НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
352
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
352
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони.
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони.
Да допуснем, че някой има известна слабост. Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството?
към беседата >>
Да допуснем, че някой има известна слабост.
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони.
Да допуснем, че някой има известна слабост.
Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха.
към беседата >>
Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена.
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони. Да допуснем, че някой има известна слабост.
Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена.
Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър?
към беседата >>
Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете!
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони. Да допуснем, че някой има известна слабост. Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена.
Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете!
“ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението?
към беседата >>
“ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва.
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони. Да допуснем, че някой има известна слабост. Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете!
“ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва.
Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления?
към беседата >>
Питам: де му е юначеството?
Сега ще дойдем до вътрешните морални закони. Да допуснем, че някой има известна слабост. Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва.
Питам: де му е юначеството?
Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство!
към беседата >>
Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха.
Да допуснем, че някой има известна слабост. Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството?
Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха.
Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър?
Тази негова слабост може да е по рождение, а може и да му е наложена. Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха.
Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър?
Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука!
към беседата >>
Вие изучавали ли сте закона на внушението?
Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам да разберете! “ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър?
Вие изучавали ли сте закона на внушението?
Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите.
към беседата >>
Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления?
“ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва. Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението?
Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления?
Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си!
към беседата >>
Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство!
Питам: де му е юначеството? Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления?
Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство!
“ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си.
към беседата >>
“ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите.
Ръката му увисва надолу и той вече не може да вдига нож нагоре из въздуха. Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство!
“ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите.
Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея.
към беседата >>
Това е наука!
Кое е по-хубаво: да извадя ножа си и да изплаша някой човек, или да му изпратя една добра мисъл, да му внуша, че пътят, по който върви, не е добър? Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите.
Това е наука!
Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене.
към беседата >>
Научете се да внушавате на себе си, а не на другите.
Вие изучавали ли сте закона на внушението? Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука!
Научете се да внушавате на себе си, а не на другите.
Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо.
към беседата >>
Внуши на себе си!
Знаете ли как трябва да се внуши на един човек, че не трябва да прави известни престъпления? Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите.
Внуши на себе си!
Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява.
към беседата >>
Ние искаме да приложим тази наука върху себе си.
Вие ще кажете: „Научете ни на това изкуство! “ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си!
Ние искаме да приложим тази наука върху себе си.
Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме?
към беседата >>
Имаш някаква слабост – не говори за нея.
“ Казвам: вие трябва да внушите на себе си, а не на другите. Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си.
Имаш някаква слабост – не говори за нея.
Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви?
към беседата >>
Тя спъва твоето растене.
Това е наука! Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея.
Тя спъва твоето растене.
Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме?
към беседата >>
Но внуши си: няма да правя повече това нещо.
Научете се да внушавате на себе си, а не на другите. Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене.
Но внуши си: няма да правя повече това нещо.
Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин!
към беседата >>
Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява.
Внуши на себе си! Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо.
Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява.
Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило.
към беседата >>
Питам: защо ще го спъваме?
Ние искаме да приложим тази наука върху себе си. Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява.
Питам: защо ще го спъваме?
Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е първото правило?
към беседата >>
Защо да не му дадем възможност да се прояви?
Имаш някаква слабост – не говори за нея. Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме?
Защо да не му дадем възможност да се прояви?
Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е първото правило? Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило.
към беседата >>
Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме?
Тя спъва твоето растене. Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви?
Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме?
Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е първото правило? Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило. Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
към беседата >>
Нека я оставим да се прояви по който и да е начин!
Но внуши си: няма да правя повече това нещо. Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме?
Нека я оставим да се прояви по който и да е начин!
Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е първото правило? Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило. Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
към беседата >>
Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило.
Да кажем, че някой човек има едно благородно чувство в себе си, но не го проявява. Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин!
Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило.
Знаете ли кое е първото правило? Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило. Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
към беседата >>
Знаете ли кое е първото правило?
Питам: защо ще го спъваме? Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило.
Знаете ли кое е първото правило?
Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило. Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
към беседата >>
Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило.
Защо да не му дадем възможност да се прояви? Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е първото правило?
Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило.
Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
към беседата >>
Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
Ако една мисъл е благородна, защо ще я спъваме? Нека я оставим да се прояви по който и да е начин! Вие, учениците, ако искате да си помагате, трябва да спазвате първото правило. Знаете ли кое е първото правило? Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска да се изложи, да каже, че не знае кое е това правило.
Аз искам да ви улесня, да ви доведа до това правило.
към беседата >>
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки.
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки.
Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание? Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея. Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея?
към беседата >>
Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание?
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки.
Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание?
Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея. Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея? Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест.
към беседата >>
Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея.
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки. Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание?
Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея.
Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея? Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест. Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки?
към беседата >>
Можете ли да определите какво обичате в нея?
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки. Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание? Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея.
Можете ли да определите какво обичате в нея?
Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея? Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест. Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки? Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
към беседата >>
Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа?
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки. Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание? Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея. Можете ли да определите какво обичате в нея?
Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа?
Видели ли сте нещо конкретно в нея? Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест. Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки? Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
към беседата >>
Видели ли сте нещо конкретно в нея?
Да допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки. Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание? Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея. Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа?
Видели ли сте нещо конкретно в нея?
Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест. Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки? Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
към беседата >>
Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест.
Питам ви: кое е това, особеното в нея, което привлече вашето внимание? Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея. Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея?
Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест.
Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки? Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
към беседата >>
Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки?
Случва се при това, че тази ваша приятелка не е много интелигентна, няма и високо обществено положение, а въпреки това вие обичате нещо в нея. Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея? Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест.
Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки?
Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
към беседата >>
Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
Можете ли да определите какво обичате в нея? Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа? Видели ли сте нещо конкретно в нея? Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал да ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест. Как ходи този благороден човек, какви са неговите стъпки?
Ако този човек се различава много от другите, да го представим, да видим де се крие особеното у него.
към беседата >>
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения?
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения?
Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст.
към беседата >>
Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си?
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения?
Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си?
Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка.
към беседата >>
Защо туря именно показалеца, а не палеца си?
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения? Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си?
Защо туря именно показалеца, а не палеца си?
Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка. Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст?
към беседата >>
Има причина за това, но коя е тя?
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения? Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си?
Има причина за това, но коя е тя?
Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка. Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст? Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това?
към беседата >>
Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш.
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения? Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя?
Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш.
Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка. Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст? Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това? Как ще насочи първия си пръст?
към беседата >>
Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст.
Казвате: „Той има особени движения.“ Какво разбирате от неговите движения? Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш.
Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст.
Тъй вдигат учениците ръка. Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст? Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това? Как ще насочи първия си пръст?
към беседата >>
Тъй вдигат учениците ръка.
Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото си? Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст.
Тъй вдигат учениците ръка.
Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст? Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това? Как ще насочи първия си пръст?
към беседата >>
Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст?
Защо туря именно показалеца, а не палеца си? Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка.
Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст?
Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това? Как ще насочи първия си пръст?
към беседата >>
Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това?
Има причина за това, но коя е тя? Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка. Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст?
Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това?
Как ще насочи първия си пръст?
към беседата >>
Как ще насочи първия си пръст?
Показалецът казва: „Ти си човек, който мислиш. Бог ти е дал ум да мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата си пръста: показалеца и средния пръст. Тъй вдигат учениците ръка. Това значи: „Ти, като човек, не си само умен, но си същество, което има право да проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените си или на първия, или на втория, или на третия пръст? Да допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание да покаже, че мисли, как ще изрази това?
Как ще насочи първия си пръст?
към беседата >>
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години.
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години.
Вие трябва да забравите тия неща. Какво представляват вашите 45 години? – Те са нищо пред живота на другите планети. Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години. Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина.
към беседата >>
Вие трябва да забравите тия неща.
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години.
Вие трябва да забравите тия неща.
Какво представляват вашите 45 години? – Те са нищо пред живота на другите планети. Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години. Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина. Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
към беседата >>
Какво представляват вашите 45 години?
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години. Вие трябва да забравите тия неща.
Какво представляват вашите 45 години?
– Те са нищо пред живота на другите планети. Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години. Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина. Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
към беседата >>
– Те са нищо пред живота на другите планети.
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години. Вие трябва да забравите тия неща. Какво представляват вашите 45 години?
– Те са нищо пред живота на другите планети.
Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години. Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина. Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
към беседата >>
Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години.
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години. Вие трябва да забравите тия неща. Какво представляват вашите 45 години? – Те са нищо пред живота на другите планети.
Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години.
Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина. Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
към беседата >>
Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина.
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години. Вие трябва да забравите тия неща. Какво представляват вашите 45 години? – Те са нищо пред живота на другите планети. Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години.
Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина.
Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
към беседата >>
Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
Вие трябва да забравите тия неща. Какво представляват вашите 45 години? – Те са нищо пред живота на другите планети. Ако сравнявате вашите 45 години с годините на Юпитер, вие ще бъдете малко дете, едва на четири години. Ако се пренесете на Сатурн, ще бъдете дете на година и половина.
Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете да си представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
към беседата >>
Отговор: Те ще съставляват 1/500 000 част от годината.
Отговор: Те ще съставляват 1/500 000 част от годината.
към беседата >>
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек?
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек?
Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот. Вие сте едно малко дете, което няма даже един час. В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея.
към беседата >>
Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот.
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек?
Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот.
Вие сте едно малко дете, което няма даже един час. В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много.
към беседата >>
Вие сте едно малко дете, което няма даже един час.
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек? Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот.
Вие сте едно малко дете, което няма даже един час.
В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение!
към беседата >>
В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели.
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек? Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот. Вие сте едно малко дете, което няма даже един час.
В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели.
Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас.
към беседата >>
Та какво сте видели още?
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек? Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот. Вие сте едно малко дете, което няма даже един час. В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели.
Та какво сте видели още?
Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали?
към беседата >>
Остаряването е една отживяла века си идея.
Тогава има ли смисъл да се смятате за стар човек? Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот. Вие сте едно малко дете, което няма даже един час. В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още?
Остаряването е една отживяла века си идея.
Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега?
към беседата >>
Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много.
Според слънчевите години вие сте едва в началото на вашия живот. Вие сте едно малко дете, което няма даже един час. В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея.
Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много.
Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари.
към беседата >>
Това е заблуждение!
Вие сте едно малко дете, което няма даже един час. В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много.
Това е заблуждение!
Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо.
към беседата >>
Господ е минал милиони, милиони векове преди нас.
В такъв случай вие нямате право да казвате, че сте остарели. Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение!
Господ е минал милиони, милиони векове преди нас.
Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек.
към беседата >>
Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали?
Та какво сте видели още? Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас.
Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали?
Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек. Той е човек, който напразно е изгубил своите години.
към беседата >>
Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега?
Остаряването е една отживяла века си идея. Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали?
Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега?
Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек. Той е човек, който напразно е изгубил своите години. Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
към беседата >>
Ако не сте направили нищо, не сте стари.
Ние искаме да бъдем стари като Бога, да покажем, че знаем много. Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега?
Ако не сте направили нищо, не сте стари.
Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек. Той е човек, който напразно е изгубил своите години. Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
към беседата >>
Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо.
Това е заблуждение! Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари.
Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо.
Щом не е направил нищо, той не е стар човек. Той е човек, който напразно е изгубил своите години. Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
към беседата >>
Щом не е направил нищо, той не е стар човек.
Господ е минал милиони, милиони векове преди нас. Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо.
Щом не е направил нищо, той не е стар човек.
Той е човек, който напразно е изгубил своите години. Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
към беседата >>
Той е човек, който напразно е изгубил своите години.
Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали? Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек.
Той е човек, който напразно е изгубил своите години.
Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
към беседата >>
Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
Когато казвате, че сте стари, аз ви питам: щом сте стари, какво сте направили досега? Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек. Той е човек, който напразно е изгубил своите години.
Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
към беседата >>
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар.
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар.
Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите. Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те?
към беседата >>
Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите.
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар.
Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите.
Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години.
към беседата >>
Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година.
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар. Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите.
Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година.
„На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни.
към беседата >>
„На колко години сте?
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар. Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите. Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година.
„На колко години сте?
“ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват.
към беседата >>
“ – „На 33 години.“ „Как тъй?
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар. Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите. Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте?
“ – „На 33 години.“ „Как тъй?
“ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години.
към беседата >>
“ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те?
Като ученици вие ще гледате да се освободите от думата стар. Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите. Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй?
“ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те?
– На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година.
към беседата >>
– На 660 000 000 години.
Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите. Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те?
– На 660 000 000 години.
Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години.
към беседата >>
Така е, ние трябва да бъдем последователни.
Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години.
Така е, ние трябва да бъдем последователни.
Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така?
към беседата >>
Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват.
„На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни.
Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват.
За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята.
към беседата >>
За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години.
“ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват.
За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години.
Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята. Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята.
към беседата >>
Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година.
“ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те? – На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години.
Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година.
Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята. Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята. Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това?
към беседата >>
Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години.
– На 660 000 000 години. Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година.
Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години.
Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята. Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята. Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това? Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
към беседата >>
Ще кажете: „Как така?
Така е, ние трябва да бъдем последователни. Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години.
Ще кажете: „Как така?
“ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята. Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята. Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това? Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
към беседата >>
“ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята.
Ще покажем на хората, че сме от тия, които не остаряват. За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така?
“ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята.
Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята. Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това? Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
към беседата >>
Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята.
За да изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години. Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята.
Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята.
Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това? Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
към беседата >>
Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това?
Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та си година. Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята. Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята.
Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това?
Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
към беседата >>
Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
Идущата година ще бъдем пак на 21 или на 33 години. Ще кажете: „Как така? “ – Ние трябва да мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята. Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята. Човек, като дойде до 50-60-годишната си възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това?
Като се занимавате с тия глупави работи, нищо не се добива.
към беседата >>
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас.
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас.
Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща. Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са? “ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата.
към беседата >>
Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща.
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас.
Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща.
Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са? “ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата. Туй е едно от важните знания.
към беседата >>
Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки?
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас. Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща.
Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки?
В онзи свят ли са? “ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата. Туй е едно от важните знания. В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
към беседата >>
В онзи свят ли са?
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас. Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща. Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки?
В онзи свят ли са?
“ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата. Туй е едно от важните знания. В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
към беседата >>
“ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате.
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас. Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща. Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са?
“ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате.
Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата. Туй е едно от важните знания. В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
към беседата >>
Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата.
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас. Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща. Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са? “ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате.
Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата.
Туй е едно от важните знания. В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
към беседата >>
Туй е едно от важните знания.
Когато ви каже да излезете от тази къща, ще знаете, че няма да умрете, но ще си намерите друга къща. Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са? “ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата.
Туй е едно от важните знания.
В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
към беседата >>
В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
Мнозина хора, като умрат, ходят инкогнито между другите, а вие питате за тях: „Де отидоха нашите близки? В онзи свят ли са? “ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате. Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете да се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата. Туй е едно от важните знания.
В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
към беседата >>
Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща.
Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща.
Някой път сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии.
към беседата >>
Някой път сте нетърпеливи, раздразнени.
Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща.
Някой път сте нетърпеливи, раздразнени.
Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии.
към беседата >>
Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем.
Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени.
Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем.
При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии.
към беседата >>
При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии.
Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многобройни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но ваши приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем.
При сегашните условия на живота всеки от вас има кираджии, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии.
към беседата >>
Въпрос: Плащат ли те?
Въпрос: Плащат ли те?
към беседата >>
В духовния свят плащане няма.
В духовния свят плащане няма.
Трябва да бъдете много внимателни с тях. Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество. Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
към беседата >>
Трябва да бъдете много внимателни с тях.
В духовния свят плащане няма.
Трябва да бъдете много внимателни с тях.
Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество. Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
към беседата >>
Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши.
В духовния свят плащане няма. Трябва да бъдете много внимателни с тях.
Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши.
Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество. Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
към беседата >>
Не е така.
В духовния свят плащане няма. Трябва да бъдете много внимателни с тях. Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши.
Не е така.
Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество. Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
към беседата >>
Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество.
В духовния свят плащане няма. Трябва да бъдете много внимателни с тях. Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така.
Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество.
Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
към беседата >>
Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
В духовния свят плащане няма. Трябва да бъдете много внимателни с тях. Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество.
Когато започнете да отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
към беседата >>
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи.
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи.
Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят. Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара.
към беседата >>
Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят.
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи.
Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят.
Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове?
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят.
Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове?
“ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш.
към беседата >>
“ Защо не?
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят. Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове?
“ Защо не?
Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши?
към беседата >>
Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда.
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят. Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не?
Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда.
Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер.
към беседата >>
Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара.
Аз няма да се спирам да ви изяснявам признаците, по които да различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи. Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят. Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда.
Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара.
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях.
към беседата >>
Защо човек краде и лъже?
Защо човек краде и лъже?
Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква.
към беседата >>
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли да спят. Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара.
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
“ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората.
към беседата >>
Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже?
Защо човек краде и лъже?
Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже?
От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже.
към беседата >>
“ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш.
Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат да ме обсебят духове? “ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
“ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш.
Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения.
към беседата >>
От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието.
Защо човек краде и лъже? Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже?
От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието.
Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат.
към беседата >>
Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши?
“ Защо не? Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш.
Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши?
Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши.
към беседата >>
Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже.
Защо човек краде и лъже? Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието.
Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже.
Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа.
към беседата >>
Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер.
Ти си секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара да изхвърлиш боклука, това те обижда. Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши?
Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер.
Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош.
към беседата >>
Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита.
Защо човек краде и лъже? Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже.
Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита.
Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога!
към беседата >>
Думата всички подразбира, че и ти си един от тях.
Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер.
Думата всички подразбира, че и ти си един от тях.
Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма.
към беседата >>
Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква.
Защо човек краде и лъже? Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита.
Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква.
Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
към беседата >>
Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората.
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях.
Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората.
Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това?
към беседата >>
Всеки страхлив човек лъже.
Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква.
Всеки страхлив човек лъже.
Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
към беседата >>
Не бива да правите такива твърдения.
“ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората.
Не бива да правите такива твърдения.
Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление.
към беседата >>
Само страхливите хора лъжат.
От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже.
Само страхливите хора лъжат.
Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
към беседата >>
Не трябва да казвате и че всички хора са лоши.
Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения.
Не трябва да казвате и че всички хора са лоши.
„Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете!
към беседата >>
Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа.
Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат.
Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа.
Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
към беседата >>
„Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош.
Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер. Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши.
„Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош.
Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете! “ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора.
към беседата >>
Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога!
Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа.
Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога!
Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
към беседата >>
Не, такъв стих в Писанието няма.
Думата всички подразбира, че и ти си един от тях. Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош.
Не, такъв стих в Писанието няма.
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете! “ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора.
към беседата >>
Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога!
Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
към беседата >>
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това?
Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма.
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това?
– Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете! “ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора. Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
към беседата >>
Отговор: Кражбата.
Отговор: Кражбата.
към беседата >>
– Когато е направил едно престъпление.
Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това?
– Когато е направил едно престъпление.
Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете! “ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора. Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
към беседата >>
Кога започват децата да лъжат?
Кога започват децата да лъжат?
– Когато се качват на крушата. Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата. Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други. Чертите на всички тия хора се различават.
към беседата >>
Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете!
Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление.
Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете!
“ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора. Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
към беседата >>
– Когато се качват на крушата.
Кога започват децата да лъжат?
– Когато се качват на крушата.
Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата. Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други. Чертите на всички тия хора се различават.
към беседата >>
“ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора.
„Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете!
“ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора.
Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора. Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
към беседата >>
Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата.
Кога започват децата да лъжат? – Когато се качват на крушата.
Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата.
Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други. Чертите на всички тия хора се различават.
към беседата >>
Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора.
Не, такъв стих в Писанието няма. Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете! “ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора.
Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора.
Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
към беседата >>
Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други.
Кога започват децата да лъжат? – Когато се качват на крушата. Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата.
Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други.
Чертите на всички тия хора се различават.
към беседата >>
Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това? – Когато е направил едно престъпление. Писанието казва: „Святи бъдете, праведни бъдете, съвършени бъдете! “ Следователно, щом се казва да бъдете святи, значи има и святи хора. Щом се казва да бъдете праведни, има и праведни хора.
Щом се казва да бъдете съвършени, има и съвършени хора.
към беседата >>
Чертите на всички тия хора се различават.
Кога започват децата да лъжат? – Когато се качват на крушата. Значи първо се е явила кражбата, а после лъжата. Във френологическите музеи има образи на хора – крадци, лъжци и други.
Чертите на всички тия хора се различават.
към беседата >>
Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвършени, и праведни.
Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвършени, и праведни.
Ние не трябва да се спъваме в думите свят и съвършен. Тия думи са употребени в този смисъл, както се говори за Бога. Говори се за такова съвършенство, каквото човек може да има.
към беседата >>
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов.
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов.
Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата. Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°. Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето.
към беседата >>
Ние не трябва да се спъваме в думите свят и съвършен.
Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвършени, и праведни.
Ние не трябва да се спъваме в думите свят и съвършен.
Тия думи са употребени в този смисъл, както се говори за Бога. Говори се за такова съвършенство, каквото човек може да има.
към беседата >>
Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата.
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов.
Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата.
Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°. Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла.
към беседата >>
Тия думи са употребени в този смисъл, както се говори за Бога.
Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвършени, и праведни. Ние не трябва да се спъваме в думите свят и съвършен.
Тия думи са употребени в този смисъл, както се говори за Бога.
Говори се за такова съвършенство, каквото човек може да има.
към беседата >>
Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°.
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов. Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата.
Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°.
Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност.
към беседата >>
Говори се за такова съвършенство, каквото човек може да има.
Тогава и ние можем да бъдем и святи, и съвършени, и праведни. Ние не трябва да се спъваме в думите свят и съвършен. Тия думи са употребени в този смисъл, както се говори за Бога.
Говори се за такова съвършенство, каквото човек може да има.
към беседата >>
Това е обща мярка за човешката интелигентност.
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов. Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата. Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°.
Това е обща мярка за човешката интелигентност.
Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата.
към беседата >>
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате.
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате.
В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите. Кой от вас не знае дали е чист, или не? Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм!
към беседата >>
Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е.
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов. Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата. Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°. Това е обща мярка за човешката интелигентност.
Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е.
едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства.
към беседата >>
В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите.
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате.
В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите.
Кой от вас не знае дали е чист, или не? Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва.
към беседата >>
едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето.
Миналия път ви говорих за интелигентността на човека, за измерването на която има един ъгъл, наречен Камперов. Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата. Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°. Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е.
едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето.
Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер.
към беседата >>
Кой от вас не знае дали е чист, или не?
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате. В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите.
Кой от вас не знае дали е чист, или не?
Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас.
към беседата >>
Той усилва, увеличава ъгъла.
Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата. Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°. Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето.
Той усилва, увеличава ъгъла.
Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2.
към беседата >>
Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това?
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате. В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите. Кой от вас не знае дали е чист, или не?
Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това?
Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо.
към беседата >>
Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност.
Този ъгъл в бялата раса е голям около 80°. Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла.
Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност.
Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето.
към беседата >>
Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича?
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате. В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите. Кой от вас не знае дали е чист, или не? Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това?
Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича?
Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг.
към беседата >>
Тя зависи от височината на главата.
Това е обща мярка за човешката интелигентност. Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност.
Тя зависи от височината на главата.
Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка.
към беседата >>
Някой казва: „Кажи ми какъв съм!
Та казвам сега: всички трябва да имате един положителен език за себе си – да не се лъжете, да не се самоизмамвате. В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите. Кой от вас не знае дали е чист, или не? Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича?
Някой казва: „Кажи ми какъв съм!
“ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина.
към беседата >>
Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства.
Човешката глава ще се смята нормална тогава, когато перпендикулярът, т.е. едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата.
Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства.
Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека.
към беседата >>
“ Казването отвън няма да ви ползва.
В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не, да можете да си отговорите. Кой от вас не знае дали е чист, или не? Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм!
“ Казването отвън няма да ви ползва.
Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не?
към беседата >>
Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер.
едното рамо в ъгъла, е вдигнат към темето. Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства.
Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер.
Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци.
към беседата >>
Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас.
Кой от вас не знае дали е чист, или не? Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва.
Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас.
Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как?
към беседата >>
Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2.
Той усилва, увеличава ъгъла. Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер.
Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2.
Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели.
към беседата >>
Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо.
Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това? Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас.
Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо.
Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш.
към беседата >>
Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето.
Ако ъгълът е голям, а перпендикулярът – малък, интелигентността губи от своята стойност. Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2.
Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето.
Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан.
към беседата >>
Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг.
Кой от вас не знае обича ли да пооткрадва по някой път, или не обича? Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо.
Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг.
За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти!
към беседата >>
Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка.
Тя зависи от височината на главата. Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето.
Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка.
Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън.
към беседата >>
За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина.
Някой казва: „Кажи ми какъв съм! “ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг.
За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина.
Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш?
към беседата >>
Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека.
Изобщо във всяка част на човешкото лице се изразява интелигентността му, както и неговите морални, домашни и лични чувства. Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка.
Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека.
Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън. Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън?
към беседата >>
Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не?
“ Казването отвън няма да ви ползва. Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина.
Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не?
“ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си?
към беседата >>
Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци.
Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер. Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека.
Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци.
При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън. Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън? – Отвън ги вади, от земята и от въздуха.
към беседата >>
“ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как?
Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на себе си, без то да ползва поне вас. Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не?
“ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как?
“ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си? “ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не?
към беседата >>
При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели.
Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем да разделим на около 150 см2. Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци.
При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели.
Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън. Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън? – Отвън ги вади, от земята и от въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
към беседата >>
“ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш.
Ако обаче съм пратен от страна на Бога да ви покажа един недъг, то е друго нещо. Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как?
“ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш.
Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си? “ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не? “ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница?
към беседата >>
Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан.
Всеки квадратен сантиметър представлява една способност, която се проявява в известна област на лицето. Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели.
Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан.
Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън. Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън? – Отвън ги вади, от земята и от въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
към беседата >>
Туй, което виждаш, това си ти!
Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш.
Туй, което виждаш, това си ти!
Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си? “ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не? “ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница? “ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
към беседата >>
Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън.
Значи лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан.
Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън.
Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън? – Отвън ги вади, от земята и от въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
към беседата >>
Как се намираш?
За да изнесеш недъга на един човек, трябва да имаш светлина. Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти!
Как се намираш?
Какво понятие имаш за себе си? “ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не? “ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница? “ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
към беседата >>
Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън?
Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън.
Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън?
– Отвън ги вади, от земята и от въздуха. И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
към беседата >>
Какво понятие имаш за себе си?
Да допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не? “ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш?
Какво понятие имаш за себе си?
“ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не? “ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница? “ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
към беседата >>
– Отвън ги вади, от земята и от въздуха.
Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци. При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън. Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън?
– Отвън ги вади, от земята и от въздуха.
И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
към беседата >>
“ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не?
“ Няма защо да говорим за красотата, нея можем само да докажем. „Как? “ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си?
“ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не?
“ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница? “ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
към беседата >>
И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
При интелектуалния и моралния живот човек трябва да има модели. Той трябва да има пред себе си такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които да е свързан. Моралността не произтича от самия човек, тя се черпи отвън. Това нещо може да ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само себе си ли изважда сили, за да се развива, или ги извлича някъде отвън? – Отвън ги вади, от земята и от въздуха.
И тогава, за да станете интелигентни и морално силни, вие трябва да черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
към беседата >>
“ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница?
“ – Ще извадя огледалото си, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш. Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си? “ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не?
“ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница?
“ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
към беседата >>
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството.
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството.
Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него.
към беседата >>
“ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
Туй, което виждаш, това си ти! Как се намираш? Какво понятие имаш за себе си? “ После ме питаш: „Какво мислиш за мен: умен човек ли съм, или не? “ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта си, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа да четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница?
“ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв си.
към беседата >>
Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога.
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството.
Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога.
Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество.
към беседата >>
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога.
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога.
Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата. Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер.
към беседата >>
Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота.
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството. Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога.
Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота.
Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа.
към беседата >>
Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата.
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога.
Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата.
Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота.
към беседата >>
Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота.
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството. Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота.
Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота.
И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога.
към беседата >>
Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога.
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога. Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата.
Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога.
Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи.
към беседата >>
И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот.
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството. Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота.
И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот.
Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер.
към беседата >>
Турете си като задача да служите на Бога!
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога. Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата. Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога.
Турете си като задача да служите на Бога!
Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика.
към беседата >>
Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него.
Сега ще ви представя три категории хора: първата са тия, които служат на човечеството. Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот.
Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него.
И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер. При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
към беседата >>
Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух.
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога. Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата. Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога!
Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух.
Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога!
към беседата >>
И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество.
Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него.
И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество.
Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер. При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
към беседата >>
Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер.
Та казвам: нашата задача в света не е да ви научим да служите на човека, нито да служите на Природата, но да служите на Бога. Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата. Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух.
Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер.
Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам!
към беседата >>
Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа.
Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество.
Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа.
Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер. При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
към беседата >>
Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота.
Щом решим да служим на Бога, ние ще можем да развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата. Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер.
Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота.
Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева.
към беседата >>
Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога.
Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа.
Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога.
Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер. При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
към беседата >>
Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи.
Не се плашете от мисълта как трябва да се служи на Бога. Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота.
Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи.
Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари?
към беседата >>
Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер.
И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога.
Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер.
При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
към беседата >>
Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика.
Турете си като задача да служите на Бога! Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи.
Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика.
Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо.
към беседата >>
При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него. И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество. Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер.
При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат.
към беседата >>
Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога!
Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух. Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика.
Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога!
Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа.
към беседата >>
Какво значи човек да служи на човечеството?
Какво значи човек да служи на човечеството?
Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили? Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек.
към беседата >>
Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам!
Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога!
Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам!
“ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение.
към беседата >>
Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили?
Какво значи човек да служи на човечеството?
Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили?
Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека.
към беседата >>
“ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева.
Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам!
“ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева.
Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя?
към беседата >>
Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна.
Какво значи човек да служи на човечеството? Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили?
Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна.
Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството?
към беседата >>
Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари?
Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева.
Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари?
Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога.
към беседата >>
Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото.
Какво значи човек да служи на човечеството? Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили? Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна.
Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото.
В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството? Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви.
към беседата >>
Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо.
Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари?
Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо.
Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи.
към беседата >>
В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече.
Какво значи човек да служи на човечеството? Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили? Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото.
В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече.
Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството? Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви. От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва.
към беседата >>
Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа.
Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо.
Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа.
Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева.
към беседата >>
Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек.
Какво значи човек да служи на човечеството? Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили? Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече.
Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек.
Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството? Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви. От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва. Какво им липсва?
към беседата >>
Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение.
Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа.
Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение.
Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева. Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство.
към беседата >>
Той представлява физическата страна на човека.
Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили? Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек.
Той представлява физическата страна на човека.
Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството? Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви. От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва. Какво им липсва?
към беседата >>
Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя?
“ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение.
Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя?
“ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева. Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
към беседата >>
Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството?
Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може да бъде съзнателна или несъзнателна. Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека.
Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството?
Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви. От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва. Какво им липсва?
към беседата >>
“ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога.
Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя?
“ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога.
Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева. Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
към беседата >>
Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви.
Когато служите на човечеството, не е необходимо да го познавате цялото. В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството?
Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви.
От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва. Какво им липсва?
към беседата >>
Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи.
Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога.
Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи.
Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева. Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
към беседата >>
От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва.
В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече. Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството? Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви.
От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва.
Какво им липсва?
към беседата >>
Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева.
Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи.
Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева.
Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство. Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
към беседата >>
Какво им липсва?
Цялото човечество на Земята представлява множеството, което е включено в Космическия Човек. Той представлява физическата страна на човека. Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството? Туй хората наричат идея – да се служи на човечеството, да бъдем човеколюбиви. От памтивека хората все служат на човечеството, но в това служене има нещо, което им липсва.
Какво им липсва?
към беседата >>
Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство.
Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева.
Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство.
Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
към беседата >>
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка.
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка.
Какво представлява тази малка черта? Как се пише арабската единица? Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата? – Съществува.
към беседата >>
Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво да правя? “ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как да служи на Бога. Щом започне да служи на Бога, работата му ще се оправи. Стига да се реши да служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева. Същото е и с вас: щом се роди желание у вас да служите на Бога, помежду ви може вече да се създаде връзка на братство и на сестринство.
Тази връзка може да се създаде само на тази основа – служене на Бога.
към беседата >>
Какво представлява тази малка черта?
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка.
Какво представлява тази малка черта?
Как се пише арабската единица? Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата? – Съществува. Тя представлява дънера на дърветата.
към беседата >>
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин.
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин.
Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне? Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума.
към беседата >>
Как се пише арабската единица?
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка. Какво представлява тази малка черта?
Как се пише арабската единица?
Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата? – Съществува. Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне?
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин.
Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне?
Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат.
към беседата >>
Отде са взели те тази единица?
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка. Какво представлява тази малка черта? Как се пише арабската единица?
Отде са взели те тази единица?
Тя съществува ли в Природата? – Съществува. Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица?
към беседата >>
Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни.
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин. Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне?
Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни.
Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза.
към беседата >>
Тя съществува ли в Природата?
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка. Какво представлява тази малка черта? Как се пише арабската единица? Отде са взели те тази единица?
Тя съществува ли в Природата?
– Съществува. Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица? – Десет.
към беседата >>
Знаете ли каква сума се добива?
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин. Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне? Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни.
Знаете ли каква сума се добива?
– Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте!
към беседата >>
– Съществува.
Сега ще ви напиша на дъската една малка чертичка. Какво представлява тази малка черта? Как се пише арабската единица? Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата?
– Съществува.
Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица? – Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм.
към беседата >>
– Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато.
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин. Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне? Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива?
– Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато.
Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие.
към беседата >>
Тя представлява дънера на дърветата.
Какво представлява тази малка черта? Как се пише арабската единица? Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата? – Съществува.
Тя представлява дънера на дърветата.
Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица? – Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу.
към беседата >>
Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума.
И тъй, отсега нататък поставете си като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути да служите мислено на Бога по най-добрия начин. Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне? Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато.
Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума.
Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие. Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
към беседата >>
Тази единица има разклонение.
Как се пише арабската единица? Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата? – Съществува. Тя представлява дънера на дърветата.
Тази единица има разклонение.
Колко разклонения има всяка единица? – Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата.
към беседата >>
Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат.
Сега вие ще кажете: „Пет минути са нищо.“ Вие правили ли сте изчисление колко минути ще се съберат в годината поне? Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума.
Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат.
Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие. Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
към беседата >>
Колко разклонения има всяка единица?
Отде са взели те тази единица? Тя съществува ли в Природата? – Съществува. Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение.
Колко разклонения има всяка единица?
– Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща.
към беседата >>
Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза.
Един математик си поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни. Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат.
Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза.
Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие. Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
към беседата >>
– Десет.
Тя съществува ли в Природата? – Съществува. Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица?
– Десет.
Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея.
към беседата >>
Затова не се обезсърчавайте!
Знаете ли каква сума се добива? – Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза.
Затова не се обезсърчавайте!
Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие. Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
към беседата >>
Значи всяка единица представлява един жив организъм.
– Съществува. Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица? – Десет.
Значи всяка единица представлява един жив организъм.
Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата.
към беседата >>
Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие.
– Добива се една толкова голяма сума, която не би могла да се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато. Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте!
Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие.
Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
към беседата >>
Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу.
Тя представлява дънера на дърветата. Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица? – Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм.
Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу.
Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Трите е закон на равновесие.
към беседата >>
Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
Значи няколко земи като нашата биха могли да изплатят тази сума. Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат. Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза. Затова не се обезсърчавайте! Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие.
Всяка благородна мисъл, дълбоко вложена в душата ви, след време ще принесе своя плод, от който вие ще се ползвате.
към беседата >>
Единицата е основа на нещата.
Тази единица има разклонение. Колко разклонения има всяка единица? – Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу.
Единицата е основа на нещата.
Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Трите е закон на равновесие. То представлява завършеният плод.
към беседата >>
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога!
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога!
Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога. Мислете върху идеята „служене на Бога“. Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото. Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога. Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
към беседата >>
Тя е канарата, върху която се градят всички неща.
Колко разклонения има всяка единица? – Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата.
Тя е канарата, върху която се градят всички неща.
Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Трите е закон на равновесие. То представлява завършеният плод. Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
към беседата >>
Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога.
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога!
Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога.
Мислете върху идеята „служене на Бога“. Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото. Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога. Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
към беседата >>
Всичко започва от нея.
– Десет. Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща.
Всичко започва от нея.
Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Трите е закон на равновесие. То представлява завършеният плод. Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
към беседата >>
Мислете върху идеята „служене на Бога“.
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога! Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога.
Мислете върху идеята „служене на Бога“.
Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото. Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога. Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
към беседата >>
Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата.
Значи всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея.
Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата.
Трите е закон на равновесие. То представлява завършеният плод. Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
към беседата >>
Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото.
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога! Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога. Мислете върху идеята „служене на Бога“.
Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото.
Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога. Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
към беседата >>
Трите е закон на равновесие.
Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата.
Трите е закон на равновесие.
То представлява завършеният плод. Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
към беседата >>
Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога.
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога! Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога. Мислете върху идеята „служене на Бога“. Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото.
Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога.
Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
към беседата >>
То представлява завършеният плод.
Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Трите е закон на равновесие.
То представлява завършеният плод.
Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
към беседата >>
Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
Искам тази вечер да задържите в ума си съществената мисъл: служене на Бога! Аз ще ви поговоря и друг път върху служенето на Бога. Мислете върху идеята „служене на Бога“. Четете Новия Завет, Стария Завет и друг път пак ще поговорим за същото. Този въпрос ще трябва още да го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи да служим на Бога.
Ще видим дали може да се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
към беседата >>
Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от нея. Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Трите е закон на равновесие. То представлява завършеният плод.
Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за числата от 1 до 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система.
Следователно, когато говорим за числата от 1 до 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система.
Вие мислите, че сте много учени. Не, и най-учените математици не знаят отношенията на числата от 1 до 10. Аз не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употребяват.
към беседата >>
Вие мислите, че сте много учени.
Следователно, когато говорим за числата от 1 до 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система.
Вие мислите, че сте много учени.
Не, и най-учените математици не знаят отношенията на числата от 1 до 10. Аз не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употребяват.
към беседата >>
Не, и най-учените математици не знаят отношенията на числата от 1 до 10.
Следователно, когато говорим за числата от 1 до 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система. Вие мислите, че сте много учени.
Не, и най-учените математици не знаят отношенията на числата от 1 до 10.
Аз не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употребяват.
към беседата >>
Аз не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употребяват.
Следователно, когато говорим за числата от 1 до 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система. Вие мислите, че сте много учени. Не, и най-учените математици не знаят отношенията на числата от 1 до 10.
Аз не говоря за външната страна на числата, тъй както сега ги употребяват.
към беседата >>
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария.
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария.
Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно. Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък. То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата. Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е. измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
към беседата >>
Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно.
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария.
Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно.
Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък. То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата. Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е. измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък.
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария. Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно.
Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък.
То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата. Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е. измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
към беседата >>
То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата.
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария. Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно. Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък.
То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата.
Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е. измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
към беседата >>
Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е.
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария. Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно. Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък. То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата.
Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е.
измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
към беседата >>
измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
Като се изучава човешкият мозък, забелязват в него две полушария. Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно. Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък. То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата. Ако по някакъв начин вие успеете да измените енергиите в мозъка си, т.е.
измените техните течения тъй, че дясното полушарие да стане активно, вие съвършено ще измените и живота си.
към беседата >>
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък.
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък.
Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък. Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина. Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му. Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как? – С чист живот.
към беседата >>
Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък.
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък.
Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък.
Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина. Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му. Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как? – С чист живот.
към беседата >>
Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина.
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък. Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък.
Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина.
Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му. Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как? – С чист живот.
към беседата >>
Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му.
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък. Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък. Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина.
Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му.
Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как? – С чист живот.
към беседата >>
Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как?
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък. Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък. Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина. Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му.
Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как?
– С чист живот.
към беседата >>
– С чист живот.
Затова, когато искате да се самовъзпитате, вие трябва да проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък. Например трябва да знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък. Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите си до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в себе си просветление, а в мозъка му ще се яви светлина. Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му. Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може да я придобие. Как?
– С чист живот.
към беседата >>
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста.
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста.
Майка, която няма чистота, не може да възпитава. За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове.
към беседата >>
Майка, която няма чистота, не може да възпитава.
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста.
Майка, която няма чистота, не може да възпитава.
За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас.
към беседата >>
За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти.
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста. Майка, която няма чистота, не може да възпитава.
За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти.
Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете!
към беседата >>
Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите.
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста. Майка, която няма чистота, не може да възпитава. За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти.
Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите.
Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех?
към беседата >>
Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били.
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста. Майка, която няма чистота, не може да възпитава. За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите.
Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били.
Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни!
към беседата >>
Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове.
Например при възпитанието на децата необходимо е майката да бъде абсолютно чиста. Майка, която няма чистота, не може да възпитава. За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били.
Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове.
Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден.
към беседата >>
Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас.
Майка, която няма чистота, не може да възпитава. За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове.
Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас.
Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден. Няма какво да се изповядвате отвън.
към беседата >>
Туй трябва да знаете!
За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас.
Туй трябва да знаете!
Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден. Няма какво да се изповядвате отвън. Трябва да се чистите отвътре!
към беседата >>
Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех?
Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете!
Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех?
В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден. Няма какво да се изповядвате отвън. Трябва да се чистите отвътре! Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
към беседата >>
В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни!
Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех?
В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни!
Вие трябва да се чистите всеки ден. Няма какво да се изповядвате отвън. Трябва да се чистите отвътре! Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
към беседата >>
Вие трябва да се чистите всеки ден.
Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни!
Вие трябва да се чистите всеки ден.
Няма какво да се изповядвате отвън. Трябва да се чистите отвътре! Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
към беседата >>
Няма какво да се изповядвате отвън.
Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден.
Няма какво да се изповядвате отвън.
Трябва да се чистите отвътре! Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
към беседата >>
Трябва да се чистите отвътре!
Туй трябва да знаете! Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден. Няма какво да се изповядвате отвън.
Трябва да се чистите отвътре!
Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
към беседата >>
Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
Мнозина казват: „От толкова време следваме, не сме постигнали никакъв успех.“ Как ще постигнете успех? В това отношение вие трябва да бъдете към себе си безпощадни! Вие трябва да се чистите всеки ден. Няма какво да се изповядвате отвън. Трябва да се чистите отвътре!
Всеки момент трябва да се стремим към Чистотата.
към беседата >>
Само така ще имате знания.
Само така ще имате знания.
Знанието няма да дойде изведнъж, но постепенно. Тогава ще се създаде у вас морален подем, ще се вдъхновите и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Знанието няма да дойде изведнъж, но постепенно.
Само така ще имате знания.
Знанието няма да дойде изведнъж, но постепенно.
Тогава ще се създаде у вас морален подем, ще се вдъхновите и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Тогава ще се създаде у вас морален подем, ще се вдъхновите и животът ви ще се осмисли.
Само така ще имате знания. Знанието няма да дойде изведнъж, но постепенно.
Тогава ще се създаде у вас морален подем, ще се вдъхновите и животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте.
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте.
Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач? Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята.
към беседата >>
Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач?
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте.
Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач?
Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце.
към беседата >>
Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът?
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте. Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач?
Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът?
Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите.
към беседата >>
Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната?
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте. Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач? Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът?
Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната?
Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната.
към беседата >>
Отде възприехте този навик?
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте. Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач? Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната?
Отде възприехте този навик?
Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна.
към беседата >>
Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята.
Сега не е достатъчно за вас само да познавате погрешките си и да плачете за тях, но трябва да ги изправяте. Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач? Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик?
Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята.
Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен!
към беседата >>
Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце.
Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач? Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята.
Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце.
Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен! Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
към беседата >>
Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите.
Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце.
Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите.
Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен! Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
към беседата >>
Или пък ги оставете да капят върху раната.
Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите.
Или пък ги оставете да капят върху раната.
Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен! Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
към беседата >>
Тази вода е лечебна.
Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната.
Тази вода е лечебна.
Плачете, но нека плачът ви бъде смислен! Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
към беседата >>
Плачете, но нека плачът ви бъде смислен!
Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна.
Плачете, но нека плачът ви бъде смислен!
Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
към беседата >>
Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен!
Ако плачете, трябва да знаете защо плачете.
към беседата >>
Кажете ми, защо плачете вие?
Кажете ми, защо плачете вие?
към беседата >>
Отговор: Да олекне на душата ни.
Отговор: Да олекне на душата ни.
към беседата >>
Природата не обича да изразходва напразно своите енергии.
Природата не обича да изразходва напразно своите енергии.
Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли да пада на земята? Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи? Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът.
към беседата >>
Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли да пада на земята?
Природата не обича да изразходва напразно своите енергии.
Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли да пада на земята?
Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи? Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът.
към беседата >>
Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи?
Природата не обича да изразходва напразно своите енергии. Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли да пада на земята?
Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи?
Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът.
към беседата >>
Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът.
Природата не обича да изразходва напразно своите енергии. Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли да пада на земята? Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите да не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи?
Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът.
към беседата >>
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата.
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата.
Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си. Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си.
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата.
Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си.
Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете?
към беседата >>
Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не.
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата. Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си.
Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не.
Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете? Какво означава смехът?
към беседата >>
Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете.
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата. Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си. Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не.
Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете.
Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете? Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен?
към беседата >>
Да допуснем, че той е направил известна погрешка.
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата. Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си. Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете.
Да допуснем, че той е направил известна погрешка.
Какво лошо има в това? Защо ще му се смеете? Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен? Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Та у вас трябва да се създаде една мярка, с която да мерите нещата. Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си. Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка.
Какво лошо има в това?
Защо ще му се смеете? Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен? Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание. Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого!
към беседата >>
Защо ще му се смеете?
Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота си. Вие съдите, но още не разбирате кои неща са морални и кои не. Например, ако един ученик излезе на дъската и не може да реши задачата си, всички ще му се смеете. Да допуснем, че той е направил известна погрешка. Какво лошо има в това?
Защо ще му се смеете?
Какво означава смехът? Мислите ли, че онзи човек, който се смее, е много умен? Като ученици всички вие трябва да се научите на взаимно почитание. Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето си никого! Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.
към беседата >>
2.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ?
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ.
Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ?
Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
към беседата >>
– Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ?
Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ?
– Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ?
– Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния.
към беседата >>
Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо?
– Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ?
Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо?
Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
към беседата >>
– Има методи за това.
Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ?
– Има методи за това.
Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть.
към беседата >>
Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба?
Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо?
Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба?
Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
към беседата >>
Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя.
Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това.
Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя.
– Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове.
към беседата >>
Тѣ нали живѣятъ на земята?
Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба?
Тѣ нали живѣятъ на земята?
Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
към беседата >>
– Неустойчивость въ чувствата.
То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя.
– Неустойчивость въ чувствата.
Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции.
към беседата >>
Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята?
Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства?
Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата.
Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства?
– Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь.
към беседата >>
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ.
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ.
Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена.
към беседата >>
– Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния.
– Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства?
– Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния.
Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето.
към беседата >>
Не е така.
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ.
Не е така.
Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика?
към беседата >>
Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть.
– Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния.
Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть.
Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
към беседата >>
Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ.
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ. Не е така.
Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ.
Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика.
към беседата >>
Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове.
Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть.
Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове.
Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа.
към беседата >>
Кога е научилъ той това изкуство?
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ. Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ.
Кога е научилъ той това изкуство?
И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни.
към беседата >>
Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции.
– Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове.
Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции.
Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му.
към беседата >>
И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли?
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ. Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство?
И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли?
– Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика.
към беседата >>
Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь.
Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции.
Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь.
То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта.
към беседата >>
– Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена.
Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ. Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли?
– Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена.
Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха!
към беседата >>
То е елементътъ на слънцето.
– Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь.
То е елементътъ на слънцето.
Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни.
към беседата >>
Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика?
Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена.
Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика?
– Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ?
към беседата >>
Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето.
Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си.
към беседата >>
– Нѣма разлика.
Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика?
– Нѣма разлика.
Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка?
към беседата >>
Който има много злато, има стремления само да печели да трупа.
Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
Който има много злато, има стремления само да печели да трупа.
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство.
към беседата >>
Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни.
Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика.
Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни.
Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини.
към беседата >>
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му.
Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа.
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му.
Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели.
към беседата >>
Значи нѣма разлика.
И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни.
Значи нѣма разлика.
Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене.
към беседата >>
Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта.
Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му.
Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта.
Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
към беседата >>
Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха!
– Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика.
Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха!
Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь!
към беседата >>
Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни.
То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта.
Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни.
Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство.
към беседата >>
Какво право има той да лови мухитѣ?
Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха!
Какво право има той да лови мухитѣ?
Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
към беседата >>
Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си.
Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни.
Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си.
И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
към беседата >>
Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка?
– Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ?
Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка?
– Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
към беседата >>
И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство.
Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си.
И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство.
Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
към беседата >>
– Оправдавате я по разни начини.
Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка?
– Оправдавате я по разни начини.
Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
към беседата >>
Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели.
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство.
Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели.
Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
към беседата >>
Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене.
Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини.
Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене.
Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
към беседата >>
Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели.
Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
към беседата >>
Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь!
Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене.
Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь!
Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
към беседата >>
Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство.
Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство.
Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
към беседата >>
Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь!
Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.
към беседата >>
Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство.
Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
към беседата >>
Сега идва великото противорѣчие на живота.
Сега идва великото противорѣчие на живота.
Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила.
към беседата >>
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ.
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ.
Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това?
към беседата >>
Ние искаме да бѫдемъ свободни.
Сега идва великото противорѣчие на живота.
Ние искаме да бѫдемъ свободни.
Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
към беседата >>
Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха.
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ.
Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха.
Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това.
към беседата >>
Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината?
Сега идва великото противорѣчие на живота. Ние искаме да бѫдемъ свободни.
Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината?
Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
към беседата >>
Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси?
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ. Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха.
Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси?
Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ.
към беседата >>
Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ?
Сега идва великото противорѣчие на живота. Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината?
Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ?
Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
към беседата >>
Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ?
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ. Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси?
Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ?
И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче.
към беседата >>
Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ?
Сега идва великото противорѣчие на живота. Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ?
Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ?
Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
към беседата >>
И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи.
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ. Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ?
И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи.
Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
към беседата >>
Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила.
Сега идва великото противорѣчие на живота. Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ?
Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила.
Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
към беседата >>
Тѣ ме питатъ: възможно ли е това?
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ. Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи.
Тѣ ме питатъ: възможно ли е това?
Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
към беседата >>
Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила.
Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
към беседата >>
Не, азъ измислихъ това.
Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това?
Не, азъ измислихъ това.
Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
към беседата >>
Христосъ отговаря на Пилата: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Христосъ отговаря на Пилата: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
към беседата >>
Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ.
Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това.
Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ.
Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
към беседата >>
Всички съврѣменни хора искатъ да установятъ едно царство на земята и за това царство се биятъ.
Всички съврѣменни хора искатъ да установятъ едно царство на земята и за това царство се биятъ.
към беседата >>
Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче.
Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ.
Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче.
Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
към беседата >>
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята.
към беседата >>
Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче.
Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.
към беседата >>
Въпросътъ е ясенъ.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Въпросътъ е ясенъ.
Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ.
към беседата >>
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно.
към беседата >>
Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Въпросътъ е ясенъ.
Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта.
Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ.
към беседата >>
Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората.
Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче?
към беседата >>
Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта.
Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н.
милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ.
към беседата >>
Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората.
Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи.
Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.
към беседата >>
милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н.
милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя.
Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ.
към беседата >>
Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи.
Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ.
Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ.
към беседата >>
Това е методъ само за царствата на земята.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя.
Това е методъ само за царствата на земята.
Това изискватъ само царствата на земния животъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ.
Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи.
Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
към беседата >>
Това изискватъ само царствата на земния животъ.
Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята.
Това изискватъ само царствата на земния животъ.
към беседата >>
Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно.
И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи.
Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно.
Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
към беседата >>
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята? – Опита, до колко римската империя бѣше справедлива. Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
към беседата >>
Кое е вѣрното обаче?
Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно.
Кое е вѣрното обаче?
Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
към беседата >>
Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората.
Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята? – Опита, до колко римската империя бѣше справедлива. Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
към беседата >>
Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.
Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче?
Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.
Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
към беседата >>
Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората.
Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате.
И какво опита Христосъ на земята? – Опита, до колко римската империя бѣше справедлива. Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
към беседата >>
Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ.
Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.
Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ.
Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
към беседата >>
И какво опита Христосъ на земята?
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате.
И какво опита Христосъ на земята?
– Опита, до колко римската империя бѣше справедлива. Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
към беседата >>
Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ.
Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
към беседата >>
– Опита, до колко римската империя бѣше справедлива.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята?
– Опита, до колко римската империя бѣше справедлива.
Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
към беседата >>
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той?
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той?
Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори.
към беседата >>
Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята? – Опита, до колко римската империя бѣше справедлива.
Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
към беседата >>
Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той?
Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене.
Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина!
към беседата >>
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“.
Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки. Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ. По неговия образъ сѫ се създали всички други царства. Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
към беседата >>
Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене.
Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме.
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли?
към беседата >>
Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“.
Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка.
Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки. Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ. По неговия образъ сѫ се създали всички други царства. Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
към беседата >>
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме.
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта.
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той!
към беседата >>
Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“. Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка.
Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки.
Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ. По неговия образъ сѫ се създали всички други царства. Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
към беседата >>
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта.
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно.
Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него?
към беседата >>
Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“. Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки.
Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ.
По неговия образъ сѫ се създали всички други царства. Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
към беседата >>
Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно.
Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори.
Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво.
към беседата >>
По неговия образъ сѫ се създали всички други царства.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“. Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки. Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ.
По неговия образъ сѫ се създали всички други царства.
Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
към беседата >>
Това е човѣщина!
Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори.
Това е човѣщина!
Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си.
към беседата >>
Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“. Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки. Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ. По неговия образъ сѫ се създали всички други царства.
Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
към беседата >>
Разбирате ли?
Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина!
Разбирате ли?
Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ.
към беседата >>
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения.
Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това.
към беседата >>
Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той!
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли?
Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той!
Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира.
към беседата >>
Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения.
Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция.
Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка.
към беседата >>
Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него?
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той!
Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него?
– Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка.
към беседата >>
Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения. Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция.
Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь.
Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка.
към беседата >>
– Никакво.
Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него?
– Никакво.
Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е.
към беседата >>
Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения. Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь.
Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста.
Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ?
към беседата >>
Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си.
Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво.
Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си.
Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва.
към беседата >>
Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения. Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста.
Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста.
Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ?
към беседата >>
Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ.
Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си.
Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ.
Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора.
към беседата >>
Работата не се свършва съ това.
Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения. Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста.
Работата не се свършва съ това.
Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ.
към беседата >>
Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира.
Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ.
Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира.
Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече.
към беседата >>
Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка.
Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това.
Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка.
Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ.
към беседата >>
Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка.
Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира.
Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка.
Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина.
към беседата >>
Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка.
Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка.
Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка.
Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ.
към беседата >>
Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е.
– Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка.
Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е.
тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ!
към беседата >>
Какво ще направятъ?
Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка.
Какво ще направятъ?
– И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие?
към беседата >>
тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва.
Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е.
тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва.
Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ.
към беседата >>
– И него ще отрѣжатъ. Послѣ?
Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ?
– И него ще отрѣжатъ. Послѣ?
Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа!
към беседата >>
Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора.
Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва.
Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора.
Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това.
към беседата >>
Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ.
Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ?
Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ.
И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ.
към беседата >>
Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече.
Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора.
Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече.
Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение.
към беседата >>
И него ще отрѣжатъ.
Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ.
И него ще отрѣжатъ.
И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо?
към беседата >>
Това е цѣлата Истина.
Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече.
Това е цѣлата Истина.
Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него.
към беседата >>
И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ.
Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ.
И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ.
Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ!
към беседата >>
Съвършени трѣбва да бѫдемъ!
Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина.
Съвършени трѣбва да бѫдемъ!
Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото.
към беседата >>
Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие?
Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ.
Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие?
Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го!
към беседата >>
Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ.
тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ!
Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ.
Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие.
към беседата >>
Всѣки ще каже: това е глупава работа!
– И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие?
Всѣки ще каже: това е глупава работа!
Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“!
към беседата >>
Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това.
Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ.
Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това.
Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете!
към беседата >>
Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ.
Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа!
Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ.
Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ.
към беседата >>
Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение.
Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това.
Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение.
Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте.
към беседата >>
Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо?
И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ.
Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо?
Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
към беседата >>
Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него.
Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение.
Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него.
Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества.
към беседата >>
Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ!
И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо?
Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ!
И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи?
към беседата >>
Туй е Божественото.
Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него.
Туй е Божественото.
Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ.
към беседата >>
И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го!
Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ!
И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го!
Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение?
към беседата >>
Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие.
Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото.
Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие.
Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя.
към беседата >>
Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“!
Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го!
Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“!
Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни.
към беседата >>
Не се лъжете!
Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие.
Не се лъжете!
Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае!
към беседата >>
Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ.
Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“!
Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ.
Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“.
към беседата >>
Вие още въ този си животъ знаете, какви сте.
Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете!
Вие още въ този си животъ знаете, какви сте.
Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога.
към беседата >>
Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ.
Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия?
към беседата >>
Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества.
Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте.
Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества.
Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ.
към беседата >>
Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи?
Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“.
Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи?
Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено.
към беседата >>
Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ.
Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества.
Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ.
И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ!
към беседата >>
Какъ ще разберемъ Христовото учение?
И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи?
Какъ ще разберемъ Христовото учение?
Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота.
към беседата >>
И туй, което Богъ знае, изправя.
Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ.
И туй, което Богъ знае, изправя.
Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си.
към беседата >>
Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни.
Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение?
Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни.
Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието.
към беседата >>
Нѣкой ще каже: а, знае!
Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя.
Нѣкой ще каже: а, знае!
Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си.
към беседата >>
Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“.
Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни.
Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“.
Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка.
към беседата >>
Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога.
Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае!
Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога.
Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова.
към беседата >>
Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия?
Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“.
Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия?
– Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо.
към беседата >>
Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ.
Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога.
Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ.
Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши.
към беседата >>
– Нищо особено.
Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия?
– Нищо особено.
Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си.
към беседата >>
Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ!
Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ.
Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ!
Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си!
към беседата >>
Не, водата е носителка на живота.
Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено.
Не, водата е носителка на живота.
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень.
към беседата >>
Говоришъ лошо противъ брата си.
И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ!
Говоришъ лошо противъ брата си.
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни?
към беседата >>
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието.
Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота.
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието.
Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“?
към беседата >>
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си.
Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си.
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си.
Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность?
към беседата >>
Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка.
Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието.
Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка.
Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода!
към беседата >>
Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова.
Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си.
Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова.
Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ.
към беседата >>
Казватъ: „водица“ – будическо.
Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка.
Казватъ: „водица“ – будическо.
Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата.
към беседата >>
Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши.
Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова.
Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши.
Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо?
към беседата >>
Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си.
– Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо.
Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си.
Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората.
към беседата >>
Ще поправишъ погрѣшката си!
Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши.
Ще поправишъ погрѣшката си!
Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си.
към беседата >>
Казва се: отъ вода родень.
Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си.
Казва се: отъ вода родень.
Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира.
към беседата >>
Защо ставатъ хората нервни?
Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си!
Защо ставатъ хората нервни?
Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо?
към беседата >>
Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“?
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень.
Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“?
Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното!
към беседата >>
Какво показва съврѣменната нервность?
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни?
Какво показва съврѣменната нервность?
– Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си.
към беседата >>
Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода!
Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“?
Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода!
Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ?
към беседата >>
– Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ.
Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность?
– Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ.
Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ.
към беседата >>
Потопяватъ го три пѫти въ водата.
Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода!
Потопяватъ го три пѫти въ водата.
Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ!
към беседата >>
Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо?
Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ.
Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо?
– Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения.
към беседата >>
Не, не се раждатъ така хората.
Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата.
Не, не се раждатъ така хората.
Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново.
към беседата >>
– Отъ прѣстѫпленията си.
Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо?
– Отъ прѣстѫпленията си.
Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ.
към беседата >>
Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира.
Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората.
Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира.
Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ?
към беседата >>
Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо?
Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си.
Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо?
– Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си.
към беседата >>
Това е важното!
Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира.
Това е важното!
А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода.
към беседата >>
– Отъ прѣстѫпленията си.
Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо?
– Отъ прѣстѫпленията си.
Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си. Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
към беседата >>
А сега какво правятъ?
Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното!
А сега какво правятъ?
Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта.
към беседата >>
Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ.
– Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си.
Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ.
Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си. Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
към беседата >>
Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ!
Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ?
Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ!
Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа?
към беседата >>
Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения.
Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ.
Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения.
Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си. Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
към беседата >>
Казватъ за нѣкого: той се роди отново.
Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ!
Казватъ за нѣкого: той се роди отново.
Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа.
към беседата >>
Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ.
– Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения.
Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ.
Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си. Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
към беседата >>
Защо, какъ?
Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново.
Защо, какъ?
– Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано.
към беседата >>
Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си.
Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ.
Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си.
Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
към беседата >>
– Потопили го въ вода.
Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ?
– Потопили го въ вода.
Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата.
към беседата >>
Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
– Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си.
Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.
към беседата >>
Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта.
А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода.
Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта.
Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие?
към беседата >>
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ.
към беседата >>
Казватъ: какъ стана тази работа?
Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта.
Казватъ: какъ стана тази работа?
– И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!
към беседата >>
Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ.
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ.
Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ?
към беседата >>
– И отъ „роденитѣ“ става тази работа.
Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа?
– И отъ „роденитѣ“ става тази работа.
Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!
към беседата >>
Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта.
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ.
Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта.
Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть.
към беседата >>
Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано.
Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа.
Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано.
За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!
към беседата >>
Чрѣзъ какво?
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта.
Чрѣзъ какво?
– Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ?
към беседата >>
За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата.
– Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано.
За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата.
Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!
към беседата >>
– Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина.
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво?
– Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина.
Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ.
към беседата >>
Това е кѫпане, разбирате ли вие?
Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата.
Това е кѫпане, разбирате ли вие?
Това не е раждане!
към беседата >>
Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ.
И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина.
Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ.
Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е.
към беседата >>
Това не е раждане!
Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие?
Това не е раждане!
към беседата >>
Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ?
Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ.
Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ?
Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление!
към беседата >>
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ.
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ.
Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ!
към беседата >>
Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть.
Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ?
Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть.
Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни!
към беседата >>
Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ.
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ.
Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ.
И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ.
към беседата >>
Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ?
Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть.
Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ?
– И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти!
към беседата >>
И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ.
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ.
И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ.
Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи.
към беседата >>
– И тѣ ще си отидатъ.
– Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ?
– И тѣ ще си отидатъ.
Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина!
към беседата >>
Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ.
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ.
Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ.
Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея.
към беседата >>
Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е.
Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ.
Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е.
тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина! И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
към беседата >>
Тѣзи философи не сѫ били глупави хора.
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ.
Тѣзи философи не сѫ били глупави хора.
Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството.
към беседата >>
тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление!
Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е.
тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление!
Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина! И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
към беседата >>
Дълбочина имало въ тѣхъ!
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора.
Дълбочина имало въ тѣхъ!
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“.
към беседата >>
Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни!
Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление!
Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни!
Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина! И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
към беседата >>
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ.
Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ!
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ.
Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте!
към беседата >>
Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти!
Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни!
Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти!
Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина! И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
към беседата >>
Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи.
И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ.
Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи.
И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
към беседата >>
Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина!
– И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти!
Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина!
И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
към беседата >>
И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея.
Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи.
И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея.
Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
към беседата >>
И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина!
И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
към беседата >>
Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството.
Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея.
Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството.
И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
към беседата >>
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме?
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме?
Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача.
към беседата >>
И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“.
Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството.
И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“.
Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
към беседата >>
Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ?
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме?
Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ?
Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
към беседата >>
Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте!
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“.
Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте!
Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
към беседата >>
Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха.
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ?
Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха.
Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ.
към беседата >>
Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте!
Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.
към беседата >>
Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция.
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха.
Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция.
Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави.
към беседата >>
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано?
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано?
– Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога.
към беседата >>
Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега?
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция.
Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега?
Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето.
към беседата >>
– Това царство има само една врата.
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано?
– Това царство има само една врата.
Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие.
към беседата >>
Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача.
Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега?
Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача.
Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината.
към беседата >>
Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати.
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата.
Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати.
Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е.
към беседата >>
Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача.
Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави.
към беседата >>
Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ.
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати.
Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ.
Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло.
към беседата >>
Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ.
Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ.
И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
към беседата >>
Само една врата има за това царство!
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ.
Само една врата има за това царство!
Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта.
към беседата >>
И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави.
Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ.
И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави.
Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
към беседата >>
Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога.
Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство!
Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога.
Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие.
към беседата >>
Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето.
Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави.
Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето.
И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
към беседата >>
Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие.
– Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога.
Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие.
И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ.
към беседата >>
И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината.
Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето.
И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината.
Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
към беседата >>
И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е.
Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие.
И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е.
въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него.
към беседата >>
Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави.
Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината.
Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави.
Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
към беседата >>
въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло.
Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е.
въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло.
Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него.
към беседата >>
Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави.
Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
към беседата >>
Въ туй будическо тѣло царува Любовьта.
Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло.
Въ туй будическо тѣло царува Любовьта.
Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень.
към беседата >>
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си.
Каква полза отъ това? – Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ. Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение. Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.
към беседата >>
Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие.
Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта.
Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие.
Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения.
към беседата >>
Каква полза отъ това?
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си.
Каква полза отъ това?
– Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ. Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение. Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.
към беседата >>
Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ.
Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие.
Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ.
Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти?
към беседата >>
– Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си. Каква полза отъ това?
– Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ.
Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение. Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.
към беседата >>
Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него.
И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ.
Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него.
И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене.
към беседата >>
Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си. Каква полза отъ това? – Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ.
Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение.
Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.
към беседата >>
И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него.
въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него.
И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него.
Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти?
към беседата >>
Възможно ли е това?
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си. Каква полза отъ това? – Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ. Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение.
Възможно ли е това?
– Възможно е, може да стане.
към беседата >>
Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень.
Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него.
Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень.
Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене.
към беседата >>
– Възможно е, може да стане.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си. Каква полза отъ това? – Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ. Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение. Възможно ли е това?
– Възможно е, може да стане.
към беседата >>
Той нѣма да има никакви външни заблуждения.
Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень.
Той нѣма да има никакви външни заблуждения.
Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй!
към беседата >>
„Моето царство не е отъ този свѣтъ“, казва Христосъ.
„Моето царство не е отъ този свѣтъ“, казва Христосъ.
към беседата >>
Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти?
Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения.
Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти?
– У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ.
към беседата >>
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование.
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование.
Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций?
към беседата >>
– У мене.
Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти?
– У мене.
Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ.
към беседата >>
Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование.
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование.
Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование.
Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение.
към беседата >>
Кѫдѣ е баща ти?
И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене.
Кѫдѣ е баща ти?
– У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь?
към беседата >>
Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость.
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование.
Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость.
Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ.
към беседата >>
– У мене.
Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти?
– У мене.
Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми.
към беседата >>
Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель.
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость.
Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель.
Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо?
към беседата >>
Хората ще кажатъ: какъ тъй!
Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене.
Хората ще кажатъ: какъ тъй!
Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти?
към беседата >>
Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си.
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель.
Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си.
Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение.
към беседата >>
Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ.
Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй!
Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ.
– Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми.
към беседата >>
Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций?
И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си.
Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций?
Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни.
към беседата >>
– Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ.
– У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ.
– Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ.
Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ.
към беседата >>
Сега ще ви дамъ едно малко разяснение.
Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций?
Сега ще ви дамъ едно малко разяснение.
Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций?
към беседата >>
Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь?
Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ.
Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь?
– Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото.
към беседата >>
Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ.
Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение.
Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ.
Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие.
към беседата >>
– Въ душата ми.
– У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь?
– Въ душата ми.
Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ.
към беседата >>
Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо?
Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ.
Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо?
– Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е.
към беседата >>
Гдѣ е душата ти?
Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми.
Гдѣ е душата ти?
– Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система.
към беседата >>
– Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение.
Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо?
– Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение.
Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
– Тя е въ връзка съ тѣлото ми.
Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти?
– Тя е въ връзка съ тѣлото ми.
Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса.
към беседата >>
Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни.
Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение.
Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни.
Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна.
към беседата >>
Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ.
– Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми.
Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ.
Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това?
към беседата >>
Какво казва Конфуций?
Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни.
Какво казва Конфуций?
– Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель.
към беседата >>
Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото.
Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ.
Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото.
Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия?
към беседата >>
– Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие.
Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций?
– Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие.
Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно.
към беседата >>
Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ.
– Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото.
Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ.
Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете.
към беседата >>
Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е.
Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие.
Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е.
извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа.
към беседата >>
Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система.
Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ.
Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система.
Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ.
към беседата >>
извънъ този свѣтъ.
– Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е.
извънъ този свѣтъ.
Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ?
към беседата >>
Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса.
– Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система.
Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса.
Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ?
към беседата >>
Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна.
Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ.
Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна.
Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа?
към беседата >>
Разбирате ли, какво значи това?
Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса.
Разбирате ли, какво значи това?
Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо?
към беседата >>
Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель.
Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна.
Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель.
Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ.
към беседата >>
Разбирате ли, каква е тази философия?
Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това?
Разбирате ли, каква е тази философия?
– Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ.
към беседата >>
Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно.
– Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель.
Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно.
Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ.
към беседата >>
– Ще я разберете.
Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия?
– Ще я разберете.
Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения.
към беседата >>
Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа.
Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно.
Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа.
И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята.
към беседата >>
Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ.
Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете.
Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ.
Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята.
към беседата >>
И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ?
извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа.
И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ?
Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ?
към беседата >>
Кѫдѣ съмъ?
Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ.
Кѫдѣ съмъ?
– Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
към беседата >>
Какво ще кажете на Христа?
Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ?
Какво ще кажете на Христа?
– Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ.
към беседата >>
– Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо?
Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ?
– Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо?
Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
към беседата >>
– Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ.
Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа?
– Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ.
Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува.
към беседата >>
Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ.
Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо?
Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ.
Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
към беседата >>
Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ.
Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ.
Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ.
Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
Това сѫ училища за упражнения.
– Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ.
Това сѫ училища за упражнения.
И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
към беседата >>
Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята.
Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ.
Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята.
Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята.
Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения.
И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята.
Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
към беседата >>
Какво ще ви каже Христосъ?
И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята.
Какво ще ви каже Христосъ?
Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята.
Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
към беседата >>
Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ.
Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ?
Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ.
На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е?
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е?
Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно.
към беседата >>
На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува.
– Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ.
На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува.
Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е?
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е?
Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е?
Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни.
към беседата >>
Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува.
Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е?
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е?
Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е?
И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно.
към беседата >>
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта.
Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли!
към беседата >>
И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е?
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е?
И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е?
– Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата.
към беседата >>
Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта.
Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това.
Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
към беседата >>
– Не е вѣрно.
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е?
– Не е вѣрно.
И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата.
към беседата >>
Търговецъ си, бѫди истински търговецъ!
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта. Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това.
Търговецъ си, бѫди истински търговецъ!
Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
към беседата >>
И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно.
Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно.
И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно.
Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение.
към беседата >>
Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь!
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта. Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ!
Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь!
Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
към беседата >>
Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни.
Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно.
Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни.
Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически.
към беседата >>
Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ!
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта. Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь!
Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ!
Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
към беседата >>
Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно.
Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни.
Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно.
Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви.
към беседата >>
Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли!
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта. Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ!
Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли!
Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
към беседата >>
Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата.
И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно.
Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата.
Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие.
към беседата >>
Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли!
Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
към беседата >>
Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата.
– Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата.
Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата.
Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори.
към беседата >>
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“
към беседата >>
Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение.
И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата.
Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение.
Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса.
към беседата >>
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ.
към беседата >>
Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически.
Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение.
Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически.
Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме?
към беседата >>
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.
Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ.
към беседата >>
Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви.
Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически.
Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви.
Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла?
към беседата >>
Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде.
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.
Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде.
Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови.
към беседата >>
Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие.
Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви.
Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие.
Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания.
към беседата >>
Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ.
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде.
Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ.
Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега.
към беседата >>
Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори.
Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие.
Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори.
Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ.
към беседата >>
Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието.
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ.
Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието.
Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ.
към беседата >>
Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса.
Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори.
Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса.
И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава?
към беседата >>
Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ.
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието.
Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ.
Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние.
към беседата >>
И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме?
Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса.
И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме?
Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е?
към беседата >>
Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ.
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ.
Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ.
Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ.
към беседата >>
Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла?
Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме?
Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла?
Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е.
към беседата >>
Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови.
Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ.
Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови.
И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания.
Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла?
Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания.
Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята.
към беседата >>
И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега.
Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови.
И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега.
Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ.
към беседата >>
Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ.
Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания.
Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ.
Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега.
към беседата >>
Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ.
Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега.
Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ.
Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность.
към беседата >>
Какво ще кажете тогава?
Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ.
Какво ще кажете тогава?
Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство?
към беседата >>
Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние.
Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ.
Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние.
Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето.
към беседата >>
Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е?
И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава?
Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е?
– Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель.
към беседата >>
Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ.
Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние.
Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ.
Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава.
към беседата >>
– Не е.
Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е?
– Не е.
Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ.
към беседата >>
Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души.
Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ.
Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души.
И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава.
към беседата >>
Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята.
Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е.
Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята.
Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари!
към беседата >>
И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ.
И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души.
И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ.
И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова.
към беседата >>
Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега.
Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята.
Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега.
Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь.
към беседата >>
И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность.
Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ.
И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность.
Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
към беседата >>
Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство?
Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега.
Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство?
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда?
към беседата >>
Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето.
Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность.
Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето.
Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
към беседата >>
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель.
Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство?
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель.
Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи.
към беседата >>
Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава.
Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето.
Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава.
И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
към беседата >>
Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ.
– Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель.
Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ.
Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ.
към беседата >>
И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава.
Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава.
И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава.
Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
към беседата >>
Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари!
Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ.
Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари!
Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия.
към беседата >>
Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова.
И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава.
Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова.
Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
към беседата >>
Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь.
Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари!
Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь.
Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени.
към беседата >>
Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова.
Безъ докачение но да не се заблуждаваме!
към беседата >>
Но, като се събужда, какво вижда?
Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь.
Но, като се събужда, какво вижда?
– Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му.
към беседата >>
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ.
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ.
Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него.
към беседата >>
– Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда?
– Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи.
Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ?
към беседата >>
Ние сме Синове на Бога.
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ.
Ние сме Синове на Бога.
Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него. За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
към беседата >>
Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ.
Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи.
Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ.
Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е?
към беседата >>
Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално.
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ. Ние сме Синове на Бога.
Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално.
Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него. За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
към беседата >>
Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия.
Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ.
Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия.
Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр.
към беседата >>
Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ.
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално.
Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ.
Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него. За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
към беседата >>
Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени.
Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия.
Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени.
Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде?
към беседата >>
Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може.
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ.
Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може.
Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него. За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
към беседата >>
Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му.
Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени.
Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му.
Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени?
към беседата >>
Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него.
Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може.
Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него.
За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
към беседата >>
Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ?
– Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му.
Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ?
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите!
към беседата >>
За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него.
За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е?
Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ?
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е?
Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете!
към беседата >>
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно?
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно?
Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ.
към беседата >>
Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр.
Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е?
Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр.
злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи.
към беседата >>
Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи.
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно?
Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи.
Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли.
към беседата >>
злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде?
Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр.
злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде?
Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно.
към беседата >>
Нѣмамъ нищо противъ.
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно? Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи.
Нѣмамъ нищо противъ.
Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика!
към беседата >>
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища.
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища.
Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища.
към беседата >>
Ще се радвате ли, че сте осигурени?
Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде?
Ще се радвате ли, че сте осигурени?
А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни.
към беседата >>
Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете.
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно? Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ.
Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете.
Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления.
към беседата >>
Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть.
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища.
Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть.
Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть.
към беседата >>
А, ще се осигурите!
Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени?
А, ще се осигурите!
На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други?
към беседата >>
Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране.
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно? Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете.
Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране.
И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища.
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища. Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть.
Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища.
– Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта.
към беседата >>
На дъното на океана ще отидете!
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите!
На дъното на океана ще отидете!
Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси?
към беседата >>
И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ.
У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно? Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране.
И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ.
Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи!
към беседата >>
– Може.
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища. Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища.
– Може.
И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината.
към беседата >>
Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи.
Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете!
Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи.
Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие?
към беседата >>
Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли.
Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ.
Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли.
Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука.
към беседата >>
И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ.
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища. Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може.
И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ.
Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора.
към беседата >>
Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно.
злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи.
Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно.
Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ.
към беседата >>
Най-послѣ, това е математика!
Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли.
Най-послѣ, това е математика!
Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика?
към беседата >>
Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища.
Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища. Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ.
Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища.
За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ?
към беседата >>
Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни.
Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно.
Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни.
Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение.
към беседата >>
Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления.
Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика!
Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления.
Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука.
към беседата >>
За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть.
Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища.
За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть.
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо!
към беседата >>
Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други?
А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни.
Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други?
При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене.
към беседата >>
Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ.
Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления.
Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ.
Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край.
към беседата >>
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта.
Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть.
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта.
Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи!
към беседата >>
При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси?
На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други?
При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси?
Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность!
към беседата >>
Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи!
И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ.
Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи!
Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати.
към беседата >>
Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината.
– Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта.
Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината.
По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ!
към беседата >>
Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие?
Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси?
Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие?
Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество.
към беседата >>
Казватъ: математиката е положителна наука.
Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи!
Казватъ: математиката е положителна наука.
Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството.
към беседата >>
По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора.
И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината.
По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора.
Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно.
към беседата >>
Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ.
Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие?
Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ.
Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси.
към беседата >>
Да, но коя математика?
Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука.
Да, но коя математика?
Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ.
към беседата >>
Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ?
Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора.
Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ?
Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога?
към беседата >>
Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение.
Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ.
Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение.
Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания!
към беседата >>
Математиката на онова царство е положителна наука.
Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика?
Математиката на онова царство е положителна наука.
Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада.
към беседата >>
Чудно нѣщо!
За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ?
Чудно нѣщо!
Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него.
към беседата >>
Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене.
Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение.
Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене.
Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия!
към беседата >>
Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край.
Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука.
Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край.
И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
към беседата >>
Че отъ тебе зависи!
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо!
Че отъ тебе зависи!
Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи.
към беседата >>
Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность!
При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене.
Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность!
– Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ.
към беседата >>
И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати.
Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край.
И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати.
Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
към беседата >>
Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ!
Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи!
Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ!
Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ?
към беседата >>
– Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество.
Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность!
– Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество.
Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство!
към беседата >>
Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството.
Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати.
Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството.
Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
към беседата >>
Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно.
По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ!
Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно.
Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо?
към беседата >>
Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси.
Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество.
Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси.
Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно.
към беседата >>
Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ.
Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството.
Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ.
Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
към беседата >>
Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога?
Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно.
Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога?
И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ.
към беседата >>
Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания!
Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси.
Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания!
И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н.
към беседата >>
Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада.
Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ.
Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада.
Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
към беседата >>
И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него.
Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога?
И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него.
Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ.
към беседата >>
И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия!
Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания!
И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия!
Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки!
към беседата >>
Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада.
Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
към беседата >>
Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи.
Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него.
Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи.
Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе.
към беседата >>
Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ.
Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия!
Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ.
Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи.
към беседата >>
И тъй, единственото нѣщо, което трѣбва да разберемъ, е туй свещено име, което Богъ ни е далъ.
И тъй, единственото нѣщо, което трѣбва да разберемъ, е туй свещено име, което Богъ ни е далъ.
към беседата >>
Кои даватъ такъвъ отговоръ?
Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи.
Кои даватъ такъвъ отговоръ?
– Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе.
към беседата >>
Всички четатъ и казватъ: геройство!
– Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ.
Всички четатъ и казватъ: геройство!
Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче.
към беседата >>
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите.
Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи.
към беседата >>
– Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо?
Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ?
– Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо?
– Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе.
към беседата >>
Не, половината отъ това не е вѣрно.
Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство!
Не, половината отъ това не е вѣрно.
Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
към беседата >>
Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите.
Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина.
Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ.
към беседата >>
– Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ.
Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо?
– Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ.
Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе.
към беседата >>
Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н.
Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно.
Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н.
Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
към беседата >>
Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина.
Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши.
Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето.
към беседата >>
Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ.
И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ.
Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ.
Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе.
към беседата >>
Това е бошъ-лафъ, празни приказки!
И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н.
Това е бошъ-лафъ, празни приказки!
Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
към беседата >>
Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши.
Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи.
Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ.
към беседата >>
Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе.
Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ.
Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе.
Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене?
към беседата >>
Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи.
Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки!
Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи.
Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
към беседата >>
Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи.
Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ.
Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ. Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
към беседата >>
Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе.
Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе.
Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе.
Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се!
към беседата >>
Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче.
Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи.
Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче.
И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
към беседата >>
Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ.
Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи.
Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ. Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
към беседата >>
Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе.
– Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе.
Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе.
Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита.
към беседата >>
И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче.
И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ.
Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи.
Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ.
Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ. Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
към беседата >>
Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе.
– Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе.
Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе.
Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде.
към беседата >>
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения.
към беседата >>
Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето.
Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ.
Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето.
Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ. Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
към беседата >>
Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе.
Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе.
Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе.
Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ.
към беседата >>
Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.
Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость.
В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го.
към беседата >>
Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ.
Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето.
Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ.
Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
към беседата >>
Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене?
Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе.
Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене?
– Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
към беседата >>
В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость.
В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята.
Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива.
към беседата >>
Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ.
Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
към беседата >>
– Опитай се!
Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене?
– Опитай се!
Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
към беседата >>
Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята.
Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане.
Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините.
към беседата >>
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления.
Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита.
Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се!
Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита.
Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
към беседата >>
Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане.
Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно.
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа.
към беседата >>
Вие казвате: не може безъ корени.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления.
Вие казвате: не може безъ корени.
Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“.
към беседата >>
Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде.
Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита.
Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде.
Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
към беседата >>
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно.
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения.
Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме.
към беседата >>
Да, не може безъ корени.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления. Вие казвате: не може безъ корени.
Да, не може безъ корени.
Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата.
към беседата >>
Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ.
Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде.
Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ.
Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
към беседата >>
Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го.
Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения.
Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го.
Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна.
към беседата >>
Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления. Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени.
Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може.
Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ.
към беседата >>
Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ.
Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
към беседата >>
Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива.
В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го.
Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива.
Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна.
към беседата >>
Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления. Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може.
Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота.
Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ.
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство.
към беседата >>
Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините.
Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива.
Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините.
Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна.
към беседата >>
Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ.
Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления. Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота.
Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ.
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ.
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
към беседата >>
Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа.
Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините.
Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа.
Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна.
към беседата >>
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ“.
Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ“.
Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ. Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ.
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега.
Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева.
към беседата >>
Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме.
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа.
Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме.
Любовьта е внимателна.
към беседата >>
Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата.
Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“.
Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата.
Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ. Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега.
Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство.
Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си!
към беседата >>
Любовьта е внимателна.
Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме.
Любовьта е внимателна.
към беседата >>
Иначе не можешъ да я разрѣшишъ.
Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата.
Иначе не можешъ да я разрѣшишъ.
Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ. Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство.
Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси.
Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане.
към беседата >>
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни.
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни.
Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква.
към беседата >>
Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето.
Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ.
Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето.
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ. Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси.
Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство.
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ!
към беседата >>
Благородство трѣбва да имаме!
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни.
Благородство трѣбва да имаме!
Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво.
към беседата >>
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ.
Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето.
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ.
Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство.
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
към беседата >>
Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ.
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство трѣбва да имаме!
Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ.
Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли?
към беседата >>
Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ.
Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева.
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева.
Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна.
към беседата >>
Нѣма какво да се лъжемъ.
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ.
Нѣма какво да се лъжемъ.
Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ.
към беседата >>
И тъй, нека останатъ въ ума ви думитѣ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“!
И тъй, нека останатъ въ ума ви думитѣ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“!
към беседата >>
Казва му: плати ми дълга си!
Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева.
Казва му: плати ми дълга си!
– Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата.
към беседата >>
Дойде нѣкой казва: какво мислишъ?
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ.
Дойде нѣкой казва: какво мислишъ?
– Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва.
към беседата >>
– Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане.
Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си!
– Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане.
– Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си?
към беседата >>
– Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква.
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ?
– Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква.
Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло.
към беседата >>
– Не, сега ще ми платишъ!
Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане.
– Не, сега ще ми платишъ!
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга.
към беседата >>
Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво.
Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква.
Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво.
Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
към беседата >>
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ!
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
– Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
към беседата >>
Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли?
Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво.
Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли?
– Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане?
към беседата >>
– Не, или сега, или нѣма да те пусна.
Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
– Не, или сега, или нѣма да те пусна.
Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
към беседата >>
– Не, ще пострадамъ.
Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли?
– Не, ще пострадамъ.
Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно.
към беседата >>
Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата.
Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна.
Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата.
Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
към беседата >>
Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва.
Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ.
Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва.
Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави.
към беседата >>
Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си?
– Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата.
Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си?
Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
към беседата >>
Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло.
– Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва.
Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло.
Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте!
към беседата >>
Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга.
– Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си?
Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга.
Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
към беседата >>
Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло.
Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има.
към беседата >>
Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга.
Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?
към беседата >>
Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане?
Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане?
Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила.
към беседата >>
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ.
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ.
Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това.
към беседата >>
Ще искате да се биете непрѣменно.
– Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане?
Ще искате да се биете непрѣменно.
Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни.
към беседата >>
Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати.
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ.
Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати.
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения.
към беседата >>
Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави.
Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно.
Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави.
Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово.
към беседата >>
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта?
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати.
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта?
– Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа.
към беседата >>
Казватъ: много буйно е туй дѣте!
Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави.
Казватъ: много буйно е туй дѣте!
Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ.
към беседата >>
– Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ.
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта?
– Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ.
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ.
към беседата >>
Казвамъ: повече желѣзо има.
Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте!
Казвамъ: повече желѣзо има.
Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ?
към беседата >>
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети?
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ.
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети?
– Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ?
към беседата >>
Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила.
Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има.
Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила.
Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ?
към беседата >>
– Иматъ извѣстни потици за това.
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети?
– Иматъ извѣстни потици за това.
Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо?
към беседата >>
Други хора пъкъ сѫ много подозрителни.
Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила.
Други хора пъкъ сѫ много подозрителни.
Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това.
към беседата >>
Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения.
Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това.
Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения.
Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба?
към беседата >>
Въ тѣхния организъмъ има повече олово.
Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни.
Въ тѣхния организъмъ има повече олово.
То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя.
към беседата >>
Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа.
Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения.
Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа.
Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята?
към беседата >>
То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ.
Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово.
То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ.
Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата.
към беседата >>
Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ.
– Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа.
Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ.
Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
към беседата >>
Е, какво да се направи съ тѣхъ?
Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ.
Е, какво да се направи съ тѣхъ?
– Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства?
към беседата >>
Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат да ядат.
(втори вариант)
Ами че като е вложил Господ воля в твоята душа, Той е промислил за тебе. Смешно е, когато някой, като седне на трапезата, дето му сложили някое хубаво ядене, пита: Дали ще мога да ям от това ядене? – Опитай се! Следователно, всеки може да яде, стига да се опита. Аз не съм виждал човек, който не може да яде.
Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат да ядат.
Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин.
към втори вариант >>
Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане.
(втори вариант)
Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята.
Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане.
Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините.
към втори вариант >>
Те създават друг живот, друга култура.
(втори вариант)
Корените на едно дърво не разрешават задачите. Ако тези корени не излязат на повърхнината отгоре, няма да се разрешат тия задачи. Съвременните хора отиват към центъра на земята, в крива посока са, затова няма да разрешат задачите. В тези корени се ражда друг един подтик — към слънцето. В този нов подтик именно се раждат листата, цветовете, плодовете.
Те създават друг живот, друга култура.
към втори вариант >>
Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин.
(втори вариант)
Смешно е, когато някой, като седне на трапезата, дето му сложили някое хубаво ядене, пита: Дали ще мога да ям от това ядене? – Опитай се! Следователно, всеки може да яде, стига да се опита. Аз не съм виждал човек, който не може да яде. Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат да ядат.
Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин.
към втори вариант >>
Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно.
(втори вариант)
Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане.
Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно.
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа.
към втори вариант >>
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения.
(втори вариант)
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения.
Вие казвате: Не може без корени. Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един смешен факт.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт.
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите. Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси.
към втори вариант >>
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения.
(втори вариант)
Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно.
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения.
Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме.
към втори вариант >>
Вие казвате: Не може без корени.
(втори вариант)
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения.
Вие казвате: Не може без корени.
Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата.
към втори вариант >>
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт.
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите.
Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство.
към втори вариант >>
Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го.
(втори вариант)
Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения.
Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го.
Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме. Любовта е внимателна.
към втори вариант >>
Да, не може без корени.
(втори вариант)
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения. Вие казвате: Не може без корени.
Да, не може без корени.
Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш.
към втори вариант >>
Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт. Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите.
Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км.
дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
към втори вариант >>
Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива.
(втори вариант)
В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го.
Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива.
Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме. Любовта е внимателна.
към втори вариант >>
Ако си растение, без корени не може и без клони не може.
(втори вариант)
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения. Вие казвате: Не може без корени. Да, не може без корени.
Ако си растение, без корени не може и без клони не може.
Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето.
към втори вариант >>
дълбочина, но нищо не можах да намеря досега.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт. Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите. Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км.
дълбочина, но нищо не можах да намеря досега.
Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева.
към втори вариант >>
Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините.
(втори вариант)
Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива.
Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините.
Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме. Любовта е внимателна.
към втори вариант >>
Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота.
(втори вариант)
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения. Вие казвате: Не може без корени. Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може.
Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота.
Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят.
към втори вариант >>
Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт. Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите. Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега.
Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство.
Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си!
към втори вариант >>
Туй не е вярно, това е една малка лъжа.
(втори вариант)
Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините.
Туй не е вярно, това е една малка лъжа.
В туй отношение, нямаме право така да постъпваме. Любовта е внимателна.
към втори вариант >>
Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните.
(втори вариант)
Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения. Вие казвате: Не може без корени. Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота.
Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните.
„Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
към втори вариант >>
Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт. Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите. Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство.
Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси.
Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане.
към втори вариант >>
В туй отношение, нямаме право така да постъпваме.
(втори вариант)
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа.
В туй отношение, нямаме право така да постъпваме.
Любовта е внимателна.
към втори вариант >>
„Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата.
(втори вариант)
Вие казвате: Не може без корени. Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните.
„Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата.
Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
към втори вариант >>
Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство.
(втори вариант)
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите. Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси.
Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство.
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш!
към втори вариант >>
Любовта е внимателна.
(втори вариант)
Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме.
Любовта е внимателна.
към втори вариант >>
Иначе не можеш да я разрешиш.
(втори вариант)
Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата.
Иначе не можеш да я разрешиш.
Защото земята е приела всичкия живот от слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
към втори вариант >>
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
(втори вариант)
Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство.
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
към втори вариант >>
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни.
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни.
Благородство трябва да имаме! Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква.
към втори вариант >>
Защото земята е приела всичкия живот от слънцето.
(втори вариант)
Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш.
Защото земята е приела всичкия живот от слънцето.
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
към втори вариант >>
Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева.
(втори вариант)
дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева.
Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна.
към втори вариант >>
Благородство трябва да имаме!
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни.
Благородство трябва да имаме!
Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво.
към втори вариант >>
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят.
(втори вариант)
Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето.
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят.
Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
към втори вариант >>
Казва му: Плати ми дълга си!
(втори вариант)
Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева.
Казва му: Плати ми дълга си!
– Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата.
към втори вариант >>
Аз сега говоря за хора, които се познават.
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни. Благородство трябва да имаме!
Аз сега говоря за хора, които се познават.
Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли?
към втори вариант >>
Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
(втори вариант)
Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят.
Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
към втори вариант >>
– Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане.
(втори вариант)
Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си!
– Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане.
– Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си?
към втори вариант >>
Няма какво да се лъжем.
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни. Благородство трябва да имаме! Аз сега говоря за хора, които се познават.
Няма какво да се лъжем.
Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам.
към втори вариант >>
– Не, сега ще ми платиш!
(втори вариант)
Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане.
– Не, сега ще ми платиш!
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга.
към втори вариант >>
Дойде някой, казва: Какво мислиш?
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни. Благородство трябва да имаме! Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем.
Дойде някой, казва: Какво мислиш?
– Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва.
към втори вариант >>
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
(втори вариант)
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш!
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
– Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
към втори вариант >>
– Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква.
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни. Благородство трябва да имаме! Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш?
– Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква.
Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло.
към втори вариант >>
– Не, или сега, или няма да те пусна.
(втори вариант)
Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
– Не, или сега, или няма да те пусна.
Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
към втори вариант >>
Казват: Да не мислиш нещо криво.
(втори вариант)
Благородство трябва да имаме! Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква.
Казват: Да не мислиш нещо криво.
Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени.
към втори вариант >>
Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата.
(втори вариант)
Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна.
Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата.
Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
към втори вариант >>
Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли?
(втори вариант)
Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво.
Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли?
– Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане?
към втори вариант >>
Къде се намери този българин с дълга си?
(втори вариант)
– Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата.
Къде се намери този българин с дълга си?
Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
към втори вариант >>
– Не, ще пострадам.
(втори вариант)
Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли?
– Не, ще пострадам.
Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно.
към втори вариант >>
Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга.
(втори вариант)
– Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си?
Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга.
Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
към втори вариант >>
Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва.
(втори вариант)
Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам.
Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва.
Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави.
към втори вариант >>
Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
(втори вариант)
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга.
Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?
към втори вариант >>
Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло.
(втори вариант)
– Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва.
Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло.
Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете!
към втори вариант >>
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик.
(втори вариант)
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик.
Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това.
към втори вариант >>
Материята, силите у нас не са еднакво разпределени.
(втори вариант)
Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло.
Материята, силите у нас не са еднакво разпределени.
Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има.
към втори вариант >>
Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати.
(втори вариант)
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик.
Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати.
Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения.
към втори вариант >>
Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане?
(втори вариант)
Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени.
Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане?
Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила.
към втори вариант >>
Защо някои хора искат да бъдат знатни в света?
(втори вариант)
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати.
Защо някои хора искат да бъдат знатни в света?
– Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа.
към втори вариант >>
Ще искате да се биете непременно.
(втори вариант)
– Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане?
Ще искате да се биете непременно.
Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни.
към втори вариант >>
– Имат известен вътрешен стремеж.
(втори вариант)
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света?
– Имат известен вътрешен стремеж.
Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите.
към втори вариант >>
Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави.
(втори вариант)
Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно.
Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави.
Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово.
към втори вариант >>
Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети?
(втори вариант)
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж.
Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети?
– Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк?
към втори вариант >>
Казват: Много буйно е туй дете!
(втори вариант)
Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави.
Казват: Много буйно е туй дете!
Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях.
към втори вариант >>
– Имат известни подтици за това.
(втори вариант)
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети?
– Имат известни подтици за това.
Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо?
към втори вариант >>
Казвам: Повече желязо има.
(втори вариант)
Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете!
Казвам: Повече желязо има.
Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях?
към втори вариант >>
Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения.
(втори вариант)
Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това.
Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения.
Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба?
към втори вариант >>
Следователно, в желязото се крие тази взривна сила.
(втори вариант)
Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има.
Следователно, в желязото се крие тази взривна сила.
Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как?
към втори вариант >>
Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа.
(втори вариант)
Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения.
Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа.
Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята?
към втори вариант >>
Други хора пък са много подозрителни.
(втори вариант)
Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила.
Други хора пък са много подозрителни.
В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това.
към втори вариант >>
Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите.
(втори вариант)
– Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа.
Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите.
Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята? Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
към втори вариант >>
В техния организъм има повече олово.
(втори вариант)
Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни.
В техния организъм има повече олово.
То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя?
към втори вариант >>
Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк?
(втори вариант)
Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите.
Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк?
Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята? Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
към втори вариант >>
То внася тази подозрителност, тази отрова в тях.
(втори вариант)
Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово.
То внася тази подозрителност, тази отрова в тях.
Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата.
към втори вариант >>
Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо?
(втори вариант)
– Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк?
Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо?
Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята? Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
към втори вариант >>
Е, какво да се направи с тях?
(втори вариант)
Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях.
Е, какво да се направи с тях?
– Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства?
към втори вариант >>
Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба?
(втори вариант)
Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо?
Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба?
Те нали живеят на земята? Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
към втори вариант >>
– Ще извадите излишното олово от ума им. Как?
(втори вариант)
Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях?
– Ще извадите излишното олово от ума им. Как?
– Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния.
към втори вариант >>
Те нали живеят на земята?
(втори вариант)
Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба?
Те нали живеят на земята?
Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
към втори вариант >>
– Има методи за това.
(втори вариант)
Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как?
– Има методи за това.
Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт.
към втори вариант >>
Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
(втори вариант)
Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята?
Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
към втори вариант >>
Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя?
(втори вариант)
В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това.
Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя?
– Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове.
към втори вариант >>
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях.
(втори вариант)
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях.
Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена.
към втори вариант >>
– Неустойчивост в чувствата.
(втори вариант)
То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя?
– Неустойчивост в чувствата.
Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях.
Не е така.
Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика?
към втори вариант >>
Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства?
(втори вариант)
Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата.
Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства?
– От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв.
към втори вариант >>
Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат.
(втори вариант)
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях. Не е така.
Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат.
Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика.
към втори вариант >>
– От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния.
(втори вариант)
– Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства?
– От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния.
Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето.
към втори вариант >>
Кога е научил той това изкуство?
(втори вариант)
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях. Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат.
Кога е научил той това изкуство?
И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни.
към втори вариант >>
Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт.
(втори вариант)
– Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния.
Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт.
Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
към втори вариант >>
И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли?
(втори вариант)
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях. Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство?
И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли?
– Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика.
към втори вариант >>
Така правят и с бакърените съдове.
(втори вариант)
Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт.
Така правят и с бакърените съдове.
Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа.
към втори вариант >>
– Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена.
(втори вариант)
После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях. Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли?
– Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена.
Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха.
към втори вариант >>
Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции.
(втори вариант)
– Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове.
Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции.
Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му.
към втори вариант >>
Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика?
(втори вариант)
Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена.
Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика?
– Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите?
към втори вариант >>
Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв.
(втори вариант)
Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции.
Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв.
То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света.
към втори вариант >>
– Няма разлика.
(втори вариант)
Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика?
– Няма разлика.
Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка?
към втори вариант >>
То е елементът на слънцето.
(втори вариант)
– От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв.
То е елементът на слънцето.
Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни.
към втори вариант >>
Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни.
(втори вариант)
Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика.
Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни.
Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини.
към втори вариант >>
Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
(втори вариант)
Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето.
Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си.
към втори вариант >>
Значи, няма разлика.
(втори вариант)
И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни.
Значи, няма разлика.
Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене.
към втори вариант >>
Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа.
(втори вариант)
Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече.
Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа.
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство.
към втори вариант >>
Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха.
(втори вариант)
– Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика.
Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха.
Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ!
към втори вариант >>
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му.
(втори вариант)
Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа.
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му.
Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели.
към втори вариант >>
Какво право има той да лови мухите?
(втори вариант)
Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха.
Какво право има той да лови мухите?
Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ! Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
към втори вариант >>
Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света.
(втори вариант)
Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му.
Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света.
Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
към втори вариант >>
Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка?
(втори вариант)
– Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите?
Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка?
– Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ! Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
към втори вариант >>
Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни.
(втори вариант)
То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света.
Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни.
Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство.
към втори вариант >>
– Оправдавате я по разни начини.
(втори вариант)
Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка?
– Оправдавате я по разни начини.
Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ! Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
към втори вариант >>
Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си.
(втори вариант)
Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни.
Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си.
И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство. Онзи излишък, който човек има в своята кръв, трябва да го остави на природата, тя да разполага с него както знае, а за себе си да остави само този материал, който е необходим за неговата кръв, който е необходим за поддържане на неговия живот.
към втори вариант >>
Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене.
(втори вариант)
Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини.
Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене.
Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ! Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
към втори вариант >>
И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство.
(втори вариант)
Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си.
И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство.
Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство. Онзи излишък, който човек има в своята кръв, трябва да го остави на природата, тя да разполага с него както знае, а за себе си да остави само този материал, който е необходим за неговата кръв, който е необходим за поддържане на неговия живот.
към втори вариант >>
Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ!
(втори вариант)
Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене.
Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ!
Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
към втори вариант >>
Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели.
(втори вариант)
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство.
Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели.
Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство. Онзи излишък, който човек има в своята кръв, трябва да го остави на природата, тя да разполага с него както знае, а за себе си да остави само този материал, който е необходим за неговата кръв, който е необходим за поддържане на неговия живот.
към втори вариант >>
Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
(втори вариант)
Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ!
Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.
към втори вариант >>
Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
(втори вариант)
Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели.
Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство. Онзи излишък, който човек има в своята кръв, трябва да го остави на природата, тя да разполага с него както знае, а за себе си да остави само този материал, който е необходим за неговата кръв, който е необходим за поддържане на неговия живот.
към втори вариант >>
Сега идва великото противоречие на живота.
(втори вариант)
Сега идва великото противоречие на живота.
Ние искаме да бъдем свободни. Как ще бъдем свободни, когато не знаем Истината? Може ли онзи човек, на когото ушите не са здрави, да слуша, да бъде свободен? Може ли онзи човек, на когото умът не е отворен, не е просветен, да бъде свободен да разрешава онези съществени въпроси, необходими за благото на неговия живот? Дето и да сте днес на служба, или в каквато партия, или в каквото религиозно общество да сте член, турете вашите разбирания за живота малко настрана [и] ще видите, че всичко зависи от способността, която притежавате, всичко зависи от вашата сила.
към втори вариант >>
Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство.
(втори вариант)
Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още.
Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство.
Онзи излишък, който човек има в своята кръв, трябва да го остави на природата, тя да разполага с него както знае, а за себе си да остави само този материал, който е необходим за неговата кръв, който е необходим за поддържане на неговия живот.
към втори вариант >>
Ние искаме да бъдем свободни.
(втори вариант)
Сега идва великото противоречие на живота.
Ние искаме да бъдем свободни.
Как ще бъдем свободни, когато не знаем Истината? Може ли онзи човек, на когото ушите не са здрави, да слуша, да бъде свободен? Може ли онзи човек, на когото умът не е отворен, не е просветен, да бъде свободен да разрешава онези съществени въпроси, необходими за благото на неговия живот? Дето и да сте днес на служба, или в каквато партия, или в каквото религиозно общество да сте член, турете вашите разбирания за живота малко настрана [и] ще видите, че всичко зависи от способността, която притежавате, всичко зависи от вашата сила. Питам: Откъде ще вземете тази сила?
към втори вариант >>
НАГОРЕ