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат.
Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава.
към беседата >>
Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите.
Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син.
Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват.
към беседата >>
А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението.
То, всичките учени хора имат желание да разплетат тези факти и да ни обяснят живота. Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението.
А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението.
И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието.
към беседата >>
Онова, което казвам, то няма да ви засегне.
И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат.
Онова, което казвам, то няма да ви засегне.
Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос.
към беседата >>
Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите. Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син.
Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие.
Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем.
към беседата >>
И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението.
Сега съвременните философи, писатели имат туй желание, да разплетат фактите и да разрешат тази задача. Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението.
И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението.
Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината.
към беседата >>
Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така.
Аз ви наричам всички затворници, вие се наричате свободни. Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне.
Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така.
Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате?
към беседата >>
Някои искат да бъдат много богати.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите. Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син. Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие.
Някои искат да бъдат много богати.
Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем. А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо.
към беседата >>
Неразрешението да остане като един процес.
Тя частично може да бъде разрешена. Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението.
Неразрешението да остане като един процес.
Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес.
към беседата >>
Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката.
Аз мога един ден да ви изведа навън от затвора. Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така.
Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката.
Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът.
към беседата >>
Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите. Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син. Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богати.
Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син.
Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем. А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо. В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане!
към беседата >>
Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността.
Изцяло не може да се разреши, защото всяко едно разрешение трябва да бъде пълно. В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес.
Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността.
Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение.
към беседата >>
Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е?
Наричам хора свободни само тези, които са се освободили от всички видове престъпления: умствени, духовни и физически. Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката.
Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е?
Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът.
към беседата >>
Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо.
Та искам и вие някой път да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите. Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син. Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син.
Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо.
В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем. А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо. В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане! Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
към беседата >>
Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта.
В нашия живот има известен род явления, където ние започваме с разрешаването на една задача, а свършваме с неразрешението. А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността.
Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта.
И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение.
към беседата >>
Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава.
Според мен, всеки един човек, който се секне на улицата е престъпник; според мен, всеки един човек, който плюе където му падне, е престъпник; всеки, който се криви като ходи или който мига непрекъснато, е престъпник; всеки, който киха, без да си сложи кърпа на устата, е престъпник Това са дефиниции, вас не ви засягат. Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е?
Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава.
Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме.
към беседата >>
В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват.
Сега, някой път вие искате да се ожените за някоя княжеска дъщеря или за царски син. Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо.
В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват.
Искрени трябва да бъдем. А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо. В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане! Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
към беседата >>
И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието.
А някъде започваме с неразрешението, а свършваме с разрешението. И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта.
И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието.
И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение.
към беседата >>
Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос.
Онова, което казвам, то няма да ви засегне. Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава.
Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос.
Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта.
към беседата >>
Искрени трябва да бъдем.
Някоя сестра това би го считала за голямо нещастие. Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват.
Искрени трябва да бъдем.
А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо. В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане! Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
към беседата >>
И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината.
И тъй, трябва да почнем с неразрешението и да свършим с разрешението. Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието.
И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината.
Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш.
към беседата >>
Защо кихате?
Аз съм взел в съображение да причиня по възможност най-малката вреда, когато говоря така. Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос.
Защо кихате?
За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта. Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин.
към беседата >>
А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо.
Някои искат да бъдат много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем.
А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо.
В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане! Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
към беседата >>
Това са граници на един завършен процес.
Неразрешението да остане като един процес. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината.
Това са граници на един завършен процес.
Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш.
към беседата >>
За да отскочи прахът.
Някой път виждам, че ще причиня вреда, но аз гледам да причиня най-малката вреда; ако причиня, то поне да бъде най-малката. Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате?
За да отскочи прахът.
Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта. Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин. Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее.
към беседата >>
В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане!
Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския син. Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем. А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо.
В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане!
Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
към беседата >>
Ако така си работил, няма да има никакво изключение.
Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и в началото, и в края трябва да бъде реалността. Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес.
Ако така си работил, няма да има никакво изключение.
Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви.
към беседата >>
Плюете, за да се махне прахът.
Когато барабанчикът бие тъпана, ползата каква е? Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът.
Плюете, за да се махне прахът.
Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта. Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин. Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее. Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
към беседата >>
Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
Там ще намерите вашия възлюбен, той ще ви каже защо. В тази, великата Книга на Живота ние ще намерим разрешението на въпросите, които ни вълнуват. Искрени трябва да бъдем. А някой път може да минаваме по отношение на много хора, че седим много високо. В сравнение с Божественото колко неща имаме за постигане!
Тогава трябва да се освободим от това самомнение.
към беседата >>
Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение.
Или другояче казано: и в началото ние трябва да започнем с любовта, и в края да свършим с любовта. И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение.
Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение.
Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина.
към беседата >>
Навсякъде прах, от прах ние страдаме.
Като се бие тъпана, поне всичкият прах отскача, никакъв прах не остава. Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът.
Навсякъде прах, от прах ние страдаме.
А прахът се образува от смъртта. Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин. Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее. Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
към беседата >>
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма.
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма.
Всички се кланят пред тебе. Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам!
към беседата >>
Няма постоянно разрешение.
И в началото трябва да започнем със знанието, и в края да свършим със знанието. И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение.
Няма постоянно разрешение.
Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват.
към беседата >>
А прахът се образува от смъртта.
Това е необходимо, защото този прах може да запуши вашите пори, може да запуши вашите очи, може да запуши вашия нос. Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме.
А прахът се образува от смъртта.
Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин. Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее. Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
към беседата >>
Всички се кланят пред тебе.
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма.
Всички се кланят пред тебе.
Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде.
към беседата >>
Станал си търговец, искаш да спечелиш.
И в началото трябва работата да започне със свободата, истината трябва да бъде там, и в края да бъде истината. Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение.
Станал си търговец, искаш да спечелиш.
Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също.
към беседата >>
Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин.
Защо кихате? За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта.
Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин.
Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее. Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
към беседата >>
Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив.
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма. Всички се кланят пред тебе.
Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив.
Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него.
към беседата >>
Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш.
Това са граници на един завършен процес. Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш.
Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш.
Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш.
към беседата >>
Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее.
За да отскочи прахът. Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта. Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин.
Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее.
Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
към беседата >>
Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така?
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма. Всички се кланят пред тебе. Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив.
Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така?
" "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш.
към беседата >>
Ходиш да се учиш, но не ти върви.
Ако така си работил, няма да има никакво изключение. Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш.
Ходиш да се учиш, но не ти върви.
Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла?
към беседата >>
Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
Плюете, за да се махне прахът. Навсякъде прах, от прах ние страдаме. А прахът се образува от смъртта. Природата, понеже прахът се вдига нагоре, турила всичките тия прашинки да работят - за дъжда, за дъждовните капки, за да ги обновят по някакъв начин. Всичката тази мъртва материя трябва да се обнови, да оживее.
Представете си един свят, в който няма никакъв прах, да е абсолютно чист.
към беседата >>
" "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде!
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма. Всички се кланят пред тебе. Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така?
" "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде!
" "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува.
към беседата >>
Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина.
Но ако си започнал с любовта, а си свършил без любов, няма никакво разрешение. Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви.
Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина.
Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш.
към беседата >>
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал!
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал!
Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре. Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани.
към беседата >>
" "Не се връщам!
Един от съвременните царе обичал неговите придворни да го хвалят: "Като тебе цар няма. Всички се кланят пред тебе. Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде!
" "Не се връщам!
" Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай.
към беседата >>
Турил си табелата, но хората не идват.
Няма постоянно разрешение. Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина.
Турил си табелата, но хората не идват.
Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви.
към беседата >>
Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре.
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал!
Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре.
Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите.
към беседата >>
" Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде.
Всички се кланят пред тебе. Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам!
" Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде.
Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата.
към беседата >>
Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също.
Станал си търговец, искаш да спечелиш. Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват.
Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също.
Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви. Доктор по правото, но нямаш клиенти.
към беседата >>
Как може да се живее добре в такава една атмосфера?
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал! Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре.
Как може да се живее добре в такава една атмосфера?
Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите. Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш далече от него.
Природата, вятърът, всичко ти се подчинява." Тогава той поискал да занесат стола му на морския бряг, дето ставал голям прилив. Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде.
Ти трябва да бъдеш далече от него.
Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието.
към беседата >>
Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш.
Освен че няма да спечелиш, но и ще загубиш. Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също.
Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш.
Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви. Доктор по правото, но нямаш клиенти. Може да ви наведа ред факти от този род.
към беседата >>
Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах.
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал! Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре. Как може да се живее добре в такава една атмосфера?
Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах.
Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите. Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
към беседата >>
Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш.
Придворните казват; "Ваше величество, да се върнем назад." "Че как така? " "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него.
Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш.
Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум.
към беседата >>
Какво те ползува докторската титла?
Ходиш да се учиш, но не ти върви. Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш.
Какво те ползува докторската титла?
Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви. Доктор по правото, но нямаш клиенти. Може да ви наведа ред факти от този род. Докторите, лекарите, те опъват каиша.
към беседата >>
Абсолютно чист въздух без никакъв прах.
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал! Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре. Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах.
Абсолютно чист въздух без никакъв прах.
Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите. Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
към беседата >>
Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува.
" "Ваше величество, да се върнем назад, приливът иде! " "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш.
Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува.
От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце.
към беседата >>
Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш.
Искаш да станеш лекар, или си свършил по медицина. Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла?
Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш.
Едно дело загубиш, второ - не върви. Доктор по правото, но нямаш клиенти. Може да ви наведа ред факти от този род. Докторите, лекарите, те опъват каиша.
към беседата >>
Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани.
Вземете нашата София; София минава за един чист планински град, а има толкова дим, мръсотия, толкова кал! Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре. Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах.
Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани.
Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите. Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
към беседата >>
От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай.
" "Не се връщам! " Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува.
От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай.
Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля.
към беседата >>
Едно дело загубиш, второ - не върви.
Турил си табелата, но хората не идват. Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш.
Едно дело загубиш, второ - не върви.
Доктор по правото, но нямаш клиенти. Може да ви наведа ред факти от този род. Докторите, лекарите, те опъват каиша.
към беседата >>
Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите.
Питат ме някой път, защо ние софиянци не живеем добре. Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани.
Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите.
Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
към беседата >>
Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата.
" Но като дойде до тебе, ще признаеш, че този прилив иде. Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай.
Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата.
По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта.
към беседата >>
Доктор по правото, но нямаш клиенти.
Лекуваш един, но не можеш да го излекуваш, втори също. Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви.
Доктор по правото, но нямаш клиенти.
Може да ви наведа ред факти от този род. Докторите, лекарите, те опъват каиша.
към беседата >>
Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
Как може да се живее добре в такава една атмосфера? Ние се нуждаем от носител на въздуха без никакъв прах. Абсолютно чист въздух без никакъв прах. Трябва ни една светлина, която да е преминала през този въздух, чиста храна, чиста светлина, неопетнена светлина, която като влезе в очите ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната през устата, въздуха - през дробовете, светлината -през очите.
Аз взимам живота не като еднократен процес, взимам всичките състояния на човека от сутрин до вечер.
към беседата >>
По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието.
Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата.
По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите.
към беседата >>
Може да ви наведа ред факти от този род.
Седиш с докторската титла, но не можеш да лекуваш. Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви. Доктор по правото, но нямаш клиенти.
Може да ви наведа ред факти от този род.
Докторите, лекарите, те опъват каиша.
към беседата >>
Човек и като спи, не е добър.
Човек и като спи, не е добър.
Вечерно време какви ли не работи прави. Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени. Денем сте като светия. Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа. И то се зачита, но в будния живот не е.
към беседата >>
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум.
Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре.
към беседата >>
Докторите, лекарите, те опъват каиша.
Какво те ползува докторската титла? Или си адвокат да защищаваш хората, но не идват да ги защищаваш. Едно дело загубиш, второ - не върви. Доктор по правото, но нямаш клиенти. Може да ви наведа ред факти от този род.
Докторите, лекарите, те опъват каиша.
към беседата >>
Вечерно време какви ли не работи прави.
Човек и като спи, не е добър.
Вечерно време какви ли не работи прави.
Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени. Денем сте като светия. Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа. И то се зачита, но в будния живот не е.
към беседата >>
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце.
Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите.
към беседата >>
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги?
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги?
Като вземете целия строй, кои са причините за това? Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние.
към беседата >>
Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени.
Човек и като спи, не е добър. Вечерно време какви ли не работи прави.
Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени.
Денем сте като светия. Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа. И то се зачита, но в будния живот не е.
към беседата >>
Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля.
От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля.
Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш.
към беседата >>
Като вземете целия строй, кои са причините за това?
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги?
Като вземете целия строй, кои са причините за това?
Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй.
към беседата >>
Денем сте като светия.
Човек и като спи, не е добър. Вечерно време какви ли не работи прави. Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени.
Денем сте като светия.
Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа. И то се зачита, но в будния живот не е.
към беседата >>
Туй, малкото, то е Любовта.
Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля.
Туй, малкото, то е Любовта.
Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина.
към беседата >>
Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота?
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги? Като вземете целия строй, кои са причините за това?
Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота?
Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло.
към беседата >>
Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа.
Човек и като спи, не е добър. Вечерно време какви ли не работи прави. Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени. Денем сте като светия.
Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа.
И то се зачита, но в будния живот не е.
към беседата >>
Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите.
По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта.
Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите.
В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ.
към беседата >>
Не съществува.
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги? Като вземете целия строй, кои са причините за това? Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота?
Не съществува.
Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи.
към беседата >>
И то се зачита, но в будния живот не е.
Човек и като спи, не е добър. Вечерно време какви ли не работи прави. Някой път вечерно време на сън вършите работи, които не са простени. Денем сте като светия. Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денем да сте един престъпник, а вечерно време на сън да вършите светийски работа.
И то се зачита, но в будния живот не е.
към беседата >>
В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите.
В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре.
Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори.
към беседата >>
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език.
Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически.
към беседата >>
Той е една аномалия.
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги? Като вземете целия строй, кои са причините за това? Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува.
Той е една аномалия.
Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека?
към беседата >>
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия.
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия.
В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден".
към беседата >>
Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре.
Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите.
Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове.
към беседата >>
Класическият език не е езикът на мъдростта.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език.
Класическият език не е езикът на мъдростта.
Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто.
към беседата >>
Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние.
Кои са причините, които направиха жените да станат майки, кои са причините, които направиха мъжете да станат бащи, кои направиха едни да са господари, други слуги? Като вземете целия строй, кои са причините за това? Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува. Той е една аномалия.
Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние.
Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние.
към беседата >>
В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне.
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия.
В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне.
Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават.
към беседата >>
Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш.
Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите.
Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш.
В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде.
към беседата >>
Класически ще изкажеш една своя тъга.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта.
Класически ще изкажеш една своя тъга.
Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава.
към беседата >>
Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй.
Като вземете целия строй, кои са причините за това? Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние.
Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй.
Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл.
към беседата >>
Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува.
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия. В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне.
Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува.
Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят.
към беседата >>
В това ще научите великата истина.
Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш.
В това ще научите великата истина.
Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
към беседата >>
Това е грубост.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга.
Това е грубост.
Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще.
към беседата >>
Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло.
Този наш съвременен строй съществува ли в самата реалност, в битието, съществува ли в първоначалната чистота? Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй.
Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло.
Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест.
към беседата >>
Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане.
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия. В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува.
Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане.
Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават.
към беседата >>
Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ.
Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина.
Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ.
В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
към беседата >>
Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост.
Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо.
Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало.
към беседата >>
Но това са общи думи.
Не съществува. Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло.
Но това са общи думи.
Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта.
към беседата >>
Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем.
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия. В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане.
Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем.
Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят.
към беседата >>
В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори.
В тази неволя вие ще опитате Бога, който е скрит вътре. Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ.
В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори.
Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
към беседата >>
Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо.
Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически.
В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище.
към беседата >>
Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека?
Той е една аномалия. Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи.
Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека?
Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта. Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща.
към беседата >>
Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден".
Онова, което искам да запомните е следното: в природата, или в сърцето на Бога има едно желание да ни освободи от всички нещастия. В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем.
Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден".
Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят.
към беседата >>
Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове.
Туй, което искате да научите, в туй състояние ще го научите. Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори.
Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове.
Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
към беседата >>
В моите очи миналото не е минало на доброто.
Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически.
В моите очи миналото не е минало на доброто.
Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище.
към беседата >>
Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние.
Има нещо естествено, но има и една крайна аномалия, болезнено състояние. Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека?
Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние.
Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта. Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща. И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
към беседата >>
Богати и сиромаси се запознават.
В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден".
Богати и сиромаси се запознават.
Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят. Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>
Те живеят навсякъде.
Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове.
Те живеят навсякъде.
Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
към беседата >>
Само злото минава, доброто никога не минава.
Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто.
Само злото минава, доброто никога не минава.
Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида?
към беседата >>
Може причината да е лоша мисъл.
Има чужди елементи, внесени вътре в целия строй. Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние.
Може причината да е лоша мисъл.
Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта. Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща. И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
към беседата >>
Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят.
Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават.
Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят.
Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят. Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>
Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
В това ще научите великата истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде.
Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас.
към беседата >>
Доброто няма минало, то няма и бъдеще.
Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава.
Доброто няма минало, то няма и бъдеще.
Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро.
към беседата >>
Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест.
Туй хората го приемат като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл.
Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест.
Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта. Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща. И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
към беседата >>
Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават.
Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят.
Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават.
Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят. Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>
Злото има минало.
Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо. Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще.
Злото има минало.
Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто?
към беседата >>
Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта.
Но това са общи думи. Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест.
Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта.
Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща. И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
към беседата >>
Болните отиват при лекарите да се запознаят.
Този свят както сега съществува; има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават.
Болните отиват при лекарите да се запознаят.
Другояче насила ще ги закарат да се запознаят. Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>
Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище.
Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически. В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало.
Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище.
Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите.
към беседата >>
Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща.
Злото, ако е зло, как, по кой начин да извадим туй чуждо същество от човека? Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта.
Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща.
И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
към беседата >>
Другояче насила ще ги закарат да се запознаят.
Той е като едно рандеву - да се срещнем, да си кажем "добър ден". Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят.
Другояче насила ще ги закарат да се запознаят.
Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>
Вие може да държите вашето становище.
В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище.
Вие може да държите вашето становище.
Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро.
към беседата >>
И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
Като дойде лекар, той или ще тури инжекция, или ще се мъчи чрез храната да изпъди навън болестта, която е била в човека, и да се освободи човек от това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъл. Често една мисъл поражда една болест, едно чувство поражда една болест, или една постъпка поражда една болест. Следователно един правилен процес е, да се отмахне тази мисъл, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постъпката, която е причината за болестта. Като ги отмахнем, ще дойде онзи чистият живот, който е свободен от тези неща.
И този живот се отличава по това, че в него няма нещо чуждо, което не е присъщо на човешката душа.
към беседата >>
Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят.
Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>
Защо всякога се помни една обида?
Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище.
Защо всякога се помни една обида?
'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.
към беседата >>
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш.
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш.
Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът. В медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е?
към беседата >>
На този свят сме дошли да се запознаем.
На този свят сме дошли да се запознаем.
След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление.
към беседата >>
'Казвате, че се помни и едно добро.
Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида?
'Казвате, че се помни и едно добро.
Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен.
към беседата >>
Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът.
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш.
Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът.
В медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е.
към беседата >>
След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи.
На този свят сме дошли да се запознаем.
След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи.
Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление.
към беседата >>
Но кога се помни доброто?
Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро.
Но кога се помни доброто?
Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър.
към беседата >>
В медицината кръщават тези състояния с различни имена.
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш. Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът.
В медицината кръщават тези състояния с различни имена.
Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е. Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е.
към беседата >>
Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея.
На този свят сме дошли да се запознаем. След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи.
Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея.
- Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов.
към беседата >>
Доброто се помни само когато го правите.
Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто?
Доброто се помни само когато го правите.
Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото.
към беседата >>
Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване.
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш. Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът. В медицината кръщават тези състояния с различни имена.
Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване.
Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е. Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава.
към беседата >>
- Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого?
На този свят сме дошли да се запознаем. След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея.
- Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого?
Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов.
към беседата >>
Добро, което сега не се прави, не е добро.
Вие може да държите вашето становище. Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите.
Добро, което сега не се прави, не е добро.
Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме.
към беседата >>
Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е?
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш. Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът. В медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване.
Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е?
Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е. Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава. Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
към беседата >>
Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък.
На този свят сме дошли да се запознаем. След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого?
Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък.
А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това?
към беседата >>
Минало добро няма.
Защо всякога се помни една обида? 'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро.
Минало добро няма.
Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време".
към беседата >>
Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е?
Ти си някак притеснен, което не можеш да си обясниш. Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът. В медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е?
Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е?
Той си остава такъв, какъвто си е. Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава. Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
към беседата >>
А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление.
На този свят сме дошли да се запознаем. След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък.
А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление.
Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление.
към беседата >>
Затова законът в това отношение не е верен.
'Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.
Затова законът в това отношение не е верен.
Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат.
към беседата >>
Той си остава такъв, какъвто си е.
Стягат те ръцете, краката, очите, ушите, коремът. В медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е?
Той си остава такъв, какъвто си е.
Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава. Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
към беседата >>
Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление.
След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление.
Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление.
Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава.
към беседата >>
Докато любиш, ти си добър.
Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен.
Докато любиш, ти си добър.
Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото.
към беседата >>
Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е.
В медицината кръщават тези състояния с различни имена. Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е.
Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е.
Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава. Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
към беседата >>
Неговото запознанство с момата беше по любов.
Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление.
Неговото запознанство с момата беше по любов.
И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава. Любовта ще те направи свой.
към беседата >>
Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото.
Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър.
Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото.
Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето.
към беседата >>
Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава.
Не е лошо да се кръщават всички тези състояния; и в морално отношение пак има кръщаване, и в субстанционално отношение пак има кръщаване. Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е. Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е.
Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава.
Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
към беседата >>
И с втория е пак с любов.
- Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов.
И с втория е пак с любов.
Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава. Любовта ще те направи свой. Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
към беседата >>
Казвате: "Едно време ние се обичахме.
Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото.
Казвате: "Едно време ние се обичахме.
Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува.
към беседата >>
Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
Ти може да кръстиш човека ангел, но той ангел ли е? Ти може да го кръстиш дявол, но той дявол ли е? Той си остава такъв, какъвто си е. Може да го кръстиш светия, но той си остава такъв, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстиш светия, но той пак дявол си остава.
Нашето заблуждение е там, че като кръстят някого светия, мислим, че е светия.
към беседата >>
Какво престъпление има в това?
Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък. А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов.
Какво престъпление има в това?
Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава. Любовта ще те направи свой. Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
към беседата >>
Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време".
Минало добро няма. Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме.
Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време".
Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма.
към беседата >>
Един светия като насади тръни, тръни ще растат.
Един светия като насади тръни, тръни ще растат.
Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество. Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади. След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена. А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин.
към беседата >>
Няма никакво престъпление.
А всяко ново запознанство мъжът й го счита за престъпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това?
Няма никакво престъпление.
Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава. Любовта ще те направи свой. Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
към беседата >>
Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат.
Затова законът в това отношение не е верен. Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време".
Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат.
Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло.
към беседата >>
Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество.
Един светия като насади тръни, тръни ще растат.
Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество.
Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади. След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена. А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин. Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
към беседата >>
Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава.
Значи своето запознанство той го счита за добродетел; а щом тя се запознае с втори, той го счита за голямо престъпление. Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление.
Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава.
Любовта ще те направи свой. Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
към беседата >>
Злото винаги се изключва в миналото.
Докато любиш, ти си добър. Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат.
Злото винаги се изключва в миналото.
То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява.
към беседата >>
Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади.
Един светия като насади тръни, тръни ще растат. Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество.
Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади.
След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена. А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин. Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
към беседата >>
Любовта ще те направи свой.
Неговото запознанство с момата беше по любов. И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава.
Любовта ще те направи свой.
Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
към беседата >>
То няма място в настоящето.
Щом престанеш да любиш, ти вече си човек на миналото. Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото.
То няма място в настоящето.
Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото.
към беседата >>
След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена.
Един светия като насади тръни, тръни ще растат. Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество. Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади.
След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена.
А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин. Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
към беседата >>
Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
И с втория е пак с любов. Какво престъпление има в това? Няма никакво престъпление. Престъплението е вътре в неговото понятие: как тъй с чужд мъж да се запознава. Любовта ще те направи свой.
Този, с когото се запознаваш, той ще те направи свой.
към беседата >>
Злото в настоящето не съществува.
Казвате: "Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето.
Злото в настоящето не съществува.
В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото.
към беседата >>
А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата.
Един светия като насади тръни, тръни ще растат. Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество. Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади. След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена.
А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата.
И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин. Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
към беседата >>
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали.
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали.
Ще ме извините. Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина.
към беседата >>
В Бога зло няма.
Едно време ние мислехме добро за себе си." "Едно време". Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува.
В Бога зло няма.
В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес.
към беседата >>
И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин.
Един светия като насади тръни, тръни ще растат. Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество. Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади. След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена. А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата.
И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин.
Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
към беседата >>
Ще ме извините.
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали.
Ще ме извините.
Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен.
към беседата >>
В Първата Причина, която е създала света, няма зло.
Щом говорите за едно време, аз вече разбирам един свършен резултат. Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма.
В Първата Причина, която е създала света, няма зло.
Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели.
към беседата >>
Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
Един грешник като насади жито на нивата, то пак жито ще расте, няма да измени своето естество. Само че за светията и за грешника има една разлика в мисълта: светията като види, че е посадил един трън, той мисли как да поправи своята погрешка, няма да мисли как да го изкорени - той е умен човек, но гледа как да го присади. След време ще израстне от тръна едно хубаво дръвче със семена. А на грешника като му се роди житото, ще каже: "Чакай да ида да го продам, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грешникът ще употребят живота - единият по един начин, другият по друг начин.
Следователно ние съдим от резултатите на нещата, какви са хората.
към беседата >>
Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят?
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали. Ще ме извините.
Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят?
Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам.
към беседата >>
Понеже тя съществува сега, тя се проявява.
Злото винаги се изключва в миналото. То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло.
Понеже тя съществува сега, тя се проявява.
Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял.
към беседата >>
Христос казва: "Доведете ми го". Кого?
Христос казва: "Доведете ми го". Кого?
Доведете ми този трън на светията. Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник.
към беседата >>
Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина.
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали. Ще ме извините. Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят?
Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина.
Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината.
към беседата >>
Злото съществува в миналото.
То няма място в настоящето. Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява.
Злото съществува в миналото.
Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край.
към беседата >>
Доведете ми този трън на светията.
Христос казва: "Доведете ми го". Кого?
Доведете ми този трън на светията.
Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане.
към беседата >>
Аз ще си взема думите назад.
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали. Ще ме извините. Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина.
Аз ще си взема думите назад.
Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен.
към беседата >>
Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото.
Злото в настоящето не съществува. В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото.
Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото.
Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото.
към беседата >>
Пита го защо е влязъл тук.
Христос казва: "Доведете ми го". Кого? Доведете ми този трън на светията.
Пита го защо е влязъл тук.
"Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка.
към беседата >>
Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина.
Тогава ще кажете: това са много свободни разсъждения, светът ще се развали. Ще ме извините. Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад.
Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина.
Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава.
към беседата >>
Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес.
В Бога зло няма. В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото.
Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес.
Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина!
към беседата >>
"Посади ме един светия".
Христос казва: "Доведете ми го". Кого? Доведете ми този трън на светията. Пита го защо е влязъл тук.
"Посади ме един светия".
Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг.
към беседата >>
Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен.
Ще ме извините. Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина.
Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен.
Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре.
към беседата >>
Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели.
В Първата Причина, която е създала света, няма зло. Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес.
Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели.
Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява.
към беседата >>
Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда.
Христос казва: "Доведете ми го". Кого? Доведете ми този трън на светията. Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия".
Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда.
Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото.
към беседата >>
Аз мога да се не изказвам.
Че ако досега светът не се е развратил, моите думи ли ще го развалят? Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен.
Аз мога да се не изказвам.
Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво.
към беседата >>
Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял.
Понеже тя съществува сега, тя се проявява. Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели.
Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял.
Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява.
към беседата >>
Трънът е грешник.
Христос казва: "Доведете ми го". Кого? Доведете ми този трън на светията. Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда.
Трънът е грешник.
Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната.
към беседата >>
Себе си съдя, ако не изповядвам Истината.
Ако всички вие сте светии, аз прося извинение от вас, че ви проповядвам една истина. Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам.
Себе си съдя, ако не изповядвам Истината.
Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш.
към беседата >>
Любовта няма свое начало и няма свой край.
Злото съществува в миналото. Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял.
Любовта няма свое начало и няма свой край.
Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е.
към беседата >>
Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане.
Доведете ми този трън на светията. Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник.
Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане.
А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната?
към беседата >>
Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен.
Аз ще си взема думите назад. Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината.
Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен.
Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш.
към беседата >>
Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото.
Всяко нещо, което е станало лошо, то е в миналото. Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край.
Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото.
Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша.
към беседата >>
А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка.
Пита го защо е влязъл тук. "Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане.
А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка.
В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната? Бог присажда някой път.
към беседата >>
Не, не, така не се разсъждава.
Ние седим пред онова Лице, пред онази велика Истина. Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен.
Не, не, така не се разсъждава.
Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен.
към беседата >>
Че туй е една истина!
Следователно, то се изхвърля от този Божествен процес. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото.
Че туй е една истина!
Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа.
към беседата >>
В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг.
"Посади ме един светия". Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка.
В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг.
Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната? Бог присажда някой път. Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
към беседата >>
Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре.
Образът на всеки човек в нашето сърце трябва да бъде свещен. Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава.
Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре.
Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах.
към беседата >>
Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява.
Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататък ще трябва да го уреждате, много сте закъснели. Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина!
Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява.
Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне?
към беседата >>
Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото.
Тогава той казва на един от учениците си: "Дайте един нож да го присадим.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг.
Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото.
Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната? Бог присажда някой път. Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
към беседата >>
Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво.
Аз мога да се не изказвам. Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре.
Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво.
Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми.
към беседата >>
Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява.
Ако някой отсега почне да ме обича, той е закъснял. Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява.
Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява.
Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне? "
към беседата >>
Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната.
Трънът е грешник. Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото.
Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната.
Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната? Бог присажда някой път. Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
към беседата >>
Много добър човек си, но плюеш.
Себе си съдя, ако не изповядвам Истината. Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво.
Много добър човек си, но плюеш.
Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят.
към беседата >>
Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е.
Любовта няма свое начало и няма свой край. Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява.
Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е.
Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне? "
към беседата >>
Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната?
Онзи, който е продавал житото, той трън ще остане. А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната.
Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната?
Бог присажда някой път. Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
към беседата >>
Много си добър, но обичаш много да се секнеш.
Като срещна едного съм любезен, срещна друг, не съм така любезен. Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш.
Много си добър, но обичаш много да се секнеш.
Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога!
към беседата >>
Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша.
Ако някой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовта му е едно начало, той е човек на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е.
Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша.
Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне? "
към беседата >>
Бог присажда някой път.
А онзи светия, който присадил тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната?
Бог присажда някой път.
Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
към беседата >>
Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен.
Не, не, така не се разсъждава. Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш.
Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен.
Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого!
към беседата >>
Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа.
Че туй е една истина! Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша.
Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа.
Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне? "
към беседата >>
Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
В Божествения свят Бог не изхвърли грешника, но Той го присажда - един на друг. Някой път присажда дивото върху питомното, а някой път присажда питомното върху дивото. Апостол Павел казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъв е този, който присажда дивата маслина на питомната? Бог присажда някой път.
Това е правилен метод, за да облагороди дивата, макар че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда.
към беседата >>
Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах.
Всички са хора, които са излезли от Бога, и към всички ще се отнасяме еднакво добре. Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен.
Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах.
Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него.
към беседата >>
Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне?
Хората се чудят как тяхната любов е изчезнала и как тяхната любов не се проявява. Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа.
Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне?
"
към беседата >>
В сегашния живот лошите хора са присадени Върху добрите.
В сегашния живот лошите хора са присадени Върху добрите.
към беседата >>
Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми.
Аз може да не уважавам техните лоши постъпки, но ще кажа: Много си обичен, но не можеш да говориш хубаво. Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах.
Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми.
Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него. Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни!
към беседата >>
"
Чудно е как туй, което няма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което няма начало и край, аз го вземам във философски смисъл: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промени, нито да се измени, а само се проявява тъй както е. Или казано на научен език: туй е абсолютното добро, абсолютната любов, която човек търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всеки един въздиша. Защото когато видя един човек, който плаче за доброто, аз разбирам едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голямо нещастие станало, голяма философия, плаче и казва: "Дали ще се върне?
"
към беседата >>
Лошите хора ядат и пият.
Лошите хора ядат и пият.
Един ден лошите ще слязат долу, а добрите ще се качат горе, ще се обърне процесът. Светът е едно колело на движение, на растене, на облагородяване.
към беседата >>
Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят.
Много добър човек си, но плюеш. Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми.
Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят.
Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него. Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни! Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
към беседата >>
Та казвам: трябва едно ново схващане в света.
Та казвам: трябва едно ново схващане в света.
Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно. Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия. Коя е причината?
към беседата >>
Един ден лошите ще слязат долу, а добрите ще се качат горе, ще се обърне процесът.
Лошите хора ядат и пият.
Един ден лошите ще слязат долу, а добрите ще се качат горе, ще се обърне процесът.
Светът е едно колело на движение, на растене, на облагородяване.
към беседата >>
Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога!
Много си добър, но обичаш много да се секнеш. Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят.
Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога!
След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него. Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни! Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
към беседата >>
Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно.
Та казвам: трябва едно ново схващане в света.
Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно.
Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината.
към беседата >>
Светът е едно колело на движение, на растене, на облагородяване.
Лошите хора ядат и пият. Един ден лошите ще слязат долу, а добрите ще се качат горе, ще се обърне процесът.
Светът е едно колело на движение, на растене, на облагородяване.
към беседата >>
След никого!
Даже, знаете ли, един ден се натъкнах на една много голяма мъчнотия и оттам насетне взех да се коригирам и да гледам да съм много внимателен. Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога!
След никого!
Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него. Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни! Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
към беседата >>
Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина.
Та казвам: трябва едно ново схващане в света. Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно.
Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина.
Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия.
към беседата >>
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране.
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране.
Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение. Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш?
към беседата >>
Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него.
Изпращах един гостенин навън от къщата и след като съм го нагостил хубаво, без да искам плюнах, когато го изпращах. Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого!
Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него.
Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни! Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
към беседата >>
Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее.
Та казвам: трябва едно ново схващане в света. Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно. Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина.
Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее.
Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек.
към беседата >>
Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение.
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране.
Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение.
Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата.
към беседата >>
Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни!
Той го чу и си каза: "Виж, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него.
Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни!
Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
към беседата >>
Това е една аномалия.
Та казвам: трябва едно ново схващане в света. Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно. Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее.
Това е една аномалия.
Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н.
към беседата >>
Аз наричам едноизмерен свят граничния свят.
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране. Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение.
Аз наричам едноизмерен свят граничния свят.
Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш?
към беседата >>
Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостят някъде и като ви изпратят десет крачки след вас плюят. Казвам на себе си: "Слушай, така не трябва да плюеш никога! След никого! Ти трябва да имаш един плювалник и да плюеш в него. Като плюеш в къщи, никой да не те слуша." Не плюй, не се секни!
Престъпление е да плюеш, отгоре ни определят глоба.
към беседата >>
Коя е причината?
Та казвам: трябва едно ново схващане в света. Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно. Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия.
Коя е причината?
Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото.
към беседата >>
Какво наричаме едноизмерно?
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране. Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение. Аз наричам едноизмерен свят граничния свят.
Какво наричаме едноизмерно?
Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия?
към беседата >>
Учете се от моя опит.
Учете се от моя опит.
Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща. Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде.
към беседата >>
Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината.
Съвременните философи някой път мислят правилно, някой път не мислят правилно. Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия. Коя е причината?
Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината.
Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия.
към беседата >>
Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят.
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране. Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение. Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно?
Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят.
Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция.
към беседата >>
Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща.
Учете се от моя опит.
Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща.
Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го види.
към беседата >>
Разболял се е човек, това е аномалия.
Това е една вътрешна аномалия, която си има своята причина. Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината.
Разболял се е човек, това е аномалия.
Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят.
към беседата >>
Едноизмерен свят как ще го видиш?
В този процес трябва една правилна мисъл за разбиране. Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение. Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят.
Едноизмерен свят как ще го видиш?
Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие.
към беседата >>
Не е хубаво.
Учете се от моя опит. Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща.
Не е хубаво.
Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го види. Има едно верую в света.
към беседата >>
Щом се е разболял, това не е същият човек.
Съществува един временен факт: здравият човек да се разболее. Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия.
Щом се е разболял, това не е същият човек.
По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил.
към беседата >>
Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата.
Да допуснем, че вие се намирате в един свят само с едно измерение. Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш?
Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата.
Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка.
към беседата >>
Плюене аз разбирам в широк смисъл.
Учете се от моя опит. Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща. Не е хубаво.
Плюене аз разбирам в широк смисъл.
В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го види. Има едно верую в света. Аз ви говоря сега за положителното.
към беседата >>
По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н.
Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек.
По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н.
Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя.
към беседата >>
Как ще си ги представиш?
Аз наричам едноизмерен свят граничния свят. Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата.
Как ще си ги представиш?
В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече.
към беседата >>
В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи.
Учете се от моя опит. Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща. Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл.
В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи.
Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го види. Има едно верую в света. Аз ви говоря сега за положителното.
към беседата >>
Случило се едно изключително явление на миналото.
Коя е причината? Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н.
Случило се едно изключително явление на миналото.
Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят.
към беседата >>
В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия?
Какво наричаме едноизмерно? Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш?
В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия?
Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване.
към беседата >>
Сега Господ е навсякъде.
Учете се от моя опит. Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща. Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи.
Сега Господ е навсякъде.
Най-първо всеки човек това, Реалното да го види. Има едно верую в света. Аз ви говоря сега за положителното.
към беседата >>
Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия.
Може надълго и нашироко лекарите да обясняват, че това или онова е причината. Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото.
Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия.
Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят.
към беседата >>
Правата линия може да бъде само една концепция.
Туй, което определя една граница, каквото и да е то, то е едноизмерен свят. Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия?
Правата линия може да бъде само една концепция.
Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост.
към беседата >>
Най-първо всеки човек това, Реалното да го види.
Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правите тези неща. Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде.
Най-първо всеки човек това, Реалното да го види.
Има едно верую в света. Аз ви говоря сега за положителното.
към беседата >>
Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят.
Разболял се е човек, това е аномалия. Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия.
Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят.
Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си.
към беседата >>
Това е едно понятие, има зачатие.
Едноизмерен свят как ще го видиш? Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция.
Това е едно понятие, има зачатие.
Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост.
към беседата >>
Има едно верую в света.
Не е хубаво. Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го види.
Има едно верую в света.
Аз ви говоря сега за положителното.
към беседата >>
Ние мислим, че Той се е променил.
Щом се е разболял, това не е същият човек. По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят.
Ние мислим, че Той се е променил.
Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност.
към беседата >>
Ти ще видиш този свят само като една точка.
Да кажем, че живееш в един свят само с едно измерение, нямаш понятие за плоскостта, за дебелината, за височината на телата. Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие.
Ти ще видиш този свят само като една точка.
Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш.
към беседата >>
Аз ви говоря сега за положителното.
Плюене аз разбирам в широк смисъл. В своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки ние трябва да дойдем до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господ е навсякъде. Най-първо всеки човек това, Реалното да го види. Има едно верую в света.
Аз ви говоря сега за положителното.
към беседата >>
Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя.
По-рано е бил весел, разположен, щом се е разболял, става неразположен, недоволен, кисел, става претенциозен, не му се мърда, светът му е крив, вижда изопачени хора, несимпатични, домашните му се виждат грозни, вика, кряска и т.н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил.
Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя.
Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него.
към беседата >>
Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече.
Как ще си ги представиш? В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка.
Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече.
Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!.
към беседата >>
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога.
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога.
Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си. Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността? Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място.
към беседата >>
Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят.
Случило се едно изключително явление на миналото. Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя.
Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят.
Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят.
към беседата >>
Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване.
В едноизмерния свят може ли да видиш правата линия? Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече.
Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване.
Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина.
към беседата >>
Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си.
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога.
Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си.
Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността? Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място. Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
към беседата >>
Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят.
Нашите съвременни понятия за Божествения свят, за Бога са анормални понятия. Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят.
Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят.
Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят. Какво разбирате под думата "абсолютен свят"?
към беседата >>
Ние го наричаме в геометрията една плоскост.
Правата линия може да бъде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване.
Ние го наричаме в геометрията една плоскост.
Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът.
към беседата >>
Не че реалността е в мене.
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога. Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си.
Не че реалността е в мене.
След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността? Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място. Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
към беседата >>
Реалният свят включва всичко в себе си.
Ние се изменяме и вследствие на това всичките ни понятия за Бога се изменят. Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят.
Реалният свят включва всичко в себе си.
Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят. Какво разбирате под думата "абсолютен свят"? Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
към беседата >>
Ти ще схванеш този свят като плоскост.
Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост.
Ти ще схванеш този свят като плоскост.
Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока.
към беседата >>
След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността?
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога. Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си. Не че реалността е в мене.
След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността?
Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място. Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
към беседата >>
Бог е реалност.
Ние мислим, че Той се е променил. Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си.
Бог е реалност.
Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят. Какво разбирате под думата "абсолютен свят"? Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
към беседата >>
Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш.
Ти ще видиш този свят само като една точка. Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост.
Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш.
Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно.
към беседата >>
Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам.
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога. Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си. Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността?
Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам.
Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място. Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
към беседата >>
Всички други реалности произтичат от Него.
Ако наблюдаваме външния, обективен свят, виждаме: реките текат по същия начин, слънцето грее по същия начин, вятърът духа по същия начин, животните живеят по същия начин, дърветата растат по същия начин - външният свят, обективният свят, който има своята реалност, не се изменя. Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност.
Всички други реалности произтичат от Него.
Някой може да ви каже: абсолютен свят. Какво разбирате под думата "абсолютен свят"? Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
към беседата >>
Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!.
Следователно всички ония неща, които ние виждаме като една точка, са само едноизмерни светове, нищо повече. Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш.
Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!.
Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно.
към беседата >>
Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място.
Христос казва: "Ако аз кажа, че не Го познавам...." Ние казваме, че в себе си като едно отражение познаваме Бога. Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си. Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността? Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам.
Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място.
Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
към беседата >>
Някой може да ви каже: абсолютен свят.
Но реалният свят не може да се прояви в едноизмерния свят, нито в двуизмерния свят, нито в триизмерния свят. Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него.
Някой може да ви каже: абсолютен свят.
Какво разбирате под думата "абсолютен свят"? Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
към беседата >>
Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина.
Когато движението на едноизмерния свят, или съзнанието на едноизмерния свят се измени, става едно пречупване. Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!.
Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина.
Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява.
към беседата >>
Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
Като едно отражение Го виждаме навсякъде в себе си. Не че реалността е в мене. След като се разруши моето тяло, де може да бъде реалността? Има едно нещо, в което реалността се отразява, и аз го виждам. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето място.
Ние ще останем с тази реалност, с която сега живеем.
към беседата >>
Какво разбирате под думата "абсолютен свят"?
Вие запитайте математиците къде се проявява реалният свят. Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят.
Какво разбирате под думата "абсолютен свят"?
Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
към беседата >>
Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът.
Ние го наричаме в геометрията една плоскост. Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина.
Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът.
Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос.
към беседата >>
Ще забележите, че у вас има едно реално състояние.
Ще забележите, че у вас има едно реално състояние.
При това реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно. У някои туй състояние е такова, че те губят съзнанието си и то някой път се помрачава. Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живее, в което злото не може да влезе вътре като един елемент, което може да е само добро.
към беседата >>
Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
Реалният свят включва всичко в себе си. Бог е реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Някой може да ви каже: абсолютен свят. Какво разбирате под думата "абсолютен свят"?
Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявам, в съзнанието ви остава нещо непонятно.
към беседата >>
Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока.
Ти ще схванеш този свят като плоскост. Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът.
Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока.
Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това.
към беседата >>
При това реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно.
Ще забележите, че у вас има едно реално състояние.
При това реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно.
У някои туй състояние е такова, че те губят съзнанието си и то някой път се помрачава. Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живее, в което злото не може да влезе вътре като един елемент, което може да е само добро.
към беседата >>
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие".
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие".
Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он". На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън". Защо те изменят "т"-то в "ш"? Имат си свои причини. Аз не се занимавам с филология.
към беседата >>
Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно.
Тогава вече в плоскостта ти ще имаш възможност да видиш нейните граници, но самата плоскост не можеш да я видиш. Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока.
Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно.
Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това. Спорът е един процес на разсъждение.
към беседата >>
У някои туй състояние е такова, че те губят съзнанието си и то някой път се помрачава.
Ще забележите, че у вас има едно реално състояние. При това реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно.
У някои туй състояние е такова, че те губят съзнанието си и то някой път се помрачава.
Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живее, в което злото не може да влезе вътре като един елемент, което може да е само добро.
към беседата >>
Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он".
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие".
Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он".
На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън". Защо те изменят "т"-то в "ш"? Имат си свои причини. Аз не се занимавам с филология. Тя е доста трудна дума.
към беседата >>
Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно.
Защото плоскостта не е нещо друго, освен безброй прави линии, които я образувал!. Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно.
Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно.
Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това. Спорът е един процес на разсъждение. В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата.
към беседата >>
Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живее, в което злото не може да влезе вътре като един елемент, което може да е само добро.
Ще забележите, че у вас има едно реално състояние. При това реално състояние и да сте богат, и да сте беден и болен, то остава неизменно. У някои туй състояние е такова, че те губят съзнанието си и то някой път се помрачава.
Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живее, в което злото не може да влезе вътре като един елемент, което може да е само добро.
към беседата >>
На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън".
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие". Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он".
На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън".
Защо те изменят "т"-то в "ш"? Имат си свои причини. Аз не се занимавам с филология. Тя е доста трудна дума. Основният слог е "он".
към беседата >>
Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява.
Но има и един свят вън от плоскостта, тъй наречения свят на третото измерение, или свят на тялото, което има дебелина. Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно.
Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява.
Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това. Спорът е един процес на разсъждение. В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата. Всяко изменение на правата линия може да бъде плоскост.
към беседата >>
Христос казва: "Доведете ми го.” Пазете вашите мисли!
Христос казва: "Доведете ми го.” Пазете вашите мисли!
Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти. Толкова пертурбации сега стават! В света може да стане някакво преобразование, и ще стане. Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание. Как ще се справите с вашите страдания?
към беседата >>
Защо те изменят "т"-то в "ш"?
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие". Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он". На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън".
Защо те изменят "т"-то в "ш"?
Имат си свои причини. Аз не се занимавам с филология. Тя е доста трудна дума. Основният слог е "он". В единия и в другия език "кънсепшън" значи туй, което е знанието, значи идея, замисъл, понятие.
към беседата >>
Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос.
Ако пък плоскостта измени своето движение в каквато и да е посока, границите ще ги определи перпендикулярът. Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява.
Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос.
Не е лошо и това. Спорът е един процес на разсъждение. В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата. Всяко изменение на правата линия може да бъде плоскост. Щом се измени правата линия, тя може да бъде вече плоскост.
към беседата >>
Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти.
Христос казва: "Доведете ми го.” Пазете вашите мисли!
Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти.
Толкова пертурбации сега стават! В света може да стане някакво преобразование, и ще стане. Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание. Как ще се справите с вашите страдания? Да кажем, че имате богати приятели, добри приятели.
към беседата >>
Имат си свои причини.
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие". Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он". На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън". Защо те изменят "т"-то в "ш"?
Имат си свои причини.
Аз не се занимавам с филология. Тя е доста трудна дума. Основният слог е "он". В единия и в другия език "кънсепшън" значи туй, което е знанието, значи идея, замисъл, понятие. Значи и зачатие.
към беседата >>
Не е лошо и това.
Трябва да се измени движението, в каквато и да е посока. Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос.
Не е лошо и това.
Спорът е един процес на разсъждение. В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата. Всяко изменение на правата линия може да бъде плоскост. Щом се измени правата линия, тя може да бъде вече плоскост. Може да бъде права, но резултатите ще бъдат прави или не, разумни или неразумни.
към беседата >>
Толкова пертурбации сега стават!
Христос казва: "Доведете ми го.” Пазете вашите мисли! Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти.
Толкова пертурбации сега стават!
В света може да стане някакво преобразование, и ще стане. Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание. Как ще се справите с вашите страдания? Да кажем, че имате богати приятели, добри приятели. Изпаднали сте в гората сами, там вашите приятели ги няма, а студът е минус 35°.
към беседата >>
Аз не се занимавам с филология.
За пример думата "понятие"; английската дума "кънсепшън" /conception/ съдържа повече смисъл, отколкото българската дума "понятие". Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он". На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън". Защо те изменят "т"-то в "ш"? Имат си свои причини.
Аз не се занимавам с филология.
Тя е доста трудна дума. Основният слог е "он". В единия и в другия език "кънсепшън" значи туй, което е знанието, значи идея, замисъл, понятие. Значи и зачатие. Туй, което е заченато, ако не се роди какво става?
към беседата >>
Спорът е един процес на разсъждение.
Всяко едно измерение в природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това.
Спорът е един процес на разсъждение.
В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата. Всяко изменение на правата линия може да бъде плоскост. Щом се измени правата линия, тя може да бъде вече плоскост. Може да бъде права, но резултатите ще бъдат прави или не, разумни или неразумни. Но вече може да има едно измерение в правата линия.
към беседата >>
В света може да стане някакво преобразование, и ще стане.
Христос казва: "Доведете ми го.” Пазете вашите мисли! Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти. Толкова пертурбации сега стават!
В света може да стане някакво преобразование, и ще стане.
Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание. Как ще се справите с вашите страдания? Да кажем, че имате богати приятели, добри приятели. Изпаднали сте в гората сами, там вашите приятели ги няма, а студът е минус 35°. Питам: какво ще правите тогава ?
към беседата >>
Тя е доста трудна дума.
Тази дума е интересна Тя има туй свойство, че има един слог, който се повтаря два пъти - "ън" или "он". На френски е "консепсион" /conception/ Англичаните пишат думата по същия начин, но изговарят "кънсепшън". Защо те изменят "т"-то в "ш"? Имат си свои причини. Аз не се занимавам с филология.
Тя е доста трудна дума.
Основният слог е "он". В единия и в другия език "кънсепшън" значи туй, което е знанието, значи идея, замисъл, понятие. Значи и зачатие. Туй, което е заченато, ако не се роди какво става? Раждането е процес на зачатието, растенето е процес на раждането.
към беседата >>
В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата.
Каквото и да е, както и да го туриш, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минаваш от един свят в друг, от едно измерение в друго, туй измерение все ще бъде перпендикулярно на плоскостта, от която се отклонява. Ние няма да спорим, защото математиците може да спорят върху този въпрос. Не е лошо и това. Спорът е един процес на разсъждение.
В нашия ум може да има естествен въпрос за реалността на нещата.
Всяко изменение на правата линия може да бъде плоскост. Щом се измени правата линия, тя може да бъде вече плоскост. Може да бъде права, но резултатите ще бъдат прави или не, разумни или неразумни. Но вече може да има едно измерение в правата линия. То е друг въпрос.
към беседата >>
Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание.
Христос казва: "Доведете ми го.” Пазете вашите мисли! Вие сте сега в един период на едно развитие, когато светът трябва да се пречисти. Толкова пертурбации сега стават! В света може да стане някакво преобразование, и ще стане.
Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание.
Как ще се справите с вашите страдания? Да кажем, че имате богати приятели, добри приятели. Изпаднали сте в гората сами, там вашите приятели ги няма, а студът е минус 35°. Питам: какво ще правите тогава ? Обърнете се към Господа и кажете: "Господи, спаси ме!
към беседата >>
2.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно.
Коя е причината за съществуването на омразата? – Неразбирането на нещата и невежеството. Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи.
Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно.
Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама.
към беседата >>
Млад или стар, стремежът на човека е неизменен.
Дайте на стария пари, да видите, как ще се подмлади. – Нищо не ми се иска, нямам никакви желания. – Нямаш желания, защото джобът ти е празен. Обаче, желанията не характеризират човека. Друг е въпросът да говориш за своя стремеж.
Млад или стар, стремежът на човека е неизменен.
Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини.
към беседата >>
– Не може.
И тъй, напишете на трите страни на триъгълника следните думи: Тайната, с която се разрешават всички мъчни въпроси в живота. На втория ред, на дясната страна на триъгълника, напишете думата ум, на лявата – сърце, а на основата – воля. На третия ред напишете: любов, мъдрост, истина и на четвъртия ред – сила, живот и здраве. Когато изпаднете в някакво затруднение, хванете триъгълника за долните два ъгъла и прочетете написаното. – Не може ли без триъгълник?
– Не може.
Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект. Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората. Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере. Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
към беседата >>
Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха.
Коя е причината за съществуването на омразата? – Неразбирането на нещата и невежеството. Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно.
Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха.
Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото.
към беседата >>
Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват.
– Нищо не ми се иска, нямам никакви желания. – Нямаш желания, защото джобът ти е празен. Обаче, желанията не характеризират човека. Друг е въпросът да говориш за своя стремеж. Млад или стар, стремежът на човека е неизменен.
Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват.
Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе.
към беседата >>
Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект.
На втория ред, на дясната страна на триъгълника, напишете думата ум, на лявата – сърце, а на основата – воля. На третия ред напишете: любов, мъдрост, истина и на четвъртия ред – сила, живот и здраве. Когато изпаднете в някакво затруднение, хванете триъгълника за долните два ъгъла и прочетете написаното. – Не може ли без триъгълник? – Не може.
Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект.
Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората. Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере. Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
към беседата >>
Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота.
– Неразбирането на нещата и невежеството. Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха.
Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота.
Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам?
към беседата >>
Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш.
– Нямаш желания, защото джобът ти е празен. Обаче, желанията не характеризират човека. Друг е въпросът да говориш за своя стремеж. Млад или стар, стремежът на човека е неизменен. Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват.
Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш.
Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе. Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
към беседата >>
Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората.
На третия ред напишете: любов, мъдрост, истина и на четвъртия ред – сила, живот и здраве. Когато изпаднете в някакво затруднение, хванете триъгълника за долните два ъгъла и прочетете написаното. – Не може ли без триъгълник? – Не може. Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект.
Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората.
Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере. Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
към беседата >>
Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си.
Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота.
Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си.
Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас.
към беседата >>
Желанията напущат човека, както неговите възлюбени.
Обаче, желанията не характеризират човека. Друг е въпросът да говориш за своя стремеж. Млад или стар, стремежът на човека е неизменен. Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш.
Желанията напущат човека, както неговите възлюбени.
Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе. Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
към беседата >>
Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере.
Когато изпаднете в някакво затруднение, хванете триъгълника за долните два ъгъла и прочетете написаното. – Не може ли без триъгълник? – Не може. Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект. Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората.
Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере.
Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
към беседата >>
Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога.
Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си.
Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога.
Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се.
към беседата >>
Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът.
Друг е въпросът да говориш за своя стремеж. Млад или стар, стремежът на човека е неизменен. Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени.
Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът.
Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе. Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
към беседата >>
Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате.
– Не може ли без триъгълник? – Не може. Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект. Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората. Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере.
Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате.
Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
към беседата >>
Това дърво беше създадено заедно с Адама.
Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога.
Това дърво беше създадено заедно с Адама.
Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини.
Млад или стар, стремежът на човека е неизменен. Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът.
Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини.
Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе. Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
към беседата >>
Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
– Не може. Всяка мисъл, за да се проектира, трябва да има някакъв обект. Приложете задачата за два деня, служете си с триъгълника, без да говорите за него на хората. Ако имате резултат, тогава може да споделите опита си и то със свой приятел, който ще ви разбере. Споделяте ли с хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате.
Те ще изопачат думите ви и, вместо да се ползват, и на вас ще пречат.
към беседата >>
Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото.
Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама.
Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото.
Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като човешките.
към беседата >>
Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе.
Желанията на човека са любовни работи, които днес съществуват, на другия ден изчезват. Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини.
Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе.
Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
към беседата >>
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно.
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно.
За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар.
към беседата >>
Колко голям е бил Адам?
Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото.
Колко голям е бил Адам?
Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като човешките. Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
Днес любиш една мома, на другия ден я разлюбиш. Желанията напущат човека, както неговите възлюбени. Желанията се раждат, растат и умират, както и човекът. Имаш дъщеря или син, отглеждаш го, очакваш да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята или синът пораснат, започват да мислят само за себе си, докато си намерят другарка или другар и не искат да знаят за тебе.
Ще дойде ден, когато техните деца ще израснат и няма да се интересуват за родителите си.
към беседата >>
За два деня ще забравите всичко около себе си.
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно.
За два деня ще забравите всичко около себе си.
Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи.
към беседата >>
Ще кажете, че той е бил като вас.
Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам?
Ще кажете, че той е бил като вас.
Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като човешките. Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
към беседата >>
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете.
Смехът не разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители.
към беседата >>
Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители.
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си.
Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители.
Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила.
към беседата >>
Лъжете се.
Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас.
Лъжете се.
За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като човешките. Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
към беседата >>
Смехът не разрешава въпроса.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете.
Смехът не разрешава въпроса.
Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре.
към беседата >>
Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля.
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители.
Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля.
Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля.
към беседата >>
За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога.
Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се.
За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога.
Работите на Бога са величествени, а не като човешките. Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
към беседата >>
Това не са истинските отношения между хората.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете. Смехът не разрешава въпроса.
Това не са истинските отношения между хората.
Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия.
към беседата >>
Какви бащи и майки сте вие?
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля.
Какви бащи и майки сте вие?
Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии.
към беседата >>
Работите на Бога са величествени, а не като човешките.
Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога.
Работите на Бога са величествени, а не като човешките.
Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
към беседата >>
Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете. Смехът не разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората.
Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов.
Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията?
към беседата >>
Един Баща има в света, един Господар.
Като правите опита, ще се пазите от всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие?
Един Баща има в света, един Господар.
Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте.
към беседата >>
Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. Работите на Бога са величествени, а не като човешките.
Вие сте деца на втория Адам, който фалира, а не на първия Адам, Син на Бога.
към беседата >>
Същевременно, и той трябва да обича нейните родители.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете. Смехът не разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов.
Същевременно, и той трябва да обича нейните родители.
И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам.
към беседата >>
Ние сме само носители на Неговите идеи.
За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар.
Ние сме само носители на Неговите идеи.
Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор.
към беседата >>
Да дойдем до истинското знание.
Да дойдем до истинското знание.
Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение.
към беседата >>
И момата трябва да обича неговите родители.
Като изнасям човешките отношения, вие се смеете. Смехът не разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители.
И момата трябва да обича неговите родители.
Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен.
към беседата >>
Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила.
Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи.
Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила.
За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох.
към беседата >>
Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла.
Да дойдем до истинското знание.
Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла.
Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение.
към беседата >>
Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре.
Смехът не разрешава въпроса. Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители.
Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре.
Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар.
към беседата >>
За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля.
Ще се чувствате като човек, който се е новородил, който живее в Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила.
За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля.
След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея.
към беседата >>
Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и.
Да дойдем до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла.
Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и.
Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят.
към беседата >>
Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия.
Това не са истинските отношения между хората. Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре.
Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия.
Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят.
към беседата >>
След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии.
Какви бащи и майки сте вие? Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля.
След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии.
Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа.
към беседата >>
Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави.
Да дойдем до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и.
Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави.
– Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход.
към беседата >>
Кой ще му помогне да се справи с противоречията?
Когато момъкът люби момата, трябва да и каже: Аз съм готов да се оженя за тебе, ако ти обичаш майка си и баща си с оная неизменна, безкористна любов. Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия.
Кой ще му помогне да се справи с противоречията?
Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите.
към беседата >>
Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте.
Един Баща има в света, един Господар. Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии.
Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте.
Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>
– Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника?
Да дойдем до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави.
– Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника?
– За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън.
към беседата >>
Никой друг, освен той сам.
Същевременно, и той трябва да обича нейните родители. И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията?
Никой друг, освен той сам.
Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе.
към беседата >>
Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор.
Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте.
Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор.
Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>
– За да намерим посоката на нашето движение.
Да дойдем до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника?
– За да намерим посоката на нашето движение.
Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата.
към беседата >>
Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен.
И момата трябва да обича неговите родители. Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам.
Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен.
И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона.
към беседата >>
Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох.
Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор.
Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох.
Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>
Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение.
Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави ъгъла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение.
Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение.
Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат.
към беседата >>
И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар.
Иначе, те ще се лъжат един друг и сами ще се чудят, защо не могат да живеят добре. Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен.
И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар.
Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система.
към беседата >>
Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея.
За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох.
Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея.
И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>
Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят.
Вие доказвате тая теорема и се убеждавате в истинността и. Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение.
Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят.
Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън.
към беседата >>
Те са още роби, които сами трябва да се освободят.
Ден след ден човек преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар.
Те са още роби, които сами трябва да се освободят.
Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му?
към беседата >>
И жената няма да изисква нищо от мъжа.
След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея.
И жената няма да изисква нищо от мъжа.
Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>
Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход.
Така дохождате до мисълта, че триъгълникът е част от друга фигура – от четириъгълника, на който сборът от вътрешните ъгли е равен на четири прави. – Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят.
Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход.
Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат.
към беседата >>
Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите.
Кой ще му помогне да се справи с противоречията? Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят.
Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите.
Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем?
към беседата >>
Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа.
Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>
Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън.
– Защо трябва да отделяме триъгълника от четириъгълника? – За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход.
Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън.
Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход.
към беседата >>
Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе.
Никой друг, освен той сам. Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите.
Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе.
Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите.
към беседата >>
Някои рисуват адептите с триъгълник на главата.
– За да намерим посоката на нашето движение. Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън.
Някои рисуват адептите с триъгълник на главата.
Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода.
към беседата >>
Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона.
Момата не трябва да се лъже, че ще стане царица в дома на своя възлюбен. И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе.
Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона.
Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим?
към беседата >>
Това показва, че те знаят, отде могат да излязат.
Докато е в четириъгълника, човек не може да намери посоката на своето движение. Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата.
Това показва, че те знаят, отде могат да излязат.
Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот.
към беседата >>
Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система.
И момъкът не трябва да се лъже, че ще стане цар. Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона.
Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система.
Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят.
към беседата >>
Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън.
Той обикаля, движи се в него, като в затворен свят. Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат.
Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън.
Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот. Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
към беседата >>
Кой може да го снеме от мястото му?
Те са още роби, които сами трябва да се освободят. Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система.
Кой може да го снеме от мястото му?
– Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината.
към беседата >>
Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат.
Четириъгълникът е омагьосан кръг, в който човек вечно ще се движи, без да намери изход. Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън.
Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат.
Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот. Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
към беседата >>
– Как трябва да живеем?
Човек може да бъде цар сам на себе си, а не на другите. Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му?
– Как трябва да живеем?
– Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората.
към беседата >>
Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход.
Триъгълникът е вратата, през която може да излезе навън. Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат.
Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход.
Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот. Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
към беседата >>
– Като слънцето, като луната и като звездите.
Първо трябва да се освободите от робството, после да станете царе. Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем?
– Като слънцето, като луната и като звездите.
– Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа.
към беседата >>
Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода.
Някои рисуват адептите с триъгълник на главата. Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход.
Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода.
Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот. Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
към беседата >>
– Какво трябва да правим?
Стани цар, но никой да не може да те снеме от трона. Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите.
– Какво трябва да правим?
– Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля.
към беседата >>
Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот.
Това показва, че те знаят, отде могат да излязат. Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода.
Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот.
Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
към беседата >>
– Каквото те правят.
Стани цар, както слънцето е цар на слънчевата система. Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим?
– Каквото те правят.
Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля. Калта е благословение.
към беседата >>
Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
Щом се видят в затруднение, веднага намират път за излизане навън. Тяхната наука се крие във вратата, през която излизат. Истински учен е оня, който, при най-голямата мъчнотия, намира изход. Той лесно намира вратата и излиза вън, на свобода. Това значи, да решиш правилно задачите на своя живот.
Невежият стои затворен в кръга, обикаля, мъчи се, не може да намери вратата, да излезе вън.
към беседата >>
Бъди свободен като въздуха и светлината.
Кой може да го снеме от мястото му? – Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят.
Бъди свободен като въздуха и светлината.
Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля. Калта е благословение. От тая кал излиза хлябът.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене.
Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян.
към беседата >>
Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората.
– Как трябва да живеем? – Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината.
Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората.
Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля. Калта е благословение. От тая кал излиза хлябът.
към беседата >>
Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене.
Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден.
Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре.
към беседата >>
Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа.
– Като слънцето, като луната и като звездите. – Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората.
Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа.
Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля. Калта е благословение. От тая кал излиза хлябът.
към беседата >>
Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене. Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден.
Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня.
Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб.
към беседата >>
Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля.
– Какво трябва да правим? – Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа.
Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля.
Калта е благословение. От тая кал излиза хлябът.
към беседата >>
Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене. Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня.
Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят.
Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни.
към беседата >>
Калта е благословение.
– Каквото те правят. Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля.
Калта е благословение.
От тая кал излиза хлябът.
към беседата >>
Той взима парите и отива в кръчмата.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене. Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят.
Той взима парите и отива в кръчмата.
Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави?
към беседата >>
От тая кал излиза хлябът.
Бъди свободен като въздуха и светлината. Ще кажеш, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Няма защо да ги плаши, бурята носи благо за цялата природа. Ще кажете, че и дъждът понякога е неприятен, размеква земята и ви каля. Калта е благословение.
От тая кал излиза хлябът.
към беседата >>
Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян.
Сега ще ви приведа един пример от миналото, но така ще го предам, като че се е случил с мене. Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата.
Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян.
Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси.
към беседата >>
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината.
Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си.
към беседата >>
Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре.
Иде при мене един човек, добре облечен, учен, но се представя за беден. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян.
Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре.
Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история.
към беседата >>
Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината.
Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш.
Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно.
към беседата >>
Те изяждат всичко, за него не оставят хляб.
Оплаква се, че има жена, четири деца, които не са яли три деня. Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре.
Те изяждат всичко, за него не оставят хляб.
Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината. Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш.
Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката.
Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път?
към беседата >>
Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни.
Аз го съжалявам, давам му сто лева, да купи хляб за семейството си и за себе си, да се нахранят. Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб.
Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни.
Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен.
към беседата >>
Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината. Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката.
Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път.
Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път? – Оня, на който Бог те е поставил.
към беседата >>
Какво да прави?
Той взима парите и отива в кръчмата. Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни.
Какво да прави?
Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата.
към беседата >>
Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината. Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път.
Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче.
Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път? – Оня, на който Бог те е поставил.
към беседата >>
Спомня си за мен, пак дохожда да проси.
Още същата вечер изпива парите с приятелите си и се връща в къщи пиян. Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави?
Спомня си за мен, пак дохожда да проси.
И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма.
към беседата >>
Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си.
Бъдете свободни като водата, като въздуха и като светлината. Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче.
Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си.
Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път? – Оня, на който Бог те е поставил.
към беседата >>
И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история.
Като ясновидец, аз виждам това и изпращам на жената и децата четири хляба да се нахранят добре. Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси.
И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история.
На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него.
към беседата >>
Следвай своя път неотклонно.
Изливай се, както искаш; духай, когато искаш; свети, колкото искаш. Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си.
Следвай своя път неотклонно.
– Кой е моят път? – Оня, на който Бог те е поставил.
към беседата >>
На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок.
Те изяждат всичко, за него не оставят хляб. Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история.
На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок.
Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря.
към беседата >>
– Кой е моят път?
Ще кажете, че човек трябва да бъде мек, да не тъпче даже мравката. Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно.
– Кой е моят път?
– Оня, на който Бог те е поставил.
към беседата >>
Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен.
Сутринта той се събужда изтрезнял, опомва се и съжалява, че изпил парите и оставил децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок.
Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен.
Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка.
към беседата >>
– Оня, на който Бог те е поставил.
Това значи: човек не трябва да върви по чуждите пътища, да не се отбива от своя път. Мине ли някой по неговия път, без да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пътя на престъпниците; остави ги, те да си изминат своя път, да научат урока си. Следвай своя път неотклонно. – Кой е моят път?
– Оня, на който Бог те е поставил.
към беседата >>
Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата.
Какво да прави? Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен.
Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата.
Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав?
към беседата >>
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята.
Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали.
към беседата >>
Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма.
Спомня си за мен, пак дохожда да проси. И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата.
Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма.
Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен.
към беседата >>
Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята.
Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят.
Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите.
към беседата >>
Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него.
И тоя път му давам сто лева, но се повтаря същата история. На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма.
Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него.
Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри.
към беседата >>
Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята. Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят.
Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича.
Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш.
към беседата >>
Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря.
На третия ден пак ме посещава, но аз решавам да му дам един добър урок. Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него.
Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря.
Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо.
към беседата >>
Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята. Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича.
Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни.
Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш. Това се постига само чрез любовта.
към беседата >>
Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка.
Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря.
Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка.
Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това.
към беседата >>
Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята. Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни.
Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога.
Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш. Това се постига само чрез любовта.
към беседата >>
Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав?
Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка.
Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав?
Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават.
към беседата >>
Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали.
Мнозина ме питат, защо съм дошъл на земята. Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога.
Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали.
В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш. Това се постига само чрез любовта.
към беседата >>
Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен.
Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав?
Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен.
Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване.
към беседата >>
В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите.
Едни казват, че съм дошъл да реформирам света; други казват, че съм дошъл да уча хората, как да живеят. Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали.
В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите.
Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш. Това се постига само чрез любовта.
към беседата >>
Според мене, и двете положения не са добри.
Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен.
Според мене, и двете положения не са добри.
Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос.
към беседата >>
Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш.
Аз пък казвам, че съм дошъл да пробия дъното на вашите чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите.
Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш.
Това се постига само чрез любовта.
към беседата >>
Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо.
Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри.
Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо.
Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.
към беседата >>
Това се постига само чрез любовта.
Освен това, искам да зная, какви са вашите чаши: стъклени, или металични – сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но след десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. В същност, животът, за който съжалявате, е живот на робство и ограничения – от него трябва да се освободите. Не е въпрос да се самоубиеш, или самоунищожиш, но сам да намериш пътя си и да го оправиш.
Това се постига само чрез любовта.
към беседата >>
Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това.
Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо.
Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това.
С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен.
към беседата >>
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин.
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин.
Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш!
към беседата >>
С незнание въпросите не се разрешават.
Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това.
С незнание въпросите не се разрешават.
Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен?
към беседата >>
Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода.
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин.
Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода.
Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе.
към беседата >>
Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване.
Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават.
Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване.
Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата.
към беседата >>
Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия.
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин. Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода.
Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия.
– Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си.
към беседата >>
Утре ще се натъкнеш на същия въпрос.
Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване.
Утре ще се натъкнеш на същия въпрос.
Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата.
към беседата >>
– Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер.
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин. Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия.
– Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер.
– Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат.
към беседата >>
Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.
Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос.
Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.
Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим.
към беседата >>
– Там е изкуството.
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин. Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер.
– Там е изкуството.
Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви.
към беседата >>
Казваш: Не съм разположен.
Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава.
Казваш: Не съм разположен.
Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта.
към беседата >>
Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш!
Когато говоря за любовта, аз имам пред вид да излезете от мъчнотиите си по естествен начин. Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството.
Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш!
Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си?
към беседата >>
Защо не си разположен?
С незнание въпросите не се разрешават. Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен.
Защо не си разположен?
Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична.
към беседата >>
Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе.
Не се страхувайте, нито плашете пред страданията и мъчнотиите си, но пробийте си път през тях и излезте на свобода. Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш!
Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе.
Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари.
към беседата >>
Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата.
Временно можеш да разрешиш един въпрос, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен?
Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата.
Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени.
към беседата >>
Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си.
Да намериш пътя си, това значи, да си служиш с чаша, която има две отвърстия. – Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе.
Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си.
Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот.
към беседата >>
Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата.
Утре ще се натъкнеш на същия въпрос. Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата.
Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата.
Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш.
към беседата >>
Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат.
– Как ще се справя с мъчнотиите, когато жена ми е сприхава, с лош характер. – Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си.
Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат.
Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът?
към беседата >>
Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим.
Днес си радостен, разположен си; на другия ден си скръбен, свиеш се, наведеш глава. Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата.
Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим.
В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
към беседата >>
Представете си, че вашата жена е учителят ви.
– Там е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат.
Представете си, че вашата жена е учителят ви.
Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът? Не е ли съчетание от уроци?
към беседата >>
В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта.
Казваш: Не съм разположен. Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим.
В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта.
Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
към беседата >>
Трябва ли да се сърдите на учителя си?
Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пееш! Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви.
Трябва ли да се сърдите на учителя си?
Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът? Не е ли съчетание от уроци? Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
към беседата >>
Тая радост е лична.
Защо не си разположен? Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта.
Тая радост е лична.
И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
към беседата >>
Той ви учи, следователно, има право и да ви удари.
Ако те удари, кажи: Златни ръце имаш, доволен съм от тебе. Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си?
Той ви учи, следователно, има право и да ви удари.
Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът? Не е ли съчетание от уроци? Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
към беседата >>
И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени.
Нямаш сто лева, да отидеш в кръчмата. Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична.
И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени.
Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш. Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
към беседата >>
Казвате: Това не е живот.
Като кажеш така, тя ще се замисли и ще измени поведението си. Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари.
Казвате: Това не е живот.
– Какво, в същност, е животът? Не е ли съчетание от уроци? Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
към беседата >>
Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш.
Ако имаш сто лева, ще се зарадваш и ще отидеш в кръчмата. Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени.
Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш.
Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
към беседата >>
– Какво, в същност, е животът?
Ще кажете, че лесно се дават съвети, но мъчно се прилагат. Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот.
– Какво, в същност, е животът?
Не е ли съчетание от уроци? Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
към беседата >>
Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
Ще кажеш: Дай едно кило вино, да пием и да се повеселим. В тоя случай за предпочитане е скръбта пред радостта. Тая радост е лична. И тя е на мястото си, но когато нуждите на окръжаващите са задоволени. Тогава, като няма какво да правиш, можеш да се радваш.
Обаче, докато хората около тебе страдат, твоята лична радост носи страдание за всички.
към беседата >>
Не е ли съчетание от уроци?
Представете си, че вашата жена е учителят ви. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът?
Не е ли съчетание от уроци?
Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си.
Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава.
към беседата >>
Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
Трябва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е живот. – Какво, в същност, е животът? Не е ли съчетание от уроци?
Ще живееш и ще учиш, за да се освободиш от илюзиите на живота.
към беседата >>
Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си.
Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода.
Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо?
към беседата >>
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи.
С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото.
към беседата >>
Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода.
Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират.
Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви.
към беседата >>
С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи.
С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига.
С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират?
към беседата >>
Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират.
Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута.
Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети.
към беседата >>
С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи. С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига.
С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни.
Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта.
към беседата >>
Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута.
Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си.
Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад.
към беседата >>
Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи. С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни.
Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите.
Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл.
към беседата >>
Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава.
Като ученици, вие трябва да имате една свещена идея, чрез която правилно да разрешавате мъчнотиите си. Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си.
Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава.
– Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор.
към беседата >>
Ето защо, младите вървят по пътя на старите.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи. С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите.
Ето защо, младите вървят по пътя на старите.
Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят.
към беседата >>
– Защо бакалинът не му дава нищо?
Само така ще намерите вратата, през която ще излезете на свобода. Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава.
– Защо бакалинът не му дава нищо?
– Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста.
към беседата >>
Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото.
Сега вие искате да бъдете здрави, силни, щастливи. С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите.
Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото.
Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите.
към беседата >>
– Защото парите му са фалшиви.
Бъдете искрени, говорете истината, за да ви кредитират. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо?
– Защото парите му са фалшиви.
Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът?
към беседата >>
Защо трябва да умират?
С тоя ум и с това сърце, които днес имате, никакво щастие не се постига. С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото.
Защо трябва да умират?
И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога.
към беседата >>
Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети.
Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви няма да бъде чута. Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви.
Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети.
Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата.
към беседата >>
И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта.
С вашия ум и с вашето сърце нито здрави ще бъдете, нито силни. Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират?
И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта.
Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа.
към беседата >>
Всяка фалшива монета той връща назад.
Докато човек не се научи да говори истината, никакъв отговор не може да очаква на молитвата си. Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети.
Всяка фалшива монета той връща назад.
Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие.
към беседата >>
Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл.
Старите, които са опитали живота, са разбрали това, но не са готови да кажат истината на младите. Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта.
Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл.
Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове?
към беседата >>
Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор.
Той е в положението на човек, който отива да си купи стока от някой бакалин, но нищо не получава. – Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад.
Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор.
Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема.
към беседата >>
Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят.
Ето защо, младите вървят по пътя на старите. Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл.
Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят.
Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка.
към беседата >>
Много естествено, молитвата ти не е била чиста.
– Защо бакалинът не му дава нищо? – Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор.
Много естествено, молитвата ти не е била чиста.
– Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш.
към беседата >>
Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите.
Старите казват, че ще се мре; и младите казват същото. Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят.
Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите.
Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно.
към беседата >>
– Право ли постъпва бакалинът?
– Защото парите му са фалшиви. Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста.
– Право ли постъпва бакалинът?
– Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш?
към беседата >>
Казвате, че сте направили връзка с Бога.
Защо трябва да умират? И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите.
Казвате, че сте направили връзка с Бога.
Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена.
към беседата >>
– Право, според законите на държавата.
Бакалинът дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът?
– Право, според законите на държавата.
Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света?
към беседата >>
Тая връзка трябва да се подържа.
И едните, и другите трябва да знаят, какво нещо е смъртта. Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога.
Тая връзка трябва да се подържа.
Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава.
към беседата >>
Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие.
Всяка фалшива монета той връща назад. Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата.
Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие.
Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци.
към беседата >>
Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове?
Ако умреш и можеш да разрешиш въпросите, смъртта има смисъл. Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа.
Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове?
Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна.
към беседата >>
Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема.
Казваш: Молих се на Бога, но не получих отговор. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие.
Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема.
Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол.
към беседата >>
Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка.
Ако със смъртта нищо не разрешиш, по-добре остани още на земята, да направиш съзнателна, разумна връзка с Божествения свят. Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове?
Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка.
Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта.
към беседата >>
Молиш се, питаш Господа, защо страдаш.
Много естествено, молитвата ти не е била чиста. – Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема.
Молиш се, питаш Господа, защо страдаш.
– Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството.
към беседата >>
Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно.
Само така ще придобиеш оная любов, която разрешава въпросите. Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка.
Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно.
Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си?
към беседата >>
– Отде знаеш, че страдаш?
– Право ли постъпва бакалинът? – Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш.
– Отде знаеш, че страдаш?
– Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми.
към беседата >>
Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена.
Казвате, че сте направили връзка с Бога. Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно.
Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена.
Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън.
към беседата >>
– Кога влезе страданието в света?
– Право, според законите на държавата. Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш?
– Кога влезе страданието в света?
– След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш.
към беседата >>
Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава.
Тая връзка трябва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена.
Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава.
Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си.
към беседата >>
– След непослушанието на първите човеци.
Парите трябва да бъдат такива, каквито държавата е пуснала в действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света?
– След непослушанието на първите човеци.
След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча.
към беседата >>
Любовта трябва да бъде непреривна.
Мислите ли, че ако ученикът отговори първия срок добре по някой предмет, бележката му ще важи и за другите срокове? Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава.
Любовта трябва да бъде непреривна.
Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си.
към беседата >>
След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол.
Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци.
След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол.
Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си.
към беседата >>
Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта.
Ученикът трябва да учи уроците си редовно, за да получава всеки срок добра бележка. Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна.
Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта.
Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш?
към беседата >>
Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството.
Молиш се, питаш Господа, защо страдаш. – Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол.
Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството.
Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля.
към беседата >>
Вие как разрешавате мъчнотиите си?
Връзката с Бога трябва да се подържа постоянно. Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта.
Вие как разрешавате мъчнотиите си?
Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан?
към беседата >>
Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми.
– Отде знаеш, че страдаш? – Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството.
Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми.
– Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си.
към беседата >>
Търсите помощ отвън.
Една добра постъпка през целия живот не спасява положението за вечни времена. Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си?
Търсите помощ отвън.
Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути?
към беседата >>
– Гол си, затова не можеш да работиш.
– Кога влезе страданието в света? – След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми.
– Гол си, затова не можеш да работиш.
– Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя.
към беседата >>
Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си.
Ако любиш само един ден през живота си, тая любов нищо не разрешава. Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън.
Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си.
Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса.
към беседата >>
– Не мога да уча.
– След непослушанието на първите човеци. След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш.
– Не мога да уча.
– Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя. – Гол си.
към беседата >>
Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си.
Любовта трябва да бъде непреривна. Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си.
Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си.
Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут.
към беседата >>
– Гол си.
След грехопадането, Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча.
– Гол си.
– Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата.
към беседата >>
Как ще се освободиш?
Не можеш да се развиваш правилно, ако през всички изпити през живота си и при всички мъчнотии не прилагаш любовта. Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си.
Как ще се освободиш?
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят.
към беседата >>
– Не мога да се моля.
Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си.
– Не мога да се моля.
– Гол си. – Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата.
към беседата >>
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан?
Вие как разрешавате мъчнотиите си? Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш?
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан?
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш.
към беседата >>
– Гол си.
Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силите ми. – Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля.
– Гол си.
– Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е.
към беседата >>
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути?
Търсите помощ отвън. Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан?
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути?
Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>
– Не мога да любя.
– Гол си, затова не можеш да работиш. – Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си.
– Не мога да любя.
– Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е. в затвора.
към беседата >>
Това не разрешава въпроса.
Не е лошо да търсите помощ от другите хора, но трябва да изучавате начина, по който те са решили задачите си. Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути?
Това не разрешава въпроса.
Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>
– Гол си.
– Не мога да уча. – Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя.
– Гол си.
Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е. в затвора.
към беседата >>
Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут.
Ти си беден, ходиш окъсан, бос, търсиш начин да се освободиш от положението си. Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса.
Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут.
Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>
Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата.
– Гол си. – Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя. – Гол си.
Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата.
Първичният живот е живот на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е. в затвора.
към беседата >>
Ще работиш, както другите хора работят.
Как ще се освободиш? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут.
Ще работиш, както другите хора работят.
Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>
Първичният живот е живот на чистотата.
– Не мога да се моля. – Гол си. – Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата.
Първичният живот е живот на чистотата.
Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е. в затвора.
към беседата >>
Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш.
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че и другарят ти ходи бос и окъсан? Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят.
Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш.
Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>
Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е.
– Гол си. – Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата.
Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е.
в затвора.
към беседата >>
Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш.
Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>
в затвора.
– Не мога да любя. – Гол си. Кажеш ли, че можеш да любиш, да работиш, да учиш, ти си облечен в дрехата на чистотата. Първичният живот е живот на чистотата. Кажеш ли, че не можеш да любиш, да учиш, да работиш, това показва, че си в областта на четириъгълника, т.е.
в затвора.
към беседата >>
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат.
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат.
Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него?
към беседата >>
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен.
Който очаква, той е в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство.
към беседата >>
Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето.
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат.
Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето.
Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна.
към беседата >>
Който очаква, той е в затвора, облечен в халат.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен.
Който очаква, той е в затвора, облечен в халат.
Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата?
към беседата >>
Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла.
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат. Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето.
Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла.
Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо?
към беседата >>
Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен. Който очаква, той е в затвора, облечен в халат.
Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи.
Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата? Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор.
към беседата >>
Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша.
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат. Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла.
Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша.
Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва.
към беседата >>
Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен. Който очаква, той е в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи.
Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой.
Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата? Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор. Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
към беседата >>
Сега ти казвам да търпиш.
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат. Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша.
Сега ти казвам да търпиш.
– Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си.
към беседата >>
Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен. Който очаква, той е в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой.
Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея.
Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата? Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор. Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
към беседата >>
– Не съм ли свободна да се откажа от него?
Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за един добър момък, който бил сираче, от всички отритнат. Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш.
– Не съм ли свободна да се откажа от него?
– Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства.
към беседата >>
Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство.
Мнозина очакват да получат знанието наготово, както момъкът очаква своята възлюбена, или момата – своя възлюбен. Който очаква, той е в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея.
Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство.
Какво става след женитбата? Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор. Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
към беседата >>
– Не си свободна.
Казах и да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него?
– Не си свободна.
– Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него.
към беседата >>
Какво става след женитбата?
Който очаква, той е в затвора, облечен в халат. Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство.
Какво става след женитбата?
Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор. Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
към беседата >>
– Защо?
Ожени се, а после дойде да се оплаква от него, че не бил такъв, какъвто си го представяла. Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна.
– Защо?
– Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него.
към беседата >>
Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор.
Той се разхожда натук-натам, поглежда през прозореца, да дойде някой да го освободи. Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата?
Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор.
Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
към беседата >>
– Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва.
Казах и: По-рано те посъветвах да не се жениш, но ти не ме послуша. Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо?
– Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва.
Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна.
към беседата >>
Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
Който отива да освобождава, също е затворник, но минава за герой. Ако е момък, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Под “женитба” разбирам освобождаване на човека от робство. Какво става след женитбата? Вместо да се освободи единият, и двамата се намират в затвор.
Като се родят деца, и те са в затвора – малки затворничета.
към беседата >>
Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си.
Сега ти казвам да търпиш. – Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва.
Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си.
Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество.
към беседата >>
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата.
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата.
Говоря ви, защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам?
към беседата >>
Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства.
– Не съм ли свободна да се откажа от него? – Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си.
Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства.
Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него.
към беседата >>
Говоря ви, защото имам отношение към вас.
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата.
Говоря ви, защото имам отношение към вас.
Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов?
към беседата >>
Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него.
– Не си свободна. – Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства.
Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него.
Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна.
към беседата >>
Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога.
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имам отношение към вас.
Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога.
Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева?
към беседата >>
Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него.
– Защо? – Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него.
Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него.
Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират.
към беседата >>
Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас.
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога.
Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас.
Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш.
към беседата >>
Тая връзка не е само външна.
– Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и не го подхранва. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него.
Тая връзка не е само външна.
Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания.
към беседата >>
Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш?
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас.
Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш?
– Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето.
към беседата >>
Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество.
Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна.
Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество.
Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания.
към беседата >>
– Защо ще те обичам?
Сега аз говоря това само на вас, а не на външния свят, защото намирам, че вие сте изтрезнели, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш?
– Защо ще те обичам?
Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето.
към беседата >>
Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него.
Всяко желание вън от тебе, е проява на същество, което стои по-низко или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество.
Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него.
Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек?
към беседата >>
Имаш ли нужда от моята любов?
Говоря ви, защото имам отношение към вас. Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам?
Имаш ли нужда от моята любов?
Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе?
към беседата >>
Връзката ти не е външна, но вътрешна.
Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш и със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него.
Връзката ти не е външна, но вътрешна.
Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма.
към беседата >>
Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева?
Моето отношение към вас се определя от отношението ми към Бога. Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов?
Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева?
Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш.
към беседата >>
Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират.
Всяко желание в човека е връзка с друго същество, което живее извън него. Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна.
Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират.
Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление.
към беседата >>
Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш.
Щом имам отношение към Бога, имам отношение и към вас. Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева?
Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш.
– Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора.
към беседата >>
Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания.
Тая връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират.
Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания.
Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори.
към беседата >>
– Гори ми сърцето.
Някой ме пита: Ти не ме ли обичаш? – Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш.
– Гори ми сърцето.
– Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота.
към беседата >>
Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания.
Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество. Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания.
Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания.
– Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят?
към беседата >>
– Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето.
– Защо ще те обичам? Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето.
– Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето.
– Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата?
към беседата >>
– Ще видим ли втори път тоя човек?
Ти си женена, имаш мъж, казваш, че си свързана с него. Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания.
– Ще видим ли втори път тоя човек?
– Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но не както вие си мислите.
към беседата >>
– Знаеш ли, какво мога да направя за тебе?
Имаш ли нужда от моята любов? Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето.
– Знаеш ли, какво мога да направя за тебе?
– Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената.
към беседата >>
– Ще го видите, но не в същата форма.
Връзката ти не е външна, но вътрешна. Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек?
– Ще го видите, но не в същата форма.
Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
към беседата >>
– Зная, но зная и какво не можеш да направиш.
Думите “не ме ли обичаш” означават: не си ли готов да ми дадеш сто лева? Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе?
– Зная, но зная и какво не можеш да направиш.
Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията?
към беседата >>
Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление.
Мъжът или жената представят магнетичен център или магнетичен възел, дето желанията се събират. Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма.
Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление.
Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
към беседата >>
Това е любовта на сегашните хора.
Ще ти дам сто лева, за да отидеш в кръчмата да пиеш. – Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш.
Това е любовта на сегашните хора.
Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? – Мъжът.
към беседата >>
Същото представление вече не може да се повтори.
Щом се свържеш с него, ти се свързваш и с неговите желания. Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление.
Същото представление вече не може да се повтори.
– Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
към беседата >>
Това е драмата на живота.
– Гори ми сърцето. – Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора.
Това е драмата на живота.
– Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? – Мъжът. – А трагедията?
към беседата >>
– Ще се познаем ли на оня свят?
Като умре той, ти постепенно се развързваш от него и скъсваш връзката си с неговите желания. – Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори.
– Ще се познаем ли на оня свят?
– Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
към беседата >>
– Кой създаде драмата?
– Гори ти сърцето, но не за мене – за винцето. – Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота.
– Кой създаде драмата?
– Жената. – Комедията? – Мъжът. – А трагедията? – Дяволът.
към беседата >>
– Ще се познаете, но не както вие си мислите.
– Ще видим ли втори път тоя човек? – Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят?
– Ще се познаете, но не както вие си мислите.
Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
към беседата >>
– Жената.
– Знаеш ли, какво мога да направя за тебе? – Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата?
– Жената.
– Комедията? – Мъжът. – А трагедията? – Дяволът.
към беседата >>
Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
– Ще го видите, но не в същата форма. Тая форма изчезва от сцената, както актьорът, който изиграва ролята си в дадено представление. Същото представление вече не може да се повтори. – Ще се познаем ли на оня свят? – Ще се познаете, но не както вие си мислите.
Истинско познаване съществува там, дето е любовта.
към беседата >>
– Комедията?
– Зная, но зная и какво не можеш да направиш. Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената.
– Комедията?
– Мъжът. – А трагедията? – Дяволът.
към беседата >>
Има една красива страна в любовта, за която още не сте готови.
Има една красива страна в любовта, за която още не сте готови.
Един ден, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна. Когато хората се повдигнат и дойдат до тая страна на любовта, между тях ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бъдат доволни. И младият, и старият ще бъдат доволни. Това означава щастие.
към беседата >>
– Мъжът.
Това е любовта на сегашните хора. Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията?
– Мъжът.
– А трагедията? – Дяволът.
към беседата >>
Един ден, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна.
Има една красива страна в любовта, за която още не сте готови.
Един ден, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна.
Когато хората се повдигнат и дойдат до тая страна на любовта, между тях ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бъдат доволни. И младият, и старият ще бъдат доволни. Това означава щастие. Сега хората очакват щастието и доволството да дойдат отвън някъде, наготово.
към беседата >>
– А трагедията?
Това е драмата на живота. – Кой създаде драмата? – Жената. – Комедията? – Мъжът.
– А трагедията?
– Дяволът.
към беседата >>
НАГОРЕ