НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1121
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1121
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тънкият конец
,
УС
, София, 11.11.1934г.,
Той е твърд.
Яде ли му се нещо, да си хапне свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Той е твърд.
Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
Това е пътят на тънкия конец. Колкото да е страшен, той е привидно такъв. Всъщност той е най-красивият и безопасен път. Достатъчно е човек да има добро разположение на ума и на сърцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конец да не се изпречва на пътя ви.
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето си или отворена душа за Божественото?
към беседата >>
Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд.
Изобщо, каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба.
към беседата >>
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка.
Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота.
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
към беседата >>
Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка.
Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота.
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
към беседата >>
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“.
Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“. С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека.
Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
към беседата >>
Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“.
Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“.
С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Така той се запазва от лошите външни условия.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека.
Така той се запазва от лошите външни условия.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
към беседата >>
С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как да се пази от мечка. Внукът трябвало да мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка. Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба си и я размахай пред нея“. Внукът погледнал усмихнато към баба си и казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка“.
С бялата кърпа бабата искала да се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
към беседата >>
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде.
към беседата >>
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
към беседата >>
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
към беседата >>
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея.
Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.
Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
към беседата >>
Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея.
Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили.
Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат.
към беседата >>
Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили.
Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите.
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите.
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Сития не можете да го насилите да яде.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро.
Сития не можете да го насилите да яде.
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие. Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. Чрез насилие нищо не може да се извърши – нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде.
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят. За да не се съблазнява от външни блага, човек трябва да бъде вътрешно богат. Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
към беседата >>
Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте.
Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>
2.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
С една лекция не може да се отървете.
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене. Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето.
С една лекция не може да се отървете.
Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица.
към беседата >>
Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее.
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене. Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете.
Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее.
и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно.
към беседата >>
и ти да го слушаш.
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене. Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее.
и ти да го слушаш.
Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно.
към беседата >>
Тихо пей и се учи да слушаш.
Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш.
Тихо пей и се учи да слушаш.
Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата.
към беседата >>
Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш.
Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш.
Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш.
Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре.
към беседата >>
Ти седни и изпей една малка песенчица.
С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш.
Ти седни и изпей една малка песенчица.
И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш.
към беседата >>
И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно.
Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица.
И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно.
Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш.
към беседата >>
Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно.
и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно.
Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно.
Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит".
към беседата >>
Ще пееш тихо, не да те слуша махалата.
Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно.
Ще пееш тихо, не да те слуша махалата.
И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене.
към беседата >>
И ако ти си доволен от пеенето, добре.
Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш. Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата.
И ако ти си доволен от пеенето, добре.
Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава.
към беседата >>
Малък пасаж ще пееш.
Ти седни и изпей една малка песенчица. И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре.
Малък пасаж ще пееш.
Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение.
към беседата >>
Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш.
И ако можеш да изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно. Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш.
Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш.
Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение. „Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта.
към беседата >>
Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит".
Искаш да отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно. Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш.
Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит".
Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение. „Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта. „Г" и „л" мъчно се изговарят.
към беседата >>
Думата „сит" не иде лесно за пеене.
Ще пееш тихо, не да те слуша махалата. И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит".
Думата „сит" не иде лесно за пеене.
Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение. „Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта. „Г" и „л" мъчно се изговарят.
към беседата >>
Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава.
И ако ти си доволен от пеенето, добре. Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене.
Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава.
В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение. „Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта. „Г" и „л" мъчно се изговарят.
към беседата >>
В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение.
Малък пасаж ще пееш. Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава.
В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение.
„Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта. „Г" и „л" мъчно се изговарят.
към беседата >>
„Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта.
Можеш да си имаш една песен, в която думите да са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш да ги разбереш. Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение.
„Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта.
„Г" и „л" мъчно се изговарят.
към беседата >>
„Г" и „л" мъчно се изговарят.
Или можеш да изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш да я изпееш, отколкото думата „сит". Думата „сит" не иде лесно за пеене. Понеже сегашните хора не могат да пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава. В думата „гладен" двете букви „г" и „л" показват музикално две мъчнотии за разрешение. „Г" е придихателна буква, „л" на български е закон на любовта.
„Г" и „л" мъчно се изговарят.
към беседата >>
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре.
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре.
Нека вземем първото положение, да мислим добре. Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър.
към беседата >>
Като пееш „л", после работата тръгва напред.
Като пееш „л", после работата тръгва напред.
„А" е творчески принцип, върви добре. В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това?
към беседата >>
Нека вземем първото положение, да мислим добре.
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре.
Нека вземем първото положение, да мислим добре.
Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека?
към беседата >>
„А" е творчески принцип, върви добре.
Като пееш „л", после работата тръгва напред.
„А" е творчески принцип, върви добре.
В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях.
към беседата >>
Как да мислим добре, кой е начинът?
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре. Нека вземем първото положение, да мислим добре.
Как да мислим добре, кой е начинът?
Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека? Нали в доброто качество на ума и на сърцето.
към беседата >>
В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви.
Като пееш „л", после работата тръгва напред. „А" е творчески принцип, върви добре.
В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви.
Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях. След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път.
към беседата >>
Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване.
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре. Нека вземем първото положение, да мислим добре. Как да мислим добре, кой е начинът?
Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване.
Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека? Нали в доброто качество на ума и на сърцето. Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
към беседата >>
Как да изпеем думите: „Гладен съм"?
Като пееш „л", после работата тръгва напред. „А" е творчески принцип, върви добре. В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви.
Как да изпеем думите: „Гладен съм"?
Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях. След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път. И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
към беседата >>
Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши.
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре. Нека вземем първото положение, да мислим добре. Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване.
Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши.
Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека? Нали в доброто качество на ума и на сърцето. Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
към беседата >>
Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"?
Като пееш „л", после работата тръгва напред. „А" е творчески принцип, върви добре. В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"?
Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"?
Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях. След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път. И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
към беседата >>
Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър.
Има три положения, върху които човек трябва да мисли добре: да мисли, да чувства и да постъпва добре. Нека вземем първото положение, да мислим добре. Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши.
Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър.
В какво седи добрината на човека? Нали в доброто качество на ума и на сърцето. Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
към беседата >>
Кой ще повярва на това?
Като пееш „л", после работата тръгва напред. „А" е творчески принцип, върви добре. В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"?
Кой ще повярва на това?
След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях. След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път. И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
към беседата >>
В какво седи добрината на човека?
Нека вземем първото положение, да мислим добре. Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър.
В какво седи добрината на човека?
Нали в доброто качество на ума и на сърцето. Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
към беседата >>
След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях.
„А" е творчески принцип, върви добре. В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това?
След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях.
След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път. И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
към беседата >>
Нали в доброто качество на ума и на сърцето.
Как да мислим добре, кой е начинът? Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека?
Нали в доброто качество на ума и на сърцето.
Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
към беседата >>
След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път.
В думата „гладен" мъчнотията е в първите две букви. Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях.
След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път.
И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
към беседата >>
Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване. Този ребус може да е външен, видим, а може да е вътре в ума ти, може да е вътре в сърцето ти, но все пак може да се разреши. Да кажем сега, че човек трябва да бъде добър. В какво седи добрината на човека? Нали в доброто качество на ума и на сърцето.
Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
към беседата >>
И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
Как да изпеем думите: „Гладен съм"? Как да изпеем думите: „Обаян съм от глад"? Кой ще повярва на това? След като дълго време си гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти си обаян от тях. След всеки един глад, когато ти се обайваш, ти вървиш по правилен път.
И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо да куца в работите ти, каквато и да е работата.
към беседата >>
Сега Свещеното писание казва, в рая имало едно дърво, на което живеели и доброто, и злото.
Сега Свещеното писание казва, в рая имало едно дърво, на което живеели и доброто, и злото.
В рая имало дърво като жилище, където са се съвместявали, по братски са живеели, доброто и злото. Но един ден човек отишъл да се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека.
към беседата >>
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада.
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада.
Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво. Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание. Навсякъде гладът е мощна сила. Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш. Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо.
към беседата >>
В рая имало дърво като жилище, където са се съвместявали, по братски са живеели, доброто и злото.
Сега Свещеното писание казва, в рая имало едно дърво, на което живеели и доброто, и злото.
В рая имало дърво като жилище, където са се съвместявали, по братски са живеели, доброто и злото.
Но един ден човек отишъл да се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека.
към беседата >>
Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво.
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада.
Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво.
Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание. Навсякъде гладът е мощна сила. Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш. Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо. Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
към беседата >>
Но един ден човек отишъл да се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека.
Сега Свещеното писание казва, в рая имало едно дърво, на което живеели и доброто, и злото. В рая имало дърво като жилище, където са се съвместявали, по братски са живеели, доброто и злото.
Но един ден човек отишъл да се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека.
към беседата >>
Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание.
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада. Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво.
Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание.
Навсякъде гладът е мощна сила. Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш. Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо. Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
към беседата >>
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот?
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот?
Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят.
към беседата >>
Навсякъде гладът е мощна сила.
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада. Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво. Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание.
Навсякъде гладът е мощна сила.
Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш. Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо. Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
към беседата >>
Какво лошо има, ако човек се запознае с водата?
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот?
Какво лошо има, ако човек се запознае с водата?
Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат.
към беседата >>
Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш.
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада. Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво. Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание. Навсякъде гладът е мощна сила.
Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш.
Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо. Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
към беседата >>
Но има една червена вода.
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот? Какво лошо има, ако човек се запознае с водата?
Но има една червена вода.
Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел.
към беседата >>
Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо.
Та най-първо трябва да бъдете обаяни при глада. Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво. Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание. Навсякъде гладът е мощна сила. Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш.
Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо.
Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
към беседата >>
Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино.
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот? Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода.
Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино.
Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие.
към беседата >>
Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
Или другояче казано, трябва да знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво. Трябва да гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание. Навсякъде гладът е мощна сила. Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как да го туриш, ще се ползваш. Не да те бутне, че да паднеш, но да те подтиква нежно, тихо.
Някой човек може да те блъсне, а някой ти помага тихо да се качиш някъде, че да бъдеш доволен.
към беседата >>
Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата.
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот? Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино.
Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата.
Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата.
към беседата >>
Може да направите опит.
Може да направите опит.
Най-първо вие, сестрите. Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота.
към беседата >>
Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят.
Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот? Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата.
Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят.
Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие.
към беседата >>
Най-първо вие, сестрите.
Може да направите опит.
Най-първо вие, сестрите.
Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит.
към беседата >>
Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат.
Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят.
Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат.
Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха.
към беседата >>
Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада.
Може да направите опит. Най-първо вие, сестрите.
Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада.
Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв.
към беседата >>
Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел.
Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат.
Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел.
После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие.
към беседата >>
Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко.
Може да направите опит. Най-първо вие, сестрите. Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада.
Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко.
И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите.
към беседата >>
После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие.
Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино. Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел.
После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие.
Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си.
към беседата >>
И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение.
Може да направите опит. Най-първо вие, сестрите. Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко.
И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение.
Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите. Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе.
към беседата >>
Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата.
Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката си на масата. Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие.
Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата.
Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата.
към беседата >>
Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота.
Може да направите опит. Най-първо вие, сестрите. Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение.
Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота.
Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите. Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе. Това е един музикален прийом.
към беседата >>
Тази болка показва едно противоречие.
Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата.
Тази болка показва едно противоречие.
Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума.
към беседата >>
Направете един малък опит.
Най-първо вие, сестрите. Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота.
Направете един малък опит.
Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите. Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе. Това е един музикален прийом.
към беседата >>
Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха.
Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие.
Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха.
Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума. Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти.
към беседата >>
Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв.
Две-три сестри ще отидете на някое планинско място да се поразходите и да направите един опит на глада. Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит.
Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв.
Един блъска другите. Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе. Това е един музикален прийом.
към беседата >>
Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие.
Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха.
Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие.
Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума. Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти. Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
към беседата >>
Един блъска другите.
Като дойде една сестра и не може да се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре да я хване за ръката, полека-лека да я тегли, но не рязко. И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв.
Един блъска другите.
Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе. Това е един музикален прийом.
към беседата >>
Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си.
После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие.
Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си.
Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума. Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти. Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
към беседата >>
Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе.
И едната да е благодарна, и другата да е благодарна, че й е помогнато в движение. Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите.
Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе.
Това е един музикален прийом.
към беседата >>
Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата.
Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата. Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си.
Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата.
Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума. Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти. Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
към беседата >>
Това е един музикален прийом.
Някой ще каже: „Тези неща не са важни." Много важни са те в живота. Направете един малък опит. Или отивате в някоя бакалница и всеки иска да влезе пръв. Един блъска другите. Едната сестра да отстъпи и да каже на другата да влезе.
Това е един музикален прийом.
към беседата >>
Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума.
Тази болка показва едно противоречие. Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата.
Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума.
Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти. Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
към беседата >>
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение.
Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете.
към беседата >>
Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти.
Щом човека го боли главата, значи има болка в стомаха. Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума.
Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти.
Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
към беседата >>
Без правилно движение не може да пеете правилно.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение.
Без правилно движение не може да пеете правилно.
При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има.
към беседата >>
Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие. Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание да пие поражда болка в главата си. Ако се роди болка в стомаха на човека или в неговите чувства, той казва: „Боли ме сърцето." Когато болките са в сърдечната област, тогава причините са в главата. Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата си, причината е в ума. Ако усещаш противоречие в ума си, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти.
Може да констатираш факта, но умният човек трябва правилно да разреши въпроса.
към беседата >>
При музиката има едно известно движение.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не може да пеете правилно.
При музиката има едно известно движение.
Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това.
към беседата >>
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука.
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука.
Ти вярваш. Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл.
към беседата >>
Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение.
Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения.
Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата.
към беседата >>
Ти вярваш.
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука.
Ти вярваш.
Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това.
към беседата >>
Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения.
Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно.
Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение.
към беседата >>
Хубаво, аз мога да направя едно възражение.
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука. Ти вярваш.
Хубаво, аз мога да направя едно възражение.
Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре.
към беседата >>
Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно.
Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете.
Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно.
към беседата >>
Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш?
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука. Ти вярваш. Хубаво, аз мога да направя едно възражение.
Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш?
Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле.
към беседата >>
Три течения има.
Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете.
Три течения има.
Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете.
към беседата >>
Първото положение е, че вярваш.
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука. Ти вярваш. Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш?
Първото положение е, че вярваш.
Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича?
към беседата >>
Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това.
При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има.
Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това.
което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно.
към беседата >>
Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл.
Някой може да каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука. Ти вярваш. Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш.
Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл.
Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее.
към беседата >>
което осмисля, е горе в крилата.
Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това.
което осмисля, е горе в крилата.
И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта.
към беседата >>
Например може да имаш известни съображения за това.
Ти вярваш. Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл.
Например може да имаш известни съображения за това.
Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее. Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет.
към беседата >>
И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение.
Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата.
И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение.
А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят.
към беседата >>
Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре.
Хубаво, аз мога да направя едно възражение. Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това.
Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре.
Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее. Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет. А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
към беседата >>
А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно.
Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение.
А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно.
И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат.
към беседата >>
Това е вече на физическото поле.
Ти си син, казваш: „Аз вярвам в баща си." Ти го виждаш всеки ден, как няма да вярваш? Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре.
Това е вече на физическото поле.
Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее. Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет. А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
към беседата >>
И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете.
Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно.
И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете.
Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат.
към беседата >>
Този стимул от кой свят произтича?
Първото положение е, че вярваш. Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле.
Този стимул от кой свят произтича?
От света, в който той живее. Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет. А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
към беседата >>
Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно.
Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете.
Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно.
Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не.
към беседата >>
От света, в който той живее.
Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща си и тогава ще се образува едно отношение, не само да изпълняваме с някакъв смисъл. Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича?
От света, в който той живее.
Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет. А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
към беседата >>
Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта.
което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно.
Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта.
Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях.
към беседата >>
Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет.
Например може да имаш известни съображения за това. Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее.
Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет.
А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
към беседата >>
Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят.
И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта.
Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят.
Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях. Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение.
към беседата >>
А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
Слугата може да служи на господаря си по известни съображения, за да му плати добре. Това е вече на физическото поле. Този стимул от кой свят произтича? От света, в който той живее. Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет.
А онзи, който не се е занимавал, той ще изтълкува нещата повърхностно.
към беседата >>
Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат.
А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят.
Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат.
Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях. Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение. По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
към беседата >>
Сега всички казват, че са нервни.
Сега всички казват, че са нервни.
В какво седи нервността на човека? Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен.
към беседата >>
Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат.
И когато дойде да пееш, ти трябва да усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете. Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат.
Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат.
И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях. Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение. По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
към беседата >>
В какво седи нервността на човека?
Сега всички казват, че са нервни.
В какво седи нервността на човека?
Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен.
към беседата >>
И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не.
Някой път в долната част на дробовете те стиска - има нещо, което не е правилно. Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат.
И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не.
Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях. Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение. По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието?
Сега всички казват, че са нервни. В какво седи нервността на човека?
Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието?
Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са?
към беседата >>
Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях.
Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта. Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не.
Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях.
Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение. По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
към беседата >>
Где е причината на нервността?
Сега всички казват, че са нервни. В какво седи нервността на човека? Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието?
Где е причината на нервността?
Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ.
към беседата >>
Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение.
Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят. Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях.
Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение.
По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
към беседата >>
Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си.
Сега всички казват, че са нервни. В какво седи нервността на човека? Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността?
Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си.
Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому.
към беседата >>
По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
Трябва да се свържем с тях, и те ще ни помогнат. Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение да ти помогнат. И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш да възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не. Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва да го освободиш от тях. Да кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение.
По-рано попей десет минути и ако пееш добре по-рано, ще имаш добро угощение, и обратно.
към беседата >>
Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен.
Сега всички казват, че са нервни. В какво седи нервността на човека? Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си.
Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен.
Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди?
към беседата >>
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма.
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма.
Всяко добро чувство е музикално. И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее.
към беседата >>
Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен.
В какво седи нервността на човека? Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен.
Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен.
Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди.
към беседата >>
Всяко добро чувство е музикално.
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма.
Всяко добро чувство е музикално.
И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник.
към беседата >>
Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са?
Някой казва: „Аз съм много нервен, неспокоен съм." От какво е неспокойствието? Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен.
Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са?
Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си.
към беседата >>
И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма.
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма. Всяко добро чувство е музикално.
И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма.
Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник?
към беседата >>
Резултатът е един и същ.
Где е причината на нервността? Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са?
Резултатът е един и същ.
И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си. Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите.
към беседата >>
Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот.
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма. Всяко добро чувство е музикално. И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма.
Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот.
Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е.
към беседата >>
И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому.
Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка си. Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ.
И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому.
Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си. Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите. Всякога човек търси причината у някого.
към беседата >>
Ние искаме да растем и де отидем на небето.
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма. Всяко добро чувство е музикално. И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот.
Ние искаме да растем и де отидем на небето.
Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене.
към беседата >>
Кому се сърди?
Възрастният на двайсет и една години, и той е нервен, и той е недоволен. Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому.
Кому се сърди?
Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си. Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите. Всякога човек търси причината у някого.
към беседата >>
Че като отидем там, трябва да се пее.
Или казано другояче, всяка права мисъл е музикална мисъл, значи има музикална форма. Всяко добро чувство е музикално. И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето.
Че като отидем там, трябва да се пее.
Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава?
към беседата >>
Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди.
Старият, който е вече на осемдесет-деветдесет години, и той е нервен. Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди?
Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди.
Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си. Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите. Всякога човек търси причината у някого.
към беседата >>
Ще те прати Господ при един грешник.
Всяко добро чувство е музикално. И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее.
Ще те прати Господ при един грешник.
Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш.
към беседата >>
Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си.
Питам сега, причините на нервността на младия, на възрастния и на стария едни и същи ли са? Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди.
Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си.
Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите. Всякога човек търси причината у някого.
към беседата >>
Кой е грешник?
И всяка добра постъпка е музикална - има правилна форма. Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник.
Кой е грешник?
Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш. Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
към беседата >>
Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите.
Резултатът е един и същ. И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си.
Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите.
Всякога човек търси причината у някого.
към беседата >>
Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е.
Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме да се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот. Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник?
Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е.
Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш. Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
към беседата >>
Всякога човек търси причината у някого.
И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка си, и възрастният се сърди някому. Кому се сърди? Все ще има някой наоколо, комуто да се сърди. Някой казва: „Сърдя се на себе си." Аз не зная имали ли сте случай някой път да се сърдите на себе си. Много рядко се случва това, но в повечето случаи човек се сърди на окръжаващите.
Всякога човек търси причината у някого.
към беседата >>
Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене.
Ние искаме да растем и де отидем на небето. Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е.
Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене.
Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш. Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
към беседата >>
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи.
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи.
Всички хора си имат все по един метод. Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата.
към беседата >>
Как ще го учиш да пее тогава?
Че като отидем там, трябва да се пее. Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене.
Как ще го учиш да пее тогава?
Трябва да го учиш. Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
към беседата >>
Всички хора си имат все по един метод.
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи.
Всички хора си имат все по един метод.
Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг.
към беседата >>
Трябва да го учиш.
Ще те прати Господ при един грешник. Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава?
Трябва да го учиш.
Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
към беседата >>
Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи.
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи. Всички хора си имат все по един метод.
Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи.
Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си?
към беседата >>
Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
Кой е грешник? Грешник е един човек, който не знае да пее, тъпак е. Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене. Как ще го учиш да пее тогава? Трябва да го учиш.
Докато ти не се научиш, не можеш да научиш друг.
към беседата >>
Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде.
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи. Всички хора си имат все по един метод. Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи.
Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде.
Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени.
към беседата >>
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"?
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"?
Или думите: „Аин фаси"? При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края.
към беседата >>
Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел.
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи. Всички хора си имат все по един метод. Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде.
Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел.
Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи.
към беседата >>
Или думите: „Аин фаси"?
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"?
Или думите: „Аин фаси"?
При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято.
към беседата >>
Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата.
За да се освободи човек от противоречията на живота, трябва да употреби правилни методи. Всички хора си имат все по един метод. Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел.
Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата.
Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете.
към беседата >>
При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето.
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"? Или думите: „Аин фаси"?
При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето.
„Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш.
към беседата >>
Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг.
Всички хора си имат все по един метод. Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата.
Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг.
Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати.
към беседата >>
„Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая.
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"? Или думите: „Аин фаси"? При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето.
„Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая.
Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш.
към беседата >>
Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си?
Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва да направи. Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг.
Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си?
Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща.
към беседата >>
Как ще я разрешиш?
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"? Или думите: „Аин фаси"? При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая.
Как ще я разрешиш?
После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил.
към беседата >>
Не. И всичките работи на човека остават неуредени.
Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде. Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си?
Не. И всичките работи на човека остават неуредени.
Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил?
към беседата >>
После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края.
Сега кой би изпял думите: „Обаян съм"? Или думите: „Аин фаси"? При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш?
После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края.
(Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние.
към беседата >>
Той се ражда с неуредени работи.
Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво да продадеш, и намислиш да вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел. Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени.
Той се ражда с неуредени работи.
И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има?
към беседата >>
(Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято.
Или думите: „Аин фаси"? При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края.
(Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято.
Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние. Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си.
към беседата >>
И човек е много неизправен, като едно дете.
Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както си е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата. Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи.
И човек е много неизправен, като едно дете.
Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен.
към беседата >>
Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш.
При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето. „Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято.
Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш.
Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние. Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си. Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
към беседата >>
Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати.
Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш да даваш на друг. Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете.
Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати.
Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата.
към беседата >>
Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш.
„Аин", значи -имаш една мъчнотия, която ще дойде в работата ти накрая. Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш.
Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш.
Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние. Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си. Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
към беседата >>
Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща.
Питам, докато имаш да плащаш, уредил ли си работите си? Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати.
Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща.
Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата. Видимо, като че ли природата не мисли за тях.
към беседата >>
Да кажем, че ти си се разсърдил.
Как ще я разрешиш? После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш.
Да кажем, че ти си се разсърдил.
Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние. Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си. Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
към беседата >>
Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил?
Не. И всичките работи на човека остават неуредени. Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща.
Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил?
Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата. Видимо, като че ли природата не мисли за тях. Ние мислим, че ще мине така.
към беседата >>
Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние.
После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края. (Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил.
Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние.
Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си. Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
към беседата >>
Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има?
Той се ражда с неуредени работи. И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил?
Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има?
И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата. Видимо, като че ли природата не мисли за тях. Ние мислим, че ще мине така.
към беседата >>
Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си.
(Учителят изпя „фа".) Не е правилно изпято. Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние.
Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си.
Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
към беседата >>
И този бюджет е останал неплатен.
И човек е много неизправен, като едно дете. Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има?
И този бюджет е останал неплатен.
Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата. Видимо, като че ли природата не мисли за тях. Ние мислим, че ще мине така.
към беседата >>
Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин да разрешиш. Дотогава ще пееш, докато се хармонизираш. Да кажем, че ти си се разсърдил. Мислиш да направиш нещо, искаш да смениш това състояние. Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че си сменил вече състоянието си.
Всякога недоволството се дължи на една външна или вътрешна загуба.
към беседата >>
Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата.
Той се ражда в света, прави своите задължения и си заминава, без да ги плати. Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен.
Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата.
Видимо, като че ли природата не мисли за тях. Ние мислим, че ще мине така.
към беседата >>
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите.
Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане.
към беседата >>
Видимо, като че ли природата не мисли за тях.
Той, гдето е ял и пил, никъде не е платил, много малко плаща. Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата.
Видимо, като че ли природата не мисли за тях.
Ние мислим, че ще мине така.
към беседата >>
Аз не мога да говоря каквото искам.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите.
Аз не мога да говоря каквото искам.
Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение.
към беседата >>
Ние мислим, че ще мине така.
Например, гдето е ял от въздуха, дето е дишал въздуха, кой човек досега е платил? Кой от вас е платил за осветлението, което постоянно приема, и за вътрешното осветление, което всеки ден има? И този бюджет е останал неплатен. Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата. Видимо, като че ли природата не мисли за тях.
Ние мислим, че ще мине така.
към беседата >>
Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите. Аз не мога да говоря каквото искам.
Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа.
Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата.
към беседата >>
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили?
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили?
Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината. И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането.
към беседата >>
Аз ще ви говоря това, което е в общия ред.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите. Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа.
Аз ще ви говоря това, което е в общия ред.
И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред.
към беседата >>
Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината.
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили?
Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината.
И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш?
към беседата >>
И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите. Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред.
И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо.
Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати.
към беседата >>
И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха.
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили? Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината.
И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха.
Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа?
към беседата >>
Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите. Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо.
Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане.
И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането?
към беседата >>
Как ще плати?
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили? Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината. И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха.
Как ще плати?
И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева.
към беседата >>
И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение.
Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане.
И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение.
Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана.
към беседата >>
И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш.
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили? Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината. И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати?
И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш.
Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета.
към беседата >>
Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата.
Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение.
Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата.
Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата.
към беседата >>
Аз ви изтъквам една област за плащането.
Сега, ако ви се зададе една задача да разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили? Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината. И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш.
Аз ви изтъквам една област за плащането.
Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин.
към беседата >>
Защото на един певец не му се плаща отнапред.
Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата.
Защото на един певец не му се плаща отнапред.
След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш?
Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината. И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането.
Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш?
Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане.
към беседата >>
След като е пял, ще му се плати.
И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред.
След като е пял, ще му се плати.
В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен.
към беседата >>
Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа?
И за да бъде човек в изправно положение, той трябва да плати за светлината и за въздуха. Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш?
Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа?
" „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено.
към беседата >>
В какво седи плащането?
Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати.
В какво седи плащането?
В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо.
към беседата >>
" „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева.
Как ще плати? И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа?
" „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева.
Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга.
към беседата >>
В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана.
И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането?
В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана.
Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение.
към беседата >>
Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета.
И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е да платиш. Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева.
Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета.
Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие.
към беседата >>
Че то е заплата.
Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана.
Че то е заплата.
Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение. Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи.
към беседата >>
Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин.
Аз ви изтъквам една област за плащането. Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета.
Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин.
Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели.
към беседата >>
Един човек не иска хиляди.
Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата.
Един човек не иска хиляди.
Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение. Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи. Значи имало е Божие благословение при пението.
към беседата >>
Един дава едно парченце книга и счита това за плащане.
Ти казваш: „Аз плащам дълговете си." Как плащаш? Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин.
Един дава едно парченце книга и счита това за плащане.
И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга.
към беседата >>
Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен.
След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди.
Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен.
Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение. Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи. Значи имало е Божие благословение при пението.
към беседата >>
И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено.
Изваждаш кесията си и казваш: „Колко ви дължа? " „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане.
И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено.
И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се?
към беседата >>
Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо.
В какво седи плащането? В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен.
Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо.
Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение. Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи. Значи имало е Божие благословение при пението.
към беседата >>
И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга.
" „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева. Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено.
И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга.
От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде.
към беседата >>
Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение.
В един хубав поглед, в една хубава сладка дума казана. Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо.
Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение.
Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи. Значи имало е Божие благословение при пението.
към беседата >>
От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие.
Представете си, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета. Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга.
От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие.
За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се?
към беседата >>
Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи.
Че то е заплата. Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение.
Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи.
Значи имало е Божие благословение при пението.
към беседата >>
За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели.
Плащането от онзи свят става по съвсем друг начин. Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие.
За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели.
И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се? Не се пие.
към беседата >>
Значи имало е Божие благословение при пението.
Един човек не иска хиляди. Той иска само да му кажат: „Много съм благодарен. Като те слушах да пееш, в мен се разреши нещо. Като че нещо слезе в душата ми." Че това пеене е било тогава благословение. Ти си имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи.
Значи имало е Божие благословение при пението.
към беседата >>
И това - за едно малко парче книга.
Един дава едно парченце книга и счита това за плащане. И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели.
И това - за едно малко парче книга.
Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се? Не се пие. Какво става?
към беседата >>
Пишете върху темата „Как аз пея".
Пишете върху темата „Как аз пея".
Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област.
към беседата >>
Казвам, това нещо яде ли се?
И онзи счита, като вземе тази малка книга, че му е платено. И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга.
Казвам, това нещо яде ли се?
Не се яде. Пие ли се? Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека.
към беседата >>
Всеки да развие тази тема.
Пишете върху темата „Как аз пея".
Всеки да развие тази тема.
Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено.
към беседата >>
Не се яде.
И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга. От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се?
Не се яде.
Пие ли се? Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя.
към беседата >>
Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене".
Пишете върху темата „Как аз пея". Всеки да развие тази тема.
Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене".
Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина.
към беседата >>
Пие ли се?
От една страна са съдията и адвокатът, а от друга страна - свидетели, други адвокати и прочие. За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде.
Пие ли се?
Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе.
към беседата >>
Всеки един да посочи как пее.
Пишете върху темата „Как аз пея". Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене".
Всеки един да посочи как пее.
Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете.
към беседата >>
Не се пие.
За едно малко парченце книга са дошли десет-петнайсет души свидетели. И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се?
Не се пие.
Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга?
към беседата >>
Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни.
Пишете върху темата „Как аз пея". Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее.
Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни.
Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас.
към беседата >>
Какво става?
И това - за едно малко парче книга. Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се? Не се пие.
Какво става?
Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга? Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея.
към беседата >>
Сегашната музика е една област на хармония, много широка област.
Пишете върху темата „Как аз пея". Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни.
Сегашната музика е една област на хармония, много широка област.
Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега?
към беседата >>
Само се носи в джоба на човека.
Казвам, това нещо яде ли се? Не се яде. Пие ли се? Не се пие. Какво става?
Само се носи в джоба на човека.
И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга? Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея. Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
към беседата >>
Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено.
Всеки да развие тази тема. Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област.
Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено.
Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега? Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам".
към беседата >>
И като го вземе човек и го погледне, той се изправя.
Не се яде. Пие ли се? Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека.
И като го вземе човек и го погледне, той се изправя.
И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга? Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея. Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
към беседата >>
Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина.
Или по-добре пишете така заглавието на темата: „Моето собствено пеене". Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено.
Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина.
С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега? Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам". (Изпяхме два пъти тази песен.)
към беседата >>
И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе.
Пие ли се? Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя.
И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе.
Каква сила има това парченце книга? Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея. Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
към беседата >>
С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете.
Всеки един да посочи как пее. Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина.
С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете.
Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега? Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам". (Изпяхме два пъти тази песен.)
към беседата >>
Каква сила има това парченце книга?
Не се пие. Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе.
Каква сила има това парченце книга?
Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея. Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
към беседата >>
Тук има доста видни певци от вас.
Вие сте все видни музиканти, пели сте мелодични песни. Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете.
Тук има доста видни певци от вас.
Коя песен да изпеем сега? Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам". (Изпяхме два пъти тази песен.)
към беседата >>
Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея.
Какво става? Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга?
Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея.
Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
към беседата >>
Коя песен да изпеем сега?
Сегашната музика е една област на хармония, много широка област. Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас.
Коя песен да изпеем сега?
Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам". (Изпяхме два пъти тази песен.)
към беседата >>
Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
Само се носи в джоба на човека. И като го вземе човек и го погледне, той се изправя. И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе. Каква сила има това парченце книга? Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея.
Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
към беседата >>
Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам".
Източното пеене има дълбочина, но е много ограничено. Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега?
Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам".
(Изпяхме два пъти тази песен.)
към беседата >>
Някой има къща, замаже я добре и повдигне се цената на къщата.
Някой има къща, замаже я добре и повдигне се цената на къщата.
Повдига се цената й със стотина такива банкноти по хиляда лева. Как така тези сто парчета книга, нямат и сто грама, а пък са равни на много нещо, много нещо предават на къщата?
към беседата >>
(Изпяхме два пъти тази песен.)
Сегашното пеене, хармоничното пеене, има голяма широчина. С хармонията не сте се запознали още, но постепенно ще се запознаете. Тук има доста видни певци от вас. Коя песен да изпеем сега? Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам".
(Изпяхме два пъти тази песен.)
към беседата >>
Повдига се цената й със стотина такива банкноти по хиляда лева.
Някой има къща, замаже я добре и повдигне се цената на къщата.
Повдига се цената й със стотина такива банкноти по хиляда лева.
Как така тези сто парчета книга, нямат и сто грама, а пък са равни на много нещо, много нещо предават на къщата?
към беседата >>
Направихме това, понеже отивате в безкрайността.
Направихме това, понеже отивате в безкрайността.
Постепенно замира гласът, отслабва. Не че отслабва, но отива в безкрайността. Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи? (Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
към беседата >>
Как така тези сто парчета книга, нямат и сто грама, а пък са равни на много нещо, много нещо предават на къщата?
Някой има къща, замаже я добре и повдигне се цената на къщата. Повдига се цената й със стотина такива банкноти по хиляда лева.
Как така тези сто парчета книга, нямат и сто грама, а пък са равни на много нещо, много нещо предават на къщата?
към беседата >>
Постепенно замира гласът, отслабва.
Направихме това, понеже отивате в безкрайността.
Постепенно замира гласът, отслабва.
Не че отслабва, но отива в безкрайността. Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи? (Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
към беседата >>
Някой ме убеждава, че е господар на тези парчета книги, но изгубиш ли ги веднъж, промяна става в тебе.
Някой ме убеждава, че е господар на тези парчета книги, но изгубиш ли ги веднъж, промяна става в тебе.
към беседата >>
Не че отслабва, но отива в безкрайността.
Направихме това, понеже отивате в безкрайността. Постепенно замира гласът, отслабва.
Не че отслабва, но отива в безкрайността.
Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи? (Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
към беседата >>
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека.
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека.
Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот. Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш.
към беседата >>
Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи?
Направихме това, понеже отивате в безкрайността. Постепенно замира гласът, отслабва. Не че отслабва, но отива в безкрайността.
Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи?
(Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
към беседата >>
Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот.
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека.
Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот.
Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш. Тогава и то е грешно.
към беседата >>
(Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
Направихме това, понеже отивате в безкрайността. Постепенно замира гласът, отслабва. Не че отслабва, но отива в безкрайността. Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи?
(Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
към беседата >>
Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари.
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека. Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот.
Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари.
И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш. Тогава и то е грешно. Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
към беседата >>
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов.
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов.
Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене.
към беседата >>
И аз ги търся тези хора.
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека. Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот. Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари.
И аз ги търся тези хора.
Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш. Тогава и то е грешно. Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
към беседата >>
Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш.
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов.
Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш.
Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен.
към беседата >>
Светията, и той ще бръкне, и той ще извади.
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека. Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот. Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора.
Светията, и той ще бръкне, и той ще извади.
Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш. Тогава и то е грешно. Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
към беседата >>
Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене.
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов. Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш.
Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене.
Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен.
към беседата >>
Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш.
Сега това са външни състояния, но те стават и вътре в човека. Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот. Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади.
Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш.
Тогава и то е грешно. Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
към беседата >>
Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво.
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов. Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене.
Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво.
А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен. Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
към беседата >>
Тогава и то е грешно.
Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот. Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш.
Тогава и то е грешно.
Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
към беседата >>
А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят.
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов. Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво.
А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят.
Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен. Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
към беседата >>
Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
Някой казва: „Без пари може." Заведете ме при хора, които живеят без пари. И аз ги търся тези хора. Светията, и той ще бръкне, и той ще извади. Ще каже някой: „Аз не искам да пипам пари, то е грешно." Значи пари да пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш. Тогава и то е грешно.
Но да оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя си.
към беседата >>
Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене.
Досега пеенето се разрешаваше с пари, а пък отсега нататък органически се разрешава с любов. Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят.
Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене.
Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен. Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
към беседата >>
В тебе се появи една мисъл.
В тебе се появи една мисъл.
Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл.
към беседата >>
Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен.
Ако можеш да повдигнеш другите хора, ти органически пееш. Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене.
Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен.
Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен. Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
към беседата >>
Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма.
В тебе се появи една мисъл.
Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма.
Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце.
към беседата >>
Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен.
Ако само им пееш, за да дават пари, то е обикновено пеене. Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен.
Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен.
Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
към беседата >>
Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне.
В тебе се появи една мисъл. Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма.
Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне.
Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило.
към беседата >>
Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
Онези от вас, които пеете добре, да излязат, които пеят хубаво. А пък щом излязат, които пеят добре, ще има хора, които добре ще мислят и добре ще постъпят. Всякога хубавото, добрата мисъл е свързана с правилното, органическото, пеене. Трябва да се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен. Органическото пеене трансформира състоянието, прави човека доволен.
Щом си недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
към беседата >>
Къде отиде тази мисъл?
В тебе се появи една мисъл. Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне.
Къде отиде тази мисъл?
Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило. Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
към беседата >>
Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан.
В тебе се появи една мисъл. Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл?
Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан.
От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило. Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
към беседата >>
От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл.
В тебе се появи една мисъл. Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан.
От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл.
А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило. Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
към беседата >>
А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце.
Ти се въодушевиш, но тази мисъл след пет-десет минути, след половин час я няма. Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл.
А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце.
То не се е изгубило. Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
към беседата >>
То не се е изгубило.
Имаш едно чувство или желание, и после то изчезне. Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце.
То не се е изгубило.
Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
към беседата >>
Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
Къде отиде тази мисъл? Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан. От твоята глава е влязла в друга глава, ако е мисъл. А ако е чувство, от твоето сърце е влязло в друго сърце. То не се е изгубило.
Питам сега, щом е изчезнало, как ще го намерите, ако е ваше?
към беседата >>
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума.
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума.
Някой път майката води своите млади дъщери някъде. Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място.
към беседата >>
Някой път майката води своите млади дъщери някъде.
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума.
Някой път майката води своите млади дъщери някъде.
Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща.
към беседата >>
Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много.
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума. Някой път майката води своите млади дъщери някъде.
Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много.
А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори.
към беседата >>
А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори.
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума. Някой път майката води своите млади дъщери някъде. Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много.
А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори.
Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня.
към беседата >>
Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи?
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума. Някой път майката води своите млади дъщери някъде. Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори.
Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи?
Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под.
към беседата >>
Бута го на едно и също място.
Някой път, когато четете Господнята молитва, забравите някоя дума. Някой път майката води своите млади дъщери някъде. Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи?
Бута го на едно и също място.
Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде.
към беседата >>
Има известни несъзнателни неща.
Някой път майката води своите млади дъщери някъде. Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място.
Има известни несъзнателни неща.
Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо.
към беседата >>
Има една област, дето човек не може да говори.
Едната от тях обича да говори повече и майката почва да я бута да не говори много. А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща.
Има една област, дето човек не може да говори.
Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо. Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето.
към беседата >>
Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня.
А пък някой път майката бута дъщеря си и иска да й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за да мълчи, и друг път я бута, за да говори. Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори.
Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня.
Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо. Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето. И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
към беседата >>
Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под.
Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи, да говори или да мълчи? Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня.
Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под.
След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо. Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето. И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
към беседата >>
След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде.
Бута го на едно и също място. Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под.
След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде.
Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо. Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето. И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
към беседата >>
Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо.
Има известни несъзнателни неща. Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде.
Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо.
Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето. И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
към беседата >>
Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето.
Има една област, дето човек не може да говори. Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо.
Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето.
И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
към беседата >>
И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
Има известни неща, които са така опасни, например да дойде някой човек и да ни покаже силата на огъня. Вие имате едно дюшеме, той иска да ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под. След няколко минути, след половин час цялото дюшеме ще отиде. Той казва: „Но аз искам да видя как гори това нещо. Искам да направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето.
И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли да направите опит?
към беседата >>
Има неща, които горят, има неща, които не горят.
Има неща, които горят, има неща, които не горят.
Но тези неща, които не горят, те се окисляват, губят своята същина.
към беседата >>
Но тези неща, които не горят, те се окисляват, губят своята същина.
Има неща, които горят, има неща, които не горят.
Но тези неща, които не горят, те се окисляват, губят своята същина.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Да ви приведа един пример.
Когато човек не е пил от червената вода, от виното, той може да се моли добре, но след като му дадат и пие едно кило вино, той не може да се моли. И мнозина казват: „Не мога да се моля сега."
към беседата >>
Когато човек не е пил от червената вода, от виното, той може да се моли добре, но след като му дадат и пие едно кило вино, той не може да се моли.
Да ви приведа един пример.
Когато човек не е пил от червената вода, от виното, той може да се моли добре, но след като му дадат и пие едно кило вино, той не може да се моли.
И мнозина казват: „Не мога да се моля сега."
към беседата >>
И мнозина казват: „Не мога да се моля сега."
Да ви приведа един пример. Когато човек не е пил от червената вода, от виното, той може да се моли добре, но след като му дадат и пие едно кило вино, той не може да се моли.
И мнозина казват: „Не мога да се моля сега."
към беседата >>
Ще ви приведа пример за един американски проповедник.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник.
Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам.
към беседата >>
Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник.
Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат.
Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол.
към беседата >>
Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник. Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат.
Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник.
Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал.
към беседата >>
Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник. Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник.
Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола.
Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа?
към беседата >>
Публиката останала крайно доволна.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник. Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола.
Публиката останала крайно доволна.
Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха.
към беседата >>
Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник. Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна.
Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам.
[...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние.
към беседата >>
[...] Той седнал на един стол.
Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам.
[...] Той седнал на един стол.
Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа.
към беседата >>
Догде дойде време да проповядва, той бил заспал.
Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол.
Догде дойде време да проповядва, той бил заспал.
Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа. След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде.
към беседата >>
Питат го: „Защо заспа?
Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал.
Питат го: „Защо заспа?
" Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа. След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде. Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
към беседата >>
" Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха.
Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа?
" Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха.
От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа. След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде. Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
към беседата >>
От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние.
Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха.
От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние.
Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа. След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде. Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
към беседата >>
Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа.
[...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние.
Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа.
След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде. Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
към беседата >>
След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде.
Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа.
След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде.
Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
към беседата >>
Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние. Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и си казва: „Тази работа няма да се разреши." Малко хора има, които могат да слушат внимателно една беседа. След като слушаш известно време, мисълта ти ще се отвлече някъде.
Твоята мисъл ще я свържеш с някои предмети, които са извън това, което се говори.
към беседата >>
Сега ще се повърнем към тези три положения.
Сега ще се повърнем към тези три положения.
Какво означават те? Първото е течението в растенията, второто е течението, което има у животните, а третото течение е в човека. (Виж фигурата.)
към беседата >>
Какво означават те?
Сега ще се повърнем към тези три положения.
Какво означават те?
Първото е течението в растенията, второто е течението, което има у животните, а третото течение е в човека. (Виж фигурата.)
към беседата >>
Първото е течението в растенията, второто е течението, което има у животните, а третото течение е в човека.
Сега ще се повърнем към тези три положения. Какво означават те?
Първото е течението в растенията, второто е течението, което има у животните, а третото течение е в човека.
(Виж фигурата.)
към беседата >>
(Виж фигурата.)
Сега ще се повърнем към тези три положения. Какво означават те? Първото е течението в растенията, второто е течението, което има у животните, а третото течение е в човека.
(Виж фигурата.)
към беседата >>
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства.
Изисква се една специална наука за това. Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш.
към беседата >>
Изисква се една специална наука за това.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства.
Изисква се една специална наука за това.
Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие.
към беседата >>
Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства. Изисква се една специална наука за това.
Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване.
Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение.
към беседата >>
Ще си послужа с едно изяснение.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства. Изисква се една специална наука за това. Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване.
Ще си послужа с едно изяснение.
Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие.
към беседата >>
Вземете, пеенето е от трите категории.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства. Изисква се една специална наука за това. Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение.
Вземете, пеенето е от трите категории.
Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"?
към беседата >>
Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства. Изисква се една специална наука за това. Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории.
Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш.
Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това?
към беседата >>
Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие.
Изисква се една специална наука за това. Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш.
Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие.
То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят.
към беседата >>
То е статическо положение.
Изисква се едно специално изучаване, не само формално, теоретическо изучаване. Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие.
То е статическо положение.
Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения.
към беседата >>
Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие.
Ще си послужа с едно изяснение. Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение.
Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие.
Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат.
към беседата >>
Какво е „до"?
Вземете, пеенето е от трите категории. Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие.
Какво е „до"?
(Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат. И след това имаме психическа музика.
към беседата >>
(Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това?
Има едно пеене механическо, статическо, така както една грамофонна плоча пее, когато я завъртиш. Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"?
(Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това?
Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат. И след това имаме психическа музика. За психическа музика и въпрос не може да става сега.
към беседата >>
Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят.
Ти изучаваш външното пеене: „до", „ре", „ми", „фа" и прочие. То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това?
Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят.
И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат. И след това имаме психическа музика. За психическа музика и въпрос не може да става сега.
към беседата >>
И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения.
То е статическо положение. Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят.
И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения.
Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат. И след това имаме психическа музика. За психическа музика и въпрос не може да става сега.
към беседата >>
Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат.
Не знаеш какво нещо са „до", „ре", „ми" и прочие. Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения.
Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат.
И след това имаме психическа музика. За психическа музика и въпрос не може да става сега.
към беседата >>
И след това имаме психическа музика.
Какво е „до"? (Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат.
И след това имаме психическа музика.
За психическа музика и въпрос не може да става сега.
към беседата >>
За психическа музика и въпрос не може да става сега.
(Учителят удря дясната ръка върху лявата и пее „до".) Правилно ли е това? Да. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят. И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите си постижения. Сега влизаме в областта на органическата музика, дето нещата се свързват и растат. И след това имаме психическа музика.
За психическа музика и въпрос не може да става сега.
към беседата >>
Да ви дам една дума: „Еинза".
Да ви дам една дума: „Еинза".
Как ще я изпееш по органически начин? Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата.
към беседата >>
Как ще я изпееш по органически начин?
Да ви дам една дума: „Еинза".
Как ще я изпееш по органически начин?
Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма.
към беседата >>
Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат.
Да ви дам една дума: „Еинза". Как ще я изпееш по органически начин?
Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат.
Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично.
към беседата >>
Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи.
Да ви дам една дума: „Еинза". Как ще я изпееш по органически начин? Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат.
Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи.
Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов".
към беседата >>
Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота.
Да ви дам една дума: „Еинза". Как ще я изпееш по органически начин? Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи.
Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота.
Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее.
към беседата >>
Музиката е външен израз на нещата.
Да ви дам една дума: „Еинза". Как ще я изпееш по органически начин? Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота.
Музиката е външен израз на нещата.
Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"?
към беседата >>
Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма.
Как ще я изпееш по органически начин? Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата.
Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма.
Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила.
към беседата >>
Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично.
Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват да растат. Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма.
Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично.
Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук.
към беседата >>
Ти пееш „Бог е любов".
Ще пееш, ще направиш един опит, втори, трети, защото музиката, това са методи. Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично.
Ти пееш „Бог е любов".
(Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God".
към беседата >>
(Учителят пее тази песен.) Така не се пее.
Не може да имате едно правилно разбиране на живота без живота. Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов".
(Учителят пее тази песен.) Така не се пее.
Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д".
към беседата >>
Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"?
Музиката е външен израз на нещата. Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее.
Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"?
Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о".
към беседата >>
Вие ще искате някакви си правила.
Ти не можеш да мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма. Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"?
Вие ще искате някакви си правила.
Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте.
към беседата >>
Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук.
Под музикална форма се разбира форма, в която нещо се изразява хармонично. Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила.
Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук.
Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето.
към беседата >>
Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God".
Ти пееш „Бог е любов". (Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук.
Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God".
Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш?
към беседата >>
Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д".
(Учителят пее тази песен.) Така не се пее. Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God".
Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д".
Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук.
към беседата >>
Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о".
Как ще изпеете органически песента „Бог е любов"? Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д".
Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о".
„Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси".
към беседата >>
„Б" е един зародиш, който трябва да расте.
Вие ще искате някакви си правила. Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о".
„Б" е един зародиш, който трябва да расте.
„О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието.
към беседата >>
„О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето.
Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук. Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте.
„О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето.
С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края.
към беседата >>
С каква музика ще започнеш?
Българинът казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God". Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето.
С каква музика ще започнеш?
Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси".
към беседата >>
Звукът „а" е творчески, силен звук.
Тая дума на английски почва с „г", на български с „б", на турски с „а", на френски с „д". Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш?
Звукът „а" е творчески, силен звук.
Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие.
към беседата >>
Имате думите „Аин фаси".
Сега българинът е употребил „б" и го е съединил с едно отворено „о". „Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук.
Имате думите „Аин фаси".
„А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края.
към беседата >>
„А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието.
„Б" е един зародиш, който трябва да расте. „О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси".
„А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието.
„Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти.
към беседата >>
„Аин" означава едно творчество, противоречието е на края.
„О" означава условията - ще туриш условията, при които ще расте семето. С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието.
„Аин" означава едно творчество, противоречието е на края.
Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии.
към беседата >>
Да вземем думата „фаси".
С каква музика ще започнеш? Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края.
Да вземем думата „фаси".
„Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката.
към беседата >>
„Ф" е противоречие.
Звукът „а" е творчески, силен звук. Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси".
„Ф" е противоречие.
Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно.
към беседата >>
Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края.
Имате думите „Аин фаси". „А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие.
Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края.
Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно. „Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото.
към беседата >>
Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти.
„А" е творчество, „и" е посока на творчеството, „н" е противоречието. „Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края.
Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти.
Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно. „Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото. И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии.
„Аин" означава едно творчество, противоречието е на края. Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти.
Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии.
Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно. „Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото. И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
към беседата >>
Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката.
Да вземем думата „фаси". „Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии.
Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката.
Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно. „Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото. И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
към беседата >>
Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно.
„Ф" е противоречие. Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката.
Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно.
„Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото. И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
към беседата >>
„Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото.
Значи тук противоречието е в началото, а пък творческата посока „и" е на края. Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно.
„Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото.
И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
към беседата >>
И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
Следователно, ако започваш ти живота си творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти. Ти трябва да знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии. Трябва да направиш мъчнотиите да дойдат в началото, за да завършиш правилно посоката. Най-първо, трябва да разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за да ги изпееш правилно. „Аин фаси" е метод, за да можеш да разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото.
И като пееш, тези мъчнотии ще се разрешат.
към беседата >>
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие.
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие.
На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено. При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент.
към беседата >>
На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено.
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие.
На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено.
При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка.
към беседата >>
При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо.
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие. На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено.
При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо.
И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други.
към беседата >>
И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас.
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие. На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено. При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо.
И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас.
Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш.
към беседата >>
Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга.
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие. На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено. При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас.
Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга.
То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш. Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
към беседата >>
То е само един момент.
Навсякъде, дето има „г", това означава противоречие. На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено. При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга.
То е само един момент.
Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш. Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
към беседата >>
Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка.
На песента „Бог е любов" според правилата на органическата музика липсва нещо много съществено. При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент.
Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка.
Ти тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш. Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
към беседата >>
Ти тази мярка не можеш да я даваш на други.
При едно статическо положение тази песен може да мине, но за да има онова действие, което трябва на тази песен, трябва да й се предаде нещо. И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка.
Ти тази мярка не можеш да я даваш на други.
Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш. Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
към беседата >>
Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш.
И това, което трябва да й се предаде, то трябва да излезе от вас. Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други.
Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш.
Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
към беседата >>
Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
Защото органическите правила ти не можеш да ги туриш на книга. То е само един момент. Всяко органическо правило ти трябва да го носиш в себе си и то да ти служи като мярка. Ти тази мярка не можеш да я даваш на други. Ти никога не можеш да научиш другите да пеят, както ти пееш.
Ако те имат ухо, тогава могат да се научат.
към беседата >>
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си.
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си.
Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си.
към беседата >>
Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец.
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си.
Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец.
Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си.
към беседата >>
Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено.
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си. Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец.
Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено.
Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете.
към беседата >>
Например ти искаш да пееш, за да те видят хората.
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си. Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено.
Например ти искаш да пееш, за да те видят хората.
Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували.
към беседата >>
Тогава си заинтересувал очите си.
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си. Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората.
Тогава си заинтересувал очите си.
Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание.
към беседата >>
Може да искаш да заинтересуваш и носа си.
В пеенето трябва да се заинтересуваш: очите си, носа си, устата си, ушите си. Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си.
Може да искаш да заинтересуваш и носа си.
Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували.
към беседата >>
Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си.
Ако можеш да заинтересуваш едновременно четирите, ти си гениален певец. Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си.
Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си.
Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал.
към беседата >>
Имате едно цвете.
Ако заинтересуваш само очите си, тогава няма да пееш съвършено. Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си.
Имате едно цвете.
Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал. И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти.
към беседата >>
Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували.
Например ти искаш да пееш, за да те видят хората. Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете.
Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували.
Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал. И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти. Сега как ще заинтересуваш ушите си?
към беседата >>
Но след това ти усещаш неговото ухание.
Тогава си заинтересувал очите си. Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували.
Но след това ти усещаш неговото ухание.
Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал. И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти. Сега как ще заинтересуваш ушите си?
към беседата >>
Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували.
Може да искаш да заинтересуваш и носа си. Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание.
Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували.
Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал. И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти. Сега как ще заинтересуваш ушите си?
към беседата >>
Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал.
Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа си. Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували.
Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал.
И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти. Сега как ще заинтересуваш ушите си?
към беседата >>
И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти.
Имате едно цвете. Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал.
И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти.
Сега как ще заинтересуваш ушите си?
към беседата >>
Сега как ще заинтересуваш ушите си?
Най-първо ви интересува краската на цветето, значи очите ви са се заинтересували. Но след това ти усещаш неговото ухание. Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували. Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал. И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти.
Сега как ще заинтересуваш ушите си?
към беседата >>
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене.
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене.
Правете си опити. Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш.
към беседата >>
Правете си опити.
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене.
Правете си опити.
Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето. С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш.
към беседата >>
Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето.
Да ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене. Правете си опити.
Не само в този живот, но и като отидете в небето, доста лекции ще видиш по пеенето.
С една лекция не може да се отървете. Когато пеете, ще пеете тихо, като че ли друг пее. и ти да го слушаш. Тихо пей и се учи да слушаш. Ти седни и някой път си направи едно упражнение - това, което казваш.
към беседата >>
3.
Променчиви величини
,
МОК
, София, 16.11.1934г.,
Кой е виновен?
Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит.
Кой е виновен?
Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае.
към беседата >>
Защото там парите си влага, да му даде нещо.
Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби?
Защото там парите си влага, да му даде нещо.
Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри.
към беседата >>
Водата ли е виновна?
Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен?
Водата ли е виновна?
Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място.
към беседата >>
Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби?
Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо.
Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби?
Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат.
към беседата >>
Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи?
Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна?
Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи?
Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън.
към беседата >>
Докато има парички.
Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби?
Докато има парички.
Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него.
към беседата >>
Зад въздуха седи едно твърдо тяло.
Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи?
Зад въздуха седи едно твърдо тяло.
Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука.
към беседата >>
Той има 2 милиона.
Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички.
Той има 2 милиона.
С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща.
към беседата >>
Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?
Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло.
Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?
“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините.
към беседата >>
С колко нули се пишат 2 милиона?
Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона.
С колко нули се пишат 2 милиона?
(С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона.
към беседата >>
“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае.
Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?
“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае.
Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството.
към беседата >>
(С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри.
Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона?
(С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри.
Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби.
към беседата >>
Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място.
Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае.
Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място.
След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън?
към беседата >>
Представете си, че един ден двата милиона изчезнат.
Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри.
Представете си, че един ден двата милиона изчезнат.
Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва.
към беседата >>
След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън.
Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място.
След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън.
Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш?
към беседата >>
Той вече няма да има любов към него.
Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат.
Той вече няма да има любов към него.
Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах.
към беседата >>
Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука.
Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън.
Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука.
И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга.
към беседата >>
Сега законът се обръща.
Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него.
Сега законът се обръща.
Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял.
към беседата >>
И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините.
Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността? “ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука.
И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините.
Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго.
към беседата >>
Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона.
С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща.
Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона.
А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят.
към беседата >>
Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството.
“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините.
Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството.
Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност.
към беседата >>
А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби.
(С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона.
А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби.
Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи.
към беседата >>
Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън?
Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството.
Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън?
Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е?
към беседата >>
Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва.
Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби.
Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва.
Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата.
към беседата >>
Кое е средното положение, което ще вземеш?
След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън?
Кое е средното положение, което ще вземеш?
− Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга?
към беседата >>
Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах.
Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва.
Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах.
Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини.
към беседата >>
− Ще станеш слуга.
Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш?
− Ще станеш слуга.
Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари.
към беседата >>
Когато слугата престане да люби, той е забогатял.
Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах.
Когато слугата престане да люби, той е забогатял.
Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина.
към беседата >>
Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго.
И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга.
Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго.
И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил.
към беседата >>
Аз обяснявам нещата, които се променят.
Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял.
Аз обяснявам нещата, които се променят.
В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието.
към беседата >>
И трябва да слугуваме, за да научим една опитност.
Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго.
И трябва да слугуваме, за да научим една опитност.
Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер.
към беседата >>
В природата има известни работи.
А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят.
В природата има известни работи.
Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин.
към беседата >>
Сега главната задача в слугуването каква е?
Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност.
Сега главната задача в слугуването каква е?
Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил.
към беседата >>
Това са променчиви величини в природата.
Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи.
Това са променчиви величини в природата.
Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н.
към беседата >>
Защо слугува един слуга?
Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е?
Защо слугува един слуга?
− За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси.
към беседата >>
Аз говоря за променчивите величини.
Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата.
Аз говоря за променчивите величини.
Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета.
към беседата >>
− За пари.
− Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга?
− За пари.
Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен.
към беседата >>
Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина.
Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини.
Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина.
Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени.
към беседата >>
Той слугува за това, което е изгубил.
Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари.
Той слугува за това, което е изгубил.
Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството.
към беседата >>
Думата променчива величина значи в процеса на развитието.
Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина.
Думата променчива величина значи в процеса на развитието.
Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини.
към беседата >>
Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер.
И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил.
Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер.
И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси.
към беседата >>
Аз обяснявам по друг начин.
В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието.
Аз обяснявам по друг начин.
Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н.
към беседата >>
И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил.
Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер.
И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил.
В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат?
към беседата >>
Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н.
Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин.
Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н.
После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини.
към беседата >>
В живота има такава опитност на господари и сиромаси.
Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил.
В живота има такава опитност на господари и сиромаси.
Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения.
към беседата >>
После в гимназията, в университета.
Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н.
После в гимназията, в университета.
Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така?
към беседата >>
Богатият не е сигурен.
− За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси.
Богатият не е сигурен.
Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
към беседата >>
Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени.
Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета.
Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени.
Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е.
към беседата >>
Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството.
Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен.
Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството.
Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
към беседата >>
Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини.
Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени.
Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини.
Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е. Защо остарява човек?
към беседата >>
Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси.
Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството.
Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси.
Какви се раждат? Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
към беседата >>
Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н.
Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини.
Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н.
Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина.
към беседата >>
Какви се раждат?
И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси.
Какви се раждат?
Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
към беседата >>
Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини.
Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н.
Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини.
Защо е така? − Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда?
към беседата >>
Има други отношения.
В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат?
Има други отношения.
Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
към беседата >>
Защо е така?
После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини.
Защо е така?
− Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна.
към беседата >>
Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения.
Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.
към беседата >>
− Така е.
Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така?
− Така е.
Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това?
към беседата >>
Та казвам: Извежда се другият закон.
Та казвам: Извежда се другият закон.
Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният?
към беседата >>
Защо остарява човек?
Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е.
Защо остарява човек?
Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може.
към беседата >>
Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия.
Та казвам: Извежда се другият закон.
Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия.
Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да.
към беседата >>
Това е една променчива величина.
Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е. Защо остарява човек?
Това е една променчива величина.
Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини.
към беседата >>
Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало.
Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия.
Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало.
Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият?
към беседата >>
Защо се ражда?
Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина.
Защо се ражда?
Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така?
към беседата >>
Той съзнава това.
Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало.
Той съзнава това.
Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи.
към беседата >>
Това е сега научната страна.
Защо е така? − Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда?
Това е сега научната страна.
Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг.
към беседата >>
Какво би трябвало да направи?
Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това.
Какво би трябвало да направи?
Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният?
към беседата >>
Казваш: „Защо не се случи това?
− Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна.
Казваш: „Защо не се случи това?
“ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени.
към беседата >>
Какво трябва да направи бедният?
Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи?
Какво трябва да направи бедният?
(Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си.
към беседата >>
“ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може.
Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това?
“ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може.
Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде.
към беседата >>
(Трябва да слугува.) Да.
Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният?
(Трябва да слугува.) Да.
Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният?
към беседата >>
Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини.
Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може.
Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини.
Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали?
към беседата >>
Какво трябва да прави невежият?
Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да.
Какво трябва да прави невежият?
− Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието?
към беседата >>
Вие сега се чудите на това, нали така?
Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини.
Вие сега се чудите на това, нали така?
Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил.
към беседата >>
− Трябва да учи.
Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият?
− Трябва да учи.
Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете?
към беседата >>
Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг.
Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така?
Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг.
Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг.
към беседата >>
Ами какво трябва да прави болният?
Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи.
Ами какво трябва да прави болният?
− Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го?
към беседата >>
Това е една променчива величина, която може да се измени.
Казваш: „Защо не се случи това? “ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг.
Това е една променчива величина, която може да се измени.
Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми?
към беседата >>
− Да търси цяр за болката си.
Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният?
− Да търси цяр за болката си.
Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието?
към беседата >>
Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде.
“ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени.
Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде.
Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър.
към беседата >>
Какво трябва да прави нещастният?
(Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си.
Какво трябва да прави нещастният?
Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен?
към беседата >>
Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали?
Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде.
Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали?
На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде.
към беседата >>
Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието?
Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният?
Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието?
Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният?
към беседата >>
На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил.
Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали?
На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил.
Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
към беседата >>
Може ли да го опишете?
− Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието?
Може ли да го опишете?
Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава?
към беседата >>
Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг.
Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил.
Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг.
Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
към беседата >>
Виждали ли сте го?
Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете?
Виждали ли сте го?
Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният?
към беседата >>
Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми?
Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг.
Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми?
Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
към беседата >>
Каква фигура има нещастието?
− Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го?
Каква фигура има нещастието?
Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото?
към беседата >>
Този ред е по-добър.
Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми?
Този ред е по-добър.
Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
към беседата >>
Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен?
Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието?
Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен?
С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим.
към беседата >>
Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде.
Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър.
Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде.
По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
към беседата >>
С какво се отличава нещастният?
Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен?
С какво се отличава нещастният?
По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи?
към беседата >>
По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде.
По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.
към беседата >>
По какво се отличава?
Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният?
По какво се отличава?
(По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас?
към беседата >>
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност.
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност.
Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата.
към беседата >>
(По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният?
Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава?
(По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният?
Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво.
към беседата >>
Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас.
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност.
Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас.
Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
към беседата >>
Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото?
Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният?
Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото?
Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение.
към беседата >>
Един човек може да представя буква за вас в природата.
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас.
Един човек може да представя буква за вас в природата.
Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
към беседата >>
Можем да ги наредим.
Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото?
Можем да ги наредим.
Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири.
към беседата >>
Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина.
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата.
Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина.
Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
към беседата >>
Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи?
С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим.
Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи?
(Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение.
към беседата >>
Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят.
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина.
Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят.
Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
към беседата >>
(Както параход без компас.) Как ходи без компас?
По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи?
(Както параход без компас.) Как ходи без компас?
(Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат.
към беседата >>
Това е истинският начин да разглеждате нещата.
Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят.
Това е истинският начин да разглеждате нещата.
Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
към беседата >>
(Клатушка се.) Хубаво.
(По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас?
(Клатушка се.) Хубаво.
Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата.
към беседата >>
Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата.
Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
към беседата >>
Тогава аз правя едно сравнение.
Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво.
Тогава аз правя едно сравнение.
Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така?
към беседата >>
Та сега заключението.
Та сега заключението.
Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома.
към беседата >>
Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири.
Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение.
Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири.
Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата?
към беседата >>
Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение?
Та сега заключението.
Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение?
Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома.
към беседата >>
Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение.
Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири.
Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение.
Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така?
към беседата >>
Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие.
Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение?
Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие.
Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек.
към беседата >>
Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат.
(Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение.
Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат.
По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение?
към беседата >>
Какво лошо има от това.
Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие.
Какво лошо има от това.
Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден.
към беседата >>
По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата.
(Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат.
По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата.
Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение.
към беседата >>
Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище.
Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това.
Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище.
Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан?
към беседата >>
Гайдата е нещастна, нали така?
Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата.
Гайдата е нещастна, нали така?
В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие.
към беседата >>
Забогатееш и се връщаш у дома.
Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище.
Забогатееш и се връщаш у дома.
Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път.
към беседата >>
В какво седи нещастието на гайдата?
Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така?
В какво седи нещастието на гайдата?
Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате.
към беседата >>
Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома.
Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома.
Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома.
Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!
към беседата >>
Изгубила е въздуха, нали така?
Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата?
Изгубила е въздуха, нали така?
Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото.
към беседата >>
Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек.
Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома.
Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек.
Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите.
към беседата >>
Може ли да се направи едно такова сравнение?
Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така?
Може ли да се направи едно такова сравнение?
Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен.
към беседата >>
Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден.
Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек.
Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден.
Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише.
към беседата >>
Но психологически по-тънко сравнение.
По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение?
Но психологически по-тънко сравнение.
Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо.
към беседата >>
Кой не е бил изпъждан?
Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден.
Кой не е бил изпъждан?
Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги.
към беседата >>
Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие.
Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение.
Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие.
Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте?
към беседата >>
Великите хора са минали по този път.
Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан?
Великите хора са минали по този път.
Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина.
към беседата >>
Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате.
В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие.
Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате.
Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас.
към беседата >>
Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!
Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път.
Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!
“ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи.
към беседата >>
Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото.
Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате.
Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото.
Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото.
към беседата >>
“ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите.
Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!
“ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите.
Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат.
към беседата >>
Вие сте нещастен.
Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото.
Вие сте нещастен.
Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно.
към беседата >>
Те го карали да пише.
Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите.
Те го карали да пише.
Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи?
към беседата >>
Изгубили сте нещо.
Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен.
Изгубили сте нещо.
Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството?
към беседата >>
Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги.
Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише.
Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги.
Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби.
към беседата >>
Какво изгубихте?
Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо.
Какво изгубихте?
Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си.
към беседата >>
Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина.
Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги.
Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина.
Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби.
към беседата >>
Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас.
Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте?
Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас.
Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав.
към беседата >>
Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи.
Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари! “ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина.
Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи.
Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби.
към беседата >>
Това е съдържанието на писмото.
Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас.
Това е съдържанието на писмото.
И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър.
към беседата >>
Величините го движат.
“ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи.
Величините го движат.
Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби.
към беседата >>
И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно.
Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото.
И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно.
Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата.
към беседата >>
Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи?
Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат.
Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи?
Допуснете, че аз имам две служби.
към беседата >>
Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството?
Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно.
Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството?
Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е?
към беседата >>
Допуснете, че аз имам две служби.
Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи?
Допуснете, че аз имам две служби.
към беседата >>
Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си.
Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството?
Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си.
Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие?
към беседата >>
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете?
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете?
Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор.
към беседата >>
Той трябва да бъде здрав.
Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си.
Той трябва да бъде здрав.
Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи?
към беседата >>
Иване, ти коя ще избереш?
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете?
Иване, ти коя ще избереш?
(Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост.
към беседата >>
Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър.
Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав.
Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър.
Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре.
към беседата >>
(Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш?
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш?
(Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш?
(Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата.
към беседата >>
Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата.
И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър.
Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата.
Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго.
към беседата >>
(Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна.
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш?
(Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна.
(Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание.
към беседата >>
Вашата опитност каква е?
Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата.
Вашата опитност каква е?
Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх.
към беседата >>
(Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна.
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна.
(Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна.
Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво.
към беседата >>
Богатството носи ли щастие?
Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е?
Богатството носи ли щастие?
Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати.
към беседата >>
Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор.
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна.
Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор.
Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида.
към беседата >>
Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи?
Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие?
Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи?
Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата.
към беседата >>
Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост.
Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор.
Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост.
То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида.
към беседата >>
Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре.
Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи?
Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре.
Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора.
към беседата >>
То е правилният ход на нещата.
(Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост.
То е правилният ход на нещата.
Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието.
към беседата >>
Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго.
Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре.
Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго.
След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде.
към беседата >>
Красиво е човек да носи едно страдание.
(Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата.
Красиво е човек да носи едно страдание.
Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието.
към беседата >>
След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх.
Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго.
След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх.
Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат.
към беседата >>
Какво има от това, страданието е много красиво.
(Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание.
Какво има от това, страданието е много красиво.
Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това.
към беседата >>
Представете си, че вие ще станете богати.
Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх.
Представете си, че вие ще станете богати.
Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора.
към беседата >>
Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида.
Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво.
Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида.
Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида.
към беседата >>
Американските милионери си намериха бела на главата.
Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати.
Американските милионери си намериха бела на главата.
Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън.
към беседата >>
Страданието в света е забулената Изида.
Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида.
Страданието в света е забулената Изида.
Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате.
към беседата >>
Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора.
Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата.
Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора.
Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така?
към беседата >>
Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието.
То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида.
Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието.
Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме.
към беседата >>
Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде.
Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора.
Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде.
Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб.
към беседата >>
Хубавите неща в света се намират в страданието.
Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието.
Хубавите неща в света се намират в страданието.
Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни.
към беседата >>
Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат.
След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде.
Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат.
Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате.
към беседата >>
Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това.
Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието.
Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това.
Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка.
към беседата >>
Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора.
Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат.
Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора.
Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра.
към беседата >>
Тя е забулената Изида.
Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това.
Тя е забулената Изида.
Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото.
към беседата >>
Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън.
Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора.
Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън.
Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв.
към беседата >>
Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате.
Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида.
Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате.
Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата.
към беседата >>
Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така?
Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън.
Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така?
Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят.
към беседата >>
Трябва да вдигнете булото навреме.
Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате.
Трябва да вдигнете булото навреме.
Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии.
към беседата >>
Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб.
Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така?
Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб.
Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят.
към беседата >>
Та даже и българите знаят тези тайни.
Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме.
Та даже и българите знаят тези тайни.
Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката.
към беседата >>
Само със сух хляб не става“, казвате.
Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб.
Само със сух хляб не става“, казвате.
Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система.
към беседата >>
Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка.
Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни.
Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка.
И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред.
към беседата >>
Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра.
Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате.
Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра.
Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши.
към беседата >>
И след венчавката ù снемат булото.
Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка.
И след венчавката ù снемат булото.
Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света.
към беседата >>
Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв.
Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра.
Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв.
Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето.
към беседата >>
Има една процедура как да се снема булото от главата.
Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото.
Има една процедура как да се снема булото от главата.
Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
към беседата >>
Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят.
Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв.
Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят.
Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши.
към беседата >>
Това са дребни мистерии.
Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата.
Това са дребни мистерии.
Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
към беседата >>
Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят.
Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят.
Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят.
Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е.
към беседата >>
Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката.
Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии.
Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката.
Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
към беседата >>
Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система.
Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят.
Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система.
Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши?
към беседата >>
Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред.
Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката.
Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред.
Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
към беседата >>
Имаш главоболие − това са апаши.
Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система.
Имаш главоболие − това са апаши.
Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате.
към беседата >>
Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света.
И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред.
Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света.
А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
към беседата >>
Боли те сърцето.
Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши.
Боли те сърцето.
Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора.
към беседата >>
А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света.
А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.
към беседата >>
Това са апаши.
Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето.
Това са апаши.
Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън.
към беседата >>
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие.
Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши.
към беседата >>
Навсякъде така е.
Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши.
Навсякъде така е.
Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували.
към беседата >>
Защото в природата има две служби.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие.
Защото в природата има две служби.
Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине.
към беседата >>
Как допускате тези апаши?
Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е.
Как допускате тези апаши?
Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука.
към беседата >>
Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби.
Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба.
Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине.
към беседата >>
Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате.
Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши?
Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате.
Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват.
към беседата >>
Или за живота, или за смъртта.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба.
Или за живота, или за смъртта.
Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се.
към беседата >>
Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора.
Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате.
Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора.
Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
към беседата >>
Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта.
Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот.
Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте.
към беседата >>
Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън.
Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора.
Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън.
Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
към беседата >>
Човек не трябва да се плаши.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот.
Човек не трябва да се плаши.
Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби?
към беседата >>
Едно време набожните хора не са се лекували.
Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън.
Едно време набожните хора не са се лекували.
Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
към беседата >>
Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине.
Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши.
Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине.
Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може.
към беседата >>
Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука.
Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували.
Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука.
Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
към беседата >>
Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине.
Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине.
Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине.
Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как.
към беседата >>
Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват.
Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука.
Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват.
А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
към беседата >>
Радвайте се.
Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине.
Радвайте се.
И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици.
към беседата >>
А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват.
А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“
към беседата >>
И като скърбите, пак се радвайте.
Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се.
И като скърбите, пак се радвайте.
Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка.
към беседата >>
Сега ви показвам научната страна.
Сега ви показвам научната страна.
Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл.
към беседата >>
Може ли да се радва човек, като скърби?
Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте.
Може ли да се радва човек, като скърби?
− Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали.
към беседата >>
Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят.
Сега ви показвам научната страна.
Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят.
Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас.
към беседата >>
− Може.
Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби?
− Може.
Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал.
към беседата >>
Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл.
Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят.
Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл.
Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася.
към беседата >>
Ако знае как.
Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може.
Ако знае как.
Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина.
към беседата >>
Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм.
Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл.
Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм.
Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага.
към беседата >>
Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици.
Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как.
Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици.
Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих.
към беседата >>
Това е една гениална мисъл.
Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм.
Това е една гениална мисъл.
Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив.
към беседата >>
Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка.
И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици.
Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка.
Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре.
към беседата >>
Това е една положителна мисъл.
Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл.
Това е една положителна мисъл.
Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това?
към беседата >>
Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали.
Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка.
Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали.
Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани.
към беседата >>
Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас.
Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл.
Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас.
Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат.
към беседата >>
Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал.
− Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали.
Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал.
Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство.
към беседата >>
Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася.
Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас.
Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася.
Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека?
към беседата >>
Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина.
Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал.
Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина.
Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея.
към беседата >>
Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага.
Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася.
Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага.
За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание.
към беседата >>
Каквото научих, научих.
Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина.
Каквото научих, научих.
Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката.
към беседата >>
За пример искаш да бъдеш красив.
Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага.
За пример искаш да бъдеш красив.
Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти.
към беседата >>
Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре.
Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих.
Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре.
А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо.
към беседата >>
Положително чувство ли е това?
Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив.
Положително чувство ли е това?
Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота.
към беседата >>
А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани.
Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре.
А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани.
И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки.
към беседата >>
Красотата е резултат.
Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това?
Красотата е резултат.
От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив.
към беседата >>
И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство.
Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани.
И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство.
Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
към беседата >>
От какво зависи красотата на човека?
Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат.
От какво зависи красотата на човека?
То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита.
към беседата >>
Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея.
Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство.
Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея.
Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
към беседата >>
То е едно съчетание.
Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека?
То е едно съчетание.
За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате.
към беседата >>
Хубаво е по някой път да се поборите с мечката.
Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея.
Хубаво е по някой път да се поборите с мечката.
По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
към беседата >>
За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти.
За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание.
За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти.
Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит.
към беседата >>
По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо.
Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката.
По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо.
Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
към беседата >>
Те ще дадат красота.
Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти.
Те ще дадат красота.
Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада.
към беседата >>
Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки.
А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо.
Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки.
Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
към беседата >>
Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив.
Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота.
Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив.
Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева.
към беседата >>
Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки.
Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
към беседата >>
Може да се опита.
От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив.
Може да се опита.
Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас.
към беседата >>
Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате.
То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита.
Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате.
Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това.
към беседата >>
Да допуснем, че ще направите такъв опит.
За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате.
Да допуснем, че ще направите такъв опит.
Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така.
към беседата >>
Някой ваш приятел иска да ви изненада.
Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит.
Някой ваш приятел иска да ви изненада.
Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита.
към беседата >>
Вие имате само 100 лева.
Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада.
Вие имате само 100 лева.
Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение?
към беседата >>
Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас.
Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева.
Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас.
Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е.
към беседата >>
Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това.
Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас.
Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това.
Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го.
към беседата >>
Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така.
Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това.
Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така.
Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние?
към беседата >>
Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита.
Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така.
Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита.
Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете.
към беседата >>
Какво ще бъде твоето положение?
Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита.
Какво ще бъде твоето положение?
Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути.
към беседата >>
Коя беше основната мисъл на миналата лекция?
Коя беше основната мисъл на миналата лекция?
(Живият квадрат на човешките отношения.)
към беседата >>
Стоте лева както и да е.
Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение?
Стоте лева както и да е.
Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади.
към беседата >>
(Живият квадрат на човешките отношения.)
Коя беше основната мисъл на миналата лекция?
(Живият квадрат на човешките отношения.)
към беседата >>
Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го.
Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е.
Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го.
Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате.
към беседата >>
Допуснете, че имате една българска гайда.
Допуснете, че имате една българска гайда.
Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта.
към беседата >>
Какво ще бъде вашето състояние?
Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го.
Какво ще бъде вашето състояние?
Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това.
към беседата >>
Тя е направена по закона на квадрата.
Допуснете, че имате една българска гайда.
Тя е направена по закона на квадрата.
Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата.
към беседата >>
Ще изпитате доколко може да се самовладеете.
Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние?
Ще изпитате доколко може да се самовладеете.
Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади.
към беседата >>
Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда.
Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата.
Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда.
Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири.
към беседата >>
Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути.
Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете.
Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути.
В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш.
към беседата >>
Как е станала, няма да ви описвам.
Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда.
Как е станала, няма да ви описвам.
Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие.
към беседата >>
В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади.
Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути.
В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади.
И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи.
към беседата >>
Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех.
Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам.
Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех.
Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна.
към беседата >>
И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате.
Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади.
И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате.
Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен.
към беседата >>
Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта.
Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех.
Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта.
Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават.
към беседата >>
Искате да ви докажа това.
Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате.
Искате да ви докажа това.
Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят.
към беседата >>
Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата.
Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта.
Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата.
Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири.
към беседата >>
Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади.
Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това.
Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади.
Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене?
към беседата >>
Той я държи под мишницата и започва да свири.
Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата.
Той я държи под мишницата и започва да свири.
Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става.
към беседата >>
Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш.
Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади.
Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш.
Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане.
към беседата >>
Сега има и едно равновесие.
Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири.
Сега има и едно равновесие.
Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
към беседата >>
Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи.
В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш.
Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи.
Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши.
към беседата >>
Гайдата е пълна.
Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие.
Гайдата е пълна.
Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
към беседата >>
Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен.
И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи.
Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен.
Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание.
към беседата >>
Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават.
Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна.
Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават.
Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
към беседата >>
Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят.
Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен.
Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят.
Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място.
към беседата >>
Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири.
Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават.
Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири.
Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
към беседата >>
Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене?
Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят.
Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене?
Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя.
към беседата >>
Където двама се отдалечават, свиренето все там става.
Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири.
Където двама се отдалечават, свиренето все там става.
Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
към беседата >>
Този човек има едно погрешно схващане.
Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене?
Този човек има едно погрешно схващане.
Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя.
към беседата >>
Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става.
Където ъглите се удължават, все там става свиренето.
към беседата >>
Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши.
Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане.
Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши.
Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това.
към беседата >>
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите.
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите.
Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте.
към беседата >>
Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание.
Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши.
Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание.
Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши.
към беседата >>
Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили.
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите.
Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили.
Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане?
към беседата >>
Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място.
Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание.
Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място.
И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там.
към беседата >>
Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде.
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили.
Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде.
Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане?
към беседата >>
И след като свършите, ще ви покажат пак пътя.
Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място.
И след като свършите, ще ви покажат пак пътя.
Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей.
към беседата >>
Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него.
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде.
Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него.
Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно.
към беседата >>
Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя.
Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя.
Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя.
Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате.
към беседата >>
Питам: Де е доброто сега?
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него.
Питам: Де е доброто сега?
Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане?
към беседата >>
Животът е това.
Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя.
Животът е това.
Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек.
към беседата >>
Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте.
В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега?
Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте.
Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане?
към беседата >>
Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши.
Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това.
Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши.
Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него?
към беседата >>
Пукнатата стомна богата може ли да стане?
Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте.
Пукнатата стомна богата може ли да стане?
Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо?
към беседата >>
Които от вас са били в този музей, остават там.
Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши.
Които от вас са били в този музей, остават там.
Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече.
към беседата >>
Е, какво може да стане?
Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане?
Е, какво може да стане?
Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната.
към беседата >>
Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей.
И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там.
Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей.
А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят.
към беседата >>
Сега това е преносно.
Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане?
Сега това е преносно.
Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения.
към беседата >>
А пък вие го оплаквате.
Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей.
А пък вие го оплаквате.
Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят.
към беседата >>
Пукната стомна богата може ли да стане?
Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно.
Пукната стомна богата може ли да стане?
Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната.
към беседата >>
Казвате: „Горкият човек.
Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате.
Казвате: „Горкият човек.
Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло.
към беседата >>
Пукнатата стомна пълна може ли да остане?
Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане?
Пукнатата стомна пълна може ли да остане?
− Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал.
към беседата >>
Стопил се, какво става с него?
Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек.
Стопил се, какво става с него?
“ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не.
към беседата >>
− Не може. Защо?
Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане?
− Не може. Защо?
− Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете?
към беседата >>
“ Нямате доверие в хората вече.
Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него?
“ Нямате доверие в хората вече.
Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите.
към беседата >>
− Защото е пукната.
Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо?
− Защото е пукната.
Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата.
към беседата >>
Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят.
Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече.
Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят.
Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
към беседата >>
Сега се изискват две съждения.
Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната.
Сега се изискват две съждения.
Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго.
към беседата >>
Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят.
А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят.
Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят.
В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
към беседата >>
Защо е пукната.
Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения.
Защо е пукната.
Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло.
Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят.
В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло.
Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
към беседата >>
Сама ли се е пукнала или някой я пукнал.
Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната.
Сама ли се е пукнала или някой я пукнал.
Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение.
към беседата >>
Ще те теглят, как не.
Стопил се, какво става с него? “ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло.
Ще те теглят, как не.
Всички се оплаквате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
към беседата >>
Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете?
− Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал.
Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете?
Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате.
към беседата >>
Всички се оплаквате, че теглите.
“ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не.
Всички се оплаквате, че теглите.
Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
към беседата >>
Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата.
− Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете?
Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата.
На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети.
към беседата >>
Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите.
Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.
към беседата >>
На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго.
Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата.
На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго.
Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката.
към беседата >>
Сега другата страна.
Сега другата страна.
Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен.
към беседата >>
Това е едно твърдение.
Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго.
Това е едно твърдение.
Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи.
към беседата >>
Ти влизаш в един музей, отношенията там са други.
Сега другата страна.
Ти влизаш в един музей, отношенията там са други.
Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича.
към беседата >>
Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение.
Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение.
Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение.
Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето?
към беседата >>
Музеят − това е място на безлюбие.
Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отношенията там са други.
Музеят − това е място на безлюбие.
Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си.
към беседата >>
Отивате близо до една печка и я нагорещявате.
Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение.
Отивате близо до една печка и я нагорещявате.
При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите?
към беседата >>
Това е обществено заведение.
Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие.
Това е обществено заведение.
Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове?
към беседата >>
При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети.
Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате.
При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети.
Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо?
към беседата >>
Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази.
Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение.
Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази.
Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете?
към беседата >>
Напалите печката.
На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети.
Напалите печката.
Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда.
към беседата >>
Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен.
Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази.
Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен.
Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане?
към беседата >>
Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи.
Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката.
Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи.
Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо.
към беседата >>
Вие имате един приятел, който ви обича.
Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен.
Вие имате един приятел, който ви обича.
Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас.
към беседата >>
Какво ще стане с цветето?
Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи.
Какво ще стане с цветето?
Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението?
към беседата >>
Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си.
Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича.
Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си.
Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални.
към беседата >>
Какво ще стане с парите?
Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето?
Какво ще стане с парите?
− Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове?
Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си.
Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове?
Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално.
към беседата >>
− Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо?
При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите?
− Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо?
Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно.
към беседата >>
Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете?
Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове?
Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете?
Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална.
към беседата >>
Материята е по-твърда.
Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо?
Материята е по-твърда.
Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш.
към беседата >>
Кое е за предпочитане?
Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете?
Кое е за предпочитане?
Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална.
към беседата >>
Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо.
Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда.
Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо.
На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво.
към беседата >>
Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас.
Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане?
Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас.
Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
към беседата >>
На какво се дължи сцеплението?
Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо.
На какво се дължи сцеплението?
− Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения.
към беседата >>
Има неща в света, които не са реални.
Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас.
Има неща в света, които не са реални.
Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
към беседата >>
− Учените как поясняват, как обясняват сцеплението.
Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението?
− Учените как поясняват, как обясняват сцеплението.
Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна.
към беседата >>
Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално.
Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални.
Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално.
Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
към беседата >>
Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно.
− Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението.
Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно.
Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат.
към беседата >>
Една мисъл, която се мени, не е реална.
Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално.
Една мисъл, която се мени, не е реална.
Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
към беседата >>
Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш.
Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно.
Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш.
Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия.
към беседата >>
Една любов, която се мени, не е реална.
Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална.
Една любов, която се мени, не е реална.
Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
към беседата >>
Това, което не е ценно, го държиш хлабаво.
Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш.
Това, което не е ценно, го държиш хлабаво.
Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение.
към беседата >>
Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална.
Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?
към беседата >>
Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения.
На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво.
Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения.
Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта.
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта.
Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен.
към беседата >>
Причината е външна.
− Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения.
Причината е външна.
Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат.
към беседата >>
Вие се оплаквате за изгубеното.
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта.
Вие се оплаквате за изгубеното.
Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие?
към беседата >>
Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат.
Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна.
Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат.
Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат.
към беседата >>
Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното.
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното.
Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното.
Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо.
към беседата >>
Това е аналогия.
Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат.
Това е аналогия.
Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат.
към беседата >>
Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче.
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното.
Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче.
Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш.
към беседата >>
Става едно сравнение.
Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия.
Става едно сравнение.
А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите.
към беседата >>
Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца.
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче.
Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца.
Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света.
към беседата >>
А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси.
Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение.
А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси.
Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат.
към беседата >>
Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен.
Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца.
Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен.
Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън.
към беседата >>
Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат.
Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси.
Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат.
Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер.
към беседата >>
Какъв е церът от това нещастие?
Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен.
Какъв е церът от това нещастие?
Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител.
към беседата >>
Много хора, които са наблизо не се обичат.
Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат.
Много хора, които са наблизо не се обичат.
Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения.
към беседата >>
Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо.
Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие?
Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо.
Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?
към беседата >>
Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат.
Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат.
Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат.
Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка.
към беседата >>
Ти ходиш и се разхождаш.
Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо.
Ти ходиш и се разхождаш.
Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това.
към беседата >>
Братче и сестриче, но си теглят косите.
Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат.
Братче и сестриче, но си теглят косите.
А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение.
към беседата >>
Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света.
Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш.
Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света.
Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка.
към беседата >>
А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат.
А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите.
А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат.
В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре.
към беседата >>
Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън.
Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света.
Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън.
А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали.
към беседата >>
В дадения случай обичта не е нещо от физически характер.
Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат.
В дадения случай обичта не е нещо от физически характер.
Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо.
към беседата >>
А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител.
Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън.
А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител.
Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка.
към беседата >>
Близостта подразбира други отношения.
Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер.
Близостта подразбира други отношения.
Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече.
към беседата >>
Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?
Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител.
Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?
“ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени.
към беседата >>
Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка.
Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения.
Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка.
Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия.
към беседата >>
“ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това.
Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?
“ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това.
Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата.
към беседата >>
Близостта подразбира вътрешно отношение.
Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка.
Близостта подразбира вътрешно отношение.
Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо.
към беседата >>
Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка.
Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това.
Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка.
Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното.
към беседата >>
Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре.
А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение.
Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре.
Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече.
към беседата >>
Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали.
Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка.
Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали.
Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен.
към беседата >>
Казваме, че този предмет е близо.
В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре.
Казваме, че този предмет е близо.
А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата.
към беседата >>
Изгубили са първата връзка.
А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали.
Изгубили са първата връзка.
Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия.
към беседата >>
А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече.
Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо.
А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече.
Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват.
към беседата >>
Аз наричам връзките с Бога изгубени.
Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка.
Аз наричам връзките с Бога изгубени.
Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас.
към беседата >>
Следователно правим една аналогия.
Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече.
Следователно правим една аналогия.
Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека?
към беседата >>
Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата.
“ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени.
Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата.
Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас.
към беседата >>
Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо.
Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия.
Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо.
А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега.
към беседата >>
Това аз наричам Бог − това, безграничното.
Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата.
Това аз наричам Бог − това, безграничното.
И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа.
към беседата >>
А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече.
Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо.
А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече.
В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири.
към беседата >>
И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен.
Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното.
И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен.
Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път.
към беседата >>
В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата.
Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече.
В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата.
Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири?
към беседата >>
Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия.
Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен.
Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия.
Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота.
към беседата >>
Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват.
А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата.
Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват.
И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така?
към беседата >>
Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас.
Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия.
Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас.
Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го.
към беседата >>
И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека?
Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват.
И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека?
Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
към беседата >>
Не го търсете вън от вас.
Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас.
Не го търсете вън от вас.
Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го.
към беседата >>
Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега.
Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека?
Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега.
Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
към беседата >>
Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа.
Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас.
Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа.
Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го.
към беседата >>
Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири.
А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега.
Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири.
Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
към беседата >>
Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път.
И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа.
Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път.
Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога.
към беседата >>
Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири?
В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири.
Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири?
Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
към беседата >>
Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота.
Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път.
Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота.
И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат.
към беседата >>
Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така?
Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири?
Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така?
Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
към беседата >>
И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го.
Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота.
И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го.
Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате.
към беседата >>
Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така?
Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.
към беседата >>
Ако сте невежа, потърсете го.
Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го.
Ако сте невежа, потърсете го.
Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
към беседата >>
Да направим сега един извод.
Да направим сега един извод.
Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания.
към беседата >>
Ако сте слаб, потърсете го.
Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го.
Ако сте слаб, потърсете го.
По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
към беседата >>
Имаш два лева да даваш, нали така?
Да направим сега един извод.
Имаш два лева да даваш, нали така?
Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно.
към беседата >>
По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога.
Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го.
По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога.
Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
към беседата >>
Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш.
Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така?
Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш.
Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева.
към беседата >>
Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат.
Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога.
Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат.
Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
към беседата >>
Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са?
Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш.
Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са?
Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш?
към беседата >>
Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате.
И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат.
Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате.
Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
към беседата >>
Какви числа са?
Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са?
Какви числа са?
Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш?
към беседата >>
Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате.
Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.
към беседата >>
Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания.
Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са?
Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания.
Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш?
към беседата >>
В живота вие нали имате едно противоречие.
В живота вие нали имате едно противоречие.
Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода?
към беседата >>
Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно.
Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания.
Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно.
За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш?
към беседата >>
Тази е теорията, по която светът е създаден.
В живота вие нали имате едно противоречие.
Тази е теорията, по която светът е създаден.
Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така?
към беседата >>
За два лева ли го държат по-яко или за четири лева.
Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно.
За два лева ли го държат по-яко или за четири лева.
Иване, ти как мислиш?
към беседата >>
Това е един планински връх (фиг.
В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден.
Това е един планински връх (фиг.
2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте.
към беседата >>
Иване, ти как мислиш?
Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева.
Иване, ти как мислиш?
към беседата >>
2), твърда вода може да стои на него.
В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг.
2), твърда вода може да стои на него.
Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх.
към беседата >>
Това е числото две (фиг. 1).
Това е числото две (фиг. 1).
Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива.
към беседата >>
Твърдата вода може да стои, а пък течната не.
В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него.
Твърдата вода може да стои, а пък течната не.
Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха.
към беседата >>
Имате една чаша.
Това е числото две (фиг. 1).
Имате една чаша.
То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време.
към беседата >>
Какво прави течната вода?
В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не.
Какво прави течната вода?
Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът.
към беседата >>
То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън.
Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша.
То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън.
Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер.
към беседата >>
Вие сте млад момък, нали така?
Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода?
Вие сте млад момък, нали така?
Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя.
към беседата >>
Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате.
Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън.
Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате.
Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива.
към беседата >>
Планински връх сте.
Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така?
Планински връх сте.
Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя.
към беседата >>
Имате друго число, затворено.
Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате.
Имате друго число, затворено.
Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли.
към беседата >>
Младият момък е планински връх.
2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте.
Младият момък е планински връх.
При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя.
към беседата >>
Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива.
Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено.
Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива.
Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението.
към беседата >>
При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха.
Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх.
При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха.
Това е снегът. Покрива ви тя.
към беседата >>
Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време.
Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива.
Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време.
Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс.
към беседата >>
Това е снегът.
Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха.
Това е снегът.
Покрива ви тя.
към беседата >>
Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер.
То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време.
Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер.
Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен.
към беседата >>
Покрива ви тя.
Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът.
Покрива ви тя.
към беседата >>
Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива.
Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер.
Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива.
Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви.
към беседата >>
Тя ви е утеха.
Тя ви е утеха.
Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро.
към беседата >>
Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли.
Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива.
Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли.
Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна.
към беседата >>
Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас.
Тя ви е утеха.
Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас.
Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата.
към беседата >>
Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението.
Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли.
Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението.
А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление.
към беседата >>
Питам сега: Къде е погрешката?
Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас.
Питам сега: Къде е погрешката?
В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия.
към беседата >>
А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс.
Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението.
А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс.
Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това.
към беседата >>
В кого седи погрешката?
Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката?
В кого седи погрешката?
Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви.
към беседата >>
Той е почти неизвестен.
Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс.
Той е почти неизвестен.
В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност.
към беседата >>
Във върха ли, или във водата?
Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката?
Във върха ли, или във водата?
(В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия.
към беседата >>
В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви.
Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен.
В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви.
Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран.
към беседата >>
(В слънцето.) Слънцето прави добро.
Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата?
(В слънцето.) Слънцето прави добро.
Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх?
към беседата >>
Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна.
Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви.
Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна.
Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече.
към беседата >>
Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата.
Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро.
Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата.
Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома?
към беседата >>
Така е и в общото проявление.
Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна.
Така е и в общото проявление.
Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш.
към беседата >>
Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия.
Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата.
Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия.
Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може.
към беседата >>
Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това.
А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление.
Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това.
Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата.
към беседата >>
Има известни противоречия в ума ви.
В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия.
Има известни противоречия в ума ви.
Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила.
към беседата >>
Печелиш в това, че имаш една опитност.
Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това.
Печелиш в това, че имаш една опитност.
Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
към беседата >>
Вие имате известни противоречия.
Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви.
Вие имате известни противоречия.
Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване?
към беседата >>
Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран.
В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност.
Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран.
Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
към беседата >>
Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх?
(В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия.
Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх?
Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде.
към беседата >>
Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече.
Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран.
Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече.
Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
към беседата >>
Може ли момъкът да се влюби в една мома?
Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх?
Може ли момъкът да се влюби в една мома?
Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо.
към беседата >>
Няма какво да съжаляваш.
Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече.
Няма какво да съжаляваш.
Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
към беседата >>
Не може.
Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома?
Не може.
Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече.
към беседата >>
Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата.
Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш.
Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата.
Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
към беседата >>
Туй предполага, че само тя се е влюбила.
Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може.
Туй предполага, че само тя се е влюбила.
Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар.
към беседата >>
Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата.
Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.
към беседата >>
Какво подразбирате под думата влюбване?
Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила.
Какво подразбирате под думата влюбване?
Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери.
към беседата >>
Вземете съвременната физика.
Вземете съвременната физика.
Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит.
към беседата >>
Влюбването всякога иска да му даде.
Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване?
Влюбването всякога иска да му даде.
Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби?
към беседата >>
Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява.
Вземете съвременната физика.
Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява.
Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен?
към беседата >>
Онзи, когото люби, иска да му даде нещо.
Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде.
Онзи, когото люби, иска да му даде нещо.
Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо.
към беседата >>
Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло.
Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява.
Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло.
Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна?
към беседата >>
Нищо повече.
Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо.
Нищо повече.
Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби?
към беседата >>
Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън.
Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло.
Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън.
Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи?
към беседата >>
Единият е слуга, а другият е господар.
Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече.
Единият е слуга, а другият е господар.
Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички.
към беседата >>
Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват?
Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън.
Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват?
Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло.
към беседата >>
Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери.
Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар.
Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери.
Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона.
към беседата >>
Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит.
Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват?
Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит.
Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?
към беседата >>
Защо го люби?
Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери.
Защо го люби?
Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона?
към беседата >>
4.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Няма защо да се оплаква.
Торта не е нищо друго, освен нечистотии, в които поставяте растението да се развива. В живота ние наричаме нечистотиите грях. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще виреят добре, ще дават по-добри плодове. Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от невидимия свят ви наторяват? Някой се оплаква, че е допуснал грях.
Няма защо да се оплаква.
Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява.
към беседата >>
Сгрешил е, значи наторили са го.
В живота ние наричаме нечистотиите грях. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще виреят добре, ще дават по-добри плодове. Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от невидимия свят ви наторяват? Някой се оплаква, че е допуснал грях. Няма защо да се оплаква.
Сгрешил е, значи наторили са го.
Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира.
към беседата >>
Дяволът е един от добрите градинари на земята.
Когато торите растенията, вие се радвате, че ще виреят добре, ще дават по-добри плодове. Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от невидимия свят ви наторяват? Някой се оплаква, че е допуснал грях. Няма защо да се оплаква. Сгрешил е, значи наторили са го.
Дяволът е един от добрите градинари на земята.
Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“.
към беседата >>
Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине.
Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от невидимия свят ви наторяват? Някой се оплаква, че е допуснал грях. Няма защо да се оплаква. Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята.
Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине.
Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее.
към беседата >>
Дали на място е клъцнал, това не е важно за него.
Някой се оплаква, че е допуснал грях. Няма защо да се оплаква. Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине.
Дали на място е клъцнал, това не е важно за него.
После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях.
към беседата >>
После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява.
Няма защо да се оплаква. Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него.
После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява.
Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
към беседата >>
Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира.
Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява.
Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира.
Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
към беседата >>
Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“.
Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира.
Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“.
Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
към беседата >>
Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее.
Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“.
Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее.
Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
към беседата >>
Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях.
Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее.
Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях.
Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
към беседата >>
Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях.
Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.
към беседата >>
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън.
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън.
Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта. Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото.
към беседата >>
Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта.
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън.
Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта.
Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо.
към беседата >>
Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля.
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън. Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта.
Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля.
Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората.
към беседата >>
Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо.
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън. Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта. Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля.
Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо.
Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба.
към беседата >>
Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо.
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън. Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта. Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо.
Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо.
Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание.
към беседата >>
Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото.
Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън. Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта. Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо.
Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото.
Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание. Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля.
към беседата >>
Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо.
Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта. Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото.
Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо.
Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание. Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля. Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
към беседата >>
Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората.
Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо.
Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората.
Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание. Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля. Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
към беседата >>
Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба.
Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората.
Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба.
Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание. Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля. Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
към беседата >>
Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание.
Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба.
Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание.
Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля. Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
към беседата >>
Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля.
Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание.
Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля.
Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
към беседата >>
Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание. Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля.
Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.
към беседата >>
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати.
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати.
Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека.
към беседата >>
Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат.
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати.
Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат.
Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна.
към беседата >>
Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства.
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати. Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат.
Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства.
Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си.
към беседата >>
Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите.
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати. Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства.
Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите.
Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън.
към беседата >>
Цялата природа е техен учител.
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати. Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите.
Цялата природа е техен учител.
Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали?
към беседата >>
Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека.
Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати. Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител.
Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека.
Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа.
към беседата >>
Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна.
Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека.
Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна.
Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа.
към беседата >>
Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си.
Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна.
Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си.
С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли.
към беседата >>
С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън.
Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си.
С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън.
Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят.
към беседата >>
Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали?
Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън.
Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали?
Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти.
към беседата >>
Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа.
Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали?
Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа.
И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
към беседата >>
И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа.
Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа.
И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа.
Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
към беседата >>
Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли.
Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа.
Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли.
Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
към беседата >>
Те лесно се чистят.
С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли.
Те лесно се чистят.
Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
към беседата >>
Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти.
Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят.
Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти.
Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
към беседата >>
Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти.
Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.
към беседата >>
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е.
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е.
да не се окислява. Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя.
към беседата >>
да не се окислява.
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е.
да не се окислява.
Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея.
към беседата >>
Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти.
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е. да не се окислява.
Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти.
Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова.
към беседата >>
Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане.
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е. да не се окислява. Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти.
Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане.
Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова.
към беседата >>
Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини.
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е. да не се окислява. Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане.
Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини.
Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е.
към беседата >>
Най-вътрешното тяло е от най-фина материя.
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е. да не се окислява. Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини.
Най-вътрешното тяло е от най-фина материя.
В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста.
към беседата >>
В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея.
да не се окислява. Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя.
В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея.
Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно.
към беседата >>
Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова.
Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея.
Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова.
Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята.
към беседата >>
Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова.
Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова.
Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова.
Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат!
към беседата >>
Човек иска да не умира, т.е.
Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова.
Човек иска да не умира, т.е.
да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити!
към беседата >>
да запази дрехата си вечно здрава и чиста.
Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е.
да запази дрехата си вечно здрава и чиста.
Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие.
към беседата >>
Това е невъзможно.
В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста.
Това е невъзможно.
Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости.
към беседата >>
Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята.
Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно.
Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята.
Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие.
към беседата >>
Колко пъти ще дохождат!
Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята.
Колко пъти ще дохождат!
Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек.
към беседата >>
Колко пъти ще бъдат бити!
Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат!
Колко пъти ще бъдат бити!
Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си.
към беседата >>
Когато детето не слуша, майка му го бие.
да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити!
Когато детето не слуша, майка му го бие.
То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им.
към беседата >>
То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости.
Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие.
То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости.
Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат.
към беседата >>
Майка му пак го бие.
Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости.
Майка му пак го бие.
Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Не се изправя лесно човек.
Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие.
Не се изправя лесно човек.
Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си.
Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек.
Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си.
Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им.
Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си.
Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им.
Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат.
То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им.
Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат.
За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат.
За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.
към беседата >>
Какво представлява грехът?
Какво представлява грехът?
Грехът представлява нечистотата в живота. Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали.
към беседата >>
Грехът представлява нечистотата в живота.
Какво представлява грехът?
Грехът представлява нечистотата в живота.
Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите.
към беседата >>
Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста.
Какво представлява грехът? Грехът представлява нечистотата в живота.
Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста.
Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират.
към беседата >>
Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира.
Какво представлява грехът? Грехът представлява нечистотата в живота. Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста.
Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира.
Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите.
към беседата >>
Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън.
Какво представлява грехът? Грехът представлява нечистотата в живота. Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира.
Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън.
Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате.
към беседата >>
Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали.
Какво представлява грехът? Грехът представлява нечистотата в живота. Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън.
Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали.
Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им.
към беседата >>
Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите.
Грехът представлява нечистотата в живота. Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали.
Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите.
Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята.
към беседата >>
Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират.
Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите.
Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират.
Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва.
към беседата >>
Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите.
Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират.
Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите.
Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки.
към беседата >>
Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате.
Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите.
Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате.
Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове.
към беседата >>
Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им.
Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате.
Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им.
Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили.
към беседата >>
Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята.
Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им.
Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята.
И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен.
към беседата >>
И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва.
Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята.
И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва.
Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност?
към беседата >>
Това са техните семки.
Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва.
Това са техните семки.
Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши.
към беседата >>
Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове.
Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки.
Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове.
И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши.
към беседата >>
И те не са знаяли това изкуство, но са се учили.
Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове.
И те не са знаяли това изкуство, но са се учили.
Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши.
към беседата >>
Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен.
Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили.
Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен.
В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората.
към беседата >>
В какво се заключава неговата греховност?
И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен.
В какво се заключава неговата греховност?
Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека.
към беседата >>
Човек има няколко слабости, които го заставят да греши.
Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност?
Човек има няколко слабости, които го заставят да греши.
Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека. Лакомият човек лесно се изкушава.
към беседата >>
Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши.
Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши.
Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши.
Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека. Лакомият човек лесно се изкушава.
към беседата >>
Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши.
И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши.
Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши.
Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека. Лакомият човек лесно се изкушава.
към беседата >>
Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората.
Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши.
Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората.
Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека. Лакомият човек лесно се изкушава.
към беседата >>
Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека.
В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората.
Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека.
Лакомият човек лесно се изкушава.
към беседата >>
Лакомият човек лесно се изкушава.
Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека.
Лакомият човек лесно се изкушава.
към беседата >>
Кой човек се изкушава?
Кой човек се изкушава?
Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха.
към беседата >>
Слабият. От какво може да се изкуси човек?
Кой човек се изкушава?
Слабият. От какво може да се изкуси човек?
Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата.
към беседата >>
Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н.
Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек?
Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н.
Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение?
към беседата >>
Красивата мома изкушава момците.
Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н.
Красивата мома изкушава момците.
Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой.
към беседата >>
Банкерът изкушава апаша.
Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците.
Банкерът изкушава апаша.
Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой. За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере.
към беседата >>
Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха.
Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша.
Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха.
Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой. За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере. Ако му представят на избор богатството и сиромашията, той ще покаже своето вътрешно разбиране.
към беседата >>
Кръчмарят изкушава пияницата.
Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха.
Кръчмарят изкушава пияницата.
Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой. За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере. Ако му представят на избор богатството и сиромашията, той ще покаже своето вътрешно разбиране. Човек е свободен, докато може да прави избор.
към беседата >>
Защо поставят човека на изкушение?
Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата.
Защо поставят човека на изкушение?
За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой. За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере. Ако му представят на избор богатството и сиромашията, той ще покаже своето вътрешно разбиране. Човек е свободен, докато може да прави избор. Щом няма избор, той върши нещата по принуда.
към беседата >>
За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой.
Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение?
За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой.
За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере. Ако му представят на избор богатството и сиромашията, той ще покаже своето вътрешно разбиране. Човек е свободен, докато може да прави избор. Щом няма избор, той върши нещата по принуда. Например, на един представят богатството и сиромашията, да избере едното от тях.
към беседата >>
За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере.
Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой.
За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере.
Ако му представят на избор богатството и сиромашията, той ще покаже своето вътрешно разбиране. Човек е свободен, докато може да прави избор. Щом няма избор, той върши нещата по принуда. Например, на един представят богатството и сиромашията, да избере едното от тях. Ако избере богатството или сиромашията, той ще види, че и двете носят благословение за него.
към беседата >>
НАГОРЕ