НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1820
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1820
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Четирите положения
,
СБ
, София, 17.9.1941г.,
Ти си свързан.
(втори вариант)
Че как ще се моли? Най-първо нямате една ясна представа къде е Господ. Вие мислите, че Господ е нагоре. Хубаво, ако вас ви свържат, пък ви бият, как ще се молите? Нали казвате само нагоре да се моли човек.
Ти си свързан.
Как ще се молиш? Значи може да се молиш и като си свързан. Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай. Трябва да се изучава тази среда. Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
към втори вариант >>
Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях.
(втори вариант)
Като казва, че ви обича, има един, който ви обича. Като каже, че не ви обича, има един, който не ви обича. Следователно вие не можете да откажете, че той ви обича. Щом произнесе думите, че ви обича, има някой в него, който ви обича. Ако вие се съмнявате, че той ви обича, значи има някой в него, който не ви обича.
Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях.
Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича. Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича?
към втори вариант >>
Как ще се молиш?
(втори вариант)
Най-първо нямате една ясна представа къде е Господ. Вие мислите, че Господ е нагоре. Хубаво, ако вас ви свържат, пък ви бият, как ще се молите? Нали казвате само нагоре да се моли човек. Ти си свързан.
Как ще се молиш?
Значи може да се молиш и като си свързан. Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай. Трябва да се изучава тази среда. Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
към втори вариант >>
Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича.
(втори вариант)
Като каже, че не ви обича, има един, който не ви обича. Следователно вие не можете да откажете, че той ви обича. Щом произнесе думите, че ви обича, има някой в него, който ви обича. Ако вие се съмнявате, че той ви обича, значи има някой в него, който не ви обича. Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях.
Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича.
Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича? Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде.
към втори вариант >>
Значи може да се молиш и като си свързан.
(втори вариант)
Вие мислите, че Господ е нагоре. Хубаво, ако вас ви свържат, пък ви бият, как ще се молите? Нали казвате само нагоре да се моли човек. Ти си свързан. Как ще се молиш?
Значи може да се молиш и като си свързан.
Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай. Трябва да се изучава тази среда. Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
към втори вариант >>
Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде.
(втори вариант)
Следователно вие не можете да откажете, че той ви обича. Щом произнесе думите, че ви обича, има някой в него, който ви обича. Ако вие се съмнявате, че той ви обича, значи има някой в него, който не ви обича. Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях. Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича.
Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде.
Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича? Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде. Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
към втори вариант >>
Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай.
(втори вариант)
Хубаво, ако вас ви свържат, пък ви бият, как ще се молите? Нали казвате само нагоре да се моли човек. Ти си свързан. Как ще се молиш? Значи може да се молиш и като си свързан.
Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай.
Трябва да се изучава тази среда. Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
към втори вариант >>
Значи не ви обича, жив ще останете.
(втори вариант)
Щом произнесе думите, че ви обича, има някой в него, който ви обича. Ако вие се съмнявате, че той ви обича, значи има някой в него, който не ви обича. Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях. Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича. Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде.
Значи не ви обича, жив ще останете.
Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича? Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде. Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
към втори вариант >>
Трябва да се изучава тази среда.
(втори вариант)
Нали казвате само нагоре да се моли човек. Ти си свързан. Как ще се молиш? Значи може да се молиш и като си свързан. Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай.
Трябва да се изучава тази среда.
Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
към втори вариант >>
Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде.
(втори вариант)
Ако вие се съмнявате, че той ви обича, значи има някой в него, който не ви обича. Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях. Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича. Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете.
Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде.
Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича? Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде. Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
към втори вариант >>
Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
(втори вариант)
Ти си свързан. Как ще се молиш? Значи може да се молиш и като си свързан. Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай. Трябва да се изучава тази среда.
Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.
към втори вариант >>
Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича?
(втори вариант)
Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях. Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича. Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде.
Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича?
Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде. Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
към втори вариант >>
Та казвам, най-естественото положение при сегашния живот е да се моли човек, да затвори очите, да се концентрира в себе си.
(втори вариант)
Та казвам, най-естественото положение при сегашния живот е да се моли човек, да затвори очите, да се концентрира в себе си.
Нагоре е винаги в неговия мисловен свят. След туй да влезе в света на своето сърце. Казвам, четири е светът на ума, три е светът на човешкото сърце, едно е светът на духа и две е светът на човешката душа. Тия четири свята имат допирни точки. В този кръг те се допират.
към втори вариант >>
Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде.
(втори вариант)
Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича. Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича?
Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде.
Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
към втори вариант >>
Нагоре е винаги в неговия мисловен свят.
(втори вариант)
Та казвам, най-естественото положение при сегашния живот е да се моли човек, да затвори очите, да се концентрира в себе си.
Нагоре е винаги в неговия мисловен свят.
След туй да влезе в света на своето сърце. Казвам, четири е светът на ума, три е светът на човешкото сърце, едно е светът на духа и две е светът на човешката душа. Тия четири свята имат допирни точки. В този кръг те се допират. Резултатите, които произтичат от човешкия ум, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешкото сърце.
към втори вариант >>
Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
(втори вариант)
Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича? Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде.
Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.
към втори вариант >>
След туй да влезе в света на своето сърце.
(втори вариант)
Та казвам, най-естественото положение при сегашния живот е да се моли човек, да затвори очите, да се концентрира в себе си. Нагоре е винаги в неговия мисловен свят.
След туй да влезе в света на своето сърце.
Казвам, четири е светът на ума, три е светът на човешкото сърце, едно е светът на духа и две е светът на човешката душа. Тия четири свята имат допирни точки. В този кръг те се допират. Резултатите, които произтичат от човешкия ум, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешкото сърце. И резултатите, които произтичат от човешкото сърце, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешкия ум, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешката душа.
към втори вариант >>
Кое положение е по-добро?
(втори вариант)
Кое положение е по-добро?
Някой човек не ви обича. Радвайте се, няма да ви изяде. Другояче щяхте да намерите въжето. Така се разсъждава философски от фактите към науката, законите и принципите. Казва, не ме обича.
към втори вариант >>
2.
Красивото в живота / Лъжа и истина
,
СБ
, София, 19.9.1941г.,
Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва.
Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва.
Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва.
Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви.
към беседата >>
Това наричаме престъпление.
Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва.
Това наричаме престъпление.
Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я.
към беседата >>
Така гледа и природата на нещата.
Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление.
Така гледа и природата на нещата.
Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа.
към беседата >>
Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си.
Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата.
Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си.
Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
към беседата >>
Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия.
Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си.
Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия.
За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
към беседата >>
За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви.
Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия.
За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви.
Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
към беседата >>
Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я.
Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви.
Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я.
Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
към беседата >>
Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа.
Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я.
Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа.
Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
към беседата >>
Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа.
Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.
към беседата >>
Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината.
Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината.
Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя. Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята. Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.
към беседата >>
Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя.
Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината.
Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя.
Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята. Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята.
Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя.
Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята.
Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.
към беседата >>
Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.
Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя. Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята.
Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.
към беседата >>
Обичайте истината и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивата на живота.
Обичайте истината и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивата на живота.
към беседата >>
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения?
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения?
В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада.
към беседата >>
В кой свят човек най-много прилежава?
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения?
В кой свят човек най-много прилежава?
Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник.
към беседата >>
Във физическия, при яденето.
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава?
Във физическия, при яденето.
Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието.
към беседата >>
Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето.
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето.
Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето.
И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните.
към беседата >>
И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето.
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето.
И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето.
Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала.
към беседата >>
Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада.
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето.
Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада.
При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си.
към беседата >>
При глада то стои всякога на пост, като войник.
В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада.
При глада то стои всякога на пост, като войник.
В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек.
към беседата >>
В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието.
Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник.
В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието.
По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество.
към беседата >>
По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните.
Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието.
По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните.
Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл.
към беседата >>
Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала.
И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните.
Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала.
Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите.
към беседата >>
Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си.
Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала.
Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си.
За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ?
към беседата >>
За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек.
При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си.
За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек.
Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил.
към беседата >>
Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество.
В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек.
Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество.
Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
към беседата >>
Думите имат и двояк смисъл.
По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество.
Думите имат и двояк смисъл.
Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
към беседата >>
Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите.
Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл.
Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите.
Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
към беседата >>
Светия ли е този, който носи запалена свещ?
Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите.
Светия ли е този, който носи запалена свещ?
Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
към беседата >>
Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил.
За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ?
Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил.
Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
към беседата >>
Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил.
Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.
към беседата >>
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално.
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално.
В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай.
към беседата >>
В кое от трите посоки то е най-силно?
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално.
В кое от трите посоки то е най-силно?
Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието.
към беседата >>
Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ.
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно?
Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ.
Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място.
към беседата >>
Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете.
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ.
Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете.
Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания?
към беседата >>
Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си.
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете.
Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си.
Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти?
към беседата >>
Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай.
Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си.
Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай.
За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото.
към беседата >>
За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието.
В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай.
За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието.
Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него.
към беседата >>
Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място.
Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието.
Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място.
Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши.
към беседата >>
Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания?
Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място.
Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания?
Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение.
към беседата >>
Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти?
Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания?
Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти?
Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той?
към беседата >>
Същото можем да кажем и за злото.
Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти?
Същото можем да кажем и за злото.
Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро.
към беседата >>
Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него.
За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото.
Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него.
Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло.
към беседата >>
Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши.
Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него.
Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши.
Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия.
към беседата >>
Това не значи, че злото няма приложение.
Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши.
Това не значи, че злото няма приложение.
Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого.
към беседата >>
Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той?
Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение.
Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той?
За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия.
към беседата >>
За камъните е зло, но за него е добро.
Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той?
За камъните е зло, но за него е добро.
Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката?
към беседата >>
Значи не всякога злото е зло.
Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро.
Значи не всякога злото е зло.
Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен.
към беседата >>
Не всякога правото върви по права линия.
Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло.
Не всякога правото върви по права линия.
Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето.
към беседата >>
Казваме, че право е онова, което не ощетява никого.
Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия.
Казваме, че право е онова, което не ощетява никого.
Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето.
към беседата >>
Пътят на правото е правата линия.
Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого.
Пътят на правото е правата линия.
Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия?
към беседата >>
Какъв е пътят на извора или на реката?
За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия.
Какъв е пътят на извора или на реката?
Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара.
към беседата >>
Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен.
Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката?
Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен.
Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи?
към беседата >>
Тя има една цел – да се влее в морето.
Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен.
Тя има една цел – да се влее в морето.
От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи.
към беседата >>
От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето.
Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето.
От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето.
Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно.
към беседата >>
Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия?
Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето.
Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия?
Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата.
към беседата >>
Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара.
Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия?
Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара.
Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара.
Какво трябва да направи?
– Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява.
към беседата >>
– Или да пробие канарата, или да я обиколи.
Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи?
– Или да пробие канарата, или да я обиколи.
Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си.
към беседата >>
Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно.
От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи.
Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно.
Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния.
към беседата >>
Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата.
Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно.
Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата.
Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния. Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
към беседата >>
Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си.
Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата.
Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си.
В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния. Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
към беседата >>
В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява.
Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си.
В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява.
Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния. Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
към беседата >>
Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си.
– Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява.
Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си.
Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния. Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
към беседата >>
Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния.
Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си.
Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния.
Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
към беседата >>
Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния.
Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат силни.
Мнозина искат да бъдат силни.
Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши.
към беседата >>
Като канари ли искат да бъдат силни?
Мнозина искат да бъдат силни.
Като канари ли искат да бъдат силни?
Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави.
към беседата >>
Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им.
Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни?
Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им.
Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
към беседата >>
Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара?
Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им.
Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара?
Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
към беседата >>
Нищо особено.
Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара?
Нищо особено.
Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
към беседата >>
Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши.
Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено.
Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши.
Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
към беседата >>
Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави.
Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши.
Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави.
От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
към беседата >>
От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави.
От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.
към беседата >>
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия.
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия.
За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо? “ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят?
към беседата >>
За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял?
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия.
За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял?
Да не си болен нещо? “ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност.
към беседата >>
Да не си болен нещо?
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия. За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял?
Да не си болен нещо?
“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека.
към беседата >>
“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен.
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия. За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо?
“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен.
Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите?
към беседата >>
Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение.
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия. За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо? “ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен.
Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение.
Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния.
към беседата >>
Защо ви плаши жълтият цвят?
Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия. За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо? “ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение.
Защо ви плаши жълтият цвят?
Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци.
към беседата >>
Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност.
За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо? “ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят?
Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност.
Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети.
към беседата >>
Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека.
Да не си болен нещо? “ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност.
Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека.
Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща.
към беседата >>
Защо се страхувате от болестите?
“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека.
Защо се страхувате от болестите?
Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща.
към беседата >>
Те са професори, които преподават уроци на болния.
Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите?
Те са професори, които преподават уроци на болния.
Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му.
към беседата >>
Докато лежи, болният учи преподадените уроци.
Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния.
Докато лежи, болният учи преподадените уроци.
Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време.
към беседата >>
Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети.
Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци.
Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети.
Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него.
към беседата >>
Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща.
Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети.
Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща.
После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря.
към беседата >>
После на дясната – веднага се обръща.
Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща.
После на дясната – веднага се обръща.
Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта.
към беседата >>
Особено мнение не се чува вече от устата му.
Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща.
Особено мнение не се чува вече от устата му.
Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
към беседата >>
Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време.
Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му.
Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време.
Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
към беседата >>
Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него.
Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време.
Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него.
Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
към беседата >>
Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря.
Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него.
Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря.
Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
към беседата >>
Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта.
После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря.
Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта.
И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
към беседата >>
И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта.
И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.
към беседата >>
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство.
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство.
Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята.
към беседата >>
Щом намери богатството, болният оздравява, т.е.
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство.
Щом намери богатството, болният оздравява, т.е.
минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота.
към беседата >>
минава в по-горен клас.
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е.
минава в по-горен клас.
Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета.
към беседата >>
Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка.
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас.
Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка.
Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат.
към беседата >>
Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува.
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка.
Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува.
През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“?
към беседата >>
През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята.
И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува.
През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята.
Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика?
към беседата >>
Същото става и в живота.
Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята.
Същото става и в живота.
Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо.
към беседата >>
Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета.
минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота.
Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета.
Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво?
към беседата >>
Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат.
Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета.
Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат.
Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела.
към беседата >>
Откъде произлиза думата „скъсване“?
Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат.
Откъде произлиза думата „скъсване“?
Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела.
към беседата >>
Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика?
През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“?
Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика?
Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
към беседата >>
Значи той е бил вързан с нещо.
Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика?
Значи той е бил вързан с нещо.
С какво? С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
към беседата >>
С какво?
Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо.
С какво?
С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
към беседата >>
С мързела.
Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво?
С мързела.
Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
към беседата >>
Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела.
Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела.
Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела.
Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
към беседата >>
Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела.
Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.
към беседата >>
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език.
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език.
За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1.
към беседата >>
За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н.
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език.
За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н.
са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1.
към беседата >>
са по-големи от нея.
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език. За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н.
са по-големи от нея.
Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето.
към беседата >>
Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така.
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език. За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея.
Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така.
Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето.
към беседата >>
Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н.
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език. За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така.
Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н.
И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно.
към беседата >>
И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1.
Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език. За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н.
И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1.
При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира.
към беседата >>
При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1.
За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1.
При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1.
Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите.
към беседата >>
Числото две е майката, три е детето.
са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1.
Числото две е майката, три е детето.
Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им.
към беседата >>
Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето.
Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето.
Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето.
Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават.
към беседата >>
Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно.
Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето.
Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно.
Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката.
към беседата >>
Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира.
И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно.
Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира.
Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен.
към беседата >>
Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите.
При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира.
Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите.
Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират.
към беседата >>
Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им.
Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите.
Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им.
Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима.
към беседата >>
Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават.
Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им.
Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават.
Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш.
към беседата >>
Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката.
Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават.
Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката.
Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава.
към беседата >>
Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен.
Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката.
Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен.
Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става.
към беседата >>
Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират.
Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен.
Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират.
Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава.
към беседата >>
Положителното дава, а отрицателното взима.
Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират.
Положителното дава, а отрицателното взима.
Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма.
към беседата >>
Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш.
Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима.
Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш.
Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима.
към беседата >>
Като вземе нещо, човек трябва да дава.
Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш.
Като вземе нещо, човек трябва да дава.
Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота.
към беседата >>
Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става.
Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава.
Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става.
Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва.
към беседата >>
Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава.
Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става.
Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава.
Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
към беседата >>
Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма.
Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава.
Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма.
Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
към беседата >>
Щом се облекчи, отново ще взима.
Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма.
Щом се облекчи, отново ще взима.
В това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
към беседата >>
В това отношение гладът играе важна роля в живота.
Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима.
В това отношение гладът играе важна роля в живота.
Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
към беседата >>
Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва.
Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота.
Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва.
Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
към беседата >>
Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва.
Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.
към беседата >>
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането?
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането?
– Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката.
към беседата >>
– Даването.
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането?
– Даването.
Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3.
към беседата >>
Природата е дала първа, а след нея всички същества.
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? – Даването.
Природата е дала първа, а след нея всички същества.
Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния.
към беседата >>
Значи първият процес е даването, а вторият – взимането.
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? – Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества.
Значи първият процес е даването, а вторият – взимането.
Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго.
към беседата >>
Тройката, т.е.
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? – Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането.
Тройката, т.е.
детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина.
към беседата >>
детето, взима от майката, от двойката.
Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? – Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е.
детето, взима от майката, от двойката.
Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича.
към беседата >>
Имаме процеса 2-3.
– Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката.
Имаме процеса 2-3.
Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата.
към беседата >>
Така е в динамичния свят, а не в статичния.
Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3.
Така е в динамичния свят, а не в статичния.
Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате.
към беседата >>
Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго.
Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния.
Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго.
Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо?
към беседата >>
Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина.
Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго.
Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина.
Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата.
към беседата >>
Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича.
детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина.
Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича.
С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината.
към беседата >>
С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата.
Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича.
С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата.
Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината.
към беседата >>
Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате.
Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата.
Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате.
Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек.
към беседата >>
Някой отрича истината. Защо?
Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате.
Някой отрича истината. Защо?
– Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало.
към беседата >>
– Защото допуска лъжата.
Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо?
– Защото допуска лъжата.
И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат.
към беседата >>
И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината.
Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата.
И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината.
Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите?
към беседата >>
Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината.
С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината.
Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината.
Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата.
към беседата >>
Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек.
Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината.
Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек.
Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост.
към беседата >>
Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало.
Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек.
Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало.
Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е.
към беседата >>
Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат.
– Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало.
Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат.
В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето.
към беседата >>
В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите?
И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат.
В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите?
Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял.
към беседата >>
Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата.
Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите?
Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата.
Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето.
към беседата >>
Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост.
Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата.
Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост.
Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога.
към беседата >>
Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е.
Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост.
Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е.
Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял.
към беседата >>
Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето.
Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е.
Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето.
Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог.
към беседата >>
Нищо не е видял.
В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето.
Нищо не е видял.
Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае.
към беседата >>
Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето.
Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял.
Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето.
Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите.
към беседата >>
Някой видял Бога.
Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето.
Някой видял Бога.
Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава.
към беседата >>
Нищо не е видял.
Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога.
Нищо не е видял.
Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш.
към беседата >>
Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог.
Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял.
Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог.
Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява.
към беседата >>
Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае.
Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог.
Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае.
Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава.
към беседата >>
Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите.
Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае.
Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите.
Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима.
към беседата >>
Ако някой знае повече, ще дава.
Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите.
Ако някой знае повече, ще дава.
Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата.
към беседата >>
Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш.
Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава.
Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш.
Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва.
към беседата >>
Като взима оттук-оттам, човек забогатява.
Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш.
Като взима оттук-оттам, човек забогатява.
А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи.
към беседата >>
А щом забогатее, той трябва да дава.
Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява.
А щом забогатее, той трябва да дава.
Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа.
към беседата >>
Помнете: Истината дава, лъжата взима.
Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава.
Помнете: Истината дава, лъжата взима.
Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше.
към беседата >>
Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата.
Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима.
Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата.
Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва.
към беседата >>
Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва.
Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата.
Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва.
Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират.
към беседата >>
Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи.
Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва.
Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи.
Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си.
към беседата >>
Това беше първата лъжа.
А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи.
Това беше първата лъжа.
Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава.
към беседата >>
Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше.
Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа.
Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше.
Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо.
към беседата >>
Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва.
Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше.
Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва.
Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
към беседата >>
Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират.
Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва.
Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират.
Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
към беседата >>
Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си.
Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират.
Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си.
Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
към беседата >>
Това не трябва да ви обезсърчава.
Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си.
Това не трябва да ви обезсърчава.
Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
към беседата >>
Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо.
Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава.
Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо.
Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
към беседата >>
Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо.
Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.
към беседата >>
Кой е изходният път?
Кой е изходният път?
Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия.
към беседата >>
Как може да се освободи човек от лъжата?
Кой е изходният път?
Как може да се освободи човек от лъжата?
– Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта.
към беседата >>
– Като я впрегне на работа.
Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата?
– Като я впрегне на работа.
Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна.
към беседата >>
Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа.
Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа.
Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа.
Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години.
към беседата >>
Разумен човек е този, който се учи от истината.
Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа.
Разумен човек е този, който се учи от истината.
Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат.
към беседата >>
Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия.
Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината.
Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия.
Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха?
към беседата >>
Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта.
Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия.
Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта.
Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия?
към беседата >>
Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна.
– Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта.
Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна.
С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия.
към беседата >>
С нея той може да разполага най-много 120 години.
Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна.
С нея той може да разполага най-много 120 години.
Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват.
към беседата >>
Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат.
Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години.
Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат.
Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва.
към беседата >>
Трябва ли да жали човек за старата си дреха?
Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат.
Трябва ли да жали човек за старата си дреха?
Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие.
към беседата >>
Трябва ли да плаче за света на относителните понятия?
Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха?
Трябва ли да плаче за света на относителните понятия?
Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина.
към беседата >>
Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия.
Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия?
Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия.
Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва.
към беседата >>
Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват.
С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия.
Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват.
Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд.
към беседата >>
Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва.
Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват.
Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва.
Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша?
към беседата >>
Детето се чуди на това противоречие.
Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва.
Детето се чуди на това противоречие.
Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие.
към беседата >>
Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина.
Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие.
Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина.
Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата.
към беседата >>
Селянинът мълчи, нищо не казва.
Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина.
Селянинът мълчи, нищо не казва.
Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва.
към беседата >>
Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд.
Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва.
Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд.
Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва.
към беседата >>
Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша?
Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд.
Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша?
Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление.
към беседата >>
Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие.
Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша?
Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие.
Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата.
към беседата >>
Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата.
Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие.
Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата.
Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си.
към беседата >>
Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва.
Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата.
Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва.
Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия.
към беседата >>
В ръцете едната е минус, другата плюс.
(втори вариант)
Запример вземете очите на човека. Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви. Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс.
В ръцете едната е минус, другата плюс.
Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат.
към втори вариант >>
Краката единият е минус, другият е плюс.
(втори вариант)
Запример вземете очите на човека. Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви. Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс.
Краката единият е минус, другият е плюс.
Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема.
към втори вариант >>
Смяна е станало.
(втори вариант)
Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви. Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс.
Смяна е станало.
Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус.
към втори вариант >>
Било е време, когато хората са били леваци.
(втори вариант)
Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало.
Било е време, когато хората са били леваци.
Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително.
към втори вариант >>
Хората днес работят с дясната ръка повече.
(втори вариант)
Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци.
Хората днес работят с дясната ръка повече.
Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително. Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде.
към втори вариант >>
Сега плюс е това, от което нещата излизат.
(втори вариант)
В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече.
Сега плюс е това, от което нещата излизат.
Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително. Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде. Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
към втори вариант >>
Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема.
(втори вариант)
Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат.
Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема.
Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително. Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде. Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
към втори вариант >>
Туй, което може да възприеме, то е минус.
(втори вариант)
Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема.
Туй, което може да възприеме, то е минус.
Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително. Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде. Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
към втори вариант >>
Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително.
(втори вариант)
Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус.
Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително.
Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде. Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
към втори вариант >>
Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде.
(втори вариант)
Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително.
Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде.
Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
към втори вариант >>
Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
(втори вариант)
Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително. Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде.
Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.
към втори вариант >>
Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава.
(втори вариант)
Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава.
Най-първо вълната била дреха на една овца. Както овцата е скроила вълната, не става за облекло. След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата. Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.
към втори вариант >>
Най-първо вълната била дреха на една овца.
(втори вариант)
Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава.
Най-първо вълната била дреха на една овца.
Както овцата е скроила вълната, не става за облекло. След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата. Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.
към втори вариант >>
Както овцата е скроила вълната, не става за облекло.
(втори вариант)
Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава. Най-първо вълната била дреха на една овца.
Както овцата е скроила вълната, не става за облекло.
След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата. Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.
към втори вариант >>
След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата.
(втори вариант)
Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава. Най-първо вълната била дреха на една овца. Както овцата е скроила вълната, не става за облекло.
След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата.
Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.
към втори вариант >>
Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.
(втори вариант)
Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава. Най-първо вълната била дреха на една овца. Както овцата е скроила вълната, не става за облекло. След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата.
Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.
към втори вариант >>
Та казвам, има да даваш.
(втори вариант)
Та казвам, има да даваш.
Това е минус. Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”?
към втори вариант >>
Това е минус.
(втори вариант)
Та казвам, има да даваш.
Това е минус.
Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава.
към втори вариант >>
Има да вземаш, това е плюс.
(втори вариант)
Та казвам, има да даваш. Това е минус.
Има да вземаш, това е плюс.
Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата?
към втори вариант >>
Под думата “минус” има да дава.
(втори вариант)
Та казвам, има да даваш. Това е минус. Има да вземаш, това е плюс.
Под думата “минус” има да дава.
Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането?
към втори вариант >>
Откъде ще вземе да дава?
(втори вариант)
Та казвам, има да даваш. Това е минус. Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава.
Откъде ще вземе да дава?
Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е?
към втори вариант >>
Какво разбираме под думата “минус”?
(втори вариант)
Та казвам, има да даваш. Това е минус. Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава?
Какво разбираме под думата “минус”?
Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс.
към втори вариант >>
Има да дава, понеже той трябва да дава.
(втори вариант)
Това е минус. Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”?
Има да дава, понеже той трябва да дава.
Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс.
към втори вариант >>
Кой процес следва най-първо в природата?
(втори вариант)
Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава.
Кой процес следва най-първо в природата?
Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде.
към втори вариант >>
Даването или вземането?
(втори вариант)
Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата?
Даването или вземането?
Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе.
към втори вариант >>
Вземането какво е?
(втори вариант)
Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането?
Вземането какво е?
Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш.
към втори вариант >>
Вземането е плюс.
(втори вариант)
Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е?
Вземането е плюс.
Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост.
към втори вариант >>
Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс.
(втори вариант)
Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс.
Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс.
Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш.
към втори вариант >>
Всеки, който вземе, трябва да даде.
(втори вариант)
Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс.
Всеки, който вземе, трябва да даде.
Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е?
към втори вариант >>
Всеки, който дава, трябва да вземе.
(втори вариант)
Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде.
Всеки, който дава, трябва да вземе.
Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял?
към втори вариант >>
Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш.
(втори вариант)
Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе.
Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш.
Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи.
към втори вариант >>
Ти трябва да дадеш по една необходимост.
(втори вариант)
Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш.
Ти трябва да дадеш по една необходимост.
Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи. Сега не може да давате.
към втори вариант >>
Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш.
(втори вариант)
Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост.
Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш.
Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи. Сега не може да давате. Има процес, в който човек трябва да даде.
към втори вариант >>
Гладът, като ядеш, какъв процес е?
(втори вариант)
Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш.
Гладът, като ядеш, какъв процес е?
Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи. Сега не може да давате. Има процес, в който човек трябва да даде.
към втори вариант >>
Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял?
(втори вариант)
Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е?
Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял?
Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи. Сега не може да давате. Има процес, в който човек трябва да даде.
към втори вариант >>
Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи.
(втори вариант)
Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял?
Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи.
Сега не може да давате. Има процес, в който човек трябва да даде.
към втори вариант >>
Сега не може да давате.
(втори вариант)
Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи.
Сега не може да давате.
Има процес, в който човек трябва да даде.
към втори вариант >>
Има процес, в който човек трябва да даде.
(втори вариант)
Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи. Сега не може да давате.
Има процес, в който човек трябва да даде.
към втори вариант >>
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира.
(втори вариант)
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира.
Тази пара става на вода и пада на почвата. Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел.
към втори вариант >>
Тази пара става на вода и пада на почвата.
(втори вариант)
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира.
Тази пара става на вода и пада на почвата.
Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата.
към втори вариант >>
Водата се просмуква в почвата.
(втори вариант)
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира. Тази пара става на вода и пада на почвата.
Водата се просмуква в почвата.
След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване.
към втори вариант >>
След като се събере, тази вода става на река.
(втори вариант)
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира. Тази пара става на вода и пада на почвата. Водата се просмуква в почвата.
След като се събере, тази вода става на река.
Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш.
към втори вариант >>
Тази вода, която е възприела вече, тя дава.
(втори вариант)
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира. Тази пара става на вода и пада на почвата. Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река.
Тази вода, която е възприела вече, тя дава.
Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе.
към втори вариант >>
Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел.
(втори вариант)
В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира. Тази пара става на вода и пада на почвата. Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава.
Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел.
Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две.
към втори вариант >>
Единственото, което дава, е природата.
(втори вариант)
Тази пара става на вода и пада на почвата. Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел.
Единственото, което дава, е природата.
Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят?
към втори вариант >>
Първият процес в природата почва с даване.
(втори вариант)
Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата.
Първият процес в природата почва с даване.
Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят.
към втори вариант >>
Вторият процес е да вземеш.
(втори вариант)
След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване.
Вторият процес е да вземеш.
Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък.
към втори вариант >>
Затова този е втори процес, който има да вземе.
(втори вариант)
Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш.
Затова този е втори процес, който има да вземе.
Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три.
към втори вариант >>
Три взема от две.
(втори вариант)
Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе.
Три взема от две.
Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две?
към втори вариант >>
Как вървят?
(втори вариант)
Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две.
Как вървят?
Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три.
към втори вариант >>
Когато се дробят.
(втори вариант)
Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят?
Когато се дробят.
Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие.
към втори вариант >>
Имаш един голям камък.
(втори вариант)
Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят.
Имаш един голям камък.
После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин.
към втори вариант >>
После го разделиш на три.
(втори вариант)
Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък.
После го разделиш на три.
Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица.
към втори вариант >>
Три ли е по-голямо от две?
(втори вариант)
Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три.
Три ли е по-голямо от две?
В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса.
към втори вариант >>
В друго отношение две е по-голямо от три.
(втори вариант)
Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две?
В друго отношение две е по-голямо от три.
По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре.
към втори вариант >>
По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие.
(втори вариант)
Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три.
По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие.
Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре. От едно надолу нещата вече се намаляват.
към втори вариант >>
Във физическия свят нещата са наредени по един начин.
(втори вариант)
Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие.
Във физическия свят нещата са наредени по един начин.
Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре. От едно надолу нещата вече се намаляват. От едно нагоре числата се увеличават.
към втори вариант >>
Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица.
(втори вариант)
После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин.
Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица.
Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре. От едно надолу нещата вече се намаляват. От едно нагоре числата се увеличават.
към втори вариант >>
Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса.
(втори вариант)
Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица.
Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса.
Единият процес надолу, другият процес е нагоре. От едно надолу нещата вече се намаляват. От едно нагоре числата се увеличават.
към втори вариант >>
Единият процес надолу, другият процес е нагоре.
(втори вариант)
В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса.
Единият процес надолу, другият процес е нагоре.
От едно надолу нещата вече се намаляват. От едно нагоре числата се увеличават.
към втори вариант >>
От едно надолу нещата вече се намаляват.
(втори вариант)
По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре.
От едно надолу нещата вече се намаляват.
От едно нагоре числата се увеличават.
към втори вариант >>
От едно нагоре числата се увеличават.
(втори вариант)
Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре. От едно надолу нещата вече се намаляват.
От едно нагоре числата се увеличават.
към втори вариант >>
Сега се намираме в един относителен свят.
(втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят.
Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем.
към втори вариант >>
Кажете двама души могат ли да бъдат равни.
(втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят.
Кажете двама души могат ли да бъдат равни.
Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не?
към втори вариант >>
Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият.
(втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят. Кажете двама души могат ли да бъдат равни.
Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият.
Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не? Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно.
към втори вариант >>
Стават неща недоказани.
(втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят. Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият.
Стават неща недоказани.
Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не? Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно. Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
към втори вариант >>
Когато нещата не се доказват, какво положение има?
(втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят. Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани.
Когато нещата не се доказват, какво положение има?
Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не? Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно. Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
към втори вариант >>
Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем.
(втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят. Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има?
Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем.
Запример има ли Бог, или не? Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно. Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
към втори вариант >>
Запример има ли Бог, или не?
(втори вариант)
Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем.
Запример има ли Бог, или не?
Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно. Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
към втори вариант >>
Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно.
(втори вариант)
Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не?
Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно.
Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
към втори вариант >>
Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
(втори вариант)
Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не? Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно.
Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.
към втори вариант >>
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича.
(втори вариант)
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича.
Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа. С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата.
към втори вариант >>
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате?
(втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате?
В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало.
към втори вариант >>
Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа.
(втори вариант)
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича.
Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа.
С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс.
към втори вариант >>
В кой свят е прилежанието?
(втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате?
В кой свят е прилежанието?
В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало?
към втори вариант >>
С туй, което отричаш, може да работиш.
(втори вариант)
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича. Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа.
С туй, което отричаш, може да работиш.
Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто.
към втори вариант >>
В умствения свят, в духовния или във физическия свят?
(втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието?
В умствения свят, в духовния или във физическия свят?
В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание.
към втори вариант >>
Туй, което доказваш, може да работиш.
(втори вариант)
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича. Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа. С туй, което отричаш, може да работиш.
Туй, което доказваш, може да работиш.
Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди.
към втори вариант >>
В какво прилежава човек най-много?
(втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят?
В какво прилежава човек най-много?
В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът.
към втори вариант >>
Запример отричаш истината.
(втори вариант)
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича. Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа. С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш.
Запример отричаш истината.
Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата.
към втори вариант >>
В яденето.
(втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много?
В яденето.
Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада.
към втори вариант >>
Отричането е дошло от лъжата.
(втори вариант)
Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича. Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа. С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината.
Отричането е дошло от лъжата.
Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата?
към втори вариант >>
Прилежание има такова небивало.
(втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето.
Прилежание има такова небивало.
Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада.
към втори вариант >>
Лъжата е минус, истината е плюс.
(втори вариант)
Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа. С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата.
Лъжата е минус, истината е плюс.
Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея?
към втори вариант >>
Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало?
(втори вариант)
В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало.
Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало?
В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва.
към втори вариант >>
Лъжата е минус, лъжата е намясто.
(втори вариант)
С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс.
Лъжата е минус, лъжата е намясто.
Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я.
към втори вариант >>
В яденето има голямо прилежание.
(втори вариант)
В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало?
В яденето има голямо прилежание.
Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>
Ако не беше намясто, не щеше да се роди.
(втори вариант)
Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто.
Ако не беше намясто, не щеше да се роди.
Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”?
към втори вариант >>
Но в прилежанието е гладът.
(втори вариант)
В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание.
Но в прилежанието е гладът.
Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>
Щом се родила, има си място лъжата.
(втори вариант)
Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди.
Щом се родила, има си място лъжата.
Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината.
към втори вариант >>
Аз го наричам прилежание на глада.
(втори вариант)
В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът.
Аз го наричам прилежание на глада.
То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>
Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата?
(втори вариант)
Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата.
Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата?
Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината.
към втори вариант >>
То е войник, служи на глада.
(втори вариант)
Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада.
То е войник, служи на глада.
Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>
Има ли някой от вас да не е близвал от нея?
(втори вариант)
Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата?
Има ли някой от вас да не е близвал от нея?
Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата.
към втори вариант >>
Генералът е гладък, който заповядва.
(втори вариант)
Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада.
Генералът е гладък, който заповядва.
Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>
Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я.
(втори вариант)
Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея?
Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я.
Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината.
към втори вариант >>
Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
(втори вариант)
В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва.
Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “лъжа”?
(втори вариант)
Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я.
Какво разбирате под думата “лъжа”?
лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
към втори вариант >>
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне.
(втори вариант)
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне.
Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли? Какво подразбира думата “светия”? Светия подразбира едно и я използвате за друга. Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си. Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
към втори вариант >>
лъжата е сянка на истината.
(втори вариант)
Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”?
лъжата е сянка на истината.
Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината.
към втори вариант >>
Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли?
(втори вариант)
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне.
Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли?
Какво подразбира думата “светия”? Светия подразбира едно и я използвате за друга. Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си. Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
към втори вариант >>
Лъжата показва пътя към истината.
(втори вариант)
Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината.
Лъжата показва пътя към истината.
Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината. Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
към втори вариант >>
Какво подразбира думата “светия”?
(втори вариант)
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне. Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли?
Какво подразбира думата “светия”?
Светия подразбира едно и я използвате за друга. Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си. Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
към втори вариант >>
Истината показва пътя на лъжата.
(втори вариант)
Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината.
Истината показва пътя на лъжата.
Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината. Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Неизбежно е.
към втори вариант >>
Светия подразбира едно и я използвате за друга.
(втори вариант)
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне. Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли? Какво подразбира думата “светия”?
Светия подразбира едно и я използвате за друга.
Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си. Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
към втори вариант >>
Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината.
(втори вариант)
Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата.
Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината.
Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината. Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Неизбежно е.
към втори вариант >>
Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си.
(втори вариант)
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне. Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли? Какво подразбира думата “светия”? Светия подразбира едно и я използвате за друга.
Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си.
Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
към втори вариант >>
Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината.
Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината. Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Неизбежно е.
към втори вариант >>
Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
(втори вариант)
Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне. Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли? Какво подразбира думата “светия”? Светия подразбира едно и я използвате за друга. Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си.
Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.
към втори вариант >>
Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината.
(втори вариант)
лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината.
Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Неизбежно е.
към втори вариант >>
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях.
(втори вариант)
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях.
Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят. Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена?
към втори вариант >>
Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
(втори вариант)
Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината.
Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
Неизбежно е.
към втори вариант >>
Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят.
(втори вариант)
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях.
Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят.
Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”.
към втори вариант >>
Неизбежно е.
(втори вариант)
Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината. Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата.
Неизбежно е.
към втори вариант >>
Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си.
(втори вариант)
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях. Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят.
Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си.
Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте един богат човек.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте един богат човек.
Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината? Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е?
към втори вариант >>
Сега запример вземете думата “учен човек”.
(втори вариант)
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях. Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят. Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си.
Сега запример вземете думата “учен човек”.
Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”.
към втори вариант >>
Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте един богат човек.
Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината?
Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова?
към втори вариант >>
Какво подразбира?
(втори вариант)
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях. Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят. Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”.
Какво подразбира?
Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”.
към втори вариант >>
Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте един богат човек. Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината?
Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона.
Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща.
към втори вариант >>
Думата златна ли е, или позлатена?
(втори вариант)
Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях. Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят. Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира?
Думата златна ли е, или позлатена?
Или вземете “добър човек”.
към втори вариант >>
Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте един богат човек. Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината? Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона.
Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек?
Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина.
към втори вариант >>
Или вземете “добър човек”.
(втори вариант)
Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят. Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена?
Или вземете “добър човек”.
към втори вариант >>
Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте един богат човек. Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината? Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек?
Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер.
Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина. Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче.
към втори вариант >>
Прилежанието какъв стремеж има?
(втори вариант)
Прилежанието какъв стремеж има?
Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор.
към втори вариант >>
Туй богат човек ли е?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте един богат човек. Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината? Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер.
Туй богат човек ли е?
Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина. Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче. Пък то е лъжливото.
към втори вариант >>
Три посоки на движение имаме.
(втори вариант)
Прилежанието какъв стремеж има?
Три посоки на движение имаме.
В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек.
към втори вариант >>
Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова?
(втори вариант)
Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината? Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е?
Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова?
Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина. Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче. Пък то е лъжливото.
към втори вариант >>
В коя прилежанието е най-силно?
(втори вариант)
Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме.
В коя прилежанието е най-силно?
В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате.
към втори вариант >>
Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща.
(втори вариант)
Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова?
Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща.
Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина. Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче. Пък то е лъжливото.
към втори вариант >>
В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално?
(втори вариант)
Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно?
В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално?
В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш.
към втори вариант >>
Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина.
(втори вариант)
Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща.
Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина.
Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче. Пък то е лъжливото.
към втори вариант >>
В какво човек прилежава повече?
(втори вариант)
Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално?
В какво човек прилежава повече?
Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание.
към втори вариант >>
Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче.
(втори вариант)
Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина.
Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче.
Пък то е лъжливото.
към втори вариант >>
Вие не правите разбор.
(втори вариант)
Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече?
Вие не правите разбор.
Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи.
към втори вариант >>
Пък то е лъжливото.
(втори вариант)
Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина. Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче.
Пък то е лъжливото.
към втори вариант >>
Някой път вие мислите, че сте учен човек.
(втори вариант)
Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор.
Някой път вие мислите, че сте учен човек.
Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи. Знание е туй, което може да ти послужи.
към втори вариант >>
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда.
(втори вариант)
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда.
Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно. Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения.
към втори вариант >>
Не правите един разбор, да се анализирате.
(втори вариант)
В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек.
Не правите един разбор, да се анализирате.
Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи. Знание е туй, което може да ти послужи. Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
към втори вариант >>
Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно.
(втори вариант)
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда.
Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно.
Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди.
към втори вариант >>
Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш.
(втори вариант)
В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате.
Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш.
Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи. Знание е туй, което може да ти послужи. Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко.
(втори вариант)
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда. Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно.
Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко.
Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно.
към втори вариант >>
Всичко туй, което хората знаят, то не е знание.
(втори вариант)
В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш.
Всичко туй, което хората знаят, то не е знание.
Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи. Знание е туй, което може да ти послужи. Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
към втори вариант >>
Част от тази светлина си спрял.
(втори вариант)
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда. Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно. Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко.
Част от тази светлина си спрял.
Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето.
към втори вариант >>
Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи.
(втори вариант)
Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание.
Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи.
Знание е туй, което може да ти послужи. Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
към втори вариант >>
Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога?
(втори вариант)
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда. Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно. Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял.
Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога?
Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял.
към втори вариант >>
Знание е туй, което може да ти послужи.
(втори вариант)
Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи.
Знание е туй, което може да ти послужи.
Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
към втори вариант >>
Не си го видял, видял си малко от неговите творения.
(втори вариант)
Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда. Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно. Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога?
Не си го видял, видял си малко от неговите творения.
Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето.
към втори вариант >>
Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
(втори вариант)
Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи. Знание е туй, което може да ти послужи.
Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?
към втори вариант >>
Казва, че изследвал пространството, всичките звезди.
(втори вариант)
Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно. Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения.
Казва, че изследвал пространството, всичките звезди.
Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е?
към втори вариант >>
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър.
(втори вариант)
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър.
Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне? Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай.
към втори вариант >>
Това не е вярно.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди.
Това не е вярно.
Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е? Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето?
към втори вариант >>
Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне?
(втори вариант)
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър.
Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне?
Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото.
към втори вариант >>
Видях слънцето.
(втори вариант)
Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно.
Видях слънцето.
Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е? Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето? Каква част от истината съдържа то?
към втори вариант >>
Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е?
(втори вариант)
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър. Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне?
Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е?
Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло.
към втори вариант >>
Не е вярно, че си го видял.
(втори вариант)
Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето.
Не е вярно, че си го видял.
Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е? Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето? Каква част от истината съдържа то?
към втори вариант >>
Пък и за злото е същото.
(втори вариант)
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър. Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне? Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е?
Пък и за злото е същото.
Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш?
към втори вариант >>
Ти си видял един кръг от слънцето.
(втори вариант)
Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял.
Ти си видял един кръг от слънцето.
Това слънцето ли е? Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето? Каква част от истината съдържа то?
към втори вариант >>
Зло, което не може да ти помогне, защо ти е?
(втори вариант)
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър. Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне? Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото.
Зло, което не може да ти помогне, защо ти е?
Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните.
към втори вариант >>
Това слънцето ли е?
(втори вариант)
Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето.
Това слънцето ли е?
Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето? Каква част от истината съдържа то?
към втори вариант >>
Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай.
(втори вариант)
Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър. Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне? Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е?
Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай.
Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло.
към втори вариант >>
Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето?
(втори вариант)
Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е?
Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето?
Каква част от истината съдържа то?
към втори вариант >>
Вие имате съвсем обикновено схващане за злото.
(втори вариант)
Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне? Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай.
Вие имате съвсем обикновено схващане за злото.
Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е?
към втори вариант >>
Каква част от истината съдържа то?
(втори вариант)
Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е? Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето?
Каква част от истината съдържа то?
към втори вариант >>
Да не правиш зло.
(втори вариант)
Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото.
Да не правиш зло.
Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право?
към втори вариант >>
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието.
(втори вариант)
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието.
Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае. Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде.
към втори вариант >>
Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш?
(втори вариант)
Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло.
Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш?
На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят.
към втори вариант >>
Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае.
(втори вариант)
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието.
Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае.
Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе.
към втори вариант >>
На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните.
(втори вариант)
Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш?
На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните.
Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва?
към втори вариант >>
Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи.
(втори вариант)
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието. Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае.
Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи.
Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш.
към втори вариант >>
Че то е зло.
(втори вариант)
Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните.
Че то е зло.
Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого.
към втори вариант >>
Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи.
(втори вариант)
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието. Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае. Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи.
Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи.
Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш.
към втори вариант >>
Сега да чупиш камъните, право ли е?
(втори вариант)
Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло.
Сега да чупиш камъните, право ли е?
В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото?
към втори вариант >>
Като знае малко, има какво да учи.
(втори вариант)
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието. Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае. Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи.
Като знае малко, има какво да учи.
Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш.
към втори вариант >>
В света кое е право?
(втори вариант)
Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е?
В света кое е право?
Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия.
към втори вариант >>
Много като знае, има какво да даде.
(втори вариант)
Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието. Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае. Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи.
Много като знае, има какво да даде.
Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде.
към втори вариант >>
Правото вече подразбира един организиран свят.
(втори вариант)
Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право?
Правото вече подразбира един организиран свят.
Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви.
към втори вариант >>
Малко като знае, трябва да вземе.
(втори вариант)
Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае. Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде.
Малко като знае, трябва да вземе.
Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал.
към втори вариант >>
Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва?
(втори вариант)
На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят.
Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва?
Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права.
към втори вариант >>
Щом много знаеш, ще даваш.
(втори вариант)
Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе.
Щом много знаеш, ще даваш.
Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си.
към втори вариант >>
Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого.
(втори вариант)
Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва?
Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого.
По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето.
към втори вариант >>
Като дадеш, ти се радваш.
(втори вариант)
Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш.
Като дадеш, ти се радваш.
Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината.
към втори вариант >>
По каква линия тръгва правото?
(втори вариант)
Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого.
По каква линия тръгва правото?
Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето.
към втори вариант >>
Ако малко знаеш, ще вземаш.
(втори вариант)
Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш.
Ако малко знаеш, ще вземаш.
Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш.
към втори вариант >>
Тръгва по права линия.
(втори вариант)
В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото?
Тръгва по права линия.
Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече.
към втори вариант >>
Този ще ти даде, онзи ще ти даде.
(втори вариант)
Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш.
Този ще ти даде, онзи ще ти даде.
Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая?
към втори вариант >>
Но ако един извор тръгне, как ще върви.
(втори вариант)
Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия.
Но ако един извор тръгне, как ще върви.
Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи.
към втори вариант >>
Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал.
(втори вариант)
Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде.
Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал.
Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод.
към втори вариант >>
Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права.
(втори вариант)
Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви.
Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права.
Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка.
към втори вариант >>
Трябва да започнеш да даваш от себе си.
(втори вариант)
Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал.
Трябва да започнеш да даваш от себе си.
Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа.
към втори вариант >>
Защото в края е морето.
(втори вариант)
Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права.
Защото в края е морето.
Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане?
към втори вариант >>
Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината.
(втори вариант)
Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си.
Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината.
Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае.
към втори вариант >>
Целта на водата е морето.
(втори вариант)
По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето.
Целта на водата е морето.
Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат?
към втори вариант >>
Лъжата се ражда от нещо, което вземаш.
(втори вариант)
Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината.
Лъжата се ражда от нещо, което вземаш.
Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето.
Нищо повече.
Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка.
към втори вариант >>
Кога се роди лъжата в рая?
(втори вариант)
Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш.
Кога се роди лъжата в рая?
Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата.
към втори вариант >>
Казвате, да не криволичи.
(втори вариант)
Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече.
Казвате, да не криволичи.
Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка?
към втори вариант >>
Ева като взе от онзи плод.
(втори вариант)
Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая?
Ева като взе от онзи плод.
То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла.
към втори вариант >>
Казва, да не кръшка.
(втори вариант)
Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи.
Казва, да не кръшка.
Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави?
към втори вариант >>
То е лъжа.
(втори вариант)
Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод.
То е лъжа.
Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла. Той нищо няма да научи.
към втори вариант >>
Но това движение на водата не е ли кръшкане?
(втори вариант)
Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка.
Но това движение на водата не е ли кръшкане?
Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави? Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката.
към втори вариант >>
Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае.
(втори вариант)
Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа.
Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае.
Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла. Той нищо няма да научи. Като се роди, той много малко ще научи.
към втори вариант >>
Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат?
(втори вариант)
Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане?
Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат?
Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави? Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката. Срещне друга, каже “пардон”.
към втори вариант >>
Ето лъжата, иде вече.
(втори вариант)
Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае.
Ето лъжата, иде вече.
Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла. Той нищо няма да научи. Като се роди, той много малко ще научи.
към втори вариант >>
Казва, да не кръшка.
(втори вариант)
Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат?
Казва, да не кръшка.
Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави? Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката. Срещне друга, каже “пардон”.
към втори вариант >>
Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата.
(втори вариант)
Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече.
Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата.
Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла. Той нищо няма да научи. Като се роди, той много малко ще научи.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави да не кръшка?
(втори вариант)
Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка.
Какво трябва да прави да не кръшка?
Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави? Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката. Срещне друга, каже “пардон”.
към втори вариант >>
Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла.
(втори вариант)
Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата.
Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла.
Той нищо няма да научи. Като се роди, той много малко ще научи.
към втори вариант >>
Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави?
(втори вариант)
Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка?
Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави?
Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката. Срещне друга, каже “пардон”.
към втори вариант >>
Той нищо няма да научи.
(втори вариант)
То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла.
Той нищо няма да научи.
Като се роди, той много малко ще научи.
към втори вариант >>
Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката.
(втори вариант)
Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави?
Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката.
Срещне друга, каже “пардон”.
към втори вариант >>
Като се роди, той много малко ще научи.
(втори вариант)
Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла. Той нищо няма да научи.
Като се роди, той много малко ще научи.
към втори вариант >>
Срещне друга, каже “пардон”.
(втори вариант)
Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави? Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката.
Срещне друга, каже “пардон”.
към втори вариант >>
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите.
(втори вариант)
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите.
Какво може да получиш? Ако станеш един цар, добре. Но ще остарееш, ще те детронират. Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират. Какво ще кажеш?
към втори вариант >>
Какво значи думата “пардон”?
(втори вариант)
Какво значи думата “пардон”?
Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”? На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш.
към втори вариант >>
Какво може да получиш?
(втори вариант)
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите.
Какво може да получиш?
Ако станеш един цар, добре. Но ще остарееш, ще те детронират. Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират. Какво ще кажеш? Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
към втори вариант >>
Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”?
(втори вариант)
Какво значи думата “пардон”?
Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”?
На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата.
към втори вариант >>
Ако станеш един цар, добре.
(втори вариант)
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите. Какво може да получиш?
Ако станеш един цар, добре.
Но ще остарееш, ще те детронират. Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират. Какво ще кажеш? Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
към втори вариант >>
На кого се извинява?
(втори вариант)
Какво значи думата “пардон”? Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”?
На кого се извинява?
Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба.
към втори вариант >>
Но ще остарееш, ще те детронират.
(втори вариант)
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите. Какво може да получиш? Ако станеш един цар, добре.
Но ще остарееш, ще те детронират.
Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират. Какво ще кажеш? Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
към втори вариант >>
Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен.
(втори вариант)
Какво значи думата “пардон”? Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”? На кого се извинява?
Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен.
Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място.
към втори вариант >>
Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират.
(втори вариант)
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите. Какво може да получиш? Ако станеш един цар, добре. Но ще остарееш, ще те детронират.
Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират.
Какво ще кажеш? Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
към втори вариант >>
Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен.
(втори вариант)
Какво значи думата “пардон”? Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”? На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен.
Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен.
На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил?
към втори вариант >>
Какво ще кажеш?
(втори вариант)
Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите. Какво може да получиш? Ако станеш един цар, добре. Но ще остарееш, ще те детронират. Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират.
Какво ще кажеш?
Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
към втори вариант >>
На силния ще се извиниш.
(втори вариант)
Какво значи думата “пардон”? Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”? На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен.
На силния ще се извиниш.
“Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни.
към втори вариант >>
Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
(втори вариант)
Какво може да получиш? Ако станеш един цар, добре. Но ще остарееш, ще те детронират. Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират. Какво ще кажеш?
Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.
към втори вариант >>
“Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата.
(втори вариант)
Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”? На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш.
“Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата.
В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни.
към втори вариант >>
Сега казвате, изходният път кой е?
(втори вариант)
Сега казвате, изходният път кой е?
Какво трябва да се прави? Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи.
към втори вариант >>
В дадения случай канарата е силна, водата е слаба.
(втори вариант)
На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата.
В дадения случай канарата е силна, водата е слаба.
Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха?
към втори вариант >>
Какво трябва да се прави?
(втори вариант)
Сега казвате, изходният път кой е?
Какво трябва да се прави?
Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор.
към втори вариант >>
Слабият заобикаля, силният стои на едно място.
(втори вариант)
Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба.
Слабият заобикаля, силният стои на едно място.
Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място.
към втори вариант >>
Да знае човек да впрегне лъжата на работа.
(втори вариант)
Сега казвате, изходният път кой е? Какво трябва да се прави?
Да знае човек да впрегне лъжата на работа.
Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание?
към втори вариант >>
Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил?
(втори вариант)
Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място.
Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил?
Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила.
към втори вариант >>
Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага.
(втори вариант)
Сега казвате, изходният път кой е? Какво трябва да се прави? Да знае човек да впрегне лъжата на работа.
Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага.
Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете силни.
(втори вариант)
На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил?
Вие искате да бъдете силни.
Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога.
към втори вариант >>
Учен човек е онзи, който може да се учи от истината.
(втори вариант)
Сега казвате, изходният път кой е? Какво трябва да се прави? Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага.
Учен човек е онзи, който може да се учи от истината.
Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля.
към втори вариант >>
Канарите са силни.
(втори вариант)
“Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни.
Канарите са силни.
И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата.
към втори вариант >>
Истината е професор, който учи.
(втори вариант)
Сега казвате, изходният път кой е? Какво трябва да се прави? Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината.
Истината е професор, който учи.
А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи.
към втори вариант >>
И какво направиха?
(втори вариант)
В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни.
И какво направиха?
Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда.
към втори вариант >>
А пък лъжата, и той е един професор.
(втори вариант)
Какво трябва да се прави? Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи.
А пък лъжата, и той е един професор.
Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи. Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами.
към втори вариант >>
Седят на едно място.
(втори вариант)
Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха?
Седят на едно място.
Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко.
към втори вариант >>
Лъжата носи ли знание?
(втори вариант)
Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор.
Лъжата носи ли знание?
Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи. Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами. За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
към втори вариант >>
Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила.
(втори вариант)
Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място.
Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила.
И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост.
към втори вариант >>
Никакво знание не носи лъжата.
(втори вариант)
Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание?
Никакво знание не носи лъжата.
Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи. Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами. За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
към втори вариант >>
И доста пакости прави понякога.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила.
И доста пакости прави понякога.
Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила?
към втори вариант >>
Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля.
(втори вариант)
Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата.
Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля.
Ако дойде един учен човек, той ще ви научи. Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами. За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
към втори вариант >>
Много пакости прави водата.
(втори вариант)
Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога.
Много пакости прави водата.
По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила? Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата.
към втори вариант >>
Ако дойде един учен човек, той ще ви научи.
(втори вариант)
Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля.
Ако дойде един учен човек, той ще ви научи.
Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами. За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
към втори вариант >>
По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда.
(втори вариант)
И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата.
По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда.
Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила? Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата. Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
към втори вариант >>
Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами.
(втори вариант)
А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи.
Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами.
За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
към втори вариант >>
Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко.
(втори вариант)
Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда.
Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко.
Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила? Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата. Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
към втори вариант >>
За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
(втори вариант)
Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи. Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами.
За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?
към втори вариант >>
Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост.
(втори вариант)
Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко.
Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост.
Каква пакост е направила? Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата. Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
към втори вариант >>
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето.
(втори вариант)
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето.
Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно.
към втори вариант >>
Каква пакост е направила?
(втори вариант)
И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост.
Каква пакост е направила?
Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата. Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
към втори вариант >>
Като слушаш с ушите си, запалят сърцето.
(втори вариант)
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето.
Като слушаш с ушите си, запалят сърцето.
Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”.
към втори вариант >>
Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата.
(втори вариант)
Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила?
Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата.
Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
към втори вариант >>
Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра.
(втори вариант)
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето. Като слушаш с ушите си, запалят сърцето.
Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра.
Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
към втори вариант >>
Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
(втори вариант)
По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила? Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата.
Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.
към втори вариант >>
Като удряте с огнивото, казвате “до”.
(втори вариант)
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето. Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра.
Като удряте с огнивото, казвате “до”.
Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон.
към втори вариант >>
Казвам, да се повърнем.
(втори вариант)
Казвам, да се повърнем.
Често вие се безпокоите за нищо и никакво. Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен.
към втори вариант >>
Запаля се прахаканта.
(втори вариант)
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето. Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”.
Запаля се прахаканта.
Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво.
към втори вариант >>
Често вие се безпокоите за нищо и никакво.
(втори вариант)
Казвам, да се повърнем.
Често вие се безпокоите за нищо и никакво.
Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш.
към втори вариант >>
Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно.
(втори вариант)
В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето. Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта.
Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно.
Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
към втори вариант >>
Това знание ли е?
(втори вариант)
Казвам, да се повърнем. Често вие се безпокоите за нищо и никакво.
Това знание ли е?
Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни.
към втори вариант >>
Щом правилно удариш кремъка, то е “до”.
(втори вариант)
Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно.
Щом правилно удариш кремъка, то е “до”.
Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
към втори вариант >>
Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро.
(втори вариант)
Казвам, да се повърнем. Често вие се безпокоите за нищо и никакво. Това знание ли е?
Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро.
И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат.
към втори вариант >>
Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
(втори вариант)
Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”.
Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
към втори вариант >>
И ти се разболяваш скоро. Защо?
(втори вариант)
Казвам, да се повърнем. Често вие се безпокоите за нищо и никакво. Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро.
И ти се разболяваш скоро. Защо?
Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава.
към втори вариант >>
В удара има правилен тон.
(втори вариант)
Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
В удара има правилен тон.
Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
към втори вариант >>
Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен.
(втори вариант)
Казвам, да се повърнем. Често вие се безпокоите за нищо и никакво. Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо?
Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен.
Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи.
към втори вариант >>
Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво.
(втори вариант)
Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон.
Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво.
Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
към втори вариант >>
Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш.
(втори вариант)
Често вие се безпокоите за нищо и никакво. Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен.
Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш.
Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава?
към втори вариант >>
Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
(втори вариант)
Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво.
Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.
към втори вариант >>
Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни.
(втори вариант)
Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш.
Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни.
Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав.
към втори вариант >>
Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше.
(втори вариант)
Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше.
Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години. Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми. Казва: “Повече не може да дадем под наем. Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.
към втори вариант >>
Учителят преподава, не може да излизат, да влизат.
(втори вариант)
Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни.
Учителят преподава, не може да излизат, да влизат.
Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен.
към втори вариант >>
Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години.
(втори вариант)
Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше.
Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години.
Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми. Казва: “Повече не може да дадем под наем. Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.
към втори вариант >>
Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава.
(втори вариант)
И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат.
Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава.
Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша.
към втори вариант >>
Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми.
(втори вариант)
Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше. Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години.
Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми.
Казва: “Повече не може да дадем под наем. Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.
към втори вариант >>
Казвате: “Разболял се.” Той учи.
(втори вариант)
Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава.
Казвате: “Разболял се.” Той учи.
В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци.
към втори вариант >>
Казва: “Повече не може да дадем под наем.
(втори вариант)
Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше. Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години. Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми.
Казва: “Повече не може да дадем под наем.
Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.
към втори вариант >>
В болестта знаеш колко работи научава?
(втори вариант)
Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи.
В болестта знаеш колко работи научава?
Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно.
към втори вариант >>
Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.
(втори вариант)
Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше. Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години. Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми. Казва: “Повече не може да дадем под наем.
Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.
към втори вариант >>
Най-първо той е бил палав.
(втори вариант)
Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава?
Най-първо той е бил палав.
Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете.
към втори вариант >>
Сега ние говорим за обикновените процеси.
(втори вариант)
Сега ние говорим за обикновените процеси.
Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко. Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го.
към втори вариант >>
Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен.
(втори вариант)
Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав.
Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен.
Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша.
към втори вариант >>
Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко.
(втори вариант)
Сега ние говорим за обикновените процеси.
Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко.
Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш.
към втори вариант >>
Като не е болен, никого не слуша.
(втори вариант)
Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен.
Като не е болен, никого не слуша.
Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем.
към втори вариант >>
Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство.
(втори вариант)
Сега ние говорим за обикновените процеси. Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко.
Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство.
Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина.
към втори вариант >>
Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци.
(втори вариант)
Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша.
Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци.
Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне.
към втори вариант >>
Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре.
(втори вариант)
Сега ние говорим за обикновените процеси. Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко. Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство.
Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре.
Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително.
към втори вариант >>
Слуша внимателно.
(втори вариант)
В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци.
Слуша внимателно.
Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става.
към втори вариант >>
Той още не знае, той е арестуван.
(втори вариант)
Сега ние говорим за обикновените процеси. Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко. Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре.
Той още не знае, той е арестуван.
Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително. Сега не говоря за големите лъжи.
към втори вариант >>
Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете.
(втори вариант)
Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно.
Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете.
Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става. Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят.
към втори вариант >>
Дошли стражарите, арестували го.
(втори вариант)
Сега ние говорим за обикновените процеси. Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко. Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван.
Дошли стражарите, арестували го.
Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително. Сега не говоря за големите лъжи. Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
към втори вариант >>
Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша.
(втори вариант)
Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете.
Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша.
Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става. Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят. Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
към втори вариант >>
Друг път сам излизаш.
(втори вариант)
Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко. Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го.
Друг път сам излизаш.
Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително. Сега не говоря за големите лъжи. Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
към втори вариант >>
Накъдето кажат по гръб, по корем.
(втори вариант)
Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша.
Накъдето кажат по гръб, по корем.
Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става. Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят. Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
към втори вариант >>
Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина.
(втори вариант)
Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш.
Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина.
Сега всичкото знание е относително. Сега не говоря за големите лъжи. Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
към втори вариант >>
Кажат му да седне, и той седне.
(втори вариант)
Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем.
Кажат му да седне, и той седне.
Да стане, и той става. Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят. Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
към втори вариант >>
Сега всичкото знание е относително.
(втори вариант)
Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина.
Сега всичкото знание е относително.
Сега не говоря за големите лъжи. Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
към втори вариант >>
Да стане, и той става.
(втори вариант)
Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне.
Да стане, и той става.
Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят. Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
към втори вариант >>
Сега не говоря за големите лъжи.
(втори вариант)
Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително.
Сега не говоря за големите лъжи.
Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
към втори вариант >>
Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят.
(втори вариант)
Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става.
Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят.
Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
към втори вариант >>
Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
(втори вариант)
Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително. Сега не говоря за големите лъжи.
Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.
към втори вариант >>
Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
(втори вариант)
Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става. Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят.
Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.
към втори вариант >>
Един светия близнал от меда.
(втори вариант)
Един светия близнал от меда.
Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има? Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил.
към втори вариант >>
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате.
(втори вариант)
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате.
Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек. Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя?
към втори вариант >>
Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има?
(втори вариант)
Един светия близнал от меда.
Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има?
Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е.
към втори вариант >>
Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек.
(втори вариант)
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате.
Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек.
Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае.
към втори вариант >>
Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща.
(втори вариант)
Един светия близнал от меда. Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има?
Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща.
Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата?
към втори вариант >>
Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците.
(втори вариант)
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате. Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек.
Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците.
Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта.
към втори вариант >>
Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш!
(втори вариант)
Един светия близнал от меда. Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има? Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща.
Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш!
” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава.
към втори вариант >>
Той разсъждава какво нещо е болестта.
(втори вариант)
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате. Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек. Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците.
Той разсъждава какво нещо е болестта.
Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее.
към втори вариант >>
” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление.
(втори вариант)
Един светия близнал от меда. Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има? Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш!
” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление.
Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава. Някой иска да съгради къща.
към втори вариант >>
Започне да работи.
(втори вариант)
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате. Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек. Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта.
Започне да работи.
Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява.
към втори вариант >>
Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил.
(втори вариант)
Един светия близнал от меда. Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има? Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление.
Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил.
Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава. Някой иска да съгради къща. Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
към втори вариант >>
Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя?
(втори вариант)
Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате. Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек. Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи.
Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя?
” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля.
към втори вариант >>
Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е.
(втори вариант)
Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има? Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил.
Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е.
В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава. Някой иска да съгради къща. Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
към втори вариант >>
” Започва да копае.
(втори вариант)
Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек. Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя?
” Започва да копае.
Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея.
към втори вариант >>
В какво седи разликата?
(втори вариант)
Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е.
В какво седи разликата?
Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава. Някой иска да съгради къща. Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
към втори вариант >>
Тогава намира в болестта радостта.
(втори вариант)
Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае.
Тогава намира в болестта радостта.
Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи?
към втори вариант >>
Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава.
(втори вариант)
Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш! ” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата?
Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава.
Някой иска да съгради къща. Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
към втори вариант >>
Като се зарадва, оздравее.
(втори вариант)
Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта.
Като се зарадва, оздравее.
Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас.
към втори вариант >>
Някой иска да съгради къща.
(втори вариант)
” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава.
Някой иска да съгради къща.
Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
към втори вариант >>
Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява.
(втори вариант)
Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее.
Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява.
Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас?
към втори вариант >>
Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
(втори вариант)
Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава. Някой иска да съгради къща.
Обещае, вземе парите, не съгради къщата.
към втори вариант >>
Когато не ги намери, ще се въргаля.
(втори вариант)
Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя? ” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява.
Когато не ги намери, ще се въргаля.
Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас? Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува.
към втори вариант >>
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира.
(втори вариант)
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира.
Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения. Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш.
към втори вариант >>
Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея.
(втори вариант)
” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля.
Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея.
Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас? Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува. Има особени изпити, има и матура.
към втори вариант >>
Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения.
(втори вариант)
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира.
Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения.
Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш. И задълженията на физическото поле, и тях да направиш.
към втори вариант >>
Какво значи да се освободи?
(втори вариант)
Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея.
Какво значи да се освободи?
Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас? Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува. Има особени изпити, има и матура.
към втори вариант >>
Вследствие на това се намираме в стълкновение.
(втори вариант)
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира. Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения.
Вследствие на това се намираме в стълкновение.
Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш. И задълженията на физическото поле, и тях да направиш. Тогава ще направиш един малък опит.
към втори вариант >>
Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас.
(втори вариант)
Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи?
Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас.
Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас? Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува. Има особени изпити, има и матура.
към втори вариант >>
Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят.
(втори вариант)
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира. Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения. Вследствие на това се намираме в стълкновение.
Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят.
Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш. И задълженията на физическото поле, и тях да направиш. Тогава ще направиш един малък опит.
към втори вариант >>
Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас?
(втори вариант)
Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас.
Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас?
Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува. Има особени изпити, има и матура.
към втори вариант >>
Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш.
(втори вариант)
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира. Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения. Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят.
Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш.
Туй, което чувстваш, и него да направиш. И задълженията на физическото поле, и тях да направиш. Тогава ще направиш един малък опит.
към втори вариант >>
Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува.
(втори вариант)
Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас?
Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува.
Има особени изпити, има и матура.
към втори вариант >>
Туй, което чувстваш, и него да направиш.
(втори вариант)
В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира. Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения. Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш.
Туй, което чувстваш, и него да направиш.
И задълженията на физическото поле, и тях да направиш. Тогава ще направиш един малък опит.
към втори вариант >>
Има особени изпити, има и матура.
(втори вариант)
Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас? Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува.
Има особени изпити, има и матура.
към втори вариант >>
И задълженията на физическото поле, и тях да направиш.
(втори вариант)
Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения. Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш.
И задълженията на физическото поле, и тях да направиш.
Тогава ще направиш един малък опит.
към втори вариант >>
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит.
(втори вариант)
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит.
Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат? Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава.
към втори вариант >>
Тогава ще направиш един малък опит.
(втори вариант)
Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш. И задълженията на физическото поле, и тях да направиш.
Тогава ще направиш един малък опит.
към втори вариант >>
Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат?
(втори вариант)
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит.
Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат?
Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан.
към втори вариант >>
Сега тези работи да не ви обезсърчават.
(втори вариант)
Сега тези работи да не ви обезсърчават.
Има една истинска наука в света. Турете лъжата на работа. Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа.
към втори вариант >>
Де е скъсването?
(втори вариант)
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит. Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат?
Де е скъсването?
Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят.
към втори вариант >>
Има една истинска наука в света.
(втори вариант)
Сега тези работи да не ви обезсърчават.
Има една истинска наука в света.
Турете лъжата на работа. Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство.
към втори вариант >>
Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва.
(втори вариант)
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит. Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат? Де е скъсването?
Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва.
Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията.
към втори вариант >>
Турете лъжата на работа.
(втори вариант)
Сега тези работи да не ви обезсърчават. Има една истинска наука в света.
Турете лъжата на работа.
Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление.
към втори вариант >>
Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи.
(втори вариант)
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит. Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат? Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва.
Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи.
Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде.
към втори вариант >>
Без нея не може.
(втори вариант)
Сега тези работи да не ви обезсърчават. Има една истинска наука в света. Турете лъжата на работа.
Без нея не може.
Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно.
към втори вариант >>
Така се разсъждава.
(втори вариант)
После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит. Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат? Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи.
Така се разсъждава.
Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво.
към втори вариант >>
Тя е сянката.
(втори вариант)
Сега тези работи да не ви обезсърчават. Има една истинска наука в света. Турете лъжата на работа. Без нея не може.
Тя е сянката.
Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа.
към втори вариант >>
Казвате, скъсан.
(втори вариант)
Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат? Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава.
Казвате, скъсан.
Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие.
към втори вариант >>
Истината трябва да я употребите на работа.
(втори вариант)
Сега тези работи да не ви обезсърчават. Има една истинска наука в света. Турете лъжата на работа. Без нея не може. Тя е сянката.
Истината трябва да я употребите на работа.
Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи.
към втори вариант >>
Представете си, този способен ученик скъсва го учителят.
(втори вариант)
Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан.
Представете си, този способен ученик скъсва го учителят.
Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”.
към втори вариант >>
Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство.
(втори вариант)
Има една истинска наука в света. Турете лъжата на работа. Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа.
Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство.
Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна.
към втори вариант >>
Не са прави разсъжденията.
(втори вариант)
Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят.
Не са прави разсъжденията.
В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие.
към втори вариант >>
Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление.
(втори вариант)
Турете лъжата на работа. Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство.
Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление.
Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа.
към втори вариант >>
В природата така ги късат навсякъде.
(втори вариант)
Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията.
В природата така ги късат навсякъде.
Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1.
към втори вариант >>
Престъплението трябва да извършим най-разумно.
(втори вариант)
Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление.
Престъплението трябва да извършим най-разумно.
Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа.
към втори вариант >>
Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво.
(втори вариант)
Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде.
Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво.
Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица.
към втори вариант >>
Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа.
(втори вариант)
Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно.
Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа.
Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа.
към втори вариант >>
Туй е нещастие.
(втори вариант)
Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво.
Туй е нещастие.
Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица. Сега ще направим така: 3-2=1.
към втори вариант >>
Даваш му ябълка, за да учи.
(втори вариант)
Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа.
Даваш му ябълка, за да учи.
Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “нещастие”.
(втори вариант)
Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие.
Какво разбирате под думата “нещастие”.
Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица. Сега ще направим така: 3-2=1. Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
към втори вариант >>
Лъжата понякога е потребна.
(втори вариант)
Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи.
Лъжата понякога е потребна.
Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може. Ще дойде онзи истинският порядък.
към втори вариант >>
Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие.
(втори вариант)
Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”.
Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие.
На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица. Сега ще направим така: 3-2=1. Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
към втори вариант >>
Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа.
(втори вариант)
Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна.
Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа.
Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може. Ще дойде онзи истинският порядък. Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
към втори вариант >>
На какво е равно 2-3=1.
(втори вариант)
В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие.
На какво е равно 2-3=1.
Ние изваждаме две от три, остава единица. Сега ще направим така: 3-2=1. Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
към втори вариант >>
Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа.
(втори вариант)
Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа.
Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа.
То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може. Ще дойде онзи истинският порядък. Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
към втори вариант >>
Ние изваждаме две от три, остава единица.
(втори вариант)
Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1.
Ние изваждаме две от три, остава единица.
Сега ще направим така: 3-2=1. Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
към втори вариант >>
То е една необходима лъжа.
(втори вариант)
Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа.
То е една необходима лъжа.
И без лъжа може, и без пари може. Ще дойде онзи истинският порядък. Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
към втори вариант >>
Сега ще направим така: 3-2=1.
(втори вариант)
Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица.
Сега ще направим така: 3-2=1.
Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
към втори вариант >>
И без лъжа може, и без пари може.
(втори вариант)
Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа.
И без лъжа може, и без пари може.
Ще дойде онзи истинският порядък. Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
към втори вариант >>
Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица. Сега ще направим така: 3-2=1.
Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?
към втори вариант >>
Ще дойде онзи истинският порядък.
(втори вариант)
Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може.
Ще дойде онзи истинският порядък.
Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
към втори вариант >>
Сега вижте законът какъв е.
(втори вариант)
Сега вижте законът какъв е.
2-3, туй положение е динамично. Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито.
към втори вариант >>
Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
(втори вариант)
Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може. Ще дойде онзи истинският порядък.
Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.
към втори вариант >>
2-3, туй положение е динамично.
(втори вариант)
Сега вижте законът какъв е.
2-3, туй положение е динамично.
Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три.
към втори вариант >>
Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката.
(втори вариант)
Сега вижте законът какъв е. 2-3, туй положение е динамично.
Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката.
При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките.
към втори вариант >>
При обикновеното смятане не може така.
(втори вариант)
Сега вижте законът какъв е. 2-3, туй положение е динамично. Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката.
При обикновеното смятане не може така.
Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо.
към втори вариант >>
Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите.
(втори вариант)
Сега вижте законът какъв е. 2-3, туй положение е динамично. Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така.
Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите.
От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо.
към втори вариант >>
От две кила жито не може да извадите три кила жито.
(втори вариант)
Сега вижте законът какъв е. 2-3, туй положение е динамично. Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите.
От две кила жито не може да извадите три кила жито.
Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки.
към втори вариант >>
Имате 2-3, две е по-голямо от три.
(втори вариант)
2-3, туй положение е динамично. Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито.
Имате 2-3, две е по-голямо от три.
Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки. Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно.
към втори вариант >>
Винаги от големите числа излизат малките.
(втори вариант)
Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три.
Винаги от големите числа излизат малките.
Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки. Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно. Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
към втори вариант >>
Вие мислите, че три е по-голямо.
(втори вариант)
При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките.
Вие мислите, че три е по-голямо.
Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки. Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно. Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
към втори вариант >>
Две е по-голямо.
(втори вариант)
Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо.
Две е по-голямо.
Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки. Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно. Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
към втори вариант >>
Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки.
(втори вариант)
От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо.
Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки.
Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно. Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
към втори вариант >>
Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно.
(втори вариант)
Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки.
Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно.
Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
към втори вариант >>
Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
(втори вариант)
Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки. Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно.
Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.
към втори вариант >>
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме.
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме.
Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три. Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме.
към втори вариант >>
Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три.
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме.
Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три.
Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца.
към втори вариант >>
Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три.
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме. Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три.
Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три.
Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките?
към втори вариант >>
Казвате, три е равно на три.
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме. Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три. Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три.
Казвате, три е равно на три.
Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни.
към втори вариант >>
Какво подразбирате под три?
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме. Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три. Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три.
Какво подразбирате под три?
Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни.
към втори вариант >>
Сега разсъждаваме.
(втори вариант)
Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме. Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три. Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три?
Сега разсъждаваме.
Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание.
към втори вариант >>
Да допуснем, че имате три мамулени зрънца.
(втори вариант)
Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три. Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме.
Да допуснем, че имате три мамулени зрънца.
Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености.
към втори вариант >>
Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките?
(втори вариант)
Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца.
Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките?
Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености. Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува.
към втори вариант >>
Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни.
(втори вариант)
Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките?
Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни.
Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености. Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува. Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
към втори вариант >>
Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни.
(втори вариант)
Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни.
Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни.
В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености. Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува. Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
към втори вариант >>
В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание.
(втори вариант)
Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни.
В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание.
Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености. Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува. Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
към втори вариант >>
Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание.
Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености.
Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува. Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
към втори вариант >>
Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува.
(втори вариант)
Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености.
Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува.
Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
към втори вариант >>
Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
(втори вариант)
Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености. Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува.
Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.
към втори вариант >>
Запример вземете очите на човека.
(втори вариант)
Запример вземете очите на човека.
Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви. Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс.
към втори вариант >>
Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви.
(втори вариант)
Запример вземете очите на човека.
Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви.
Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало.
към втори вариант >>
Едното око има плюс, другото има минус.
(втори вариант)
Запример вземете очите на човека. Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви.
Едното око има плюс, другото има минус.
Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци.
към втори вариант >>
Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс.
(втори вариант)
Запример вземете очите на човека. Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви. Едното око има плюс, другото има минус.
Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс.
В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече.
към втори вариант >>
3.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Турил приблизително десет банкноти по хиляда лева, турил ги в Библията.
Преди години дойде една българка и донесе близо един милион марки. Казва: „Един милион марки.“ Гледам, на тия марки падежът изминал, пет пари не струват. И за да не я обезкуража, казвам: „Отнесете се, сестра, да видите, че на тия пари минал срокът.“ Един наш приятел намислил да направи едно добро.
Турил приблизително десет банкноти по хиляда лева, турил ги в Библията.
Седели десет години, минал срокът, оттеглила ги банката от употребление. Намира ги, ни пет пари не струват.
към беседата >>
В света на любовта, в света на мъдростта, в света на истината, във физическия свят, в духовния свят, в Божествения свят той е причината, подбужда хората да се радват на благата в тия светове.
Като мислиш за Бога, трябва да мислиш, че той е всякога за истината, че Бог е всякога на страната на слабите същества в света. Той е винаги на страната на слабите, понеже те винаги имат нужда от него. Този насърчи, дава побуждения. Той е причина за всички ваши радости, на всички ваши мисли, на всяко ваше растене на домовете. На всичко, в света което става, причината е в Бога.
В света на любовта, в света на мъдростта, в света на истината, във физическия свят, в духовния свят, в Божествения свят той е причината, подбужда хората да се радват на благата в тия светове.
Всичко туй е за нас създадено.
към беседата >>
Седели десет години, минал срокът, оттеглила ги банката от употребление.
Преди години дойде една българка и донесе близо един милион марки. Казва: „Един милион марки.“ Гледам, на тия марки падежът изминал, пет пари не струват. И за да не я обезкуража, казвам: „Отнесете се, сестра, да видите, че на тия пари минал срокът.“ Един наш приятел намислил да направи едно добро. Турил приблизително десет банкноти по хиляда лева, турил ги в Библията.
Седели десет години, минал срокът, оттеглила ги банката от употребление.
Намира ги, ни пет пари не струват.
към беседата >>
Всичко туй е за нас създадено.
Той е винаги на страната на слабите, понеже те винаги имат нужда от него. Този насърчи, дава побуждения. Той е причина за всички ваши радости, на всички ваши мисли, на всяко ваше растене на домовете. На всичко, в света което става, причината е в Бога. В света на любовта, в света на мъдростта, в света на истината, във физическия свят, в духовния свят, в Божествения свят той е причината, подбужда хората да се радват на благата в тия светове.
Всичко туй е за нас създадено.
към беседата >>
Намира ги, ни пет пари не струват.
Преди години дойде една българка и донесе близо един милион марки. Казва: „Един милион марки.“ Гледам, на тия марки падежът изминал, пет пари не струват. И за да не я обезкуража, казвам: „Отнесете се, сестра, да видите, че на тия пари минал срокът.“ Един наш приятел намислил да направи едно добро. Турил приблизително десет банкноти по хиляда лева, турил ги в Библията. Седели десет години, минал срокът, оттеглила ги банката от употребление.
Намира ги, ни пет пари не струват.
към беседата >>
Трябва да разбираме законите.
Трябва да разбираме законите.
При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете. Някой се моли на Господа. Той се моли само за себе си. Какво подразбира моленето? Има два вида молене.
към беседата >>
Сега се спирам на закона.
Сега се спирам на закона.
Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват. Има знания, които пет пари не струват. Има вяра, която пет пари не струва. Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново. Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
към беседата >>
При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете.
Трябва да разбираме законите.
При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете.
Някой се моли на Господа. Той се моли само за себе си. Какво подразбира моленето? Има два вида молене. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват.
Сега се спирам на закона.
Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват.
Има знания, които пет пари не струват. Има вяра, която пет пари не струва. Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново. Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
към беседата >>
Някой се моли на Господа.
Трябва да разбираме законите. При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете.
Някой се моли на Господа.
Той се моли само за себе си. Какво подразбира моленето? Има два вида молене. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Има знания, които пет пари не струват.
Сега се спирам на закона. Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват.
Има знания, които пет пари не струват.
Има вяра, която пет пари не струва. Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново. Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
към беседата >>
Той се моли само за себе си.
Трябва да разбираме законите. При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете. Някой се моли на Господа.
Той се моли само за себе си.
Какво подразбира моленето? Има два вида молене. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Има вяра, която пет пари не струва.
Сега се спирам на закона. Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват. Има знания, които пет пари не струват.
Има вяра, която пет пари не струва.
Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново. Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
към беседата >>
Какво подразбира моленето?
Трябва да разбираме законите. При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете. Някой се моли на Господа. Той се моли само за себе си.
Какво подразбира моленето?
Има два вида молене. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново.
Сега се спирам на закона. Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват. Има знания, които пет пари не струват. Има вяра, която пет пари не струва.
Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново.
Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
към беседата >>
Има два вида молене.
Трябва да разбираме законите. При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете. Някой се моли на Господа. Той се моли само за себе си. Какво подразбира моленето?
Има два вида молене.
Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
Сега се спирам на закона. Има добрини – изтекъл срокът, пет пари не струват. Има знания, които пет пари не струват. Има вяра, която пет пари не струва. Ще пиеш една студена вода и ще започнеш отново.
Няма по-важен живот от сегашния, от сегашната наука.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
При съвременната наука всички трябва да се интересуват не само за себе си, не само да чете. Някой се моли на Господа. Той се моли само за себе си. Какво подразбира моленето? Има два вида молене.
Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря.
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря.
Питат: „Че защо си се затворил? “ Казвам, свирех на времето. Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана. Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма. Хайде, ще ги оставим.“
към беседата >>
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка.
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка.
Взел си цигулката, отива в църквата да пее. Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости. Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата.
към беседата >>
Питат: „Че защо си се затворил?
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря.
Питат: „Че защо си се затворил?
“ Казвам, свирех на времето. Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана. Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма. Хайде, ще ги оставим.“
към беседата >>
Взел си цигулката, отива в църквата да пее.
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка.
Взел си цигулката, отива в църквата да пее.
Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости. Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни.
към беседата >>
“ Казвам, свирех на времето.
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря. Питат: „Че защо си се затворил?
“ Казвам, свирех на времето.
Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана. Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма. Хайде, ще ги оставим.“
към беседата >>
Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости.
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка. Взел си цигулката, отива в църквата да пее.
Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости.
Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда.
към беседата >>
Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана.
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря. Питат: „Че защо си се затворил? “ Казвам, свирех на времето.
Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана.
Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма. Хайде, ще ги оставим.“
към беседата >>
Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва.
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка. Взел си цигулката, отива в църквата да пее. Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости.
Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва.
Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата.
към беседата >>
Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма.
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря. Питат: „Че защо си се затворил? “ Казвам, свирех на времето. Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана.
Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма.
Хайде, ще ги оставим.“
към беседата >>
Той честолюбив, изгладнял.
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка. Взел си цигулката, отива в църквата да пее. Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости. Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва.
Той честолюбив, изгладнял.
Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте.
към беседата >>
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува.
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува.
Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав. Но досега нито един не се явил. В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството.
към беседата >>
Хайде, ще ги оставим.“
Снощи седя и съм се затворил в салона и свиря. Питат: „Че защо си се затворил? “ Казвам, свирех на времето. Казвам на неговия език: „Моля да бъдеш по-добро, децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана. Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките.“ Те казват: „Няма.
Хайде, ще ги оставим.“
към беседата >>
Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата.
Един български учител – в турско време било, знаел да свири на цигулка. Взел си цигулката, отива в църквата да пее. Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости. Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял.
Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата.
Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте. Дойдох да видя дали ще разберат цигулката.
към беседата >>
Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав.
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува.
Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав.
Но досега нито един не се явил. В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи.
към беседата >>
Питам, кой ще ми повярва на това?
Питам, кой ще ми повярва на това?
То така се говори само, музиката влияе. Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени. Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества.
към беседата >>
Започва да свири български песни.
Взел си цигулката, отива в църквата да пее. Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости. Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата.
Започва да свири български песни.
„Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте. Дойдох да видя дали ще разберат цигулката. Тия хора ме разбраха.
към беседата >>
Но досега нито един не се явил.
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува. Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав.
Но досега нито един не се явил.
В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората.
към беседата >>
То така се говори само, музиката влияе.
Питам, кой ще ми повярва на това?
То така се говори само, музиката влияе.
Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени. Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа.
към беседата >>
„Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда.
Понеже българите имат приказката, че цигулка къща не гледа, никой не го поканил на гости. Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни.
„Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда.
Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте. Дойдох да видя дали ще разберат цигулката. Тия хора ме разбраха. И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
към беседата >>
В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира.
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува. Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав. Но досега нито един не се явил.
В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира.
Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят.
към беседата >>
Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени.
Питам, кой ще ми повярва на това? То така се говори само, музиката влияе.
Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени.
Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно.
към беседата >>
Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата.
Всеки го хвали, казва: „Учителю, много хубаво пееш.“ Никой не го поканва. Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда.
Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата.
Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте. Дойдох да видя дали ще разберат цигулката. Тия хора ме разбраха. И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
към беседата >>
Какво разбираме ние под думата „наука“?
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува. Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав. Но досега нито един не се явил. В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира.
Какво разбираме ние под думата „наука“?
Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали.
към беседата >>
Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи.
Питам, кой ще ми повярва на това? То така се говори само, музиката влияе. Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени.
Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи.
Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят.
към беседата >>
Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте.
Той честолюбив, изгладнял. Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата.
Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте.
Дойдох да видя дали ще разберат цигулката. Тия хора ме разбраха. И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
към беседата >>
Науката е, която иде да помогне на човечеството.
Тридесет и осем години – вземам една епоха, в която съвременното човечество се намира, в едно особено състояние, търси се един начин да се лекува. Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав. Но досега нито един не се явил. В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“?
Науката е, която иде да помогне на човечеството.
Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените.
към беседата >>
Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето.
Питам, кой ще ми повярва на това? То така се говори само, музиката влияе. Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени. Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи.
Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето.
Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка.
към беседата >>
Дойдох да видя дали ще разберат цигулката.
Той си казва: „С пеене в църквата няма да стане.“ Взема си цигулката и отива в кръчмата. Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте.
Дойдох да видя дали ще разберат цигулката.
Тия хора ме разбраха. И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
към беседата >>
Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи.
Седи при тази къпалня да се излекува, иска да излезе здрав. Но досега нито един не се явил. В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството.
Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи.
Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят.
към беседата >>
Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества.
Питам, кой ще ми повярва на това? То така се говори само, музиката влияе. Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени. Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето.
Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества.
Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа.
към беседата >>
Тия хора ме разбраха.
Започва да свири български песни. „Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте. Дойдох да видя дали ще разберат цигулката.
Тия хора ме разбраха.
И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
към беседата >>
Бог е, който открива на хората.
Но досега нито един не се явил. В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи.
Бог е, който открива на хората.
Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш.
към беседата >>
Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа.
То така се говори само, музиката влияе. Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени. Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества.
Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа.
Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има.
към беседата >>
И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
„Дайте нещо на учителя да си похапне.“ Веднага яденето дохожда. Попът се хванал за главата – учителят свири в кръчмата. Казва: „Аз пях в църквата, вие не ме разбрахте. Дойдох да видя дали ще разберат цигулката. Тия хора ме разбраха.
И на вас аз говорих с истината.“ Но тези с цигулката го разбраха, тези хора са по-близки.
към беседата >>
Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят.
В туй отношение науката се явява като един служител, трябва да се разбира. Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората.
Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят.
Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място.
към беседата >>
Достатъчно е.“ Но туй не става произволно.
Като иде голяма буря и свириш, бурята може да си иде, може да се отмени. Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа.
Достатъчно е.“ Но туй не става произволно.
Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи.
към беседата >>
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири.
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири.
В кръчмата свири. Нищо повече. Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб.
към беседата >>
Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали.
Какво разбираме ние под думата „наука“? Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят.
Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали.
Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети.
към беседата >>
Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят.
Има музика, като свириш, – веднага ще се заоблачи. Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно.
Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят.
Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш.
към беседата >>
В кръчмата свири.
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири.
В кръчмата свири.
Нищо повече. Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат.
към беседата >>
Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените.
Науката е, която иде да помогне на човечеството. Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали.
Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените.
Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл.
към беседата >>
Искаш да идеш на разходка.
Има музика, като свириш, – веднага ще се уясни времето. Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят.
Искаш да идеш на разходка.
Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш. Казват: „Ще проветряваме салона.
към беседата >>
Нищо повече.
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири. В кръчмата свири.
Нищо повече.
Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото.
към беседата >>
Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят.
Ако четете същата глава, казва, че Отец е открил чудни работи. Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените.
Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят.
Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите.
към беседата >>
Казват: „Днес имаме работа.
Онези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества. Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка.
Казват: „Днес имаме работа.
Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш. Казват: „Ще проветряваме салона. Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде.
към беседата >>
Църквата няма нужда от цигулка.
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири. В кръчмата свири. Нищо повече.
Църквата няма нужда от цигулка.
Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко.
към беседата >>
Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш.
Бог е, който открива на хората. Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят.
Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш.
Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
към беседата >>
Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има.
Като им говориш, кажеш: „Бъдете така добри, нека да ни погрее слънцето, отложете, не закривайте слънцето.“ Казват: „Ще отложим за няколко часа. Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа.
Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има.
Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш. Казват: „Ще проветряваме салона. Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде. Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
към беседата >>
Кръчмата има нужда от цигулка.
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири. В кръчмата свири. Нищо повече. Църквата няма нужда от цигулка.
Кръчмата има нужда от цигулка.
Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш.
към беседата >>
Ще ти каже адреса си, на кое място.
Съвременното човечество има особено благоволение от невидимия свят. Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш.
Ще ти каже адреса си, на кое място.
Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
към беседата >>
Стой вкъщи.
Достатъчно е.“ Но туй не става произволно. Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има.
Стой вкъщи.
Искаш на планината да идеш. Казват: „Ще проветряваме салона. Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде. Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
към беседата >>
Гладните хора имат нужда от хляб.
В дадения случай цигулката, която може да ти помогне, употреби я, свири. В кръчмата свири. Нищо повече. Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка.
Гладните хора имат нужда от хляб.
Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш. (Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш?
към беседата >>
Оня свят има градове, села, има училища, има университети.
Много тайни се разкриват, които в миналото не се разбирали. Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място.
Оня свят има градове, села, има училища, има университети.
Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
към беседата >>
Искаш на планината да идеш.
Някой път, ако разбираш езика, те ще те предупредят. Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи.
Искаш на планината да идеш.
Казват: „Ще проветряваме салона. Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде. Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
към беседата >>
Ситите в църквата нямат.
В кръчмата свири. Нищо повече. Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб.
Ситите в църквата нямат.
Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш. (Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш? (Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си.
към беседата >>
Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл.
Ако вземете във всяко направление, в миналото радиото е било известно само на посветените. Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети.
Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл.
От това, което имате, най-хубавото ще си го представите. Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
към беседата >>
Казват: „Ще проветряваме салона.
Искаш да идеш на разходка. Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш.
Казват: „Ще проветряваме салона.
Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде. Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
към беседата >>
Когато хората са гладни, то е хубавото.
Нищо повече. Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат.
Когато хората са гладни, то е хубавото.
Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш. (Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш? (Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си. (Учителят продължава да пее.)
към беседата >>
От това, което имате, най-хубавото ще си го представите.
Посветените имат радио от оня свят и от тоя свят и си говорят. Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл.
От това, което имате, най-хубавото ще си го представите.
Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
към беседата >>
Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде.
Казват: „Днес имаме работа. Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш. Казват: „Ще проветряваме салона.
Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде.
Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
към беседата >>
Свършиш нещо в света, попей си малко.
Църквата няма нужда от цигулка. Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото.
Свършиш нещо в света, попей си малко.
Седиш, пееш. (Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш? (Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си. (Учителят продължава да пее.)
към беседата >>
Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
Заминал някой за оня свят, ще знаеш на какви вълни да се разговаряш. Ще ти каже адреса си, на кое място. Оня свят има градове, села, има училища, има университети. Ще разбирате оня свят в най-хубавия смисъл. От това, което имате, най-хубавото ще си го представите.
Защото, ако мяза на този свят, тогава ще имате изопачени понятия.
към беседата >>
Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
Ако идеш, с нашите тулуми ще те оквасим.“ Има – зимно време – решено е, не може да се отложи, половин метър сняг ще има. Стой вкъщи. Искаш на планината да идеш. Казват: „Ще проветряваме салона. Ако излезеш навън, ще те отвеем някъде.
Ще ви направим една пакост – и на тебе, и на планината.“ Няма да ходиш, няма да се качваш на планината.
към беседата >>
Седиш, пееш.
Кръчмата има нужда от цигулка. Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко.
Седиш, пееш.
(Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш? (Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си. (Учителят продължава да пее.)
към беседата >>
Запример имате понятие за хляба.
Запример имате понятие за хляба.
Но какъв хляб? Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито? Житото има качества. Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито. Опетнено е от този, който го обработва.
към беседата >>
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате.
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате.
Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават. Имаш едно състояние, което струва милиони. Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа.
към беседата >>
(Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш?
Гладните хора имат нужда от хляб. Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш.
(Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш?
(Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си. (Учителят продължава да пее.)
към беседата >>
Но какъв хляб?
Запример имате понятие за хляба.
Но какъв хляб?
Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито? Житото има качества. Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито. Опетнено е от този, който го обработва.
към беседата >>
Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават.
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате.
Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават.
Имаш едно състояние, което струва милиони. Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа. Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил.
към беседата >>
(Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си.
Ситите в църквата нямат. Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш. (Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш?
(Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си.
(Учителят продължава да пее.)
към беседата >>
Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
Запример имате понятие за хляба. Но какъв хляб?
Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
Житото има качества. Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито. Опетнено е от този, който го обработва.
към беседата >>
Имаш едно състояние, което струва милиони.
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате. Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават.
Имаш едно състояние, което струва милиони.
Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа. Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил. Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала.
към беседата >>
(Учителят продължава да пее.)
Когато хората са гладни, то е хубавото. Свършиш нещо в света, попей си малко. Седиш, пееш. (Учителят пее много приятна мелодия без думи, само с гърло.) Какво ти коства на тебе да попееш? (Продължава да пее.) Седиш, нещо не разбираш, попей си.
(Учителят продължава да пее.)
към беседата >>
Житото има качества.
Запример имате понятие за хляба. Но какъв хляб? Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито?
Житото има качества.
Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито. Опетнено е от този, който го обработва.
към беседата >>
Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си.
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате. Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават. Имаш едно състояние, което струва милиони.
Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си.
Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа. Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил. Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала. Ти пак станеш радостен.
към беседата >>
Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито.
Запример имате понятие за хляба. Но какъв хляб? Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито? Житото има качества.
Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито.
Опетнено е от този, който го обработва.
към беседата >>
Изгубиш смисъла на живота.
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате. Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават. Имаш едно състояние, което струва милиони. Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си.
Изгубиш смисъла на живота.
Дойде някой, каже ти една лъжа. Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил. Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала. Ти пак станеш радостен.
към беседата >>
Опетнено е от този, който го обработва.
Запример имате понятие за хляба. Но какъв хляб? Направен от ечемик, от ръж, от някое развалено брашно или направен от хубаво жито? Житото има качества. Онзи, който орал нивата, псувал, жънал житото, псувал – това жито не е чисто, опетнено е цялото жито.
Опетнено е от този, който го обработва.
към беседата >>
Дойде някой, каже ти една лъжа.
Казвам, това, което ви говоря, един ден ще опитате. Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават. Имаш едно състояние, което струва милиони. Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота.
Дойде някой, каже ти една лъжа.
Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил. Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала. Ти пак станеш радостен.
към беседата >>
Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем.
Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем.
Вие както разбирате и аз както разбирам. – Потупва ги, помилва ги. – Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата. Каквото спечелим, ще го ядем.“ После, който оре, да се моли по три пъти на ден.
към беседата >>
Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил.
Тия бури, тия дъждове, тия снегове стават в нас вътре. Предупреждават. Имаш едно състояние, което струва милиони. Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа.
Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил.
Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала. Ти пак станеш радостен.
към беседата >>
Вие както разбирате и аз както разбирам.
Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем.
Вие както разбирате и аз както разбирам.
– Потупва ги, помилва ги. – Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата. Каквото спечелим, ще го ядем.“ После, който оре, да се моли по три пъти на ден.
към беседата >>
Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала.
Имаш едно състояние, което струва милиони. Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа. Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил.
Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала.
Ти пак станеш радостен.
към беседата >>
– Потупва ги, помилва ги.
Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем. Вие както разбирате и аз както разбирам.
– Потупва ги, помилва ги.
– Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата. Каквото спечелим, ще го ядем.“ После, който оре, да се моли по три пъти на ден.
към беседата >>
Ти пак станеш радостен.
Една малка причина – и ти изгубиш състоянието си. Изгубиш смисъла на живота. Дойде някой, каже ти една лъжа. Ти имаш четири-пет милиона, турени в банката, и мислиш, че си се осигурил. Дойде и ти каже: „Банка Гирдап“ пропадна.„ Ти веднага повярваш, обърне се целият свят, казваш си: “Не ми остава нищо, освен да си тегля куршума.„ Излезеш навън, видиш, че банка Гирдап“ не е пропаднала.
Ти пак станеш радостен.
към беседата >>
– Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата.
Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем. Вие както разбирате и аз както разбирам. – Потупва ги, помилва ги.
– Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата.
Каквото спечелим, ще го ядем.“ После, който оре, да се моли по три пъти на ден.
към беседата >>
Питам, защо стана скръбен?
Питам, защо стана скръбен?
На какво основание стана скръбен? Че ти нямаш понятие тогава. Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода.
към беседата >>
Каквото спечелим, ще го ядем.“ После, който оре, да се моли по три пъти на ден.
Та казвам, хубавият хляб е от онова жито – онзи, който орал нивата, пял, милвал воловете, че ги целувал, казва: „Братя, я, да орем. Вие както разбирате и аз както разбирам. – Потупва ги, помилва ги. – Ха, вие напред, аз отзад, ще теглите, ще обработим нивата.
Каквото спечелим, ще го ядем.“ После, който оре, да се моли по три пъти на ден.
към беседата >>
На какво основание стана скръбен?
Питам, защо стана скръбен?
На какво основание стана скръбен?
Че ти нямаш понятие тогава. Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила.
към беседата >>
Молитвата какво означава?
Молитвата какво означава?
Молитвата е съзнание. Когато човек е гладувал, се моли. Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба.
към беседата >>
Че ти нямаш понятие тогава.
Питам, защо стана скръбен? На какво основание стана скръбен?
Че ти нямаш понятие тогава.
Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона.
към беседата >>
Молитвата е съзнание.
Молитвата какво означава?
Молитвата е съзнание.
Когато човек е гладувал, се моли. Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната.
към беседата >>
Ти нямаш понятие какво нещо е животът.
Питам, защо стана скръбен? На какво основание стана скръбен? Че ти нямаш понятие тогава.
Ти нямаш понятие какво нещо е животът.
Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега.
към беседата >>
Когато човек е гладувал, се моли.
Молитвата какво означава? Молитвата е съзнание.
Когато човек е гладувал, се моли.
Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута.
към беседата >>
Представете си четири милиона – това са едно кило вода.
Питам, защо стана скръбен? На какво основание стана скръбен? Че ти нямаш понятие тогава. Ти нямаш понятие какво нещо е животът.
Представете си четири милиона – това са едно кило вода.
Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват.
към беседата >>
Казва: „Да има хляб.
Молитвата какво означава? Молитвата е съзнание. Когато човек е гладувал, се моли.
Казва: „Да има хляб.
Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен.
към беседата >>
Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода.
Питам, защо стана скръбен? На какво основание стана скръбен? Че ти нямаш понятие тогава. Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода.
Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода.
Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат.
към беседата >>
Хлебчето къде е?
Молитвата какво означава? Молитвата е съзнание. Когато човек е гладувал, се моли. Казва: „Да има хляб.
Хлебчето къде е?
“ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът.
към беседата >>
Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила.
На какво основание стана скръбен? Че ти нямаш понятие тогава. Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода.
Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила.
Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето.
към беседата >>
“ Човек, който е огладнял, надушва хляба.
Молитвата какво означава? Молитвата е съзнание. Когато човек е гладувал, се моли. Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е?
“ Човек, който е огладнял, надушва хляба.
Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е.
към беседата >>
Какво ще се смущаваш за четирите милиона.
Че ти нямаш понятие тогава. Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила.
Какво ще се смущаваш за четирите милиона.
Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора.
към беседата >>
Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната.
Молитвата е съзнание. Когато човек е гладувал, се моли. Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба.
Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната.
Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е.
към беседата >>
Я ги вижте сега.
Ти нямаш понятие какво нещо е животът. Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона.
Я ги вижте сега.
Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват?
към беседата >>
Който няма това ухание, ходи да се лута.
Когато човек е гладувал, се моли. Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната.
Който няма това ухание, ходи да се лута.
Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите.
към беседата >>
Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват.
Представете си четири милиона – това са едно кило вода. Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега.
Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват.
Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи.
към беседата >>
Върне се, намерил хляб неопечен.
Казва: „Да има хляб. Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута.
Върне се, намерил хляб неопечен.
То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката.
към беседата >>
Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат.
Даже с четири милиона ти не можеш да купиш едно кило вода. Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват.
Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат.
Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството.
към беседата >>
То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът.
Хлебчето къде е? “ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен.
То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът.
Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил.
към беседата >>
Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето.
Но представете си, че ти си при едно езеро, дето има безброй такива кила. Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат.
Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето.
Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите.
към беседата >>
Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е.
“ Човек, който е огладнял, надушва хляба. Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът.
Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е.
Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил. По-значимо на буквите няма.
към беседата >>
Колко храна отива, колко снаряди, колко хора.
Какво ще се смущаваш за четирите милиона. Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето.
Колко храна отива, колко снаряди, колко хора.
Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет.
към беседата >>
Не съм и да се вярва, каквото и да е.
Ако гладният е тук, на Изгрева, ще знае коя фурна в София изкарва хляб – право на фурната. Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е.
Не съм и да се вярва, каквото и да е.
Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил. По-значимо на буквите няма. Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш.
към беседата >>
Защо и за какво отиват?
Я ги вижте сега. Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора.
Защо и за какво отиват?
За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет. Какво придобиха?
към беседата >>
Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите.
Който няма това ухание, ходи да се лута. Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е.
Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите.
То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил. По-значимо на буквите няма. Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш. Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
към беседата >>
За някакви фиктивни работи.
Англия е изгубила четиринадесет милиона кораба и знаете колко милиарда струват. Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват?
За някакви фиктивни работи.
За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет. Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида?
към беседата >>
То е основното нещо – азбуката.
Върне се, намерил хляб неопечен. То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите.
То е основното нещо – азбуката.
Най-целесъобразното си извадил. По-значимо на буквите няма. Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш. Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
към беседата >>
За в бъдеще се повдигало човечеството.
Ако на тия англичани биха казали по-рано да дадат толкоз пари, ще кажат, че не може да дадат. Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи.
За в бъдеще се повдигало човечеството.
Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет. Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои.
към беседата >>
Най-целесъобразното си извадил.
То хляб имало, но не е отишъл на мястото, дето се пече хлябът. Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката.
Най-целесъобразното си извадил.
По-значимо на буквите няма. Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш. Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
към беседата >>
Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите.
Сега всичките тия богатства отиват на дъното на морето. Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството.
Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите.
Излязоха из Египет. Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство.
към беседата >>
По-значимо на буквите няма.
Казва някой: „Нас ни трябва какъвто и да е хляб.“ Или казва: „Аз ям, каквото и да е.“ Не съм и да чета, каквото и да е. Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил.
По-значимо на буквите няма.
Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш. Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
към беседата >>
Излязоха из Египет.
Колко храна отива, колко снаряди, колко хора. Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите.
Излязоха из Египет.
Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм.
към беседата >>
Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш.
Не съм и да се вярва, каквото и да е. Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил. По-значимо на буквите няма.
Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш.
Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
към беседата >>
Какво придобиха?
Защо и за какво отиват? За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет.
Какво придобиха?
Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта.
към беседата >>
Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
Ти си чел буквара, научил си основните работи, буквите. То е основното нещо – азбуката. Най-целесъобразното си извадил. По-значимо на буквите няма. Буквите, които си научил, през целия живот с тия букви ще си служиш.
Читанката, като дойде, граматиката, то са правила, които ще ти покажат как трябва да функционирате в даден случай.
към беседата >>
Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида?
За някакви фиктивни работи. За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет. Какво придобиха?
Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида?
За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта.
към беседата >>
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили.
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили.
Езикът на природата тепърва ще учим. Не знаем езика на природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски.
към беседата >>
За нас е важно да бъдем герои.
За в бъдеще се повдигало човечеството. Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет. Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида?
За нас е важно да бъдем герои.
Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината.
към беседата >>
Езикът на природата тепърва ще учим.
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили.
Езикът на природата тепърва ще учим.
Не знаем езика на природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски.
към беседата >>
Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство.
Като четете Стария завет, ще видите колко бяха герои евреите. Излязоха из Египет. Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои.
Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство.
С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав.
към беседата >>
Не знаем езика на природата.
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили. Езикът на природата тепърва ще учим.
Не знаем езика на природата.
Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски.
към беседата >>
С това се гради целият човешки организъм.
Излязоха из Египет. Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство.
С това се гради целият човешки организъм.
Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това.
към беседата >>
Предадено е, че Господ говорил на Адама.
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили. Езикът на природата тепърва ще учим. Не знаем езика на природата.
Предадено е, че Господ говорил на Адама.
На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския.
към беседата >>
Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта.
Какво придобиха? Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм.
Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта.
Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител.
към беседата >>
На какъв език?
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили. Езикът на природата тепърва ще учим. Не знаем езика на природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама.
На какъв език?
Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар.
към беседата >>
Сърцето е построено по закона на любовта.
Какво се ползват евреите от миналото си геройство в Палестина или от геройството на Давида? За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта.
Сърцето е построено по закона на любовта.
Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони.
към беседата >>
Той не говорил на еврейски.
Сега ние често се спираме и казваме: „Зная азбуката.“ Но ние азбуката на природата не сме научили. Езикът на природата тепърва ще учим. Не знаем езика на природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език?
Той не говорил на еврейски.
Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове.
към беседата >>
Всички други органи са построени по закона на истината.
За нас е важно да бъдем герои. Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта.
Всички други органи са построени по закона на истината.
Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата.
към беседата >>
Казват, че е на еврейски.
Езикът на природата тепърва ще учим. Не знаем езика на природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски.
Казват, че е на еврейски.
Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи.
към беседата >>
Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав.
Всеки един човек, който не е герой да носи любовта, всеки човек, който не е герой да носи знанието, да има знание и мъдрост, всеки човек, който не е герой да носи истината, аз зная какво ще бъде това геройство. С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината.
Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав.
Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта.
към беседата >>
Не е говорил на еврейски.
Не знаем езика на природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски.
Не е говорил на еврейски.
Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците.
към беседата >>
Не само това.
С това се гради целият човешки организъм. Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав.
Не само това.
Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината.
към беседата >>
Даже един език има – по-стар от ватанския.
Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски.
Даже един език има – по-стар от ватанския.
Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод.
към беседата >>
Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител.
Тялото е построено и главата е построена по закона на мъдростта. Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това.
Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител.
В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум.
към беседата >>
Считат, че ватанският език е най-стар.
На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския.
Считат, че ватанският език е най-стар.
Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш.
към беседата >>
В природата съществуват закони.
Сърцето е построено по закона на любовта. Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител.
В природата съществуват закони.
Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили.
към беседата >>
Санскритският език и другите езици са наречени клонове.
Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар.
Санскритският език и другите езици са наречени клонове.
Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете.
към беседата >>
Имаме и закон за защита на държавата.
Всички други органи са построени по закона на истината. Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони.
Имаме и закон за защита на държавата.
Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече.
към беседата >>
Те са исторически работи.
Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове.
Те са исторически работи.
Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона.
към беседата >>
Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта.
Следователно, ако ти поддържаш мъдростта, истината и любовта, ти ще имаш един организъм здрав. Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата.
Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта.
Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече. На хиляда километра може да поразят всичките врагове.
към беседата >>
Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците.
Не е говорил на еврейски. Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи.
Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците.
Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон.
към беседата >>
Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината.
Не само това. Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта.
Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината.
Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече. На хиляда километра може да поразят всичките врагове. Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра.
към беседата >>
Един превод.
Даже един език има – по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците.
Един превод.
Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон. После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух.
към беседата >>
Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум.
Но ако ти поддържаш, ти няма да познаеш какво нещо е сиромашия, ще имаш опит в живота и всякога ще бъдеш победител. В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината.
Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум.
Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече. На хиляда километра може да поразят всичките врагове. Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра. Ще идат, ще им вземат оръжието.
към беседата >>
Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш.
Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод.
Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш.
Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон. После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух. Някои тук-там знаете нещо по музика.
към беседата >>
Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили.
В природата съществуват закони. Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум.
Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили.
Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече. На хиляда километра може да поразят всичките врагове. Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра. Ще идат, ще им вземат оръжието.
към беседата >>
Вземете, докато се научите да пеете.
Санскритският език и другите езици са наречени клонове. Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш.
Вземете, докато се научите да пеете.
Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон. После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух. Някои тук-там знаете нещо по музика. Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
към беседата >>
Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече.
Имаме и закон за защита на държавата. Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили.
Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече.
На хиляда километра може да поразят всичките врагове. Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра. Ще идат, ще им вземат оръжието.
към беседата >>
Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона.
Те са исторически работи. Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете.
Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона.
Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон. После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух. Някои тук-там знаете нещо по музика. Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
към беседата >>
На хиляда километра може да поразят всичките врагове.
Няма по-добър закон за защита на държавата от закона на любовта. Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече.
На хиляда километра може да поразят всичките врагове.
Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра. Ще идат, ще им вземат оръжието.
към беседата >>
Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон.
Няма какво да ви ползва да ви обяснявам как са се образували езиците. Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона.
Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон.
После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух. Някои тук-там знаете нещо по музика. Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
към беседата >>
Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра.
Няма по-добър закон за защита на държавата от знанието и мъдростта и няма по-добър закон за защита на държавата от истината. Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече. На хиляда километра може да поразят всичките врагове.
Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра.
Ще идат, ще им вземат оръжието.
към беседата >>
После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух.
Един превод. Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон.
После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух.
Някои тук-там знаете нещо по музика. Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
към беседата >>
Ще идат, ще им вземат оръжието.
Когато разполага със силите на природата, за да бъде една държава силна, трябва всичките хора, които са в тази държава, да бъдат силни по ум. Ако българският народ беше съставен от герои, знаете какво биха направили. Четири-пет милиона да могат да хвърлят гранати на хиляда километра далече. На хиляда километра може да поразят всичките врагове. Четири-пет милиона щяха да приспят тия неприятели от двадесет километра.
Ще идат, ще им вземат оръжието.
към беседата >>
Някои тук-там знаете нещо по музика.
Така да се нагоди, за да може езикът – но трябва известно приготовление, докато може да се научиш да говориш. Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон. После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух.
Някои тук-там знаете нещо по музика.
Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
към беседата >>
Питам, кой ще победи такива хора?
Питам, кой ще победи такива хора?
Сега казват – да се въоръжим. Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината. Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия.
към беседата >>
Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
Вземете, докато се научите да пеете. Може да сте музикант, но да се научите да пеете, трябва да се безпокои вашето гърло, да вземате правилно тона. Не само да го вземате, но трябва да различавате кой тон е „до“, „ре“ или друг тон. После да различавате тонът повишен ли е, или понижен – изисква се един отличен слух. Някои тук-там знаете нещо по музика.
Аз това привеждам като едно обяснение за езиците.
към беседата >>
Сега казват – да се въоръжим.
Питам, кой ще победи такива хора?
Сега казват – да се въоръжим.
Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината. Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне.
към беседата >>
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо?
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо?
Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете. Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка. Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам.
към беседата >>
Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината.
Питам, кой ще победи такива хора? Сега казват – да се въоръжим.
Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината.
Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията.
към беседата >>
Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете.
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо?
Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете.
Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка. Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил.
към беседата >>
Няма по-силно оръжие от тия в света.
Питам, кой ще победи такива хора? Сега казват – да се въоръжим. Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината.
Няма по-силно оръжие от тия в света.
Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях.
към беседата >>
Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка.
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо? Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете.
Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка.
Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света.
към беседата >>
Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия.
Питам, кой ще победи такива хора? Сега казват – да се въоръжим. Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината. Няма по-силно оръжие от тия в света.
Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия.
Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски.
към беседата >>
Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната.
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо? Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете. Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка.
Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната.
Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога.
към беседата >>
Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия.
Питам, кой ще победи такива хора? Сега казват – да се въоръжим. Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината. Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия.
Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия.
Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници.
към беседата >>
Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната.
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо? Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете. Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка. Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната.
Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната.
Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога. Туй е правилното положение.
към беседата >>
Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне.
Сега казват – да се въоръжим. Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината. Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия.
Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне.
Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът.
към беседата >>
Тия неща аз мимоходом ги разглеждам.
Запример вие желаете нещо и не го постигате. Защо? Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете. Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка. Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната.
Тия неща аз мимоходом ги разглеждам.
Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога. Туй е правилното положение. Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос.
към беседата >>
Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията.
Аз съм за доброто въоръжение: снарядите на любовта, снарядите на знанието, на мъдростта и снарядите на истината. Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне.
Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията.
Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти.
към беседата >>
Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил.
Понеже туй, което знаете, не го разбирате, не можете да го произнесете. Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка. Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам.
Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил.
Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога. Туй е правилното положение. Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос. Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
към беседата >>
Тия работи са непонятни за тях.
Няма по-силно оръжие от тия в света. Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията.
Тия работи са непонятни за тях.
Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти. Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди.
към беседата >>
Всеки един народ е един слуга на Бога в света.
Ако идете във Франция или Германия, или Англия – където и да е, сега е опасно да се говори за Англия, Русия, Америка. Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил.
Всеки един народ е един слуга на Бога в света.
Колкото народи съществуват, те са служители на Бога. Туй е правилното положение. Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос. Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
към беседата >>
Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски.
Ние вече влизаме в един свят, който не мяза на нашия. Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях.
Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски.
Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти. Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди. Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
към беседата >>
Колкото народи съществуват, те са служители на Бога.
Защото, ако говориш за Русия, ще кажат, че вземаш страната. Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света.
Колкото народи съществуват, те са служители на Бога.
Туй е правилното положение. Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос. Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
към беседата >>
Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници.
Ние говорим за оня свят, но тъй както животните говорят за нашия. Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски.
Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници.
Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти. Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди. Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
към беседата >>
Туй е правилното положение.
Ако говориш за Германия, ще кажат, че вземаш страната. Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога.
Туй е правилното положение.
Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос. Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
към беседата >>
Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът.
Едно животно, като те срещне, ще хукне да бяга и се върне. Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници.
Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът.
Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти. Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди. Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
към беседата >>
Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос.
Тия неща аз мимоходом ги разглеждам. Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога. Туй е правилното положение.
Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос.
Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
към беседата >>
Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти.
Казва: „Видях едно особено същество.“ Какви са тия същества, животните не знаят нищо за нашите църкви, за нашите свещеници, за веруюто ни, за науката, за философията. Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът.
Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти.
Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди. Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
към беседата >>
Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
Аз вземам хората в това положение, в каквото Бог ги е поставил. Всеки един народ е един слуга на Бога в света. Колкото народи съществуват, те са служители на Бога. Туй е правилното положение. Че тия слуги някой път не изявяват волята на Бога, то е друг въпрос.
Че ги е турил Господ да извършват негова работа, то е най-същественото.
към беседата >>
Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди.
Тия работи са непонятни за тях. Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти.
Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди.
Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
към беседата >>
Да дойдем до основното.
Да дойдем до основното.
Нас не ни интересува кои са се напили. Някъде били са се те, счупили са си главите. Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях?
към беседата >>
Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
Ние говорим за оня свят, но нашият свят в сравнение с техния е говедарски. Ние сме тук, на земята, но в сравнение с оня свят сме като затворници. Трябва да идеш в оня свят, да видиш какво нещо е орган, да видиш какво нещо е пиано, какво нещо е цигулка, китара, арфа, какво нещо е оркестърът. Там има оркестри от двадесет хиляди оркестранти. Има хорове от сто четиридесет и четири хиляди.
Те тъй майсторски пеят, че като запеят, самата земя в туй пеене се върти и върви по своя път.
към беседата >>
Нас не ни интересува кои са се напили.
Да дойдем до основното.
Нас не ни интересува кои са се напили.
Някъде били са се те, счупили са си главите. Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях? Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш.
към беседата >>
Казвате, тези не са реални работи.
Казвате, тези не са реални работи.
Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е? Не е реално. Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят.
към беседата >>
Някъде били са се те, счупили са си главите.
Да дойдем до основното. Нас не ни интересува кои са се напили.
Някъде били са се те, счупили са си главите.
Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях? Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш. Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите.
към беседата >>
Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е?
Казвате, тези не са реални работи.
Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е?
Не е реално. Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално.
към беседата >>
Нас не ни интересува.
Да дойдем до основното. Нас не ни интересува кои са се напили. Някъде били са се те, счупили са си главите.
Нас не ни интересува.
Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях? Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш. Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите. Искам да се почерпя в кръчмата.“
към беседата >>
Не е реално.
Казвате, тези не са реални работи. Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е?
Не е реално.
Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално.
към беседата >>
Нека превържат раните, главите, те да вземат урок.
Да дойдем до основното. Нас не ни интересува кои са се напили. Някъде били са се те, счупили са си главите. Нас не ни интересува.
Нека превържат раните, главите, те да вземат урок.
Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях? Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш. Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите. Искам да се почерпя в кръчмата.“
към беседата >>
Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието.
Казвате, тези не са реални работи. Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е? Не е реално.
Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието.
Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално.
към беседата >>
Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях?
Да дойдем до основното. Нас не ни интересува кои са се напили. Някъде били са се те, счупили са си главите. Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок.
Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях?
Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш. Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите. Искам да се почерпя в кръчмата.“
към беседата >>
Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално.
Казвате, тези не са реални работи. Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е? Не е реално. Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието.
Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално.
Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно.
към беседата >>
Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш.
Нас не ни интересува кои са се напили. Някъде били са се те, счупили са си главите. Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях?
Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш.
Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите. Искам да се почерпя в кръчмата.“
към беседата >>
Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят.
Казвате, тези не са реални работи. Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е? Не е реално. Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално.
Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят.
Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка.
към беседата >>
Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите.
Някъде били са се те, счупили са си главите. Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях? Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш.
Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите.
Искам да се почерпя в кръчмата.“
към беседата >>
Туй, което забравяш, не е реално.
Всичко онова, което ние имаме в оня свят, реално ли е? Не е реално. Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят.
Туй, което забравяш, не е реално.
Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре.
към беседата >>
Искам да се почерпя в кръчмата.“
Нас не ни интересува. Нека превържат раните, главите, те да вземат урок. Ако видите двама души пияни, че се бият, какво отношение трябва да имате към тях? Към болния трябва да имаш някакъв цяр да го цериш. Онзи, който обича виното, той ни интересува, като дойде, казва: „Имаш ли пари малко да ми дадеш, че ми се свършиха парите.
Искам да се почерпя в кръчмата.“
към беседата >>
Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално.
Не е реално. Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално.
Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално.
Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес.
към беседата >>
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили?
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили?
Пиянството не го образуваха хората. Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите. В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня?
към беседата >>
Туй, което схващаш, то е реално.
Реалното е само туй, което не се изменя, което постоянно седи в съзнанието. Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално.
Туй, което схващаш, то е реално.
Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес. Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача.
към беседата >>
Пиянството не го образуваха хората.
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили?
Пиянството не го образуваха хората.
Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите. В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи.
към беседата >>
Твоето съзнание е свободно.
Загубиш нещо, забравиш го, то не е реално. Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално.
Твоето съзнание е свободно.
Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес. Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача. Ти имаш само този резултат.
към беседата >>
Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите.
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили? Пиянството не го образуваха хората.
Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите.
В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера.
към беседата >>
Ти трябва да започнеш с цялата сказка.
Реалните неща не се губят, реалните неща не се забравят. Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно.
Ти трябва да започнеш с цялата сказка.
Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес. Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача. Ти имаш само този резултат. Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
към беседата >>
В природата има доста кръчмарници.
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили? Пиянството не го образуваха хората. Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите.
В природата има доста кръчмарници.
Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се.
към беседата >>
Те са особени, специални работи има вътре.
Туй, което забравяш, не е реално. Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка.
Те са особени, специални работи има вътре.
То е един дълъг процес. Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача. Ти имаш само този резултат. Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
към беседата >>
Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера.
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили? Пиянството не го образуваха хората. Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите. В природата има доста кръчмарници.
Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера.
Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни.
към беседата >>
То е един дълъг процес.
Мнозина на мене са ми казвали: „Тогава ти каза, но каквото каза, забравих го.“ Казва: „Той държа една отлична сказка, но я забравих.“ Това не е реално. Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре.
То е един дълъг процес.
Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача. Ти имаш само този резултат. Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
към беседата >>
Питат я: „Защо закъсня?
Питам сега, хората, които са пили от хиляди години, какво са придобили? Пиянството не го образуваха хората. Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите. В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера.
Питат я: „Защо закъсня?
“ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци.
към беседата >>
Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача.
Туй, което схващаш, то е реално. Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес.
Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача.
Ти имаш само този резултат. Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
към беседата >>
“ Тя мълчи.
Пиянството не го образуваха хората. Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите. В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня?
“ Тя мълчи.
Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото.
към беседата >>
Ти имаш само този резултат.
Твоето съзнание е свободно. Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес. Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача.
Ти имаш само този резултат.
Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
към беседата >>
Тя казва: „Не можах да намеря кошера.
Хиляди години преди хората мухите са се опивали, танцували са, ходили са в кръчмите. В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи.
Тя казва: „Не можах да намеря кошера.
Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека.
към беседата >>
Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
Ти трябва да започнеш с цялата сказка. Те са особени, специални работи има вътре. То е един дълъг процес. Някой път някой учен човек десет-петнадесет години му взело да реши някаква математическа задача. Ти имаш само този резултат.
Ти не си минал през онзи напор на неговия ум, през онова безпокойство, проверявал, чел книги, събирал данни, изчисления, поправки, докато дойде до едно решение.
към беседата >>
Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се.
В природата има доста кръчмарници. Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера.
Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се.
Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят.
към беседата >>
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело.
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело.
Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека? Вие не знаете, нямате никаква история. Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден. Вярно е. Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
към беседата >>
Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни.
Мухата, като се опие, започва да се върти и след това се връща в кошера. Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се.
Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни.
Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа.
към беседата >>
Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека?
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело.
Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека?
Вие не знаете, нямате никаква история. Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден. Вярно е. Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
към беседата >>
Някой път са много буквоядци.
Питат я: „Защо закъсня? “ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни.
Някой път са много буквоядци.
Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа. Досега не съм чул.
към беседата >>
Вие не знаете, нямате никаква история.
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело. Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека?
Вие не знаете, нямате никаква история.
Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден. Вярно е. Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
към беседата >>
Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото.
“ Тя мълчи. Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци.
Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото.
Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал.
към беседата >>
Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден.
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело. Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека? Вие не знаете, нямате никаква история.
Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден.
Вярно е. Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
към беседата >>
Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека.
Тя казва: „Не можах да намеря кошера. Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото.
Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека.
Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма.
към беседата >>
Вярно е.
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело. Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека? Вие не знаете, нямате никаква история. Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден.
Вярно е.
Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
към беседата >>
Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят.
Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека.
Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят.
Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят.
към беседата >>
Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
Знаете, Господ, след като направи света, каза: „Да направим човека.“ Колко време му взело. Казва: „Да направим човека да мисли.“ Колко време мина, докато направи човека? Вие не знаете, нямате никаква история. Всички онези, които са изучавали Библията, казват, че Господ направи човека в шестия ден. Вярно е.
Един ден, то е една определена епоха, може да бъде цял период, медленно да е станало.
към беседата >>
Сега то е лъжа.
Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят.
Сега то е лъжа.
Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят.
към беседата >>
Та казвам, от тридесет и осем години.
Та казвам, от тридесет и осем години.
Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско. Осем е крайно материалистично число. Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс.
към беседата >>
Досега не съм чул.
Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа.
Досега не съм чул.
Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят. Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
към беседата >>
Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско.
Та казвам, от тридесет и осем години.
Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско.
Осем е крайно материалистично число. Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е.
към беседата >>
Разговарям се с пчелите, царицата съм питал.
Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа. Досега не съм чул.
Разговарям се с пчелите, царицата съм питал.
Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят. Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото. Ни най-малко да не забива жилото.“
към беседата >>
Осем е крайно материалистично число.
Та казвам, от тридесет и осем години. Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско.
Осем е крайно материалистично число.
Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Царицата казва: „Такава заповед няма.
Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека. Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал.
Царицата казва: „Такава заповед няма.
Те от само себе си работниците жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят. Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото. Ни най-малко да не забива жилото.“
към беседата >>
Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо?
Та казвам, от тридесет и осем години. Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско. Осем е крайно материалистично число.
Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо?
Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем.
към беседата >>
Те от само себе си работниците жилят.
Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва да те ужилят. Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма.
Те от само себе си работниците жилят.
Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят. Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото. Ни най-малко да не забива жилото.“
към беседата >>
Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява.
Та казвам, от тридесет и осем години. Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско. Осем е крайно материалистично число. Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо?
Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява.
Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено.
към беседата >>
Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят.
Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят.
Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят.
Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото. Ни най-малко да не забива жилото.“
към беседата >>
Девет е число на Марс.
Та казвам, от тридесет и осем години. Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско. Осем е крайно материалистично число. Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява.
Девет е число на Марс.
Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи.
към беседата >>
Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят.
Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
Ни най-малко да не забива жилото.“
към беседата >>
Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е.
Три е число благородно, 3 е едно число юпитерианско. Осем е крайно материалистично число. Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс.
Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е.
повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири.
към беседата >>
Ни най-малко да не забива жилото.“
Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главицата и да започнат да жилят. Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
Ни най-малко да не забива жилото.“
към беседата >>
повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав.
Осем е крайно материалистично число. Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е.
повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав.
Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат.
към беседата >>
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона.
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона.
Казваме – така казва Господ. Толкоз е вярно. Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня.
към беседата >>
Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем.
Тридесет и осем години този човек лежал болен. Защо? Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав.
Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем.
– Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат. Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет.
към беседата >>
Казваме – така казва Господ.
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона.
Казваме – така казва Господ.
Толкоз е вярно. Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори.
към беседата >>
– Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено.
Понеже не влизал пръв в къпалнята и на тридесет и деветата година оздравява. Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем.
– Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено.
Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат. Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет. Астрологически значи по едно око за всеки зодиак.
към беседата >>
Толкоз е вярно.
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона. Казваме – така казва Господ.
Толкоз е вярно.
Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори.
към беседата >>
Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи.
Девет е число на Марс. Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено.
Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи.
Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат. Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет. Астрологически значи по едно око за всеки зодиак. Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме.
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона. Казваме – така казва Господ. Толкоз е вярно.
Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме.
Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата.
към беседата >>
Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири.
Казвам, съедини с числото на Юпитера, т.е. повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи.
Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири.
Ще имаме още две отгоре, шест ще станат. Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет. Астрологически значи по едно око за всеки зодиак. Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Не че сме лоши хора.
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона. Казваме – така казва Господ. Толкоз е вярно. Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме.
Не че сме лоши хора.
Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави.
към беседата >>
Ще имаме още две отгоре, шест ще станат.
повярвай в Бога, извади ножа на знанието и днес ще бъдеш здрав. Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири.
Ще имаме още две отгоре, шест ще станат.
Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет. Астрологически значи по едно око за всеки зодиак. Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Ние сме по-добри от огъня.
Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона. Казваме – така казва Господ. Толкоз е вярно. Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора.
Ние сме по-добри от огъня.
Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра.
към беседата >>
Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет.
Човек, който повярва, изхвърля осемте навън, казва: „Мене не ми трябва осем. – Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат.
Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет.
Астрологически значи по едно око за всеки зодиак. Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Огънят ще те изгори.
Казваме – така казва Господ. Толкоз е вярно. Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня.
Огънят ще те изгори.
Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си.
към беседата >>
Астрологически значи по едно око за всеки зодиак.
– Казва: – Осем ще го туриш на очите.“ Очите са направени по числото 8, хоризонтално турено. Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат. Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет.
Астрологически значи по едно око за всеки зодиак.
Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Човек никога не може да ви изгори.
Толкоз е вярно. Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори.
Човек никога не може да ви изгори.
Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил.
към беседата >>
Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
Гледаме през 8, през туй материалистическо число, докато дойдем до истината, която ще ни освободи. Туй знание, което сега имаме, за бъдеще ние ще имаме още две очи, ще станат четири. Ще имаме още две отгоре, шест ще станат. Две отдолу, две отпред и още две, че ще станат дванадесет. Астрологически значи по едно око за всеки зодиак.
Туй аз подразбирам разширение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Ние сме по-добри от водата.
Колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори.
Ние сме по-добри от водата.
Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра.
към беседата >>
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци.
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци.
Ако има два, ще гледате само в една посока. Има още два – гледате в противната. Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор. Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана. Очите ви са една възможност.
към беседата >>
Водата ще те удави.
Не че сме лоши хора. Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата.
Водата ще те удави.
Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър.
към беседата >>
Ако има два, ще гледате само в една посока.
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци.
Ако има два, ще гледате само в една посока.
Има още два – гледате в противната. Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор. Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана. Очите ви са една възможност. На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
към беседата >>
Ние сме по-добри от вятъра.
Ние сме по-добри от огъня. Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави.
Ние сме по-добри от вятъра.
Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват.
към беседата >>
Има още два – гледате в противната.
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци. Ако има два, ще гледате само в една посока.
Има още два – гледате в противната.
Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор. Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана. Очите ви са една възможност. На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
към беседата >>
Вятърът ще ти събори къщата с духането си.
Огънят ще те изгори. Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра.
Вятърът ще ти събори къщата с духането си.
Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал.
към беседата >>
Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор.
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци. Ако има два, ще гледате само в една посока. Има още два – гледате в противната.
Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор.
Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана. Очите ви са една възможност. На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
към беседата >>
Досега нито една къща не съм съборил.
Човек никога не може да ви изгори. Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си.
Досега нито една къща не съм съборил.
Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня.
към беседата >>
Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана.
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци. Ако има два, ще гледате само в една посока. Има още два – гледате в противната. Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор.
Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана.
Очите ви са една възможност. На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
към беседата >>
Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра.
Ние сме по-добри от водата. Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил.
Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра.
От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо.
към беседата >>
Очите ви са една възможност.
Вие влизате в една къща, която има дванадесет прозорци. Ако има два, ще гледате само в една посока. Има още два – гледате в противната. Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор. Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана.
Очите ви са една възможност.
На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
към беседата >>
От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър.
Водата ще те удави. Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра.
От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър.
Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония.
към беседата >>
На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
Ако има два, ще гледате само в една посока. Има още два – гледате в противната. Има още два – може нагоре да гледате, ще имате широк простор. Това показва, че в ума ви ще влиза известна светлина, която ще бъде през много канали възприемана. Очите ви са една възможност.
На вярващите трябва една наука, в която постоянно трябва да се прави един опит.
към беседата >>
Канарите, като падат, и те смачкват.
Ние сме по-добри от вятъра. Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър.
Канарите, като падат, и те смачкват.
Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам.
към беседата >>
Ти казваш, че вярваш в Бога.
Ти казваш, че вярваш в Бога.
Трябва да знаеш дали вярваш, или не. Как ще повярваш? Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя.
към беседата >>
Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал.
Вятърът ще ти събори къщата с духането си. Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват.
Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал.
Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са.
към беседата >>
Трябва да знаеш дали вярваш, или не.
Ти казваш, че вярваш в Бога.
Трябва да знаеш дали вярваш, или не.
Как ще повярваш? Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия.
към беседата >>
Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня.
Досега нито една къща не съм съборил. Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал.
Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня.
Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите.
към беседата >>
Как ще повярваш?
Ти казваш, че вярваш в Бога. Трябва да знаеш дали вярваш, или не.
Как ще повярваш?
Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха.
към беседата >>
Човек може малко да побутне, но то е нищо.
Вятърът, като духне, колко къщи има съборени от вятъра. От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня.
Човек може малко да побутне, но то е нищо.
Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства.
към беседата >>
Аз повярвах така.
Ти казваш, че вярваш в Бога. Трябва да знаеш дали вярваш, или не. Как ще повярваш?
Аз повярвах така.
Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде.
към беседата >>
Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония.
От вятъра съм по-добър, от водата съм по-добър, от огъня съм по-добър. Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо.
Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония.
Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства.
към беседата >>
Някой път има нещо, което не мога да го направя.
Ти казваш, че вярваш в Бога. Трябва да знаеш дали вярваш, или не. Как ще повярваш? Аз повярвах така.
Някой път има нещо, което не мога да го направя.
Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш.
към беседата >>
Аз изобщо иронии нямам.
Канарите, като падат, и те смачкват. Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония.
Аз изобщо иронии нямам.
Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба.
към беседата >>
Като произнеса името Божие, мога да го направя.
Ти казваш, че вярваш в Бога. Трябва да знаеш дали вярваш, или не. Как ще повярваш? Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя.
Като произнеса името Божие, мога да го направя.
Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе.
към беседата >>
Аз искам да представя нещата, тъй както са.
Аз досега, слава Богу, никого не съм смачквал. Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам.
Аз искам да представя нещата, тъй както са.
Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила.
към беседата >>
Имам някаква мъчнотия.
Трябва да знаеш дали вярваш, или не. Как ще повярваш? Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя.
Имам някаква мъчнотия.
Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл?
към беседата >>
Човек някой път подиграва другите.
Тъй щото ние, хората, сме по-добри от канарите, от водата, от вятъра, от огъня. Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са.
Човек някой път подиграва другите.
Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората?
към беседата >>
Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха.
Как ще повярваш? Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия.
Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха.
Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва.
към беседата >>
Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства.
Човек може малко да побутне, но то е нищо. Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите.
Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства.
Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората? “ „Кой?
към беседата >>
Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде.
Аз повярвах така. Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха.
Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде.
Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва.
към беседата >>
Когато се подиграват, засягат личните чувства.
Сега някои от вас може да кажат, че то е малка ирония. Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства.
Когато се подиграват, засягат личните чувства.
Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората? “ „Кой? Аз ли?
към беседата >>
Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш.
Някой път има нещо, което не мога да го направя. Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде.
Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш.
Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш.
към беседата >>
Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба.
Аз изобщо иронии нямам. Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства.
Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба.
Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората? “ „Кой? Аз ли? “ Покажеш си силата.
към беседата >>
Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе.
Като произнеса името Божие, мога да го направя. Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш.
Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе.
Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде.
към беседата >>
Нямаш никаква сила.
Аз искам да представя нещата, тъй както са. Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба.
Нямаш никаква сила.
Не те ли знаят хората? “ „Кой? Аз ли? “ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята.
към беседата >>
Ще кажеш: „Откъде е дошъл?
Имам някаква мъчнотия. Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе.
Ще кажеш: „Откъде е дошъл?
“ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го.
към беседата >>
Не те ли знаят хората?
Човек някой път подиграва другите. Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила.
Не те ли знаят хората?
“ „Кой? Аз ли? “ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен?
към беседата >>
“ Виж, това не се казва.
Като произнеса името Божие, мъчнотията се маха. Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл?
“ Виж, това не се казва.
Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става.
към беседата >>
“ „Кой?
Един учител може да подиграе един ученик, да го подтикне, да засегне неговите лични чувства. Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората?
“ „Кой?
Аз ли? “ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш?
към беседата >>
Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва.
Ти си гладувал три деня и като произнесеш името Божие, храната иде. Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва.
Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва.
Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате?
към беседата >>
Аз ли?
Когато се подиграват, засягат личните чувства. Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората? “ „Кой?
Аз ли?
“ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е?
към беседата >>
Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш.
Като произнесеш името Божие както трябва, ще те хване една дремка и ще заспиш. Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва.
Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш.
Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума.
към беседата >>
“ Покажеш си силата.
Или когато искат да ни предизвикат да покажем сила, казват: „Ти си баба. Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората? “ „Кой? Аз ли?
“ Покажеш си силата.
После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват.
към беседата >>
Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде.
Като станеш, ще видиш топлия самун при тебе. Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш.
Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде.
Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията.
към беседата >>
После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята.
Нямаш никаква сила. Не те ли знаят хората? “ „Кой? Аз ли? “ Покажеш си силата.
После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята.
Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието.
към беседата >>
Кой ти донесе самунът – няма го.
Ще кажеш: „Откъде е дошъл? “ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде.
Кой ти донесе самунът – няма го.
Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може.
към беседата >>
Как ще покаже, че е силен?
Не те ли знаят хората? “ „Кой? Аз ли? “ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята.
Как ще покаже, че е силен?
Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание.
към беседата >>
Туй само в гората става, в градовете не става.
“ Виж, това не се казва. Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го.
Туй само в гората става, в градовете не става.
Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели.
към беседата >>
Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш?
“ „Кой? Аз ли? “ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен?
Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш?
Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание.
към беседата >>
Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате?
Самунът е там, но кой го донесъл, не се казва. Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става.
Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате?
Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много.
към беседата >>
Туй, което казах, право ли е?
Аз ли? “ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш?
Туй, което казах, право ли е?
“ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани.
към беседата >>
Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума.
Ти заспиваш, че онзи, който донася самуна, да го не видиш. Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате?
Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума.
Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион.
към беседата >>
“ Сега нас в света ни предизвикват.
“ Покажеш си силата. После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е?
“ Сега нас в света ни предизвикват.
Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък.
към беседата >>
Тъй щото и тук им провървя на лотарията.
Ти си в гората, гладен си, няма хляб, заспиваш – и хлябът дойде. Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума.
Тъй щото и тук им провървя на лотарията.
Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня.
към беседата >>
Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието.
После онзи, който го е предизвикал, вземе че го гътне на земята. Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват.
Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието.
Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък. Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо.
към беседата >>
Но на всички с лотария не може.
Кой ти донесе самунът – няма го. Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията.
Но на всички с лотария не може.
Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар.
към беседата >>
Ако те завали някой, нямаш знание.
Как ще покаже, че е силен? Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието.
Ако те завали някой, нямаш знание.
Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък. Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете.
към беседата >>
Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели.
Туй само в гората става, в градовете не става. Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може.
Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели.
Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат.
към беседата >>
Ако ти го завалиш, имаш знание.
Ако той го победи, ще каже: „Как мислиш? Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание.
Ако ти го завалиш, имаш знание.
Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък. Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете. Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
към беседата >>
Няма да се лакомите много.
Вие ще кажете: „С какво нещо ни залъгва, като малките дена.“ Вие, като вземете един билет от лотарията, не се ли залъгвате? Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели.
Няма да се лакомите много.
Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат. Нито една трошица повече.
към беседата >>
Всичките хора са пехливани.
Туй, което казах, право ли е? “ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание.
Всичките хора са пехливани.
И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък. Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете. Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
към беседата >>
Няма да туряш милион.
Ние се радваме, че някой оттук си получил доста крупна сума. Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много.
Няма да туряш милион.
Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат. Нито една трошица повече. Няма да изгубиш.
към беседата >>
И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък.
“ Сега нас в света ни предизвикват. Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани.
И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък.
Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете. Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
към беседата >>
Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня.
Тъй щото и тук им провървя на лотарията. Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион.
Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня.
Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат. Нито една трошица повече. Няма да изгубиш. Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
към беседата >>
Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо.
Имаме знание и някой казва: „Нямаш знание.“ Ще си покажеш знанието. Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък.
Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо.
Ако той те надвие, ти плащаш борчовете. Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
към беседата >>
Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар.
Но на всички с лотария не може. Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня.
Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар.
Трябват ти толкоз, ще ти дадат. Нито една трошица повече. Няма да изгубиш. Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
към беседата >>
Ако той те надвие, ти плащаш борчовете.
Ако те завали някой, нямаш знание. Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък. Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо.
Ако той те надвие, ти плащаш борчовете.
Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
към беседата >>
Трябват ти толкоз, ще ти дадат.
Онзи, който така произнесе името Божие – с всичката любов, с всичкото знание, с всичката истина на душата, неговата лотария всякога печели. Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар.
Трябват ти толкоз, ще ти дадат.
Нито една трошица повече. Няма да изгубиш. Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
към беседата >>
Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
Ако ти го завалиш, имаш знание. Всичките хора са пехливани. И мъже, и жени, и деца са пехливани, правят пехливанлък. Като се борим с дявола, дойде дяволът, че те мами за нещо. Ако той те надвие, ти плащаш борчовете.
Ако ти го надвиеш, той трябва да плаща борчовете.
към беседата >>
Нито една трошица повече.
Няма да се лакомите много. Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат.
Нито една трошица повече.
Няма да изгубиш. Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
към беседата >>
Та казвам, всички вие, които сте сиромаси, кой плаща?
Та казвам, всички вие, които сте сиромаси, кой плаща?
Дяволът ли плаща, или вие? Според мене всичките хора са станали сиромаси, които дяволът ги натиснал в живота. Те плащат дългове. Всичките, които са богати, са натиснали дявола. Но борбата не е свършена.
към беседата >>
Няма да изгубиш.
Няма да туряш милион. Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат. Нито една трошица повече.
Няма да изгубиш.
Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
към беседата >>
Дяволът ли плаща, или вие?
Та казвам, всички вие, които сте сиромаси, кой плаща?
Дяволът ли плаща, или вие?
Според мене всичките хора са станали сиромаси, които дяволът ги натиснал в живота. Те плащат дългове. Всичките, които са богати, са натиснали дявола. Но борбата не е свършена. Дяволът е много учен.
към беседата >>
Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
Ще искаш, колкото днес ти трябва, за деня. Понеже ти си пътник, не трябва да искаш повече товар. Трябват ти толкоз, ще ти дадат. Нито една трошица повече. Няма да изгубиш.
Христос, като нахрани гладните, каза: „Съберете туй в дванадесет коша.“
към беседата >>
НАГОРЕ