НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1461
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1461
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Казва: Не изгубих никого, освен едного.
Изгубил всичките приятели и той сега казва: „Какво беше едно време“. Той се измъчва в туй положение. Смисълът на живота е онова, което Бог ни е дал, нищо да не изгубим. Христос казва: Не изгубих никого от онези, които ми даде, освен едного. Единият направи една голяма пакост.
Казва: Не изгубих никого, освен едного.
Единият, когото Христос изгуби. Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи.
към беседата >>
Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи.
Казва: „Учителю, много добре стана, но много заборчлях. Трябва да се плаща голяма лихва, откъде ще намеря пари? “ Че как да го съжаля. Тия задачи са за света. Да имате къща, да градите, то е за хората в света.
Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи.
Доста ученици има за градеж. За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава.
към беседата >>
Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо.
Когато Господ направи вашата къща на главата, колко са големи прозорците? Малки ли са очите? Колко са големи? Очите са прозорци. И досега не знаете дължината колко е и широчината колко е.
Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо.
През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява. Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си. Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи.
към беседата >>
Единият, когото Христос изгуби.
Той се измъчва в туй положение. Смисълът на живота е онова, което Бог ни е дал, нищо да не изгубим. Христос казва: Не изгубих никого от онези, които ми даде, освен едного. Единият направи една голяма пакост. Казва: Не изгубих никого, освен едного.
Единият, когото Христос изгуби.
Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате.
към беседата >>
Доста ученици има за градеж.
Трябва да се плаща голяма лихва, откъде ще намеря пари? “ Че как да го съжаля. Тия задачи са за света. Да имате къща, да градите, то е за хората в света. Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи.
Доста ученици има за градеж.
За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта.
към беседата >>
През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява.
Малки ли са очите? Колко са големи? Очите са прозорци. И досега не знаете дължината колко е и широчината колко е. Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо.
През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява.
Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си. Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки.
към беседата >>
Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик.
Смисълът на живота е онова, което Бог ни е дал, нищо да не изгубим. Христос казва: Не изгубих никого от онези, които ми даде, освен едного. Единият направи една голяма пакост. Казва: Не изгубих никого, освен едного. Единият, когото Христос изгуби.
Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик.
Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос?
към беседата >>
За ученика, за вас има работа.
“ Че как да го съжаля. Тия задачи са за света. Да имате къща, да градите, то е за хората в света. Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи. Доста ученици има за градеж.
За ученика, за вас има работа.
Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта.
към беседата >>
Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си.
Колко са големи? Очите са прозорци. И досега не знаете дължината колко е и широчината колко е. Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо. През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява.
Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си.
Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека?
към беседата >>
Аз ви виждам всеки ден се разправяте.
Христос казва: Не изгубих никого от онези, които ми даде, освен едного. Единият направи една голяма пакост. Казва: Не изгубих никого, освен едного. Единият, когото Христос изгуби. Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик.
Аз ви виждам всеки ден се разправяте.
Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта.
към беседата >>
Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас.
Тия задачи са за света. Да имате къща, да градите, то е за хората в света. Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи. Доста ученици има за градеж. За ученика, за вас има работа.
Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас.
Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи.
към беседата >>
Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите.
Очите са прозорци. И досега не знаете дължината колко е и широчината колко е. Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо. През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява. Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си.
Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите.
Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши.
към беседата >>
Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа.
Единият направи една голяма пакост. Казва: Не изгубих никого, освен едного. Единият, когото Христос изгуби. Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте.
Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа.
Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо.
към беседата >>
Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи.
Да имате къща, да градите, то е за хората в света. Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи. Доста ученици има за градеж. За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас.
Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи.
Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има.
към беседата >>
Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите.
И досега не знаете дължината колко е и широчината колко е. Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо. През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява. Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си. Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите.
Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите.
Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите?
към беседата >>
Разправят се двама души, той с тях ходи.
Казва: Не изгубих никого, освен едного. Единият, когото Христос изгуби. Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа.
Разправят се двама души, той с тях ходи.
Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш.
към беседата >>
Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава.
Те са предметно учение, понеже те вършат тия работи. Доста ученици има за градеж. За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи.
Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава.
Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят.
към беседата >>
Тези нощните животни имат по-широко отворени очи.
Премерете сега, аз няма да ви казвам туй нещо. През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява. Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си. Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите.
Тези нощните животни имат по-широко отворени очи.
А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде.
към беседата >>
Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате.
Единият, когото Христос изгуби. Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи.
Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате.
Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш.
към беседата >>
Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта.
Доста ученици има за градеж. За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава.
Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта.
Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов.
към беседата >>
А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки.
През този прозорец понякой път, когато светлината е голяма, прозорецът се намалява. Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си. Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи.
А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки.
Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око.
към беседата >>
Защо го изгуби Христос?
Той (ги) прави, всичките раздори които стават, се дължат на единия Христов ученик. Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате.
Защо го изгуби Христос?
– Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“.
към беседата >>
Вие сте в епохата на любовта.
За ученика, за вас има работа. Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта.
Вие сте в епохата на любовта.
Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов.
към беседата >>
Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека?
Когато някое впечатление е силно, ти свиваш очите си. Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки.
Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека?
– В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено.
към беседата >>
– Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта.
Аз ви виждам всеки ден се разправяте. Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос?
– Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта.
Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“.
към беседата >>
Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи.
Туй, което те градят и вършат, не е лошо, (но) то не е за нас. Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта.
Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи.
Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов?
към беседата >>
– В човека има и две слушалки, двете уши.
Когато гледаш, че някой човек си свил очите, от тебе излиза повече светлина, не може да издържи, че си свива очите. Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека?
– В човека има и две слушалки, двете уши.
Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки.
към беседата >>
Той казва: „Ще ти дам едно нещо.
Мнозина от вас се занимавате с този изгубения ученик на Христа. Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта.
Той казва: „Ще ти дам едно нещо.
За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога.
към беседата >>
Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има.
Ако един ученик е отишъл в училището и иска да гради, той нищо няма да научи. Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи.
Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има.
Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“.
към беседата >>
Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите?
Когато светлината у тебе е по-малка, която излиза, той си отваря очите. Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши.
Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите?
Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки.
към беседата >>
За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш.
Разправят се двама души, той с тях ходи. Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо.
За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш.
За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача.
към беседата >>
Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят.
Той трябва да остави другите да градят, а той да учи, че като свърши училището, тогава. Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има.
Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят.
Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен.
към беседата >>
Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде.
Тези нощните животни имат по-широко отворени очи. А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите?
Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде.
Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки.
към беседата >>
За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш.
Онзи ученик, когото Христос изгуби, вие постоянно с него се занимавате. Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш.
За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш.
Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога.
към беседата >>
Раят е място, дето всичко се върши с любов.
Та вие сте влезли да изучавате изкуството на Любовта. Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят.
Раят е място, дето всичко се върши с любов.
Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря.
към беседата >>
Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око.
А тези, които живеят денем, понеже има повече светлина, за да се възприеме повече светлина, очите им са станали малки. Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде.
Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око.
Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности.
към беседата >>
Цяла една година да не мислиш за носорога“.
Защо го изгуби Христос? – Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш.
Цяла една година да не мислиш за носорога“.
Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога.
към беседата >>
Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов.
Вие сте в епохата на любовта. Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов.
Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов.
Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте.
към беседата >>
Има сега по-хубаво ухо направено.
Знаете ли колко време е взело, докато се свият тия прозорци у човека? – В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око.
Има сега по-хубаво ухо направено.
Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки.
към беседата >>
Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“.
– Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски учител, да го научи нещо за любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“.
Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“.
Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година.
към беседата >>
Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов?
Че вие, ако започнете с любовта, ако хората вложат любовта, светът ще се оправи. Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов.
Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов?
– Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората.
към беседата >>
Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки.
– В човека има и две слушалки, двете уши. Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено.
Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки.
Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш.
към беседата >>
Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога.
Той казва: „Ще ти дам едно нещо. За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“.
Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога.
Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога.
към беседата >>
– Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“.
Ако вие градите една къща и употребите любовта, и ако я постелите с килими, употребите Любовта, никакво противоречие абсолютно няма да има. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов?
– Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“.
Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ.
към беседата >>
Сега имаме няколко гънки.
Знаете ли колко време е взело на природата, докато създаде ушите? Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки.
Сега имаме няколко гънки.
Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш.
към беседата >>
Ще ви дам малко по-лесна задача.
За всичко можеш да мислиш, само за носорога няма да мислиш. За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога.
Ще ви дам малко по-лесна задача.
Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“.
към беседата >>
Някой път ти дам нещо, не си доволен.
Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“.
Някой път ти дам нещо, не си доволен.
Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“.
към беседата >>
Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки.
Сега ушите лесно стават, но на природата милиони векове е взело, докато ги създаде. Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки.
Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки.
Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите.
към беседата >>
Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога.
За всички работи може да мислиш, но за носорога не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш. Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача.
Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога.
Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“.
към беседата >>
Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря.
Раят е място, дето всичко се върши с любов. Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен.
Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря.
Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана.
към беседата >>
Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности.
Една форма, втора, трета, цялото органическо царство, от растенията можете да минете през птиците, рибите, млекопитающите и можете да видите през какви форми е минало човешкото ухо и през какви форми е минало човешкото око. Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки.
Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности.
В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите.
към беседата >>
Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога.
Цяла една година да не мислиш за носорога“. Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога.
Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога.
У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите.
към беседата >>
Много ви благодаря за туй, което вие направихте.
Правите нещо с любов, и ви се отплащат с любов. Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря.
Много ви благодаря за туй, което вие направихте.
Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени.
към беседата >>
В животните ухото няма никакви гънки.
Има сега по-хубаво ухо направено. Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности.
В животните ухото няма никакви гънки.
Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“.
към беседата >>
У вас ще остане идеята до идущата година.
Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих“. Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога.
У вас ще остане идеята до идущата година.
За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите.
към беседата >>
Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората.
Колко е хубаво, направиш услуга, отплащат ти се с любов? – Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте.
Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората.
Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък.
към беседата >>
Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш.
Но за в бъдеще ще се яват още по-големи гънки. Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки.
Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш.
Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш.
към беседата >>
За нищо да не мислите, освен за Бога.
Сега няма да казвам да не мислим за носорога, но казвам, мислете за носорога. Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година.
За нищо да не мислите, освен за Бога.
И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного.
към беседата >>
Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ.
– Като вървя аз, той казва: „Много ти благодаря, тъй мило ме погледна, че с години седи този образ“. Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората.
Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ.
Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате?
към беседата >>
Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш.
Сега имаме няколко гънки. Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш.
Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш.
Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба.
към беседата >>
И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“.
Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога.
И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“.
Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога.
към беседата >>
Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“.
Някой път ти дам нещо, не си доволен. Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ.
Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“.
Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли?
към беседата >>
Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите.
Но за в бъдеще ще се образуват по-хубави гънки. Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш.
Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите.
Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е.
към беседата >>
Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“.
Сега няма да влизам в подробности за този индуски учител какво имал в ума си, каква идея имал, оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“.
Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“.
Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза.
към беседата >>
Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана.
Тогава казвам: Кажи, много ти благодаря, признателен съм за доброто, което ми направи, много ти благодаря. Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“.
Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана.
Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли? – В нас още красота няма.
към беседата >>
Понякой път вие седите и се безпокоите.
Сега има няколко гънки, защото ухото показва умствените способности. В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите.
Понякой път вие седите и се безпокоите.
Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна.
към беседата >>
Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите.
Аз на вас ви казвам сега: За нищо да не мислите, освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“.
Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите.
Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите.
към беседата >>
Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени.
Много ви благодаря за туй, което вие направихте. Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана.
Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени.
Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли? – В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас.
към беседата >>
Казваш: „Няма с какво да се занимавам“.
В животните ухото няма никакви гънки. Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите.
Казваш: „Няма с какво да се занимавам“.
Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец.
към беседата >>
Аз ви казвам, за едно да мислите.
У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите.
Аз ви казвам, за едно да мислите.
Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина.
към беседата >>
Казвам: Мекичък.
Той препоръчва себе си.Като направиш едно добро, ще се смалиш, да те видят цял хората. Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени.
Казвам: Мекичък.
Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли? – В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Седиш и се безпокоиш.
Служат си само за говора, колкото им трябва, а пък в човека има известни вълни, които трябва да се възприемат и стават храна за мисълта, защото от слушането ще разбереш как трябва да мислиш. Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“.
Седиш и се безпокоиш.
Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец?
към беседата >>
Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного.
За нищо да не мислите, освен за Бога. И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите.
Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного.
Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си.
към беседата >>
Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате?
Ще станеш малък, за да ти виждат главата, лицето, ръцете, че като те видят, да запомнят целият ти образ. Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък.
Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате?
– По красотата ли? – В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате.
към беседата >>
Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба.
Не само да чувствуваш, но трябва да започнеш да мислиш. Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш.
Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба.
Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече.
към беседата >>
Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога.
И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили“. Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного.
Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога.
Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко.
към беседата >>
– По красотата ли?
Не само да видят едно парче, че да кажат: „Има един човек, има отличана глава, като го срещнем какви очи има“. Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате?
– По красотата ли?
– В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя.
към беседата >>
Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е.
Сега аз искам да направя предмета ясен, да може да го употребите. Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба.
Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е.
Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“.
към беседата >>
Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза.
Този учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите“. Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога.
Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза.
Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите.
към беседата >>
– В нас още красота няма.
Тъй като погледне, отлични очи, един хубав, мил поглед, едно движение на ръката, една кожа добре сформирана. Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли?
– В нас още красота няма.
Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене.
към беседата >>
Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна.
Понякой път вие седите и се безпокоите. Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е.
Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна.
Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга.
към беседата >>
Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите.
Аз пък ви казвам: За Бога само да мислите. Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза.
Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите.
Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа.
към беседата >>
Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас.
Косите хубави, не са настръхнали нагоре, но загладени. Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли? – В нас още красота няма.
Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас.
Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща.
към беседата >>
Представете си, че вие сте един машинописец.
Казваш: „Няма с какво да се занимавам“. Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна.
Представете си, че вие сте един машинописец.
Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата.
към беседата >>
Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина.
Аз ви казвам, за едно да мислите. Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите.
Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина.
Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта.
към беседата >>
Сега казвате: „Какво трябва да се прави?
Казвам: Мекичък. Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли? – В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас.
Сега казвате: „Какво трябва да се прави?
“ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва.
към беседата >>
Сега какво прави един машинописец?
Седиш и се безпокоиш. Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец.
Сега какво прави един машинописец?
– Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие.
към беседата >>
Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си.
Ако ви кажа, вие като се върнете, че за всичко сте мислили, но не и за този, за Едного. Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина.
Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си.
Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас.
към беседата >>
“ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате.
Ако влезете в невидимия свят между ангелите, с какво ще се препоръчате? – По красотата ли? – В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави?
“ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате.
Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате.
към беседата >>
– Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече.
Свършил си гимназия, свършил си университет, седиш и се безпокоиш, че не те назначават на служба. Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец?
– Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече.
Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие.
към беседата >>
Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко.
Направете един опит за 10 деня, да мислите само за Бога. Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си.
Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко.
Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта.
към беседата >>
Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя.
– По красотата ли? – В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате.
Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя.
И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк.
към беседата >>
Дотегна ми на пианото да свиря“.
Представете си такъв случай, онези, които са на служба много добре е. Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече.
Дотегна ми на пианото да свиря“.
Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори.
към беседата >>
Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите.
Няма да ви кажа само за Бога, защо трябва да мислите за Него, понеже всичко от Него излиза. Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко.
Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите.
Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде?
към беседата >>
И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене.
– В нас още красота няма. Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя.
И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене.
Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените.
към беседата >>
Като види, че някой свири, бяга.
Но тогава след като служат 20, 30 години, дотегне им служенето, работата е еднообразна. Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“.
Като види, че някой свири, бяга.
Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят.
към беседата >>
Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа.
Та казвам: За нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите.
Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа.
Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение.
към беседата >>
Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща.
Носът не е нос, веждите не са вежди, очите му, устата му, лицето му, пръстите му, ухание (не) излиза от нас. Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене.
Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща.
И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално.
към беседата >>
Еднообразна станала работата.
Представете си, че вие сте един машинописец. Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга.
Еднообразна станала работата.
При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало.
към беседата >>
Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта.
Най-първо вие имате светлина, важно е вие да имате светлина. Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа.
Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта.
За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите.
към беседата >>
И тогава ще разберете малко какво ви трябва.
Сега казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща.
И тогава ще разберете малко какво ви трябва.
Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат.
към беседата >>
При писането има еднообразие.
Сега какво прави един машинописец? – Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата.
При писането има еднообразие.
Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира.
към беседата >>
За топлината, която Любовта може да внесе във вас.
Тогава, ако вляза в една тъмна стая, трябва да имам светлина със себе си. Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта.
За топлината, която Любовта може да внесе във вас.
10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото.
към беседата >>
Една баня при любовта ще имате.
“ – Аз ще ви дам тази година пари да се лекувате. Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва.
Една баня при любовта ще имате.
Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо.
към беседата >>
Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие.
– Казва: „Дотегна ми да свиря, не искам да свиря вече. Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие.
Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие.
Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно.
към беседата >>
10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта.
Вашата светлина може да я направлявате навсякъде, да изучавате всичко. Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас.
10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта.
Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите.
към беседата >>
Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк.
Аз съм решил даром по една баня, аз ще платя. И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате.
Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк.
Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо.
към беседата >>
Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори.
Дотегна ми на пианото да свиря“. Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие.
Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори.
Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта.
към беседата >>
Каква топлина произвежда в човека като дойде?
Но, ако вашата светлина е мъжделива не се оставяйте на нея, защото всичко ще изгубите. Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта.
Каква топлина произвежда в човека като дойде?
– Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде.
към беседата >>
Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените.
И след туй, след като излезете от банята, по един нов костюм от мене. Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк.
Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените.
Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът.
към беседата >>
Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят.
Като види, че някой свири, бяга. Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори.
Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят.
Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо.
към беседата >>
– Аз ще ви дам едно малко разграничение.
Все трябва да имате такава светлина, с която да осветите всичките предмети, за да имате една ясна представа. Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде?
– Аз ще ви дам едно малко разграничение.
Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство.
към беседата >>
Сега искам да ме разберете не буквално.
Старите си дрехи ще ги оставите, ще носите едни нови дрехи, шапка, обуща. И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените.
Сега искам да ме разберете не буквално.
Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде.
към беседата >>
Еднообразие настанало.
Еднообразна станала работата. При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят.
Еднообразие настанало.
Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината.
към беседата >>
Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите.
Казвам: Мислете сега за вашата светлина на Любовта. За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение.
Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите.
Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето.
към беседата >>
Това са добрите условия, които ще ви се дадат.
И тогава ще разберете малко какво ви трябва. Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално.
Това са добрите условия, които ще ви се дадат.
Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност.
към беседата >>
Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира.
При писането има еднообразие. Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало.
Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира.
Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва.
към беседата >>
Смени се състоянието, отиде хубавото.
За топлината, която Любовта може да внесе във вас. 10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите.
Смени се състоянието, отиде хубавото.
Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот.
към беседата >>
Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо.
Една баня при любовта ще имате. Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат.
Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо.
Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога.
към беседата >>
Щом си недоволен, любовта не функционира правилно.
Навсякъде има еднообразие и в говора има еднообразие. Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира.
Щом си недоволен, любовта не функционира правилно.
Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно.
към беседата >>
Не може да го задържите.
10 деня ще ви дам да правите наблюдения върху топлината на любовта. Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото.
Не може да го задържите.
Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате.
към беседата >>
Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо.
Ще имате поне един теляк на любовта, да видите какво нещо е теляк. Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо.
Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо.
Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент.
към беседата >>
Погрешката е в тоновете на любовта.
Някой говори, вие не искате някои неща да ви говори. Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно.
Погрешката е в тоновете на любовта.
Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта.
към беседата >>
Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде.
Каква топлина произвежда в човека като дойде? – Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите.
Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде.
После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си.
към беседата >>
Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът.
Ще имате и една вода на Любовта, че като ви измие, и вие като излезете от тази баня да я оцените. Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо.
Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът.
Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава.
към беседата >>
Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо.
Нито ти искаш да говориш, нито искаш другите да ти говорят. Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта.
Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо.
Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“.
към беседата >>
После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство.
– Аз ще ви дам едно малко разграничение. Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде.
После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство.
В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други.
към беседата >>
Най-ценното нещо от него иде.
Сега искам да ме разберете не буквално. Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът.
Най-ценното нещо от него иде.
От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи.
към беседата >>
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата.
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата.
Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността. Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът? Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени.
към беседата >>
Понякой път обичаш да икономисваш истината.
Еднообразие настанало. Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо.
Понякой път обичаш да икономисваш истината.
В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва.
към беседата >>
В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето.
Оня момент, в който Божествената топлина пристигне, тя е много малка, в този момент всички препятствия изчезват, вие се намирате в едно състояние, че сте готов и да учите, и да работите, и добро да правите. Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство.
В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето.
Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога.
към беседата >>
От него иде човешката мисъл, човешката разумност.
Това са добрите условия, които ще ви се дадат. Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде.
От него иде човешката мисъл, човешката разумност.
Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“.
към беседата >>
Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността.
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата.
Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността.
Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът? Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории.
към беседата >>
В тоновете на истината има нещо, което ти липсва.
Еднообразие настава в живота, когато любовта не функционира. Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината.
В тоновете на истината има нещо, което ти липсва.
Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните.
към беседата >>
Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот.
Смени се състоянието, отиде хубавото. Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето.
Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот.
Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си.
към беседата >>
Трябва да се научим ние да обичаме Бога.
Едно от добрите условия, за да възприемете туй Божественото благо. Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност.
Трябва да се научим ние да обичаме Бога.
Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим.
към беседата >>
Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът?
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата. Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността.
Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът?
Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят.
към беседата >>
Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно.
Щом си недоволен, любовта не функционира правилно. Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва.
Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно.
Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се.
към беседата >>
Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате.
Не може да го задържите. Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот.
Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате.
Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно.
към беседата >>
Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент.
Ако ние в дадения случай не възприемем благото, има моменти в живота, когато не можем да възприемем Божието благо. Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога.
Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент.
Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото.
към беседата >>
Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата?
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата. Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността. Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът?
Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата?
“ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват.
към беседата >>
Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта.
Погрешката е в тоновете на любовта. Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно.
Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта.
Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците.
към беседата >>
Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си.
Та всеки ден за кратко време поне тази топлина иде. После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате.
Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си.
Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си.
към беседата >>
Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава.
Трябва да възприемем Божието благо, от него иде животът. Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент.
Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава.
Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви.
към беседата >>
“ – Може да дадете много определения.
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата. Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността. Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът? Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата?
“ – Може да дадете много определения.
Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“?
към беседата >>
Има нещо, липсва на мъдростта“.
Недоволен си, сприхав си, гневлив си, в тоновете на мъдростта има нещо. Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта.
Има нещо, липсва на мъдростта“.
Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците. Ако го направите много сухо, тогава много се затягат.
към беседата >>
Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други.
После идат (други състояния), но във всичките все ще има малко безпокойство. В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си.
Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други.
Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си.
към беседата >>
Ние още искаме много работи.
Най-ценното нещо от него иде. От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава.
Ние още искаме много работи.
Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена.
към беседата >>
Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени.
Ще дам някои изяснения за ценността на нещата. Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността. Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът? Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения.
Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени.
Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае.
към беседата >>
Не че липсва.
Понякой път обичаш да икономисваш истината. В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“.
Не че липсва.
Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците. Ако го направите много сухо, тогава много се затягат. Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици.
към беседата >>
Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога.
В тази Божествена Любов като дойде има едно пълно задоволство, като че слушаме, като че се пее в небето. Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други.
Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога.
Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си.
към беседата >>
Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“.
От него иде човешката мисъл, човешката разумност. Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи.
Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“.
Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е.
към беседата >>
Разделени са на две категории.
Сегашният живот доказва, че всички същества са изгубили ценността, идеята за ценността. Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът? Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени.
Разделени са на две категории.
Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“.
към беседата >>
Скъсване има, не функционират струните.
В тоновете на истината има нещо, което ти липсва. Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва.
Скъсване има, не функционират струните.
Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците. Ако го направите много сухо, тогава много се затягат. Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици. Фиг. 2
към беседата >>
Господарите не се научили да обичат слугите си.
Затвори се пак тази врата, този прозорец, веднага ние слизаме в обикновения живот. Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога.
Господарите не се научили да обичат слугите си.
И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо.
към беседата >>
Да благодарим.
Трябва да се научим ние да обичаме Бога. Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“.
Да благодарим.
Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа.
към беседата >>
Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят.
Запример, ако вас ви кажат: „Какво нещо е човекът, какво е животът? Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории.
Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят.
Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява.
към беседата >>
Понякой път човешкото сърце разтяга се.
Сега туй, което ви казвам, то е така разхвърляно. Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните.
Понякой път човешкото сърце разтяга се.
Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците. Ако го направите много сухо, тогава много се затягат. Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици. Фиг. 2
към беседата >>
И другото е вярно.
Казвам: Всинца вие имате големи задачи да разрешавате. Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си.
И другото е вярно.
Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат.
към беседата >>
Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото.
Като дойдем до Него, тъй изведнъж да се справиш, да бъде един свещен момент. Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим.
Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото.
Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш.
към беседата >>
Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват.
Какво е растението, какво е рибата, какво е птицата? “ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят.
Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват.
Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става.
към беседата >>
Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците.
Казва: „Хубаво, ама нещо липсва в любовта. Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се.
Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците.
Ако го направите много сухо, тогава много се затягат. Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици. Фиг. 2
към беседата >>
Дъщерите не са се научили да обичат майките си.
Майки има, които не знаят как да обичат дъщерите си. Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно.
Дъщерите не са се научили да обичат майките си.
Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат.
към беседата >>
Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви.
Не за дълго, но за един момент, за две, за три секунди, един свещен момент да мислиш за Онзи, на Когото дължиш всичко, защото ние сме дошли на земята толкоз милиона години и всичко даром ни се дава. Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото.
Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви.
Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш.
към беседата >>
Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“?
“ – Може да дадете много определения. Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват.
Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“?
– Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде.
към беседата >>
Ако го направите много сухо, тогава много се затягат.
Има нещо, липсва на мъдростта“. Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците.
Ако го направите много сухо, тогава много се затягат.
Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици. Фиг. 2
към беседата >>
Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си.
Някоя майка казва, че обича дъщеря си, но моите наблюдения са други. Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си.
Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си.
Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие.
към беседата >>
Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена.
Ние още искаме много работи. Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви.
Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена.
Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш.
към беседата >>
– Друга дума не знае.
Ако вземете двете категории – животните и човекът, цялото животинско царство, както виждате всички тия растения, после птици, млекопитающи и човекът, това са деца на разни степени. Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“?
– Друга дума не знае.
Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява.
към беседата >>
Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици.
Не че липсва. Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците. Ако го направите много сухо, тогава много се затягат.
Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици.
Фиг. 2
към беседата >>
Слугите не са се научили да обичат господарите си.
Майките още не са се обучили как да обичат дъщерите си и бащите не са се научили как да обичат синовете си, и учителите не са се научили да обичат учениците си, и свещениците не са се научили да обичат тези, които ходят да се молят на Бога. Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си.
Слугите не са се научили да обичат господарите си.
В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света.
към беседата >>
Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е.
Не сме се спрели един ден да кажем на Господа една сладка дума от сърце, да кажем: „Колко Ти благодаря, Господи“. Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена.
Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е.
Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа.
към беседата >>
Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“.
Разделени са на две категории. Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае.
Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“.
Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка.
към беседата >>
Фиг. 2
Скъсване има, не функционират струните. Понякой път човешкото сърце разтяга се. Ако турите повече влага на човешкото сърце, разтягат се жиците. Ако го направите много сухо, тогава много се затягат. Та в единия и в другия случай, отношение няма на тия жици.
Фиг. 2
към беседата >>
В света има нещо.
Господарите не се научили да обичат слугите си. И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си.
В света има нещо.
Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример).
към беседата >>
Някои искат да видят Господа.
Да благодарим. Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е.
Някои искат да видят Господа.
Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка.
към беседата >>
Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява.
Животните са деца, които едва сега се учат да говорят, бъбрят. Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“.
Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява.
Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон.
към беседата >>
Вземете между жиците на пианото има отношение.
Вземете между жиците на пианото има отношение.
Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото. Неговите струни са дълги. И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“.
към беседата >>
Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат.
И другото е вярно. Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо.
Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат.
Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки.
към беседата >>
Господа ти в този смисъл не може да видиш.
Ние сега седим и чакаме да остареем, да умрем, да идем на оня свят и изгубваме красивото. Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа.
Господа ти в този смисъл не може да видиш.
При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече.
към беседата >>
Като каже „кукуригу“, всичко става.
Едва няколко думи изговарят някои животни, едва приказват. Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява.
Като каже „кукуригу“, всичко става.
Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България.
към беседата >>
Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото.
Вземете между жиците на пианото има отношение.
Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото.
Неговите струни са дълги. И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става.
към беседата >>
Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат.
Дъщерите не са се научили да обичат майките си. Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат.
Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат.
Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
При Господа няма да идеш.
Ако Господ в този свят не може да ни се изяви, не зная в онзи свят дали ще може да ни се изяви. Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш.
При Господа няма да идеш.
Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите.
към беседата >>
Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде.
Сутрин като каже петелът „кукуригу“, раздвижи се и друга дума казва ли освен „кукуригу“? – Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става.
Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде.
Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“.
към беседата >>
Неговите струни са дълги.
Вземете между жиците на пианото има отношение. Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото.
Неговите струни са дълги.
И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават.
към беседата >>
Намират се в едно противоречие.
Синовете не са се научили да обичат бащите си, учениците не са се научили да обичат учителите си. Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат.
Намират се в едно противоречие.
Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас.
към беседата >>
Светлината Му и топлината, не може да приемеш.
Защото, за да ни се изяви Господ, трябва да си изпълним работата на земята, и като се върнем при Него, работата да е завършена. Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш.
Светлината Му и топлината, не може да приемеш.
Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга.
към беседата >>
Като каже „кукуригу“, времето се подобрява.
– Друга дума не знае. Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде.
Като каже „кукуригу“, времето се подобрява.
Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български.
към беседата >>
И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/.
Вземете между жиците на пианото има отношение. Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото. Неговите струни са дълги.
И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/.
Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни.
към беседата >>
Любовта не функционира в света.
Слугите не са се научили да обичат господарите си. В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие.
Любовта не функционира в света.
Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ.
към беседата >>
Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа.
Понякой път някой като говори за Господа, за познаване на Господа, опасна работа е. Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш.
Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа.
Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се.
към беседата >>
Та сега правя една смешка.
Най-важната дума в дадения случай е „кукуригу“. Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява.
Та сега правя една смешка.
Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски.
към беседата >>
Колкото по-ниско отива, стеснява се.
Вземете между жиците на пианото има отношение. Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото. Неговите струни са дълги. И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/.
Колкото по-ниско отива, стеснява се.
Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Но аз може да ви дам (пример).
В света има нещо. Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света.
Но аз може да ви дам (пример).
В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му.
към беседата >>
Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка.
Някои искат да видят Господа. Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа.
Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка.
Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава.
към беседата >>
Отива един българин, шоп в Лондон.
Той като каже „кукуригу“ толкоз силно е, че слънцето изгрява. Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка.
Отива един българин, шоп в Лондон.
Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“.
към беседата >>
Казвате: „Стеснително ми стана в живота“.
Вземете между жиците на пианото има отношение. Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото. Неговите струни са дълги. И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се.
Казвате: „Стеснително ми стана в живота“.
Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения.
към беседата >>
В музиката може да пее всеки.
Учителите не знаят да обичат и учениците не знаят да обичат. Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример).
В музиката може да пее всеки.
Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му. Безпокои го, но не е пеене това.
към беседата >>
Вие ще считате, че е надалече.
Господа ти в този смисъл не може да видиш. При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка.
Вие ще считате, че е надалече.
Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание.
към беседата >>
Той мислил, че в Лондон е като в България.
Като каже „кукуригу“, всичко става. Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон.
Той мислил, че в Лондон е като в България.
Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език.
към беседата >>
Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става.
Някой път трябва да ви дам да видите как е построено пианото. Неговите струни са дълги. И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“.
Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става.
Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Бащите имат синове, не знаят как да ги обичат. Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки.
Ще ви приведа един пример.
В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му. Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече.
към беседата >>
Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите.
При Господа няма да идеш. Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече.
Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите.
Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал.
към беседата >>
Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“.
Като каже „кукуригу“, намира си храна да яде. Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България.
Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“.
И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш?
към беседата >>
Както тоновете стават.
Неговите струни са дълги. И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става.
Както тоновете стават.
По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“.
към беседата >>
В Америка отива един негър с един дрезгав глас.
Намират се в едно противоречие. Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример.
В Америка отива един негър с един дрезгав глас.
И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му. Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика.
към беседата >>
Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга.
Светлината Му и топлината, не може да приемеш. Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите.
Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга.
Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“.
към беседата >>
И той го казва на български.
Като каже „кукуригу“, времето се подобрява. Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“.
И той го казва на български.
Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“.
към беседата >>
По-високи стават, но по-тясни.
И колкото отиват към високите тонове, жиците стават по-високи, по-тънки /Фиг. 2/. Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават.
По-високи стават, но по-тясни.
Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте.
към беседата >>
И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ.
Любовта не функционира в света. Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас.
И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ.
Пее му. Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне.
към беседата >>
Уважавайте се, почитайте се.
Сега на вас е потребна Божията Любов, не да видите Господа. Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга.
Уважавайте се, почитайте се.
Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат.
към беседата >>
Онзи му отговаря на английски.
Та сега правя една смешка. Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български.
Онзи му отговаря на английски.
А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Колкото по-ниско отива, стеснява се. Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни.
Какво трябва да правите?
– Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота.
към беседата >>
Пее му.
Но аз може да ви дам (пример). В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ.
Пее му.
Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене.
към беседата >>
Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава.
Той ще покаже една малка светлина, като изгрява, много малка, достъпна за вас, няма да бъде голяма, но много малка светлинка. Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се.
Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава.
Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа.
към беседата >>
А българинът казва: „Кажи ми го на български“.
Отива един българин, шоп в Лондон. Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски.
А българинът казва: „Кажи ми го на български“.
Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език.
към беседата >>
– Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения.
Казвате: „Стеснително ми стана в живота“. Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите?
– Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения.
Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример?
към беседата >>
Безпокои го, но не е пеене това.
В музиката може да пее всеки. Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му.
Безпокои го, но не е пеене това.
Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец.
към беседата >>
Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание.
Вие ще считате, че е надалече. Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава.
Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание.
Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат.
към беседата >>
Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език.
Той мислил, че в Лондон е като в България. Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“.
Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език.
Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек?
към беседата >>
Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно.
Значи, вие от басовите струни отивате към сопрана, тясно ви става. Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения.
Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно.
Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде.
към беседата >>
Той излиза и дава му един долар, но той вика повече.
Ще ви приведа един пример. В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му. Безпокои го, но не е пеене това.
Той излиза и дава му един долар, но той вика повече.
Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец.
към беседата >>
Казвате: „Този брат още не се е подигнал.
Че този момент на онази малка светлинка и на онази малка топлинка, която ще дойде и за онази сила, туй е достатъчно за тази година да се поощрите. Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание.
Казвате: „Този брат още не се е подигнал.
Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете.
към беседата >>
Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш?
Той казва: „Чичо, я ми кажи къде се намира еди коя си улица“. И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език.
Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш?
“ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи.
към беседата >>
Казвате: „Тясно ми е вече“.
Както тоновете стават. По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно.
Казвате: „Тясно ми е вече“.
Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти?
към беседата >>
Дава му два долара, той пак вика.
В Америка отива един негър с един дрезгав глас. И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му. Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече.
Дава му два долара, той пак вика.
Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара.
към беседата >>
Той още е зелен този брат“.
Като срещнете една сестра, гледайте да си давате уважение и почитание една на друга. Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал.
Той още е зелен този брат“.
Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете. Радвайте се на това дете.
към беседата >>
“ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“.
И той го казва на български. Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш?
“ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“.
Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има.
към беседата >>
Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте.
По-високи стават, но по-тясни. Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“.
Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте.
В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка?
към беседата >>
Най-после хвърлил му десет долара да се махне.
И като викал, заревал пред прозореца на един богаташ. Пее му. Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика.
Най-после хвърлил му десет долара да се махне.
Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец.
към беседата >>
Радвайте се на зеления брат.
Уважавайте се, почитайте се. Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“.
Радвайте се на зеления брат.
Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете. Радвайте се на това дете. Той още е дете, той още нищо не знае.
към беседата >>
Сега се намираме в едно противоречие.
Онзи му отговаря на английски. А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“.
Сега се намираме в едно противоречие.
Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи.
към беседата >>
В много по-висока октава сте на живота.
Какво трябва да правите? – Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте.
В много по-висока октава сте на живота.
Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде.
към беседата >>
Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене.
Пее му. Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне.
Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене.
Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец.
към беседата >>
Този брат е невежа.
Който иска да го почитат и уважават, трябва и той да почита и уважава. Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат.
Този брат е невежа.
Радвайте се на невежия брат. Той е още дете. Радвайте се на това дете. Той още е дете, той още нищо не знае. В него има едно желание, той иска да знае.
към беседата >>
Говорим какъв е нашият език.
А българинът казва: „Кажи ми го на български“. Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие.
Говорим какъв е нашият език.
Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи.
към беседата >>
Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример?
– Значи, ако вашето сърце не може да трепти на тия басовите струни, той има по-малки трептения. Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота.
Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример?
– Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат.
към беседата >>
Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец.
Безпокои го, но не е пеене това. Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене.
Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец.
При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара.
към беседата >>
Радвайте се на невежия брат.
Казвам: Всички да се стремите да си давате уважение и почитание. Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа.
Радвайте се на невежия брат.
Той е още дете. Радвайте се на това дете. Той още е дете, той още нищо не знае. В него има едно желание, той иска да знае.
към беседата >>
Какво нещо е човек?
Ние сега като влезем в природата, не знаем нейният език. Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език.
Какво нещо е човек?
Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи.
към беседата >>
– Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде.
Ако не може да трептите по баса, вас мъчно ви става, става ви тясно. Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример?
– Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде.
Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат.
към беседата >>
При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец.
Той излиза и дава му един долар, но той вика повече. Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец.
При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец.
Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света.
към беседата >>
Той е още дете.
Казвате: „Този брат още не се е подигнал. Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат.
Той е още дете.
Радвайте се на това дете. Той още е дете, той още нищо не знае. В него има едно желание, той иска да знае.
към беседата >>
Човек е едно дете, което сега се учи.
Ние може да говорим, но тя ще ни каже: „Какво искаш? “ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек?
Човек е едно дете, което сега се учи.
Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи.
към беседата >>
Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти?
Казвате: „Тясно ми е вече“. Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде.
Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти?
Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат.
към беседата >>
Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара.
Дава му два долара, той пак вика. Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец.
Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара.
Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“.
към беседата >>
Радвайте се на това дете.
Той още е зелен този брат“. Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете.
Радвайте се на това дете.
Той още е дете, той още нищо не знае. В него има едно желание, той иска да знае.
към беседата >>
Той се е научил да говори, богат речник има.
“ – Българинът ще каже: „На български ми кажи“. Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи.
Той се е научил да говори, богат речник има.
Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди.
към беседата >>
Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка?
Тогава трябва да повишите трептенията, в по-висока октава сте. В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти?
Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка?
– Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш?
към беседата >>
Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец.
Най-после хвърлил му десет долара да се махне. Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара.
Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец.
А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене.
към беседата >>
Той още е дете, той още нищо не знае.
Радвайте се на зеления брат. Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете. Радвайте се на това дете.
Той още е дете, той още нищо не знае.
В него има едно желание, той иска да знае.
към беседата >>
Английският речник е от 25 хиляди думи.
Сега се намираме в едно противоречие. Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има.
Английският речник е от 25 хиляди думи.
Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим.
към беседата >>
– Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде.
В много по-висока октава сте на живота. Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка?
– Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде.
Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш?
към беседата >>
А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец.
Ако ви дадат на вас 10 долара да се махнете, вашето пеене не е пеене. Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец.
А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец.
Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат?
към беседата >>
В него има едно желание, той иска да знае.
Този брат е невежа. Радвайте се на невежия брат. Той е още дете. Радвайте се на това дете. Той още е дете, той още нищо не знае.
В него има едно желание, той иска да знае.
към беседата >>
Разни технически думи.
Говорим какъв е нашият език. Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи.
Разни технически думи.
Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега?
към беседата >>
Не му давай работи, които не се ядат.
Вие искате да бъдете добри, вие както знаете, как прилагате доброто запример? – Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде.
Не му давай работи, които не се ядат.
Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него?
към беседата >>
Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара.
Щом ви дават 10 долара да се махнете, не сте певец. При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец.
Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара.
Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания.
към беседата >>
Питам, братя християни, разбрахте ли?
Питам, братя християни, разбрахте ли?
– Според мене, разбраното е, което можем да направим. Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята.
към беседата >>
Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи.
Какво нещо е човек? Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи.
Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи.
Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи?
към беседата >>
Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат.
– Да допуснем, имате едно малко дете, искате да му дадете ябълка, за да иде някъде. Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат.
Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат.
Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа.
към беседата >>
Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света.
При този американец иде друг негър, но като запял – първокласен певец. Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара.
Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света.
Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача.
към беседата >>
– Според мене, разбраното е, което можем да направим.
Питам, братя християни, разбрахте ли?
– Според мене, разбраното е, което можем да направим.
Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето.
към беседата >>
Хора, които са употребявали най-много думи.
Човек е едно дете, което сега се учи. Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи.
Хора, които са употребявали най-много думи.
Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света?
към беседата >>
Но той няма да бъде най-добрият резултат.
Какво ще му кажете: Ти може да му дадеш тази ябълка, какви ще бъдат подбужденията ти? Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат.
Но той няма да бъде най-добрият резултат.
Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките.
към беседата >>
Казва: „Спечелих 10 долара“.
Богаташът става от леглото, облича се и като излязъл навън му дава 1000 долара. Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света.
Казва: „Спечелих 10 долара“.
Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача. Вие седите тук.
към беседата >>
Я изпейте сега „В начало бе Словото“.
Питам, братя християни, разбрахте ли? – Според мене, разбраното е, което можем да направим.
Я изпейте сега „В начало бе Словото“.
(Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл.
към беседата >>
Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди.
Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи.
Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди.
Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига.
към беседата >>
Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш?
Един окултен ученик как трябва да даде една ябълка? – Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат.
Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш?
– Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“.
към беседата >>
Щом са 10 долара, не е спасителното пеене.
Казвам: Щом ви дадат от 1 до 10 долара да се махнете, вие не сте певец. А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“.
Щом са 10 долара, не е спасителното пеене.
Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача. Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит.
към беседата >>
(Изпяхме песента).
Питам, братя християни, разбрахте ли? – Според мене, разбраното е, което можем да направим. Я изпейте сега „В начало бе Словото“.
(Изпяхме песента).
Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем.
към беседата >>
Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим.
Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди.
Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим.
Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“.
към беседата >>
– Как трябва да му го дадеш?
– Гледаш един беден човек, трябва да му дадеш нещо, което се яде. Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш?
– Как трябва да му го дадеш?
– Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне.
към беседата >>
Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат?
А щом ви дават 1000 долара и ви викат вътре, да знаете, че сте добър певец. Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене.
Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат?
Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача. Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие.
към беседата >>
Сега в реалния свят го изпейте.
Питам, братя християни, разбрахте ли? – Според мене, разбраното е, което можем да направим. Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента).
Сега в реалния свят го изпейте.
Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете.
към беседата >>
Колко думи знаете сега?
Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим.
Колко думи знаете сега?
– Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже?
към беседата >>
– Знаете ли аз какво ще кажа на него?
Не му давай работи, които не се ядат. Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш?
– Знаете ли аз какво ще кажа на него?
– Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро.
към беседата >>
Вие не сте минали през изпитания.
Аз искам вие да влезете вътре в къщи, да ви дадат 1000 долара. Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат?
Вие не сте минали през изпитания.
Ако ви дам една задача. Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете?
към беседата >>
Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята.
Питам, братя християни, разбрахте ли? – Според мене, разбраното е, което можем да направим. Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте.
Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята.
Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно.
към беседата >>
– Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи?
Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега?
– Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи?
При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти.
към беседата >>
– Аз, ето какво ще кажа.
Ти, ако му дадеш пари, ще имаш един резултат, ако му дадеш риза, ще имаш друг резултат, ако му дадеш дрехи ще има трети резултат. Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него?
– Аз, ето какво ще кажа.
Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро.
към беседата >>
Ако ви дам една задача.
Аз искам вие да бъдете един от добрите певци, да ви дадат по 1000 долара и да имате всичките придобивки, които сега имате в света. Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания.
Ако ви дам една задача.
Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите.
към беседата >>
Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето.
– Според мене, разбраното е, което можем да направим. Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята.
Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето.
Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят.
към беседата >>
При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света?
Хора, които са употребявали най-много думи. Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи?
При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света?
“ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне.
към беседата >>
Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките.
Но той няма да бъде най-добрият резултат. Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа.
Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките.
Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло.
към беседата >>
Вие седите тук.
Казва: „Спечелих 10 долара“. Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача.
Вие седите тук.
Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо.
към беседата >>
Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл.
Я изпейте сега „В начало бе Словото“. (Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето.
Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл.
Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае.
към беседата >>
“ Виж, петелът научил да кукурига.
Например Шекспир е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди. Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света?
“ Виж, петелът научил да кукурига.
Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът.
към беседата >>
Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“.
Ако му дадеш един плод, какво трябва да кажеш? – Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките.
Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“.
Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо.
към беседата >>
Не съм ви поставил на изпит.
Щом са 10 долара, не е спасителното пеене. Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача. Вие седите тук.
Не съм ви поставил на изпит.
Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей!
към беседата >>
Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем.
(Изпяхме песента). Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл.
Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем.
Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“.
към беседата >>
Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“.
Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига.
Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“.
Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете.
към беседата >>
Тази семка ще се върне.
– Как трябва да му го дадеш? – Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“.
Тази семка ще се върне.
Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро.
към беседата >>
Тъй не се влиза в Царството Божие.
Сега, ако бихте пели в една къща, колко ще ви дадат? Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача. Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит.
Тъй не се влиза в Царството Божие.
Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка.
към беседата >>
Като мислите, ще го изпеете.
Сега в реалния свят го изпейте. Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем.
Като мислите, ще го изпеете.
Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде.
към беседата >>
Какво иска да каже?
Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“.
Какво иска да каже?
– Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее.
към беседата >>
Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро.
– Знаете ли аз какво ще кажа на него? – Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне.
Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро.
Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога.
към беседата >>
Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете?
Вие не сте минали през изпитания. Ако ви дам една задача. Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие.
Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете?
– Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам.
към беседата >>
Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно.
Представете си, че вие пеете, ето каква е идеята. Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете.
Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно.
Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде.
към беседата >>
– Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти.
– Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже?
– Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти.
Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“.
към беседата >>
Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро.
– Аз, ето какво ще кажа. Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро.
Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро.
Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога.
към беседата >>
– Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите.
Ако ви дам една задача. Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете?
– Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите.
Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“.
към беседата >>
Простите работи лесно не се правят.
Ако пея „В начало бе Словото“, имам мисълта, че отивам да взема голямо богатство, тогава думата „В (начало)“ има смисъл в пеенето. Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно.
Простите работи лесно не се правят.
Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи.
към беседата >>
Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне.
При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти.
Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне.
Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете?
към беседата >>
Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло.
Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро.
Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло.
Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата.
към беседата >>
Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо.
Вие седите тук. Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите.
Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо.
Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото.
към беседата >>
Всеки да го изпее както знае.
Когато отивам в някое страдание, тогава няма смисъл. Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят.
Всеки да го изпее както знае.
Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата?
към беседата >>
Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът.
“ Виж, петелът научил да кукурига. Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне.
Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът.
Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли.
към беседата >>
Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо.
Семката, която ще посееш, ще се върне при мене“. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло.
Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо.
Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас.
към беседата >>
Ще каже: „Пей!
Не съм ви поставил на изпит. Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо.
Ще каже: „Пей!
“ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя.
към беседата >>
Всички го изпейте „В начало бе Словото“.
Да кажем „В начало“, значи за нещо голямо, как трябва да го изпеем. Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае.
Всички го изпейте „В начало бе Словото“.
Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка.
към беседата >>
Вие сега не знаете.
Запример, петелът като дойде пред къщи, седне на прага, обърне се и казва: „Кукуригу“. Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът.
Вие сега не знаете.
Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“.
към беседата >>
Туй, което се връща при вас е добро.
Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо.
Туй, което се връща при вас е добро.
Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб.
към беседата >>
“ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка.
Тъй не се влиза в Царството Божие. Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей!
“ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка.
Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя.
към беседата >>
Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде.
Като мислите, ще го изпеете. Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“.
Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде.
Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята?
към беседата >>
Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее.
Какво иска да каже? – Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете.
Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее.
Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“.
към беседата >>
Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога.
Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро.
Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога.
Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега?
към беседата >>
Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам.
Ако ви кажа вечерно време да идете някъде и да пеете, тогава какво ще кажете? – Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка.
Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам.
Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят.
към беседата >>
Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде.
Като не мислите, няма да го изпеете, то не е мъчно. Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде.
Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде.
Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее.
към беседата >>
Ще кажете: „Той е един петел“.
– Ще ти дойде много възлюблен гост, който ще бъде като баща ти, майка ти. Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее.
Ще кажете: „Той е един петел“.
Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“.
към беседата >>
Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога.
Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро. Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога.
Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога.
Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога?
към беседата >>
Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“.
– Най-първо аз ще ви кажа, че като пеете, да приспите стражарите. Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам.
Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“.
Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален.
към беседата >>
Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи.
Простите работи лесно не се правят. Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде.
Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи.
Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем.
към беседата >>
Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете?
Когато дойде някой по-странен, петелът ще се обърне. Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“.
Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете?
– Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо.
към беседата >>
Тогава две неща имате, и два различни резултата.
Всяко зло, което не се връща при вас, и то не е зло. Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога.
Тогава две неща имате, и два различни резултата.
Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието.
към беседата >>
Но и другото.
Те тъй ще се унесат в пеенето, че всеки стражар ще се занимава с пеенето, няма да каже нищо. Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“.
Но и другото.
Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят.
към беседата >>
Как ще пее рибата във водата?
Всеки да го изпее както знае. Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи.
Как ще пее рибата във водата?
– После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят.
към беседата >>
– Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли.
Казва, ще дойде и ще си замине, навън гледа петелът. Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете?
– Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли.
Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото.
към беседата >>
Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас.
Две неща има, с които може да контролирате кое е добро и кое е лошо. Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата.
Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас.
Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи?
към беседата >>
Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя.
Ще каже: „Пей! “ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото.
Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя.
В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари.
към беседата >>
– После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка.
Всички го изпейте „В начало бе Словото“. Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата?
– После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка.
После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“.
към беседата >>
Казва: „Ще изгрее слънцето“.
Вие сега не знаете. Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли.
Казва: „Ще изгрее слънцето“.
Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува.
към беседата >>
Доброто произвежда радост, а злото скръб.
Туй, което се връща при вас е добро. Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас.
Доброто произвежда радост, а злото скръб.
Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо?
към беседата >>
В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя.
“ Ако аз ви пратя в града да пеете и после ви търся из участъците, то е все същото, и понеже ви тача, не искам да ви изложа да влезете в участъка. Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя.
В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя.
И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни.
към беседата >>
После, млекопитаещото как ще пее по земята?
Ако рибата пее: „В начало“, във водата ще бъде. Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка.
После, млекопитаещото как ще пее по земята?
– Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди.
към беседата >>
Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“.
Петелът навън пее и навътре пее, и не знаете защо пее. Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“.
Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“.
Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма.
към беседата >>
Питам сега?
Щом се върне доброто при вас, то е добро, то е прието от Бога. Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб.
Питам сега?
– Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно.
към беседата >>
И най-после може да ви пратя в идейния свят.
Ако знаех, че вие можете да приспите стражара, щях да ви пратя, но може да ходя да ви освобождавам. Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя.
И най-после може да ви пратя в идейния свят.
Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете.
към беседата >>
– Та зависи кой как ще пее.
Ако птицата пее: „в начало“, във въздуха ще бъде. Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята?
– Та зависи кой как ще пее.
Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят.
към беседата >>
Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“.
Ще кажете: „Той е един петел“. Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“.
Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“.
Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва.
към беседата >>
– Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога?
Щом злото дойде при вас, и то е прието от Бога. Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега?
– Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога?
– Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите.
към беседата >>
Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален.
Ще кажат: „Ти ли си, който ги прати да правят този шум из града“. Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят.
Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален.
Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара.
към беседата >>
Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем.
Ако едно млекопитаещо пее, по земята ще ходи. Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее.
Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем.
Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“.
към беседата >>
Той е като пощаджия, който дава едно писмо.
Когато вие имате да кажете една дума, как трябва да я кажете? – Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“.
Той е като пощаджия, който дава едно писмо.
Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате.
към беседата >>
– Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието.
Тогава две неща имате, и два различни резултата. Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога?
– Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието.
Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод.
към беседата >>
Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят.
Но и другото. Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален.
Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят.
Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш?
към беседата >>
Рибите не могат да пеят.
Как ще пее рибата във водата? – После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем.
Рибите не могат да пеят.
Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати.
към беседата >>
Не го интересува какво е писмото, занася писмото.
– Погрешката е там, че той казва думите без да ги мисли. Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо.
Не го интересува какво е писмото, занася писмото.
Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи?
към беседата >>
Кога човек губи?
Доброто и злото, което сте направили, вие сте приели и доброто и злото те се връщат при вас. Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието.
Кога човек губи?
– Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно.
към беседата >>
Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари.
Не само на физическото поле, но и в другия свят може да ви пратя. В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят.
Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари.
Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат.
към беседата >>
Ще изпеем един ден само „В начало“.
– После, как ще пее птицата във въздуха, ще хвърка. После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят.
Ще изпеем един ден само „В начало“.
Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати.
към беседата >>
Какво има в писмото, нищо не го интересува.
Казва: „Ще изгрее слънцето“. Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото.
Какво има в писмото, нищо не го интересува.
Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади.
към беседата >>
– Кога си изгубил нещо?
Доброто произвежда радост, а злото скръб. Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи?
– Кога си изгубил нещо?
– Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени.
към беседата >>
Стражарите в реалния свят са много благородни.
В реалния свят е така, но и в оня свят може да ви пратя. И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари.
Стражарите в реалния свят са много благородни.
Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“.
към беседата >>
Във всяка песен има няколко основни акорди.
После, млекопитаещото как ще пее по земята? – Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“.
Във всяка песен има няколко основни акорди.
Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне.
към беседата >>
Петелът раздава написаните писма.
Ако го питаш защо слънцето ще изгрее, казва: „Не го зная, мен не ме интересува“. Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува.
Петелът раздава написаните писма.
„Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език?
към беседата >>
– Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно.
Питам сега? – Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо?
– Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно.
Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове?
към беседата >>
Нищо няма да ви кажат, може да си пеете.
И най-после може да ви пратя в идейния свят. Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни.
Нищо няма да ви кажат, може да си пеете.
Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва.
към беседата >>
Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят.
– Та зависи кой как ще пее. Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди.
Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят.
Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение.
към беседата >>
„Кукуригу“ казва.
Ако го попиташ, че някой гост ще дойде, казва: „Ще дойде“. Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма.
„Кукуригу“ казва.
„Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата.
към беседата >>
Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите.
– Вашето зло като отишло при Бога, какво произвело при Бога? – Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно.
Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите.
Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени.
към беседата >>
Най-много може да ви дадат 10 долара.
Има три свята: единият е материален, вторият е реален и третият е идеален. Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете.
Най-много може да ви дадат 10 долара.
Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва.
към беседата >>
Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“.
Като риба ли ще пеем, като птица ли ще пеем, или като млекопитаещо ще пеем. Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят.
Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“.
От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш.
към беседата >>
„Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате.
Той е като пощаджия, който дава едно писмо. Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва.
„Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате.
Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата. За да се подслади нещо, трябва вода.
към беседата >>
Някой поквари този плод.
– Вашият ангел, който като писал едно писмо и вие като сте направили една погрешка, вие без да искате сте направили една погрешка и тази погрешка в писмото оцапала съдържанието. Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите.
Някой поквари този плод.
Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината.
към беседата >>
Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш?
Тъй щото няма да ви изпратя в материалния, но ще ви пратя или в реалния, или в идейния свят. Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара.
Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш?
“ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание.
към беседата >>
От непроизнасянето на тази дума има едни резултати.
Рибите не могат да пеят. Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“.
От непроизнасянето на тази дума има едни резултати.
Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път.
към беседата >>
Разгадаването в какво седи?
Не го интересува какво е писмото, занася писмото. Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате.
Разгадаването в какво седи?
– Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата. За да се подслади нещо, трябва вода. Не може да го подсладиш без вода.
към беседата >>
Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно.
Кога човек губи? – Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод.
Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно.
Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това.
към беседата >>
“ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат.
Когато идете там, няма да има никакви затвори и стражари. Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш?
“ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат.
Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“.
към беседата >>
Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати.
Ще изпеем един ден само „В начало“. Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати.
Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати.
В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци.
към беседата >>
– Сега всеки един от вас иска да се подслади.
Какво има в писмото, нищо не го интересува. Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи?
– Сега всеки един от вас иска да се подслади.
Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата. За да се подслади нещо, трябва вода. Не може да го подсладиш без вода. Водата е носителка на живота.
към беседата >>
Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени.
– Кога си изгубил нещо? – Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно.
Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени.
Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото?
към беседата >>
Може да ти каже: „Пей още“.
Стражарите в реалния свят са много благородни. Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат.
Може да ти каже: „Пей още“.
Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете.
към беседата >>
В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне.
Във всяка песен има няколко основни акорди. Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати.
В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне.
А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци. Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
към беседата >>
Сега знаете ли как се подслажда човешкият език?
Петелът раздава написаните писма. „Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади.
Сега знаете ли как се подслажда човешкият език?
Колко мъчно е да се подсладят нещата. За да се подслади нещо, трябва вода. Не може да го подсладиш без вода. Водата е носителка на живота.
към беседата >>
Къде са отишли тия плодове?
– Скръбта винаги показва, че си изгубил нещо ценно. Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени.
Къде са отишли тия плодове?
– Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега?
към беседата >>
Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва.
Нищо няма да ви кажат, може да си пеете. Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“.
Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва.
Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете.
към беседата >>
А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение.
Индусите хиляди пъти произнасят думата „ом“ и не могат да пеят. Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне.
А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение.
Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци. Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
към беседата >>
Колко мъчно е да се подсладят нещата.
„Кукуригу“ казва. „Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език?
Колко мъчно е да се подсладят нещата.
За да се подслади нещо, трябва вода. Не може да го подсладиш без вода. Водата е носителка на живота.
към беседата >>
– Кои са причините за тях, те са развалени.
Представете си, че имате един хубав плод, чакате да го вкусите. Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове?
– Кои са причините за тях, те са развалени.
– Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“.
към беседата >>
Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва.
Най-много може да ви дадат 10 долара. Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва.
Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва.
Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“.
към беседата >>
Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш.
Ако идете в Индия, тази дума е тяхна, малко хора ще намерите, които могат да произнесат думата „ом“. От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение.
Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш.
Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци. Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
към беседата >>
За да се подслади нещо, трябва вода.
„Кукуригу“ е едно писмо от невидимия свят, което вие трябва да разгадавате. Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата.
За да се подслади нещо, трябва вода.
Не може да го подсладиш без вода. Водата е носителка на живота.
към беседата >>
– Ние сме причината.
Някой поквари този плод. Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени.
– Ние сме причината.
Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем.
към беседата >>
Сега във вас има само едно желание.
Никакъв стражар няма да дойде и да ви каже: „Защо безпокоиш? “ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва.
Сега във вас има само едно желание.
Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете.
към беседата >>
Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път.
От непроизнасянето на тази дума има едни резултати. Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш.
Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път.
Вие сте доста добри певци. Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
към беседата >>
Не може да го подсладиш без вода.
Разгадаването в какво седи? – Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата. За да се подслади нещо, трябва вода.
Не може да го подсладиш без вода.
Водата е носителка на живота.
към беседата >>
Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това.
Като гледате разваления плод, във вас настава една скръб, употребен е плода напразно. Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината.
Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това.
Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано.
към беседата >>
Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“.
“ В този реален свят ще излязат и ще ти дадат 10 долара и ще си заминат. Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание.
Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“.
Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“?
към беседата >>
Вие сте доста добри певци.
Когато произнесеш думата както трябва, има други резултати. В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път.
Вие сте доста добри певци.
Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
към беседата >>
Водата е носителка на живота.
– Сега всеки един от вас иска да се подслади. Сега знаете ли как се подслажда човешкият език? Колко мъчно е да се подсладят нещата. За да се подслади нещо, трябва вода. Не може да го подсладиш без вода.
Водата е носителка на живота.
към беседата >>
Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото?
Туй показва, че ония плодове, които можем да вкусим и да се ползуваме от тях, те са развалени. Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това.
Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото?
– Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас.
към беседата >>
Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете.
Може да ти каже: „Пей още“. Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“.
Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете.
Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали.
към беседата >>
Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
В пеенето, ако не пееш, както трябва, ще ти се втръсне. А ако пееш както трябва, ще има едно постоянно разширение. Някой път така пееш, че цяла седмица не искаш да пееш. Някой път като пееш, се заражда желание да пееш втори, трети, четвърти път. Вие сте доста добри певци.
Но много люти и кисели работи ядете и доста студена вода пиете, и следствие на това не можете да пеете.
към беседата >>
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи.
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи.
Той сега се учи да мисли. Как ще изговорите една дума? Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“.
към беседата >>
– Как бихте отговорили сега?
Къде са отишли тия плодове? – Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото?
– Как бихте отговорили сега?
– На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън.
към беседата >>
Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете.
Ако в реалния свят те повикат, че ти дадат 1000 долара, значи, че той е останал доволен, тогава ние казваме: Ако направиш едно добро и кажеш: „Моето добро не е прието“, ще направя една аналогия, значи, че ти не си пял както трябва. Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете.
Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете.
Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“?
към беседата >>
Нека да останат думите във вас: „Господи, да ни озари Твоето милосърдие.“
Нека да останат думите във вас: „Господи, да ни озари Твоето милосърдие.“
към беседата >>
Той сега се учи да мисли.
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи.
Той сега се учи да мисли.
Как ще изговорите една дума? Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение.
към беседата >>
– На български казваме: „Допусна“.
– Кои са причините за тях, те са развалени. – Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега?
– На български казваме: „Допусна“.
Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост.
към беседата >>
Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“.
Като направиш едно добро, че да те повикат вътре и 1000 долара да ти дадат, това е признак, че вие сте извършили това дело, тъй както трябва. Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете.
Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“.
Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“.
към беседата >>
Как ще изговорите една дума?
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи. Той сега се учи да мисли.
Как ще изговорите една дума?
Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“.
към беседата >>
Да допусна, значи да отпуснем.
– Ние сме причината. Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“.
Да допусна, значи да отпуснем.
Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока.
към беседата >>
Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете.
Сега във вас има само едно желание. Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“.
Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете.
Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то.
към беседата >>
Трябва да мислиш най-първо.
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи. Той сега се учи да мисли. Как ще изговорите една дума?
Трябва да мислиш най-първо.
Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така.
към беседата >>
Злото е било вързано.
Сега във вас се заражда мисълта, защо Господ е допуснал това. Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем.
Злото е било вързано.
Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост.
към беседата >>
Как започва песента „В начало бе Словото“?
Казвате: „Като умрем, като идем в оня свят, тогава ще учим всичко“. Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете.
Как започва песента „В начало бе Словото“?
Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено.
към беседата >>
Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш.
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи. Той сега се учи да мисли. Как ще изговорите една дума? Трябва да мислиш най-първо.
Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш.
Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее.
към беседата >>
Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас.
Какво бихте отговорили: Защо Господ допусна злото? – Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано.
Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас.
Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло?
към беседата >>
Вие не сте се опитвали.
Вие ще идете в оня свят най-първо, но за да ви пуснат трябва да пеете. Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“?
Вие не сте се опитвали.
Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало.
към беседата >>
Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“.
Та казвам: Сега на човека му трябва той да учи. Той сега се учи да мисли. Как ще изговорите една дума? Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш.
Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“.
Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение.
към беседата >>
Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън.
– Как бихте отговорили сега? – На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас.
Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън.
Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока.
към беседата >>
Как започва „В начало бе Словото“?
Като влезете в другия свят, за да ви пуснат, трябва да пеете. Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали.
Как започва „В начало бе Словото“?
Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало.
към беседата >>
Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение.
Той сега се учи да мисли. Как ще изговорите една дума? Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“.
Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение.
Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става.
към беседата >>
Ще ви направят пакост.
– На български казваме: „Допусна“. Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън.
Ще ви направят пакост.
Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол.
към беседата >>
Първоначалната буква е „в“.
Вие ще се изправите пред райската врата и ще изпеете: „Махар Бену“ или „В начало бе Словото“. Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“?
Първоначалната буква е „в“.
Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало.
към беседата >>
Казваш: „Я ме послуша, я не“.
Как ще изговорите една дума? Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение.
Казваш: „Я ме послуша, я не“.
Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная.
към беседата >>
Зло правят всички ония деца, които не са научили урока.
Да допусна, значи да отпуснем. Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост.
Зло правят всички ония деца, които не са научили урока.
Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището.
към беседата >>
Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то.
Ако изпеете тъй както не трябва, ще ви дадат 10 долара да си вървите, а ако ви повикат и ви дадат 1000 долара, това значи, че вие сте се научили как да пеете. Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“.
Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то.
То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас.
към беседата >>
Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така.
Трябва да мислиш най-първо. Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“.
Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така.
Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная.
към беседата >>
Те като излязат навън ще направят една пакост.
Злото е било вързано. Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока.
Те като излязат навън ще направят една пакост.
Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“.
към беседата >>
То е натоварено.
Как започва песента „В начало бе Словото“? Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то.
То е натоварено.
Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни.
към беседата >>
Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее.
Тогава ще ѝ дадеш смисъла, съдържанието ще ѝ дадеш. Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така.
Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее.
Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная.
към беседата >>
Какво ще правиш, като направиш едно зло?
Вие от голяма милост, вие сте го пуснали да върви с вас и да си играе около вас. Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост.
Какво ще правиш, като направиш едно зло?
– Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно.
към беседата >>
Значи, туй, което внася нещо, то е начало.
Вие не сте се опитвали. Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено.
Значи, туй, което внася нещо, то е начало.
Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици.
към беседата >>
Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение.
Сега вие понякой път казвате: „Ние се молим, обърнем се към Бога“. Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее.
Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение.
Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее.
към беседата >>
– Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока.
Туй зло като излязло, започнало да играе около вас и направило една пакост и тогава Господ казва тъй: Деца, които не са научили своя си урок в училището, не ги изваждайте из училището навън. Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло?
– Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока.
Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно.
към беседата >>
Туй, което нищо не внася, то не е начало.
Как започва „В начало бе Словото“? Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало.
Туй, което нищо не внася, то не е начало.
Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?
към беседата >>
Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става.
Като се обръщаш към Бога, някой път в тебе, в сърцето има съмнение. Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение.
Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става.
Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“.
към беседата >>
Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол.
Ще ви направят пакост. Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока.
Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол.
Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава.
към беседата >>
Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало.
Първоначалната буква е „в“. Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало.
Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало.
Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш.
към беседата >>
Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная.
Казваш: „Я ме послуша, я не“. Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става.
Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная.
Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре.
към беседата >>
Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището.
Зло правят всички ония деца, които не са научили урока. Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол.
Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището.
В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“.
към беседата >>
Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас.
Имате „н“, това е законът на противоречието, после иде „а“-то. То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало.
Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас.
Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто.
към беседата >>
Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная.
Ако петелът сутрин пее и ако седне и започне да мисли като кукурига, какво ще бъде я ще изгрее слънцето, я не – не може да мислиш така. Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная.
Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная.
Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“.
към беседата >>
В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“.
Те като излязат навън ще направят една пакост. Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището.
В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“.
Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре.
към беседата >>
Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни.
То е натоварено. Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас.
Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни.
Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце.
към беседата >>
Какво ще донесе и него не зная.
Петелът сутрин като пее, непременно слънцето ще изгрее. Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная.
Какво ще донесе и него не зная.
Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“?
към беседата >>
Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно.
Какво ще правиш, като направиш едно зло? – Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“.
Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно.
Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола.
към беседата >>
Сега вие сте ученици.
Значи, туй, което внася нещо, то е начало. Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни.
Сега вие сте ученици.
Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си.
към беседата >>
Зная, че ще изгрее.
Той казва: Земята може да се обърне, но слънцето ще изгрее, няма никакво съмнение. Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная.
Зная, че ще изгрее.
Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд.
към беседата >>
Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно.
– Ще убеждаваш своето другарче да се върне пак в класа, че да си научи урока. Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно.
Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно.
Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции.
към беседата >>
Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?
Туй, което нищо не внася, то не е начало. Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици.
Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?
“ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви.
към беседата >>
Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“.
Той не казва: „Я ще изгрее, я не“, но непременно ще изгрее и тъй става. Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее.
Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“.
Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“.
към беседата >>
Даже за сегашната култура и пет пари не дава.
Вие сте турили, че това е лошо, че това е дявол. Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно.
Даже за сегашната култура и пет пари не дава.
Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило.
към беседата >>
“ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш.
Само доброто, което внася нещо в нас, то е начало. Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?
“ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш.
Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“.
към беседата >>
Вие казвате: Трябва да живеем добре.
Ако го попитате как изгрява, ще каже: „Не зная. Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“.
Вие казвате: Трябва да живеем добре.
Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене.
към беседата >>
Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“.
Няма дявол, то е един ученик, излязъл преждевременно из училището. В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава.
Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“.
Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние.
към беседата >>
Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто.
Всеки ден като станете, трябва да има нещо да се внесе във вас. Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш.
Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто.
Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга.
към беседата >>
Тази дума именно е тъй както „кукуригу“.
Аз зная, че ще изгрее, но защо изгрява, не зная. Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре.
Тази дума именно е тъй както „кукуригу“.
Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона.
към беседата >>
Заглажда отгоре.
В неговия ум мисълта е, че е учен, много способен, казва: „Много знания не ми трябват“. Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“.
Заглажда отгоре.
Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма.
към беседата >>
Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце.
Ако един ден нищо от Божествените блага не внесете, този ден е един от изгубените дни. Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто.
Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце.
Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа.
към беседата >>
Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“?
Какво ще донесе и него не зная. Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“.
Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“?
Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене.
към беседата >>
Сега някой от вас искате да се научите от дявола.
Излязъл из училището и навсякъде мисли, че му е ясно. Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре.
Сега някой от вас искате да се научите от дявола.
Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците.
към беседата >>
Този човек иска нещо, маха с ръката си.
Сега вие сте ученици. Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце.
Този човек иска нещо, маха с ръката си.
Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия.
към беседата >>
Доброто живеене, то е един акорд.
Зная, че ще изгрее. Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“?
Доброто живеене, то е един акорд.
Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот.
към беседата >>
Отивате да ви държи лекции.
Аз каквото научих преди хиляди години и милиони години, все ми е ясно. Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола.
Отивате да ви държи лекции.
Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли?
към беседата >>
Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви.
Някой път някои от вас са ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ? “ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си.
Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви.
Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек.
към беседата >>
Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“.
Какво ще донесе не зная, вие го изучавайте“. Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд.
Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“.
Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум.
към беседата >>
Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило.
Даже за сегашната култура и пет пари не дава. Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции.
Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило.
Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го.
към беседата >>
Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“.
“ За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Господа да видиш каква услуга можеш да му направиш. Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви.
Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“.
Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“.
към беседата >>
Това е доброто живеене.
Вие казвате: Трябва да живеем добре. Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“.
Това е доброто живеене.
Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена.
към беседата >>
Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние.
Ти като му кажеш за Божията Любов, той казва: „В нашето време така беше“. Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило.
Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние.
Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър.
към беседата >>
Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга.
Някой път като дойде Господ на земята, се нуждае от някаква услуга; и като намериш този случай да му направиш една услуга, то е доброто. Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“.
Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга.
Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш.
към беседата >>
Не е съзвучие от два тона.
Тази дума именно е тъй както „кукуригу“. Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене.
Не е съзвучие от два тона.
Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. „О“-то е обърнато.
към беседата >>
Аз ви представям злото в най-малката форма.
Заглажда отгоре. Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние.
Аз ви представям злото в най-малката форма.
На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън.
към беседата >>
Туй значи да служиш на Господа.
Да допуснем, пада един богат човек, или върви един беден човек с една вдовица и едно малко детенце. Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга.
Туй значи да служиш на Господа.
То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка.
към беседата >>
Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене.
Като кажем, че трябва да живеем добре, какво разбираме под думите „добро живеене“? Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона.
Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене.
Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. „О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“.
към беседата >>
На другите съученици, които не са си научили уроците.
Сега някой от вас искате да се научите от дявола. Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма.
На другите съученици, които не са си научили уроците.
Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук.
към беседата >>
То е волята Божия.
Този човек иска нещо, маха с ръката си. Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа.
То е волята Божия.
Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място?
към беседата >>
Има акорд в разумния живот.
Доброто живеене, то е един акорд. Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене.
Има акорд в разумния живот.
Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. „О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“.
към беседата >>
Ти го попитай: „Урока знаеш ли?
Отивате да ви държи лекции. Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците.
Ти го попитай: „Урока знаеш ли?
“ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“.
към беседата >>
Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек.
Иска да каже, сега занят съм, голяма работа имам, с теб няма какво да се занимавам, тя отподире му върви. Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия.
Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек.
Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър.
към беседата >>
Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум.
Един акорд: „Сол“, „до“, „ми“. Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот.
Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум.
Думата е изменена. „О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът.
към беседата >>
“ – Изпитай го.
Да не говорим за дявола, престъпвам едно Божествено правило. Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли?
“ – Изпитай го.
Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно.
към беседата >>
Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“.
Той трябва да ѝ каже: „Ти погрешно си намерила адреса: Не служа на Господа“. Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек.
Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“.
Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата.
към беседата >>
Думата е изменена.
Това е доброто живеене. Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум.
Думата е изменена.
„О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал.
към беседата >>
Ако си знае урока, кажи, че е добър.
Да не говорим за дявола, понеже като говорим, ще се оцапаме и ние. Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го.
Ако си знае урока, кажи, че е добър.
Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно?
към беседата >>
Че ти себе си съдиш.
Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга. Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“.
Че ти себе си съдиш.
Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка.
към беседата >>
„О“-то е обърнато.
Не е съзвучие от два тона. Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена.
„О“-то е обърнато.
У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите.
към беседата >>
Нека излезе вън.
Аз ви представям злото в най-малката форма. На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър.
Нека излезе вън.
Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Ти си направил една голяма погрешка.
Туй значи да служиш на Господа. То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш.
Ти си направил една голяма погрешка.
Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро.
към беседата >>
У нас имаме думата „УМ“.
Съзвучие има между слънцето и между доброто живеене. Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. „О“-то е обърнато.
У нас имаме думата „УМ“.
„Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“.
към беседата >>
Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук.
На другите съученици, които не са си научили уроците. Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън.
Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук.
Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи!
към беседата >>
Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място?
То е волята Божия. Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка.
Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място?
“ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил.
към беседата >>
„Ом“ е превърнато на „УМ“.
Има акорд в разумния живот. Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. „О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“.
„Ом“ е превърнато на „УМ“.
„Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце.
към беседата >>
Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“.
Ти го попитай: „Урока знаеш ли? “ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук.
Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“.
Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи?
към беседата >>
“ Ти не си по-добър.
Ти като видиш този богатия човек и вдовицата да върви подире му, ти казваш: „Аз видях един пример, колко жесток е този, богатия човек. Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място?
“ Ти не си по-добър.
Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече.
към беседата >>
„Ум“ казва българинът.
Има нещо в човешката мисъл, което наричаме разум. Думата е изменена. „О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“.
„Ум“ казва българинът.
„Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето?
към беседата >>
Туй значи, не правете нищо преждевременно.
“ – Изпитай го. Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“.
Туй значи, не правете нищо преждевременно.
Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата.
към беседата >>
Вие трябва да знаете как да обясните нещата.
Той маха с ръка, а вдовицата носи детето“. Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър.
Вие трябва да знаете как да обясните нещата.
Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро.
към беседата >>
„Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал.
Думата е изменена. „О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът.
„Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал.
Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал.
към беседата >>
Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно?
Ако си знае урока, кажи, че е добър. Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно.
Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно?
– Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш.
към беседата >>
Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка.
Че ти себе си съдиш. Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата.
Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка.
И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас.
към беседата >>
Имате всичко туй, с което си служите.
„О“-то е обърнато. У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал.
Имате всичко туй, с което си служите.
А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане.
към беседата >>
– Казвате: „Какво трябва да се прави?
Нека излезе вън. Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно?
– Казвате: „Какво трябва да се прави?
“ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма.
към беседата >>
И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро.
Ти си направил една голяма погрешка. Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка.
И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро.
Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас.
към беседата >>
А пък сърцето, то е проявление на „Ом“.
У нас имаме думата „УМ“. „Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите.
А пък сърцето, то е проявление на „Ом“.
Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка.
към беседата >>
“ – Учи!
Щом не си знае урока, кажи: „Стой си тук. Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави?
“ – Учи!
Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик.
към беседата >>
Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил.
Ти си кажи: „Ако аз съм на неговото място? “ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро.
Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил.
Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят.
към беседата >>
Половината на „Ом“ е човешкото сърце.
„Ом“ е превърнато на „УМ“. „Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“.
Половината на „Ом“ е човешкото сърце.
Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението.
към беседата >>
Кажете сега как човек трябва да учи?
Аз като се научиш, пак ще дойда и пак ще те повикам“. Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи!
Кажете сега как човек трябва да учи?
Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш.
към беседата >>
Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече.
“ Ти не си по-добър. Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил.
Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече.
Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати.
към беседата >>
Що е сърцето?
„Ум“ казва българинът. „Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце.
Що е сърцето?
– Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце.
към беседата >>
Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата.
Туй значи, не правете нищо преждевременно. Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи?
Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата.
Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има.
към беседата >>
Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро.
Вие трябва да знаете как да обясните нещата. Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече.
Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро.
Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева.
към беседата >>
– Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал.
„Ом“, значи туй, което носи всичко, което Бог е дал. Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето?
– Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал.
Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце. Какво представя вашия ум?
към беседата >>
Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш.
Но какво трябва да се подразбира, не правете нищо преждевременно? – Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата.
Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш.
Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак.
към беседата >>
Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас.
Вие идете, констатирате една погрешка, но същевременно всяка една погрешка, която вие констатирате е ваша погрешка. И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро.
Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас.
То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева.
към беседата >>
Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане.
Имате всичко туй, с което си служите. А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал.
Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане.
Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце. Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба.
към беседата >>
Без любов наука няма.
– Казвате: „Какво трябва да се прави? “ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш.
Без любов наука няма.
Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя.
към беседата >>
То става добро във вас.
И всяко добро, което сте констатирали е ваше добро. Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас.
То става добро във вас.
Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец.
към беседата >>
Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка.
А пък сърцето, то е проявление на „Ом“. Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане.
Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка.
Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце. Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение.
към беседата >>
Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик.
“ – Учи! Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма.
Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик.
Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано.
към беседата >>
Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят.
Всяко добро, което не сте видяли и то е ваше, който и да го е направил. Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас.
Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят.
Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите.
към беседата >>
Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението.
Половината на „Ом“ е човешкото сърце. Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка.
Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението.
То е вашето сърце. Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби.
към беседата >>
Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш.
Кажете сега как човек трябва да учи? Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик.
Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш.
Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има.
към беседата >>
Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати.
Щом видиш едно добро, какво и да бъде туй добро, то става вече. Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят.
Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати.
Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите. Вие искате да бъдете богати.
към беседата >>
То е вашето сърце.
Що е сърцето? – Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението.
То е вашето сърце.
Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието.
към беседата >>
Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има.
Ти не можеш да учиш, докато не разбираш нещата. Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш.
Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има.
Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен.
към беседата >>
Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева.
Казвам: Винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати.
Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева.
5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите. Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство.
към беседата >>
Какво представя вашия ум?
– Сърцето носи половината от благословенията, които Бог ти дал. Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце.
Какво представя вашия ум?
– Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят.
към беседата >>
Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак.
Ще се научиш най-първо да обичаш и само тогава ще учиш. Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има.
Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак.
Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило.
към беседата >>
5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева.
Когато другите хора вършат доброто, тяхното добро влиза във вас. То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева.
5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева.
10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите. Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство. Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога.
към беседата >>
– Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба.
Следователно, като влезеш в морето, ще имаш една лодка, ако нямаш лодка, благословението ще иде във водата, ще се разтопи, значи нищо няма да остане. Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце. Какво представя вашия ум?
– Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба.
Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат.
към беседата >>
Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя.
Без любов наука няма. Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак.
Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя.
Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби.
към беседата >>
10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец.
То става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева.
10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец.
Вие печелите. Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство. Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога. Кой човек е станал богат в света?
към беседата >>
Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение.
Казвам: Всеки човек в себе си трябва да има една лодка. Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце. Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба.
Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение.
Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат.
към беседата >>
Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано.
Ако нещата ги обичаш повече, отколкото трябва, ще си създадеш лош навик. Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя.
Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано.
Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице.
към беседата >>
Вие печелите.
Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и на вас погрешки, затуй констатирайте повече доброто в хората, а по-малко тяхните погрешки, да се намалят. Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец.
Вие печелите.
Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство. Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога. Кой човек е станал богат в света? – Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
към беседата >>
Запример казвам: Били сте риби.
Когато вашата лодка е във водата, вие ще запазите благословението. То е вашето сърце. Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение.
Запример казвам: Били сте риби.
Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата.
към беседата >>
Не, модулации има.
Че туй, което научиш, няма да искаш да го оставиш. Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано.
Не, модулации има.
Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава?
към беседата >>
Вие искате да бъдете богати.
Защото като дойде една погрешка, тя е един беден човек, ще яде, ще пие цял един месец и като си замине, нищо няма да ви плати. Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите.
Вие искате да бъдете богати.
Ето един начин на богатство. Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога. Кой човек е станал богат в света? – Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
към беседата >>
Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието.
То е вашето сърце. Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби.
Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието.
На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете.
към беседата >>
Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен.
Туй, което научиш, ще го оставиш, акорд ще има. Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има.
Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен.
В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата.
към беседата >>
Ето един начин на богатство.
Ако 10 души дойдат, през месеца и всеки по 50 лева изяде, и всеки от тях по 100 лева, значи всичко 5000 лева. 5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите. Вие искате да бъдете богати.
Ето един начин на богатство.
Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога. Кой човек е станал богат в света? – Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
към беседата >>
На рибите не е позволено да говорят.
Какво представя вашия ум? – Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието.
На рибите не е позволено да говорят.
На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са.
към беседата >>
В музиката има едно правило.
Понякой път наблюдавам някой музикант, който съчинява една поезия: пее с акорди, после туря ноти, проверява веднъж, после пак. Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен.
В музиката има едно правило.
Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция.
към беседата >>
Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога.
5000 лева отгде ще ги намериш в тия сиромашки години, а пък всяко едно добро, което вие констатирате, то ще остави по 10 000 лева. 10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите. Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство.
Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога.
Кой човек е станал богат в света? – Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
към беседата >>
На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат.
– Значи със сърцето вие сте риба, във водата сте риба. Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят.
На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат.
Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение.
към беседата >>
Има една мярка, с която се мерят музикалните творби.
Той направи една погрешка, пак се върне назад и после пак поправя. Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило.
Има една мярка, с която се мерят музикалните творби.
Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло.
към беседата >>
Кой човек е станал богат в света?
10 души като дойдат, това са 100 000 лева за един месец. Вие печелите. Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство. Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога.
Кой човек е станал богат в света?
– Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
към беседата >>
Турени са във водата да пият, колкото искат.
Сега, ако направя едно уподобление, може да ви туря в едно заблуждение. Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат.
Турени са във водата да пият, колкото искат.
Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа.
към беседата >>
Запример, вие искате да рисувате едно лице.
Не мислете, че туй, което е написано в поезията е изведнъж написано. Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби.
Запример, вие искате да рисувате едно лице.
Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека?
към беседата >>
– Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
Вие печелите. Вие искате да бъдете богати. Ето един начин на богатство. Истинското богатство винаги се дължи на добродетелите, които са посещавали човека, сега или някога. Кой човек е станал богат в света?
– Всички онези осиромашават, в които доброто е престанало да ходи.
към беседата >>
Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата.
Запример казвам: Били сте риби. Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат.
Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата.
Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа.
към беседата >>
Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава?
Не, модулации има. Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице.
Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава?
– Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите.
към беседата >>
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас.
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас.
Доброто е плод на Любовта. Нека да опитаме тия плодове. Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник!
към беседата >>
Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете.
Но рибите са деца, изучават закона на мълчанието. На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата.
Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете.
Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво.
към беседата >>
– Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата.
Има хиляди начини, по които може да напишеш една песен. В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава?
– Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата.
Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице.
към беседата >>
Доброто е плод на Любовта.
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас.
Доброто е плод на Любовта.
Нека да опитаме тия плодове. Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората.
към беседата >>
Те са в школата, ученици са.
На рибите не е позволено да говорят. На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете.
Те са в школата, ученици са.
А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра.
към беседата >>
Лицето е една Божествена пропорция.
В музиката има едно правило. Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата.
Лицето е една Божествена пропорция.
Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка.
към беседата >>
Нека да опитаме тия плодове.
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас. Доброто е плод на Любовта.
Нека да опитаме тия плодове.
Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми?
към беседата >>
А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение.
На тях е позволено да гледат, нещо да ядат, и вода да пият, колкото искат. Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са.
А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение.
Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив.
към беседата >>
Главата е мярка за цялото тяло.
Има една мярка, с която се мерят музикалните творби. Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция.
Главата е мярка за цялото тяло.
Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери.
към беседата >>
Сега туй е най-ясно обяснено.
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас. Доброто е плод на Любовта. Нека да опитаме тия плодове.
Сега туй е най-ясно обяснено.
Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа.
към беседата >>
Да изговори човек една дума, не е лесна работа.
Турени са във водата да пият, колкото искат. Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение.
Да изговори човек една дума, не е лесна работа.
Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив.
към беседата >>
Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека?
Запример, вие искате да рисувате едно лице. Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло.
Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека?
– Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят.
към беседата >>
Защо трябва добре да живеете?
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас. Доброто е плод на Любовта. Нека да опитаме тия плодове. Сега туй е най-ясно обяснено.
Защо трябва добре да живеете?
– Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно.
към беседата >>
Изговарянето на една дума е опасна работа.
Като пият вода, изваждат своите възгледи из водата. Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа.
Изговарянето на една дума е опасна работа.
То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен.
към беседата >>
– Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите.
Знаете ли колко мъчно това изкуство се преподава? – Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека?
– Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите.
После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери.
към беседата >>
– Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник!
Та казвам: Всеки ден констатирайте доброто, да дойде нещо добро във вас. Доброто е плод на Любовта. Нека да опитаме тия плодове. Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете?
– Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник!
Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни.
към беседата >>
То мяза на българския кремък и огниво.
Имат известни машинки, чрез които изваждат въздуха, да може да дишат чрез хрилете. Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа.
То мяза на българския кремък и огниво.
Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен. Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде.
към беседата >>
После, челото е мярка за цялото лице.
– Най-първо трябва да знаеш какви пропорции съществуват между тялото, лицето, главата. Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите.
После, челото е мярка за цялото лице.
Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции.
към беседата >>
Вие искате да помагате на хората.
Доброто е плод на Любовта. Нека да опитаме тия плодове. Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник!
Вие искате да помагате на хората.
Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания.
към беседата >>
Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра.
Те са в школата, ученици са. А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво.
Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра.
Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен. Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде. Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг.
към беседата >>
Челото е Божествена мярка.
Лицето е една Божествена пропорция. Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице.
Челото е Божествена мярка.
Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят.
към беседата >>
Какво ще ми помагате, кажете ми?
Нека да опитаме тия плодове. Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората.
Какво ще ми помагате, кажете ми?
– Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно.
към беседата >>
Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив.
А в горната школа с вашето мълчание за няколко години искате да дойдете до посвещение. Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра.
Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив.
Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен. Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде. Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг. 1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
към беседата >>
Тази мярка, е с която Бог мери.
Главата е мярка за цялото тяло. Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка.
Тази мярка, е с която Бог мери.
И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата.
към беседата >>
– Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа.
Сега туй е най-ясно обяснено. Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми?
– Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа.
Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро.
към беседата >>
Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив.
Да изговори човек една дума, не е лесна работа. Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив.
Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив.
Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен. Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде. Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг. 1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
към беседата >>
И носът е мярка, с която ангелите мерят.
Колко пъти трябва да влиза тази мярка в ръста на човека? – Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери.
И носът е мярка, с която ангелите мерят.
Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо.
към беседата >>
Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно.
Защо трябва добре да живеете? – Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа.
Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно.
Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро?
към беседата >>
Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен.
Изговарянето на една дума е опасна работа. То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив.
Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен.
Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде. Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг. 1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
към беседата >>
Брадата е мярка, с която човек мери.
– Аз няма да ви кажа, ще ви оставя да мислите. После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят.
Брадата е мярка, с която човек мери.
Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо.
към беседата >>
Всинца имате желания, които са преждевременни.
– Вие се молите и казвате: Аз искам да бъда добър работник! Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно.
Всинца имате желания, които са преждевременни.
Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро.
към беседата >>
Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде.
То мяза на българския кремък и огниво. Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен.
Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде.
Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг. 1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
към беседата >>
Това са пропорции.
После, челото е мярка за цялото лице. Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери.
Това са пропорции.
Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре.
към беседата >>
Всинца страдате от ненавременни желания.
Вие искате да помагате на хората. Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни.
Всинца страдате от ненавременни желания.
Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро.
към беседата >>
Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг.
Българинът като цъкне с огнивото, изкарва една искра. Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен. Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде.
Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг.
1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
към беседата >>
Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят.
Челото е Божествена мярка. Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции.
Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят.
Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го.
към беседата >>
Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно.
Какво ще ми помагате, кажете ми? – Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания.
Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно.
Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите.
към беседата >>
1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
Тия малките искри, които са безопасни, ако ти при едно вещество, което се възпламенява цъкнеш, ти може да направиш цял един взрив. Цъкнеш, в тая стая нищо не става, но ако си в една стая с взривни вещества, може да стане голям взрив. Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен. Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото да се не цъка навсякъде. Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш да кажеш, за да не стане взрив някъде. Фиг.
1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
към беседата >>
Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата.
Тази мярка, е с която Бог мери. И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят.
Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата.
Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил.
към беседата >>
Искаш да направиш голямо добро.
– Запример, сега аз като ви говоря, виждам че мнозина от вас желаете друго нещо да кажа. Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно.
Искаш да направиш голямо добро.
Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало.
към беседата >>
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D.
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D.
Имате буквите A, B, C, D. Сега разбира се има едно голямо съпротивление. Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си.
към беседата >>
Като мери човек все придобива нещо.
И носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата.
Като мери човек все придобива нещо.
Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери.
към беседата >>
Защо искаш да направиш голямо добро?
Не, че това, което говоря е лошо, но туй нещо, което желаете е преждевременно. Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро.
Защо искаш да направиш голямо добро?
– Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете.
към беседата >>
Имате буквите A, B, C, D.
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D.
Имате буквите A, B, C, D.
Сега разбира се има едно голямо съпротивление. Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба.
към беседата >>
Щом яде човек предава нещо.
Брадата е мярка, с която човек мери. Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо.
Щом яде човек предава нещо.
Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава.
към беседата >>
– Че прояви най-първо малкото добро.
Всинца имате желания, които са преждевременни. Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро?
– Че прояви най-първо малкото добро.
Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува.
към беседата >>
Сега разбира се има едно голямо съпротивление.
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D. Имате буквите A, B, C, D.
Сега разбира се има едно голямо съпротивление.
Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите.
към беседата >>
Каквото измери, туря го вътре.
Това са пропорции. Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо.
Каквото измери, туря го вътре.
Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш.
към беседата >>
Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро.
Всинца страдате от ненавременни желания. Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро.
Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро.
Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите.
към беседата >>
Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте.
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D. Имате буквите A, B, C, D. Сега разбира се има едно голямо съпротивление.
Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте.
Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите. Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба?
към беседата >>
Затваря го, зашие го.
Челото е мярка, с която Бог мери, носът е мярка, с която ангелите мерят, устата е мярка, с която хората мерят. Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре.
Затваря го, зашие го.
Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш. Туй, което не е премерил, може да се ползуваш.
към беседата >>
Да кажем ти си един професор, уважават те студентите.
Не, че е лошо, което желаете, но е преждевременно. Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро.
Да кажем ти си един професор, уважават те студентите.
Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума.
към беседата >>
Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече.
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D. Имате буквите A, B, C, D. Сега разбира се има едно голямо съпротивление. Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте.
Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече.
Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите. Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба? – Питайте старостта да ви научи как да ходите.
към беседата >>
Той мисли, че го е зашил.
Затова хората постоянно мерят, отварят и затварят устата. Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го.
Той мисли, че го е зашил.
Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш. Туй, което не е премерил, може да се ползуваш. Но онова, което човек е премерил, отиде.
към беседата >>
Един ден минаваш, едно дете паднало.
Искаш да направиш голямо добро. Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите.
Един ден минаваш, едно дете паднало.
Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума. Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал.
към беседата >>
Но носите старостта като един товар на гърба си.
Тук, в този перпендикуляр, горе имате B, имате и D. Имате буквите A, B, C, D. Сега разбира се има едно голямо съпротивление. Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече.
Но носите старостта като един товар на гърба си.
Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите. Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба? – Питайте старостта да ви научи как да ходите. Но сега я ми кажете вие.
към беседата >>
Но погледнеш утре пак мери.
Като мери човек все придобива нещо. Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил.
Но погледнеш утре пак мери.
Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш. Туй, което не е премерил, може да се ползуваш. Но онова, което човек е премерил, отиде. Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил.
към беседата >>
Професорът мине, спре се при това дете.
Защо искаш да направиш голямо добро? – Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало.
Професорът мине, спре се при това дете.
Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума. Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал. Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях.
към беседата >>
Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба.
Имате буквите A, B, C, D. Сега разбира се има едно голямо съпротивление. Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си.
Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба.
Но старостта няма нужда да я носите. Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба? – Питайте старостта да ви научи как да ходите. Но сега я ми кажете вие. Вие не сте наблюдавали как се ходи.
към беседата >>
Каквото мери, никога не го дава.
Щом яде човек предава нещо. Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери.
Каквото мери, никога не го дава.
Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш. Туй, което не е премерил, може да се ползуваш. Но онова, което човек е премерил, отиде. Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил. Туй, което човек е премерил, за вас нищо няма да отмери.
към беседата >>
Професорът се заинтересува.
– Че прояви най-първо малкото добро. Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете.
Професорът се заинтересува.
По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума. Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал. Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях. В невидимият свят ще се запише туй малкото добро.
към беседата >>
Но старостта няма нужда да я носите.
Сега разбира се има едно голямо съпротивление. Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба.
Но старостта няма нужда да я носите.
Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба? – Питайте старостта да ви научи как да ходите. Но сега я ми кажете вие. Вие не сте наблюдавали как се ходи. Тъй да ходиш, че като ходиш да има музика.
към беседата >>
Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш.
Каквото измери, туря го вътре. Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава.
Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш.
Туй, което не е премерил, може да се ползуваш. Но онова, което човек е премерил, отиде. Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил. Туй, което човек е премерил, за вас нищо няма да отмери. Затуй всеки ще мери за себе си.
към беседата >>
По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите.
Сега мнозина не са констатирали кое е малкото добро. Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува.
По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите.
А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума. Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал. Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях. В невидимият свят ще се запише туй малкото добро. Като влезат големите добрини, хич няма да ги има, но туй, което е направил с туй малкото дете, то ще му се запише за възнаграждение.
към беседата >>
Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба?
Когато ние станем възрастни хора, по на 25, 30, 40, 50 години, понеже мислите, че сте много стари, свършили сте. Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите.
Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба?
– Питайте старостта да ви научи как да ходите. Но сега я ми кажете вие. Вие не сте наблюдавали как се ходи. Тъй да ходиш, че като ходиш да има музика. Като стъпиш с крака си да се образува музика.
към беседата >>
Туй, което не е премерил, може да се ползуваш.
Затваря го, зашие го. Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш.
Туй, което не е премерил, може да се ползуваш.
Но онова, което човек е премерил, отиде. Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил. Туй, което човек е премерил, за вас нищо няма да отмери. Затуй всеки ще мери за себе си. Не чакайте другите хора да мерят заради вас.
към беседата >>
А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума.
Да кажем ти си един професор, уважават те студентите. Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите.
А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума.
Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал. Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях. В невидимият свят ще се запише туй малкото добро. Като влезат големите добрини, хич няма да ги има, но туй, което е направил с туй малкото дете, то ще му се запише за възнаграждение. Та като влезете в небето, тези, които сте учили, ни най-малко няма да ви посрещнат.
към беседата >>
– Питайте старостта да ви научи как да ходите.
Мислите, че толкоз много знаете, не ви интересуват нещата вече. Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите. Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба?
– Питайте старостта да ви научи как да ходите.
Но сега я ми кажете вие. Вие не сте наблюдавали как се ходи. Тъй да ходиш, че като ходиш да има музика. Като стъпиш с крака си да се образува музика. Вижте в насекомите, те музикално летят.
към беседата >>
Но онова, което човек е премерил, отиде.
Той мисли, че го е зашил. Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш. Туй, което не е премерил, може да се ползуваш.
Но онова, което човек е премерил, отиде.
Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил. Туй, което човек е премерил, за вас нищо няма да отмери. Затуй всеки ще мери за себе си. Не чакайте другите хора да мерят заради вас. Виж, Бог е всемъдър и е направил всеки човек за себе си да мери.
към беседата >>
Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал.
Един ден минаваш, едно дете паднало. Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума.
Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал.
Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях. В невидимият свят ще се запише туй малкото добро. Като влезат големите добрини, хич няма да ги има, но туй, което е направил с туй малкото дете, то ще му се запише за възнаграждение. Та като влезете в небето, тези, които сте учили, ни най-малко няма да ви посрещнат. Доброто, което сте направили, че сте гощавали някой богат човек, то съвсем няма да бъде там.
към беседата >>
Но сега я ми кажете вие.
Но носите старостта като един товар на гърба си. Има някои хора, които остаряват и старостта е на гърба. Но старостта няма нужда да я носите. Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба? – Питайте старостта да ви научи как да ходите.
Но сега я ми кажете вие.
Вие не сте наблюдавали как се ходи. Тъй да ходиш, че като ходиш да има музика. Като стъпиш с крака си да се образува музика. Вижте в насекомите, те музикално летят. Вземете щурецът.
към беседата >>
Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил.
Но погледнеш утре пак мери. Каквото мери, никога не го дава. Туй, което веднъж го е премерил, не може да му го вземеш. Туй, което не е премерил, може да се ползуваш. Но онова, което човек е премерил, отиде.
Вие сега при човека искате да кажете, какво той е премерил.
Туй, което човек е премерил, за вас нищо няма да отмери. Затуй всеки ще мери за себе си. Не чакайте другите хора да мерят заради вас. Виж, Бог е всемъдър и е направил всеки човек за себе си да мери. Устата има три функции.
към беседата >>
Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях.
Професорът мине, спре се при това дете. Професорът се заинтересува. По-напред, той е учен човек и се занимава със студентите. А той един ден се спира при малкото дете на което казва една сладка дума. Този професор, той е направил най-добрата лекция, която някога е държал.
Другите лекции, които държал на студентите, платили му за тях.
В невидимият свят ще се запише туй малкото добро. Като влезат големите добрини, хич няма да ги има, но туй, което е направил с туй малкото дете, то ще му се запише за възнаграждение. Та като влезете в небето, тези, които сте учили, ни най-малко няма да ви посрещнат. Доброто, което сте направили, че сте гощавали някой богат човек, то съвсем няма да бъде там. Но сте направили някому, някое микроскопическо добро, него ще го констатирате.
към беседата >>
2.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие?
Всеки човек, който не знае да греши, да лъже, да краде, който не знае да смета хората, е един първокачествен простак. Сега невежият ще се обиди, ще си каже: „Аз да бъда простак! Да крада мога, много учен човек съм, мога и да убия, как мисли че съм простак? “ Ами, че всички вие казвате: „Докажи му, че не си толкова глупав човек“. Че как ще му докажеш?
Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие?
– Отмахни се от пътя. Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“.
към беседата >>
Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново.
Ти отиваш в оня свят, носиш една стока, те ще я опитат. Оня свят е място дето само най-хубавите работи се вземат. Ти носиш всичко, но те казват: „Не можем да купим стоката ти“. Ще вземеш стоката си и назад ще се върнеш, без да си продал нито една ябълка. Казвам: Знаете ли колко ще ви коствува всичко това?
Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново.
Не е лесна работа. Ти казваш: „Ще умра“. Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си.
към беседата >>
Ще хванете горните два пръста с палеца.
Не може да изучаваш и мъдростта, ако не издишаш навън. Всяка вдишка, това е любов, а издишането, това е мъдростта. Знанието – това е светлината. Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш. Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете.
Ще хванете горните два пръста с палеца.
Туй е вземане. Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци.
към беседата >>
– Отмахни се от пътя.
Сега невежият ще се обиди, ще си каже: „Аз да бъда простак! Да крада мога, много учен човек съм, мога и да убия, как мисли че съм простак? “ Ами, че всички вие казвате: „Докажи му, че не си толкова глупав човек“. Че как ще му докажеш? Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие?
– Отмахни се от пътя.
Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили.
към беседата >>
Не е лесна работа.
Оня свят е място дето само най-хубавите работи се вземат. Ти носиш всичко, но те казват: „Не можем да купим стоката ти“. Ще вземеш стоката си и назад ще се върнеш, без да си продал нито една ябълка. Казвам: Знаете ли колко ще ви коствува всичко това? Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново.
Не е лесна работа.
Ти казваш: „Ще умра“. Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си.
към беседата >>
Туй е вземане.
Всяка вдишка, това е любов, а издишането, това е мъдростта. Знанието – това е светлината. Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш. Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете. Ще хванете горните два пръста с палеца.
Туй е вземане.
Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете.
към беседата >>
Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее.
Да крада мога, много учен човек съм, мога и да убия, как мисли че съм простак? “ Ами, че всички вие казвате: „Докажи му, че не си толкова глупав човек“. Че как ще му докажеш? Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие? – Отмахни се от пътя.
Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее.
Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“.
към беседата >>
Ти казваш: „Ще умра“.
Ти носиш всичко, но те казват: „Не можем да купим стоката ти“. Ще вземеш стоката си и назад ще се върнеш, без да си продал нито една ябълка. Казвам: Знаете ли колко ще ви коствува всичко това? Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново. Не е лесна работа.
Ти казваш: „Ще умра“.
Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи.
към беседата >>
Същевременно ще поемете въздуха.
Знанието – това е светлината. Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш. Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете. Ще хванете горните два пръста с палеца. Туй е вземане.
Същевременно ще поемете въздуха.
Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/.
към беседата >>
Невежа, той една солена идея има.
“ Ами, че всички вие казвате: „Докажи му, че не си толкова глупав човек“. Че как ще му докажеш? Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие? – Отмахни се от пътя. Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее.
Невежа, той една солена идея има.
Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце.
към беседата >>
Няма да умреш, ще фалираш.
Ще вземеш стоката си и назад ще се върнеш, без да си продал нито една ябълка. Казвам: Знаете ли колко ще ви коствува всичко това? Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново. Не е лесна работа. Ти казваш: „Ще умра“.
Няма да умреш, ще фалираш.
За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов.
към беседата >>
Започнете да поемате през двете ноздри.
Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш. Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете. Ще хванете горните два пръста с палеца. Туй е вземане. Същевременно ще поемете въздуха.
Започнете да поемате през двете ноздри.
Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата.
към беседата >>
Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът.
Че как ще му докажеш? Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие? – Отмахни се от пътя. Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има.
Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът.
Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф.
към беседата >>
За мене умиралката е един фалимент.
Казвам: Знаете ли колко ще ви коствува всичко това? Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново. Не е лесна работа. Ти казваш: „Ще умра“. Няма да умреш, ще фалираш.
За мене умиралката е един фалимент.
Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“.
към беседата >>
Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре.
Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете. Ще хванете горните два пръста с палеца. Туй е вземане. Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри.
Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре.
Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност.
към беседата >>
Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“.
Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие? – Отмахни се от пътя. Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът.
Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“.
Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката.
към беседата >>
Щом умреш, значи, фалирал си.
Да си върнете капитала на земята, трябва да се родиш наново, да започнеш търговия наново. Не е лесна работа. Ти казваш: „Ще умра“. Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент.
Щом умреш, значи, фалирал си.
После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш?
към беседата >>
Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци.
Ще хванете горните два пръста с палеца. Туй е вземане. Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре.
Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци.
Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш.
към беседата >>
Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили.
– Отмахни се от пътя. Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“.
Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили.
Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек.
към беседата >>
После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си.
Не е лесна работа. Ти казваш: „Ще умра“. Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си.
После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си.
Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“.
към беседата >>
Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете.
Туй е вземане. Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци.
Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете.
/Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво.
към беседата >>
Казва: „По-силен излезе от мене“.
Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили.
Казва: „По-силен излезе от мене“.
Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик.
към беседата >>
Оставете се сега от тия лъжи.
Ти казваш: „Ще умра“. Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си.
Оставете се сега от тия лъжи.
Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се.
към беседата >>
/Направихме няколко пъти упражнението/.
Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете.
/Направихме няколко пъти упражнението/.
Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате.
към беседата >>
Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце.
Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“.
Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце.
Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал.
към беседата >>
Оставете се сега от тая любов.
Няма да умреш, ще фалираш. За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи.
Оставете се сега от тая любов.
Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се. Не е любов.
към беседата >>
Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата.
Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/.
Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата.
Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение.
към беседата >>
Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф.
Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце.
Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф.
Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек.
към беседата >>
Казвате: „Той се влюбил“.
За мене умиралката е един фалимент. Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов.
Казвате: „Той се влюбил“.
Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се. Не е любов. Така не се мисли.
към беседата >>
Свиваш пръстите, то е интелигентност.
Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата.
Свиваш пръстите, то е интелигентност.
Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат.
към беседата >>
Тогава под рогата на буката.
Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф.
Тогава под рогата на буката.
В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш.
към беседата >>
Че какво лошо има, ако се влюбиш?
Щом умреш, значи, фалирал си. После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“.
Че какво лошо има, ако се влюбиш?
Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се. Не е любов. Така не се мисли. Не се обичат тия хора.
към беседата >>
Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш.
Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност.
Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш.
Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите.
към беседата >>
В дадения случай бикът представя невежият човек.
Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили. Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката.
В дадения случай бикът представя невежият човек.
Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш.
към беседата >>
Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“.
После има друго, вие сега казвате, че еди кой си се влюбил в еди кого си. Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш?
Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“.
Влюбил се. Не е любов. Така не се мисли. Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави.
към беседата >>
Силите на любовта поемаш хубаво.
Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш.
Силите на любовта поемаш хубаво.
Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете.
към беседата >>
Щом ти си невежа, ти си бик.
Казва: „По-силен излезе от мене“. Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек.
Щом ти си невежа, ти си бик.
Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят.
към беседата >>
Влюбил се.
Оставете се сега от тия лъжи. Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“.
Влюбил се.
Не е любов. Така не се мисли. Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания.
към беседата >>
Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате.
/Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво.
Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате.
Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка.
към беседата >>
Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал.
Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа, да познае, че Христос е в твоите ръце. Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик.
Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал.
Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш.
към беседата >>
Не е любов.
Оставете се сега от тая любов. Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се.
Не е любов.
Така не се мисли. Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора.
към беседата >>
Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение.
Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате.
Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение.
Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело.
към беседата >>
Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек.
Ако Христос не е зад тебе минаваш за хафиф. Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал.
Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек.
Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца.
към беседата >>
Така не се мисли.
Казвате: „Той се влюбил“. Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се. Не е любов.
Така не се мисли.
Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората.
към беседата >>
Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат.
Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение.
Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат.
Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна.
към беседата >>
Докато си бик, само говориш.
Тогава под рогата на буката. В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек.
Докато си бик, само говориш.
Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат.
към беседата >>
Не се обичат тия хора.
Че какво лошо има, ако се влюбиш? Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се. Не е любов. Така не се мисли.
Не се обичат тия хора.
Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората. Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога.
към беседата >>
Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите.
Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат.
Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите.
Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече.
към беседата >>
Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш.
В дадения случай бикът представя невежият човек. Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш.
Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш.
Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали.
към беседата >>
Любовта зло не прави.
Ако се влюбил, казва: „Любовта зло не прави“. Влюбил се. Не е любов. Така не се мисли. Не се обичат тия хора.
Любовта зло не прави.
Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората. Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога. Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората.
към беседата >>
Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете.
Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите.
Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете.
Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави.
към беседата >>
Невежите се учат да говорят.
Щом ти си невежа, ти си бик. Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш.
Невежите се учат да говорят.
Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после.
към беседата >>
Аз имам това предвид, защото имам други схващания.
Влюбил се. Не е любов. Така не се мисли. Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави.
Аз имам това предвид, защото имам други схващания.
Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората. Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога. Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората. И да иска, то е невъзможно.
към беседата >>
Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка.
Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете.
Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка.
Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили.
към беседата >>
Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш.
Когато започваш да плачеш ти си във втората фаза, човек още не си станал. Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят.
Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш.
Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците?
към беседата >>
Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора.
Не е любов. Така не се мисли. Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания.
Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора.
Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората. Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога. Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората. И да иска, то е невъзможно.
към беседата >>
Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело.
Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка.
Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело.
Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено.
към беседата >>
Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца.
Когато започнеш да мислиш, ти ставаш човек. Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш.
Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца.
Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после.
към беседата >>
Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората.
Така не се мисли. Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора.
Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората.
Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога. Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората. И да иска, то е невъзможно.
към беседата >>
Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна.
Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело.
Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна.
В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията.
към беседата >>
Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат.
Докато си бик, само говориш. Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца.
Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат.
Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него.
към беседата >>
Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога.
Не се обичат тия хора. Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората.
Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога.
Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората. И да иска, то е невъзможно.
към беседата >>
В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече.
Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна.
В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече.
Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия.
към беседата >>
Това е по закона на времето, вие сте понапреднали.
Щом ти кажат, че ти си невежа, значи учиш се да говориш. Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат.
Това е по закона на времето, вие сте понапреднали.
Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае.
към беседата >>
Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората.
Любовта зло не прави. Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората. Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога.
Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората.
И да иска, то е невъзможно.
към беседата >>
Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави.
Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече.
Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави.
Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам.
към беседата >>
Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после.
Невежите се учат да говорят. Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали.
Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после.
Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.
към беседата >>
И да иска, то е невъзможно.
Аз имам това предвид, защото имам други схващания. Един човек, който обича Бога, той трябва да обича всичките хора. Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как да обича хората. Първото нещо: Ти никога не може да се научиш да обичаш хората, ако не обичаш Бога. Може да учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може да обича хората.
И да иска, то е невъзможно.
към беседата >>
Но вие още движения не сте правили.
Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави.
Но вие още движения не сте правили.
Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути.
към беседата >>
Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците?
Щом напуснеш невежеството, животът трябва да стане реален, да започнеш да мислиш. Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после.
Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците?
Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“.
към беседата >>
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро.
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро.
Може да говорим, може да четем някоя хубава книга. Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде. Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват.
към беседата >>
Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено.
Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили.
Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено.
Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт.
към беседата >>
Войниците се нареждат най-напред, царят иде после.
Аз определям животните с ония изостанали души, които са деца. Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците?
Войниците се нареждат най-напред, царят иде после.
Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората.
към беседата >>
Може да говорим, може да четем някоя хубава книга.
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро.
Може да говорим, може да четем някоя хубава книга.
Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде. Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого.
към беседата >>
Тогава умствено може да прави упражненията.
Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено.
Тогава умствено може да прави упражненията.
Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате.
към беседата >>
Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него.
Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат. Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после.
Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него.
Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма.
към беседата >>
Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде.
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро. Може да говорим, може да четем някоя хубава книга.
Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде.
Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит.
към беседата >>
Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия.
В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията.
Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия.
Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв.
към беседата >>
Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае.
Това е по закона на времето, вие сте понапреднали. Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него.
Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае.
Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа.
към беседата >>
Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот.
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро. Може да говорим, може да четем някоя хубава книга. Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде.
Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот.
То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит. Влюбили сте се.
към беседата >>
Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам.
Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия.
Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам.
Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв. За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля.
към беседата >>
Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.
Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае.
Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.
Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата.
към беседата >>
То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране.
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро. Може да говорим, може да четем някоя хубава книга. Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде. Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот.
То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране.
И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит. Влюбили сте се. То е един изпит.
към беседата >>
Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути.
Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам.
Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути.
Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв. За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля. Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят.
към беседата >>
Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“.
Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.
Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“.
Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо.
към беседата >>
И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват.
Както е невъзможно при тази светлина да узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов да излезе нещо добро. Може да говорим, може да четем някоя хубава книга. Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде. Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране.
И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват.
Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит. Влюбили сте се. То е един изпит. Любовта е да те изпитват.
към беседата >>
Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт.
Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути.
Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт.
Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв. За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля. Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят. Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
към беседата >>
Аз другояче съдя за хората.
Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“.
Аз другояче съдя за хората.
За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата.
към беседата >>
Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого.
Може да говорим, може да четем някоя хубава книга. Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде. Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват.
Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого.
То е и изпит. Влюбили сте се. То е един изпит. Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта.
към беседата >>
Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате.
Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт.
Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате.
Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв. За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля. Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят. Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
към беседата >>
За мене има много животни облечени в човешка форма.
Сега човек като дошъл, най-после, другите животни дошли преди него. Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората.
За мене има много животни облечени в човешка форма.
Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова.
към беседата >>
То е и изпит.
Ако очакваме на тази електрическа светлина да се сгреем или да узреят плодовете, това няма да го бъде. Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого.
То е и изпит.
Влюбили сте се. То е един изпит. Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите.
към беседата >>
Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв.
Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате.
Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв.
За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля. Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят. Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
към беседата >>
Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа.
Законът е обратен, че който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма.
Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа.
Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“.
към беседата >>
Влюбили сте се.
Тя може да ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот. То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит.
Влюбили сте се.
То е един изпит. Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов?
към беседата >>
За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля.
Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв.
За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля.
Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят. Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
към беседата >>
Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата.
Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно. Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа.
Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата.
То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари.
към беседата >>
То е един изпит.
То е предисловие, един път, който отваря за новото разбиране. И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит. Влюбили сте се.
То е един изпит.
Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване.
към беседата >>
Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят.
Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв. За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля.
Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят.
Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
към беседата >>
То мисли, че е свършило нещо.
Мене са ми препоръчвали много хора, казват: „Намерихме, един човек много добър“. Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата.
То мисли, че е свършило нещо.
Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси.
към беседата >>
Любовта е да те изпитват.
И вие знаете, когато сте се влюбили в някого, вас ви изпитват. Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит. Влюбили сте се. То е един изпит.
Любовта е да те изпитват.
Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта?
към беседата >>
Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате. Някой човек може да го накарате 20 минути сега да спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв. За да бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля. Някой човек като го обесят, за половин час пак може да го събудят.
Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат да върнат тяхното дишане.
към беседата >>
Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата.
Аз другояче съдя за хората. За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо.
Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата.
Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа.
към беседата >>
Като мине изпита, ще дойде любовта.
Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите да обичате някого. То е и изпит. Влюбили сте се. То е един изпит. Любовта е да те изпитват.
Като мине изпита, ще дойде любовта.
Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ.
към беседата >>
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене.
Ние мислим по много обикновен начин. Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение.
към беседата >>
Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова.
За мене има много животни облечени в човешка форма. Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата.
Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова.
Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали.
към беседата >>
Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите.
То е и изпит. Влюбили сте се. То е един изпит. Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта.
Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите.
Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде.
към беседата >>
Ние мислим по много обикновен начин.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене.
Ние мислим по много обикновен начин.
Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение. Че какво съм направил на този човек?
към беседата >>
Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“.
Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само да къса листа. Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова.
Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“.
Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек.
към беседата >>
Питам: Каква е тази любов?
Влюбили сте се. То е един изпит. Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите.
Питам: Каква е тази любов?
Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта.
към беседата >>
Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене. Ние мислим по много обикновен начин.
Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво.
Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение. Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил.
към беседата >>
Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари.
Някое дете като вземе една книга, започне да дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата. То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“.
Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари.
Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“.
към беседата >>
Сега според вас има влюбване, има и разлюбване.
То е един изпит. Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов?
Сега според вас има влюбване, има и разлюбване.
Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог.
към беседата >>
Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене. Ние мислим по много обикновен начин. Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво.
Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре.
При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение. Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави?
към беседата >>
Ученият човек не проси.
То мисли, че е свършило нещо. Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари.
Ученият човек не проси.
Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт.
към беседата >>
Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта?
Любовта е да те изпитват. Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване.
Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта?
Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората.
към беседата >>
При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене. Ние мислим по много обикновен начин. Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре.
При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него.
То е старото положение. Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството.
към беседата >>
Всеки, който проси е невежа.
Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не си ли ти малкото дете, което си скъсало книгата. Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси.
Всеки, който проси е невежа.
Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт.
към беседата >>
Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ.
Като мине изпита, ще дойде любовта. Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта?
Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ.
Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта.
към беседата >>
То е старото положение.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене. Ние мислим по много обикновен начин. Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него.
То е старото положение.
Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“.
към беседата >>
Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали.
Ти си простак, ти си голям невежа, ти не знаеш това, онова. Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа.
Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали.
Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее.
към беседата >>
Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде.
Представете си, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите. Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ.
Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде.
Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта.
към беседата >>
Че какво съм направил на този човек?
Ние мислим по много обикновен начин. Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение.
Че какво съм направил на този човек?
Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено.
към беседата >>
Всеки, когото хвалят, той е прост човек.
Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти си голям простак, не знае нито един език“. Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали.
Всеки, когото хвалят, той е прост човек.
Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“.
към беседата >>
Тъй разбирам аз любовта.
Питам: Каква е тази любов? Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде.
Тъй разбирам аз любовта.
А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо?
към беседата >>
Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил.
Най-първо имаме за задача всичките хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение. Че какво съм направил на този човек?
Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил.
Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено.
към беседата >>
Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“.
Тази, която знае езици, ако иде да говори на френски, няма да ѝ дадат пари. Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек.
Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“.
Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете?
към беседата >>
А такъв е само Бог.
Сега според вас има влюбване, има и разлюбване. Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта.
А такъв е само Бог.
Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам.
към беседата >>
Направено ли е колкото Бог прави?
Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всичките хора добре. При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение. Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил.
Направено ли е колкото Бог прави?
Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас.
към беседата >>
Тъй писал Моцарт.
Ученият човек не проси. Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“.
Тъй писал Моцарт.
Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете?
към беседата >>
Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората.
Има и любов, има и безлюбие.Тъй е, в какво седи любовта? Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог.
Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората.
Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш.
към беседата >>
Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството.
При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и да е услуга, аз казвам, че много направих заради него. То е старото положение. Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави?
Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството.
Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто?
към беседата >>
Какво писал Моцарт.
Всеки, който проси е невежа. Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт.
Какво писал Моцарт.
Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите?
към беседата >>
Вие най-първо търсите любовта.
Този, когото обичате да е винаги млад, този когото обичате да е винаги добър, този когото обичате да е винаги здрав, този когото обичате да говори винаги сладки думи, този когото обичате да е отличен певец, отличен поет, отличен философ. Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората.
Вие най-първо търсите любовта.
Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи.
към беседата >>
Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“.
То е старото положение. Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството.
Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“.
Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“.
към беседата >>
Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее.
Остане ли човек да проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали. Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт.
Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее.
Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“.
към беседата >>
Аз най-после търся любовта.
Този когото обичате всичко трябва да има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва да бъде. Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта.
Аз най-после търся любовта.
Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам.
към беседата >>
Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено.
Че какво съм направил на този човек? Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“.
Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено.
Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих.
към беседата >>
Казва: „То е поезия, музика“.
Всеки, когото хвалят, той е прост човек. Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее.
Казва: „То е поезия, музика“.
Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни.
към беседата >>
Аз любовта не я търся. Защо?
Тъй разбирам аз любовта. А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта.
Аз любовта не я търся. Защо?
– Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“.
към беседата >>
Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено.
Аз не съм направил толкоз голямо добро, колкото Бог е направил. Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено.
Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено.
Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“.
към беседата >>
Каква музика, я ми кажете?
Засега само вземат стиха и казват: „Христос тъй казал, Христос инак казал“. Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“.
Каква музика, я ми кажете?
От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен.
към беседата >>
– Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам.
А такъв е само Бог. Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо?
– Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам.
Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов.
към беседата >>
Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас.
Направено ли е колкото Бог прави? Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено.
Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас.
Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили.
към беседата >>
От Моцарт, какво може да ми пеете?
Тъй писал Моцарт. Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете?
От Моцарт, какво може да ми пеете?
Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“.
към беседата >>
Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш.
Аз като съм дошъл на земята не търся да ме обичат хората. Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам.
Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш.
Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече.
към беседата >>
Тогава на кого е направено доброто?
Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството. Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас.
Тогава на кого е направено доброто?
Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например?
към беседата >>
Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите?
Какво писал Моцарт. Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете?
Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите?
Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал.
към беседата >>
Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи.
Вие най-първо търсите любовта. Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш.
Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи.
Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш.
към беседата >>
Казваш: „Много голямо добро му направих“.
Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко си му дал, пък той мисли, че много си му дал, казва: „Много ми даде този човек“. Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто?
Казваш: „Много голямо добро му направих“.
Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво?
към беседата >>
Казвате: „Това не се отнася до нас“.
Трябва да се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее. Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите?
Казвате: „Това не се отнася до нас“.
За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал.
към беседата >>
Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам.
Аз най-после търся любовта. Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи.
Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам.
Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная.
към беседата >>
Ти да кажеш: Много малко добро направих.
Ако в този човек се роди желание, че си му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко си му дал, доброто е направено. Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“.
Ти да кажеш: Много малко добро направих.
Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно.
към беседата >>
За нас ангелските песни.
Казва: „То е поезия, музика“. Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“.
За нас ангелските песни.
Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“.
Аз любовта не я търся. Защо? – Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам.
Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“.
Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял.
към беседата >>
Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“.
Ако ти мислиш, че много си му дал и ако той мисли, че малко си му дал, доброто не е направено. Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих.
Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“.
Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ.
към беседата >>
Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен.
Каква музика, я ми кажете? От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни.
Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен.
Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“.
към беседата >>
Не, много малка е моята любов.
– Казвам: Хората имат толкоз любов, колкото и аз имам. Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“.
Не, много малка е моята любов.
Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате.
към беседата >>
Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили.
Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас. Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“.
Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили.
И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам.
към беседата >>
Казва: „Забравих“.
От Моцарт, какво може да ми пеете? Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен.
Казва: „Забравих“.
Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш?
към беседата >>
Който е близо при мен ще рече.
Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся да ме обичаш. Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов.
Който е близо при мен ще рече.
Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта?
към беседата >>
И за себе си какво съм направил например?
Тогава на кого е направено доброто? Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили.
И за себе си какво съм направил например?
Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете.
към беседата >>
Ти нищо не си слушал.
Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите? Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“.
Ти нищо не си слушал.
Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш? Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли.
към беседата >>
Като дойде някой казвам: Много малко знаеш.
Ако е въпрос за думи и аз ги имам цели кошове, много богат съм с такива архаически работи. Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече.
Като дойде някой казвам: Много малко знаеш.
И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“.
към беседата >>
Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво?
Казваш: „Много голямо добро му направих“. Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например?
Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво?
Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете.
към беседата >>
Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал.
Казвате: „Това не се отнася до нас“. За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал.
Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал.
После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш? Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли. Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш?
към беседата >>
И аз много малко зная.
Мога да ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога да ви дам. Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш.
И аз много малко зная.
Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него.
към беседата >>
Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно.
Ти да кажеш: Много малко добро направих. Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво?
Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно.
След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам.
към беседата >>
После някой иска да покаже, че е много учен.
За нас ангелските песни. Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал.
После някой иска да покаже, че е много учен.
– „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш? Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли. Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш? За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
към беседата >>
Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял.
Вие ще кажете: „Учителят много голяма любов има“. Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная.
Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял.
Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата.
към беседата >>
След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ.
Христос казва: „Като извършите всичко, да кажете: много малко свърших“. Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно.
След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ.
Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка.
към беседата >>
– „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“.
Казвам: Я, ми изпейте една ангелска песен. Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен.
– „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“.
– Че как го знаеш? Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли. Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш? За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
към беседата >>
Какви не стари идеи имате.
Не, много малка е моята любов. Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял.
Какви не стари идеи имате.
Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние.
към беседата >>
Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам.
Може да кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили. И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ.
Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам.
Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят.
към беседата >>
– Че как го знаеш?
Казва: „Забравих“. Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“.
– Че как го знаеш?
Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли. Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш? За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е младостта?
Който е близо при мен ще рече. Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате.
Знаете ли какво нещо е младостта?
Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно.
към беседата >>
Изстинали ръцете.
И за себе си какво съм направил например? Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам.
Изстинали ръцете.
Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти?
към беседата >>
Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли.
Ти нищо не си слушал. Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш?
Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли.
Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш? За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“.
Като дойде някой казвам: Много малко знаеш. И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта?
Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“.
Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто.
към беседата >>
Не е лошо да ти изстинат ръцете.
Даже на себе си, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво? Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете.
Не е лошо да ти изстинат ръцете.
Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се.
към беседата >>
Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш?
Туй, което си забравил показва, че ти не знаеш, нищо не си слушал. После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш? Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли.
Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш?
За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
към беседата >>
Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него.
И аз много малко зная. Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“.
Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него.
Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят.
към беседата >>
Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам.
Седнеш, тъй спокоен, да ти е приятно. След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете.
Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам.
Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/.
към беседата >>
За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
После някой иска да покаже, че е много учен. – „Аз не мисля, но в мене има нещо, което мисли“. – Че как го знаеш? Ти не мислиш, пък знаеш, че друг мисли. Туй, което в тебе не мисли как знае, че мислиш?
За да знаеш нещо ти трябва да мислиш.
към беседата >>
Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата.
Мислиш, че си млад, ти съвсем си остарял. Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него.
Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата.
Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо.
към беседата >>
Едната ръка поглади другата ръка.
След като са те обидили, след като си сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти да седнеш да се усмихнеш и да кажеш, колко хубави крака ми направил Господ. Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам.
Едната ръка поглади другата ръка.
Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се.
към беседата >>
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник.
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник.
Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност. Движението върви от „A“ към „C“ към „B“. Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате?
към беседата >>
Трябва да се освободите съвършенно от това състояние.
Какви не стари идеи имате. Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата.
Трябва да се освободите съвършенно от това състояние.
Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват.
към беседата >>
Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят.
Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда, да кажеш, колко хубаво месце имам. Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка.
Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят.
Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени.
към беседата >>
Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност.
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник.
Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност.
Движението върви от „A“ към „C“ към „B“. Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място.
към беседата >>
Те и двете неща в нас вървят паралелно.
Знаете ли какво нещо е младостта? Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние.
Те и двете неща в нас вървят паралелно.
Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът.
към беседата >>
Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти?
Изстинали ръцете. Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят.
Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти?
“ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси.
към беседата >>
Движението върви от „A“ към „C“ към „B“.
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник. Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност.
Движението върви от „A“ към „C“ към „B“.
Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо.
към беседата >>
Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може да влезете в Царството Божие“. Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно.
Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто.
Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода.
към беседата >>
“ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се.
Не е лошо да ти изстинат ръцете. Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти?
“ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се.
/Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно.
към беседата >>
Питам: В един момент де се намира „A“?
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник. Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност. Движението върви от „A“ към „C“ към „B“.
Питам: В един момент де се намира „A“?
„A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо?
към беседата >>
Едновременно в тебе две неща вървят.
Ние сме деца на грехопадението, трябва да се освободите от него. Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто.
Едновременно в тебе две неща вървят.
От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“.
към беседата >>
/Учителя си милва ръцете/.
Мене никога не ми идва на ум да си помилвам ръцете като изстинат, започвам да ги галя, да ги милвам. Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се.
/Учителя си милва ръцете/.
Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри.
към беседата >>
„A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“.
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник. Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност. Движението върви от „A“ към „C“ към „B“. Питам: В един момент де се намира „A“?
„A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“.
И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили.
към беседата >>
От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо.
Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата. Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят.
От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо.
И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове.
към беседата >>
Потрият се, погреят се.
Едната ръка поглади другата ръка. Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/.
Потрият се, погреят се.
За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили.
към беседата >>
И тогава ще ви питам, де се намирате?
/Фиг. 1.15/ Представете си, че имате един триъгълник. Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност. Движението върви от „A“ към „C“ към „B“. Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“.
И тогава ще ви питам, де се намирате?
Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте.
към беседата >>
И мене често ме изпитват.
Трябва да се освободите съвършенно от това състояние. Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо.
И мене често ме изпитват.
Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото!
към беседата >>
За мене тия работи не са безсмислени.
Досега те сладка дума не са си казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят. Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се.
За мене тия работи не са безсмислени.
Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра.
към беседата >>
Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място.
Представете си, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност. Движението върви от „A“ към „C“ към „B“. Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате?
Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място.
Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място.
към беседата >>
Иде и ме изкушава дяволът.
Те и двете неща в нас вървят паралелно. Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват.
Иде и ме изкушава дяволът.
Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото.
към беседата >>
Аз виждам и вътрешните процеси.
Дойде студът казва: „Братко да живеем хубаво, как си ти? “ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени.
Аз виждам и вътрешните процеси.
Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър.
към беседата >>
Често се случва във вас, че забравяте нещо.
Движението върви от „A“ към „C“ към „B“. Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място.
Често се случва във вас, че забравяте нещо.
Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш.
към беседата >>
Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода.
Трябва да знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто. Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът.
Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода.
Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си.
към беседата >>
Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно.
“ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре си живеем, обичаме се. /Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси.
Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно.
Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър.
към беседата >>
Защо забравяте нещо?
Питам: В един момент де се намира „A“? „A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо.
Защо забравяте нещо?
– Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място.
към беседата >>
Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“.
Едновременно в тебе две неща вървят. От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода.
Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“.
Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото.
към беседата >>
Но научете се да бъдете щедри.
/Учителя си милва ръцете/. Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно.
Но научете се да бъдете щедри.
Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра.
към беседата >>
– Понеже нещата се движат, те са се преместили.
„A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“. И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо?
– Понеже нещата се движат, те са се преместили.
Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш.
към беседата >>
Окото ми отиде на малките плодове.
От една страна ти си добър, току виж дошло нещо лошо. И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“.
Окото ми отиде на малките плодове.
Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях?
към беседата >>
Не, че не сте се научили.
Потрият се, погреят се. За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри.
Не, че не сте се научили.
Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри.
към беседата >>
Вие ги туряте на старото място, затова забравяте.
И тогава ще ви питам, де се намирате? Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили.
Вие ги туряте на старото място, затова забравяте.
Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи.
към беседата >>
Дяволът сега казва: „Дай най-малкото!
И мене често ме изпитват. Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове.
Дяволът сега казва: „Дай най-малкото!
“ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади.
към беседата >>
Бъдете щедри, както вашата майка е щедра.
За мене тия работи не са безсмислени. Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили.
Бъдете щедри, както вашата майка е щедра.
Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър.
към беседата >>
Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място.
Туй положение дето знаете, няма да бъде, след един момент, вие не може да се намерите на същото място. Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте.
Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място.
Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите?
към беседата >>
“ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото.
Иде и ме изкушава дяволът. Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото!
“ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото.
Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно.
към беседата >>
Бъдете щедри, както вашият баща е щедър.
Аз виждам и вътрешните процеси. Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра.
Бъдете щедри, както вашият баща е щедър.
Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър.
към беседата >>
Наука трябва да имаш.
Често се случва във вас, че забравяте нещо. Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място.
Наука трябва да имаш.
След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи.
към беседата >>
Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си.
Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода. Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото.
Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си.
То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“.
към беседата >>
Бъдете щедри, както вашият брат е щедър.
Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно. Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър.
Бъдете щедри, както вашият брат е щедър.
Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър. Бъдете щедри, както слънцето е щедро.
към беседата >>
След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място.
Защо забравяте нещо? – Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш.
След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място.
Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята.
към беседата >>
То е Божественото.
Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“. Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си.
То е Божественото.
Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате.
към беседата >>
Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра.
Но научете се да бъдете щедри. Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър.
Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра.
Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър. Бъдете щедри, както слънцето е щедро. Бъдете щедри, бъдете щедри.
към беседата >>
Трябва да знаеш къде да го търсиш.
– Понеже нещата се движат, те са се преместили. Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място.
Трябва да знаеш къде да го търсиш.
Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи.
към беседата >>
Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях?
Окото ми отиде на малките плодове. Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото.
Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях?
“ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението.
към беседата >>
Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри.
Не, че не сте се научили. Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра.
Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри.
Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър. Бъдете щедри, както слънцето е щедро. Бъдете щедри, бъдете щедри. Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
към беседата >>
Туй не спада от лесните работи.
Вие ги туряте на старото място, затова забравяте. Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш.
Туй не спада от лесните работи.
Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“.
към беседата >>
“ Казвам: Ще се подмлади.
Дяволът сега казва: „Дай най-малкото! “ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях?
“ Казвам: Ще се подмлади.
Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб?
към беседата >>
Бъдете щедри, както вашият господар е щедър.
Бъдете щедри, както вашата майка е щедра. Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри.
Бъдете щедри, както вашият господар е щедър.
Бъдете щедри, както изворът е щедър. Бъдете щедри, както слънцето е щедро. Бъдете щедри, бъдете щедри. Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
към беседата >>
Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите?
Като започнеш да забравяш, ти търсиш нещата на старото място. Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи.
Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите?
Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш.
към беседата >>
Дали тя или аз, все едно.
“ – Не, казвам, трябва да дам най-хубавото. Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади.
Дали тя или аз, все едно.
Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш?
към беседата >>
Бъдете щедри, както изворът е щедър.
Бъдете щедри, както вашият баща е щедър. Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър.
Бъдете щедри, както изворът е щедър.
Бъдете щедри, както слънцето е щедро. Бъдете щедри, бъдете щедри. Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
към беседата >>
Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи.
Наука трябва да имаш. След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите?
Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи.
Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита.
към беседата >>
Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“.
Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за себе си. То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно.
Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“.
Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
към беседата >>
Бъдете щедри, както слънцето е щедро.
Бъдете щедри, както вашият брат е щедър. Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър.
Бъдете щедри, както слънцето е щедро.
Бъдете щедри, бъдете щедри. Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
към беседата >>
Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята.
След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти си ценил ще мине на друго място. Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи.
Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята.
Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе.
към беседата >>
Та и вие като мене разрешавате.
То е Божественото. Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“.
Та и вие като мене разрешавате.
Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш?
към беседата >>
Бъдете щедри, бъдете щедри.
Бъдете щедри, както вашата сестра е щедра. Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър. Бъдете щедри, както слънцето е щедро.
Бъдете щедри, бъдете щедри.
Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
към беседата >>
Само че, и там ще има за вас непостижими работи.
Трябва да знаеш къде да го търсиш. Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята.
Само че, и там ще има за вас непостижими работи.
Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва.
към беседата >>
Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението.
Като замине дяволът казва: „Какво ще разбере тя от тях? “ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате.
Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението.
Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш.
към беседата >>
Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
Бъдете щедри, както вашите слуги са щедри. Бъдете щедри, както вашият господар е щедър. Бъдете щедри, както изворът е щедър. Бъдете щедри, както слънцето е щедро. Бъдете щедри, бъдете щедри.
Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за да се прослави името Божие“.
към беседата >>
Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“.
Туй не спада от лесните работи. Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи.
Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“.
Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш.
към беседата >>
Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб?
“ Казвам: Ще се подмлади. Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението.
Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб?
Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям.
към беседата >>
Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш.
Вие като идете в небето знаете ли какво ще учите? Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“.
Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш.
Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“.
към беседата >>
Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш?
Дали тя или аз, все едно. Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб?
Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш?
Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един.
към беседата >>
Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита.
Вие мислите, че ако идете на небето ще учите детински работи. Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш.
Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита.
Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение?
към беседата >>
Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
Казва: „Тя учена няма да стане с тия плодове, ти трябва да ги изядеш, те са за тебе“. Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш?
Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“.
към беседата >>
Ти се преместиш и то се премести пред тебе.
Така, ако идете в небето, небето ще го видите точно както земята. Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита.
Ти се преместиш и то се премести пред тебе.
Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате.
към беседата >>
Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш?
Та и вие като мене разрешавате. Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш?
“ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте?
към беседата >>
Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва.
Само че, и там ще има за вас непостижими работи. Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе.
Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва.
Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса?
към беседата >>
“ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш.
Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението. Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш?
“ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш.
Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми?
към беседата >>
Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш.
Има в другия свят, писал един американец „Писма от другия свят“, „Писма от оня свят“. Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва.
Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш.
Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява.
към беседата >>
Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям.
Казва: „Ти тия камъни може ли да ги направиш на хляб? Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш.
Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям.
В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя.
към беседата >>
Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“.
Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може да ядеш. Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш.
Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“.
Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение?
към беседата >>
В света има само Един.
Ти от камбанарията може ли да се хвърлиш? Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям.
В света има само Един.
Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си?
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение?
Ако речеш да се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш да го бутнеш, то отлита. Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“.
Какво ще бъде вашето положение?
Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат.
към беседата >>
Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“.
Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един.
Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“.
Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости.
към беседата >>
Понеже всичко имате, но не може да го използувате.
Ти се преместиш и то се премести пред тебе. Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение?
Понеже всичко имате, но не може да го използувате.
Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне?
към беседата >>
Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте?
Какво ще ти коствува на тебе да ти дадат всичките царства, да се поклониш? “ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“.
Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте?
Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава.
към беседата >>
Как ще решите въпроса?
Ти вървиш, отиваш подире му и като простреш ръката, яденето тръгва. Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате.
Как ще решите въпроса?
Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича.
към беседата >>
Кой на кого се кланя сега, кажете ми?
“ Ако се наведеш да му се поклониш, не че никакво царство няма да ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота си ще изгубиш. Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте?
Кой на кого се кланя сега, кажете ми?
Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания.
към беседата >>
Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява.
Ха тъй, малко остава да го вземеш, пак върви, не може да го вземеш. Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса?
Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява.
Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне.
към беседата >>
Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя.
Ще кажеш така: „Аз съм научен прав да седя, не съм се научил да се кланям. В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми?
Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя.
Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега?
към беседата >>
Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение?
Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш да бутнеш, не може да го вземеш“. Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява.
Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение?
Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат.
към беседата >>
Но защо се кланя на жена си?
В света има само Един. Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя.
Но защо се кланя на жена си?
Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи.
към беседата >>
Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат.
Какво ще бъде вашето положение? Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение?
Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат.
Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си.
към беседата >>
Или пък жената се кланя да ѝ прости.
Той като дойде на него може да се поклоня, пред всички други хора прав стоя“. Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си?
Или пък жената се кланя да ѝ прости.
Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението.
към беседата >>
Кой ще ви посрещне?
Понеже всичко имате, но не може да го използувате. Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат.
Кой ще ви посрещне?
В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне.
към беседата >>
Не, но и да прости така не се прощава.
Питам сега вас, вие прави ли стоите или се кланяте? Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости.
Не, но и да прости така не се прощава.
То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум.
към беседата >>
В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича.
Как ще решите въпроса? Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне?
В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича.
Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне.
към беседата >>
То са криви разбирания.
Кой на кого се кланя сега, кажете ми? Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава.
То са криви разбирания.
Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото.
към беседата >>
Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне.
Казвам: Ссега това е една фантазия, той си въобразява. Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича.
Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне.
Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне.
към беседата >>
Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега?
Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя. Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания.
Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега?
Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“.
към беседата >>
Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат.
Но да кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение? Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне.
Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат.
Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне?
към беседата >>
Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи.
Но защо се кланя на жена си? Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега?
Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи.
Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи.
към беседата >>
Там всеки мисли за себе си.
Вие мислите, че като идете в другия свят ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат.
Там всеки мисли за себе си.
Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“.
към беседата >>
Така може да ни се прости прегрешението.
Или пък жената се кланя да ѝ прости. Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи.
Така може да ни се прости прегрешението.
Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите.
към беседата >>
Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне.
Кой ще ви посрещне? В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си.
Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне.
Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне.
към беседата >>
Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум.
Не, но и да прости така не се прощава. То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението.
Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум.
Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати.
към беседата >>
Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне.
В оня свят като идете, ще ви посрещне този, който обичате и който ви обича. Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне.
Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне.
И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние?
към беседата >>
Опетних се със злото.
То са криви разбирания. Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум.
Опетних се със злото.
Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение.
към беседата >>
И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне.
Ако има някого да обичате и да ви обича той ще ви посрещне. Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне.
И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне.
Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов?
към беседата >>
Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“.
Я ми кажете, когато вие искате прошка, как казвате сега? Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото.
Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“.
Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни.
към беседата >>
Кой ще те посрещне?
Другите, ако не ги обичате няма да ви посрещнат. Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне.
Кой ще те посрещне?
Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“.
към беседата >>
Той е виноват, че ми казал тия думи.
Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам да ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ да каже тази работа как седи. Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“.
Той е виноват, че ми казал тия думи.
Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач.
към беседата >>
Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“.
Там всеки мисли за себе си. Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне?
Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“.
Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере.
към беседата >>
Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите.
Така може да ни се прости прегрешението. Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи.
Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите.
Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба.
към беседата >>
Но и него не си обичал и той няма да те посрещне.
Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не си го обичал, той няма да те посрещне. Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“.
Но и него не си обичал и той няма да те посрещне.
Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България.
към беседата >>
Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати.
Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум. Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите.
Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати.
Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване.
към беседата >>
Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние?
Как ще те посрещне майка ти, когато ти не си я обичал, няма да те посрещне. И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне.
Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние?
В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица?
към беседата >>
Тъй седи работата с новото учение.
Опетних се със злото. Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати.
Тъй седи работата с новото учение.
Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци.
към беседата >>
В какво седи новата любов?
И брат си когото не си обичал и той няма да те посрещне, и сестра си, която не си обичал и тя няма да те посрещне. Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние?
В какво седи новата любов?
Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира?
към беседата >>
Щом се обидят и двамата са виновни.
Той ми казал лоши думи, аз съм виноват, че съм ги възприел“. Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение.
Щом се обидят и двамата са виновни.
Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава.
към беседата >>
Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“.
Кой ще те посрещне? Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов?
Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“.
Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа.
към беседата >>
Единият продавач, другият препродавач.
Той е виноват, че ми казал тия думи. Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни.
Единият продавач, другият препродавач.
Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав?
към беседата >>
Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере.
Казваш: „Господ Исус Христос на когото се моля“. Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“.
Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере.
Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас?
към беседата >>
Новото учение изключва всякаква продажба.
Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил да я продам на другите. Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач.
Новото учение изключва всякаква продажба.
Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса.
към беседата >>
Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България.
Но и него не си обичал и той няма да те посрещне. Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере.
Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България.
Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се.
към беседата >>
Никакво продаване, никакво купуване.
Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати. Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба.
Никакво продаване, никакво купуване.
Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив.
към беседата >>
Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица?
Какъв е сега признакът да покажем, че обичаме някого и ние? В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България.
Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица?
Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се.
към беседата >>
Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци.
Тъй седи работата с новото учение. Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване.
Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци.
Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло.
към беседата >>
Къде се намира?
В какво седи новата любов? Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица?
Къде се намира?
“. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това.
към беседата >>
Този въпрос за земята остава.
Щом се обидят и двамата са виновни. Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци.
Този въпрос за земята остава.
Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек.
към беседата >>
“. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа.
Новата любов седи в туй, да може правилно да произнасяте думата „любов“. Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира?
“. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа.
И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират.
към беседата >>
Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав?
Единият продавач, другият препродавач. Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава.
Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав?
“ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха.
към беседата >>
И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас?
Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш да произнасяш правилно думата „любов“, никой няма да може да те разбере. Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа.
И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас?
Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата.
към беседата >>
“ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса.
Новото учение изключва всякаква продажба. Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав?
“ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса.
Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо.
към беседата >>
Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се.
Ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отива в Лондон, мисли, че е като в България. Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас?
Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се.
Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде.
към беседата >>
Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив.
Никакво продаване, никакво купуване. Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса.
Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив.
Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха.
към беседата >>
Гледам младите насърчават се, въодушевяват се.
Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя си улица? Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се.
Гледам младите насърчават се, въодушевяват се.
Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого.
към беседата >>
Аз не виждам никакво зло.
Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци. Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив.
Аз не виждам никакво зло.
Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето.
към беседата >>
Не е това.
Къде се намира? “. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се.
Не е това.
Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта.
към беседата >>
Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек.
Този въпрос за земята остава. Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло.
Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек.
Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася.
към беседата >>
Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират.
“. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български да се разбере тази работа. И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това.
Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират.
Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат.
към беседата >>
Каквото казал, той само разлюлял въздуха.
Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав? “ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек.
Каквото казал, той само разлюлял въздуха.
Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен.
към беседата >>
Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата.
И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират.
Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата.
Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш.
към беседата >>
Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо.
“ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса. Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха.
Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо.
Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението.
към беседата >>
Водата от друго място иде.
Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата.
Водата от друго място иде.
Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат.
към беседата >>
Не, грехът не седи в разместването на въздуха.
Аз не съм съдия, нямам кодекс, как ще кажа, кой е прав, кой е крив. Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо.
Не, грехът не седи в разместването на въздуха.
Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи.
към беседата >>
Вие казвате, че обичате някого.
Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде.
Вие казвате, че обичате някого.
Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш.
към беседата >>
Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето.
Аз не виждам никакво зло. Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха.
Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето.
Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение.
към беседата >>
Аз другояче разбирам любовта.
Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого.
Аз другояче разбирам любовта.
Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат?
към беседата >>
Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася.
Неговият език се огънал, той му казал, че бил много голям простак, много лош човек. Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето.
Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася.
Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася.
към беседата >>
Малко хора съм срещал да обичат.
Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта.
Малко хора съм срещал да обичат.
Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво?
към беседата >>
Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен.
Каквото казал, той само разлюлял въздуха. Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася.
Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен.
Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро.
към беседата >>
Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш.
Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат.
Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш.
Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича.
към беседата >>
Но, ако угася свещта, там е престъплението.
Какво излезло, що казал, подвижил въздуха, дошло някакво трептение до твоето ухо, ти сега правиш своите заключения, че ти казал нещо. Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен.
Но, ако угася свещта, там е престъплението.
Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои.
към беседата >>
Всеки търси другите да го обичат.
Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш.
Всеки търси другите да го обичат.
Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава.
към беседата >>
Че аз разклащам пламъка, нищо не значи.
Не, грехът не седи в разместването на въздуха. Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението.
Че аз разклащам пламъка, нищо не значи.
Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро.
към беседата >>
Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш.
Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат.
Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш.
Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората?
към беседата >>
Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение.
Всяко престъпление седи в една промяна, която става в сърцето. Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи.
Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение.
Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво.
към беседата >>
Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат?
Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш.
Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат?
Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам?
към беседата >>
Като духна да не изгася.
Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна да я угася. Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение.
Като духна да не изгася.
Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов.
към беседата >>
Слънцето се обича за какво?
Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат?
Слънцето се обича за какво?
– За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете?
към беседата >>
Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро.
Само разклатя въздуха и въздуха не е виновен. Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася.
Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро.
Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели.
към беседата >>
– За онова, което дава слънцето, затова се обича.
Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво?
– За онова, което дава слънцето, затова се обича.
Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума?
към беседата >>
Не, че не е добро, но доброто трябва да устои.
Но, ако угася свещта, там е престъплението. Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро.
Не, че не е добро, но доброто трябва да устои.
Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас.
към беседата >>
Животът се обича, за онова което дава.
Всеки търси другите да го обичат. Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича.
Животът се обича, за онова което дава.
Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева.
към беседата >>
Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро.
Че аз разклащам пламъка, нищо не значи. Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои.
Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро.
Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си.
към беседата >>
Аз влизам в света, защо ме обичат хората?
Че той щом те обича, ще се докачи, че ти не го обичаш. Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава.
Аз влизам в света, защо ме обичат хората?
Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева.
към беседата >>
Вашето добро трябва да бъде устойчиво.
Ако някой може да изгаси моята свещ, аз правя друго заключение. Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро.
Вашето добро трябва да бъде устойчиво.
Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове.
към беседата >>
Какво ще дам?
Хубаво, ако ние искаме хората да ни обичат, за какво ще ни обичат? Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората?
Какво ще дам?
Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година.
към беседата >>
Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов.
Като духна да не изгася. Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво.
Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов.
Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел.
към беседата >>
Вие се запитайте, какво ще дадете?
Слънцето се обича за какво? – За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам?
Вие се запитайте, какво ще дадете?
Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става.
към беседата >>
Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели.
Ако в мене, моята любов може да изгасне от духането на хората, ако моето добро може да се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро. Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов.
Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели.
Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави.
към беседата >>
Или само за една празна дума?
– За онова, което дава слънцето, затова се обича. Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете?
Или само за една празна дума?
Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай?
към беседата >>
Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас.
Не, че не е добро, но доброто трябва да устои. Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели.
Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас.
Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки.
към беседата >>
Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева.
Животът се обича, за онова което дава. Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума?
Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева.
Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година.
към беседата >>
Аз така разсъждавам за себе си.
Затова всеки, който духа, вас ви причинява добро. Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас.
Аз така разсъждавам за себе си.
И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения?
към беседата >>
Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева.
Аз влизам в света, защо ме обичат хората? Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева.
Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева.
Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година. Казвам сега: Давам.
към беседата >>
И не съм намерил никакви други церове.
Вашето добро трябва да бъде устойчиво. Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си.
И не съм намерил никакви други церове.
Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори.
към беседата >>
Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година.
Какво ще дам? Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева.
Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година.
Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година. Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът.
към беседата >>
Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел.
Каквито и страдания да дойдат, те имат за цел да укрепят вашето добро и вашата любов. Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове.
Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел.
Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец.
към беседата >>
Тази година не става.
Вие се запитайте, какво ще дадете? Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година.
Тази година не става.
Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година. Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева.
към беседата >>
Невежия погрешки не прави.
Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели. Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел.
Невежия погрешки не прави.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
към беседата >>
Питам: Какво ще каже човек в даден случай?
Или само за една празна дума? Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става.
Питам: Какво ще каже човек в даден случай?
Не сега, след една година. Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече.
към беседата >>
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки.
Както вятърът, който иде да разклаща дърветата, да подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас. Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки.
Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
към беседата >>
Не сега, след една година.
Да кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева. Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай?
Не сега, след една година.
Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече. Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече.
към беседата >>
Кой прави прегрешения?
Аз така разсъждавам за себе си. И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки.
Кой прави прегрешения?
Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така.
към беседата >>
Казвам сега: Давам.
Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева. Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година.
Казвам сега: Давам.
Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече. Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече. Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря.
към беседата >>
Който много говори.
И не съм намерил никакви други церове. Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения?
Който много говори.
Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек.
към беседата >>
Изваждам, давам, свърши се въпросът.
Дойде годината казвам: Ще чакате още една година, за идната година. Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година. Казвам сега: Давам.
Изваждам, давам, свърши се въпросът.
Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече. Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече. Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря. Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева.
към беседата >>
Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец.
Каквото и да мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел. Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори.
Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец.
Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат.
към беседата >>
Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева.
Тази година не става. Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година. Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът.
Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева.
Един лев, ако ми даде сега, струва повече. Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече. Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря. Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева. Като свиря навсякъде ще ме слушат.
към беседата >>
Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Невежия погрешки не прави. Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец.
Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“.
към беседата >>
Един лев, ако ми даде сега, струва повече.
Питам: Какво ще каже човек в даден случай? Не сега, след една година. Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева.
Един лев, ако ми даде сега, струва повече.
Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече. Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря. Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева. Като свиря навсякъде ще ме слушат. Вие казвате: „Един лев само за какво ми е?
към беседата >>
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“.
към беседата >>
Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече.
Не сега, след една година. Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече.
Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече.
Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря. Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева. Като свиря навсякъде ще ме слушат. Вие казвате: „Един лев само за какво ми е? “ За невежия нищо не струва, за учения то е едно велико условие.
към беседата >>
Ние го констатираме така.
Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Ние го констатираме така.
Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“. На български има само два начина на изказване.
към беседата >>
Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря.
Казвам сега: Давам. Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече. Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече.
Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря.
Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева. Като свиря навсякъде ще ме слушат. Вие казвате: „Един лев само за какво ми е? “ За невежия нищо не струва, за учения то е едно велико условие. Че Бог вас ви дал богатството на вашия език.
към беседата >>
Казвам: Прав е този човек.
Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така.
Казвам: Прав е този човек.
Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“. На български има само два начина на изказване. Кой език е по-богат, българския или английския?
към беседата >>
Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева.
Изваждам, давам, свърши се въпросът. Един лев струва повече отколкото сто хиляди лева. Един лев, ако ми даде сега, струва повече. Един лев, ако ми даде, и аз мога да го впрегна в работа струва повече. Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички да свиря.
Като започна да свиря всеки ден ще печеля, щях да имам по 200–300 лева.
Като свиря навсякъде ще ме слушат. Вие казвате: „Един лев само за какво ми е? “ За невежия нищо не струва, за учения то е едно велико условие. Че Бог вас ви дал богатството на вашия език. Седнали ли сте вие някой път да произнесете думата „любов“, да произнесеш думата „любов“ по различни начини.
към беседата >>
Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат.
Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек.
Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат.
Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“. На български има само два начина на изказване. Кой език е по-богат, българския или английския? Англичанинът като каже „Аз казвам“, прави една погрешка, българинът като каже „Аз казвам“ и „Казвам“ прави две погрешки.
към беседата >>
НАГОРЕ