НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
270
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
270
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
Взимам това дете.
Смисълът на живота в този момент е да му превържа крака. Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства.
Взимам това дете.
завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се.
към беседата >>
завеждам го на училище, плащам за него.
Срещам някъде един ученик, който иска да учи, но няма книга. Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете.
завеждам го на училище, плащам за него.
Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен.
към беседата >>
Ето де е смисълът на живота в този случай.
Аз имам тази книга, давам му я. В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него.
Ето де е смисълът на живота в този случай.
След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател.
към беседата >>
След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час?
В този случай смисълът на живота е да му услужа с тази книга. По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай.
След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час?
Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша.
към беседата >>
Сядам, слушам го внимателно.
По-нататък из пътя си виждам една вдовица, която има дете, което иска да ходи на училище, да се учи, но няма средства. Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час?
Сядам, слушам го внимателно.
Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си.
към беседата >>
Той свири, вдъхновява се.
Взимам това дете. завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно.
Той свири, вдъхновява се.
В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно.
към беседата >>
В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен.
завеждам го на училище, плащам за него. Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се.
В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен.
Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша.
към беседата >>
Един ще свири, друг ще бъде слушател.
Ето де е смисълът на живота в този случай. След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен.
Един ще свири, друг ще бъде слушател.
Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша.
към беседата >>
Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша.
След туй срещам един музикант, който иска да свири, но няма кой да го въодушеви и ме замолва: Можеш ли да седнеш при мен да ме послушаш поне половин час? Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател.
Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша.
Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче.
към беседата >>
Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си.
Сядам, слушам го внимателно. Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша.
Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си.
Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се.
към беседата >>
Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно.
Той свири, вдъхновява се. В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си.
Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно.
Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората.
към беседата >>
Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша.
В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен. Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно.
Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша.
То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна.
към беседата >>
То значи: единият да свири, другият да слуша.
Един ще свири, друг ще бъде слушател. Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша.
То значи: единият да свири, другият да слуша.
Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието.
към беседата >>
Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче.
Първия път той ще свири, аз ще го слушам; втория път аз ще свиря, той ще ме слуша. Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша.
Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче.
Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства.
към беседата >>
Той се въодушевява, радва се.
Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду си. Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче.
Той се въодушевява, радва се.
Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът.
към беседата >>
Тъй става обмяна между хората.
Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата да говорят едновременно. Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се.
Тъй става обмяна между хората.
Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът. Красивото в света е първата стъпка в живота.
към беседата >>
Обмяната трябва да бъде разумна.
Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият да слуша. То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората.
Обмяната трябва да бъде разумна.
Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът. Красивото в света е първата стъпка в живота.
към беседата >>
Следователно красивото в живота, това е разнообразието.
То значи: единият да свири, другият да слуша. Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна.
Следователно красивото в живота, това е разнообразието.
Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът. Красивото в света е първата стъпка в живота.
към беседата >>
Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства.
Той свири, аз го слушам, давам си мнението, казвам: много хубаво е това парче. Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието.
Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства.
Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът. Красивото в света е първата стъпка в живота.
към беседата >>
Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът.
Той се въодушевява, радва се. Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства.
Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът.
Красивото в света е първата стъпка в живота.
към беседата >>
Красивото в света е първата стъпка в живота.
Тъй става обмяна между хората. Обмяната трябва да бъде разумна. Следователно красивото в живота, това е разнообразието. Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства. Станете ли еднообразни, във вас ще се яви дисхармония или във вас ще влезе грехът.
Красивото в света е първата стъпка в живота.
към беседата >>
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас.
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас.
Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него. Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему.
към беседата >>
Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него.
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас.
Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него.
Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него.
към беседата >>
Не искай да пишеш като него!
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас. Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него.
Не искай да пишеш като него!
Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек.
към беседата >>
Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него.
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас. Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него. Не искай да пишеш като него!
Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него.
Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа.
към беседата >>
Не желай да свириш като него.
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас. Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него. Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него.
Не желай да свириш като него.
Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество.
към беседата >>
Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему.
Друга една грешка, от която трябва да се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас. Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него. Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него.
Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему.
Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели.
към беседата >>
Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него.
Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам да пиша като него. Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему.
Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него.
Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял?
към беседата >>
Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек.
Не искай да пишеш като него! Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него.
Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек.
Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява.
към беседата >>
Изрази я по начина на своята душа.
Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам да свиря като него. Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек.
Изрази я по начина на своята душа.
Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък.
към беседата >>
Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество.
Не желай да свириш като него. Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа.
Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество.
В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението.
към беседата >>
В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели.
Ти искай да бъдеш музикален, но да не изразяваш музикалността си като него, а по своему. Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество.
В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели.
Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота.
към беседата >>
Как се познава, че един човек е обеднял?
Някой казва: Аз искам да бъде религиозен като еди кого си, да схващам Бога като него. Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели.
Как се познава, че един човек е обеднял?
– Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам.
към беседата >>
– Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява.
Не, бъди религиозен, но не пожелавай да изразиш религиозността си като онзи човек. Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял?
– Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява.
Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете.
към беседата >>
Обедняването е един морален упадък.
Изрази я по начина на своята душа. Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява.
Обедняването е един морален упадък.
Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде.
към беседата >>
Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението.
Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма да се влияете от съвременното общество. В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък.
Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението.
Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете.
към беседата >>
Смирението е начин за тониране в живота.
В съвременното общество хората се влияят един от друг, вследствие на това са обеднели. Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението.
Смирението е начин за тониране в живота.
Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно?
към беседата >>
Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам.
Как се познава, че един човек е обеднял? – Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота.
Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам.
У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин.
към беседата >>
У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете.
– Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам.
У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете.
Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде.
към беседата >>
Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде.
Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете.
Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде.
Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си.
към беседата >>
Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете.
Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде.
Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете.
Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как?
към беседата >>
Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно?
Смирението е начин за тониране в живота. Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете.
Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно?
Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър.
към беседата >>
Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин.
Ще си кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам. У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно?
Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин.
Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен.
към беседата >>
Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде.
У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва да развиете. Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин.
Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде.
При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра?
към беседата >>
При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си.
Тогава ще бъдете мощни и силни да изпълните всичко, което ви се даде. Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде.
При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си.
Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина.
към беседата >>
Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как?
Представете си сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата да отидете някоя вечер на Черния връх и да се върнете. Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си.
Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как?
Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина.
към беседата >>
Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър.
Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно? Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как?
Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър.
Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър?
към беседата >>
Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен.
Може да отидат някои, но ще се върнат по астрален начин. Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър.
Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен.
Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират.
към беседата >>
Кое е опасното във вятъра?
Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде. При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен.
Кое е опасното във вятъра?
– Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха?
към беседата >>
– Неговата студенина.
При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота си. Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра?
– Неговата студенина.
В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира.
към беседата >>
В този вятър няма топлина.
Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как? Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина.
В този вятър няма топлина.
Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно.
към беседата >>
Хората умират ли от топлия вятър?
Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва да бъде вътре в този вятър. Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина.
Хората умират ли от топлия вятър?
– Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна.
към беседата >>
– Не, от студения умират.
Ако той не може да влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен. Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър?
– Не, от студения умират.
Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина.
към беседата >>
Защо шопите от софийско носят по два кожуха?
Кое е опасното във вятъра? – Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират.
Защо шопите от софийско носят по два кожуха?
Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха.
към беседата >>
Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира.
– Неговата студенина. В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха?
Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира.
Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре.
към беседата >>
Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно.
В този вятър няма топлина. Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира.
Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно.
И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея.
към беседата >>
И тази шопска мъдрост е много вярна.
Хората умират ли от топлия вятър? – Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно.
И тази шопска мъдрост е много вярна.
Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето.
към беседата >>
Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина.
– Не, от студения умират. Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна.
Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина.
Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения.
към беседата >>
Това са двата кожуха.
Защо шопите от софийско носят по два кожуха? Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина.
Това са двата кожуха.
Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне.
към беседата >>
Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре.
Те казват: от топлото човек не умира, но от студ умира. Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха.
Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре.
И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода.
към беседата >>
И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея.
Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва да нося по два кожуха на гърба си, иначе е опасно. И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре.
И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея.
И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода.
към беседата >>
И те са причина за промяна във времето.
И тази шопска мъдрост е много вярна. Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея.
И те са причина за промяна във времето.
Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите.
към беседата >>
Един велик Учител например, може да измени тия течения.
Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва да има в ума си знание и светлина, а в сърцето си – топлина. Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето.
Един велик Учител например, може да измени тия течения.
Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава.
към беседата >>
Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне.
Това са двата кожуха. Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения.
Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне.
Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен.
към беседата >>
Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода.
Имате ли ги, каквото и да е времето, всичко ще мине добре. И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне.
Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода.
Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът.
към беседата >>
Вие още не сте се занимавали с живата вода.
И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея. И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода.
Вие още не сте се занимавали с живата вода.
Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата.
към беседата >>
Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите.
И те са причина за промяна във времето. Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода.
Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите.
Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е.
към беседата >>
Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава.
Един велик Учител например, може да измени тия течения. Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите.
Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава.
При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта.
към беседата >>
При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен.
Той може да спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава.
При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен.
Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици?
към беседата >>
Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът.
Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода. Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен.
Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът.
Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират.
към беседата >>
Туй е вярно и в училищата.
Вие още не сте се занимавали с живата вода. Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът.
Туй е вярно и в училищата.
От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието.
към беседата >>
От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е.
Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва да се справите. Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата.
От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е.
концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието. И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си.
към беседата >>
концентриране и напрежение на мисълта.
Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това да не ви обезсърчава. При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е.
концентриране и напрежение на мисълта.
Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието. И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си. С това той ще развие математическите си способности.
към беседата >>
Кои ученици могат да бъдат добри математици?
При това си състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен. Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта.
Кои ученици могат да бъдат добри математици?
– Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието. И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си. С това той ще развие математическите си способности.
към беседата >>
– Които могат да се концентрират.
Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може да се прояви духът. Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици?
– Които могат да се концентрират.
Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието. И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си. С това той ще развие математическите си способности.
към беседата >>
Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието.
Туй е вярно и в училищата. От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират.
Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието.
И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си. С това той ще развие математическите си способности.
към беседата >>
И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си.
От ония ученици, които се занимават с математиката, се изисква голямо внимание, т.е. концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието.
И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си.
С това той ще развие математическите си способности.
към беседата >>
С това той ще развие математическите си способности.
концентриране и напрежение на мисълта. Кои ученици могат да бъдат добри математици? – Които могат да се концентрират. Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието. И слабият ученик може да бъде силен, като концентрира вниманието си.
С това той ще развие математическите си способности.
към беседата >>
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас?
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас?
(– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания.
към беседата >>
(– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите.
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас?
(– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите.
Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията.
към беседата >>
Това е необходимо за вашето развитие.
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас? (– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите.
Това е необходимо за вашето развитие.
Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания.
към беседата >>
Единицата, това сте вие.
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас? (– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие.
Единицата, това сте вие.
Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап.
към беседата >>
Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят.
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас? (– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие.
Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят.
Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво.
към беседата >>
Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания.
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас? (– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят.
Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания.
При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят.
към беседата >>
При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията.
(– Че трябва да съберем единицата с нищото.) Да, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и да го забравите. Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания.
При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията.
Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен.
към беседата >>
Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания.
Това е необходимо за вашето развитие. Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията.
Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания.
Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е.
към беседата >>
Страданието засега е само един преходен етап.
Единицата, това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания.
Страданието засега е само един преходен етап.
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането.
към беседата >>
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво.
Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап.
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво.
Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво?
към беседата >>
Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят.
Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво.
Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят.
Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0.
към беседата >>
Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен.
При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят.
Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен.
Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×).
към беседата >>
Всяко страдание е знакът плюс, т.е.
Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен.
Всяко страдание е знакът плюс, т.е.
едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ).
към беседата >>
едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането.
Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е.
едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането.
Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ). Тези знаци се допълват един друг.
към беседата >>
Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво?
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането.
Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво?
– Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ). Тези знаци се допълват един друг.
към беседата >>
Сега, от ваше гледище, от ваше становище как бихте си обяснили появяването на морала?
Сега, от ваше гледище, от ваше становище как бихте си обяснили появяването на морала?
Или как бихте си обяснили възникването на отношенията между хората?
към беседата >>
– Ще събираш 1+0.
Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво?
– Ще събираш 1+0.
Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ). Тези знаци се допълват един друг.
към беседата >>
Или как бихте си обяснили възникването на отношенията между хората?
Сега, от ваше гледище, от ваше становище как бихте си обяснили появяването на морала?
Или как бихте си обяснили възникването на отношенията между хората?
към беседата >>
Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×).
Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0.
Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×).
В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ). Тези знаци се допълват един друг.
към беседата >>
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата?
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата?
– Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано.
към беседата >>
В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ).
Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×).
В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ).
Тези знаци се допълват един друг.
към беседата >>
– Разнообразието е резултат от различното размножаване.
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата?
– Разнообразието е резултат от различното размножаване.
Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно.
към беседата >>
Тези знаци се допълват един друг.
едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ).
Тези знаци се допълват един друг.
към беседата >>
Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове.
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване.
Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове.
Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно?
към беседата >>
Следният път ще бъдем в новата година.
Следният път ще бъдем в новата година.
Вие ще благодарите на старата година, все пак научихте една Истина, че единицата трябва да се събира с нулата. Старата година казва: „Макар че нищо не ви научих, но аз си заминавам, като ви оставям поне следната Истина: единица с единица не се събира, но с нула се събира и дава числото 10“.
към беседата >>
Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента.
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове.
Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента.
Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
към беседата >>
Вие ще благодарите на старата година, все пак научихте една Истина, че единицата трябва да се събира с нулата.
Следният път ще бъдем в новата година.
Вие ще благодарите на старата година, все пак научихте една Истина, че единицата трябва да се събира с нулата.
Старата година казва: „Макар че нищо не ви научих, но аз си заминавам, като ви оставям поне следната Истина: единица с единица не се събира, но с нула се събира и дава числото 10“.
към беседата >>
Дренките, например, зреят през есента.
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента.
Дренките, например, зреят през есента.
Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат.
към беседата >>
Старата година казва: „Макар че нищо не ви научих, но аз си заминавам, като ви оставям поне следната Истина: единица с единица не се събира, но с нула се събира и дава числото 10“.
Следният път ще бъдем в новата година. Вие ще благодарите на старата година, все пак научихте една Истина, че единицата трябва да се събира с нулата.
Старата година казва: „Макар че нищо не ви научих, но аз си заминавам, като ви оставям поне следната Истина: единица с единица не се събира, но с нула се събира и дава числото 10“.
към беседата >>
Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано.
Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента.
Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано.
Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее.
към беседата >>
Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно.
– Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано.
Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно.
Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
към беседата >>
Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно?
Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно.
Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно?
Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
към беседата >>
Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно?
Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
към беседата >>
Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат.
Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат.
Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
към беседата >>
Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее.
Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат.
Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее.
Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
към беседата >>
Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее.
Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
към беседата >>
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна?
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна?
Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни.
към беседата >>
Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати.
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна?
Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати.
Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно?
към беседата >>
Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано.
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати.
Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано.
Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано?
към беседата >>
Такива случаи има и с учениците в училищата.
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано.
Такива случаи има и с учениците в училищата.
Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано.
към беседата >>
Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици.
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата.
Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици.
Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс.
към беседата >>
Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни.
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици.
Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни.
Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо.
към беседата >>
Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно?
Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни.
Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно?
Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна.
към беседата >>
Коя е подбудителната причина да цъфти рано?
Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно?
Коя е подбудителната причина да цъфти рано?
Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство.
към беседата >>
Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано.
Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано?
Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано.
Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи.
към беседата >>
Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс.
Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано.
Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс.
Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха.
към беседата >>
Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо.
Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс.
Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо.
Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах.
към беседата >>
Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна.
Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо.
Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна.
В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
към беседата >>
В обикновения живот използват дренките за лечебно средство.
Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна.
В обикновения живот използват дренките за лечебно средство.
Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
към беседата >>
Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи.
Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство.
Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи.
Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
към беседата >>
Черешите пък действат слабително върху стомаха.
Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи.
Черешите пък действат слабително върху стомаха.
Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
към беседата >>
Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах.
Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха.
Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах.
Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
към беседата >>
Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах.
Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства.
към беседата >>
Разбира се, с това аз не искам да разглеждам медицински въпроси, да се занимавам с лечебното действие на растенията, но искам да ви обърна внимание на това, че във всички растения се изразява една вътрешна страна на живота.
Разбира се, с това аз не искам да разглеждам медицински въпроси, да се занимавам с лечебното действие на растенията, но искам да ви обърна внимание на това, че във всички растения се изразява една вътрешна страна на живота.
към беседата >>
Да се върнем пак към въпроса за дряна.
Да се върнем пак към въпроса за дряна.
Защо именно той цъфти рано, а зрее късно? Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите? Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси. И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена.
към беседата >>
Защо именно той цъфти рано, а зрее късно?
Да се върнем пак към въпроса за дряна.
Защо именно той цъфти рано, а зрее късно?
Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите? Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси. И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
към беседата >>
Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите?
Да се върнем пак към въпроса за дряна. Защо именно той цъфти рано, а зрее късно?
Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите?
Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси. И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
към беседата >>
Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси.
Да се върнем пак към въпроса за дряна. Защо именно той цъфти рано, а зрее късно? Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите?
Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси.
И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
към беседата >>
И аз считам самия човек за една неразрешена формула.
Да се върнем пак към въпроса за дряна. Защо именно той цъфти рано, а зрее късно? Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите? Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси.
И аз считам самия човек за една неразрешена формула.
За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
към беседата >>
За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена.
Да се върнем пак към въпроса за дряна. Защо именно той цъфти рано, а зрее късно? Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите? Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси. И аз считам самия човек за една неразрешена формула.
За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена.
Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
към беседата >>
Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
Защо именно той цъфти рано, а зрее късно? Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете да отговорите? Не е грях, когато човек не може да разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси. И аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена.
Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето битие.
към беседата >>
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението.
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението.
Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат.
към беседата >>
Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни.
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението.
Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни.
Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също?
към беседата >>
Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате.
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни.
Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате.
При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи?
към беседата >>
При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората.
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате.
При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората.
За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи.
към беседата >>
За пример, срещнеш двама души, които се обичат.
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората.
За пример, срещнеш двама души, които се обичат.
Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи.
към беседата >>
Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат.
Във всинца ви трябва да се развие наблюдението. Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат.
Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат.
Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал!
към беседата >>
Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също?
Не казвам да бъдете любопитни, но наблюдателни. Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат.
Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също?
Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи.
към беседата >>
Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи?
Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва да изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате. При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също?
Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи?
Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи!
към беседата >>
Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи.
При наблюдението ще схващате какви са отношенията между хората. За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи?
Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи.
Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи.
към беседата >>
Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи.
За пример, срещнеш двама души, които се обичат. Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи.
Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи.
А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено.
към беседата >>
А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал!
Като наблюдаваш, веднага трябва да намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва да разбереш коя е причината, дето се обичат. Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи.
А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал!
Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо?
към беседата >>
Значи той обича този човек заради черните му очи.
Ако срещнете приятелите A и B, които се обичат, после приятелите A1 и B1, и най-после приятелите A2 и B2, мислите ли, че това приятелство и в трите случаи е едно и също? Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал!
Значи той обича този човек заради черните му очи.
Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи?
към беседата >>
Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи!
Мислите ли, че условията и подбудителните причини на приятелството са едни и същи? Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи.
Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи!
И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели.
към беседата >>
И действително, има нещо особено в тия ясни очи.
Не, именно причините на тия приятелства не са едни и същи. Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи!
И действително, има нещо особено в тия ясни очи.
И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея.
към беседата >>
И в тия черни очи пак има нещо особено.
Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи. А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи.
И в тия черни очи пак има нещо особено.
Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече.
към беседата >>
Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо?
А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал! Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено.
Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо?
Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода?
към беседата >>
Нали и той има черни очи?
Значи той обича този човек заради черните му очи. Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо?
Нали и той има черни очи?
Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин.
към беседата >>
Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели.
Този, който обича приятеля си заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи! И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи?
Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели.
Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин. Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
към беседата >>
Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея.
И действително, има нещо особено в тия ясни очи. И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели.
Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея.
Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин. Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
към беседата >>
Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече.
И в тия черни очи пак има нещо особено. Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея.
Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече.
Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин. Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
към беседата >>
Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода?
Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо? Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече.
Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода?
– Не може по никой начин. Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
към беседата >>
– Не може по никой начин.
Нали и той има черни очи? Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода?
– Не може по никой начин.
Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
към беседата >>
Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
Не, има закон, според който ти не можеш да имаш едновременно двама приятели. Когато кажем, че не можеш да имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея. Това означава, че на физическия свят ти можеш да имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш да налееш в него само 1 литър вода, нищо повече. Можеш ли да налееш в този съд 2 литра вода? – Не може по никой начин.
Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш да вместиш в съда – двама не можеш.
към беседата >>
Друго положение.
Друго положение.
Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел.
към беседата >>
Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали?
Друго положение.
Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали?
Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят?
към беседата >>
Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой?
Друго положение. Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали?
Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой?
– Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем.
към беседата >>
– Може. Как?
Друго положение. Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой?
– Може. Как?
– Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те?
към беседата >>
– Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел.
Друго положение. Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как?
– Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел.
Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел. И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели.
към беседата >>
Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел.
Друго положение. Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел.
Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел.
И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят? – Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел?
към беседата >>
И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят?
Вие знаете закона за скачените съдове от физиката, нали? Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли да премине в друг някой? – Може. Как? – Ти имаш един приятел, а този твой приятел има друг свой приятел. Сега, по закона за скачените съдове – за преминаване на течностите от един съд в друг – приятелят на твоя приятел ще бъде едновременно и твой приятел.
И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли да имате приятели в духовния свят?
– Можем. Какви ще бъдат те? Вие имате и сте имали приятели. Можете ли да ми опишете по какво се отличава вашият приятел? Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва да има една отличителна черта, каквато у вас няма.
към беседата >>
2.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини.
Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим?
Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини.
Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“.
към беседата >>
И в домовете се зараждат същите спорове.
И в домовете се зараждат същите спорове.
Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз? “ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя?
към беседата >>
Щом привлечем този принцип, той прави хората силни.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии. В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос.
Щом привлечем този принцип, той прави хората силни.
Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери!
към беседата >>
Човек, за да бъде милостив, трябва да прости.
Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини.
Човек, за да бъде милостив, трябва да прости.
Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш?
към беседата >>
Мъжът е полковник, жената – ефрейтор.
И в домовете се зараждат същите спорове.
Мъжът е полковник, жената – ефрейтор.
Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз? “ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас.
към беседата >>
Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава.
В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни.
Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава.
Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях!
към беседата >>
Тъй е казал Господ.
Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости.
Тъй е казал Господ.
Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как?
към беседата >>
Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз?
И в домовете се зараждат същите спорове. Мъжът е полковник, жената – ефрейтор.
Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз?
“ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране.
към беседата >>
Силните хора носят своето разрушение със себе си.
Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава.
Силните хора носят своето разрушение със себе си.
Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо?
към беседата >>
Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си.
Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ.
Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си.
А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?
към беседата >>
“ – „Кой?
И в домовете се зараждат същите спорове. Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз?
“ – „Кой?
“ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията.
към беседата >>
Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови.
Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си.
Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови.
Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо?
към беседата >>
А знаете ли колко е мъчно?
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си.
А знаете ли колко е мъчно?
Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“.
към беседата >>
“ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз?
И в домовете се зараждат същите спорове. Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз? “ – „Кой?
“ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз?
“ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия.
към беседата >>
Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери!
Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови.
Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери!
Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта.
към беседата >>
Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“.
Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно?
Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“.
Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската!
към беседата >>
“ – „Коя?
И в домовете се зараждат същите спорове. Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз? “ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз?
“ – „Коя?
“ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно.
към беседата >>
Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери!
Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери!
Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери!
Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта.
към беседата >>
Е, какво ще правиш?
Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“.
Е, какво ще правиш?
– „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото!
към беседата >>
“ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас.
Мъжът е полковник, жената – ефрейтор. Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз? “ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя?
“ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас.
Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон.
към беседата >>
Какви не заговори е имало против тях!
Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери!
Какви не заговори е имало против тях!
Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта.
към беседата >>
– „Ще се накажа.“ – Как?
Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш?
– „Ще се накажа.“ – Как?
– „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото! “
към беседата >>
Изисква се едно вътрешно разбиране.
Мъжът казва: „Хм, знаеш ли кой съм аз? “ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас.
Изисква се едно вътрешно разбиране.
В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера.
към беседата >>
Защо?
Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях!
Защо?
– Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме.
към беседата >>
– „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?
Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как?
– „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?
“ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото! “
към беседата >>
В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията.
“ – „Кой? “ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране.
В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията.
Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата.
към беседата >>
– Заради положението им. Защо?
Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо?
– Заради положението им. Защо?
– Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже.
към беседата >>
“ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“.
А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?
“ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“.
Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото! “
към беседата >>
Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия.
“ – „Полковникът.“ Жената казва: „Хъм, знаеш ли коя съм аз? “ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията.
Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия.
Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си.
към беседата >>
– Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта.
Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери! Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо?
– Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта.
Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро.
към беседата >>
Не му е мръднала дъската!
Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“.
Не му е мръднала дъската!
Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото! “
към беседата >>
Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно.
“ – „Коя? “ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия.
Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно.
Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда.
към беседата >>
Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта.
Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери! Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта.
Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта.
Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта.
към беседата >>
Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото!
Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската!
Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото!
“
към беседата >>
Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон.
“ – „Ефрейторът.“ Да, но и двамата са в запас. Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно.
Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон.
Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал.
към беседата >>
Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта.
Какви не заговори е имало против тях! Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта.
Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта.
Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият.
към беседата >>
“
– „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото!
“
към беседата >>
Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера.
Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон.
Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера.
По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете.
към беседата >>
Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме.
Защо? – Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта.
Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме.
И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“.
към беседата >>
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата.
В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера.
По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата.
Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат.
към беседата >>
И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже.
– Заради положението им. Защо? – Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме.
И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже.
Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо.
към беседата >>
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас.
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас.
Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим.
към беседата >>
Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си.
Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата.
Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си.
Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената.
към беседата >>
Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро.
– Защото онзи цар не е внесъл в себе си принципа на Любовта. Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже.
Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро.
Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото.
към беседата >>
Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене.
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас.
Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене.
Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите.
към беседата >>
Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда.
Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си.
Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда.
Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му.
към беседата >>
Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта.
Ние трябва да внесем този принцип в себе си, а не само да говорим за Любовта. Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро.
Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта.
Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото.
към беседата >>
Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго.
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене.
Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго.
Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните.
към беседата >>
Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал.
Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда.
Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал.
След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>
Той е следующият.
Ние трябва да дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта. Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта.
Той е следующият.
Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав.
към беседата >>
Защо някои хора не могат да мислят?
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго.
Защо някои хора не могат да мислят?
– Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири.
към беседата >>
След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете.
Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал.
След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете.
Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>
Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“.
Имаме известни факти за проявлението на Любовта, но образци още нямаме. И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият.
Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“.
Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта.
към беседата >>
– Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене.
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят?
– Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене.
Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните.
към беседата >>
Същевременно и този лъв бил хванат.
По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете.
Същевременно и този лъв бил хванат.
Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>
Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо.
И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта, да ми ги покаже. Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“.
Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо.
Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата.
към беседата >>
Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим.
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене.
Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим.
И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки.
към беседата >>
Пущат и него на арената.
Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат.
Пущат и него на арената.
Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>
Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото.
Отделни факти имаме, например някой човек направил някое добро. Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо.
Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото.
Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта.
към беседата >>
И тогава ние се спираме върху фактите.
Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим.
И тогава ние се спираме върху фактите.
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли.
към беседата >>
Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му.
Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената.
Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му.
„Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>
Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото.
Аз съм срещнал досега само един случай от Любовта. Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото.
Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото.
Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия!
към беседата >>
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните.
Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите.
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните.
Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите?
към беседата >>
„Познавам те, ти извади моя трън.“
Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му.
„Познавам те, ти извади моя трън.“
към беседата >>
Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав.
Той е следующият. Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото.
Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав.
Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи.
към беседата >>
Цар бил той, но трябвало да се смири.
Защо някои хора не могат да мислят? – Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните.
Цар бил той, но трябвало да се смири.
По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето.
към беседата >>
Сега каква е лошата страна на непрощаването?
Сега каква е лошата страна на непрощаването?
Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми.
към беседата >>
Това е образецът на Любовта.
Една жена гледала мъжа си 7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“. Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав.
Това е образецът на Любовта.
Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи.
към беседата >>
По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните.
– Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири.
По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните.
Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го.
към беседата >>
Защо трябва да си прощаваме?
Сега каква е лошата страна на непрощаването?
Защо трябва да си прощаваме?
– С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него.
към беседата >>
Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата.
Този факт слабо се приближаваше до Любовта, но в тази жена липсваше нещо. Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта.
Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата.
Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи. Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни.
към беседата >>
Един ден минава покрай две мравки.
Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните.
Един ден минава покрай две мравки.
Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него?
към беседата >>
– С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас.
Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме?
– С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас.
Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне?
към беседата >>
Засега още не съществува образец на Любовта.
Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше да го остави да лежи толкова време, щеше да го дигне още на втория ден от леглото. Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата.
Засега още не съществува образец на Любовта.
Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи. Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни. У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
към беседата >>
Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли.
И тогава ние се спираме върху фактите. Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки.
Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли.
Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа!
към беседата >>
Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас.
Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас.
Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас.
И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща.
към беседата >>
Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия!
Образецът на съвършената Любов дига болните от леглото. Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта.
Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия!
“ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи. Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни. У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
към беседата >>
Той казва: „Какво правите?
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача, да се занимава с изучаване езика на животните. Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли.
Той казва: „Какво правите?
“ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било?
към беседата >>
И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“.
Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас.
И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“.
Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар.
към беседата >>
“ Не вярват, защото боравят все със стари методи.
Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав. Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия!
“ Не вярват, защото боравят все със стари методи.
Ние имаме нови методи, това са Божествени методи. Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни. У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
към беседата >>
“ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето.
Цар бил той, но трябвало да се смири. По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите?
“ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето.
Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки.
към беседата >>
Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми.
Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“.
Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми.
Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите?
към беседата >>
Ние имаме нови методи, това са Божествени методи.
Това е образецът на Любовта. Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи.
Ние имаме нови методи, това са Божествени методи.
Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни. У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
към беседата >>
Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го.
По някой път инкогнито ходил той да изучава езика на животните. Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето.
Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го.
Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“.
към беседата >>
Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него.
Защо трябва да си прощаваме? – С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми.
Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него.
И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза.
към беседата >>
Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни.
Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат да шетат, а после и четиримата. Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи.
Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни.
У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
към беседата >>
Ти работила ли си за него?
Един ден минава покрай две мравки. Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го.
Ти работила ли си за него?
“ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне!
към беседата >>
И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне?
– С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него.
И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне?
Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък.
към беседата >>
У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
Засега още не съществува образец на Любовта. Когато говорим за образец на Любовта, казват: „Това е илюзия! “ Не вярват, защото боравят все със стари методи. Ние имаме нови методи, това са Божествени методи. Ние сме готови да ги дадем комуто и да е, но трябва да бъдете абсолютно чисти и безкористни.
У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва да бъде абсолютно безкористен!
към беседата >>
“ – „Не, но аз го видях първа!
Те си хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли. Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него?
“ – „Не, но аз го видях първа!
“ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат.
към беседата >>
Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща.
Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне?
Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща.
Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното.
към беседата >>
„И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
“ А то какво било?
Той казва: „Какво правите? “ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа!
“ А то какво било?
Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките.
към беседата >>
Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар.
И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща.
Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар.
Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа.
към беседата >>
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата.
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата.
И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов.
към беседата >>
Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки.
“ – „Туй нещо – казва едната – падна от небето. Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било?
Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки.
Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път.
към беседата >>
Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите?
Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар.
Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите?
Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа.
към беседата >>
И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов.
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата.
И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов.
Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта.
към беседата >>
Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“.
Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки.
Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“.
Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
към беседата >>
Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза.
Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите?
Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза.
Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила.
към беседата >>
Някои считат, че да целунеш някого, това е любов.
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата. И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов.
Някои считат, че да целунеш някого, това е любов.
Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека.
към беседата >>
Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне!
Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“.
Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне!
“ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя!
към беседата >>
Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък.
И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне? Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза.
Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък.
Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо.
към беседата >>
Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта.
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата. И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е любов.
Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта.
Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем.
към беседата >>
“ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат.
“ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне!
“ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат.
Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите?
към беседата >>
Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното.
Аз мога да ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща. Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък.
Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното.
Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали.
към беседата >>
Искаш да прегърнеш някого.
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата. И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта.
Искаш да прегърнеш някого.
Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята.
към беседата >>
Справил се той с мравките.
“ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат.
Справил се той с мравките.
Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим!
към беседата >>
Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа.
Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството си, и след 7 години се връща пак, като цар. Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното.
Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа.
Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо.
към беседата >>
Прегръдката не е любов.
Да, сега трябва да имаме онова хубаво разположение на душата. И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого.
Прегръдката не е любов.
Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича!
към беседата >>
Тръгнал по-нататък на път.
Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките.
Тръгнал по-нататък на път.
Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли?
към беседата >>
Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа.
Сега, като цар, вие можете да имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как да ги приложите? Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа.
Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа.
Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос?
към беседата >>
Тя е носителка на Любовта.
И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва да знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов. Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов.
Тя е носителка на Любовта.
Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга.
към беседата >>
Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път.
Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя?
към беседата >>
Живите души, с които си в общение, ти предават сила.
Аз не казвам, че не трябва да имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва да принесе своята полза. Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа.
Живите души, с които си в общение, ти предават сила.
Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.
към беседата >>
Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека.
Някои считат, че да целунеш някого, това е любов. Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта.
Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека.
Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен.
към беседата >>
Едното казва: „Остави, тази кост е моя!
Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Едното казва: „Остави, тази кост е моя!
“ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?
към беседата >>
Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо.
Нека нямаме нищо излишно, но да нямаме и недоимък. Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила.
Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо.
И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?
към беседата >>
Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем.
Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта. Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека.
Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем.
И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“.
към беседата >>
“ Спира се той: „Какво правите?
“ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя!
“ Спира се той: „Какво правите?
“ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости.
към беседата >>
И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали.
Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното. Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо.
И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали.
Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода?
към беседата >>
И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята.
Искаш да прегърнеш някого. Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем.
И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята.
Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“.
към беседата >>
“ – „Е, какво правим!
Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите?
“ – „Е, какво правим!
Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши.
към беседата >>
Туй, което е казал Христос, то е живо.
Като го четеш, ти ще влезеш в контакт с неговата душа. Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали.
Туй, което е казал Христос, то е живо.
Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода?
към беседата >>
Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича!
Прегръдката не е любов. Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята.
Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича!
“ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот?
към беседата >>
Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли?
Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим!
Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли?
“ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък.
към беседата >>
Някой казват: „Какво е казал Христос?
Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за да се свърже с тяхната душа. Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо.
Някой казват: „Какво е казал Христос?
“ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“.
към беседата >>
“ Да, но тя намислила да бяга.
Тя е носителка на Любовта. Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича!
“ Да, но тя намислила да бяга.
Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“.
към беседата >>
“ – „Как, тя е моя?
Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли?
“ – „Как, тя е моя?
“ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът.
към беседата >>
“ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.
Живите души, с които си в общение, ти предават сила. Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос?
“ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.
Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия?
към беседата >>
Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен.
Цвете можеш да му дадеш, обуща можеш да му купиш, можеш да го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само да привлечеш човека. Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга.
Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен.
Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете!
към беседата >>
“ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?
Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя?
“ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?
“ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“.
към беседата >>
Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?
Писанието, Което наричаме Слово Божие, е живо. И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.
Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?
“ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия.
към беседата >>
Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“.
Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва да разгадаем. И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен.
Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“.
Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“.
към беседата >>
“ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости.
“ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?
“ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости.
Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“.
към беседата >>
“ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода?
И като Го четем, ние сме в общение с тия души, които са Го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение?
“ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода?
Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се!
към беседата >>
Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“.
И седят някой път, дъщерята не познава майката и майката не познава дъщерята. Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“.
Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“.
Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката.
към беседата >>
Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши.
“ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости.
Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши.
Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи.
към беседата >>
Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода?
Туй, което е казал Христос, то е живо. Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода?
Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода?
“ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
към беседата >>
Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот?
Майката: „Миличката ми дъщеря, колко много ме обича! “ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“.
Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот?
Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си.
към беседата >>
Царят отива по-нататък.
Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши.
Царят отива по-нататък.
Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите?
към беседата >>
“ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“.
Някой казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода?
“ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“.
Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие.
към беседата >>
Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“.
“ Да, но тя намислила да бяга. Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот?
Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“.
Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“.
към беседата >>
Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът.
“ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък.
Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът.
Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате?
към беседата >>
Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия?
“ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа. Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“.
Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия?
“ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви!
към беседата >>
Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете!
Погледнеш един ден, тя намерила ключа, взела пари и забягнала със своя възлюбен. Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“.
Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете!
Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство.
към беседата >>
Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“.
“ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът.
Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“.
Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти?
към беседата >>
“ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия.
Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души да влезем в общение? “ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия?
“ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия.
Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх!
към беседата >>
Казвате: „Отлична е“.
Майката казва: „Аз забелязвах една промяна“. Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете!
Казвате: „Отлична е“.
Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство.
към беседата >>
Другият: „Не, той беше две педи навънка“.
“ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“.
Другият: „Не, той беше две педи навънка“.
И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти? “ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“.
към беседата >>
Не бой се!
“ То значи, като дойда до един чист извор, да питам: „Ще мога ли от тебе да пия вода? Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия.
Не бой се!
“ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи.
към беседата >>
Като майката.
Защо да бяга, защо да не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“. Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“.
Като майката.
Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда.
към беседата >>
И двамата спорят за двете педи.
Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“.
И двамата спорят за двете педи.
Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти? “ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“. – „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава.
към беседата >>
“ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се!
“ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие!
към беседата >>
Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си.
Е, питам: при такова едно положение на нещата, как ще устроим нашия живот? Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката.
Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си.
Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери.
към беседата >>
Пита ги той: „Не можете ли да се помирите?
Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи.
Пита ги той: „Не можете ли да се помирите?
“ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти? “ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“. – „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава. Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
към беседата >>
В това няма някакво външно благочестие.
“ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
В това няма някакво външно благочестие.
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи.
към беседата >>
Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“.
Някой път казвате: „Нашата дъщеря е много добра“. Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си.
Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“.
Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор.
към беседата >>
“ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате?
Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите?
“ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате?
“ – „Че кой си ти? “ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“. – „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава. Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
към беседата >>
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви!
Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие.
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви!
Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек.
към беседата >>
Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство.
Казвам: не хвалете дъщеря си, не я и корете! Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“.
Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство.
Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря.
към беседата >>
“ – „Че кой си ти?
Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате?
“ – „Че кой си ти?
“ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“. – „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава. Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
към беседата >>
Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх!
“ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви!
Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх!
Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа!
към беседата >>
Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство.
Казвате: „Отлична е“. Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство.
Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство.
От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си.
към беседата >>
“ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“.
Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти?
“ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“.
– „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава. Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
към беседата >>
Такива хора са много страхливи.
Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх!
Такива хора са много страхливи.
Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни!
към беседата >>
От нищо нещо не се ражда.
Като майката. Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство.
От нищо нещо не се ражда.
Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка!
към беседата >>
– „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава.
И двамата спорят за двете педи. Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти? “ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“.
– „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава.
Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
към беседата >>
Това е лицемерие!
“ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи.
Това е лицемерие!
Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“.
към беседата >>
Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери.
Дъщерята не може да седи на по-висок уровен от майка си, нито от баща си. Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда.
Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери.
Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби.
към беседата >>
Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
Пита ги той: „Не можете ли да се помирите? “ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва да се мести.“ – „Готови ли сте да ми повярвате? “ – „Че кой си ти? “ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой си дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш да ни залъгваш“. – „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите си на едната и на другата книжка и им ги дава.
Те се карали за един декар земя, но и единият, и другият получават по 10 декара, и въпросът се разрешил.
към беседата >>
Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи.
В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие!
Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи.
Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“. Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро.
към беседата >>
Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор.
Казват: „Майката е проста, и бащата е прост“. Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери.
Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор.
При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби.
към беседата >>
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“.
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“.
Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.
към беседата >>
Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек.
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи.
Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек.
Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“. Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро. Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
към беседата >>
При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря.
Не, не, ако дъщерята е благородна, и у майката има това благородство. Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор.
При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря.
Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете!
към беседата >>
Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти.
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“.
Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти.
То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл.
към беседата >>
Аз ще считам, че това е низост на човешката душа!
Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек.
Аз ще считам, че това е низост на човешката душа!
“ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“. Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро. Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
към беседата >>
Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си.
Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство. От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря.
Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си.
И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“.
към беседата >>
То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти.
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти.
То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти.
Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“.
към беседата >>
“ Тия хора са благородни!
Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа!
“ Тия хора са благородни!
Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“. Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро. Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
към беседата >>
И той е син на някоя майка!
От нищо нещо не се ражда. Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си.
И той е син на някоя майка!
Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене.
към беседата >>
Не е въпросът да простим на другите.
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти.
Не е въпросът да простим на другите.
Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир.
към беседата >>
Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“.
Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни!
Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“.
Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро. Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
към беседата >>
Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби.
Затуй дъщерите трябва да любят своите майки и майките да любят своите дъщери. Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка!
Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби.
И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка.
към беседата >>
Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си.
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите.
Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си.
Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен.
към беседата >>
Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро.
Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“.
Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро.
Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
към беседата >>
И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби.
Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може да се роди никакъв разрив, никакъв спор. При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби.
И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби.
Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея.
към беседата >>
Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.
И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си.
Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.
Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него.
към беседата >>
Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа! “ Тия хора са благородни! Благородният човек трябва да каже: „Този човек трябва да живее тъй, както и аз живея“. Този човек освен че няма да му направи някакво зло, да му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро.
Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
към беседата >>
Това трябва да го знаете!
При истинската любов майката не може да стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря. Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби.
Това трябва да го знаете!
А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого?
към беседата >>
Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл.
Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.
Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл.
Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение.
към беседата >>
„И прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“.
Дъщерята трябва да постави възлюбения си наред с майка си. И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете!
А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“.
Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога.
към беседата >>
Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“.
То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл.
Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“.
– Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
към беседата >>
Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави.
Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави.
Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки. Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.
към беседата >>
Не, не, той е благороден като мене.
И той е син на някоя майка! Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“.
Не, не, той е благороден като мене.
Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога.
към беседата >>
– Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир.
Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“.
– Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир.
Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
към беседата >>
Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки.
Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави.
Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки.
Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.
към беседата >>
Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка.
Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може да я люби. И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене.
Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка.
И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“.
към беседата >>
Бог е много последователен.
Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир.
Бог е много последователен.
И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
към беседата >>
Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.
Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави. Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки.
Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в душата ви, затова трябва да се чистите, прощаването в този случай има смисъл.
към беседата >>
И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея.
И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може да го люби. Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка.
И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея.
„Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“.
към беседата >>
И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него.
Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен.
И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него.
Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение. Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
към беседата >>
Днес е нова година.
Днес е нова година.
Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка! Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме.
към беседата >>
„Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого?
Това трябва да го знаете! А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея.
„Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого?
– За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“. Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
към беседата >>
Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение.
Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него.
Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение.
Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
към беседата >>
Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка!
Днес е нова година.
Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка!
Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.
към беседата >>
– За Бога.
А вие ще ми казвате: „Той е високоблагороден човек“. Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого?
– За Бога.
Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“. Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
към беседата >>
Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава“. – Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. Бог е много последователен. И всички същества, колкото и да са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него. Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон, да не е получило Божието благословение.
Онези, които проверяват този закон, са видели, че е така.
към беседата >>
Започнете с новичко!
Днес е нова година. Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка!
Започнете с новичко!
Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим.
към беседата >>
Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога.
Не, не, той е благороден като мене. Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога.
Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога.
Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“. Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
към беседата >>
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?
“ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство.
към беседата >>
Аз съм за новото в света, не съм за старото.
Днес е нова година. Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка! Започнете с новичко!
Аз съм за новото в света, не съм за старото.
Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“.
към беседата >>
Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“.
Аз се радвам, като видя една благородна черта у някого, защото всяка благородна черта е Божествена, не е човешка. И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога.
Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“.
Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“. Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
към беседата >>
“ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя?
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете?
“ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя?
“ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо!
към беседата >>
Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога!
Днес е нова година. Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка! Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото.
Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога!
И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“.
към беседата >>
Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“.
И при това всяка дъщеря не може да седи по-високо от майка си, нито да поставя своя възлюбен по-високо от нея. „Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“.
Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“.
Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
към беседата >>
“ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“.
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя?
“ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“.
Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън!
към беседата >>
И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме.
Днес е нова година. Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка! Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога!
И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме.
И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ.
към беседата >>
Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
„Ама казва се в Писанието, че трябва да напуснеш майка си и баща си.“ За кого? – За Бога. Баща ти и майка ти не може да седят по-високо от Бога. Дъщерята ще каже на майка си: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма да ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“. Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките си“.
Не, не, освен че няма да ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
към беседата >>
Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече!
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“.
Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече!
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
към беседата >>
И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.
Като се върнете у дома си, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка! Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме.
И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.
А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“.
към беседата >>
„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи?
„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи?
– Само Любовта може да прощава, т.е. аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя. „Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.
към беседата >>
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала.
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече!
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала.
Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги.
към беседата >>
А ние не можем да търпим.
Започнете с новичко! Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.
А ние не можем да търпим.
Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж.
към беседата >>
– Само Любовта може да прощава, т.е.
„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи?
– Само Любовта може да прощава, т.е.
аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя. „Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.
към беседата >>
Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство.
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала.
Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство.
Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават.
към беседата >>
Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“.
Аз съм за новото в света, не съм за старото. Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим.
Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“.
Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци.
към беседата >>
аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя.
„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи? – Само Любовта може да прощава, т.е.
аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя.
„Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти. Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.
към беседата >>
Настрана трябва да стои туй нещо!
“ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство.
Настрана трябва да стои туй нещо!
Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена.
към беседата >>
Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“.
Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш да дадеш, съдраничко можеш да дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога! И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“.
Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“.
Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
към беседата >>
„Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти.
„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи? – Само Любовта може да прощава, т.е. аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя.
„Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти.
Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.
към беседата >>
Вземи, изхвърли всички тия парцали навън!
“ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо!
Вземи, изхвърли всички тия парцали навън!
Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне.
към беседата >>
Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ.
И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия да използваме разумно това, което искаме. И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“.
Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ.
Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
към беседата >>
Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.
„И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ В дъното на тази прошка знаете ли какво лежи? – Само Любовта може да прощава, т.е. аз ще се коригирам, Любовта не прощава, тя забравя. „Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние да те изчисти.
Сърцето ти ще бъде чисто, и след туй състояние вие ще имате една нова наука за живота.
към беседата >>
Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън!
Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“.
към беседата >>
Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“.
И за това Той иска да каже: „Аз сега не мога да ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“. А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ.
Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“.
Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
към беседата >>
Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги.
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги.
Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога?
към беседата >>
Не, ти не позна душата на твоя мъж.
А ние не можем да търпим. Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“.
Не, ти не позна душата на твоя мъж.
Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци. Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
към беседата >>
Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават.
Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги.
Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават.
Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“.
към беседата >>
Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци.
Някой се моли, моли и като не получи отговор, казва: „Аз остарях вече“. Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж.
Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци.
Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
към беседата >>
Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена.
Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават.
Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена.
И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не.
към беседата >>
Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“. Не, приятелю, ти не позна твоята жена, ти не позна душата ѝ. Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа да ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“. Не, ти не позна душата на твоя мъж. Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш да изреждаш всичките му недостатъци.
Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
към беседата >>
И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне.
Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена.
И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне.
Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали?
към беседата >>
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви.
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви.
В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“.
към беседата >>
Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“.
Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия. Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне.
Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“.
Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени!
към беседата >>
В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго.
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви.
В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго.
И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте!
към беседата >>
Ама кога?
Аз зная мнозина хора, които плащат надници до около 500 лева за пренасянето на тия парцали от едно място на друго, държат ги. Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“.
Ама кога?
– „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето!
към беседата >>
И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки?
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви. В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго.
И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки?
Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте!
към беседата >>
– „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“.
Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават. Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога?
– „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“.
Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново.
към беседата >>
Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“.
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви. В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки?
Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“.
А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста?
към беседата >>
Ами че дъщеря ти я се ожени, я не.
Туй, което държите толкова години, най-после отива без всякаква цена. И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“.
Ами че дъщеря ти я се ожени, я не.
Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля!
към беседата >>
А този, който седи до печката, не бил сприхав!
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви. В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“.
А този, който седи до печката, не бил сприхав!
После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати.
към беседата >>
Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали?
И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне. Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не.
Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали?
Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал!
към беседата >>
После: „А, идва тази устата сестра“.
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви. В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав!
После: „А, идва тази устата сестра“.
Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста.
към беседата >>
Чудни са тези жени!
Тъй както окапват листата около дървото, така и ние събираме онези скъсани парцали, някое елече или друго нещо, и казваме: „Ще ни потрябва“. Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали?
Чудни са тези жени!
Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате?
към беседата >>
Чудни сте!
В дъното на душата си всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго. И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“.
Чудни сте!
Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората!
към беседата >>
Мислят, че ще направят една услуга на детето!
Ама кога? – „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени!
Мислят, че ще направят една услуга на детето!
Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията.
към беседата >>
Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте!
И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки? Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте!
Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте!
Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори.
към беседата >>
Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново.
– „Не знаем.“ Някоя майка казва: „Дъщеря ми ще се ожени, за децата ѝ ще потрябват тия неща“. Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето!
Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново.
А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт.
към беседата >>
Че кой няма уста?
Аз забелязвам, дойде някой брат, другите казват: „Ето, идва този сприхавият брат“. А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте!
Че кой няма уста?
Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори.
към беседата >>
А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля!
Ами че дъщеря ти я се ожени, я не. Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново.
А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля!
“ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка!
към беседата >>
Всички са устати.
А този, който седи до печката, не бил сприхав! После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста?
Всички са устати.
Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал?
към беседата >>
“ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал!
Нима ти ще покриеш туй дете с тези окъсани парцали? Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля!
“ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал!
Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“.
към беседата >>
Трябва да се радваме, че имат уста.
После: „А, идва тази устата сестра“. Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати.
Трябва да се радваме, че имат уста.
Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш?
към беседата >>
Ами при такава една философия какво очаквате?
Чудни са тези жени! Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал!
Ами при такава една философия какво очаквате?
Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях!
към беседата >>
Чудни са хората!
Чудни сте! Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста.
Чудни са хората!
По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш.
към беседата >>
Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията.
Мислят, че ще направят една услуга на детето! Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате?
Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията.
Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си.
към беседата >>
По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори.
Онзи бил сприхав, онази била устата, а вие не сте! Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората!
По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори.
Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее!
към беседата >>
Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт.
Не, като се роди твоето внуче, не трябва да го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново. А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията.
Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт.
Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма!
към беседата >>
Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори.
Че кой няма уста? Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори.
Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори.
Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее! “ Ами че това е поезия!
към беседата >>
Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка!
А тя го увие в старата си рокля и казва: „Бабината рокля! “ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт.
Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка!
После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката.
към беседата >>
Какво би искал?
Всички са устати. Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори.
Какво би искал?
Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее! “ Ами че това е поезия! Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
към беседата >>
После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“.
“ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал! Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка!
После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“.
Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо.
към беседата >>
Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш?
Трябва да се радваме, че имат уста. Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал?
Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш?
Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее! “ Ами че това е поезия! Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
към беседата >>
Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях!
Ами при такава една философия какво очаквате? Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“.
Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях!
Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон.
към беседата >>
Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш.
Чудни са хората! По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш?
Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш.
Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее! “ Ами че това е поезия! Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
към беседата >>
Забелязал съм, друг някой държи писмата си.
Но това не е само в обикновения живот, това е и в науката, и в религията. Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях!
Забелязал съм, друг някой държи писмата си.
Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат.
към беседата >>
Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее!
По-добре да имаш една жена, която говори, отколкото да не ти говори. Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш.
Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее!
“ Ами че това е поезия! Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
към беседата >>
Хвърли тези писма!
Извадят някоя изтъркана теория, турят я като един действителен факт. Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си.
Хвърли тези писма!
Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи.
към беседата >>
“ Ами че това е поезия!
Ами че ти трябва да запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото да не ти говори. Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее!
“ Ами че това е поезия!
Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
към беседата >>
Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката.
Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка! После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма!
Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката.
Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате!
към беседата >>
Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
Какво би искал? Да имаш една жена, която да ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото да я видиш простряна и да я погребваш? Хем пари нямаш рокля да ѝ купиш, хем пари нямаш да я погребваш. Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека си живее! “ Ами че това е поезия!
Всякога трябва да виждаме поезията в живота.
към беседата >>
Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо.
После, има някои поети, писали нещо в детския си живот, държат си го, казват: „Е, да се видим какви сме били в младини“. Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката.
Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо.
Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил.
към беседата >>
„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
Ти не разбираш Божествения закон.
Хвърлете тези глупости, защото няма да направите нищо с тях! Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо.
Ти не разбираш Божествения закон.
Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта.
към беседата >>
Каква по-хубава философия от тази!
Каква по-хубава философия от тази!
Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате.
към беседата >>
Тези стари форми не трябва да се държат.
Забелязал съм, друг някой държи писмата си. Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон.
Тези стари форми не трябва да се държат.
В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“.
към беседата >>
Това е вътрешният смисъл на живота.
Каква по-хубава философия от тази!
Това е вътрешният смисъл на живота.
Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата.
към беседата >>
В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи.
Хвърли тези писма! Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат.
В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи.
Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
към беседата >>
Туй е за нас, за да имаме мир.
Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота.
Туй е за нас, за да имаме мир.
Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо.
към беседата >>
Хвърлете всичките парцали, които имате!
Държи ги, но един ден се ядосва, хвърля ги в печката. Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи.
Хвърлете всичките парцали, които имате!
Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
към беседата >>
Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла.
Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме мир.
Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла.
„Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“.
към беседата >>
Този съгрешил, онзи съгрешил.
Като ги хвърли, написва едно хубаво писмо. Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате!
Този съгрешил, онзи съгрешил.
Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
към беседата >>
„Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете!
Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла.
„Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете!
Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“.
към беседата >>
Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта.
Ти не разбираш Божествения закон. Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил.
Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта.
После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“. Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
към беседата >>
Искайте от Бога да живеете, а не да умирате.
Каква по-хубава философия от тази! Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете!
Искайте от Бога да живеете, а не да умирате.
Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“. Да умреш!
към беседата >>
После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“.
Тези стари форми не трябва да се държат. В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта.
После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“.
Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
към беседата >>
Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата.
Това е вътрешният смисъл на живота. Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате.
Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата.
Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“. Да умреш! Няма по-голямо престъпление от това.
към беседата >>
Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
В природата има един закон: Всичко старо трябва да се преработи. Хвърлете всичките парцали, които имате! Този съгрешил, онзи съгрешил. Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта. После, ще седнеш със свободна душа и ще кажеш: „Аз съм свободен“.
Всичките тези дрипели на баба си, на майка си, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
към беседата >>
Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо.
Туй е за нас, за да имаме мир. Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата.
Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо.
Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“. Да умреш! Няма по-голямо престъпление от това.
към беседата >>
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери?
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери?
“ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие!
към беседата >>
Ще кажете: „Слава Богу, че живея“.
Съвременният живот е пълен само с мъчнотии, с хиляди спънки, и внася такива отрови в нас, че изгубваме щастието и смисъла. „Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо.
Ще кажете: „Слава Богу, че живея“.
А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“. Да умреш! Няма по-голямо престъпление от това.
към беседата >>
“ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот.
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери?
“ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот.
Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може.
към беседата >>
А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“.
„Ние искаме да умрем.“ Не, приятели, никога не искайте да умрете! Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“.
А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“.
Да умреш! Няма по-голямо престъпление от това.
към беседата >>
Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо.
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери? “ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот.
Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо.
После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби.
към беседата >>
Да умреш!
Искайте от Бога да живеете, а не да умирате. Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“.
Да умреш!
Няма по-голямо престъпление от това.
към беседата >>
После, туй старичкото, на баба, трябва!
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери? “ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо.
После, туй старичкото, на баба, трябва!
“ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях.
към беседата >>
Няма по-голямо престъпление от това.
Ако някой от вас иска да умре, нека си зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред да ходи на Орландовци, да придружава по някой умрял до гробищата. Тръгнете след свещениците, отивайте на гробищата и ще видите, че ще научите нещо. Ще кажете: „Слава Богу, че живея“. А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам да умра“. Да умреш!
Няма по-голямо престъпление от това.
към беседата >>
“ Там е всичката ни погрешка!
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери? “ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва!
“ Там е всичката ни погрешка!
Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши.
към беседата >>
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос.
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос.
Сега е време за оживяване, а не за смърт. Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“.
към беседата >>
Чудни сте вие!
Сега вие, като хора на старата култура, ще кажете: „Тъй, ами все ново отде ще се намери? “ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка!
Чудни сте вие!
„Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“.
към беседата >>
Сега е време за оживяване, а не за смърт.
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос.
Сега е време за оживяване, а не за смърт.
Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш.
към беседата >>
„Не може без грях.“ Може, може.
“ Когото срещнеш, казва: „Не може да се живее чист живот. Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие!
„Не може без грях.“ Може, може.
Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието.
към беседата >>
Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота.
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос. Сега е време за оживяване, а не за смърт.
Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота.
Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал.
към беседата >>
Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби.
Човек е роден в плът и кръв, все ще сгреши нещо. После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може.
Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби.
– Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи.
към беседата >>
Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас.
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос. Сега е време за оживяване, а не за смърт. Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота.
Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас.
Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа!
към беседата >>
– Може, може и без тях.
После, туй старичкото, на баба, трябва! “ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби.
– Може, може и без тях.
Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри.
към беседата >>
Да бъдем искрени!
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос. Сега е време за оживяване, а не за смърт. Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас.
Да бъдем искрени!
Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят.
към беседата >>
Може и без да се греши.
“ Там е всичката ни погрешка! Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях.
Може и без да се греши.
И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“.
„И които чуят гласа Ми, ще оживеят“, казва Христос. Сега е време за оживяване, а не за смърт. Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени!
Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“.
– Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“.
към беседата >>
И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“.
Чудни сте вие! „Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши.
И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“.
Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме.
към беседата >>
– Няма да можеш.
Сега е време за оживяване, а не за смърт. Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“.
– Няма да можеш.
Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш.
към беседата >>
Аз зная смисъла на Писанието.
„Не може без грях.“ Може, може. Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“.
Аз зная смисъла на Писанието.
Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света.
към беседата >>
Аз още не съм се разгадал.
Тези старите схващания са хубави, но те са за стария завет на живота. Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш.
Аз още не съм се разгадал.
Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими.
към беседата >>
Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи.
Туряте си на ума, че трябва да поправяте беневреците на вашите баби. – Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието.
Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи.
Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава.
към беседата >>
Дълбочина има в човешката душа!
Сега, в новия живот, всеки трябва да чувства хубавото, та който се приближи при нас, да усети онзи хубави мирис и да поиска да дойде при нас. Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал.
Дълбочина има в човешката душа!
Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление!
към беседата >>
Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри.
– Може, може и без тях. Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи.
Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри.
Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“.
към беседата >>
Човешката душа седи извън нашия свят.
Да бъдем искрени! Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа!
Човешката душа седи извън нашия свят.
Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“.
към беседата >>
Ще дойде някой, ще поправи тези цифри.
Може и без да се греши. И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри.
Ще дойде някой, ще поправи тези цифри.
Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването.
към беседата >>
Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“.
Някой казва: „Аз искам, като погледна човека, да го разгадая“. – Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят.
Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“.
– Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление.
към беседата >>
Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме.
И сега ще вземат да цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“. Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри.
Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме.
А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването. Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
към беседата >>
– Не можеш да я разгадаеш.
– Няма да можеш. Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“.
– Не можеш да я разгадаеш.
Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат.
към беседата >>
А вие казвате: „Без грях не може в света.
Аз зная смисъла на Писанието. Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме.
А вие казвате: „Без грях не може в света.
Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването. Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
към беседата >>
Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими.
Аз още не съм се разгадал. Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш.
Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими.
Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“.
към беседата >>
Човек не трябва да прощава.
Когато човек работи, той не греши, но опущения може да направи. Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света.
Човек не трябва да прощава.
На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването. Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
към беседата >>
Това е първото престъпление!
Дълбочина има в човешката душа! Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими.
Това е първото престъпление!
Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи.
към беседата >>
На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“.
Той е като някой математик, който смятал много право, но направил една грешка, пропуснал няколко цифри. Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава.
На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“.
Не е въпросът в прощаването. Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
към беседата >>
Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“.
Човешката душа седи извън нашия свят. Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление!
Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“.
Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо?
към беседата >>
Не е въпросът в прощаването.
Ще дойде някой, ще поправи тези цифри. Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“.
Не е въпросът в прощаването.
Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
към беседата >>
Ти си извършил вече първото престъпление.
Някой казва: „Искам да разгадая душата ти“. – Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“.
Ти си извършил вече първото престъпление.
Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо.
към беседата >>
Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
Сега ние взимаме тези опущения и ги поправяме. А вие казвате: „Без грях не може в света. Човек не трябва да прощава. На този простиш, на онзи простиш, но най-после оголееш“. Не е въпросът в прощаването.
Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
към беседата >>
Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат.
– Не можеш да я разгадаеш. Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление.
Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат.
Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо.
към беседата >>
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“.
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“.
Друг: „Майка ми ме забрави“. Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила?
към беседата >>
Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“.
Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай да се занимаваш с неща, които са непостижими. Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат.
Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“.
И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество.
към беседата >>
Друг: „Майка ми ме забрави“.
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“.
Друг: „Майка ми ме забрави“.
Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви.
към беседата >>
И всички ние разваляме тези работи.
Това е първото престъпление! Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“.
И всички ние разваляме тези работи.
Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората?
към беседата >>
Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“.
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“. Друг: „Майка ми ме забрави“.
Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“.
Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай да го взема за себе си“. Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи.
Знаете ли защо?
– За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва.
към беседата >>
Всеки констатира, че са го забравили.
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“. Друг: „Майка ми ме забрави“. Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“.
Всеки констатира, че са го забравили.
Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“.
към беседата >>
– За нищо.
Ти си извършил вече първото престъпление. Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо?
– За нищо.
Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука.
към беседата >>
Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили?
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“. Друг: „Майка ми ме забрави“. Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили.
Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили?
Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно.
към беседата >>
Аз зная защо.
Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те да го помиришат. Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо.
Аз зная защо.
Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само.
към беседата >>
Как констатирахте, че майка ви е забравила?
Някои религиозни казват: „Мене Господ ме забрави“. Друг: „Майка ми ме забрави“. Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили?
Как констатирахте, че майка ви е забравила?
Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?
към беседата >>
Идва сега нова година и Рождество.
Господ казва: „Е, откъснаха това цвете“. И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо.
Идва сега нова година и Рождество.
Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен.
към беседата >>
Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви.
Друг: „Майка ми ме забрави“. Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила?
Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви.
Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля!
към беседата >>
Как се разваля щастието на хората?
И всички ние разваляме тези работи. Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество.
Как се разваля щастието на хората?
Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!
към беседата >>
Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави.
Трети: „Мене баща ми ме забрави, брат ми ме забрави“. Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви.
Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави.
Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо?
към беседата >>
Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва.
Знаете ли защо? – За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората?
Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва.
Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си.
към беседата >>
Някой казва: „Бог ме е забравил“.
Всеки констатира, че са го забравили. Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави.
Някой казва: „Бог ме е забравил“.
Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма.
към беседата >>
Но жена му обича да го хука.
– За нищо. Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва.
Но жена му обича да го хука.
Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва.
към беседата >>
Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно.
Ще ви запитам: Ами кога констатира този факт, че са те забравили? Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“.
Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно.
Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си.
към беседата >>
Не всички жени обичат да хукат, някои само.
Аз зная защо. Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука.
Не всички жени обичат да хукат, някои само.
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин.
към беседата >>
Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?
Как констатирахте, че майка ви е забравила? Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно.
Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?
“ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората.
към беседата >>
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен.
Идва сега нова година и Рождество. Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само.
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен.
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия!
към беседата >>
“ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля!
Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва да изчезне съвършено от ума ви. Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?
“ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля!
Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат.
към беседата >>
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!
Как се разваля щастието на хората? Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен.
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща!
към беседата >>
Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо?
Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може да ви забрави. Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля!
Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо?
– Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза.
към беседата >>
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си.
Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена си и се радва. Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш!
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си.
Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
към беседата >>
– Той е безграничен, без форма.
Някой казва: „Бог ме е забравил“. Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо?
– Той е безграничен, без форма.
Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни?
към беседата >>
Мъжът се слисва.
Но жена му обича да го хука. Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си.
Мъжът се слисва.
Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде!
към беседата >>
Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си.
Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате да мислите за Него правилно. Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма.
Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си.
Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя.
към беседата >>
Не, не по този начин.
Не всички жени обичат да хукат, някои само. И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва.
Не, не по този начин.
Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите.
към беседата >>
Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората.
Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог? “ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си.
Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората.
Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането?
към беседата >>
Това не е философия!
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен. Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин.
Това не е философия!
Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате.
към беседата >>
Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат.
“ Слушайте, има един въпрос, за който аз никога не мисля! Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората.
Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат.
Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни.
към беседата >>
Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща!
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща да ми направиш! “ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия!
Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща!
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо.
към беседата >>
Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза.
Това е въпросът какво нещо е Бог. Защо? – Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат.
Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза.
Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия.
към беседата >>
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа си. Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща!
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
“ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре.
към беседата >>
Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни?
– Той е безграничен, без форма. Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза.
Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни?
“ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти.
към беседата >>
“ Тъй трябва да бъде!
Мъжът се слисва. Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали?
“ Тъй трябва да бъде!
Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник.
към беседата >>
“ Господ духне и всичко се оправя.
Сам по себе си, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в себе си. Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни?
“ Господ духне и всичко се оправя.
Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“.
към беседата >>
Така трябва всички да разрешават въпросите.
Не, не по този начин. Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде!
Така трябва всички да разрешават въпросите.
Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е духането?
Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората. Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя.
Знаете ли какво нещо е духането?
Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече.
към беседата >>
Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате.
Това не е философия! Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите.
Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате.
Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне.
към беседата >>
Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни.
Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент да изчезнат. Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането?
Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни.
Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях!
към беседата >>
Някой кипнал малко – нищо.
Ти ще влезеш в положението на твоя мъж, той със свещени чувства е направил тия обуща! Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате.
Някой кипнал малко – нищо.
Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя.
към беседата >>
Всички ние в света страдаме от беднотия.
Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат да ги приложат, нищо не излиза. Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни.
Всички ние в света страдаме от беднотия.
Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това?
към беседата >>
Турете му малко вода отгоре.
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър да му кажеш да тури лявата обувка на калъп, да се поразпусне малко, няма да се докачиш, нали? “ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо.
Турете му малко вода отгоре.
Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане?
към беседата >>
Всички сме крайно егоисти.
Отиват тогава до Господа: „Какво трябва да правим, много лошо е положението ни? “ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия.
Всички сме крайно егоисти.
Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят.
към беседата >>
Аз често правя опити с един мой чайник.
“ Тъй трябва да бъде! Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре.
Аз често правя опити с един мой чайник.
Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете.
към беседата >>
Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“.
“ Господ духне и всичко се оправя. Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти.
Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“.
Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество.
към беседата >>
Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник.
Така трябва всички да разрешават въпросите. Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник.
Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник.
Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората?
към беседата >>
Дай ги и нищо повече.
Знаете ли какво нещо е духането? Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“.
Дай ги и нищо повече.
Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва.
към беседата >>
Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне.
Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате. Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник.
Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне.
Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник!
към беседата >>
Остани без тях!
Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние да разтопи всичко замръзнало, да връзва и развързва и да ви направи свободни. Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече.
Остани без тях!
Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът.
към беседата >>
Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя.
Някой кипнал малко – нищо. Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне.
Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя.
Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние.
към беседата >>
Какво от това?
Всички ние в света страдаме от беднотия. Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях!
Какво от това?
Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
към беседата >>
Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане?
Турете му малко вода отгоре. Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя.
Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане?
Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо!
към беседата >>
Фактите трябва добре да се изнасят.
Всички сме крайно егоисти. Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това?
Фактите трябва добре да се изнасят.
Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога.
към беседата >>
Вие сега се смеете.
Аз често правя опити с един мой чайник. Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане?
Вие сега се смеете.
Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца!
към беседата >>
Това малцина го правят в съвременното общество.
Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“. Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят.
Това малцина го правят в съвременното общество.
От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново.
към беседата >>
Ами такива чайници не са ли хората?
Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник. Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете.
Ами такива чайници не са ли хората?
Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го.
към беседата >>
От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва.
Дай ги и нищо повече. Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество.
От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва.
Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо.
към беседата >>
Ние се спираме и казваме: „Е, чайник!
Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той си млъкне. Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората?
Ние се спираме и казваме: „Е, чайник!
“ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново.
към беседата >>
Такъв е законът.
Остани без тях! Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва.
Такъв е законът.
Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе.
към беседата >>
“ Да, такива чайници сме и ние.
Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той си работи, и аз си работя. Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник!
“ Да, такива чайници сме и ние.
Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“.
към беседата >>
Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът.
Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли.
към беседата >>
Нищо лошо!
Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане? Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние.
Нищо лошо!
Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
към беседата >>
И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога.
Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога.
И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора!
към беседата >>
Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца!
Вие сега се смеете. Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо!
Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца!
Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
към беседата >>
И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново.
Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога.
И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново.
Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия!
към беседата >>
Изхвърли го.
Ами такива чайници не са ли хората? Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца!
Изхвърли го.
После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
към беседата >>
Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо.
От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново.
Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо.
Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко.
към беседата >>
После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново.
Ние се спираме и казваме: „Е, чайник! “ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го.
После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново.
Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
към беседата >>
Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе.
Такъв е законът. Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо.
Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе.
Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът.
към беседата >>
Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“.
“ Да, такива чайници сме и ние. Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново.
Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“.
Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
към беседата >>
Толкова е зает той със себе си, че и не мисли.
Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си. И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе.
Толкова е зает той със себе си, че и не мисли.
Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“.
към беседата >>
Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
Нищо лошо! Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца! Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“.
Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност.
към беседата >>
Ами че погледни, пред тебе има толкова хора!
И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли.
Ами че погледни, пред тебе има толкова хора!
И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости.
към беседата >>
„И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия!
И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора!
И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия!
Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва?
към беседата >>
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо.
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо.
Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща?
към беседата >>
Неговата философия ще е като него такава – поплювко.
Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия!
Неговата философия ще е като него такава – поплювко.
Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва? – Че този човек иска да свърши работата си бързо.
към беседата >>
Не е въпросът за плачене.
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо.
Не е въпросът за плачене.
И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо.
към беседата >>
Не е лош човекът.
Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко.
Не е лош човекът.
После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва? – Че този човек иска да свърши работата си бързо. Няма търпение, бърза да плюе.
към беседата >>
И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“.
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене.
И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“.
Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате.
към беседата >>
После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“.
Толкова е зает той със себе си, че и не мисли. Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът.
После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“.
Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва? – Че този човек иска да свърши работата си бързо. Няма търпение, бърза да плюе.
към беседата >>
Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така.
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“.
Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така.
Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
към беседата >>
Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости.
Ами че погледни, пред тебе има толкова хора! И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“.
Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости.
Е, хубаво, това оплюване какво показва? – Че този човек иска да свърши работата си бързо. Няма търпение, бърза да плюе.
към беседата >>
Все ще ми дойде отнякъде помощ!
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така.
Все ще ми дойде отнякъде помощ!
Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко.
към беседата >>
Е, хубаво, това оплюване какво показва?
И чудно е, че този поплювко ще ти говори за философия! Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости.
Е, хубаво, това оплюване какво показва?
– Че този човек иска да свърши работата си бързо. Няма търпение, бърза да плюе.
към беседата >>
Ами мечката, какво прави без обуща?
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ!
Ами мечката, какво прави без обуща?
“ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират.
към беседата >>
– Че този човек иска да свърши работата си бързо.
Неговата философия ще е като него такава – поплювко. Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва?
– Че този човек иска да свърши работата си бързо.
Няма търпение, бърза да плюе.
към беседата >>
“ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо.
Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща?
“ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо.
Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали.
към беседата >>
Няма търпение, бърза да плюе.
Не е лош човекът. После, като изяде рибата, ще каже: „Извини, приятелю, аз не забелязах, пооплюх те малко“. Този, който е взимал рибата, не обърнал внимание, че тя имала много кости. Е, хубаво, това оплюване какво показва? – Че този човек иска да свърши работата си бързо.
Няма търпение, бърза да плюе.
към беседата >>
Сега у вас има един лош навик да се оплаквате.
И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо.
Сега у вас има един лош навик да се оплаквате.
Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
към беседата >>
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
“
към беседата >>
Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате.
Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите.
към беседата >>
“
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
“
към беседата >>
“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко.
Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко.
И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
Значи у Бога прощаването е закон.
Значи у Бога прощаването е закон.
Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди.
към беседата >>
И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират.
Ами мечката, какво прави без обуща? “ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко.
И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират.
Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си.
Значи у Бога прощаването е закон.
Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си.
И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото.
към беседата >>
Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали.
“ И действително, не се мине много време, някой похлопа на вратата, дойде, донесе нещо. Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират.
Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали.
И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
И какво е казал Христос за Бога?
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си.
И какво е казал Христос за Бога?
– Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват.
към беседата >>
И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
Сега у вас има един лош навик да се оплаквате. Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали.
И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите. В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
– Че Отец никого не съди.
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога?
– Че Отец никого не съди.
Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>
Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите.
Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам! “ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите.
В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си.
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди.
Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си.
Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>
В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
“ Не, не, ние сме правили, правили тия неща, това е театър, представление, ние не чувстваме издълбоко. И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират. Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали. И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Нашите грехове се прощават, но никъде не се намират вече парите.
В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
към беседата >>
Бог никого не задържа и няма защо да го съди.
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си.
Бог никого не задържа и няма защо да го съди.
Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
“ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля.
към беседата >>
Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото.
Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди.
Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото.
И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>
“ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни.
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
“ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни.
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама.
към беседата >>
И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват.
И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото.
И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват.
И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна.
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни.
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна.
Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“.
към беседата >>
И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
– Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват.
И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>
Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам?
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна.
Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам?
Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира.
към беседата >>
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“.
Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него.
към беседата >>
Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия.
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам?
Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия.
Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то?
към беседата >>
Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“.
Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо.
Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“.
към беседата >>
Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля.
„И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия.
Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля.
Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо?
към беседата >>
Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо.
Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши.
Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава.
към беседата >>
Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама.
“ Да мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля.
Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама.
Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя.
към беседата >>
За да се започне една беседа, има няколко начина.
За да се започне една беседа, има няколко начина.
Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия. Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин.
към беседата >>
Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши.
Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник.
Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата.
към беседата >>
Всичко внасям и пак не върви“.
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама.
Всичко внасям и пак не върви“.
Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият.
към беседата >>
Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия.
За да се започне една беседа, има няколко начина.
Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия.
Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин.
към беседата >>
Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник.
Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда.
Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него.
към беседата >>
Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира.
Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам? Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“.
Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира.
„Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа.
към беседата >>
Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин.
За да се започне една беседа, има няколко начина. Да се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия.
Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин.
към беседата >>
Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда.
Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него.
За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са.
към беседата >>
„Че какво е то?
Аз не искам да ми казваш, че това било волята Божия. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира.
„Че какво е то?
“ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен.
към беседата >>
Истината може да се познае само когато се приложи.
Истината може да се познае само когато се приложи.
В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него.
към беседата >>
За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“.
Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него.
За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“.
И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава.
към беседата >>
“ – Има нещо, което ме спира. Защо?
Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то?
“ – Има нещо, което ме спира. Защо?
Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко.
към беседата >>
В туй има едно противоречие.
Истината може да се познае само когато се приложи.
В туй има едно противоречие.
Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина.
към беседата >>
И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава.
Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“.
И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава.
Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева.
към беседата >>
Гледа ме тя.
Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо?
Гледа ме тя.
Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш.
към беседата >>
Истината за грешните хора е недостъпна.
Истината може да се познае само когато се приложи. В туй има едно противоречие.
Истината за грешните хора е недостъпна.
Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина. An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
към беседата >>
Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата.
Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава.
Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата.
Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява.
към беседата >>
Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият.
Всичко внасям и пак не върви“. Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя.
Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият.
Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола.
към беседата >>
Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An.
Истината може да се познае само когато се приложи. В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна.
Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An.
Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина. An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
към беседата >>
Отиват тия двамата приятели при него.
Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата.
Отиват тия двамата приятели при него.
И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“.
към беседата >>
Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа.
Казвам ѝ: Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира. „Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият.
Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа.
Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж!
към беседата >>
Какво е това An за него?
Истината може да се познае само когато се приложи. В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An.
Какво е това An за него?
An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина. An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
към беседата >>
И двамата имат дъщери, женени са.
Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него.
И двамата имат дъщери, женени са.
Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът.
към беседата >>
Баща ти бил много богат и влиятелен.
„Че какво е то? “ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа.
Баща ти бил много богат и влиятелен.
Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света.
към беседата >>
An показва всичките възможности, които съществуват в него.
Истината може да се познае само когато се приложи. В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него?
An показва всичките възможности, които съществуват в него.
„A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина. An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
към беседата >>
Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава.
За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са.
Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава.
Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена.
към беседата >>
Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко.
“ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен.
Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко.
Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия.
към беседата >>
„A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина.
В туй има едно противоречие. Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него.
„A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина.
An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
към беседата >>
Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева.
И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава.
Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева.
Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство.
към беседата >>
Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш.
Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко.
Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш.
Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж.
към беседата >>
An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
Истината за грешните хора е недостъпна. Следователно да говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик да говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An. Какво е това An за него? An показва всичките възможности, които съществуват в него. „A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина.
An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то да се прояви във всички свои възможности.
към беседата >>
Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява.
Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева.
Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява.
Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той!
към беседата >>
Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола.
Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш.
Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола.
Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“.
към беседата >>
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности.
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности.
Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен.
към беседата >>
Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“.
Отиват тия двамата приятели при него. И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява.
Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“.
Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея.
към беседата >>
Как така той може да уронва твоя престиж!
Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола.
Как така той може да уронва твоя престиж!
И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник.
към беседата >>
Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле.
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности.
Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле.
Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!
към беседата >>
Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът.
И двамата имат дъщери, женени са. Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“.
Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът.
При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт!
към беседата >>
И си го възвърнала в света.
Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж!
И си го възвърнала в света.
От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.
към беседата >>
Това е като общо правило.
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле.
Това е като общо правило.
И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“.
към беседата >>
При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена.
Единият иска да жени дъщеря си, моли го за 100 лева, той не му дава. Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът.
При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена.
За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година.
към беседата >>
От този ден започват твоите нещастия.
Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света.
От този ден започват твоите нещастия.
Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“.
към беседата >>
И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение.
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило.
И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение.
Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце.
към беседата >>
За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство.
Моли се ден, два, месец, едва сполучва да вземе 100 лева. Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена.
За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство.
Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат.
към беседата >>
Този твой брат е днешният ти мъж.
Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия.
Този твой брат е днешният ти мъж.
Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление.
към беседата >>
Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има.
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение.
Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има.
В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли?
към беседата >>
Казват: „Пинтия е той!
Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой да я управлява. Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство.
Казват: „Пинтия е той!
“ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва.
към беседата >>
Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“.
Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж.
Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“.
И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам.
към беседата >>
В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен.
Сега, има човешки възможности, има и Божествени възможности. Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има.
В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен.
После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка?
към беседата >>
“ Не, той пази тези пари за нея.
Аз имам една красива дъщеря, да ти я дам“. Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той!
“ Не, той пази тези пари за нея.
Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха?
към беседата >>
И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник.
Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“.
И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник.
Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват.
към беседата >>
После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!
Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле. Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен.
После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!
“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето?
към беседата >>
Че това е факт!
Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът. При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея.
Че това е факт!
В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта.
към беседата >>
Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.
И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник.
Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.
Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление!
към беседата >>
“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“.
Това е като общо правило. И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт!
“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“.
Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се.
към беседата >>
В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година.
При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена. За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт!
В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година.
Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества.
към беседата >>
Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“.
От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.
Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“.
Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
към беседата >>
Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце.
И мисля, че всякога на 100 случаи има само едно изключение. Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“.
Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце.
Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки.
към беседата >>
Много малко пари успяват да съберат.
За нея той е в състояние да даде всичкото си богатство. Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година.
Много малко пари успяват да съберат.
Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си.
към беседата >>
Това не е за забавление.
Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“.
Това не е за забавление.
Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
към беседата >>
Ще започнат: „Тъй ли?
Човек, който направи 100 погрешки, ще направи едно добро, едно изключение има. В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце.
Ще започнат: „Тъй ли?
Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“.
към беседата >>
Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва.
Казват: „Пинтия е той! “ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат.
Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва.
Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот.
към беседата >>
Когато аз говоря, аз не забавлявам.
Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление.
Когато аз говоря, аз не забавлявам.
Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
към беседата >>
Що е кокошка?
В Божествения свят всяко нещо започва на време и свършва на време, и краят му е великолепен. После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли?
Що е кокошка?
Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли?
към беседата >>
Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха?
“ Не, той пази тези пари за нея. Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва.
Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха?
“ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума.
към беседата >>
Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват.
И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам.
Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват.
Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
към беседата >>
Ами голямо ли е яйцето?
После, някои ще кажат: „Да се изнесе известен факт! “ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка?
Ами голямо ли е яйцето?
“ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето?
към беседата >>
“ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта.
Че това е факт! В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха?
“ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта.
Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна.
към беседата >>
Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление!
Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“. Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват.
Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление!
Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
към беседата >>
“ Голямо, разбира се.
“ Добре: „Нашата кокошка снесе едно яйце между трънете и на полога“. Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето?
“ Голямо, разбира се.
Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт.
към беседата >>
Тогава се зараждат всички отрицателни качества.
В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници да събират пари за Коледа, за Нова година. Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта.
Тогава се зараждат всички отрицателни качества.
Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори.
към беседата >>
Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: „Това са забавления за хората“. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да кажа факти, които съществуват и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление!
Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
към беседата >>
Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки.
Изнасям един факт, че кокошката снесла яйце. Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се.
Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки.
Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“.
към беседата >>
Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си.
Много малко пари успяват да съберат. Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества.
Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си.
То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър!
към беседата >>
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота.
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота.
В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини. Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого?
към беседата >>
Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“.
Ще започнат: „Тъй ли? Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки.
Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“.
– „Тъй ли? Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти.
към беседата >>
То е истинският живот.
Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки да събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва. Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си.
То е истинският живот.
Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър! “ Защо ще се отвори?
към беседата >>
В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини.
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота.
В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини.
Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години.
към беседата >>
– „Тъй ли?
Що е кокошка? Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“.
– „Тъй ли?
Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
към беседата >>
Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума.
Когато излязат, той си казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха? “ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот.
Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума.
Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър! “ Защо ще се отвори? – Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
към беседата >>
Те кръшнаха някъде.
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини.
Те кръшнаха някъде.
Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“.
към беседата >>
Ами какво е телето?
Ами голямо ли е яйцето? “ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли?
Ами какво е телето?
“ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
към беседата >>
Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна.
“ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта. Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума.
Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна.
Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър! “ Защо ще се отвори? – Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
към беседата >>
Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание.
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини. Те кръшнаха някъде.
Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание.
Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика.
към беседата >>
“ – „Шареничко.“ Друг някой факт.
“ Голямо, разбира се. Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето?
“ – „Шареничко.“ Друг някой факт.
Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
към беседата >>
Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори.
Тогава се зараждат всички отрицателни качества. Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна.
Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори.
И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър! “ Защо ще се отвори? – Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
към беседата >>
Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа.
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини. Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание.
Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа.
Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя?
към беседата >>
Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“.
Хем тъй, не е от обикновените ярки, но от големите, от породистите кокошки. Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт.
Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“.
И тъй се изнасят факти след факти. Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
към беседата >>
И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър!
Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота си. То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори.
И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър!
“ Защо ще се отвори? – Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
към беседата >>
Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого?
От сегашното общество, именно, аз мога да изнеса факти, да докажа от какво произтичат противоречията в живота. В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини. Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа.
Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого?
– Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може.
към беседата >>
И тъй се изнасят факти след факти.
Друг изнесе друг някой факт: „Нашата крава снощи се отели“. – „Тъй ли? Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“.
И тъй се изнасят факти след факти.
Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
към беседата >>
“ Защо ще се отвори?
То е истинският живот. Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър!
“ Защо ще се отвори?
– Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
към беседата >>
– Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години.
В мнозина от обществото има желание да поправят българския народ, но не успяват, за това си има причини. Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого?
– Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години.
Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората.
към беседата >>
Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
– „Тъй ли? Ами какво е телето? “ – „Шареничко.“ Друг някой факт. Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“. И тъй се изнасят факти след факти.
Да, но това е само встъпление, да се научим да говорим истината.
към беседата >>
– Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва да се замени с друга дума. Трябва да дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна. Пратете такава една жена и при най-големия скъперник, той веднага ще се отвори. И за него ще кажат: „Ето, този човек е добър! “ Защо ще се отвори?
– Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата си.
към беседата >>
Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“.
Те кръшнаха някъде. Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години.
Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“.
Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
към беседата >>
Какво отношение имат дрехите към нас?
Какво отношение имат дрехите към нас?
И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето.
към беседата >>
„И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика.
Туй си има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание. Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“.
Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика.
А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
към беседата >>
И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие.
Какво отношение имат дрехите към нас?
И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие.
Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори!
към беседата >>
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание?
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание?
Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние. Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите.
към беседата >>
А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя?
Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа. Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика.
А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя?
“ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
към беседата >>
Значи ние сме хора, които грешим.
Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие.
Значи ние сме хора, които грешим.
Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша.
към беседата >>
Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние.
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание?
Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние.
Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си.
към беседата >>
“ – Може, може.
Туй знание седи в това, да намерим онзи начин, по който да се свържем с живите души на хората, и тогава да дойдем до връзка с кого? – Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя?
“ – Може, може.
Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората. Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
към беседата >>
Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние.
Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим.
Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние.
Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм.
към беседата >>
Но ученикът трябва да знае програмата на това училище.
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание? Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние.
Но ученикът трябва да знае програмата на това училище.
Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие?
към беседата >>
Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората.
– Да дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години. Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може.
Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората.
Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
към беседата >>
Защо ги сменяваме?
Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние.
Защо ги сменяваме?
Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа!
към беседата >>
Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие?
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание? Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние. Но ученикът трябва да знае програмата на това училище.
Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие?
Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия.
към беседата >>
Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората.
Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото да не го излекува.
към беседата >>
Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето.
Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме?
Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето.
И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон.
към беседата >>
Не, ти трябва да се отбиеш.
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание? Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние. Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие?
Не, ти трябва да се отбиеш.
Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни.
към беседата >>
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука.
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука.
Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен!
към беседата >>
И казват онези физиолози: „Тези пори!
И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето.
И казват онези физиолози: „Тези пори!
Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори?
към беседата >>
Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите.
Сега отгде трябва да започнем своето възпитание? Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние. Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш.
Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите.
И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се.
към беседата >>
Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво?
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука.
Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво?
– На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света.
към беседата >>
Чрез всяка една пора човек диша.
Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори!
Чрез всяка една пора човек диша.
И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
И днес много хора имат много голямо понятие за себе си.
Целият сегашен строй, целият сегашен живот е едно училище, тъй казваме ние. Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите.
И днес много хора имат много голямо понятие за себе си.
В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете.
към беседата >>
– На бактериите.
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво?
– На бактериите.
Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии?
към беседата >>
И всяка пора има по един косъм.
Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша.
И всяка пора има по един косъм.
Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An.
към беседата >>
В какво седи високото понятие?
Но ученикът трябва да знае програмата на това училище. Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си.
В какво седи високото понятие?
Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите.
към беседата >>
Е, в какво седи тази наука?
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите.
Е, в какво седи тази наука?
– Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те?
към беседата >>
Колко разумна е човешката природа!
Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм.
Колко разумна е човешката природа!
“ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An.
към беседата >>
Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия.
Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва да се отбие? Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие?
Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия.
Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите.
към беседата >>
– Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат.
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите. Е, в какво седи тази наука?
– Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат.
И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия.
към беседата >>
“ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон.
Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа!
“ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон.
Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек?
към беседата >>
Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни.
Не, ти трябва да се отбиеш. Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия.
Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни.
Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз?
към беседата >>
И след туй казват: „Този бактериолог е отличен!
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат.
И след туй казват: „Този бактериолог е отличен!
“ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то.
към беседата >>
Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори?
И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон.
Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори?
Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми!
към беседата >>
Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се.
Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите. И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни.
Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се.
Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз?
към беседата >>
“ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света.
Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен!
“ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света.
Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога?
към беседата >>
Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос.
Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори?
Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос.
Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже.
към беседата >>
Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете.
И днес много хора имат много голямо понятие за себе си. В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се.
Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете.
Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме?
към беседата >>
Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии?
– На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света.
Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии?
От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго.
към беседата >>
Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An.
И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос.
Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An.
Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха.
към беседата >>
Вие веднага кипвате, отстранявате моите.
В какво седи високото понятие? Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете.
Вие веднага кипвате, отстранявате моите.
Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения.
към беседата >>
От какво се появили те?
Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии?
От какво се появили те?
И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом.
към беседата >>
Трябва да се докаже туй An.
Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An.
Трябва да се докаже туй An.
А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха. Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
към беседата >>
Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите.
Не, високо мнение имаме само за този човек, който знае в какво седи волята Божия. Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите.
Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите.
Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата.
към беседата >>
И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия.
– Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат. И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те?
И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия.
Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие.
към беседата >>
А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек?
“ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An.
А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек?
Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха. Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
към беседата >>
Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз?
Аз мога в 5 минути да разгневя когото и да е от вас, колкото и да сте благородни. Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите.
Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз?
“ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм?
към беседата >>
Това е то.
И след туй казват: „Този бактериолог е отличен! “ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия.
Това е то.
Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия.
към беседата >>
Някои казват: „Докажи ми!
Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек?
Някои казват: „Докажи ми!
“ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха. Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
към беседата >>
“ – „Ами знаете ли кой съм аз?
Представете си, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се. Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз?
“ – „Ами знаете ли кой съм аз?
“ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“.
към беседата >>
Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога?
“ Да, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света. Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то.
Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога?
– Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия?
към беседата >>
“ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже.
Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми!
“ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже.
Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха. Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
към беседата >>
“ И тогава на какво ще мязаме?
Аз дойда, избутам ви и си туря ръцете. Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз?
“ И тогава на какво ще мязаме?
Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз?
към беседата >>
– Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго.
Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии? От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога?
– Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго.
И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия? “
към беседата >>
Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха.
Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже.
Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха.
Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
към беседата >>
Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения.
Вие веднага кипвате, отстранявате моите. Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме?
Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения.
Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор!
към беседата >>
И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом.
От какво се появили те? И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго.
И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом.
Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия? “
към беседата >>
Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха.
Има в света закон на мисълта, има закон на речта, има закон на човешката воля.
към беседата >>
Служащият го поглежда, довършва си работата.
Ту вие отстранявате моите, ту аз вашите. Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения.
Служащият го поглежда, довършва си работата.
Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее.
към беседата >>
Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие.
И всеки един човек, ако не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне на една отровна бактерия. Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом.
Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие.
Те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия? “
към беседата >>
Сега ще се върна към стиха: „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
Сега ще се върна към стиха: „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
към беседата >>
Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм?
Вие казвате: „Знаете ли кой съм аз? “ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата.
Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм?
Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се.
към беседата >>
Те са една бактерия.
Това е то. Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие.
Те са една бактерия.
„Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия? “
към беседата >>
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“.
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“.
Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“? “ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува.
към беседата >>
Аз съм запасният полковник еди-кой си“.
“ – „Ами знаете ли кой съм аз? “ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм?
Аз съм запасният полковник еди-кой си“.
– „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем.
към беседата >>
„Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия?
Киселините могат да се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога? – Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия.
„Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия?
“
към беседата >>
Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“?
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“.
Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“?
“ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните?
към беседата >>
– „Ами ти знаеш ли кой съм аз?
“ И тогава на какво ще мязаме? Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“.
– „Ами ти знаеш ли кой съм аз?
Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем. Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз.
към беседата >>
“
– Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат да преминат от едно състояние в друго. И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете да ставате недоволни духом. Има хора, които като влязат в дома ти, носят проклятие. Те са една бактерия. „Е – казвате, – какъв е цярът за тази бактерия?
“
към беседата >>
“ – Трябва да се простят нашите грехове.
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“. Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“?
“ – Трябва да се простят нашите грехове.
Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон.
към беседата >>
Аз съм запасен ефрейтор!
Отива един запасен полковник в една кантора, иска някакви сведения. Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз?
Аз съм запасен ефрейтор!
“ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем. Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз. Сега можем да се разберем.
към беседата >>
„И прости нашите дългове, които ние прощаваме на нашите длъжници!
„И прости нашите дългове, които ние прощаваме на нашите длъжници!
“
към беседата >>
Но знаете ли защо искат да им простят?
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“. Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“? “ – Трябва да се простят нашите грехове.
Но знаете ли защо искат да им простят?
Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим?
към беседата >>
“ Полковникът, като чул, почнал да се смее.
Служащият го поглежда, довършва си работата. Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор!
“ Полковникът, като чул, почнал да се смее.
– Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем. Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз. Сега можем да се разберем.
към беседата >>
“
„И прости нашите дългове, които ние прощаваме на нашите длъжници!
“
към беседата >>
Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица.
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“. Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“? “ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят?
Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица.
Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини.
към беседата >>
– Познали се.
Полковникът, разядосан, пита служащия: „Ти знаеш ли кой съм? Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее.
– Познали се.
И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем. Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз. Сега можем да се разберем.
към беседата >>
– Ще се изчистиш от всички нечистотии.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии.
В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни.
към беседата >>
Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува.
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „Да ни се простят греховете“. Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“? “ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица.
Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува.
Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости.
към беседата >>
И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем.
Аз съм запасният полковник еди-кой си“. – „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се.
И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем.
Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз. Сега можем да се разберем.
към беседата >>
В света има един велик Божествен принцип.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии.
В света има един велик Божествен принцип.
Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава.
към беседата >>
Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните?
Казват: „Знаете ли какво се говори там в „Отче наш“? “ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува.
Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните?
Тук се излага един закон. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ.
към беседата >>
Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз.
– „Ами ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем.
Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз.
Сега можем да се разберем.
към беседата >>
Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии. В света има един велик Божествен принцип.
Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление.
Той е силен принцип. Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си.
към беседата >>
Тук се излага един закон.
“ – Трябва да се простят нашите грехове. Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните?
Тук се излага един закон.
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим? Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си.
към беседата >>
Сега можем да се разберем.
Аз съм запасен ефрейтор! “ Полковникът, като чул, почнал да се смее. – Познали се. И ти си запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем. Нито ти можеш да ми заповядваш, нито аз.
Сега можем да се разберем.
към беседата >>
Той е силен принцип.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии. В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление.
Той е силен принцип.
Тези отровни същества са съществували в целия космос. Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови.
към беседата >>
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим?
Но знаете ли защо искат да им простят? Те имат да дават на този една полица, на онзи друга полица. Които имат да дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат да взимат, за тях този стих не съществува. Е, питаме сега: Когато Христос тури този стих в Писанието, кого имаше предвид – праведните или грешните? Тук се излага един закон.
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва да простим?
Вънка от това, че трябва да бъдем милостиви, прощаването си има причини. Човек, за да бъде милостив, трябва да прости. Тъй е казал Господ. Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно?
към беседата >>
„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
„И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници.“
към беседата >>
Тези отровни същества са съществували в целия космос.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии. В света има един велик Божествен принцип. Първоначално той е служил да се създаде вселената и е носил в себе си тези условия за окисление. Той е силен принцип.
Тези отровни същества са съществували в целия космос.
Щом привлечем този принцип, той прави хората силни. Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава. Силните хора носят своето разрушение със себе си. Богатите хора носят своето нещастие със себе си, защото богатия човек всеки може да го отрови. Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери!
към беседата >>
3.
Четвърти урок
,
КД
, София, 31.12.1923г.,
Ще ви прочета втора глава от Галатяном.
Ще ви прочета втора глава от Галатяном.
Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно.
към беседата >>
Тази глава е малко тъмна за вас, нали?
Ще ви прочета втора глава от Галатяном.
Тази глава е малко тъмна за вас, нали?
Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко.
към беседата >>
Аз ще направя едно съпоставяне.
Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали?
Аз ще направя едно съпоставяне.
Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
към беседата >>
Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох.
Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне.
Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох.
Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
към беседата >>
Сега вие сте млади.
Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох.
Сега вие сте млади.
Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
към беседата >>
Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно.
Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади.
Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно.
Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
към беседата >>
Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко.
Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно.
Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко.
Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
към беседата >>
Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко.
Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
към беседата >>
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини.
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини.
Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим.
към беседата >>
Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички.
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини.
Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички.
А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа.
към беседата >>
А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене.
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички.
А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене.
Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака.
към беседата >>
Те не са така оправенички.
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене.
Те не са така оправенички.
Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора.
към беседата >>
Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите.
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички.
Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите.
Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво.
към беседата >>
Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим.
Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите.
Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим.
Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат.
към беседата >>
Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа.
Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим.
Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа.
Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората.
към беседата >>
Те не знаят какво ги чака.
А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа.
Те не знаят какво ги чака.
Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
към беседата >>
Радват се само и скачат из двора.
Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака.
Радват се само и скачат из двора.
Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
към беседата >>
Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво.
Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора.
Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво.
Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
към беседата >>
Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат.
Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво.
Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат.
Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
към беседата >>
Остават само тези, които са в гората.
Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат.
Остават само тези, които са в гората.
Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
към беседата >>
Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората.
Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
към беседата >>
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ.
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ.
Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество.
към беседата >>
Затова човек трябва да възвърне своята свобода.
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ.
Затова човек трябва да възвърне своята свобода.
По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота.
към беседата >>
По-добре е да е в гората!
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода.
По-добре е да е в гората!
Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората.
към беседата >>
Гората, това значи между всички хора.
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората!
Гората, това значи между всички хора.
Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други.
към беседата >>
Човек в душата си трябва да има предвид всички хора.
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора.
Човек в душата си трябва да има предвид всички хора.
Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина.
към беседата >>
Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество.
Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора.
Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество.
А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията.
към беседата >>
А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота.
Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество.
А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота.
Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания.
към беседата >>
Кочината е едно косвено живеене между хората.
По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота.
Кочината е едно косвено живеене между хората.
Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
към беседата >>
Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други.
Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората.
Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други.
Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото.
към беседата >>
Такива дребни възгледи - това е кочина.
Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други.
Такива дребни възгледи - това е кочина.
Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото.
към беседата >>
Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията.
Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина.
Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията.
Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите.
към беседата >>
Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания.
А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията.
Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания.
Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога.
към беседата >>
Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания.
Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира.
към беседата >>
Човек не трябва да се противи на човешкото.
Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
Човек не трябва да се противи на човешкото.
Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота.
към беседата >>
Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото.
Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото.
Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото.
Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени.
към беседата >>
Дойде ли се дотам, да се противопоставите.
Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото.
Дойде ли се дотам, да се противопоставите.
Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото.
към беседата >>
Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога.
Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите.
Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога.
Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне.
към беседата >>
Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира.
Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога.
Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира.
Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!
към беседата >>
Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота.
Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира.
Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота.
Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде.
към беседата >>
Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени.
Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота.
Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени.
Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено.
към беседата >>
Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото.
Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени.
Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото.
То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
към беседата >>
То отнякъде ще изпъкне.
Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото.
То отнякъде ще изпъкне.
Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
към беседата >>
Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!
Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне.
Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!
“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
към беседата >>
“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде.
Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!
“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде.
Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
към беседата >>
Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено.
Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде.
Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено.
И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
към беседата >>
И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено.
И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
към беседата >>
Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.
към беседата >>
Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие.
Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие.
Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.
към беседата >>
Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.
Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие.
Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.
към беседата >>
Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка.
Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка.
Няма защо болните да се мъчат.
към беседата >>
Няма защо болните да се мъчат.
Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка.
Няма защо болните да се мъчат.
към беседата >>
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто.
към беседата >>
Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето.
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето.
И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас.
към беседата >>
И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото.
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето.
И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото.
Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
към беседата >>
Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто.
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото.
Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто.
Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
към беседата >>
Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг.
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто.
Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг.
Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
към беседата >>
Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто.
Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг.
Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто.
А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
към беседата >>
А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас.
Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто.
А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас.
Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
към беседата >>
Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас.
Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
към беседата >>
4.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас?
Математиците казват, че няма число, по-голямо от единица. Следователно туй, голямото, с какво ще го съберете? Някои хора казват: „Един и още един да се съберем, та да сме двама.“ Но ако аз съм единица, и ти щом си единица, ние никога не можем да се съберем. Тогава някакъв договор между една единица и друга единица може ли да турите? Не можете.
Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас?
Не можете.Някой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша. Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете?
към беседата >>
“ – „Изрязах го.“ – „Плаче ли?
Не че е лош човек, но като бърза, разваля работите. Един свещеник изпратил слугата си на лозето и му казал: „Стояне, една година си стоял при мене, ще можеш ли да изрежеш лозето? “ – „Мога.“ Отива Стоян и с ножиците си го изрязва. Връща се. – „Изряза ли го?
“ – „Изрязах го.“ – „Плаче ли?
“ – „И ти да го видиш, ще плачеш.“
към беседата >>
Не можете.Някой мисли, че е единица.
Следователно туй, голямото, с какво ще го съберете? Някои хора казват: „Един и още един да се съберем, та да сме двама.“ Но ако аз съм единица, и ти щом си единица, ние никога не можем да се съберем. Тогава някакъв договор между една единица и друга единица може ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас?
Не можете.Някой мисли, че е единица.
Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша. Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете?
към беседата >>
“ – „И ти да го видиш, ще плачеш.“
Един свещеник изпратил слугата си на лозето и му казал: „Стояне, една година си стоял при мене, ще можеш ли да изрежеш лозето? “ – „Мога.“ Отива Стоян и с ножиците си го изрязва. Връща се. – „Изряза ли го? “ – „Изрязах го.“ – „Плаче ли?
“ – „И ти да го видиш, ще плачеш.“
към беседата >>
Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша.
Някои хора казват: „Един и още един да се съберем, та да сме двама.“ Но ако аз съм единица, и ти щом си единица, ние никога не можем да се съберем. Тогава някакъв договор между една единица и друга единица може ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас? Не можете.Някой мисли, че е единица.
Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша.
Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете? – Може.
към беседата >>
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически.
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически.
Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен. Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия. Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах. Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа. Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически.
към беседата >>
Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов.
Тогава някакъв договор между една единица и друга единица може ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас? Не можете.Някой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша.
Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов.
Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете? – Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото.
към беседата >>
Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен.
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически.
Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен.
Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия. Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах. Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа. Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически. Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат.
към беседата >>
Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света.
Не можете. Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас? Не можете.Някой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша. Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов.
Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света.
Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете? – Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото.
към беседата >>
Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия.
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически. Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен.
Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия.
Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах. Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа. Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически. Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат. Това значи, че те имат изобилно електричество.
към беседата >>
Тогава единица и нула можете ли да съберете?
Вие Бога можете ли да Го заставите да направи някакъв договор с вас? Не можете.Някой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша. Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света.
Тогава единица и нула можете ли да съберете?
Нищо с нещото може ли да съберете? – Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност.
към беседата >>
Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах.
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически. Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен. Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия.
Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах.
Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа. Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически. Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат. Това значи, че те имат изобилно електричество.
към беседата >>
Нищо с нещото може ли да съберете?
Не можете.Някой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша. Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете?
Нищо с нещото може ли да съберете?
– Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо.
към беседата >>
Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа.
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически. Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен. Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия. Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах.
Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа.
Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически. Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат. Това значи, че те имат изобилно електричество.
към беседата >>
– Може.
Дотогава, докато мислиш, че си единица, ако искаш да апелираш към Бога да те послуша, Той никога няма да те послуша. Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете?
– Може.
Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица?
към беседата >>
Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически.
И тъй, тези ъгли може да се изменят, да ги превърнем в магнетически. Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен. Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия. Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах. Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа.
Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически.
Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат. Това значи, че те имат изобилно електричество.
към беседата >>
Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото.
Щом почнеш да мислиш, че си част от единицата, Той е готов да чуе твоята молба, готов е да разговаря с тебе – на всичко е готов. Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете? – Може.
Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото.
Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти.
към беседата >>
Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат.
Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетичен. Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия. Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах. Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа. Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически.
Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат.
Това значи, че те имат изобилно електричество.
към беседата >>
Единственото реално нещо в света е Нищото.
Кажеш ли, че си единица, Той казва: „Ти си един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света. Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете? – Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото.
Единственото реално нещо в света е Нищото.
Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе?
към беседата >>
Това значи, че те имат изобилно електричество.
Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия. Някой път стомахът е електрически, вследствие на това хората боледуват от стомах. Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва да се превърне в магнетическа. Затова казвам: идеите на хората трябва да се изменят в магнетически. Някои хора много бързат, имат желание всичко да опитат.
Това значи, че те имат изобилно електричество.
към беседата >>
Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност.
Тогава единица и нула можете ли да съберете? Нищо с нещото може ли да съберете? – Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото.
Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност.
Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива.
към беседата >>
Това са посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея.
Това са посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея.
Е, коя е тази основна идея сега? От всичко това, което казах досега, какво извадихте като основна идея? Аз бих желал всеки един от вас да остави в ума си поне една основна идея.
към беседата >>
Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо.
Нищо с нещото може ли да съберете? – Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност.
Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо.
Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо.
към беседата >>
Е, коя е тази основна идея сега?
Това са посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея.
Е, коя е тази основна идея сега?
От всичко това, което казах досега, какво извадихте като основна идея? Аз бих желал всеки един от вас да остави в ума си поне една основна идея.
към беседата >>
Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица?
– Може. Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо.
Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица?
– Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените.
към беседата >>
От всичко това, което казах досега, какво извадихте като основна идея?
Това са посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега?
От всичко това, което казах досега, какво извадихте като основна идея?
Аз бих желал всеки един от вас да остави в ума си поне една основна идея.
към беседата >>
– Увеличава се десет пъти.
Единственото нещо, което може да съберете, е единицата с нищото. Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица?
– Увеличава се десет пъти.
Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница.
към беседата >>
Аз бих желал всеки един от вас да остави в ума си поне една основна идея.
Това са посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега? От всичко това, което казах досега, какво извадихте като основна идея?
Аз бих желал всеки един от вас да остави в ума си поне една основна идея.
към беседата >>
Добре, тогава какъв закон може да се изведе?
Единственото реално нещо в света е Нищото. Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти.
Добре, тогава какъв закон може да се изведе?
Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница. Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т.
към беседата >>
Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива.
Нищото е неопределената реалност, а единицата е изявената реалност. Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе?
Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива.
Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница. Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т. н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т.
към беседата >>
Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо.
Когато човек има нулата в себе си, за такъв човек казват, че той няма нищо. Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива.
Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо.
Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница. Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т. н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т. н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
към беседата >>
Така са го определили учените.
Но ако вие турите зад единицата нулата, какво става с тази единица? – Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо.
Така са го определили учените.
За тях Нищото седи като граница. Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т. н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т. н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
към беседата >>
За тях Нищото седи като граница.
– Увеличава се десет пъти. Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените.
За тях Нищото седи като граница.
Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т. н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т. н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
към беседата >>
Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т.
Добре, тогава какъв закон може да се изведе? Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница.
Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т.
н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т. н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
към беседата >>
н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т.
Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може да се развива. Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница. Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т.
н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т.
н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
към беседата >>
н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може да се прояви, ние наричаме Нищо. Така са го определили учените. За тях Нищото седи като граница. Над нулата имаме единица с плюс, две с плюс и т. н., а под нулата имаме единица с минус, две с минус и т.
н.: + 2, + 1, 0, – 1, – 2...
към беседата >>
И тъй, в Природата има два вида величини.
И тъй, в Природата има два вида величини.
Този закон е верен навсякъде. Окултната наука трябва да разбира този закон. Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате?
към беседата >>
Този закон е верен навсякъде.
И тъй, в Природата има два вида величини.
Този закон е верен навсякъде.
Окултната наука трябва да разбира този закон. Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си.
към беседата >>
Окултната наука трябва да разбира този закон.
И тъй, в Природата има два вида величини. Този закон е верен навсякъде.
Окултната наука трябва да разбира този закон.
Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание?
към беседата >>
Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това.
И тъй, в Природата има два вида величини. Този закон е верен навсякъде. Окултната наука трябва да разбира този закон.
Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това.
Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме!
към беседата >>
Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете.
И тъй, в Природата има два вида величини. Този закон е верен навсякъде. Окултната наука трябва да разбира този закон. Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това.
Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете.
Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си.
към беседата >>
Още какво трябва да съзнавате?
И тъй, в Природата има два вида величини. Този закон е верен навсякъде. Окултната наука трябва да разбира този закон. Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете.
Още какво трябва да съзнавате?
Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка?
към беседата >>
Да съзнавате, че нищо нямате в себе си.
Този закон е верен навсякъде. Окултната наука трябва да разбира този закон. Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате?
Да съзнавате, че нищо нямате в себе си.
И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка? – Виждам я.
към беседата >>
И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание?
Окултната наука трябва да разбира този закон. Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си.
И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание?
Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка? – Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу.
към беседата >>
Колко пъти ние се самозаблуждаваме!
Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно да е това. Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание?
Колко пъти ние се самозаблуждаваме!
Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка? – Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово.
към беседата >>
Например аз махам с ръката си.
Не да се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме!
Например аз махам с ръката си.
Виждаш ли тази ръка? – Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне.
към беседата >>
Виждаш ли тази ръка?
Още какво трябва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си.
Виждаш ли тази ръка?
– Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека?
към беседата >>
– Виждам я.
Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка?
– Виждам я.
Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва?
към беседата >>
Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу.
И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание? Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка? – Виждам я.
Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу.
Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада?
към беседата >>
Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово.
Колко пъти ние се самозаблуждаваме! Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка? – Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу.
Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово.
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея!
към беседата >>
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне.
Например аз махам с ръката си. Виждаш ли тази ръка? – Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово.
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне.
Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си.
към беседата >>
Питам тогава: где е силата на човека?
Виждаш ли тази ръка? – Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне.
Питам тогава: где е силата на човека?
Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек?
към беседата >>
Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва?
– Виждам я. Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека?
Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва?
Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия.
към беседата >>
Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада?
Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу. Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва?
Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада?
Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги.
към беседата >>
Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея!
Е, как е възможно тази ръка да изгуби силата си от туй малко парче олово. Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада?
Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея!
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи.
към беседата >>
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си.
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея!
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си.
Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
към беседата >>
Питам: где е знанието сега на този човек?
Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си.
Питам: где е знанието сега на този човек?
Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека?
към беседата >>
Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия.
Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек?
Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия.
Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове?
към беседата >>
Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги.
Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия.
Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги.
Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги.
към беседата >>
Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи.
Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея! “ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги.
Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи.
Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги?
към беседата >>
Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта си. Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи.
Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите.
към беседата >>
Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека?
Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека?
Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци?
към беседата >>
Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове?
Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека?
Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове?
Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там.
към беседата >>
Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги.
Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове?
Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги.
Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи.
към беседата >>
Добре, знанието намира ли се в тези книги?
Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги.
Добре, знанието намира ли се в тези книги?
– Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието?
към беседата >>
– Не, не се намира в книгите.
Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът. Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги?
– Не, не се намира в книгите.
Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието? – В човешкия ум.
към беседата >>
Знанието намира ли се в човешките мозъци?
Питам тогава: може ли да си служите с тази библиотека? Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите.
Знанието намира ли се в човешките мозъци?
– Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието? – В човешкия ум. Где се намира човешкият ум?
към беседата >>
– Не, не се намира и там.
Какво ще представлява тя сега с тия многобройни томове? Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци?
– Не, не се намира и там.
Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието? – В човешкия ум. Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява.
към беседата >>
Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи.
Самата светлина е едно условие, което показва как да намираме тези книги. Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там.
Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи.
Где се намира знанието? – В човешкия ум. Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не.
към беседата >>
Где се намира знанието?
Добре, знанието намира ли се в тези книги? – Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи.
Где се намира знанието?
– В човешкия ум. Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не.
към беседата >>
– В човешкия ум.
– Не, не се намира в книгите. Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието?
– В човешкия ум.
Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим.
към беседата >>
Где се намира човешкият ум?
Знанието намира ли се в човешките мозъци? – Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието? – В човешкия ум.
Где се намира човешкият ум?
– Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така?
към беседата >>
– Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява.
– Не, не се намира и там. Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието? – В човешкия ум. Где се намира човешкият ум?
– Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява.
Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво.
към беседата >>
Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не.
Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи. Где се намира знанието? – В човешкия ум. Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява.
Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво. Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение.
към беседата >>
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не.
Где се намира знанието? – В човешкия ум. Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво. Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение. И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот.
към беседата >>
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим.
– В човешкия ум. Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим.
Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво. Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение. И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот. А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
към беседата >>
Защо е така?
Где се намира човешкият ум? – Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим.
Защо е така?
Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво. Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение. И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот. А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
към беседата >>
Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво.
– Той се проявява в мозъка, но той не живее там – там временно само се проявява. Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така?
Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво.
Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение. И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот. А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
към беседата >>
Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение.
Някой път сме по-интелигентни, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво.
Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение.
И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот. А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
към беседата >>
И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не. Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво. Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение.
И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот.
А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
към беседата >>
А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем да разрешим. Защо е така? Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво. Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение. И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот.
А пък в съзнателния Живот има друга отличителна черта – тя е неговата разумност.
към беседата >>
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник.
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник.
Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг. 1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно. Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава.
към беседата >>
Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг.
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник.
Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг.
1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно. Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава?
към беседата >>
1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно.
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник. Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг.
1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно.
Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава? Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала.
към беседата >>
Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми?
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник. Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг. 1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно.
Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми?
Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава? Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала. Как го е създала?
към беседата >>
Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите?
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник. Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг. 1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно. Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми?
Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите?
Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава? Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала. Как го е създала? Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
към беседата >>
Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава.
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може да начертае един триъгълник. Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг. 1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно. Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите?
Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава.
Как ще го изучава? Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала. Как го е създала? Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
към беседата >>
Как ще го изучава?
Всяко същество, което може да начертае един триъгълник в Природата (фиг. 1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно. Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава.
Как ще го изучава?
Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала. Как го е създала? Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
към беседата >>
Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала.
1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може да начертае един триъгълник, не живее съзнателно. Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава?
Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала.
Как го е създала? Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
към беседата >>
Как го е създала?
Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“ Да, но тия кристали сами по себе си, те ли правят тия форми? Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава? Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала.
Как го е създала?
Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
към беседата >>
Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне да го изучава, какви ще бъдат резултатите? Да допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне да го изучава. Как ще го изучава? Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала. Как го е създала?
Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество си е играло с него и го е създало.
към беседата >>
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите.
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите.
Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета. Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество.
към беседата >>
Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета.
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите.
Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета.
Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят.
към беседата >>
Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали?
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите. Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета.
Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали?
Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят.
към беседата >>
Какво ли е искала да каже Природата?
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите. Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета. Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали?
Какво ли е искала да каже Природата?
“ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство.
към беседата >>
“ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин.
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите. Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета. Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата?
“ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин.
Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите?
към беседата >>
Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество.
Съвременните учени минералози обясняват по кой начин се образуват кристалите. Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета. Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин.
Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество.
Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести.
към беседата >>
Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят.
Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета. Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество.
Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят.
И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете.
към беседата >>
И тези разумни същества зад кристалите почват да строят.
Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването си, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават си важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали? Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят.
И тези разумни същества зад кристалите почват да строят.
Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността.
към беседата >>
Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство.
Какво ли е искала да каже Природата? “ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят.
Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство.
По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността.
към беседата >>
По какво се отличават растенията от кристалите?
“ Тези кристали винаги кристализират по един и същ начин. Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство.
По какво се отличават растенията от кристалите?
Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности.
към беседата >>
Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести.
Тази кристализация показва, че зад тези кристали винаги има едно разумно същество. Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите?
Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести.
Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга.
към беседата >>
Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете.
Да оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят. И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести.
Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете.
Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга.
към беседата >>
Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността.
И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете.
Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността.
Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга.
към беседата >>
Те най-първо са изучавали Вечността.
Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността.
Те най-първо са изучавали Вечността.
Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му.
към беседата >>
Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности.
По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността.
Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности.
Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка.
към беседата >>
Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга.
Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности.
Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга.
Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг.
към беседата >>
Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга.
Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга.
Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга.
Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества.
към беседата >>
Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга.
Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга.
Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга.
Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво.
към беседата >>
Това са три малки отсечки от кръга в движението му.
Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга.
Това са три малки отсечки от кръга в движението му.
Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот.
към беседата >>
Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка.
Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му.
Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка.
Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си.
към беседата >>
Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг.
Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка.
Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг.
Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си. След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената.
към беседата >>
Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества.
Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг.
Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества.
Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си. След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената. От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля.
към беседата >>
Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво.
Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества.
Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво.
Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си. След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената. От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля. Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена.
към беседата >>
Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот.
Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво.
Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот.
Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си. След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената. От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля. Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена. Те са минали преди нас.
към беседата >>
Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си.
Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот.
Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си.
След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената. От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля. Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена. Те са минали преди нас. След тях идва създаването на сегашната Вселена, в която човек се проявява.
към беседата >>
След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената.
Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг. Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си.
След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената.
От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля. Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена. Те са минали преди нас. След тях идва създаването на сегашната Вселена, в която човек се проявява. Ето защо ангелите и човекът се различават.
към беседата >>
От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля.
Кръгът е направен от живи точки и всяка точка има свои качества. Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво. Не, то е една жива реалност, в която е включен вечният Живот. Вечният Живот има закони, по които се определя в себе си. След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената.
От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може да започне, и според това съществата, които може да се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля.
Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена. Те са минали преди нас. След тях идва създаването на сегашната Вселена, в която човек се проявява. Ето защо ангелите и човекът се различават. Един ден хората ще бъдат като ангелите, но все пак ще се различават, все ще има една разлика в техните естества.
към беседата >>
НАГОРЕ