НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
435
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
435
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Внушение / Внушението
,
МОК
, София, 10.10.1926г.,
Сега, кой от двамата е по-силен?
(втори вариант)
Питам: Как определяме ние силата на хората? По тяхната издръжливост. Допуснете, един човек е толкова издръжлив, тялото му е толкова еластично, един го бие, друг го бие, най-после се умори и другият, а гърбът му не усеща. Той седи, онзи.
Сега, кой от двамата е по-силен?
В психологическия свят съществува такова едно положение. Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове. Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали? От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали. Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира?
към втори вариант >>
В психологическия свят съществува такова едно положение.
(втори вариант)
Питам: Как определяме ние силата на хората? По тяхната издръжливост. Допуснете, един човек е толкова издръжлив, тялото му е толкова еластично, един го бие, друг го бие, най-после се умори и другият, а гърбът му не усеща. Той седи, онзи. Сега, кой от двамата е по-силен?
В психологическия свят съществува такова едно положение.
Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове. Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали? От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали. Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира? Има нещо скрито в пирамидите.
към втори вариант >>
Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове.
(втори вариант)
По тяхната издръжливост. Допуснете, един човек е толкова издръжлив, тялото му е толкова еластично, един го бие, друг го бие, най-после се умори и другият, а гърбът му не усеща. Той седи, онзи. Сега, кой от двамата е по-силен? В психологическия свят съществува такова едно положение.
Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове.
Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали? От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали. Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира? Има нещо скрито в пирамидите.
към втори вариант >>
Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали?
(втори вариант)
Допуснете, един човек е толкова издръжлив, тялото му е толкова еластично, един го бие, друг го бие, най-после се умори и другият, а гърбът му не усеща. Той седи, онзи. Сега, кой от двамата е по-силен? В психологическия свят съществува такова едно положение. Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове.
Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали?
От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали. Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира? Има нещо скрито в пирамидите.
към втори вариант >>
От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали.
(втори вариант)
Той седи, онзи. Сега, кой от двамата е по-силен? В психологическия свят съществува такова едно положение. Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове. Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали?
От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали.
Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира? Има нещо скрито в пирамидите.
към втори вариант >>
Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира?
(втори вариант)
Сега, кой от двамата е по-силен? В психологическия свят съществува такова едно положение. Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове. Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали? От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали.
Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира?
Има нещо скрито в пирамидите.
към втори вариант >>
Има нещо скрито в пирамидите.
(втори вариант)
В психологическия свят съществува такова едно положение. Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове - този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове. Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали? От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали. Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира?
Има нещо скрито в пирамидите.
към втори вариант >>
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила.
(втори вариант)
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила.
Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес. (- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа.
към втори вариант >>
Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес.
(втори вариант)
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила.
Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес.
(- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно.
към втори вариант >>
(- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се.
(втори вариант)
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила. Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес.
(- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се.
Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си.
към втори вариант >>
Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви.
(втори вариант)
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила. Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес. (- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се.
Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви.
Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате.
към втори вариант >>
Тази ръка за какво е дадена?
(втори вариант)
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила. Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес. (- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви.
Тази ръка за какво е дадена?
За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея?
към втори вариант >>
За работа.
(втори вариант)
Природата на всякого едного от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила. Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес. (- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена?
За работа.
Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте!
към втори вариант >>
Че, то е великото, работата е нещо разумно.
(втори вариант)
Ако вие бихте изучавали тая дълбока наука - сега няма да ви разправям, - само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес. (- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа.
Че, то е великото, работата е нещо разумно.
Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите.
към втори вариант >>
Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си.
(втори вариант)
(- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно.
Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си.
Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние.
към втори вариант >>
Сега, да видите какво може да почувствувате.
(втори вариант)
Ако вий измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си.
Сега, да видите какво може да почувствувате.
Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение.
към втори вариант >>
Какво се крие в нея?
(втори вариант)
Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате.
Какво се крие в нея?
Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си.
към втори вариант >>
Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте!
(втори вариант)
За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея?
Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте!
Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда.
към втори вариант >>
Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите.
(втори вариант)
Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте!
Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите.
Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави.
към втори вариант >>
Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние.
(втори вариант)
Вий не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите.
Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние.
Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете?
към втори вариант >>
Веднага ще придобиеш известно вдъхновение.
(втори вариант)
Сега, да видите какво може да почувствувате. Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние.
Веднага ще придобиеш известно вдъхновение.
Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви.
към втори вариант >>
Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си.
(втори вариант)
Какво се крие в нея? Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение.
Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си.
Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва.
към втори вариант >>
Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда.
(втори вариант)
Вий извадите я и я скриете, турите я в джеба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си.
Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда.
Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа.
към втори вариант >>
Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави.
(втори вариант)
Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда.
Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави.
Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа. Мислили ли сте какви са ръцете на математиците?
към втори вариант >>
Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете?
(втори вариант)
Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твойто състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави.
Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете?
Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа. Мислили ли сте какви са ръцете на математиците? По какво се отличават математиците - математически ръце има.
към втори вариант >>
Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви.
(втори вариант)
Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете?
Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви.
Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа. Мислили ли сте какви са ръцете на математиците? По какво се отличават математиците - математически ръце има.
към втори вариант >>
Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва.
(втори вариант)
Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви.
Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва.
То не се изтрива, но са листа. Мислили ли сте какви са ръцете на математиците? По какво се отличават математиците - математически ръце има.
към втори вариант >>
То не се изтрива, но са листа.
(втори вариант)
Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва.
То не се изтрива, но са листа.
Мислили ли сте какви са ръцете на математиците? По какво се отличават математиците - математически ръце има.
към втори вариант >>
Мислили ли сте какви са ръцете на математиците?
(втори вариант)
Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа.
Мислили ли сте какви са ръцете на математиците?
По какво се отличават математиците - математически ръце има.
към втори вариант >>
По какво се отличават математиците - математически ръце има.
(втори вариант)
Вий, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа. Мислили ли сте какви са ръцете на математиците?
По какво се отличават математиците - математически ръце има.
към втори вариант >>
В един окултен клас със закона на внушението ще си служите като един метод.
(втори вариант)
В един окултен клас със закона на внушението ще си служите като един метод.
Не прилагате ли закона на внушението, ще ви се случат работи нежелателни. Постепенно, не изведнаж, може да усилвате вашата памет, вашите способности. Мързелив си, сутрин не искаш да станеш, обръщаш се на една, на друга страна, може да си казваш, че си завършил своята еволюция - човек сам ще си определи какво трябва да работи.
към втори вариант >>
Не прилагате ли закона на внушението, ще ви се случат работи нежелателни.
(втори вариант)
В един окултен клас със закона на внушението ще си служите като един метод.
Не прилагате ли закона на внушението, ще ви се случат работи нежелателни.
Постепенно, не изведнаж, може да усилвате вашата памет, вашите способности. Мързелив си, сутрин не искаш да станеш, обръщаш се на една, на друга страна, може да си казваш, че си завършил своята еволюция - човек сам ще си определи какво трябва да работи.
към втори вариант >>
Постепенно, не изведнаж, може да усилвате вашата памет, вашите способности.
(втори вариант)
В един окултен клас със закона на внушението ще си служите като един метод. Не прилагате ли закона на внушението, ще ви се случат работи нежелателни.
Постепенно, не изведнаж, може да усилвате вашата памет, вашите способности.
Мързелив си, сутрин не искаш да станеш, обръщаш се на една, на друга страна, може да си казваш, че си завършил своята еволюция - човек сам ще си определи какво трябва да работи.
към втори вариант >>
Мързелив си, сутрин не искаш да станеш, обръщаш се на една, на друга страна, може да си казваш, че си завършил своята еволюция - човек сам ще си определи какво трябва да работи.
(втори вариант)
В един окултен клас със закона на внушението ще си служите като един метод. Не прилагате ли закона на внушението, ще ви се случат работи нежелателни. Постепенно, не изведнаж, може да усилвате вашата памет, вашите способности.
Мързелив си, сутрин не искаш да станеш, обръщаш се на една, на друга страна, може да си казваш, че си завършил своята еволюция - човек сам ще си определи какво трябва да работи.
към втори вариант >>
Една птица за пример може ли да копае?
(втори вариант)
Една птица за пример може ли да копае?
Птиците не копаят, но прозореца пробиват. Къртът какво прави? Цял ден ходи той, рови. Видях на Витоша кърт - голям куп е направил. Как я изхвърля, тази пръст?
към втори вариант >>
Птиците не копаят, но прозореца пробиват.
(втори вариант)
Една птица за пример може ли да копае?
Птиците не копаят, но прозореца пробиват.
Къртът какво прави? Цял ден ходи той, рови. Видях на Витоша кърт - голям куп е направил. Как я изхвърля, тази пръст? Половин метър има.
към втори вариант >>
Къртът какво прави?
(втори вариант)
Една птица за пример може ли да копае? Птиците не копаят, но прозореца пробиват.
Къртът какво прави?
Цял ден ходи той, рови. Видях на Витоша кърт - голям куп е направил. Как я изхвърля, тази пръст? Половин метър има. Наблюдавали ли сте кърта как изхвърля пръстта?
към втори вариант >>
Цял ден ходи той, рови.
(втори вариант)
Една птица за пример може ли да копае? Птиците не копаят, но прозореца пробиват. Къртът какво прави?
Цял ден ходи той, рови.
Видях на Витоша кърт - голям куп е направил. Как я изхвърля, тази пръст? Половин метър има. Наблюдавали ли сте кърта как изхвърля пръстта?
към втори вариант >>
2.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния!
Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си?
Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния!
” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала.
към беседата >>
Само по този начин ще се подмладите.
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете!
Само по този начин ще се подмладите.
Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца.
към беседата >>
” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска.
Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния!
” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска.
Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия.
към беседата >>
Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне.
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите.
Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне.
Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо.
към беседата >>
Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат?
не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска.
Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат?
” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм.
към беседата >>
Страданието се плаши от стария човек.
При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне.
Страданието се плаши от стария човек.
То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо?
към беседата >>
” - Много естествено, че ще ви притискат.
Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат?
” - Много естествено, че ще ви притискат.
Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия?
към беседата >>
То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията.
Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек.
То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията.
Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието.
към беседата >>
Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате?
Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат.
Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате?
- Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре.
към беседата >>
Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът!
Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията.
Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът!
Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо?
към беседата >>
- Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала.
Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате?
- Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала.
Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент.
към беседата >>
Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца.
Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът!
Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца.
Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея в ред и порядък.
към беседата >>
Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия.
” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала.
Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия.
Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват.
към беседата >>
Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо.
Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца.
Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо.
Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея в ред и порядък. “Аз затова се родих” - Защо?
към беседата >>
Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм.
Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия.
Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм.
Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее.
към беседата >>
Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо?
Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо.
Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо?
- За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея в ред и порядък. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.
към беседата >>
Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия?
” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм.
Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия?
- Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи.
към беседата >>
- За да живея в безсмъртието.
То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо?
- За да живея в безсмъртието.
“Аз затова се родих” - Защо? - За да живея в ред и порядък. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.
към беседата >>
- Косата им става остра, настръхва нагоре.
Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате? - Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия?
- Косата им става остра, настръхва нагоре.
В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява.
към беседата >>
“Аз затова се родих” - Защо?
Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът! Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието.
“Аз затова се родих” - Защо?
- За да живея в ред и порядък. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.
към беседата >>
В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент.
- Като ви разтрива по гърба с пръстите си, той придава на вашия организъм част от своята енергия, която ви е липсвала. Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре.
В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент.
Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
към беседата >>
- За да живея в ред и порядък.
Той търси млади, силни хора, с такива умове, които да обгръщат всички умове, и с такива сърца, които да обгръщат всички сърца. Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо?
- За да живея в ред и порядък.
“Аз затова се родих” - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.
към беседата >>
Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват.
Сегашните хора страдат или от недостиг на енергия, или от излишък на енергия. Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент.
Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват.
- Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
към беседата >>
“Аз затова се родих” - Защо?
Нашето благо е благо за всички хора, и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея в ред и порядък.
“Аз затова се родих” - Защо?
- За да живея, цъфтя и зрея.
към беседата >>
- Не, така не може да се живее.
Много хора имат изобилно електричество, но не могат да го използват, защото нямат магнетизъм, а електричеството не може да се използва правилно без магнетизъм. Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват.
- Не, така не може да се живее.
Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
към беседата >>
- За да живея, цъфтя и зрея.
Затова всеки трябва да каже: “Аз затова се родих.” - Защо? - За да живея в безсмъртието. “Аз затова се родих” - Защо? - За да живея в ред и порядък. “Аз затова се родих” - Защо?
- За да живея, цъфтя и зрея.
към беседата >>
Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи.
Какво се забелязва у хора, които имат излишък от електрическа енергия? - Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее.
Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи.
Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
към беседата >>
“Затова се родих.” - Защо?
“Затова се родих.” - Защо?
- Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава. Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света.
към беседата >>
Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява.
- Косата им става остра, настръхва нагоре. В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи.
Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява.
Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
към беседата >>
- Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава.
“Затова се родих.” - Защо?
- Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава.
Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света. Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват.
към беседата >>
Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
В организма на тия хора се забелязва отсъствие на вода, която играе роля на мек елемент. Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява.
Косата им е мека, добре прилегнала по главата.
към беседата >>
Слънцето не се разрушава.
“Затова се родих.” - Защо? - Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава.
Слънцето не се разрушава.
Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света. Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват. Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
към беседата >>
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си.
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си.
Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения.
към беседата >>
Разрушават се само тези неща, които човек е направил.
“Затова се родих.” - Защо? - Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава. Слънцето не се разрушава.
Разрушават се само тези неща, които човек е направил.
Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света. Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват. Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
към беседата >>
Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша.
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си.
Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша.
Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм.
към беседата >>
Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога.
“Затова се родих.” - Защо? - Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава. Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил.
Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога.
Много същества работят в света. Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват. Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
към беседата >>
Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци.
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша.
Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци.
И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм.
към беседата >>
Много същества работят в света.
“Затова се родих.” - Защо? - Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава. Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога.
Много същества работят в света.
Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват. Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
към беседата >>
И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм.
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци.
И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм.
По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество.
към беседата >>
Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват.
- Да свидетелствам Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава. Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света.
Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват.
Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
към беседата >>
По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма.
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм.
По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма.
Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието.
към беседата >>
Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
Слънцето не се разрушава. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества., а не са направени от Бога. Много същества работят в света. Къщите ни, например, които са направени от нас, изчезват.
Много от нашите мисли и желания също тъй изчезват, но Божественото в нас остава за вечни времена.
към беседата >>
Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения.
Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма.
Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения.
Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили.
към беседата >>
Христос казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” По същия начин и всеки от нас може да каже, защо се е родил в света.
Христос казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” По същия начин и всеки от нас може да каже, защо се е родил в света.
към беседата >>
Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм.
Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения.
Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм.
Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога.
към беседата >>
Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм.
Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм.
Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм.
Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон.
към беседата >>
Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество.
И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм.
Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество.
Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога.
към беседата >>
Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието.
По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество.
Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието.
Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си.
към беседата >>
Аз не говоря за механическите сили.
Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието.
Аз не говоря за механическите сили.
Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си. Само по този начин човек може да работи с Бога.
към беседата >>
Магнетизмът е сила, която изтича от Бога.
Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили.
Магнетизмът е сила, която изтича от Бога.
И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си. Само по този начин човек може да работи с Бога.
към беседата >>
И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон.
Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм. Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога.
И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон.
И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си. Само по този начин човек може да работи с Бога.
към беседата >>
И електричеството също произтича от Бога.
Вие не можете да вложите никаква култура в ума си, ако не внесете в него електричество. Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон.
И електричеството също произтича от Бога.
Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си. Само по този начин човек може да работи с Бога.
към беседата >>
Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си.
Електричеството и магнетизмът са живи сили, които съществуват едновременно и в подсъзнанието. Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога.
Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си.
Само по този начин човек може да работи с Бога.
към беседата >>
Само по този начин човек може да работи с Бога.
Аз не говоря за механическите сили. Магнетизмът е сила, която изтича от Бога. И когато се говори за Любов към Бога, това разбира, че ние съзнаваме този Божествен закон. И електричеството също произтича от Бога. Значи, като слизат тия две сили от Бога, магнетизмът влиза в сърцето, а електричеството в ума на човека, и посредством тях той може да премахне всички препятствия, които среща на пътя си.
Само по този начин човек може да работи с Бога.
към беседата >>
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот.
Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща.
към беседата >>
Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот.
Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш.
Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава.
към беседата >>
Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот. Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш.
Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива.
Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е.
към беседата >>
Друг път среща друго дете, и него набива.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот. Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива.
Друг път среща друго дете, и него набива.
След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото.
към беседата >>
След това среща трето, четвърто, и тях набива.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот. Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива.
След това среща трето, четвърто, и тях набива.
В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко.
към беседата >>
В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот. Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива.
В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща.
Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч.
към беседата >>
Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава.
Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща.
Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава.
Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде!
към беседата >>
Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е.
Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава.
Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е.
има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?
към беседата >>
има и по-високо съзнание от неговото.
Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е.
има и по-високо съзнание от неговото.
По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това.
към беседата >>
По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко.
След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото.
По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко.
Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат.
към беседата >>
Някой човек отива в едно събрание да държи реч.
В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко.
Някой човек отива в едно събрание да държи реч.
Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма.
към беседата >>
Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде!
Случва се, обаче, друго дете, по-силно от него, го среща на улицата, хваща го, набива го, тупва го на земята и си заминава. Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч.
Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде!
” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е.
към беседата >>
” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?
Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде!
” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?
” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие.
към беседата >>
” - Много причини има за това.
има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?
” - Много причини има за това.
Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля.
към беседата >>
Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат.
По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това.
Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат.
Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото.
към беседата >>
Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма.
Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат.
Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма.
Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти.
към беседата >>
Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е.
Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде! ” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма.
Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е.
нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място.
към беседата >>
нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие.
” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана патица, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума? ” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е.
нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие.
Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
към беседата >>
Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля.
” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие.
Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля.
На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
към беседата >>
“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор.
“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор.
Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему. Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека. Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос. Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”
към беседата >>
На първо място великото в света, а после малкото.
Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля.
На първо място великото в света, а после малкото.
Първо Бог, а после ти. Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
към беседата >>
Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему.
“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор.
Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему.
Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека. Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос. Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”
към беседата >>
Първо Бог, а после ти.
Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото.
Първо Бог, а после ти.
Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
към беседата >>
Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека.
“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор. Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему.
Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека.
Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос. Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”
към беседата >>
Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място.
Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти.
Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място.
Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
към беседата >>
Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос.
“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор. Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему. Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека.
Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос.
Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”
към беседата >>
Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най - безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място.
Ето защо ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот.
към беседата >>
Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”
“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор. Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему. Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека. Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос.
Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”
към беседата >>
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света.
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света.
Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават!
към беседата >>
Казва му Пилат: “Що е Истина?
Казва му Пилат: “Що е Истина?
” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина.
към беседата >>
Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място.
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света.
Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място.
Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави.
към беседата >>
” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина.
Казва му Пилат: “Що е Истина?
” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина.
Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина.
към беседата >>
Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си.
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място.
Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си.
Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия!
към беседата >>
Това, което не може да се определи, то е Истина.
Казва му Пилат: “Що е Истина? ” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина.
Това, което не може да се определи, то е Истина.
Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
към беседата >>
Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание.
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си.
Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание.
В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място.
към беседата >>
Това, което не може да се обгърне, то е Истина.
Казва му Пилат: “Що е Истина? ” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина.
Това, което не може да се обгърне, то е Истина.
Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
към беседата >>
В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика.
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание.
В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика.
Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
към беседата >>
Това, което не може да се постигне, то е Истина.
Казва му Пилат: “Що е Истина? ” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина.
Това, което не може да се постигне, то е Истина.
Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
към беседата >>
Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават!
Христос е казал: “Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам той да послужи.” Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика.
Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават!
Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
към беседата >>
Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина.
Казва му Пилат: “Що е Истина? ” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина.
Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина.
Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
към беседата >>
Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави.
Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават!
Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави.
На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
към беседата >>
Това, което съживява човека, то е Истина.
” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина.
Това, което съживява човека, то е Истина.
Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
към беседата >>
На България не е позволено да се разправя с оръжия!
Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави.
На България не е позволено да се разправя с оръжия!
Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
към беседата >>
Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина.
Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.
към беседата >>
Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място.
Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия!
Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място.
Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
към беседата >>
Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието.
Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието.
Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут. Там дето има смут, няма Любов.
към беседата >>
Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно почетно място.
Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.
към беседата >>
Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут.
Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието.
Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут.
Там дето има смут, няма Любов.
към беседата >>
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила!
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила!
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава.
към беседата >>
Там дето има смут, няма Любов.
Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието. Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут.
Там дето има смут, няма Любов.
към беседата >>
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави.
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила!
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави.
Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде.
към беседата >>
Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света.
Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света.
Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.
към беседата >>
Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди.
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила! ” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави.
Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди.
Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея.
към беседата >>
Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света.
Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.
към беседата >>
Де е тази културна младеж?
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила! ” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди.
Де е тази културна младеж?
- Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали.
към беседата >>
Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.
Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света. Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място.
Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.
към беседата >>
- Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали.
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила! ” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж?
- Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали.
Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате.
към беседата >>
Третото изречение се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека?
Третото изречение се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека?
- Плодовете са храна за живота, а без храна животът не може да се поддържа.
към беседата >>
Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава.
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила! ” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали.
Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава.
Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода.
към беседата >>
- Плодовете са храна за живота, а без храна животът не може да се поддържа.
Третото изречение се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека?
- Плодовете са храна за живота, а без храна животът не може да се поддържа.
към беседата >>
Такива идеи има навсякъде.
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава.
Такива идеи има навсякъде.
Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път.
към беседата >>
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа?
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа?
- Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва.
към беседата >>
Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея.
Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде.
Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея.
Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате.
към беседата >>
- Любовта.
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа?
- Любовта.
Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде.
към беседата >>
Днес се изисква младеж, родена с идеали.
Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея.
Днес се изисква младеж, родена с идеали.
Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става.
към беседата >>
Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината.
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? - Любовта.
Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината.
Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
към беседата >>
Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате.
- Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали.
Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате.
Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
към беседата >>
Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум.
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? - Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината.
Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум.
Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
към беседата >>
Тази младеж се нуждае само от малко вода.
Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате.
Тази младеж се нуждае само от малко вода.
Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
към беседата >>
Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си.
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? - Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум.
Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си.
Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
към беседата >>
Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път.
Такива идеи има навсякъде. Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода.
Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път.
Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
към беседата >>
Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва.
Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? - Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си.
Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва.
Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
към беседата >>
Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате.
Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път.
Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате.
Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
към беседата >>
Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде.
- Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва.
Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде.
Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
към беседата >>
Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става.
Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате.
Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става.
Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
към беседата >>
Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде.
Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.
към беседата >>
Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
Казвате: “Ние ще напътваме младежта.” - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с малко вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: “Ние, старите, ще възпитаваме младежта.” - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава и все по-лошо става.
Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме.
към беседата >>
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот.
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот.
От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението.
към беседата >>
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече.
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече.
Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат.
към беседата >>
От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е.
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот.
От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е.
между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.
към беседата >>
Така е, тази култура от ден на ден умира.
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече.
Така е, тази култура от ден на ден умира.
Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи.
към беседата >>
между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие.
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е.
между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие.
И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека.
към беседата >>
Каква култура е съвременната?
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече. Така е, тази култура от ден на ден умира.
Каква култура е съвременната?
Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става.
към беседата >>
И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира.
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие.
И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н.
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече. Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната?
Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н.
След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон.
към беседата >>
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието.
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието.
Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения.
към беседата >>
След всичко това казват, че имало прогрес.
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече. Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н.
След всичко това казват, че имало прогрес.
Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота.
към беседата >>
Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението.
Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот. От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието.
Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението.
Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение?
към беседата >>
Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат.
Един учен германец казва, че съвременната култура залязва вече. Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес.
Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат.
Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят.
към беседата >>
Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.
От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението.
Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.
И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание.
към беседата >>
Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи.
Така е, тази култура от ден на ден умира. Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат.
Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи.
И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си.
към беседата >>
И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека.
между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.
И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека.
Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм.
към беседата >>
И действително, така става.
Каква култура е съвременната? Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи.
И действително, така става.
Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите.
към беседата >>
Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва.
И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека.
Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва.
Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си.
към беседата >>
Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон.
Четете по вестниците, че еди-колко си души са паднали от аероплан и се убили, еди-колко хора има убити във войните, еди-колко параходи потънали в моретата и океаните, еди-колко къщи изгорели и т.н. След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става.
Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон.
Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието.
към беседата >>
Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения.
Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва.
Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения.
Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си?
към беседата >>
Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота.
След всичко това казват, че имало прогрес. Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон.
Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота.
В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист?
към беседата >>
Що е разширение?
Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения.
Що е разширение?
Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите.
към беседата >>
В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят.
Като се проследят внимателно статистическите сведения, в тях се вижда едно предсказване на събитията, или на произшествията, които има да се случат. Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота.
В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят.
Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време.
към беседата >>
Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание.
Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение?
Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание.
Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт.
към беседата >>
Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си.
Според някои данни се определя, че тази година, например, ще изгорят известен брой къщи. И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят.
Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си.
Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен?
към беседата >>
Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм.
И всички противоречия в съвременния живот, както и всички скърби и страдания, радости и веселия, произтичат от разбирането или от неразбирането на тия две направления в съзнанието на човека. Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание.
Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм.
Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй?
към беседата >>
Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите.
И действително, така става. Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си.
Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите.
Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време.
към беседата >>
Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си.
Понякога човек се разширява или ограничава повече, отколкото трябва. Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм.
Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си.
Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй? ”
към беседата >>
Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието.
Онези, които констатират този факт, казват: “Природен закон е това.” - Не, това не е резултат на някакъв разумен природен закон. Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите.
Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието.
Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек.
към беседата >>
Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си?
Не е опасно да се разшири човек, но трябва да съзнава, че се е разширил, за да не изпадне в заблуждения. Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си.
Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си?
Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй? ”
към беседата >>
Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист?
Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хорота. В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието.
Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист?
- От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува.
към беседата >>
Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите.
Що е разширение? Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си?
Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите.
Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй? ”
към беседата >>
- От скоро време.
В бъдещата култура, в културата на шестата раса, хората няма да умират, както сега, без тяхно желание, но ще си заминават, когато те пожелаят. Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист?
- От скоро време.
За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал.
към беседата >>
Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт.
Ние си представяме разширения човек, като голяма, обемиста форма, която се нуждае от много съдържание. Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите.
Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт.
Ще кажете: “Как тъй? ”
към беседата >>
За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен?
Човек ще идва тогава, като странник, като чужденец на земята, ще поживее 40-50 или повече години, и като реши да си замине, ще повика приятелите си и ще им каже: “Аз поживях достатъчно на земята, сега вече заминавам за отечеството си. Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време.
За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен?
- От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал. - Това е само написано изречение.
към беседата >>
Ще кажете: “Как тъй?
Представете си, че сте взели един голям чувал, който тежи празен един килограм. Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт.
Ще кажете: “Как тъй?
”
към беседата >>
- От скоро време.
Попове няма да викате да ме опяват, в земята няма да ме заравяте и на гробища няма да ме носите. Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен?
- От скоро време.
Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал. - Това е само написано изречение. Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
”
Вие го напълвате догоре с жито, около стотина килограма, и го туряте на гърба си. Питам: Има ли смисъл да носите такъв тежък чувал на гърба си? Вие ще кажете: “Аз ще платя някому да ми носи чувала.” Това е лесно - друг да носи вашия чувал срещу известно възнаграждение, но изкуството е вие сами да си го носите. Всеки човек, който плаща на други да носят чувала му, свършва със смърт. Ще кажете: “Как тъй?
”
към беседата >>
Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек.
Аз ще стана невидим, като Христа, и ще се възнеса нагоре в приготвеното за мене жилище.” Ще кажете: “Това може да направи само Христос.” Не, това може да стане и с всеки човек, който е достигнал безсмъртието, който живее с вечните идеали на Битието. Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време.
Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек.
От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал. - Това е само написано изречение. Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
Ще ви обясня тази идея с един прост пример.
Ще ви обясня тази идея с един прост пример.
Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца?
към беседата >>
От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува.
Казват за някого: “Този човек е евангелист.” Питам: от кога е станал евангелист? - От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек.
От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува.
Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал. - Това е само написано изречение. Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра.
Ще ви обясня тази идея с един прост пример.
Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра.
За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание.
към беседата >>
Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал.
- От скоро време. За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува.
Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал.
- Това е само написано изречение. Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца.
Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра.
За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца.
Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него.
към беседата >>
- Това е само написано изречение.
За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал.
- Това е само написано изречение.
Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него.
Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца.
Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него.
Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него.
към беседата >>
Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
- От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал. - Това е само написано изречение.
Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца.
Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него.
Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца.
Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът.
към беседата >>
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира.
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира.
Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора. Не мислете, че благата в света са достояние само за едного. Благостта, това е израз на морала. Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него.
към беседата >>
Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца?
Ще ви обясня тази идея с един прост пример. Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца.
Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца?
Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>
Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва!
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира.
Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва!
Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора. Не мислете, че благата в света са достояние само за едного. Благостта, това е израз на морала. Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него. Такъв е моралът на безсмъртието.
към беседата >>
Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание.
Допуснете, че вие влизате с чувала си, пълен със злато, в един кладенец, дълбок около стотина метра. За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца?
Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание.
Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>
Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора.
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва!
Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора.
Не мислете, че благата в света са достояние само за едного. Благостта, това е израз на морала. Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него. Такъв е моралът на безсмъртието.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него.
За тази цел сте наели един слуга, комуто ще платите, за да ви помогне при изнасянето на чувала от кладенеца. Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание.
Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него.
Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>
Не мислете, че благата в света са достояние само за едного.
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора.
Не мислете, че благата в света са достояние само за едного.
Благостта, това е израз на морала. Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него. Такъв е моралът на безсмъртието.
към беседата >>
Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него.
Слугата започва да изнася чувала със златото навън, а вие стоите долу в кладенеца, чакате да излезе първо слугата, а вие след него. Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него.
Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него.
Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>
Благостта, това е израз на морала.
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора. Не мислете, че благата в света са достояние само за едного.
Благостта, това е израз на морала.
Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него. Такъв е моралът на безсмъртието.
към беседата >>
Такъв е законът.
Обаче от тежестта на златото, чувалът пада от гърба на слугата чак до дъното на кладенеца. Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него.
Такъв е законът.
Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>
Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него.
И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора. Не мислете, че благата в света са достояние само за едного. Благостта, това е израз на морала.
Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него.
Такъв е моралът на безсмъртието.
към беседата >>
Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
Какво ще стане с вас, който чакате долу в кладенеца? Ето защо, аз казвам на съвременните хора: Не оставяйте вашия чувал със злато на гърба на другите, защото чувалът ще падне, и златото ще се върне при вас, но ще ви създаде голямо нещастие и страдание. Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът.
Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.
към беседата >>
Такъв е моралът на безсмъртието.
Обаче, никога не желайте повече, отколкото ви трябва! Живеете ли така, бъдещата култура ще донесе блага за всички хора. Не мислете, че благата в света са достояние само за едного. Благостта, това е израз на морала. Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества, без изключение; той трябва да бъде благ и за животните, и за растенията, и за всички останали същества, които са под него.
Такъв е моралът на безсмъртието.
към беседата >>
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията.
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията.
Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството.
към беседата >>
Представете си, че тази култура е дошла вече.
Представете си, че тази култура е дошла вече.
Какво щеше да бъде нашето положение? Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения.
към беседата >>
Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв.
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията.
Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв.
Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята.
към беседата >>
Какво щеше да бъде нашето положение?
Представете си, че тази култура е дошла вече.
Какво щеше да бъде нашето положение?
Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул?
към беседата >>
Кой човек е истински християнин?
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията. Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв.
Кой човек е истински християнин?
Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината.
към беседата >>
Какви щяхме да бъдем тогава?
Представете си, че тази култура е дошла вече. Какво щеше да бъде нашето положение?
Какви щяхме да бъдем тогава?
Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат.
към беседата >>
Как познавате това?
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията. Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин?
Как познавате това?
Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината.
към беседата >>
Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова?
Представете си, че тази култура е дошла вече. Какво щеше да бъде нашето положение? Какви щяхме да бъдем тогава?
Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова?
Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум?
към беседата >>
Преди всичко защо е дошъл Христос на земята?
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията. Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това?
Преди всичко защо е дошъл Христос на земята?
Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде.
към беседата >>
Нямаше да ходиш.
Представете си, че тази култура е дошла вече. Какво щеше да бъде нашето положение? Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова?
Нямаше да ходиш.
Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството.
Съвременните хора нямат предвид този закон в живота си и се чудят защо идват страданията и нещастията. Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята?
Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството.
- Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха.
към беседата >>
Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения.
Представете си, че тази култура е дошла вече. Какво щеше да бъде нашето положение? Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш.
Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения.
Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина.
към беседата >>
- Не само затова дойде Христос на земята.
Те изучават философията на християнството и казват, че еди-кой си човек е истински християнин, а еди-кой си не е такъв. Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството.
- Не само затова дойде Христос на земята.
Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете.
към беседата >>
Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул?
Какво щеше да бъде нашето положение? Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения.
Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул?
Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили.
към беседата >>
Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината.
Кой човек е истински християнин? Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята.
Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината.
Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст.
към беседата >>
Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат.
Какви щяхме да бъдем тогава? Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул?
Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат.
Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка.
към беседата >>
Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината.
Как познавате това? Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината.
Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината.
Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате.
към беседата >>
Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум?
Казвам на едного: ако новата култура е дошла на земята, ти щеше ли да ходиш от врата на врата да хлопаш, да искаш това-онова? Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат.
Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум?
Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили?
към беседата >>
Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде.
Преди всичко защо е дошъл Христос на земята? Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината.
Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде.
Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!
към беседата >>
Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят.
Нямаше да ходиш. Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум?
Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят.
Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето.
към беседата >>
Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха.
Съвременните хора мислят, че Христос дойде в света да пострада, за да спаси човечеството. - Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде.
Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха.
С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота.
към беседата >>
Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина.
Ти щеше да бъдеш един от безсмъртните хора, всеки момент щеше да виждаш, кой какво прави и нямаше да изпадаш в заблуждения. Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят.
Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина.
Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам?
към беседата >>
С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете.
- Не само затова дойде Христос на земята. Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха.
С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете.
Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също.
към беседата >>
Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили.
Някой казва: “Аз чух да се говори еди-какво си по дадена работа.” Питам: вярно, истинно ли е това, което си чул? Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина.
Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили.
Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо?
към беседата >>
Аз не нося такъв кръст.
Той казва: “Аз затова се родих, да свидетелствам Истината.” Че Христос дошъл да спаси света, това е частично разбиране на Истината. Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете.
Аз не нося такъв кръст.
Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях.
към беседата >>
Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка.
Докато хората ходят с чуто и казано, големи простаци ще бъдат. Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили.
Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка.
- Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние.
към беседата >>
Вие можете да правите с мене, каквото си искате.
Че той искал да ни покаже, как да пренасяме страданията - с търпение и смирение - и това е частично разбиране на Истината. Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст.
Вие можете да правите с мене, каквото си искате.
Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата.
към беседата >>
- Как, малка разлика ли е един милион мили?
Някои казват: “Кант написал книгата за “Чистия разум.” Каква е тази наука за чистия разум? Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка.
- Как, малка разлика ли е един милион мили?
Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса.
към беседата >>
Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!
Казвате: “Добър пример ни даде Христос, като носи своя кръст до Голгота.” - Преди всичко Христос носи кръста си само донякъде. Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате.
Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!
” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове.
към беседата >>
Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето.
Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакъв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили?
Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето.
Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее.
към беседата >>
” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота.
Оттам насетне Той го хвърли на земята и други го поеха. С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя!
” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота.
Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е.
към беседата >>
Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам?
Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето.
Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам?
Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н.
към беседата >>
Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също.
С това Той искаше да каже на хората: “Този кръст е за вас, вие го носете. Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота.
Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също.
Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота.
към беседата >>
Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо?
Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам?
Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо?
- Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура.
към беседата >>
Те мислят, че това е някаква благодат за тях.
Аз не нося такъв кръст. Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също.
Те мислят, че това е някаква благодат за тях.
- Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава?
към беседата >>
- Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние.
Казвате: “Значи, разстоянието е или 92, или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка. - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо?
- Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние.
Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях.
към беседата >>
- Това се дължи на неразбиране на нещата.
Вие можете да правите с мене, каквото си искате. Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях.
- Това се дължи на неразбиране на нещата.
Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия!
към беседата >>
Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса.
- Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние.
Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса.
Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце.
към беседата >>
Няма защо да се носят кръстове.
Може да ме биете, може да ме разпъвате на кръст, да се гаврите над мене, но аз кръст не нося, прав ходя! ” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата.
Няма защо да се носят кръстове.
Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това.
към беседата >>
Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее.
Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави в пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса.
Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее.
На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки.
към беседата >>
Ние трябва да се освободим от кръста, т.е.
” Изправи се Христос и пое своя път към Голгота. Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове.
Ние трябва да се освободим от кръста, т.е.
от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща.
към беседата >>
На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н.
Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее.
На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н.
Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина.
към беседата >>
от страданията в живота.
Днес съвременните хора навред кръстове турят, все кръстове правят: по вратовете им кръстове висят, по стените - също. Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е.
от страданията в живота.
Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така?
към беседата >>
Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура.
Някой казва: “Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си.” - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н.
Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура.
Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
към беседата >>
Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава?
Те мислят, че това е някаква благодат за тях. - Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота.
Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава?
Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него.
към беседата >>
Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях.
- Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура.
Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях.
Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи!
към беседата >>
Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия!
- Това се дължи на неразбиране на нещата. Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава?
Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия!
” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора.
към беседата >>
Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце.
Между слънцето и земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях.
Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце.
Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво.
към беседата >>
” И наистина право е това.
Няма защо да се носят кръстове. Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия!
” И наистина право е това.
Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща.
към беседата >>
Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки.
Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце.
Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки.
Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си.
към беседата >>
Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща.
Ние трябва да се освободим от кръста, т.е. от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това.
Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща.
Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща. По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
към беседата >>
Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина.
На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки.
Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина.
Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>
Защо е така?
от страданията в живота. Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща.
Защо е така?
- Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща. По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
към беседата >>
Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина.
Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>
- Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него.
Защо трябва сами да си туряме страдания, и след всичко това да казваме, че волята Божия е такава? Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така?
- Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него.
Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща. По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
към беседата >>
В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи!
Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи!
” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>
Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора.
Съдията наказва престъпника, а после казва: “Такава е волята Божия.” Учителят пъди непослушния ученик от училището, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някоя майка ражда хилаво дете, а после казва: “Такава е волята Божия.” Някой проповядва криво учение и казва: “Такава е волята Божия.” Някой поет написва едно лошо произведение и казва: “Такава е волята Божия.” За всичко, което правим, добро или лошо, казваме: “Такава е волята Божия! ” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него.
Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора.
Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща. По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
към беседата >>
” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво.
Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи!
” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво.
Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>
Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща.
” И наистина право е това. Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора.
Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща.
По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
към беседата >>
Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си.
Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво.
Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си.
Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>
По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? - Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. Същото нещо могат да направят и правят и съвременните хора. Като разместват думите от някои лоши работи, от тях стават отлични неща; като разместват думите на някои отлични работи, от тях стават лоши неща.
По същия начин и хората в своя живот разместват мислите и чувствата си, и създават от тях добри и лоши неща.
към беседата >>
Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си.
Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота.
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота.
Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното?
към беседата >>
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си.
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си.
Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието. Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава.
към беседата >>
Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път.
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота.
Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път.
Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога?
към беседата >>
Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието.
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си.
Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието.
Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново.
към беседата >>
Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа.
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път.
Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа.
Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот?
към беседата >>
Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение.
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си. Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието.
Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение.
Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти.
към беседата >>
Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си?
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа.
Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си?
Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес?
към беседата >>
Работете, за да се усилите!
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си. Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието. Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение.
Работете, за да се усилите!
- Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти. Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов.
към беседата >>
Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога.
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си?
Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога.
Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това.
към беседата >>
- Ама аз съм сприхав човек.
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си. Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието. Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите!
- Ама аз съм сприхав човек.
- Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти. Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов. Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
Може да се предполагат много неща, но кое е вярното?
Съвременните хора са изопачили своите мисли и чувства, изгубили са тяхната първоначална чистота. Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога.
Може да се предполагат много неща, но кое е вярното?
Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят.
към беседата >>
- Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава.
Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си. Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието. Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек.
- Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава.
Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти. Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов. Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога?
Аз често наблюдавам хората, изучавам техните мисли и чувства и прави изчисления, доколко те са се отклонили от правия път. Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното?
Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога?
Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост?
към беседата >>
Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново.
Казвате: “За нас е важно сега, да преживеем, както и да е, няма какво да мислим за безсмъртието. Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава.
Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново.
За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти. Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов. Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот?
Виждам някой млад проповедник, току-що дошъл от странство, дето свършил по богословие, влиза в стаята си, затваря вратите и прозорците, спуща пердетата си и не излиза вън няколко часа. Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога?
Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот?
Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили.
към беседата >>
За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти.
Ние сме слаби хора, безсмъртието не е постижимо за нас.” - Че сте слаби, това не е извинение. Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново.
За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти.
Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов. Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
Какво ще придобият те от този си интерес?
Стоят някои хора отвън, наблюдават цялата работа и си мислят: “Какво ли прави този проповедник там в стаята си? Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот?
Какво ще придобият те от този си интерес?
Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили?
към беседата >>
Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов.
Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти.
Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов.
Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това.
Или някой важен, тайнствен гост ще му е дошъл, та се е затворил тъй херметически вътре, или някоя млада мома го е посетила.” Едва ли ще се намери един човек между всички, който да предположи, че този млад проповедник, който се намира в началото на своята работа, се моли на Бога. Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес?
Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това.
Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили? - Не е верен.
към беседата >>
Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
- Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти. Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов.
Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят.
Може да се предполагат много неща, но кое е вярното? Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това.
Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят.
Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили? - Не е верен. Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
към беседата >>
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи.
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи.
Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело.
към беседата >>
Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост?
Важно е, защо се интересуват хората от това, какво прави този проповедник в стаята си: дали някой гост му е дошъл, или някоя млада мома го е посетила, или се моли на Бога? Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят.
Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост?
Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили? - Не е верен. Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
към беседата >>
Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”.
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи.
Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”.
Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!
към беседата >>
Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили.
Отде и как се е зародил този интерес у хората, да знаят, какво прави този млад човек в стаята си и какъв е неговият интимен живот? Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост?
Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили.
Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили? - Не е верен. Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
към беседата >>
Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото.
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи. Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”.
Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото.
Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура.
към беседата >>
Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили?
Какво ще придобият те от този си интерес? Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили.
Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили?
- Не е верен. Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
към беседата >>
Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото.
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи. Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото.
Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото.
Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места.
към беседата >>
- Не е верен.
Казват: “Поне ще научим, какво прави в стаята си.” Като научат какво прави в стаята си, дали е сам или не, кой му е дошъл на гости, ще разкажат това нещо на този, на онзи, а те от своя страна на други, и по такъв начин, в най-скоро време, много хора ще узнаят това. Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили?
- Не е верен.
Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
към беседата >>
Това се вижда навсякъде в света.
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи. Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото.
Това се вижда навсякъде в света.
Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално.
към беседата >>
Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
Все едно че са издали обявление, с което изнасят една новина пред целия свят. Питам: Какво ценно са научили и придобили тия хора от факта, че при еди-кой си млад проповедник е дошъл този или онзи гост? Такива неща изучават и съвременните астрономи, като казват, например, че според техните изчисления, разстоянието от земята до слънцето е около 92-93 милиона мили. Верен ли е наистина този факт, че разстоянието от земята до слънцето е точно толкова мили? - Не е верен.
Трябва да се намери онази Божествена книга, в която Бог математически точно е определил разстоянието на земята от слънцето, или на слънцето от земята.
към беседата >>
Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело.
Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи. Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света.
Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело.
Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея.
към беседата >>
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни.
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни.
Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници?
към беседата >>
Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!
Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело.
Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!
” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време.
към беседата >>
Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински.
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни.
Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински.
Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници? - Нищо не придобивам.
към беседата >>
” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура.
Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!
” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура.
Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини.
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни. Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински.
Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини.
Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници? - Нищо не придобивам.
към беседата >>
Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места.
Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура.
Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места.
Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието.
към беседата >>
Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници.
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни. Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини.
Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници.
И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници? - Нищо не придобивам.
към беседата >>
Под слава Божия не разбираме нещо нереално.
Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места.
Под слава Божия не разбираме нещо нереално.
Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях.
към беседата >>
И едното е възможно, и другото е възможно.
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни. Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници.
И едното е възможно, и другото е възможно.
Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници? - Нищо не придобивам.
към беседата >>
Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея.
Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално.
Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея.
Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя.
към беседата >>
Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници?
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни. Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно.
Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници?
- Нищо не придобивам.
към беседата >>
Старата култура вече отживява своето време.
Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога! ” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея.
Старата култура вече отживява своето време.
Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя. Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
към беседата >>
- Нищо не придобивам.
Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници?
- Нищо не придобивам.
към беседата >>
Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора.
” В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време.
Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора.
“Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя. Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
към беседата >>
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот.
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот.
В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно. Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот.
към беседата >>
“Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието.
Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора.
“Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието.
Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя. Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
към беседата >>
В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно.
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот.
В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно.
Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето.
към беседата >>
Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях.
Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието.
Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях.
Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя. Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
към беседата >>
Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете.
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот. В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно.
Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете.
Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията?
към беседата >>
Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя.
Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях.
Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя.
Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
към беседата >>
Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува.
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот. В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно. Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете.
Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува.
То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава?
към беседата >>
Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя.
Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.
към беседата >>
То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот.
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот. В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно. Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува.
То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот.
Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит?
към беседата >>
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания.
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания.
Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите? ” - Проверете. Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно? Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината? Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
към беседата >>
Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот.
Ние можем да ви приведем ред примери, ред заключения, които да осмислят сегашния ви живот във връзка с миналия и с бъдещия ви живот. В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно. Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот.
Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот.
Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”.
към беседата >>
Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите?
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания.
Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите?
” - Проверете. Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно? Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината? Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
към беседата >>
Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето.
В духовния живот съществуват и минало, и настояще, и бъдеще, които действат едновременно. Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот.
Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето.
Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията.
към беседата >>
” - Проверете.
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания. Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите?
” - Проверете.
Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно? Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината? Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
към беседата >>
Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията?
Аз няма да ви обяснявам тия неща, но казвам, че по тия въпроси има писани много книги, които вие можете да прочетете. Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето.
Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията?
Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие.
към беседата >>
Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно?
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания. Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите? ” - Проверете.
Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно?
Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината? Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
към беседата >>
Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава?
Едно е важно за вас: да знаете, че минало съществува. То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията?
Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава?
Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие. Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
към беседата >>
Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината?
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания. Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите? ” - Проверете. Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно?
Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината?
Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
към беседата >>
Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит?
То не е минало, но съществува едновременно с вас, като тил зад вас - тил на вашия сегашен живот. Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава?
Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит?
При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие. Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
към беседата >>
Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
От всички съвременни хора сега се изисква абсолютна, положителна вяра, а не вярвания. Вие може да кажете: “Вярно ли е всичко това, което говорите? ” - Проверете. Мислите ли че всичко, което се доказва е вярно? Мислите ли, че всички факти, които мога да ви наведат по един въпрос, представляват Истината?
Всяко нещо е дотолкова вярно, доколкото всеки човек може да бъде отворена книга, която да отваря и да чете от нея.
към беседата >>
При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”.
Бъдещето е пред лицето ви, а настоящето е това, върху което сега градите вашия живот. Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит?
При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”.
В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие. Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
към беседата >>
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си.
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си.
Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето.
към беседата >>
В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията.
Дърветата се намират в това положение именно: те живеят в настоящето. Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”.
В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията.
Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие. Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
към беседата >>
Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя?
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си.
Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя?
Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той?
към беседата >>
Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие.
Питам: защо първата жена в рая трябваше да се спре пред едно дърво и там да бъде изкушавана от змията? Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията.
Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие.
Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
към беседата >>
Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде?
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си. Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя?
Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде?
- Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания?
към беседата >>
Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
Защо не се спря пред някоя канара или пред някой извор и там дяволът да я изкушава? Или пък защо не беше в някоя къща и там да бъде подложена на този изпит? При това, казват, че туй дърво се наричало “дърво за познаване на доброто и злото”. В окултен смисъл, под думата “дърво” се разбира цяла епоха, цяла култура, която е предшествала културата на змията. Следователно във всички тогавашни растения е имало стремеж да добият устойчивост, якост, да завършат своето развитие.
Змията пък представляваше друга култура - култура на човешките желания, която е сходна с тази на животните.
към беседата >>
- Не я съдържа.
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си. Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде?
- Не я съдържа.
Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята.
към беседата >>
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека.
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека.
Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите.
към беседата >>
Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята.
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си. Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа.
Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята.
Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика.
към беседата >>
Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу.
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека.
Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу.
Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура.
към беседата >>
Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето.
Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си. Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята.
Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето.
Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече!
към беседата >>
Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека.
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека. Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу.
Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека.
Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека.
към беседата >>
Какво ще направи той?
Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето.
Какво ще направи той?
- Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина!
към беседата >>
Рибите го научиха да се разширява.
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека. Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека.
Рибите го научиха да се разширява.
Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека.
към беседата >>
- Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания?
Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той?
- Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания?
- Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания.
към беседата >>
Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората.
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека. Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява.
Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората.
Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни.
към беседата >>
- Докато скулпторът извае статуята.
- Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания?
- Докато скулпторът извае статуята.
Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им.
към беседата >>
Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите.
Следователно културата на растенията създаде ръста на човека. Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората.
Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите.
Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура.
към беседата >>
Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика.
Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята.
Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика.
Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този.
към беседата >>
Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура.
Растенията го научиха, как да върви нагоре и надолу. Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите.
Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура.
Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните!
към беседата >>
Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече!
Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика.
Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече!
От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този.
към беседата >>
Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека.
Културата на рибите създаде ръцете и гърдите на човека. Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура.
Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека.
Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло.
към беседата >>
От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина!
Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече!
От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина!
Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този.
към беседата >>
Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека.
Рибите го научиха да се разширява. Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека.
Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека.
Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото.
към беседата >>
Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания.
- Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина!
Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания.
Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този.
към беседата >>
Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни.
Те се движат в посока точно противоположна на тази, по която се движат хората. Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека.
Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни.
Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото.
към беседата >>
Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им.
- Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания.
Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им.
Неизбежен закон е този.
към беседата >>
Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура.
Това, което извърши културата на растенията за човека, като го научи да се стреми към центъра на слънцето и към центъра на земята, беше точно противоположно на това, на което го научи културата на рибите. Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни.
Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура.
Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша.
към беседата >>
Неизбежен закон е този.
Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им.
Неизбежен закон е този.
към беседата >>
Мина времето на онова величествено знание на египтяните!
Като среда за своя живот рибите избраха водата и създадоха главата и опашката в своя живот, чрез които се движат в две посоки.Те създадоха главата у млекопитающите, а това вече е резултат на една култура. Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура.
Мина времето на онова величествено знание на египтяните!
Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша. В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
към беседата >>
Вторият пример.
Вторият пример.
Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното.
към беседата >>
Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло.
Античната култура създаде лицето, образа на човека, според както се казва в Битието: “И създаде Бог човека по образ и подобие Божие.” И най-после сегашната култура създаде ума на човека. Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните!
Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло.
Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша. В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
към беседата >>
Имате едно парче бяло платно.
Вторият пример.
Имате едно парче бяло платно.
Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното.
към беседата >>
Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото.
Механическата и техническата страна на цялата западна култура седи днес в ума, в челото на човека. Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло.
Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото.
Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша. В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
към беседата >>
Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него.
Вторият пример. Имате едно парче бяло платно.
Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него.
Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина.
към беседата >>
Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото.
Ето защо всички съвременни човешки произведения са все дребни. Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото.
Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото.
Тогава у човека настава цяла каша. В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
към беседата >>
Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек!
Вторият пример. Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него.
Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек!
Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина!
към беседата >>
Тогава у човека настава цяла каша.
Надали ще остане за бъдещето нещо от тази култура. Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото.
Тогава у човека настава цяла каша.
В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
към беседата >>
Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!
Вторият пример. Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек!
Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!
към беседата >>
В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
Мина времето на онова величествено знание на египтяните! Сегашната култура се изразява в строежа на човешкото тяло. Съвременните учени казват, че в човешкия организъм се включват всички култури на миналото, и когато започне пробуждане на човешкото съзнание, по атавистичен начин, той ще премине през всички култури на миналото. Той ще премине през културата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитающите, най-после и през човека, и по такъв начин в него ще изпъкнат всички негови противоречиви съществувания на миналото. Тогава у човека настава цяла каша.
В Писанието се казва: “За всяко престъпление Бог въздава всекиму до четвърти и до десети род, а за всяко добро дело Бог дава благословението си за тисячи родове.”
към беседата >>
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното.
Вторият пример. Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното.
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
към беседата >>
Христос донесе в света науката за душата, т.е.
Христос донесе в света науката за душата, т.е.
начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания.
към беседата >>
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното.
Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното.
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното.
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не.
към беседата >>
начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога.
Христос донесе в света науката за душата, т.е.
начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога.
Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса.
към беседата >>
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина.
Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното.
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина.
Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога.
Христос донесе в света науката за душата, т.е. начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога.
Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога.
За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете.
към беседата >>
Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина!
Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина.
Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина!
” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш.
Христос донесе в света науката за душата, т.е. начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога.
За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш.
Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи.
към беседата >>
” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!
Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина!
” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!
” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека.
Христос донесе в света науката за душата, т.е. начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш.
Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека.
Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога?
към беседата >>
” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!
” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
- Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
Там, дето има ограничения, всякога има и страдания.
Христос донесе в света науката за душата, т.е. начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека.
Там, дето има ограничения, всякога има и страдания.
Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи?
към беседата >>
- Не.
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
- Не.
Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса.
начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога. Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания.
Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса.
Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря.
към беседата >>
Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не.
Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете.
Човек има качеството да се ограничава, което го прави подобен на Бога. За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса.
Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете.
Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо.
към беседата >>
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си.
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си.
Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано.
към беседата >>
Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи.
За да познаеш Бога, непременно трябва да се ограничиш. Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете.
Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи.
Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света.
към беседата >>
Вие казвате: “Огреших се!
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си.
Вие казвате: “Огреших се!
” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво.
към беседата >>
Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога?
Следователно, Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи.
Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога?
Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока.
към беседата >>
” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече!
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се!
” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече!
” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея.
към беседата >>
Ще кажете: “Защо Бог се ограничи?
Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога?
Ще кажете: “Защо Бог се ограничи?
” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда.
към беседата >>
” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко.
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече!
” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко.
Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка.
към беседата >>
” - По този въпрос нищо няма да ви говоря.
Значи, със създаването на човека, се създадоха и страданията в космоса. Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи?
” - По този въпрос нищо няма да ви говоря.
Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода.
към беседата >>
Казвате: “Пропаднах сега!
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко.
Казвате: “Пропаднах сега!
” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат?
към беседата >>
Ограничението на Бога е добро нещо.
Някой казва: “Аз искам да бъда свободен.” - По-свободни от Бога не можете да бъдете. Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря.
Ограничението на Бога е добро нещо.
Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е.
към беседата >>
” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано.
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега!
” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано.
Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот.
към беседата >>
Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света.
Бог, Който беше абсолютно свободен, създаде човека и се ограничи. Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо.
Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света.
В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот.
към беседата >>
Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво.
Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано.
Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво.
Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат.
към беседата >>
В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока.
Тогава как ще бъдете вие по-свободни от Бога? Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света.
В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока.
То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се ограничават пред Бога.
към беседата >>
Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея.
” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво.
Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея.
Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач.
към беседата >>
То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда.
Ще кажете: “Защо Бог се ограничи? ” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока.
То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда.
Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се ограничават пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
към беседата >>
Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка.
” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея.
Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка.
Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си!
към беседата >>
Затова, именно, всички хора се стремят към свобода.
” - По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда.
Затова, именно, всички хора се стремят към свобода.
Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се ограничават пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
към беседата >>
Мнозина питат: “Защо хората плачат?
Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка.
Мнозина питат: “Защо хората плачат?
” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек.
към беседата >>
Свободата подразбира безграничност, т.е.
Ограничението на Бога е добро нещо. Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода.
Свободата подразбира безграничност, т.е.
стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се ограничават пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
към беседата >>
” - Плачът е признак на живот.
” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат?
” - Плачът е признак на живот.
Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват.
към беседата >>
стремеж към Божествен живот.
Когато Бог се ограничава, Той създава доброто в света. В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е.
стремеж към Божествен живот.
Хората трябва да се ограничават пред Бога. Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
към беседата >>
Живите хора само плачат.
Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот.
Живите хора само плачат.
Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре.
към беседата >>
Хората трябва да се ограничават пред Бога.
В това отношение между Бога и нас съществува едно съответствие, но в противоположна посока. То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот.
Хората трябва да се ограничават пред Бога.
Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
към беседата >>
Животът се изразява с плач.
Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат.
Животът се изразява с плач.
Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята.
към беседата >>
Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
То значи: когато Бог се ограничава, доброто се ражда; когато човек се ограничава, злото се ражда, а когато се освобождава от ограниченията, доброто се ражда. Затова, именно, всички хора се стремят към свобода. Свободата подразбира безграничност, т.е. стремеж към Божествен живот. Хората трябва да се ограничават пред Бога.
Ако този въпрос се разглежда от материална страна, той не може да се обясни.
към беседата >>
Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си!
Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач.
Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си!
Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени.
към беседата >>
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот.
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот.
В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
към беседата >>
Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек.
Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си!
Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек.
И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа.
към беседата >>
В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека.
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот.
В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека.
То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
към беседата >>
И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват.
” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек.
И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват.
Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа.
към беседата >>
То е Божествената страна на живота.
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека.
То е Божествената страна на живота.
Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
към беседата >>
Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре.
Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват.
Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре.
Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа.
към беседата >>
Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме.
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека. То е Божествената страна на живота.
Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме.
Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
към беседата >>
Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята.
Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре.
Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята.
Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа.
към беседата >>
Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли.
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме.
Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли.
Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
към беседата >>
Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени.
Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята.
Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени.
Това говори за благородство на човешката душа.
към беседата >>
Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
Сега ще ви приведа един факт, който често се проявява в човешкия живот. В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в човека. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не я чопли.
Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия, и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.
към беседата >>
Това говори за благородство на човешката душа.
Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени.
Това говори за благородство на човешката душа.
към беседата >>
Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: “Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.” Какво става в същност? - Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл, и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
към беседата >>
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение.
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение.
Това е един от великите уроци, които Бог ни дава. Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели, както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.
към беседата >>
Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: “Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.” Какво става в същност?
Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека.
Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: “Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.” Какво става в същност?
- Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл, и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
към беседата >>
Това е един от великите уроци, които Бог ни дава.
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение.
Това е един от великите уроци, които Бог ни дава.
Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели, както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.
към беседата >>
- Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл, и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица.
Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: “Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.” Какво става в същност?
- Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл, и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица.
Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
към беседата >>
Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света.
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение. Това е един от великите уроци, които Бог ни дава.
Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света.
Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели, както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.
към беседата >>
Вие се чудите защо става така.
Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: “Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.” Какво става в същност? - Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл, и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица.
Вие се чудите защо става така.
Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
към беседата >>
Пред нас седи велико бъдеще.
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение. Това е един от великите уроци, които Бог ни дава. Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света.
Пред нас седи велико бъдеще.
Съвременните хора още не са живели, както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.
към беседата >>
Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
Ще ви приведа още един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: “Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин.” Какво става в същност? - Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл, и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така.
Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
към беседата >>
Съвременните хора още не са живели, както трябва.
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение. Това е един от великите уроци, които Бог ни дава. Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще.
Съвременните хора още не са живели, както трябва.
Едва сега те започват да живеят правилно.
към беседата >>
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави.
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави.
Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? - Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха?
към беседата >>
Едва сега те започват да живеят правилно.
И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение. Това е един от великите уроци, които Бог ни дава. Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели, както трябва.
Едва сега те започват да живеят правилно.
към беседата >>
Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло.
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави.
Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло.
Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? - Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал?
към беседата >>
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре.
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре.
Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот! ” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно.
към беседата >>
Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо?
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло.
Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо?
- Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света.
към беседата >>
Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот!
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре.
Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот!
” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно.
към беседата >>
- Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше?
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо?
- Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше?
Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите.
към беседата >>
” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък!
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот!
” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък!
Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно.
към беседата >>
Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха?
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? - Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше?
Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха?
Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща.
към беседата >>
Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога?
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот! ” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък!
Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога?
” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря.
към беседата >>
Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха?
Много хора се плашат от внушения и казват: “Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора.” Действително, те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? - Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха?
Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха?
Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно.
към беседата >>
” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава?
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот! ” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога?
” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава?
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш?
към беседата >>
Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал?
Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? - Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха?
Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал?
Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него.
към беседата >>
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно.
Сега, като се върнете дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот! ” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава?
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно.
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш? - Една книга.
към беседата >>
Злото е една неизбежност в света.
Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? - Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал?
Злото е една неизбежност в света.
Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение?
към беседата >>
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно.
Кажете: “Господи, аз искам да живея добър, правилен живот! ” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно.
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно.
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш? - Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години?
към беседата >>
Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите.
- Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света.
Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите.
Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може.
към беседата >>
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно.
” Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно.
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно.
Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш? - Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо?
към беседата >>
Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща.
Какво щеше да бъде нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите.
Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща.
Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение?
към беседата >>
Някой отваря книгата и я затваря.
Някой казва: “Защо трябва да се молим на Бога? ” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно.
Някой отваря книгата и я затваря.
Питам го какво четеш? - Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили?
към беседата >>
Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно.
Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща.
Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно.
Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може.
към беседата >>
Питам го какво четеш?
” - Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря.
Питам го какво четеш?
- Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот.
към беседата >>
Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него.
Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно.
Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него.
Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения.
към беседата >>
- Една книга.
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш?
- Една книга.
Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш?
към беседата >>
Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение?
Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него.
Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение?
- Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека.
към беседата >>
Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години?
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, спането е още по-смешно. Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш? - Една книга.
Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години?
Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство.
към беседата >>
- Може.
Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение?
- Може.
Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал.
към беседата >>
Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо?
Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, четенето на книги е още по-смешно. Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш? - Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години?
Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо?
Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах.
към беседата >>
Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение?
Кое е добро, и кое е зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може.
Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение?
- Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе.
към беседата >>
Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили?
Някой отваря книгата и я затваря. Питам го какво четеш? - Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо?
Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили?
Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре?
към беседата >>
- Може.
Те са сили в природата, които трябва да се използват разумно. Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение?
- Може.
Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо.
към беседата >>
Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот.
Питам го какво четеш? - Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили?
Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот.
Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света.
към беседата >>
Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения.
Ние трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може.
Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения.
Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето.
към беседата >>
Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш?
- Една книга. Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот.
Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш?
Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия?
към беседата >>
Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека.
Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения.
Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека.
Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум?
към беседата >>
Животът, който имаш , е най-голямото богатство.
Ако вие четете една ценна книга и по десет пъти на ден с кърпа изтривате написаното, какво ще остане от нея след десет години? Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш?
Животът, който имаш , е най-голямото богатство.
Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
към беседата >>
Твое е само това, което Бог ти е дал.
- Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека.
Твое е само това, което Бог ти е дал.
Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек.
към беседата >>
Ти благодари, че си сиромах.
Написаното върху нея ще бъде ли отчетливо? Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство.
Ти благодари, че си сиромах.
Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека.
към беседата >>
Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе.
Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? - Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал.
Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе.
Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил.
към беседата >>
Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре?
Ако затриваме написаното вурху книгата, какво сме придобили? Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах.
Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре?
Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
Чуждото е всякога чуждо.
- Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе.
Чуждото е всякога чуждо.
При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е.
към беседата >>
Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света.
Пазете се да не би след като отворите книгата, да кажете: “Животът, който Бог ми е дал, не е хубав.” Кажете ли така, вие затривате своя живот. Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре?
Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света.
Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
При всички условия на живота всеки остава със своето.
Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат да придобият нещо от тия изкушения. Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо.
При всички условия на живота всеки остава със своето.
Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено.
към беседата >>
Коя сиромашия?
Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света.
Коя сиромашия?
Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум?
Не, изкушенията не донасят никаква придобивка на човека. Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето.
Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум?
Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи?
към беседата >>
Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия?
Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
Гледам го, има глава този човек.
Твое е само това, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум?
Гледам го, има глава този човек.
Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си?
към беседата >>
В това седи смирението на човека.
Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
В това седи смирението на човека.
Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил.
Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, както и те не могат да вземат нищо от тебе. Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек.
Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил.
Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния!
към беседата >>
Никой няма право да изтрива хубавите неща!
Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия? Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека.
Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е.
Чуждото е всякога чуждо. При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил.
Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е.
не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска.
към беседата >>
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето.
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето.
При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне.
към беседата >>
не мисли нещо съществено.
При всички условия на живота всеки остава със своето. Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е.
не мисли нещо съществено.
Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи? Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат?
към беседата >>
При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост?
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето.
При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост?
Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания. Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек.
към беседата >>
Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи?
Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено.
Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи?
Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат.
към беседата >>
Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания.
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост?
Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания.
Герои трябва да бъдете! Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията.
към беседата >>
Какво ще оставиш ти след смъртта си?
Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено. Той знае, какво е казал Шекспир, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи?
Какво ще оставиш ти след смъртта си?
Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат. Когато масажистът дойде да ви разтрива, защо викате?
към беседата >>
Герои трябва да бъдете!
Казвам: Във всяка душа има хубави, богати условия за бъдещето. При най-голямото си нещастие, при най-голямата си несполука благодари на Бога за всичко това и си кажи: “Аз ще докажа на Бога, че имам любов към Него.” Ако не можете да носите страданията си, в какво ще покажете вашата младост? Аз наричам “млади хора” тия, които геройски могат да носят най-големи страдания.
Герои трябва да бъдете!
Само по този начин ще се подмладите. Дойде ли ви някое страдание, турете го на гърба си, поносете го малко, а после го свалете на земята пред себе си, нагостете го, разговорете се с него, и то ще ви напусне. Страданието се плаши от стария човек. То иска млад човек да го носи на гърба си, за да се разговаря с него и да му обяснява смисъла на страданията. Вие казвате: “Лесно се говори за страданието, но мъчно се носи.” - Герои иска светът!
към беседата >>
3.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Един ден това ще се постигне.
Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират?
Един ден това ще се постигне.
Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят.
към беседата >>
Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла.
Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне.
Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла.
Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек.
към беседата >>
Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият.
По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла.
Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият.
Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>
Това става на небето.
Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият.
Това става на небето.
Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>
Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето.
Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето.
Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето.
Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>
Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят.
Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето.
Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят.
Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>
Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек.
Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят.
Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек.
Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>
Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек.
Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия.
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия.
Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига.
към беседата >>
Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати.
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия.
Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати.
Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието.
към беседата >>
Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош.
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати.
Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош.
Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма.
към беседата >>
Лошият и добрият живот са резултати на миналото.
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош.
Лошият и добрият живот са резултати на миналото.
Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината".
към беседата >>
Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото.
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото.
Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото.
В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта.
към беседата >>
В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига.
Значи в света съществува висша справедливост, от която ще се разбере, че всяко добро или лошо дело носи своите последствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото.
В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига.
Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията.
към беседата >>
Строг е законът на възмездието.
Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига.
Строг е законът на възмездието.
Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях.
към беседата >>
Средно положение в него няма.
Като знаете това, няма защо да се сърдите, ако животът ви е лош. Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието.
Средно положение в него няма.
На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона.
към беседата >>
На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината".
Лошият и добрият живот са резултати на миналото. Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма.
На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината".
Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани.
към беседата >>
Те са резултат на любовта.
Небето следи всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината".
Те са резултат на любовта.
Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура.
към беседата >>
Само любовта е в сила да смекчи условията.
В небето има две крайности: или съвсем изкоренява човека от лицето на земята, или го подига. Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта.
Само любовта е в сила да смекчи условията.
Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди.
към беседата >>
Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях.
Строг е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията.
Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях.
Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни.
към беседата >>
Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона.
Средно положение в него няма. На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях.
Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона.
Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>
Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани.
На земята обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекчаващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона.
Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани.
Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>
Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура.
Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани.
Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура.
Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>
Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди.
Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура.
Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди.
Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>
Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни.
Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди.
Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни.
Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>
Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни.
Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен.
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен.
Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура.
към беседата >>
Числото 21 означава човек, роден през пролетта.
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен.
Числото 21 означава човек, роден през пролетта.
Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява.
към беседата >>
Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта.
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен. Числото 21 означава човек, роден през пролетта.
Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта.
Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно.
към беседата >>
Значи този човек се намира при най-добри аспекти.
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен. Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта.
Значи този човек се намира при най-добри аспекти.
Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера.
към беседата >>
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени.
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени.
За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място. Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания.
към беседата >>
Дето ходи, той все любов ще развива.
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен. Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти.
Дето ходи, той все любов ще развива.
Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера. Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място.
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени.
За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място.
Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини.
към беседата >>
Той ще бъде поетична натура.
Сега ще дам още някои обяснения на числото 2, взето от първа до четвърта степен. Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива.
Той ще бъде поетична натура.
Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера. Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
Следователно човек може да се движи свободно само по земята.
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени. За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място.
Следователно човек може да се движи свободно само по земята.
Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда.
към беседата >>
Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява.
Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура.
Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява.
Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера. Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
Рибата може да се движи свободно само във водата.
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени. За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място. Следователно човек може да се движи свободно само по земята.
Рибата може да се движи свободно само във водата.
Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда.
към беседата >>
Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно.
Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява.
Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно.
Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера. Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
Птицата може да се движи свободно само във въздуха.
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени. За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място. Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата.
Птицата може да се движи свободно само във въздуха.
Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта.
към беседата >>
Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера.
Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно.
Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера.
Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания.
Като се говори за свободна тема, трябва да се знае, че и свободните теми са определени. За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място. Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха.
Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания.
Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини.
към беседата >>
Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява. Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера.
Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини.
За пример, когато казваме, че човек може да ходи свободно, ние имаме предвид, че той може да ходи свободно само там, дето има място. Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания.
Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини.
Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини.
към беседата >>
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн.
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн.
Този човек е крайно подозрителен. Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях.
към беседата >>
Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда.
Следователно човек може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини.
Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда.
Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини.
към беседата >>
Този човек е крайно подозрителен.
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн.
Този човек е крайно подозрителен.
Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми.
към беседата >>
Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда.
Рибата може да се движи свободно само във водата. Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда.
Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда.
Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
към беседата >>
Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички.
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн. Този човек е крайно подозрителен.
Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички.
Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн.
към беседата >>
Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта.
Птицата може да се движи свободно само във въздуха. Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда.
Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта.
Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
към беседата >>
Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно.
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн. Този човек е крайно подозрителен. Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички.
Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно.
Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши?
към беседата >>
Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини.
Ако човекът, рибата и птицата бъдат заставени да се движат в среда, чужда за тях, те ще бъдат изложени на големи страдания. Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта.
Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини.
По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
към беседата >>
Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви.
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн. Този човек е крайно подозрителен. Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно.
Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви.
Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение.
към беседата >>
По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини.
Значи страданията на хората се дължат главно на физически причини. Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини.
По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини.
Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
към беседата >>
Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях.
Числото 23 представя човек, роден през есента и се намира под влиянието на Сатурн. Този човек е крайно подозрителен. Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви.
Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях.
Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение. Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
към беседата >>
Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини.
Когато човек приема несъответна храна за своя организъм, той страда. Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини.
Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини.
Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
към беседата >>
Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми.
Този човек е крайно подозрителен. Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях.
Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми.
Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение. Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
към беседата >>
Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
Когато приетата храна не се асимилира от организма на човека, както трябва, той пак страда. Когато храната се задържи дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето на човека има натрупани непостигнати желания, които, вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, те остават за дълго време в мозъка и понеже не могат да се асимилират от него, образуват ментални токсини. Тъй щото съвременните хора страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини.
Тези токсини в организма са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести.
към беседата >>
Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн.
Религиозен или светски, учен или прост, той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми.
Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн.
Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение. Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
към беседата >>
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите.
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите.
Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта.
към беседата >>
Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши?
Каквото да му се говори, той казва: „Тези работи пред мен не минават." Сатурновият тип не се убеждава лесно. Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн.
Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши?
– „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение. Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
към беседата >>
Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите?
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите.
Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите?
Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото.
към беседата >>
– „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение.
Обаче обикне ли те веднъж, той издържа в любовта си, готов е на всички жертви. Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши?
– „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение.
Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
към беседата >>
Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден.
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите. Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите?
Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден.
Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата.
към беседата >>
Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
Когато сатурновият тип реши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има пред вид най-малко сто моми, докато избере една от тях. Неговата избраница ще бъде богиня, а останалите 99 ще бъдат обикновени моми. Често и вие изпадате в големи съмнения, подозрения, което показва, че се намирате под влиянието на Сатурн. Някой казва: „Много добри хора са моите познати." Не се минава година-две, той започва да се съмнява във всички и казва: „Лъгал съм се аз, тия хора не са толкова добри, както съм мислил." Питам: Как така по-рано бяха добри, а сега станаха лоши? – „Заблуден съм бил, затова съм ги виждал такива." Значи да виждаш хората добри, това било заблуждение; да ги виждаш лоши, не било заблуждение.
Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.
към беседата >>
Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден.
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите. Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден.
Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден.
Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца?
към беседата >>
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат.
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат.
За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24.
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите. Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден.
Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24.
Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни.
към беседата >>
За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа.
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат.
За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа.
Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа.
към беседата >>
Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта.
Казвам: Такова е положението на човека, който не знае законите. Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24.
Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта.
Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло.
към беседата >>
Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си.
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат. За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа.
Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си.
Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже.
към беседата >>
Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото.
Какво трябва да бъде положението на окултния ученик, който разбира и знае законите? Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта.
Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото.
Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки.
към беседата >>
Чуди се какво да прави.
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат. За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си.
Чуди се какво да прави.
Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата.
към беседата >>
Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата.
Окултният ученик трябва да знае какво му предстои да разреши всеки ден. Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото.
Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата.
Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши.
към беседата >>
Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага.
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат. За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави.
Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага.
Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
към беседата >>
Еднакво ли ще се развиват тия четири деца?
Както земеделецът знае какво трябва да прави през различните годишни времена, така и окултният ученик трябва да знае каква задача има да разрешава всеки ден. Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата.
Еднакво ли ще се развиват тия четири деца?
Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши. Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия.
към беседата >>
Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси.
Често хората се проявяват такива, каквито не са, понеже изпадат в трудни положения, от които не знаят как да излязат. За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага.
Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси.
Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
към беседата >>
Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни.
Да допуснем, че вие сте в едно училище, дето имате четири двойки деца от различни степени: 21, 22,23,24. Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца?
Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни.
За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши. Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия. Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
към беседата >>
Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа.
За пример някой добър човек, без да измери материалните си сили, предприема направата на къща от три етажа. Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси.
Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа.
По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
към беседата >>
За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло.
Двойката в първа степен представя дете, родено през пролетта. Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни.
За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло.
Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши. Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия. Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
към беседата >>
По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже.
Кара до едно време и след това се затрудни, не може да продължи къщата си. Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа.
По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже.
Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата. Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
към беседата >>
Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки.
Двойката във втора степен представя дете, родено през лятото. Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло.
Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки.
Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши. Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия. Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
към беседата >>
Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата.
Чуди се какво да прави. Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже.
Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата.
Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
към беседата >>
Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши.
Двойката в трета степен представя дете, родено през есента и двойката в четвърта степен представя дете, родено през зимата. Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки.
Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши.
Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия. Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
към беседата >>
Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
Обърне се тук за услуга, обърне се там, никой не му помага. Хората виждат, че той ще обърка сметките си, та нито техните, нито своите пари ще може да спаси. Най-после той си казва: „Едно от двете ми остава – или да фалирам, или да излъжа. По-добре ще излъжа някого, че скоро ще му върна парите, отколкото да фалирам." Следователно, когато човек се намери натясно, той лъже. Ако има повече време да обмисля, той няма да си послужи с лъжата.
Когато се намери натясно, и най-силният човек може да излъже.
към беседата >>
Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия.
Еднакво ли ще се развиват тия четири деца? Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши.
Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия.
Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
към беседата >>
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята.
Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него.
към беседата >>
Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
Те ще се развиват съвършено различно, понеже условията, при които се родили, са съвършено различни. За пример детето, което се е родило през лятото, ще го обличат в тънки, леки пелени и дрешки, защото вън е топло. Обаче детето, което се е родило през зимата, ще го обличат с дебели, топли пелени и дрешки. Значи има положения в живота, които за едни хора са добри, а за други – лоши. Знанието на окултния ученик се заключава в това именно да разбира тия условия, тия положения в живота и да знае какво може да очаква от добрите и какво – от лошите условия.
Всеки трябва да познава себе си, да познава и хората, с които има отношения, за да не изпада в грешки и в заблуждения.
към беседата >>
Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята.
Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа.
Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата.
към беседата >>
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н.
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н.
Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия.
към беседата >>
Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа.
Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината.
Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота.
към беседата >>
Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни.
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н.
Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни.
Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света.
към беседата >>
Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината.
Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат.
Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота.
към беседата >>
Много хора пък са добродетелни, т. е.
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н. Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни.
Много хора пък са добродетелни, т. е.
в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред.
към беседата >>
Господ не обича лъжата.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат.
Господ не обича лъжата.
Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>
в тях са развити добродетелите.
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н. Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пък са добродетелни, т. е.
в тях са развити добродетелите.
На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв.
към беседата >>
Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата.
Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него.
Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>
На какво се дължи гордостта?
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н. Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите.
На какво се дължи гордостта?
Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят.
към беседата >>
Не е лесно човек да се освободи от лъжата.
Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него.
Не е лесно човек да се освободи от лъжата.
Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>
Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия.
Като изучавате себе си, като изучавате и другите хора, ще забележите, че всички се различават в разбиранията, в морала си и т. н. Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта?
Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия.
Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор.
към беседата >>
Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота.
Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата.
Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота.
Този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>
Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света.
Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия.
Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света.
Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало.
към беседата >>
Този закон внася известно опорочаване в живота.
Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота.
Този закон внася известно опорочаване в живота.
Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>
Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред.
Много хора пък са добродетелни, т. е. в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света.
Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред.
Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря?
към беседата >>
Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота.
Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>
Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв.
в тях са развити добродетелите. На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред.
Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв.
Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната.
към беседата >>
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения.
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения.
Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание.
към беседата >>
Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят.
На какво се дължи гордостта? Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв.
Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят.
Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно.
към беседата >>
Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот.
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения.
Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот.
Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко!
към беседата >>
Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор.
Гордостта е признак на излишък от мозъчна енергия. Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят.
Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор.
Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно. Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
към беседата >>
Истинският живот също така не се постига моментално.
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения. Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот.
Истинският живот също така не се постига моментално.
Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма.
към беседата >>
Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало.
Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света. Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор.
Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало.
Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно. Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
към беседата >>
Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи.
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения. Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално.
Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи.
Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи.
към беседата >>
Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря?
Пръв човек е само космическият, който се е явил най-напред. Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало.
Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря?
Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно. Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
към беседата >>
Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си.
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения. Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи.
Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си.
Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати.
към беседата >>
Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната.
Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може да бъде пръв. Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря?
Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната.
Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно. Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
към беседата >>
Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание.
Следователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трябва да освободи ума си от всички заблуждения. Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си.
Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание.
Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро.
към беседата >>
Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно.
Ти, който си се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят. Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната.
Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно.
Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
към беседата >>
Някой казва: „Много ми е тежко!
Тази наука не се придобива в един-два дена, нито в един живот. Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание.
Някой казва: „Много ми е тежко!
Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание.
към беседата >>
Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
Който влезе пръв в гостилницата, той ще яде от най-хубавото ядене и ще има най-голям избор. Който влезе последен в гостилницата, той ще яде от това, което е останало. Трябва ли да се сърди затова на гостилничаря? Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право да се сърдиш, да си недоволен от храната. Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно.
Сега бъди благодарен и на това, което си заварил."
към беседата >>
Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма.
Истинският живот също така не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко!
Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма.
В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е.
към беседата >>
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема.
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема.
Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори.
към беседата >>
В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи.
Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма.
В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи.
Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея.
към беседата >>
Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите.
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема.
Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите.
Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи.
към беседата >>
Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати.
Време и усилия се изискват, за да може човек да изправи погрешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи.
Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати.
В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза.
към беседата >>
Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него?
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема. Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите.
Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него?
Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят.
към беседата >>
В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро.
Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати.
В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро.
Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес.
към беседата >>
Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят.
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема. Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него?
Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят.
Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора.
към беседата >>
Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание.
Някой казва: „Много ми е тежко! Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро.
Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание.
Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес. Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
към беседата >>
Защо се смеят?
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема. Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят.
Защо се смеят?
Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е.
към беседата >>
Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е.
Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не си в ада, но си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание.
Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е.
как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес. Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
към беседата >>
Защото той не разбирал това, върху което говори.
Та и вие, като ученици, трябва да бъдете внимателни едни към други; всеки да бъде доволен от положението, което заема. Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят?
Защото той не разбирал това, върху което говори.
Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
към беседата >>
как да ликвидира с нея.
В съзнанието си човек трябва да мине през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е.
как да ликвидира с нея.
Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес. Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
към беседата >>
Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи.
Всеки иска да бъде почитан и уважаван от другите. Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори.
Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи.
За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
към беседата >>
Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза.
Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея.
Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза.
Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес. Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
към беседата >>
За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят.
Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска да постъпват спрямо него? Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи.
За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят.
Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
към беседата >>
Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес.
В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза.
Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес.
Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
към беседата >>
Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора.
Когато някой от вас излезе да каже нещо, другите му се смеят. Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят.
Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора.
Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е. от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
към беседата >>
Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
Ето защо днес човек трябва да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. Днес мнозина са недоволни от науката, намират, че тя не задоволява напълно техния интерес.
Обаче новата наука, която иде, ще внесе в тях радост и веселие.
към беседата >>
Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е.
Защо се смеят? Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора.
Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е.
от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
към беседата >>
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера.
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера.
Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя.
към беседата >>
от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
Защото той не разбирал това, върху което говори. Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може да изкаже, да предаде точно с думи. За да може човек да предаде точно една идея, първо тя трябва да му е ясна на физическия свят. Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може да я изкаже, да я предаде и на другите хора. Значи нещата трябва да започват от физическия свят и да вървят нагоре, т. е.
от простото, от видимото към сложното, към невидимото.
към беседата >>
Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро.
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера.
Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро.
Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира.
към беседата >>
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило.
Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица. Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид.
към беседата >>
Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли.
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро.
Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли.
Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието.
към беседата >>
Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило.
Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица.
Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си.
към беседата >>
Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора.
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли.
Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора.
Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра.
към беседата >>
Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило. Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица.
Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене.
Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?
към беседата >>
Велик, мощен е законът на внушението.
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора.
Велик, мощен е законът на внушението.
Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
към беседата >>
Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило. Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица. Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене.
Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб.
Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика? " Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история.
към беседата >>
Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя.
Сега, като ученици, вие трябва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението.
Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя.
Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
към беседата >>
Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило. Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица. Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб.
Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте.
Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика? " Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история. Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
към беседата >>
Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира.
Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя.
Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира.
Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
към беседата >>
Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид.
За изяснение на мисълта си ще ви дам следното правило. Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица. Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте.
Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид.
Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика? " Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история. Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
към беседата >>
Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието.
Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира.
Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието.
Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
към беседата >>
Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си.
Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица. Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид.
Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си.
Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика? " Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история. Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
към беседата >>
Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра.
Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора. Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието.
Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра.
В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
към беседата >>
Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?
Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене. Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си.
Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?
" Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история. Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
към беседата >>
В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е чрез този закон да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на абсолютна вяра.
В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
към беседата >>
" Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история.
Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта си най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб. Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?
" Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история.
Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
към беседата >>
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение.
Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си.
към беседата >>
Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
Следователно, искате ли да изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте. Първо, вие искате да я предадете в най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта си в най-прост вид. Тази е причината, поради която хората не успяват в живота си. Учителят извиква на урок един от учениците си и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика? " Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека, да расте и да се развива, да учи." Другарите на Минча слушат, не могат да разберат, какво иска да каже той с тази дълга история.
Минчо трябваше да отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е да учи."
към беседата >>
Искате да се изкажете по нещо – не бързайте.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение.
Искате да се изкажете по нещо – не бързайте.
Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи.
към беседата >>
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага.
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага.
През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие.
към беседата >>
Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте.
Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма.
Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го.
към беседата >>
През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал.
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага.
През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал.
И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт.
към беседата >>
Нека това бъде една задача за вас.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма.
Нека това бъде една задача за вас.
Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал.
към беседата >>
И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите.
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага. През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал.
И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите.
Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите.
към беседата >>
Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас.
Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това.
По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си.
към беседата >>
Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия.
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага. През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите.
Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия.
Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата.
към беседата >>
По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е да храните помежду си взаимно доверие и уважение. Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това.
По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си.
Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди.
към беседата >>
Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи.
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага. През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия.
Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи.
При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология.
към беседата >>
Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи.
Искате да се изкажете по нещо – не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си.
Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи.
Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш.
към беседата >>
При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие.
Следователно, за да напредва ученикът, той трябва да прилага. През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи.
При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие.
Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла.
към беседата >>
Кажеш нещо, изпълни го.
Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи.
Кажеш нещо, изпълни го.
Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш.
към беседата >>
Еднообразието носи смърт.
През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва да приложи поне една десета от този материал. И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие.
Еднообразието носи смърт.
Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша.
към беседата >>
Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал.
Нека това бъде една задача за вас. Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го.
Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал.
Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих!
към беседата >>
Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите.
И вие, като ученици, също така трябва да прилагате; много материал имате, но част от него трябва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт.
Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите.
Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша. Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
към беседата >>
Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си.
Наистина не е лесно човек да поддържа в ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал.
Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си.
Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола.
към беседата >>
Дето има еднообразие, там има повторение на нещата.
Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия. Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите.
Дето има еднообразие, там има повторение на нещата.
В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша. Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
към беседата >>
Парализиран да си, пак иди.
По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в себе си. Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си.
Парализиран да си, пак иди.
По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението.
към беседата >>
В литературния език повторението се нарича тавтология.
Умът на ученика трябва да е спокоен, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата.
В литературния език повторението се нарича тавтология.
Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша. Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
към беседата >>
По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш.
Човекът на новото трябва да бъде изпълнителен във всичко, което е обещал да направи. Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди.
По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш.
Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си.
към беседата >>
Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла.
При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има голямо разнообразие. Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология.
Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла.
Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша. Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
към беседата >>
Краката ти ще се развържат и ще проходиш.
Кажеш нещо, изпълни го. Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш.
Краката ти ще се развържат и ще проходиш.
Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят.
към беседата >>
Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша.
Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла.
Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша.
Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
към беседата >>
Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих!
Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато си обещал. Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш.
Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих!
" Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни.
към беседата >>
Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша.
Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
към беседата >>
" Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола.
Обещал си пред Бога или пред душата си да отидеш някъде – иди, изпълни обещанието си, макар и на легло да си. Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих!
" Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола.
Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли.
към беседата >>
Мнозина от учениците боледуват.
Мнозина от учениците боледуват.
Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?
към беседата >>
Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението.
Парализиран да си, пак иди. По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола.
Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението.
Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли. Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
към беседата >>
Питам: Коя е причината за тия болести?
Мнозина от учениците боледуват.
Питам: Коя е причината за тия болести?
Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш.
към беседата >>
Много ремъци има човек на ръцете и на краката си.
По силата на внушението, че си обещал пред Бога да направиш нещо, ще можеш да го изпълниш. Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението.
Много ремъци има човек на ръцете и на краката си.
Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли. Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
към беседата >>
Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер.
Мнозина от учениците боледуват. Питам: Коя е причината за тия болести?
Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер.
Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията.
към беседата >>
Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят.
Краката ти ще се развържат и ще проходиш. Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си.
Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят.
Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли. Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
към беседата >>
Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува.
Мнозина от учениците боледуват. Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер.
Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува.
Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши.
към беседата >>
Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни.
Щом се освободиш от ремъците, с които дяволът те е завързал, ти ще кажеш: „Слава Богу, че се освободих! " Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят.
Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни.
Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли. Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
към беседата >>
Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин.
Мнозина от учениците боледуват. Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува.
Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин.
Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши.
към беседата >>
Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли.
" Съвременните хора са вързани с ремъците на дявола. Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни.
Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли.
Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
към беседата >>
Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?
Мнозина от учениците боледуват. Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин.
Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?
" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина.
към беседата >>
Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
Вечер преди да заспите ще се развързвате чрез закона на внушението. Много ремъци има човек на ръцете и на краката си. Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете си, докато се борят. Във време на борбата те са необходими, но щом свършат, ремъците стават вече излишни. Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете си и е забравил да ги хвърли.
Развържи ремъците от ръцете си, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
към беседата >>
" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш.
Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми?
" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш.
В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик?
към беседата >>
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал.
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал.
Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура. Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл.
към беседата >>
В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията.
Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш.
В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията.
За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири?
към беседата >>
Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура.
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал.
Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура.
Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл. Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва.
към беседата >>
За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши.
Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията.
За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши.
Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши.
към беседата >>
Новият морал се отнася към съзнанието на хората.
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал. Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура.
Новият морал се отнася към съзнанието на хората.
Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл. Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши.
Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши.
Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши.
Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм.
към беседата >>
Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки.
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал. Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура. Новият морал се отнася към съзнанието на хората.
Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки.
Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл. Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина.
Някой боледува и казва: „Не може ли Бог да премахне болестта ми? " Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши.
Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина.
Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел.
към беседата >>
Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено.
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал. Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура. Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки.
Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено.
Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл. Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Питам: Какво трябва да направи сега този ученик?
" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва да я премахнеш. В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина.
Питам: Какво трябва да направи сега този ученик?
Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.
към беседата >>
Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл.
Сега аз говоря за новата култура, която изисква от хората велик морал. Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура. Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено.
Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл.
Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири?
В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва да носи последствията. За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик?
Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири?
Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание.
към беседата >>
Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва.
Вие можете да живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура. Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл.
Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва.
Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши.
За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири?
Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши.
Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура?
към беседата >>
Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки. Когато мисълта на човека е права, тя има Божието одобрение и тече безпрепятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила да спре течението на правата мисъл. Всяка мисъл, която няма одобрението на Бога, се прекъсва.
Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цел.
към беседата >>
Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм.
Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши. Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши.
Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм.
Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува.
към беседата >>
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас.
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас.
Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички.
към беседата >>
Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел.
Възможно е неговите съученици да са превишили правата си, но и той има някаква вина. Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм.
Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел.
По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас.
към беседата >>
Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави.
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас.
Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави.
Здравето е първото условие за ученика. Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички. Богатството е свързано с разумността.
към беседата >>
По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.
Питам: Какво трябва да направи сега този ученик? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел.
По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.
Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас.
към беседата >>
Здравето е първото условие за ученика.
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави.
Здравето е първото условие за ученика.
Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички. Богатството е свързано с разумността.
към беседата >>
Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание.
Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири или сам да отиде при съучениците си, с които се е скарал, и да се помири? Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.
Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание.
Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас. Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим.
към беседата >>
Само здравият ученик може да учи.
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави. Здравето е първото условие за ученика.
Само здравият ученик може да учи.
За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички. Богатството е свързано с разумността.
към беседата >>
Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура?
Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва да намери начин как най-правилно да я реши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание.
Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура?
Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас. Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим. Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
към беседата >>
За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат.
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравият ученик може да учи.
За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат.
Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички. Богатството е свързано с разумността.
към беседата >>
Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува.
Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура?
Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува.
Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас. Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим. Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
към беседата >>
Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички.
Казвам: Всички ние трябва да се стремим да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме в себе си, да слушаме Неговия глас. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат.
Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички.
Богатството е свързано с разумността.
към беседата >>
Каква е твоята кръв, това е важно за нас.
Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува.
Каква е твоята кръв, това е важно за нас.
Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас. Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим. Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
към беседата >>
Богатството е свързано с разумността.
Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бъдем здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравият ученик може да учи. За да учи, той трябва да има средства, да бъде богат. Само умният може да бъде истински богат и уважаван от всички.
Богатството е свързано с разумността.
към беседата >>
Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас.
По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят. Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас.
Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас.
Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим. Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
към беседата >>
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви.
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви.
Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи.
към беседата >>
Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим.
Обаче, рече ли да се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма да му обърне внимание. Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас.
Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим.
Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
към беседата >>
Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества.
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви.
Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества.
Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
Другарите му ще кажат: „Какво значение има за нас твоята благородна кръв и твоето произхождение, когато ти се отнасяш с нас като най-прост човек, без никакво възпитание и култура? Каква е била кръвта на твоя дядо, това не ни интересува. Каква е твоята кръв, това е важно за нас. Каква е кръвта на нашите деди, и това не е важно за нас. Ние искаме да знаем каква е нашата кръв и какво ние можем да направим.
Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
към беседата >>
Казвате: „Нали духовното се дава даром?
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества.
Казвате: „Нали духовното се дава даром?
" – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста.
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста.
Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример.
към беседата >>
" – Даром се дава само на достойния.
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром?
" – Даром се дава само на достойния.
Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е.
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста.
Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е.
губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито.
към беседата >>
Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение.
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния.
Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение.
Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
губи чистотата си.
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста. Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е.
губи чистотата си.
Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала.
към беседата >>
Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи.
Всички хора се стремят към красотата; те искат да бъдат красиви. Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение.
Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи.
От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място.
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста. Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си.
Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място.
Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях.
към беседата >>
От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
Човек може да бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва да бъде достоен, да заслужи тия качества. Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи.
От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
към беседата >>
Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си.
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста. Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място.
Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли?
към беседата >>
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание.
Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
към беседата >>
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример.
Закон е: добрият живот прави кръвта чиста. Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример.
Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята.
към беседата >>
Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание.
Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание.
Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти?
към беседата >>
Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито.
Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума си и едно нечисто чувство в сърцето си, кръвта му се покварява, т. е. губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример.
Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито.
Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите.
към беседата >>
Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание.
Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата.
За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре.
към беседата >>
Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала.
губи чистотата си. Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито.
Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала.
Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място.
към беседата >>
За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата.
За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала.
Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец?
към беседата >>
Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях.
Всяка мисъл, всяко чувство имат своето определено място. Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала.
Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях.
Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува.
към беседата >>
Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала.
Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища.
Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек.
към беседата >>
Питам: Това жито ще ви ползува ли?
Не се ли поставят на мястото си, те изгубват предназначението си. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях.
Питам: Това жито ще ви ползува ли?
Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път.
към беседата >>
Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите достойнството си, за да не изгубите Божието внимание. Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища.
Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството?
към беседата >>
Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли?
Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята.
За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
към беседата >>
От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти?
Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти?
Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш!
към беседата >>
За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите.
Представете си, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец да тури в тях жито. Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята.
За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите.
Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето.
към беседата >>
Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре.
Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти?
Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре.
От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи?
към беседата >>
Там е неговото място.
Земеделецът туря жито в единия, във втория, в третия чувал, докато напълни последователно и десетте чувала. Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите.
Там е неговото място.
Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение.
към беседата >>
От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец?
За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре.
От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец?
Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек.
към беседата >>
Вън от чувалите житото не може да се използува.
Вие виждате, че той е готов още да дава и подлагате ръцете си да сипва и в тях. Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място.
Вън от чувалите житото не може да се използува.
То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша.
към беседата >>
Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек.
Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец?
Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек.
Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек. Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
към беседата >>
То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път.
Питам: Това жито ще ви ползува ли? Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува.
То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път.
Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението.
към беседата >>
Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството?
Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек.
Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството?
Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек. Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
към беседата >>
Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне да се разсипва по земята. За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път.
Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори.
към беседата >>
Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш!
От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството?
Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш!
" Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек. Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
към беседата >>
Същият закон се прилага и при говоренето.
За вас е ценно само това жито, което влиза в чувалите. Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Същият закон се прилага и при говоренето.
Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал.
към беседата >>
" Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи?
Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш!
" Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи?
Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек. Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
към беседата >>
Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение.
Там е неговото място. Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето.
Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение.
Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо?
към беседата >>
Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек.
От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи?
Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек.
Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
към беседата >>
Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша.
Вън от чувалите житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение.
Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша.
Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
към беседата >>
Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? Този човек започва да учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва да произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек.
Нека и този човек каже: „Чух някога една дума, която ме избави от голяма беля и човек ме направи."
към беседата >>
Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението.
То се пръска по земята и се затъпква от всеки, който мине по този път. Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша.
Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението.
Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
към беседата >>
Тези са едни от задачите, които ви предстоят като на ученици.
Тези са едни от задачите, които ви предстоят като на ученици.
Правилното разрешаване и прилагане на тия задачи ще определи положението ви като хора, носители на новото.
към беседата >>
Тогава човек трябва да престане да говори.
Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт. Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението.
Тогава човек трябва да престане да говори.
Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
към беседата >>
Правилното разрешаване и прилагане на тия задачи ще определи положението ви като хора, носители на новото.
Тези са едни от задачите, които ви предстоят като на ученици.
Правилното разрешаване и прилагане на тия задачи ще определи положението ви като хора, носители на новото.
към беседата >>
Това всеки е опитал.
Същият закон се прилага и при говоренето. Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори.
Това всеки е опитал.
Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
към беседата >>
Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред.
Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред.
Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото. Същото се прави и с лявата ръка. После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете. И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу.
към беседата >>
Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо?
Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал.
Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо?
Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
към беседата >>
Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото.
Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред.
Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото.
Същото се прави и с лявата ръка. После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете. И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу.
към беседата >>
Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо?
Защото той не е послушал своя вътрешен глас.
към беседата >>
Същото се прави и с лявата ръка.
Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред. Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото.
Същото се прави и с лявата ръка.
После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете. И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу.
към беседата >>
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри.
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри.
Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята?
към беседата >>
После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете.
Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред. Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото. Същото се прави и с лявата ръка.
После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете.
И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу.
към беседата >>
Разумният човек е всякога добър.
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри.
Разумният човек е всякога добър.
Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче.
към беседата >>
И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу.
Упражнение: Двете ръце се изнасят успоредно напред. Дясната ръка се поставя пред устата, с палеца към нея, след което се изнася настрана, но с бавно хлъзгане по рамото. Същото се прави и с лявата ръка. После и двете ръце се поставят пред устата, с палците към нея и с бавно хлъзгане по раменете.
И двете ръце се изнасят настрана и се спущат надолу.
към беседата >>
Той зачита себе си, зачита и другите хора.
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър.
Той зачита себе си, зачита и другите хора.
Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи.
към беседата >>
Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите.
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора.
Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите.
За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе.
към беседата >>
За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря.
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите.
За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря.
Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница.
към беседата >>
Какво ще разреши тя в стаята?
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния си глас, те минават за добри. Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря.
Какво ще разреши тя в стаята?
Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава.
към беседата >>
Ще седи и ще плаче.
Разумният човек е всякога добър. Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята?
Ще седи и ще плаче.
Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят.
към беседата >>
Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи.
Той зачита себе си, зачита и другите хора. Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче.
Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи.
Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи.
към беседата >>
Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе.
Неразумният мисли само за себе си; той не иска да знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите. За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи.
Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе.
Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния.
към беседата >>
Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница.
За пример дъщерята се обиди нещо от майка си или от баща си и се затвори в стаята си, седи ден, два, три, никому не отваря. Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе.
Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница.
Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив.
към беседата >>
Седи той там месец, два, три, но болестта не минава.
Какво ще разреши тя в стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница.
Седи той там месец, два, три, но болестта не минава.
Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния.
към беседата >>
Всички се чудят какво да правят.
Ще седи и ще плаче. Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава.
Всички се чудят какво да правят.
Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му.
към беседата >>
Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи.
Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи. Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят.
Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи.
Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи.
към беседата >>
Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния.
Който иска правилно да реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе. Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи.
Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния.
Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе.
към беседата >>
Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив.
Някой човек заболява от известна болест и за да се лекува, занасят го в болница. Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния.
Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив.
И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши.
към беседата >>
И дъжд да завали, няма опасност за болния.
Седи той там месец, два, три, но болестта не минава. Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив.
И дъжд да завали, няма опасност за болния.
Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли.
към беседата >>
Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му.
Всички се чудят какво да правят. Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния.
Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му.
В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора.
към беседата >>
В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи.
Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го да лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи. Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му.
В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи.
Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
към беседата >>
Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе.
Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния. Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи.
Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе.
А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
към беседата >>
А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши.
Нека болният спи под открито небе, без никакъв покрив. И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе.
А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши.
Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
към беседата >>
Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли.
И дъжд да завали, няма опасност за болния. Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши.
Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли.
Затворените стаи са за молещите се хора. Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
към беседата >>
Затворените стаи са за молещите се хора.
Достатъчно е само да се покрие отгоре с една каучукова мушама, да не прониква влагата в тялото му. В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли.
Затворените стаи са за молещите се хора.
Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
към беседата >>
Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
В този случай болният ще оздравее по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завит с дебели, топли дрехи. Следователно, когато човек е тъжен, по същия начин нека излезе вън, на чист въздух, под открито небе. А тъй да се затвори в някоя стая и да седи там с дни, той нищо няма да разреши. Човек има право да се заключва в стаята си, само когато се моли. Затворените стаи са за молещите се хора.
Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда." Щом свърши молитвата си, човек трябва да излезе вън, на отворено, между хората.
към беседата >>
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания?
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания?
" Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си. Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа.
към беседата >>
" Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това.
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания?
" Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това.
Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си. Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа. Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
към беседата >>
Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне.
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания? " Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това.
Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне.
Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си. Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа. Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
към беседата >>
Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си.
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания? " Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне.
Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си.
Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа. Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
към беседата >>
Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш.
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания? " Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си.
Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш.
Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа. Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
към беседата >>
Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа.
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания? " Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си. Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш.
Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа.
Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
към беседата >>
Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
" Казвам: Ако си недоволен от някои хора, всички не са виновни за това. Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. Ако си студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си. Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш. Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа.
Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила да поощрят ученика, да го заставят да работи, да върви напред.
към беседата >>
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици.
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици.
Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място.
към беседата >>
Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни.
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици.
Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни.
За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички.
към беседата >>
За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка.
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици. Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни.
За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка.
Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка.
към беседата >>
Способният ученик заема винаги последното място.
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици. Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка.
Способният ученик заема винаги последното място.
Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши.
към беседата >>
Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава.
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици. Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място.
Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава.
Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши. Това е метод на старата култура.
към беседата >>
Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място.
Обаче, когато работите трябва да вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици. Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава.
Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място.
Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши. Това е метод на старата култура. Новата култура обаче изисква нови методи.
към беседата >>
Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички.
Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място.
Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички.
Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши. Това е метод на старата култура. Новата култура обаче изисква нови методи.
към беседата >>
Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка.
За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички.
Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка.
Днес с дрънкане работа не се върши. Това е метод на старата култура. Новата култура обаче изисква нови методи.
към беседата >>
Днес с дрънкане работа не се върши.
Способният ученик заема винаги последното място. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка.
Днес с дрънкане работа не се върши.
Това е метод на старата култура. Новата култура обаче изисква нови методи.
към беседата >>
Това е метод на старата култура.
Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава. Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши.
Това е метод на старата култура.
Новата култура обаче изисква нови методи.
към беседата >>
Новата култура обаче изисква нови методи.
Другарите му излизат на сцената, пеят, свирят, а той седи на последното място. Ако го накарат да изсвири нещо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човек говори много за себе си, когато се хвали, без да оправдава думите си, за такъв човек казват, че той само дрънка. Днес с дрънкане работа не се върши. Това е метод на старата култура.
Новата култура обаче изисква нови методи.
към беседата >>
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати.
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати.
Тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове! " – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това?
към беседата >>
Тя не се задоволява само с думи и теории.
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати.
Тя не се задоволява само с думи и теории.
Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове! " – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително.
към беседата >>
Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове!
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задоволява само с думи и теории.
Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове!
" – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете.
към беседата >>
" – Де са те?
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове!
" – Де са те?
– „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея.
към беседата >>
– „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им?
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове! " – Де са те?
– „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им?
-„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик.
към беседата >>
-„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това?
Казвам: Новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове! " – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им?
-„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това?
– „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка.
към беседата >>
– „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително.
Тя не се задоволява само с думи и теории. Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове! " – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това?
– „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително.
Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си.
към беседата >>
Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете.
Срещате някой човек, който ви казва: „Чудни са моите плодове! " – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително.
Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете.
Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си. И двете неща са възможни.
към беседата >>
Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея.
" – Де са те? – „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете.
Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея.
До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си. И двете неща са възможни. И двете положения се срещат в живота.
към беседата >>
До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик.
– „Ето дръвчетата." – Де са плодовете им? -„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея.
До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик.
Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си. И двете неща са възможни. И двете положения се срещат в живота.
към беседата >>
Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка.
-„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега да докажеш това? – „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик.
Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка.
Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си. И двете неща са възможни. И двете положения се срещат в живота.
към беседата >>
Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си.
– „Не мога." – Щом не можеш, не ги препоръчвай предварително. Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка.
Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си.
И двете неща са възможни. И двете положения се срещат в живота.
към беседата >>
И двете неща са възможни.
Аз ще повярвам на думите ти, само когато опитам плодовете. Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си.
И двете неща са възможни.
И двете положения се срещат в живота.
към беседата >>
И двете положения се срещат в живота.
Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея. До това време той ще се въздържа да даде мнението си, колкото да му препоръчват този ученик. Някой ученик се оплаква от учителя си, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка. Казвам: Възможно е учителят да не е бил справедлив, но възможно е и ученикът да не е справедлив и да не разбира уроците си. И двете неща са възможни.
И двете положения се срещат в живота.
към беседата >>
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си.
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си.
Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му. След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това?
към беседата >>
Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му.
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си.
Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му.
След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили.
към беседата >>
След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е.
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му.
След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е.
на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават.
към беседата >>
на ближните му към него.
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му. След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е.
на ближните му към него.
И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек.
към беседата >>
И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не.
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му. След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него.
И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не.
Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек. Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят.
към беседата >>
Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това?
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му. След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не.
Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това?
Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек. Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
към беседата >>
Той ще каже, че всички са го забравили.
Който иска да разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека си отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му. След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това?
Той ще каже, че всички са го забравили.
Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек. Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
към беседата >>
Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават.
След това нека си даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е. на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили.
Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават.
Погрешката е в самия човек. Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
към беседата >>
Погрешката е в самия човек.
на ближните му към него. И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават.
Погрешката е в самия човек.
Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят. Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
към беседата >>
Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят.
И най-после нека анализира отношенията си към самия себе, да види правилни ли са те или не. Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек.
Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят.
Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
към беседата >>
Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със себе си, кой е виновен за това? Той ще каже, че всички са го забравили. Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават. Погрешката е в самия човек. Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може да възприема вълните, които идат от невидимия свят.
Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
към беседата >>
Всички хора искат да бъдат обичани.
Всички хора искат да бъдат обичани.
Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му.
към беседата >>
Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан?
Всички хора искат да бъдат обичани.
Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан?
Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши.
към беседата >>
Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си.
Всички хора искат да бъдат обичани. Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан?
Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си.
Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише.
към беседата >>
Парите се обичат за ценността им.
Всички хора искат да бъдат обичани. Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си.
Парите се обичат за ценността им.
Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети.
към беседата >>
Книгата се обича за съдържанието й.
Всички хора искат да бъдат обичани. Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им.
Книгата се обича за съдържанието й.
Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината.
към беседата >>
Силният човек се обича за силата му.
Всички хора искат да бъдат обичани. Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й.
Силният човек се обича за силата му.
Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта?
към беседата >>
Чукът се обича за работата, която може да свърши.
Знаете ли какво се изисква от човека, за да бъде обичан? Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му.
Чукът се обича за работата, която може да свърши.
Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява.
към беседата >>
Перото се обича за това, което може да напише.
Човек може да бъде обичан само ако дава нещо от себе си. Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши.
Перото се обича за това, което може да напише.
Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие?
към беседата >>
Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети.
Парите се обичат за ценността им. Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише.
Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети.
Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение?
към беседата >>
Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината.
Книгата се обича за съдържанието й. Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети.
Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината.
Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари?
към беседата >>
Как и де се проявява любовта?
Силният човек се обича за силата му. Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината.
Как и де се проявява любовта?
Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание?
към беседата >>
Към здрави, към силни хора тя не се проявява.
Чукът се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта?
Към здрави, към силни хора тя не се проявява.
Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените.
към беседата >>
Това не е ли противоречие?
Перото се обича за това, което може да напише. Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява.
Това не е ли противоречие?
Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си.
към беседата >>
Питам: Ситият нуждае ли се от угощение?
Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва да ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва да знае, че роденият от Бога трябва да включва три важни качества в себе си: първо, той трябва да обича; второ, той трябва да мисли и трето, той трябва да свети. Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие?
Питам: Ситият нуждае ли се от угощение?
Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие".
към беседата >>
Богатият нуждае ли се от пари?
Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в себе си, заради мисълта и заради светлината. Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение?
Богатият нуждае ли се от пари?
Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите.
към беседата >>
Ученият нуждае ли се от знание?
Как и де се проявява любовта? Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари?
Ученият нуждае ли се от знание?
На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите.
към беседата >>
На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените.
Към здрави, към силни хора тя не се проявява. Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание?
На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените.
Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява.
към беседата >>
Обаче любовта се изявява и към подобните си.
Това не е ли противоречие? Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените.
Обаче любовта се изявява и към подобните си.
Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов.
към беседата >>
Тази форма любов е наречена „любов на подобие".
Питам: Ситият нуждае ли се от угощение? Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си.
Тази форма любов е наречена „любов на подобие".
Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов. Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
към беседата >>
Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите.
Богатият нуждае ли се от пари? Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие".
Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите.
Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов. Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
към беседата >>
Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите.
Ученият нуждае ли се от знание? На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите.
Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите.
В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов. Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
към беседата >>
В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява.
На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените. Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите.
В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява.
Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов. Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
към беседата >>
Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов.
Обаче любовта се изявява и към подобните си. Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява.
Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов.
Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
към беседата >>
Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
Тази форма любов е наречена „любов на подобие". Тя е любов, която се изявява в обмяна между душите. Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите. В тази любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява, умът се просвещава, а сърцето се облагородява. Любов, която не се придружава с тия проявления, не е истинска любов.
Тя е залъгалка в живота на обикновения човек.
към беседата >>
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си.
Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука. Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият.
към беседата >>
Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си.
Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука.
Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека.
към беседата >>
Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си. Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука.
Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях.
Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице.
към беседата >>
Преди всичко той не може да скрие недъзите си.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си. Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука. Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях.
Преди всичко той не може да скрие недъзите си.
Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират?
към беседата >>
Няма нищо скрито-покрито в живота на човека.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си. Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука. Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си.
Няма нищо скрито-покрито в живота на човека.
Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне.
към беседата >>
Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което да изправим сегашния си живот, да се освободим от известни недъзи в себе си. Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука. Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека.
Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият.
По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла.
към беседата >>
По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека.
Ако човек се заеме да изправи недъзите си, той нищо не би направил без тази наука. Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият.
По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека.
Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице. Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият.
към беседата >>
Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице.
Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл да се освободи от тях. Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека.
Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице.
Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират? Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето.
към беседата >>
Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират?
Преди всичко той не може да скрие недъзите си. Няма нищо скрито-покрито в живота на човека. Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат да се прикрият. По същия начин и добродетелите оставят белези върху човека. Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице.
Какво бихте казали, ако тия черти могат да се фотографират?
Един ден това ще се постигне. Човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светочувствителни стъкла. Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето.
към беседата >>
4.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките.
Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат.
Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга.
към беседата >>
Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат.
Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи.
Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек?
към беседата >>
Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи.
Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват.
За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви.
към беседата >>
За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма.
При малките мъчнотии ще си послужите със закона на любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват.
За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма.
Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност.
към беседата >>
Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева.
Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма.
Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева.
Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева.
към беседата >>
Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга.
Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева.
Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга.
На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя.
към беседата >>
На какво разчита този човек?
Те турят любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга.
На какво разчита този човек?
На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула.
към беседата >>
На любовта ви.
Те искат да побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек?
На любовта ви.
Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш?
към беседата >>
Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност.
За да разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви.
Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност.
За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога.
към беседата >>
За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева.
Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност.
За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева.
– И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула.
към беседата >>
– И тях не мога да платя.
Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли, да му простите дълга. На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева.
– И тях не мога да платя.
След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш?
към беседата >>
След известно време любовта зачерква още една нула.
На какво разчита този човек? На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя.
След известно време любовта зачерква още една нула.
– Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога.
към беседата >>
– Хиляда лева можеш ли да платиш?
На любовта ви. Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула.
– Хиляда лева можеш ли да платиш?
– Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула.
към беседата >>
– Не мога.
Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш?
– Не мога.
Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш?
към беседата >>
Тя зачерква още една нула.
За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: Сега ще ми платиш десет хиляди лева. – И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога.
Тя зачерква още една нула.
– Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога.
към беседата >>
– Сто лева можеш ли да платиш?
– И тях не мога да платя. След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула.
– Сто лева можеш ли да платиш?
– Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала.
към беседата >>
– Не мога.
След известно време любовта зачерква още една нула. – Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш?
– Не мога.
Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими.
към беседата >>
Зачерква още една нула.
– Хиляда лева можеш ли да платиш? – Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога.
Зачерква още една нула.
– Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека.
към беседата >>
– Десет лева можеш ли да платиш?
– Не мога. Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула.
– Десет лева можеш ли да платиш?
– Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека.
към беседата >>
– Не мога.
Тя зачерква още една нула. – Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш?
– Не мога.
Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им.
към беседата >>
Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала.
– Сто лева можеш ли да платиш? – Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога.
Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала.
По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.
към беседата >>
По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими.
– Не мога. Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала.
По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими.
Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата.
към беседата >>
Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека.
Зачерква още една нула. – Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими.
Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека.
Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне.
към беседата >>
Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека.
– Десет лева можеш ли да платиш? – Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека.
Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека.
Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н.
към беседата >>
Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им.
– Не мога. Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека.
Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им.
Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи.
към беседата >>
Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.
Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им.
Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.
Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>
Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата.
По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.
Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата.
Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>
Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне.
Затова е казано, че любовта е сляпа за погрешките, за слабостите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата.
Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне.
Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>
Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н.
Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърдчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне.
Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н.
Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>
Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи.
Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си, да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н.
Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи.
Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>
Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи.
Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата.
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата.
Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни.
към беседата >>
Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта.
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата.
Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта.
Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили.
към беседата >>
Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата.
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта.
Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата.
Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци.
към беседата >>
Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата.
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата.
Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата.
За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.
към беседата >>
За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта.
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата.
За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта.
Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите.
към беседата >>
Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни.
Като ученици, при самовъзпитанието си, вие трябва да прилагате и двата закона, любовта и вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта.
Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни.
Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот.
към беседата >>
Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили.
Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни.
Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили.
Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас.
към беседата >>
Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци.
Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата. Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили.
Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци.
Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас. Това е един от методите на любовта.
към беседата >>
Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.
Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата. За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци.
Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.
Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас. Това е един от методите на любовта.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите.
За да развиват мускулите си, те са започвали с любовта. Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.
Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите.
Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас. Това е един от методите на любовта.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот.
Те са обичали работата си, и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите.
Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот.
Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас. Това е един от методите на любовта.
към беседата >>
Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас.
Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот.
Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас.
Това е един от методите на любовта.
към беседата >>
Това е един от методите на любовта.
Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея. Тъй щото, искате ли да работите върху себе си, да изправяте погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им дадете условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, да се развива далеч от вас.
Това е един от методите на любовта.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си.
Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре.
към беседата >>
Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си.
Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми.
Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща?
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми.
Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща?
– Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си.
към беседата >>
– Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща?
– Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне.
След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи.
към беседата >>
След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне.
След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх.
Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм.
към беседата >>
Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх.
Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре.
Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния.
към беседата >>
Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи.
Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре.
Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи.
Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния.
към беседата >>
Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си.
Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи.
Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си.
Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
към беседата >>
Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи.
– Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си.
Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи.
Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
към беседата >>
Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм.
След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи.
Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм.
Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
към беседата >>
Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния.
Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм.
Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния.
Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния. В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
към беседата >>
Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния.
Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния.
Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния.
В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
към беседата >>
В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. Човек трябва да знае, по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизъмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва известни болезнени състояния. Като изучава организъма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния.
В това отношение, той става чувствителен като барометър и възприема и най-слабите промени в атмосферата.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот.
Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието.
към беседата >>
Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот.
Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния.
В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н.
към беседата >>
В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния.
В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата.
Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си.
към беседата >>
Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата.
Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота.
– Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо.
към беседата >>
– Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота.
– Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си.
Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува?
към беседата >>
Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си.
Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието.
– Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият.
към беседата >>
– Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н.
Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието.
– Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н.
Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа.
към беседата >>
Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си.
В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н.
Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си.
Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си!
към беседата >>
Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо.
Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. – Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си.
Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо.
Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл.
към беседата >>
Кой човек не се интересува?
– Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо.
Кой човек не се интересува?
– Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им.
към беседата >>
– Мъртвият.
Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. – Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува?
– Мъртвият.
Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ.
към беседата >>
Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа.
– Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият.
Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа.
Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава.
към беседата >>
Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си!
Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа.
Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си!
– Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание.
към беседата >>
– Не, това не е правилна мисъл.
Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърдчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си!
– Не, това не е правилна мисъл.
Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания.
към беседата >>
Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им.
Кой човек не се интересува? – Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл.
Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им.
Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание.
към беседата >>
Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ.
– Мъртвият. Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им.
Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ.
Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината.
към беседата >>
Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава.
Като не може да постигне желанията си, човек казва: Няма вече за какво да се държа. Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ.
Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава.
В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца.
към беседата >>
В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание.
Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в себе си! – Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава.
В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание.
Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни.
към беседата >>
Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания.
– Не, това не е правилна мисъл. Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание.
Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания.
Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
към беседата >>
Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание.
Човек не трябва да убива желанията си, но да пристъпва постепенно към възпитанието им. Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания.
Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание.
В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
към беседата >>
В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината.
Като възпита едно желание, после ще пристъпи към второ. Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание.
В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината.
Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
към беседата >>
Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца.
Държи ли едновременно всичките си желания в сърдцето си, човек ще се намери в невъзможност да ги възпитава. В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината.
Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца.
Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
към беседата >>
Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни.
В човека има ред противоречиви желания, които могат да се хармонизират в някое възвишено желание. Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца.
Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни.
Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
към беседата >>
Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
Запример, желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хармонизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговото желание. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни.
Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.
към беседата >>
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват.
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват.
Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си.
към беседата >>
Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати.
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват.
Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати.
Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен.
към беседата >>
Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя.
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват. Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати.
Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя.
Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения.
към беседата >>
Обаче, лошият живот има отношение само към човека.
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват. Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя.
Обаче, лошият живот има отношение само към човека.
Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил?
към беседата >>
Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване.
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват. Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека.
Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване.
В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни?
към беседата >>
В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си.
Дойдем ли до Божествения свят, там никакви противоречия не съществуват. Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване.
В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си.
– Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга.
към беседата >>
– Ама аз не искам да бъда смешен.
Какъвто да е човешкият живот, той може да подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати. Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си.
– Ама аз не искам да бъда смешен.
Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата.
към беседата >>
Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения.
Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя. Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен.
Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения.
Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично.
към беседата >>
Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил?
Обаче, лошият живот има отношение само към човека. Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения.
Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил?
Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения.
към беседата >>
Не е ли смешен човек, когато се храни?
Ето защо, той трябва да се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване. В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил?
Не е ли смешен човек, когато се храни?
Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен.
към беседата >>
Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга.
В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. – Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни?
Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга.
Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата. Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен. За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
към беседата >>
Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата.
– Ама аз не искам да бъда смешен. Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга.
Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата.
Това значи, да живее човек хармонично. Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен. За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
към беседата >>
Това значи, да живее човек хармонично.
Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения. Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска да си спомни нещо, което е забравил? Не е ли смешен човек, когато се храни? Той туря храната в устата си, и току я премята от една страна на друга. Човек може да не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата.
Това значи, да живее човек хармонично.
Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения. Въпреки това, той трябва да бъде свободен. За човека е важно да работи върху себе си, а това, че не може изведнъж да се подигне, още нищо не значи.
към беседата >>
НАГОРЕ