НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
120
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
120
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
При всѣко изгубване на равновѣсие, виждашъ тази машина ту изгубила нѣкое колело, ту нѣкоя спица.
(втори вариант)
Ще задамъ другъ философски въпросъ: защо природата трѣбваше да ни постави на два крака, толкова непрактични сѫ тѣзи два крака? Казватъ, че човѣкътъ тъй билъ много добрѣ устроенъ. Не, сегашното устройство на човѣка не е толкова добро.
При всѣко изгубване на равновѣсие, виждашъ тази машина ту изгубила нѣкое колело, ту нѣкоя спица.
Виждашъ човѣкъ върви, изперчилъ се, замахалъ рѫцѣ, казвамъ си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре.
към втори вариант >>
Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ?
(втори вариант)
Единъ день, когато дойдете до положение да ги разбирате, само тогава ще дойдете и до онова вѫтрѣшно разбиране, какъ да устроите живота си. А сега какво става? – Жената очаква на мѫжа си, той да работи, та единъ день да ѝ остави малка пенсия. Ами, ако тази държава утрѣ фалира, ами ако мѫжътъ ѝ не може да ѝ осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно.
Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ?
Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль.
към втори вариант >>
Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате?
(втори вариант)
Не вѣрвайте абсолютно въ никой човѣкъ, въ никого. Ето една истина. Нѣкои казватъ, че трѣбвало да вѣрватъ въ мене. Не вѣрвайте абсолютно въ никого, това не е за обида. И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте.
Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате?
– Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме.
към втори вариант >>
Виждашъ човѣкъ върви, изперчилъ се, замахалъ рѫцѣ, казвамъ си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре.
(втори вариант)
Ще задамъ другъ философски въпросъ: защо природата трѣбваше да ни постави на два крака, толкова непрактични сѫ тѣзи два крака? Казватъ, че човѣкътъ тъй билъ много добрѣ устроенъ. Не, сегашното устройство на човѣка не е толкова добро. При всѣко изгубване на равновѣсие, виждашъ тази машина ту изгубила нѣкое колело, ту нѣкоя спица.
Виждашъ човѣкъ върви, изперчилъ се, замахалъ рѫцѣ, казвамъ си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре.
към втори вариант >>
Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата.
(втори вариант)
А сега какво става? – Жената очаква на мѫжа си, той да работи, та единъ день да ѝ остави малка пенсия. Ами, ако тази държава утрѣ фалира, ами ако мѫжътъ ѝ не може да ѝ осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ?
Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата.
Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла.
към втори вариант >>
– Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ.
(втори вариант)
Ето една истина. Нѣкои казватъ, че трѣбвало да вѣрватъ въ мене. Не вѣрвайте абсолютно въ никого, това не е за обида. И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте. Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате?
– Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ.
Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво?
към втори вариант >>
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ.
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ.
Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си.
към втори вариант >>
Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение.
(втори вариант)
– Жената очаква на мѫжа си, той да работи, та единъ день да ѝ остави малка пенсия. Ами, ако тази държава утрѣ фалира, ами ако мѫжътъ ѝ не може да ѝ осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ? Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата.
Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение.
Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате.
към втори вариант >>
Това е великото, то е мощното.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ, че трѣбвало да вѣрватъ въ мене. Не вѣрвайте абсолютно въ никого, това не е за обида. И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте. Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате? – Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ.
Това е великото, то е мощното.
Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога.
към втори вариант >>
Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили.
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ.
Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили.
Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора.
към втори вариант >>
Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ.
(втори вариант)
Ами, ако тази държава утрѣ фалира, ами ако мѫжътъ ѝ не може да ѝ осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ? Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение.
Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ.
Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате.
към втори вариант >>
Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници.
(втори вариант)
Не вѣрвайте абсолютно въ никого, това не е за обида. И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте. Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате? – Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното.
Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници.
Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници!
към втори вариант >>
Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“.
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили.
Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“.
Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е.
към втори вариант >>
Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ.
(втори вариант)
Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ? Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ.
Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ.
И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава?
към втори вариант >>
Е, тогава?
(втори вариант)
И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте. Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате? – Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници.
Е, тогава?
– Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници! “ Знаете ли за кого се отнася това?
към втори вариант >>
Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ!
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“.
Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ!
“ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ.
към втори вариант >>
И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль.
(втори вариант)
Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ? Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ.
И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль.
Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ?
към втори вариант >>
– Ще ликвидираме.
(втори вариант)
Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате? – Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава?
– Ще ликвидираме.
Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници! “ Знаете ли за кого се отнася това? – За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
към втори вариант >>
“ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо.
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ!
“ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо.
Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили.
към втори вариант >>
Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла.
(втори вариант)
Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль.
Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла.
Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство.
към втори вариант >>
Ще вѣрваме въ какво?
(втори вариант)
– Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме.
Ще вѣрваме въ какво?
– Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници! “ Знаете ли за кого се отнася това? – За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
към втори вариант >>
Разбира се, спалъ си.
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо.
Разбира се, спалъ си.
Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи?
към втори вариант >>
Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате.
(втори вариант)
Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла.
Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате.
Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне.
към втори вариант >>
– Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога.
(втори вариант)
Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво?
– Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога.
Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници! “ Знаете ли за кого се отнася това? – За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
към втори вариант >>
Така сѫ всички хора.
(втори вариант)
Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си.
Така сѫ всички хора.
Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно.
към втори вариант >>
Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате.
(втори вариант)
Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате.
Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате.
Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ.
към втори вариант >>
Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници!
(втори вариант)
Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога.
Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници!
“ Знаете ли за кого се отнася това? – За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
към втори вариант >>
Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е.
(втори вариант)
Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора.
Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е.
пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева.
към втори вариант >>
Какво ще бѫдете тогава?
(втори вариант)
Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате.
Какво ще бѫдете тогава?
Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ. Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
“ Знаете ли за кого се отнася това?
(втори вариант)
Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници!
“ Знаете ли за кого се отнася това?
– За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
към втори вариант >>
пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ.
(втори вариант)
Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е.
пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ.
Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е.
към втори вариант >>
Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ?
(втори вариант)
И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава?
Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ?
А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ. Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
– За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
(втори вариант)
– Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници! “ Знаете ли за кого се отнася това?
– За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“
към втори вариант >>
Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили.
(втори вариант)
“ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ.
Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили.
Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли.
към втори вариант >>
А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство.
(втори вариант)
Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ?
А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство.
Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ. Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго.
(втори вариант)
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго.
Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега?
към втори вариант >>
Какво да се прави, какъ да се постѫпи?
(втори вариант)
Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили.
Какво да се прави, какъ да се постѫпи?
Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове!
към втори вариант >>
Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне.
(втори вариант)
Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство.
Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне.
Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ. Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А.
(втори вариант)
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго.
Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А.
Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“.
към втори вариант >>
Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно.
(втори вариант)
Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи?
Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно.
Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове! Гащитѣ ви треперятъ.
към втори вариант >>
Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ.
(втори вариант)
Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне.
Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ.
Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви?
(втори вариант)
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А.
Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви?
– C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се.
към втори вариант >>
Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева.
(втори вариант)
Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно.
Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева.
Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове! Гащитѣ ви треперятъ. Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
към втори вариант >>
Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
(втори вариант)
Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ.
Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.
към втори вариант >>
– C’est moi.
(втори вариант)
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви?
– C’est moi.
(това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ!
към втори вариант >>
Това не сѫ живи левове, т.е.
(втори вариант)
пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева.
Това не сѫ живи левове, т.е.
живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове! Гащитѣ ви треперятъ. Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това?
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено.
към втори вариант >>
(това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“.
(втори вариант)
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi.
(това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“.
Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста?
към втори вариант >>
живи лъвове, това сѫ умрѣли.
(втори вариант)
Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е.
живи лъвове, това сѫ умрѣли.
Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове! Гащитѣ ви треперятъ. Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
към втори вариант >>
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това?
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ?
Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность.
към втори вариант >>
Е, на кой Господь искате да служите сега?
(втори вариант)
И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“.
Е, на кой Господь искате да служите сега?
Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо?
към втори вариант >>
Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове!
(втори вариант)
Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли.
Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове!
Гащитѣ ви треперятъ. Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
към втори вариант >>
Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ?
Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота.
философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо?
към втори вариант >>
Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“.
(втори вариант)
Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега?
Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“.
Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това?
към втори вариант >>
Гащитѣ ви треперятъ.
(втори вариант)
Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове!
Гащитѣ ви треперятъ.
Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
към втори вариант >>
философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота.
философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво.
Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока.
към втори вариант >>
Хубаво, радвамъ се.
(втори вариант)
Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“.
Хубаво, радвамъ се.
Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ.
към втори вариант >>
Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
(втори вариант)
Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове! Гащитѣ ви треперятъ.
Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.
към втори вариант >>
Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво.
Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина.
към втори вариант >>
Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ!
(втори вариант)
– C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се.
Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ!
“ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи.
към втори вариант >>
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората.
(втори вариант)
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората.
Самиятъ животъ е една пещь, т.е. индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага.
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено.
Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме.
към втори вариант >>
“ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста?
(втори вариант)
(това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ!
“ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста?
Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи.
към втори вариант >>
Самиятъ животъ е една пещь, т.е.
(втори вариант)
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората.
Самиятъ животъ е една пещь, т.е.
индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете.
към втори вариант >>
Богъ е най-голѣмата реалность.
(втори вариант)
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено.
Богъ е най-голѣмата реалность.
Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види.
към втори вариант >>
Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо?
(втори вариант)
Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста?
Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо?
Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
към втори вариант >>
индивидътъ се намира въ една горяща пещь.
(втори вариант)
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората. Самиятъ животъ е една пещь, т.е.
индивидътъ се намира въ една горяща пещь.
Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга.
към втори вариант >>
Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо?
(втори вариант)
Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность.
Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо?
– Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види.
към втори вариант >>
Свещеницитѣ казаха ли това?
(втори вариант)
Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо?
Свещеницитѣ казаха ли това?
А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно.
(втори вариант)
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората. Самиятъ животъ е една пещь, т.е. индивидътъ се намира въ една горяща пещь.
Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно.
Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга. Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
към втори вариант >>
– Защото ние се движимъ по противоположна посока.
(втори вариант)
философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо?
– Защото ние се движимъ по противоположна посока.
Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види.
към втори вариант >>
А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ.
(втори вариант)
Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това?
А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ.
Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
към втори вариант >>
Това е пещь.
(втори вариант)
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората. Самиятъ животъ е една пещь, т.е. индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно.
Това е пещь.
Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга. Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
към втори вариант >>
Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина.
(втори вариант)
Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока.
Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина.
Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи.
(втори вариант)
Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ! “ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ.
Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи.
Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
към втори вариант >>
Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага.
(втори вариант)
Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората. Самиятъ животъ е една пещь, т.е. индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь.
Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага.
Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга. Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
към втори вариант >>
Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина.
Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме.
Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри.
към втори вариант >>
Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи.
(втори вариант)
“ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи.
Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи.
Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
към втори вариант >>
Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете.
(втори вариант)
Самиятъ животъ е една пещь, т.е. индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага.
Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете.
Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга. Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
към втори вариант >>
Видѣното не може да се види.
(втори вариант)
Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме.
Видѣното не може да се види.
Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ.
към втори вариант >>
Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
(втори вариант)
Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи.
Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.
към втори вариант >>
Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга.
(втори вариант)
индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете.
Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга.
Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
към втори вариант >>
Самата свѣтлина не може да се види.
(втори вариант)
Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види.
Самата свѣтлина не може да се види.
Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща.
към втори вариант >>
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете.
(втори вариант)
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете.
Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга.
Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.
към втори вариант >>
Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види.
(втори вариант)
– Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види.
Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види.
Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения.
към втори вариант >>
Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ.
(втори вариант)
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете.
Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ.
Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения.
Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь. Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ?
към втори вариант >>
Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри.
(втори вариант)
Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види.
Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри.
Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете.
(втори вариант)
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете. Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ.
Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете.
Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни. Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения.
Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь.
Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ?
към втори вариант >>
Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри.
(втори вариант)
Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри.
Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри.
Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ.
(втори вариант)
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете. Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете.
Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ.
Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни. Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
към втори вариант >>
Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения. Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь.
Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ?
Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме?
към втори вариант >>
Богъ е Невидимъ.
(втори вариант)
Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри.
Богъ е Невидимъ.
Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои.
(втори вариант)
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете. Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ.
Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои.
Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни. Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
към втори вариант >>
Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици?
(втори вариант)
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения. Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь. Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ?
Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици?
Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ?
към втори вариант >>
Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща.
(втори вариант)
Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ.
Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща.
Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ.
(втори вариант)
Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете. Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои.
Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ.
Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни. Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
към втори вариант >>
Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава?
(втори вариант)
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения. Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь. Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици?
Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава?
Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“.
към втори вариант >>
Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения.
(втори вариант)
Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща.
Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения.
Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни.
(втори вариант)
Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ.
Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни.
Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
към втори вариант >>
Какъвъ е този моралъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения. Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь. Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава?
Какъвъ е този моралъ?
Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде?
към втори вариант >>
Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
(втори вариант)
Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения.
Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.
към втори вариант >>
Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
(втори вариант)
Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни.
Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.
към втори вариант >>
Дѣ е моралътъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь. Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ?
Дѣ е моралътъ?
На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде? Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално?
(втори вариант)
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално?
“ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм.
към втори вариант >>
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго!
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго!
Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ.
към втори вариант >>
На кого има да даваме?
(втори вариант)
Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ?
На кого има да даваме?
Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде? Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ. Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
към втори вариант >>
“ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь?
(втори вариант)
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално?
“ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь?
Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм.
към втори вариант >>
Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ.
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго!
Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ.
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите.
към втори вариант >>
Кой е кредиторътъ?
(втори вариант)
Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме?
Кой е кредиторътъ?
Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде? Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ. Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
към втори вариант >>
Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете?
(втори вариант)
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално? “ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь?
Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете?
При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение.
към втори вариант >>
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания!
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ.
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания!
“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“.
(втори вариант)
Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ?
Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“.
Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде? Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ. Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
към втори вариант >>
При любовьта има едно малко повишение на температурата.
(втори вариант)
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално? “ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете?
При любовьта има едно малко повишение на температурата.
Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь.
към втори вариант >>
“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава?
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания!
“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава?
“ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били.
към втори вариант >>
Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде?
(втори вариант)
Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“.
Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде?
Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ. Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
към втори вариант >>
Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има.
(втори вариант)
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално? “ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата.
Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има.
едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь.
към втори вариант >>
“ Това учение може да го приложите на опитъ.
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава?
“ Това учение може да го приложите на опитъ.
Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
към втори вариант >>
Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ.
(втори вариант)
Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде?
Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ.
Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
към втори вариант >>
едно увеличение поне съ 1 мм.
(втори вариант)
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално? “ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има.
едно увеличение поне съ 1 мм.
Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия.
към втори вариант >>
Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ.
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ.
Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ.
Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
към втори вариант >>
Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
(втори вариант)
На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде? Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ.
Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.
към втори вариант >>
Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм.
(втори вариант)
“ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм.
Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм.
При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия. – „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение.
към втори вариант >>
Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите.
(втори вариант)
Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ.
Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите.
Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината.
Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината. Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота.
към втори вариант >>
При любовьта всѣкога има едно увеличение.
(втори вариант)
Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм.
При любовьта всѣкога има едно увеличение.
И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия. – „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение. Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
към втори вариант >>
Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си.
(втори вариант)
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания! “ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите.
Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си.
Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
към втори вариант >>
Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината.
Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината.
Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното.
към втори вариант >>
И тъй, това увеличение наричаме любовь.
(втори вариант)
При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение.
И тъй, това увеличение наричаме любовь.
Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия. – „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение. Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
към втори вариант >>
Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били.
(втори вариант)
“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си.
Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били.
Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
към втори вариант >>
Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината. Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината.
Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ.
И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша.
към втори вариант >>
Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь.
(втори вариант)
Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата ѝ когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь.
Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь.
Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия. – „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение. Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
към втори вариант >>
Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
(втори вариант)
“ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били.
Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.
към втори вариант >>
И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината. Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината. Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ.
И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина.
Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина.
към втори вариант >>
Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия.
(втори вариант)
едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь.
Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия.
– „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение. Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
към втори вариант >>
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени.
(втори вариант)
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени.
Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ.
към втори вариант >>
Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината. Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината. Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина.
Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване.
Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това.
към втори вариант >>
– „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение.
(втори вариант)
Сѫщо и рѫцѣтѣ ѝ ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия.
– „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение.
Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
към втори вариант >>
Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето!
(втори вариант)
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени.
Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето!
“ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми?
към втори вариант >>
Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината. Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината. Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване.
Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота.
Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой.
към втори вариант >>
Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
(втори вариант)
При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия. – „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение.
Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.
към втори вариант >>
“ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ.
(втори вариант)
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето!
“ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ.
Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
към втори вариант >>
Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното.
(втори вариант)
Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината. Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота.
Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното.
Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала.
към втори вариант >>
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България.
(втори вариант)
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България.
Бошъ-лафъ, направилъ добрини! Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число.
към втори вариант >>
Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята.
(втори вариант)
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ.
Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята.
Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя. Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
към втори вариант >>
Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша.
(втори вариант)
Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното.
Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша.
Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска.
към втори вариант >>
Бошъ-лафъ, направилъ добрини!
(втори вариант)
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България.
Бошъ-лафъ, направилъ добрини!
Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате.
към втори вариант >>
Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости!
(втори вариант)
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята.
Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости!
“ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя. Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
към втори вариант >>
Азъ казвамъ: Тази истина изстина.
(втори вариант)
И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша.
Азъ казвамъ: Тази истина изстина.
Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива.
към втори вариант >>
Петь принесълъ, сто занесълъ.
(втори вариант)
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България. Бошъ-лафъ, направилъ добрини!
Петь принесълъ, сто занесълъ.
Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
към втори вариант >>
“ Да, защото истината не е тамъ.
(втори вариант)
Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости!
“ Да, защото истината не е тамъ.
Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя. Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
към втори вариант >>
Знаете какво значи това.
(втори вариант)
Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина.
Знаете какво значи това.
Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
към втори вариант >>
Това сѫ се добродѣтели!
(втори вариант)
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България. Бошъ-лафъ, направилъ добрини! Петь принесълъ, сто занесълъ.
Това сѫ се добродѣтели!
Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ.
към втори вариант >>
Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми?
(втори вариант)
Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето! “ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ.
Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми?
Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя. Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
към втори вариант >>
Изстудилъ се нѣкой.
(втори вариант)
Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това.
Изстудилъ се нѣкой.
Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
към втори вариант >>
Едно врѣме толкова направилъ!
(втори вариант)
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България. Бошъ-лафъ, направилъ добрини! Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели!
Едно врѣме толкова направилъ!
Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ.
към втори вариант >>
Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
(втори вариант)
“ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми?
Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
към втори вариант >>
Нашата истина е изстинала.
(втори вариант)
Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой.
Нашата истина е изстинала.
Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
към втори вариант >>
Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число.
(втори вариант)
А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България. Бошъ-лафъ, направилъ добрини! Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ!
Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число.
Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна.
към втори вариант >>
Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
(втори вариант)
Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости! “ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя.
Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.
към втори вариант >>
Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска.
(втори вариант)
Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала.
Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска.
Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
към втори вариант >>
Вие всѣкога се опровергавате.
(втори вариант)
Бошъ-лафъ, направилъ добрини! Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число.
Вие всѣкога се опровергавате.
Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
към втори вариант >>
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия.
(втори вариант)
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия.
Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно. Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ. Сега всички сте въ пещьта.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива.
(втори вариант)
Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска.
Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива.
Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
към втори вариант >>
Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
(втори вариант)
Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате.
Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
към втори вариант >>
Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото.
(втори вариант)
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия.
Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото.
Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно. Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ. Сега всички сте въ пещьта.
към втори вариант >>
Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
(втори вариант)
Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива.
Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението ѝ.
към втори вариант >>
Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ.
(втори вариант)
Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ.
Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
към втори вариант >>
Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе.
(втори вариант)
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото.
Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе.
Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно. Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ. Сега всички сте въ пещьта.
към втори вариант >>
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ.
Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе.
към втори вариант >>
Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ.
(втори вариант)
Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ.
Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ.
Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
към втори вариант >>
Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно.
(втори вариант)
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе.
Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно.
Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ. Сега всички сте въ пещьта.
към втори вариант >>
Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ?
(втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ.
Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ?
Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си.
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна.
(втори вариант)
Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ.
Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна.
Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
към втори вариант >>
Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ.
(втори вариант)
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно.
Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ.
Сега всички сте въ пещьта.
към втори вариант >>
Е, това е тайна на писателя.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ?
Е, това е тайна на писателя.
Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така?
към втори вариант >>
Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
(втори вариант)
Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна.
Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.
към втори вариант >>
Сега всички сте въ пещьта.
(втори вариант)
Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно. Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ.
Сега всички сте въ пещьта.
към втори вариант >>
Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя.
Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ.
Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него.
към втори вариант >>
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице.
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице.
Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието.
(втори вариант)
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието.
Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола? “ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта. Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си. Кажете: „Отричамъ се отъ всичко! “
към втори вариант >>
Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ.
Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ.
Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма.
към втори вариант >>
Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима?
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице.
Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима?
“ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ.
към втори вариант >>
Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола?
(втори вариант)
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието.
Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола?
“ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта. Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си. Кажете: „Отричамъ се отъ всичко! “
към втори вариант >>
Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ.
Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе.
Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи.
към втори вариант >>
“ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали.
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице. Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима?
“ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали.
Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ. Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
към втори вариант >>
“ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта.
(втори вариант)
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието. Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола?
“ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта.
Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си. Кажете: „Отричамъ се отъ всичко! “
към втори вариант >>
Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си.
(втори вариант)
Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе.
Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си.
Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма?
към втори вариант >>
Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность!
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице. Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали.
Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность!
Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ. Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
към втори вариант >>
Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си.
(втори вариант)
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието. Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола? “ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта.
Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си.
Кажете: „Отричамъ се отъ всичко! “
към втори вариант >>
Ако ме запитате, защо става всичко така?
(втори вариант)
Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си.
Ако ме запитате, защо става всичко така?
Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ?
към втори вариант >>
Кѫдѣ е вашата реалность?
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице. Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность!
Кѫдѣ е вашата реалность?
Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ. Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
към втори вариант >>
Кажете: „Отричамъ се отъ всичко!
(втори вариант)
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието. Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола? “ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта. Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си.
Кажете: „Отричамъ се отъ всичко!
“
към втори вариант >>
Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него.
(втори вариант)
Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така?
Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него.
Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна!
към втори вариант >>
Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
(втори вариант)
Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице. Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность?
Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
Азъ зная обратния законъ. Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието. Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола? “ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта. Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си. Кажете: „Отричамъ се отъ всичко!
“
към втори вариант >>
Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма.
(втори вариант)
Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него.
Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма.
Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая.
към втори вариант >>
Азъ зная обратния законъ.
(втори вариант)
Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима? “ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи.
Азъ зная обратния законъ.
Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
към втори вариант >>
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго.
(втори вариант)
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго.
Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь. Той е и моя Господь. Моятъ Господь е и вашъ. Той е Единъ. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
към втори вариант >>
Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи.
(втори вариант)
Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма.
Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи.
Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!
към втори вариант >>
Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
(втори вариант)
“ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ.
Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь.
(втори вариант)
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго.
Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь.
Той е и моя Господь. Моятъ Господь е и вашъ. Той е Единъ. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
към втори вариант >>
Кой вашъ баща написа тази драма?
(втори вариант)
Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи.
Кой вашъ баща написа тази драма?
Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! “
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна.
Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ.
към втори вариант >>
Той е и моя Господь.
(втори вариант)
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго. Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь.
Той е и моя Господь.
Моятъ Господь е и вашъ. Той е Единъ. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
към втори вариант >>
Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ?
(втори вариант)
Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма?
Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ?
Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! “
към втори вариант >>
Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това!
(втори вариант)
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна.
Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това!
“ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква.
към втори вариант >>
Моятъ Господь е и вашъ.
(втори вариант)
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго. Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь. Той е и моя Господь.
Моятъ Господь е и вашъ.
Той е Единъ. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
към втори вариант >>
Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна!
(втори вариант)
Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ?
Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна!
Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! “
към втори вариант >>
“ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това!
“ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ.
Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква.
към втори вариант >>
Той е Единъ.
(втори вариант)
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго. Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь. Той е и моя Господь. Моятъ Господь е и вашъ.
Той е Единъ.
Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
към втори вариант >>
Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая.
(втори вариант)
Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна!
Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая.
Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога! “
към втори вариант >>
Въ какво стои тази заслуга?
(втори вариант)
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ.
Въ какво стои тази заслуга?
Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне.
към втори вариант >>
Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
(втори вариант)
И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго. Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь. Той е и моя Господь. Моятъ Господь е и вашъ. Той е Единъ.
Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“
към втори вариант >>
Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!
(втори вариант)
Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая.
Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!
“
към втори вариант >>
Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена?
(втори вариант)
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга?
Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена?
– Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
към втори вариант >>
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта.
(втори вариант)
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта.
Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!
“
към втори вариант >>
– Когато нѣма мѫжъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена?
– Когато нѣма мѫжъ.
Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
към втори вариант >>
Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте!
(втори вариант)
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта.
Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте!
Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари!
към втори вариант >>
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло.
(втори вариант)
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло.
Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа?
към втори вариант >>
Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква.
(втори вариант)
Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това! “ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ.
Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква.
Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
към втори вариант >>
Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа?
(втори вариант)
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта. Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте!
Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа?
“ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!
към втори вариант >>
Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ.
(втори вариант)
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло.
Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ.
Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси.
към втори вариант >>
Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква.
(втори вариант)
“ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква.
Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква.
Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
към втори вариант >>
“ – Напрѣдъ, нищо повече.
(втори вариант)
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта. Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа?
“ – Напрѣдъ, нищо повече.
И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи! “ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ!
към втори вариант >>
Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето.
(втори вариант)
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ.
Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето.
Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява.
към втори вариант >>
Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне.
(втори вариант)
Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква.
Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне.
Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
към втори вариант >>
И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната.
(втори вариант)
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта. Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече.
И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната.
За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи! “ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството!
към втори вариант >>
Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма!
(втори вариант)
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето.
Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма!
“ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа?
към втори вариант >>
Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
(втори вариант)
Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне.
Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.
към втори вариант >>
За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ.
(втори вариант)
Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта. Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната.
За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ.
Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи! “ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството! Аминъ.
към втори вариант >>
“ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа.
(втори вариант)
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма!
“ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа.
Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали.
към втори вариант >>
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ!
(втори вариант)
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ!
“ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме!
към втори вариант >>
Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари!
(втори вариант)
Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ.
Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари!
“ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи! “ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството! Аминъ.
към втори вариант >>
Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа?
(втори вариант)
Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа.
Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа?
“ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли.
към втори вариант >>
“ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ?
(втори вариант)
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ!
“ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ?
Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа.
към втори вариант >>
“ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!
(втори вариант)
Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа? “ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари!
“ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!
“ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството! Аминъ.
към втори вариант >>
“ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси.
(втори вариант)
Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа?
“ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси.
Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване.
(втори вариант)
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ! “ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ?
Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване.
Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ!
към втори вариант >>
“ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ!
(втори вариант)
“ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!
“ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ!
Да живѣе братството! Аминъ.
към втори вариант >>
Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява.
(втори вариант)
Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси.
Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява.
Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа.
(втори вариант)
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ! “ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване.
Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа.
Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста!
към втори вариант >>
Да живѣе братството!
(втори вариант)
И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи! “ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ!
Да живѣе братството!
Аминъ.
към втори вариант >>
Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа?
(втори вариант)
Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма! “ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява.
Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа?
Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже!
(втори вариант)
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ! “ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа.
Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже!
“ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста! “ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения!
към втори вариант >>
Аминъ.
(втори вариант)
За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари! “ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи! “ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството!
Аминъ.
към втори вариант >>
Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали.
(втори вариант)
“ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа?
Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали.
Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
“ – „Да, че и ние тъй мислихме!
(втори вариант)
Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ! “ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже!
“ – „Да, че и ние тъй мислихме!
“ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста! “ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения! Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
към втори вариант >>
Отъ сега нататъкъ, единственото нѣщо, което ще живѣе въ свѣта, то е братството.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ, единственото нѣщо, което ще живѣе въ свѣта, то е братството.
То ще владѣе надъ всичко. Всѣки, който не може да живѣе като братъ и сестра, той не може да бѫде гражданинъ на Новото царство въ този свѣтъ.
към втори вариант >>
Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли.
(втори вариант)
Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа? “ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали.
Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли.
Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
“ Така бѣше и съ Христа.
(втори вариант)
“ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме!
“ Така бѣше и съ Христа.
Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста! “ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения! Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
към втори вариант >>
То ще владѣе надъ всичко.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ, единственото нѣщо, което ще живѣе въ свѣта, то е братството.
То ще владѣе надъ всичко.
Всѣки, който не може да живѣе като братъ и сестра, той не може да бѫде гражданинъ на Новото царство въ този свѣтъ.
към втори вариант >>
Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
(втори вариант)
“ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли.
Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.
към втори вариант >>
Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ!
(втори вариант)
Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа.
Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ!
“ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста! “ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения! Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
към втори вариант >>
Всѣки, който не може да живѣе като братъ и сестра, той не може да бѫде гражданинъ на Новото царство въ този свѣтъ.
(втори вариант)
Отъ сега нататъкъ, единственото нѣщо, което ще живѣе въ свѣта, то е братството. То ще владѣе надъ всичко.
Всѣки, който не може да живѣе като братъ и сестра, той не може да бѫде гражданинъ на Новото царство въ този свѣтъ.
към втори вариант >>
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ.
И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
към втори вариант >>
“ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста!
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ!
“ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста!
“ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения! Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
към втори вариант >>
И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ.
И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота.
Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ.
към втори вариант >>
“ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения!
(втори вариант)
Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже! “ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста!
“ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения!
Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота.
Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо.
Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
(втори вариант)
“ – „Да, че и ние тъй мислихме! “ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ! “ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста! “ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения!
Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.
към втори вариант >>
Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо.
Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора.
Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране.
към втори вариант >>
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь.
(втори вариант)
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь.
Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте.
към втори вариант >>
Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора.
Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ.
(втори вариант)
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь.
Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ.
Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате.
към втори вариант >>
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Кой е четвъртия?
(втори вариант)
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь. Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ.
Кой е четвъртия?
Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ!
към втори вариант >>
Не, да се разберемъ.
(втори вариант)
И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ.
Не, да се разберемъ.
Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли.
(втори вариант)
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь. Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия?
Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли.
Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето!
към втори вариант >>
Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ.
Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота.
Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви.
(втори вариант)
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь. Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли.
Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви.
Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ!
към втори вариант >>
Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране.
(втори вариант)
Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота.
Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране.
Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте.
(втори вариант)
И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь. Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви.
Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте.
Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ.
към втори вариант >>
Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
(втори вариант)
Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране.
Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.
към втори вариант >>
Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате.
(втори вариант)
Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте.
Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате.
Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се.
към втори вариант >>
Ще ви приведа единъ разказъ.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ разказъ.
Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ.
към втори вариант >>
Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ!
(втори вариант)
Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате.
Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ!
“ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ.
към втори вариант >>
Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ разказъ.
Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава.
Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него.
към втори вариант >>
“ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето!
(втори вариант)
Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ!
“ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето!
Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни.
към втори вариант >>
Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава.
Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ.
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ!
(втори вариант)
Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето!
Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ!
“ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ.
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му.
Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ.
към втори вариант >>
“ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ.
(втори вариант)
Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ!
“ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ.
Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
Кои започнали да говорятъ за него?
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му.
Кои започнали да говорятъ за него?
– Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва?
към втори вариант >>
Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се.
(втори вариант)
Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ.
Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се.
Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
– Женитѣ.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него?
– Женитѣ.
Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена.
към втори вариант >>
Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ.
(втори вариант)
Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ! “ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се.
Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ.
Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него.
(втори вариант)
Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ.
Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него.
Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло?
към втори вариант >>
Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни.
(втори вариант)
“ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ.
Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни.
Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него.
(втори вариант)
Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него.
Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него.
Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си.
към втори вариант >>
Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ! “ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни.
Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.
към втори вариант >>
Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ.
(втори вариант)
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него.
Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ.
Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени.
към втори вариант >>
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили?
(втори вариант)
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили?
Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа?
към втори вариант >>
Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва?
(втори вариант)
Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ.
Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва?
– Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
към втори вариант >>
Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили.
(втори вариант)
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили?
Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили.
Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта.
към втори вариант >>
– Този момъкъ билъ жена.
(втори вариант)
– Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва?
– Този момъкъ билъ жена.
Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си!
(втори вариант)
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили.
Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си!
“ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта. Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора.
към втори вариант >>
Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло?
(втори вариант)
Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена.
Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло?
Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
към втори вариант >>
“ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава?
(втори вариант)
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си!
“ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава?
Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта. Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора. На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно обвинението пада само по себе си.
(втори вариант)
Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло?
Слѣдователно обвинението пада само по себе си.
Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
към втори вариант >>
Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите.
(втори вариант)
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава?
Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите.
На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта. Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора. На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
към втори вариант >>
Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени.
(втори вариант)
Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си.
Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени.
Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
към втори вариант >>
На кого ще кажа?
(втори вариант)
Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите.
На кого ще кажа?
– Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта. Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора. На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
към втори вариант >>
Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
(втори вариант)
Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени.
Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.
към втори вариант >>
– Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта.
(втори вариант)
Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа?
– Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта.
Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора. На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
към втори вариант >>
Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ.
Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци? Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
към втори вариант >>
Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора.
(втори вариант)
Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си! “ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта.
Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора.
На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
към втори вариант >>
Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи.
(втори вариант)
Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ.
Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи.
Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци? Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
към втори вариант >>
На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
(втори вариант)
“ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта. Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора.
На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.
към втори вариант >>
Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци?
(втори вариант)
Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи.
Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци?
Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
към втори вариант >>
Знаете ли, на какво мяза това?
(втори вариант)
Знаете ли, на какво мяза това?
Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора?
към втори вариант >>
Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
(втори вариант)
Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци?
Тѣ минаватъ за мѫже, нали?
към втори вариант >>
Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти.
(втори вариант)
Знаете ли, на какво мяза това?
Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти.
Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
към втори вариант >>
Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове.
(втори вариант)
Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове.
Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи. Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.
към втори вариант >>
Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря.
(втори вариант)
Знаете ли, на какво мяза това? Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти.
Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря.
Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
към втори вариант >>
Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи.
(втори вариант)
Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове.
Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи.
Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи. Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.
към втори вариант >>
Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста.
(втори вариант)
Знаете ли, на какво мяза това? Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря.
Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста.
Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
към втори вариант >>
Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ.
(втори вариант)
Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи.
Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ.
Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи. Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.
към втори вариант >>
Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока.
(втори вариант)
Знаете ли, на какво мяза това? Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста.
Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока.
Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа!
към втори вариант >>
Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи.
(втори вариант)
Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ.
Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи.
Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.
към втори вариант >>
Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора?
(втори вариант)
Знаете ли, на какво мяза това? Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока.
Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора?
“ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.
(втори вариант)
Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи.
Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.
към втори вариант >>
“ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора?
“ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
към втори вариант >>
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ.
(втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ.
Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина.
към втори вариант >>
Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
(втори вариант)
Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята.
Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
към втори вариант >>
Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие?
(втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ.
Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие?
– Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ!
към втори вариант >>
Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
(втори вариант)
Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора.
Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
към втори вариант >>
– Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь.
(втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие?
– Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь.
Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея!
към втори вариант >>
Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа!
(втори вариант)
Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ.
Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа!
Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
към втори вариант >>
Но съ каква любовь?
(втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь.
Но съ каква любовь?
– Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я!
към втори вариант >>
Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
(втори вариант)
Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора? “ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа!
Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.
към втори вариант >>
– Не отъ картошки, разбира се.
(втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь?
– Не отъ картошки, разбира се.
Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина.
към втори вариант >>
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения.
(втори вариант)
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения.
Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>
Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина.
(втори вариант)
Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се.
Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина.
Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили.
към втори вариант >>
Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда.
(втори вариант)
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения.
Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда.
Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>
Никой другъ!
(втори вариант)
Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина.
Никой другъ!
Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали.
към втори вариант >>
Тя прави чудеса.
(втори вариант)
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда.
Тя прави чудеса.
Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>
Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея!
(втори вариант)
– Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ!
Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея!
Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили.
към втори вариант >>
Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава.
(втори вариант)
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса.
Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава.
Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>
Търсете я, хлопайте, искайте я!
(втори вариант)
Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея!
Търсете я, хлопайте, искайте я!
Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
към втори вариант >>
Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава.
(втори вариант)
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава.
Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава.
Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>
Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина.
(втори вариант)
– Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я!
Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина.
Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
към втори вариант >>
Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
(втори вариант)
И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава.
Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.
към втори вариант >>
Не сте я намѣрили.
(втори вариант)
Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина.
Не сте я намѣрили.
Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
към втори вариант >>
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много.
(втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много.
Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни.
към втори вариант >>
Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали.
(втори вариант)
Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили.
Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали.
Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
към втори вариант >>
Вие сте се пробудили вече.
(втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много.
Вие сте се пробудили вече.
Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ!
към втори вариант >>
Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили.
(втори вариант)
Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали.
Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили.
Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
към втори вариант >>
Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна!
(втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много. Вие сте се пробудили вече.
Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна!
Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче.
към втори вариант >>
Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
(втори вариант)
Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили.
Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.
към втори вариант >>
Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа.
(втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много. Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна!
Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа.
Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
към втори вариант >>
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско.
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско.
Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?
към втори вариант >>
Това е първиятъ принципъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много. Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа.
Това е първиятъ принципъ.
Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря.
към втори вариант >>
Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ.
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско.
Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ.
Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“.
към втори вариант >>
Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни.
(втори вариант)
Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много. Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ.
Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни.
Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>
Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ?
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ.
Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ?
“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ!
(втори вариант)
Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни.
Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ!
“ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>
“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство.
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ?
“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство.
Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
“ Азъ прилагамъ това правило другояче.
(втори вариант)
Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ!
“ Азъ прилагамъ това правило другояче.
На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>
Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ?
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство.
Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ?
Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
(втори вариант)
Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче.
На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>
Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?
(втори вариант)
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ?
Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?
“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря.
(втори вариант)
Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?
“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря.
Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>
“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“.
(втори вариант)
Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?
“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“.
Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
(втори вариант)
Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ! “ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа? “ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря.
Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.
към втори вариант >>
Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи.
(втори вариант)
Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ? “ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“.
Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи.
Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица.
(втори вариант)
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица.
Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа!
към втори вариант >>
Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
(втори вариант)
“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го? “ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи.
Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“
към втори вариант >>
Напише нѣколко реда, многоточие постави.
(втори вариант)
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица.
Напише нѣколко реда, многоточие постави.
Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие.
към втори вариант >>
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ.
(втори вариант)
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ.
Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ. Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица!
към втори вариант >>
Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие.
(втори вариант)
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави.
Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие.
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие.
към втори вариант >>
Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ.
(втори вариант)
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ.
Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ.
Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило!
към втори вариант >>
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини.
(втори вариант)
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие.
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини.
Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
към втори вариант >>
Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ?
(втори вариант)
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ.
Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ?
Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа?
към втори вариант >>
Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини.
(втори вариант)
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини.
Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини.
Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието.
към втори вариант >>
Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България!
(втори вариант)
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ. Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ?
Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България!
Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ.
към втори вариант >>
Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа!
(втори вариант)
Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини.
Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа!
– „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа!
към втори вариант >>
Нашитѣ побѣждаватъ.
(втори вариант)
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ. Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България!
Нашитѣ побѣждаватъ.
Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството.
към втори вариант >>
– „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие.
(втори вариант)
Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа!
– „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие.
Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има.
към втори вариант >>
Хайде наздравица!
(втори вариант)
Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ. Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ.
Хайде наздравица!
Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили.
към втори вариант >>
Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие.
(втори вариант)
Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие.
Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие.
Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие.
към втори вариант >>
Дай ми още едно кило!
(втори вариант)
Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ. Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица!
Дай ми още едно кило!
“ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ.
към втори вариант >>
Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
(втори вариант)
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие.
Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви.
към втори вариант >>
“ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа?
(втори вариант)
Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило!
“ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа?
“ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви.
към втори вариант >>
Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието.
(втори вариант)
Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието.
Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите.
към втори вариант >>
“ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ.
(втори вариант)
Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа?
“ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ.
Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
към втори вариант >>
Казвамъ, много проста работа!
(втори вариант)
Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието.
Казвамъ, много проста работа!
Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена.
към втори вариант >>
Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството.
(втори вариант)
Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ.
Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството.
Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
към втори вариант >>
Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има.
(втори вариант)
– „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа!
Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има.
Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа.
към втори вариант >>
Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили.
(втори вариант)
Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството.
Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили.
А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
към втори вариант >>
Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие.
(втори вариант)
Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има.
Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие.
Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си!
към втори вариант >>
А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ.
(втори вариант)
Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили.
А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ.
И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
към втори вариант >>
Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви.
(втори вариант)
Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие.
Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви.
„Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си! “ Това е характеръ.
към втори вариант >>
И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви.
(втори вариант)
“ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа? “ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ.
И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви.
Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
към втори вариант >>
„Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите.
(втори вариант)
Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви.
„Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите.
Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си! “ Това е характеръ. Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
към втори вариант >>
Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
(втори вариант)
“ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви.
Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.
към втори вариант >>
Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена.
(втори вариант)
Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите.
Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена.
Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си! “ Това е характеръ. Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
към втори вариант >>
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете.
(втори вариант)
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете.
Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си?
към втори вариант >>
Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа.
(втори вариант)
Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена.
Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа.
Дайте рѫката си! “ Това е характеръ. Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
към втори вариант >>
Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва.
(втори вариант)
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете.
Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва.
Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!
към втори вариант >>
Дайте рѫката си!
(втори вариант)
Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа.
Дайте рѫката си!
“ Това е характеръ. Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
към втори вариант >>
Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си?
(втори вариант)
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва.
Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си?
Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!
към втори вариант >>
“ Това е характеръ.
(втори вариант)
Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си!
“ Това е характеръ.
Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
към втори вариант >>
Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я!
(втори вариант)
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си?
Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я!
“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!
към втори вариант >>
Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
(втори вариант)
„Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си! “ Това е характеръ.
Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
към втори вариант >>
“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня!
(втори вариант)
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я!
“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня!
Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда.
към втори вариант >>
Тѣзи трима младежи сѫ разбирали истината и затова този четвъртиятъ слѣзе между тѣхъ, за да види какво става.
(втори вариант)
Тѣзи трима младежи сѫ разбирали истината и затова този четвъртиятъ слѣзе между тѣхъ, за да види какво става.
Тѣзи младежи сѫ били дѣвствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мѫже, нито като жени и дошли врѣменно на земята.
към втори вариант >>
Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си?
(втори вариант)
Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня!
Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си?
Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
към втори вариант >>
Тѣзи младежи сѫ били дѣвствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мѫже, нито като жени и дошли врѣменно на земята.
(втори вариант)
Тѣзи трима младежи сѫ разбирали истината и затова този четвъртиятъ слѣзе между тѣхъ, за да види какво става.
Тѣзи младежи сѫ били дѣвствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мѫже, нито като жени и дошли врѣменно на земята.
към втори вариант >>
Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!
(втори вариант)
Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си?
Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!
“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение.
към втори вариант >>
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ?
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ?
Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още! “ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане.
към втори вариант >>
“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!
(втори вариант)
Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!
“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!
“ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
към втори вариант >>
Това е въпросъ.
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ?
Това е въпросъ.
Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още! “ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай?
към втори вариант >>
“ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!
(втори вариант)
Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!
“ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!
“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още!
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ? Това е въпросъ.
Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още!
“ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си!
към втори вариант >>
“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда.
(втори вариант)
“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!
“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда.
Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
към втори вариант >>
“ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта.
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ? Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още!
“ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта.
Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
към втори вариант >>
Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
(втори вариант)
Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда.
Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
към втори вариант >>
Но казвате: „Чакайте!
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ? Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още! “ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта.
Но казвате: „Чакайте!
“ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака.
към втори вариант >>
Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение.
(втори вариант)
Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение.
Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
към втори вариант >>
“ Нѣма чакане.
(втори вариант)
И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ? Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още! “ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте!
“ Нѣма чакане.
Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака.
към втори вариант >>
Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
(втори вариант)
“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение.
Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.
към втори вариант >>
Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай?
(втори вариант)
Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още! “ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане.
Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай?
Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака.
към втори вариант >>
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая.
(втори вариант)
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая.
И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си.
към втори вариант >>
Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си!
(втори вариант)
Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още! “ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай?
Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си!
“ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака.
към втори вариант >>
И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
(втори вариант)
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая.
И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ.
към втори вариант >>
“ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
(втори вариант)
“ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си!
“ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
Слънцето нѣма да ни чака.
към втори вариант >>
Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла.
(втори вариант)
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла.
Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ. (Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
Слънцето нѣма да ни чака.
(втори вариант)
Но казвате: „Чакайте! “ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си! “ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си.
Слънцето нѣма да ни чака.
към втори вариант >>
Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ.
(втори вариант)
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла.
Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ.
Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ. (Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ.
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ.
Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?
към втори вариант >>
Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали.
(втори вариант)
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ.
Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали.
Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ. (Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания?
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ.
Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания?
Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо.
към втори вариант >>
Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си.
(втори вариант)
Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали.
Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си.
Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ. (Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци?
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания?
Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци?
Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
към втори вариант >>
Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ.
(втори вариант)
И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си.
Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ.
(Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си.
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци?
Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си.
Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
към втори вариант >>
(Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
(втори вариант)
Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ.
(Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши.
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си.
Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши.
Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
към втори вариант >>
Тѣзи трима младежи заемаха едно високо обществено положение, но за своитѣ убѣждения трѣбваше да бъдатъ подложени на изпитъ.
(втори вариант)
Тѣзи трима младежи заемаха едно високо обществено положение, но за своитѣ убѣждения трѣбваше да бъдатъ подложени на изпитъ.
Царьтъ имъ каза: „Ако не се поклоните на този златенъ образъ, ще ви лиша отъ положението, което заемате и ще ви поставя въ една нагорещена пещь, отъ която никой не може да ви избави.“
към втори вариант >>
Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?
(втори вариант)
Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши.
Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?
“ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
към втори вариант >>
Царьтъ имъ каза: „Ако не се поклоните на този златенъ образъ, ще ви лиша отъ положението, което заемате и ще ви поставя въ една нагорещена пещь, отъ която никой не може да ви избави.“
(втори вариант)
Тѣзи трима младежи заемаха едно високо обществено положение, но за своитѣ убѣждения трѣбваше да бъдатъ подложени на изпитъ.
Царьтъ имъ каза: „Ако не се поклоните на този златенъ образъ, ще ви лиша отъ положението, което заемате и ще ви поставя въ една нагорещена пещь, отъ която никой не може да ви избави.“
към втори вариант >>
“ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо.
(втори вариант)
Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?
“ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо.
Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
към втори вариант >>
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго.
(втори вариант)
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго.
Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо.
към втори вариант >>
Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
(втори вариант)
Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко? “ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо.
Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.
към втори вариант >>
Този периодъ се повтаря и сега.
(втори вариант)
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго.
Този периодъ се повтаря и сега.
Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ!
към втори вариант >>
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие.
(втори вариант)
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие.
Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново! “ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
към втори вариант >>
Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь.
(втори вариант)
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този периодъ се повтаря и сега.
Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь.
Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново!
(втори вариант)
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие.
Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново!
“ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
към втори вариант >>
Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь.
(втори вариант)
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь.
Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь.
Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване.
към втори вариант >>
“ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли.
(втори вариант)
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие. Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново!
“ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли.
Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
към втори вариант >>
Днесъ нѣма свобода.
(втори вариант)
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь.
Днесъ нѣма свобода.
Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване. На кого?
към втори вариант >>
Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ.
(втори вариант)
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие. Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново! “ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли.
Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ.
Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
към втори вариант >>
Свободата е привидно нѣщо.
(втори вариант)
Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода.
Свободата е привидно нѣщо.
Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване. На кого? – На благороднитѣ хора въ свѣта.
към втори вариант >>
Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление.
(втори вариант)
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие. Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново! “ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ.
Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление.
Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
към втори вариант >>
Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ!
(втори вариант)
Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо.
Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ!
По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване. На кого? – На благороднитѣ хора въ свѣта.
към втори вариант >>
Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
(втори вариант)
И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие. Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново! “ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление.
Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.
към втори вариант >>
По единъ законенъ начинъ.
(втори вариант)
Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ!
По единъ законенъ начинъ.
Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване. На кого? – На благороднитѣ хора въ свѣта.
към втори вариант >>
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ.
(втори вариант)
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ.
Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица.
към втори вариант >>
Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване.
(втори вариант)
Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ.
Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване.
На кого? – На благороднитѣ хора въ свѣта.
към втори вариант >>
Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие.
(втори вариант)
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ.
Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие.
При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата.
към втори вариант >>
На кого?
(втори вариант)
Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване.
На кого?
– На благороднитѣ хора въ свѣта.
към втори вариант >>
При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира.
(втори вариант)
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ. Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие.
При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира.
Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му.
към втори вариант >>
– На благороднитѣ хора въ свѣта.
(втори вариант)
Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване. На кого?
– На благороднитѣ хора въ свѣта.
към втори вариант >>
Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби.
(втори вариант)
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ. Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира.
Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби.
Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството.
към втори вариант >>
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно.
(втори вариант)
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно.
Ние сме de factum на земята. Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него.
към втори вариант >>
Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието.
(втори вариант)
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ. Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби.
Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието.
Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина.
към втори вариант >>
Ние сме de factum на земята.
(втори вариант)
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно.
Ние сме de factum на земята.
Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие.
към втори вариант >>
Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица.
(втори вариант)
Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ. Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието.
Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица.
Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ.
към втори вариант >>
Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ?
(втори вариант)
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно. Ние сме de factum на земята.
Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ?
Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание.
към втори вариант >>
Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата.
(втори вариант)
Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица.
Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата.
Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото.
към втори вариант >>
Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ?
(втори вариант)
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно. Ние сме de factum на земята. Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ?
Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ?
Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие.
към втори вариант >>
Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му.
(втори вариант)
При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата.
Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му.
Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството.
към втори вариант >>
Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка?
(втори вариант)
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно. Ние сме de factum на земята. Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ?
Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка?
– То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви.
към втори вариант >>
Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството.
(втори вариант)
Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му.
Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството.
Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?
към втори вариант >>
– То седи въ самия него.
(втори вариант)
Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно. Ние сме de factum на земята. Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка?
– То седи въ самия него.
Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме.
към втори вариант >>
Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина.
(втори вариант)
Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството.
Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина.
Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания? “ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
към втори вариант >>
Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие.
(втори вариант)
Ние сме de factum на земята. Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него.
Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие.
Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме. Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло.
към втори вариант >>
Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ.
(втори вариант)
Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина.
Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ.
Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания? “ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
към втори вариант >>
Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание.
(втори вариант)
Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие.
Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание.
Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме. Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло. Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
към втори вариант >>
Започватъ да прилагатъ правилото.
(втори вариант)
Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ.
Започватъ да прилагатъ правилото.
Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания? “ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
към втори вариант >>
Тамъ е истинското щастие.
(втори вариант)
Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание.
Тамъ е истинското щастие.
Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме. Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло. Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
към втори вариант >>
Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството.
(втори вариант)
Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото.
Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството.
Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания? “ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
към втори вариант >>
Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви.
(втори вариант)
Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие.
Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви.
Щастието всѣкога може да го имаме. Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло. Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?
(втори вариант)
Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството.
Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?
“ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
към втори вариант >>
Щастието всѣкога може да го имаме.
(втори вариант)
– То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви.
Щастието всѣкога може да го имаме.
Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло. Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
към втори вариант >>
“ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
(втори вариант)
Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?
“ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“
към втори вариант >>
Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло.
(втори вариант)
Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме.
Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло.
Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота.
Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията.
към втори вариант >>
Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
(втори вариант)
Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме. Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло.
Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.
към втори вариант >>
Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь?
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота.
Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь?
Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога?
към втори вариант >>
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери.
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери.
Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история.
към втори вариант >>
Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали?
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота. Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь?
Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали?
Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ?
към втори вариант >>
Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва?
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери.
Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва?
Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна.
към втори вариант >>
Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си?
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота. Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали?
Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си?
“ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ.
към втори вариант >>
Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си.
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва?
Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си.
Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили.
към втори вариант >>
“ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота. Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си?
“ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ.
Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе!
към втори вариант >>
Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ.
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си.
Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ.
Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили!
към втори вариант >>
Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота. Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ.
Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията.
Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ!
към втори вариант >>
Тя се начумерва.
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ.
Тя се начумерва.
Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ.
към втори вариант >>
Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога?
(втори вариант)
Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията.
Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога?
И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички!
към втори вариант >>
Азъ прочитамъ цѣлата история.
(втори вариант)
А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва.
Азъ прочитамъ цѣлата история.
Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
към втори вариант >>
И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ?
(втори вариант)
Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога?
И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ?
Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь.
към втори вариант >>
Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна.
(втори вариант)
Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история.
Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна.
Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость.
към втори вариант >>
Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ.
(втори вариант)
Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си? “ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ?
Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ.
Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ?
към втори вариант >>
Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили.
(втори вариант)
Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна.
Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили.
Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи.
към втори вариант >>
Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе!
(втори вариант)
“ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ.
Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе!
“ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение.
към втори вариант >>
Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили!
(втори вариант)
Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили.
Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили!
“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ!
към втори вариант >>
“ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ!
(втори вариант)
Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе!
“ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ!
Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо!
към втори вариант >>
“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ.
(втори вариант)
Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили!
“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ.
А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си.
към втори вариант >>
Покаяние не само за единъ, а за всички!
(втори вариант)
Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ!
Покаяние не само за единъ, а за всички!
Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо! “ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия!
към втори вариант >>
А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
(втори вариант)
Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ.
А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ!
към втори вариант >>
Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь.
(втори вариант)
И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички!
Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь.
А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо! “ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия! “ Какви ще бѫдатъ условията?
към втори вариант >>
А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость.
(втори вариант)
Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ.
А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость.
Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо?
към втори вариант >>
А сега какво правятъ?
(втори вариант)
Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь.
А сега какво правятъ?
– Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо! “ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия! “ Какви ще бѫдатъ условията? Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
към втори вариант >>
Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи.
(втори вариант)
Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость.
Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи.
Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква?
към втори вариант >>
– Елате да станемъ православни, да имаме ново учение.
(втори вариант)
Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе! “ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ?
– Елате да станемъ православни, да имаме ново учение.
Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо! “ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия! “ Какви ще бѫдатъ условията? Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
към втори вариант >>
Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ!
(втори вариант)
Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи.
Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ!
Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо?
към втори вариант >>
Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо!
(втори вариант)
“ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение.
Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо!
“ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия! “ Какви ще бѫдатъ условията? Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
към втори вариант >>
Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си.
(втори вариант)
“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ!
Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си.
Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо? На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>
“ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия!
(втори вариант)
Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо!
“ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия!
“ Какви ще бѫдатъ условията? Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
към втори вариант >>
Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ!
(втори вариант)
А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си.
Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ!
Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо? На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>
“ Какви ще бѫдатъ условията?
(втори вариант)
Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо! “ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия!
“ Какви ще бѫдатъ условията?
Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
към втори вариант >>
Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо?
(втори вариант)
А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ!
Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо?
Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо? На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>
Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
(втори вариант)
А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо! “ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия! “ Какви ще бѫдатъ условията?
Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.
към втори вариант >>
Кой кого подтиква?
(втори вариант)
Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо?
Кой кого подтиква?
Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо? На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе?
(втори вариант)
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе?
Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го! “ Ами вие не сте ли прѣкалили? Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ. Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате. Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
към втори вариант >>
Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо?
(втори вариант)
Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква?
Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо?
На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>
Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го!
(втори вариант)
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе?
Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го!
“ Ами вие не сте ли прѣкалили? Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ. Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате. Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
към втори вариант >>
На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
(втори вариант)
Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо?
На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“
към втори вариант >>
“ Ами вие не сте ли прѣкалили?
(втори вариант)
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе? Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го!
“ Ами вие не сте ли прѣкалили?
Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ. Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате. Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
към втори вариант >>
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь.
(втори вариант)
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь.
Смѣлость въ какво? – Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви.
към втори вариант >>
Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ.
(втори вариант)
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе? Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го! “ Ами вие не сте ли прѣкалили?
Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ.
Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате. Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
към втори вариант >>
Смѣлость въ какво?
(втори вариант)
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь.
Смѣлость въ какво?
– Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото.
към втори вариант >>
Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате.
(втори вариант)
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе? Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го! “ Ами вие не сте ли прѣкалили? Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ.
Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате.
Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
към втори вариант >>
– Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления.
(втори вариант)
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь. Смѣлость въ какво?
– Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления.
Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому.
към втори вариант >>
Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
(втори вариант)
А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе? Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го! “ Ами вие не сте ли прѣкалили? Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ. Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате.
Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.
към втори вариант >>
Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ.
(втори вариант)
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь. Смѣлость въ какво? – Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления.
Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ.
Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому. Ето едно условие, при което може да намѣрите истината.
към втори вариант >>
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ?
(втори вариант)
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ?
Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува.
към втори вариант >>
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто.
(втори вариант)
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто.
Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
към втори вариант >>
Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени.
(втори вариант)
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь. Смѣлость въ какво? – Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ.
Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени.
Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому. Ето едно условие, при което може да намѣрите истината. Истината е обоснована на чисто математически принципи.
към втори вариант >>
Дѣ е тя?
(втори вариант)
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ?
Дѣ е тя?
Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь.
към втори вариант >>
Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине.
(втори вариант)
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто.
Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине.
Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
към втори вариант >>
Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви.
(втори вариант)
Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь. Смѣлость въ какво? – Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени.
Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви.
Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому. Ето едно условие, при което може да намѣрите истината. Истината е обоснована на чисто математически принципи.
към втори вариант >>
Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ? Дѣ е тя?
Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо.
Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ.
към втори вариант >>
Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ.
(втори вариант)
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине.
Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ.
Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
към втори вариант >>
Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото.
(втори вариант)
Смѣлость въ какво? – Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви.
Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото.
Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому. Ето едно условие, при което може да намѣрите истината. Истината е обоснована на чисто математически принципи.
към втори вариант >>
Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ? Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо.
Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ.
Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ. Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия.
към втори вариант >>
Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество.
(втори вариант)
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ.
Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество.
Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
към втори вариант >>
Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому.
(втори вариант)
– Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото.
Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому.
Ето едно условие, при което може да намѣрите истината. Истината е обоснована на чисто математически принципи.
към втори вариант >>
Не приемаме такива.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ? Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ.
Не приемаме такива.
Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ. Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия. Не че това иска Господь.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
(втори вариант)
Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество.
Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.
към втори вариант >>
Ето едно условие, при което може да намѣрите истината.
(втори вариант)
Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому.
Ето едно условие, при което може да намѣрите истината.
Истината е обоснована на чисто математически принципи.
към втори вариант >>
Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува.
(втори вариант)
Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ? Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива.
Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува.
Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ. Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия. Не че това иска Господь. Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно.
към втори вариант >>
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль.
(втори вариант)
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль.
Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь.
към втори вариант >>
Истината е обоснована на чисто математически принципи.
(втори вариант)
Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому. Ето едно условие, при което може да намѣрите истината.
Истината е обоснована на чисто математически принципи.
към втори вариант >>
Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь.
(втори вариант)
Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува.
Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь.
И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ. Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия. Не че това иска Господь. Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама?
към втори вариант >>
Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания.
(втори вариант)
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль.
Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания.
Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь.
към втори вариант >>
Ще ви прочета нѣколко числа, които иматъ математически съотношения: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 37, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80.
(втори вариант)
Ще ви прочета нѣколко числа, които иматъ математически съотношения: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 37, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80.
Това сѫ живи числа, това е човѣкътъ. Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 9, 6, 9, 8. Е, какво разбрахте? Тъй, както ви прочетохъ тѣзи числа, това се нарича „джунгуръ-лунгуръ-пухъ“. Сега да изясня тѣзи числа.
към втори вариант >>
И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ.
(втори вариант)
Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь.
И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ.
Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия. Не че това иска Господь. Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама? “ – „Нѣщо много лошо сънувахъ.“ – „Какво, мама?
към втори вариант >>
Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание.
(втори вариант)
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль. Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания.
Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание.
Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта.
към втори вариант >>
Това сѫ живи числа, това е човѣкътъ.
(втори вариант)
Ще ви прочета нѣколко числа, които иматъ математически съотношения: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 37, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80.
Това сѫ живи числа, това е човѣкътъ.
Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 9, 6, 9, 8. Е, какво разбрахте? Тъй, както ви прочетохъ тѣзи числа, това се нарича „джунгуръ-лунгуръ-пухъ“. Сега да изясня тѣзи числа. Числото 35 показва, че този човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти слънцето.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия.
(втори вариант)
Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ.
Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия.
Не че това иска Господь. Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама? “ – „Нѣщо много лошо сънувахъ.“ – „Какво, мама? “ – „Гониха ме.“ – „Нѣма нищо, сънь е това.“ На другия день майката казва: „Снощи на моето дѣте безъ малко щѣше да му излѣзе ума, лошъ сънь сънувало“.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена.
(втори вариант)
Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль. Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание.
Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена.
Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта. Мѫжъ може да хвърли жената и дѣцата си, жената може да хвърли мѫжа си въ пещьта, всички се пържатъ.
към втори вариант >>
Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 9, 6, 9, 8.
(втори вариант)
Ще ви прочета нѣколко числа, които иматъ математически съотношения: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 37, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80. Това сѫ живи числа, това е човѣкътъ.
Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 9, 6, 9, 8.
Е, какво разбрахте? Тъй, както ви прочетохъ тѣзи числа, това се нарича „джунгуръ-лунгуръ-пухъ“. Сега да изясня тѣзи числа. Числото 35 показва, че този човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти слънцето. Ще кажете: „Обиколилъ слънцето, може ли да вѣрваме въ това?
към втори вариант >>
Не че това иска Господь.
(втори вариант)
Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ. Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия.
Не че това иска Господь.
Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама? “ – „Нѣщо много лошо сънувахъ.“ – „Какво, мама? “ – „Гониха ме.“ – „Нѣма нищо, сънь е това.“ На другия день майката казва: „Снощи на моето дѣте безъ малко щѣше да му излѣзе ума, лошъ сънь сънувало“. А, лошъ сънь!
към втори вариант >>
2.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“.
Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава.
Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“.
Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
към беседата >>
Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време.
Ако това се продължава и в бъдеще, всичко ще се разкапе. Всички народи и общества са дошли до фазата, дето благородството и човещината трябва да вземат надмощие. Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит.
Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време.
Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете.
към беседата >>
Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат.
“ – Да, но и тебе ще покосят. Като впрегнат на работа топовете и картечниците, първо военните изпитват поражение от тях. Те отнемат ръцете, краката, очите им. После казват: „Станаха жертва за отечеството! “ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои.
Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат.
Ако направиш това съзнателно, ще те похваля. Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата. Има такива герои в света! Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.
към беседата >>
Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява.
Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“.
Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява.
Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
към беседата >>
Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит.
Всички народи и общества са дошли до фазата, дето благородството и човещината трябва да вземат надмощие. Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време.
Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит.
Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите.
към беседата >>
Ако направиш това съзнателно, ще те похваля.
Като впрегнат на работа топовете и картечниците, първо военните изпитват поражение от тях. Те отнемат ръцете, краката, очите им. После казват: „Станаха жертва за отечеството! “ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои. Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат.
Ако направиш това съзнателно, ще те похваля.
Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата. Има такива герои в света! Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.
към беседата >>
Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните.
Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява.
Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните.
Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност. Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
към беседата >>
Духовният свят е съвършен.
Сегашните християни казват: „Един ден, когато цялото човечество се облагороди, ние ще вземем своя дял“. – Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит.
Духовният свят е съвършен.
Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит.
към беседата >>
Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата.
Те отнемат ръцете, краката, очите им. После казват: „Станаха жертва за отечеството! “ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои. Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат. Ако направиш това съзнателно, ще те похваля.
Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата.
Има такива герои в света! Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.
към беседата >>
Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност.
Мнозина се спират върху думата „знание“ и казват, че според апостол Павел знанието възгордява. Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните.
Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност.
Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
към беседата >>
Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят.
– Не чакайте това време. Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен.
Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят.
Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже?
към беседата >>
Има такива герои в света!
После казват: „Станаха жертва за отечеството! “ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои. Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат. Ако направиш това съзнателно, ще те похваля. Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата.
Има такива герои в света!
Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.
към беседата >>
Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
Наистина, Павел казва, че знанието възгордява, но Любовта назидава. Аз добавям: „Знание, придружено с Любов, облагородява“. Който не притежава Божествената Мъдрост, е способен да разединява. Той носи със себе си чук, за да раздробява камъните. Аз виждам всички културни хора в положението на ония, които изпълняват трудовата повинност.
Те носят чукове да трошат камъните; от едрите правят дребни и павират улиците.
към беседата >>
Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете.
Човечеството е съставено от индивиди, от които всеки трябва да мине своя изпит. Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят.
Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете.
Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени?
към беседата >>
Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.
“ Едни други се убивате и наказвате и минавате за герои. Според мене герой е оня, който може да пожертва крака си за крака на пострадалия си брат. Ако направиш това съзнателно, ще те похваля. Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата. Има такива герои в света!
Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.
към беседата >>
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение.
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение.
Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“.
към беседата >>
Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете.
Това няма да стане изведнъж – всеки на своето време. Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете.
Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете.
Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват.
към беседата >>
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия.
Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
към беседата >>
Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“.
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение.
Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“.
Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това?
към беседата >>
Същото се отнася и до обществата, както и до народите.
Никой не може да влезе в духовния свят, докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете.
Същото се отнася и до обществата, както и до народите.
Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество!
към беседата >>
Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия.
Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години.
Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия.
към беседата >>
Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“.
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“.
Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“.
След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята.
към беседата >>
Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит.
Духовният свят е съвършен. Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите.
Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит.
Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление?
към беседата >>
Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години.
Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца.
На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“.
към беседата >>
След това започват да спорят, кой е прав, кой крив.
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“.
След това започват да спорят, кой е прав, кой крив.
Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални.
към беседата >>
Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже?
Следователно, ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит.
Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже?
Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането.
към беседата >>
На кого ще ги остави?
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца.
На кого ще ги остави?
Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник.
към беседата >>
Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор?
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив.
Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор?
Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала.
към беседата >>
Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени?
Никоя жена не може да получи любовта на мъжа си, докато не издържи своя изпит в рова на лъвовете. Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже?
Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени?
Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден.
към беседата >>
Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави?
Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“.
Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал.
към беседата >>
Единият казва: „Аз пих по-малко“.
Днес в никое общество не можете да намерите двама души на едно мнение. Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор?
Единият казва: „Аз пих по-малко“.
– Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“.
към беседата >>
Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват.
Никой мъж не може да получи любовта на жена си, докато не издържи изпита си в рова на лъвовете. Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени?
Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват.
И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили.
към беседата >>
Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“.
Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!
към беседата >>
– Какво от това?
Единият казва: „Чакай да ти кажа своето схващане по тоя въпрос“. Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“.
– Какво от това?
И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже.
към беседата >>
И това става в съвременното общество!
Същото се отнася и до обществата, както и до народите. Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват.
И това става в съвременното общество!
Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
към беседата >>
След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия.
Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия.
След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!
към беседата >>
И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята.
Другият казва: „И аз искам да ти кажа своето схващане“. След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това?
И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята.
Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм.
към беседата >>
Как ще си обясните това явление?
Никое общество, никой народ не може да напредне, докато не издържи своя изпит. Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество!
Как ще си обясните това явление?
Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
към беседата >>
След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“.
Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия.
След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“.
Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!
към беседата >>
Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални.
След това започват да спорят, кой е прав, кой крив. Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята.
Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални.
Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба.
към беседата >>
Ние казваме, че тук действа законът на израждането.
Какво може да очаква една жена, която е в състояние да пожертва живота на своя мъж, както и живота на десетки мъже? Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление?
Ние казваме, че тук действа законът на израждането.
Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
към беседата >>
Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник.
На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“.
Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник.
Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!
към беседата >>
Аз имам особена представа за морала.
Ако двама пияни се търкалят в калта и след това спорят кой по-малко се окалял, има ли някаква философия в техния спор? Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални.
Аз имам особена представа за морала.
Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне.
към беседата >>
Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден.
Какво може да очаква един мъж, който е пожертвал живота на много жени? Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането.
Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден.
Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили. Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
към беседата >>
Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал.
Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник.
Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал.
Ето един благороден характер!
към беседата >>
Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“.
Единият казва: „Аз пих по-малко“. – Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала.
Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“.
– Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате.
към беседата >>
Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили.
Има статистика, от която се вижда как жени и мъже са готови на най-големи престъпления: едни други се изнасилват, убиват. И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден.
Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили.
Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
към беседата >>
Ето един благороден характер!
Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал.
Ето един благороден характер!
към беседата >>
– Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже.
– Какво от това? И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“.
– Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже.
Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия.
към беседата >>
Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
И това става в съвременното общество! Как ще си обясните това явление? Ние казваме, че тук действа законът на израждането. Това се върши от хора, които се крият под името християни, които се молят по няколко пъти на ден. Ако бихте видели живота на съвременните религиозни и светски хора във всичката им голота, бихте се ужасили.
Страшен е вътрешният разврат, вътрешната нечистота в човека!
към беседата >>
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин.
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин.
Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя.
към беседата >>
Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм.
И двамата са пияни, и двамата се търкалят по земята. Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже.
Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм.
Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство!
към беседата >>
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит.
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит.
За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото.
към беседата >>
Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството.
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин.
Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството.
Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме.
към беседата >>
Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба.
Съвременното общество не решава въпросите принципиално, но казва, че хората трябва да бъдат морални. Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм.
Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба.
Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря.
към беседата >>
За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание.
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит.
За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание.
Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон!
към беседата >>
Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда.
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството.
Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда.
Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят.
към беседата >>
Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне.
Аз имам особена представа за морала. Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба.
Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне.
Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира.
към беседата >>
Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне.
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание.
Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне.
Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си.
към беседата >>
Така виждам нещата.
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда.
Така виждам нещата.
И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник.
към беседата >>
Ако сте бомба, веднага ще експлодирате.
Някои казват: „По-малко да се лъже, по-малко да се краде“. – Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне.
Ако сте бомба, веднага ще експлодирате.
И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си.
към беседата >>
Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява.
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне.
Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява.
Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е.
към беседата >>
И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам.
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата.
И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам.
И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници.
към беседата >>
И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия.
– Не е там въпросът – по-малко да се краде и лъже. Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате.
И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия.
Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката.
към беседата >>
Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“.
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява.
Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“.
Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси?
към беседата >>
И аз ви се сърдя.
Казвам: Ако днес стопим всички християни, едва ли ще излезе един истински християнин. Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам.
И аз ви се сърдя.
Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон.
към беседата >>
Голям упадък има в съвременното християнство!
Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия.
Голям упадък има в съвременното християнство!
Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем.
към беседата >>
Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото.
Сега, аз не искам да изнасям греховете ви, нито да говоря за изпита, който ви предстои, но казвам, че всеки човек е подложен на изпит. За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“.
Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото.
– Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат.
към беседата >>
Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме.
Ако стопим всички българи, едва ще изкараме един крак на християнството; ако стопим всички гърци, едва ще изкараме едно ухо на християнството; ако стопим всички англичани, едва ще изкараме носа на християнството. Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя.
Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме.
– Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон.
към беседата >>
Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря.
Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или на бомба. Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство!
Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря.
Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо?
към беседата >>
– Долу тоя вълк, тоя демон!
За да се издържи изпита, не се допуща абсолютно никакво колебание. Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото.
– Долу тоя вълк, тоя демон!
Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им.
към беседата >>
– Нека ме плюят.
Значи християнството на англичаните се равнява на един нос, на германците – на една вежда. Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме.
– Нека ме плюят.
Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
към беседата >>
Те приличат на търговец, който фалира.
Достатъчно е някой да бутне бутона, за да светне или изгасне. Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря.
Те приличат на търговец, който фалира.
Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел.
към беседата >>
Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си.
Когато жената срещне красив мъж, окото ѝ не трябва да трепне. Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон!
Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си.
Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място.
към беседата >>
Наричат ме престъпник.
Така виждам нещата. И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят.
Наричат ме престъпник.
И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
към беседата >>
Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си.
Ако сте бомба, веднага ще експлодирате. И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира.
Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си.
Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може.
към беседата >>
Мислите ли, че Бог, т.е.
Тя трябва да си остане девствена, нищо да не я съблазнява. Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си.
Мислите ли, че Бог, т.е.
Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това?
към беседата >>
И те са престъпници.
И да ми се сърдят, и да не ми се сърдят, така виждам. И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник.
И те са престъпници.
Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
към беседата >>
Същото е и в науката.
И тъй, като четете съвременната литература, ще видите, че между сегашното общество и това във времето на Римската империя има известна аналогия. Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си.
Същото е и в науката.
Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие.
към беседата >>
Любовта, ще ги спаси?
Мъжът ѝ казва: „Не мога да живея без тебе“. Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е.
Любовта, ще ги спаси?
В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек.
към беседата >>
Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон.
И аз ви се сърдя. Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници.
Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон.
Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон. Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
към беседата >>
Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем.
Голям упадък има в съвременното християнство! Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката.
Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем.
– Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно.
към беседата >>
В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат.
Обаче, утре ще срещне друга и на нея ще каже същото. – Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси?
В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат.
Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен!
към беседата >>
Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон.
Някои ме гледат отвисоко, надули се, плюят ме. – Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон.
Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон.
Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
към беседата >>
– Защо?
Вместо да търсят изходен път, сегашните хора търсят начин как да подкрепят това, което се събаря. Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем.
– Защо?
– Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини.
към беседата >>
Това ще бъде наказанието им.
– Долу тоя вълк, тоя демон! Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат.
Това ще бъде наказанието им.
Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка!
към беседата >>
Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
– Нека ме плюят. Наричат ме престъпник. И те са престъпници. Наистина, аз престъпвам вашия закон, но и вие престъпвате Божия закон. Аз бих желал да ме осъдят на основание на Божия закон.
Ако ме съдят вън от Божия закон, по човешкия закон не могат да ме осъдят.
към беседата >>
– Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел.
Те приличат на търговец, който фалира. Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо?
– Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел.
Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“.
към беседата >>
Казват за някого, че заема високо обществено място.
Те трябва да слязат в центъра на земята, там да прекарат хиляди години докато изкупят греховете си. Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им.
Казват за някого, че заема високо обществено място.
– Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те?
към беседата >>
И тъй, абсолютно никакво убийство!
И тъй, абсолютно никакво убийство!
Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство.
към беседата >>
Да спре на това място не може.
Той търси оттук-оттам пари, дано закърпи някак положението си. Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел.
Да спре на това място не може.
Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате.
към беседата >>
– Какво от това?
Мислите ли, че Бог, т.е. Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място.
– Какво от това?
Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си?
към беседата >>
Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци.
И тъй, абсолютно никакво убийство!
Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци.
Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях.
към беседата >>
Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие.
Същото е и в науката. Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може.
Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие.
Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти.
към беседата >>
Важно е какъв характер има човек.
Любовта, ще ги спаси? В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това?
Важно е какъв характер има човек.
Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола.
към беседата >>
Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите.
И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци.
Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите.
Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора.
към беседата >>
Дали ме разбирате или не, не е важно.
Ние сме достигнали до крайния предел, отдето повече не може да отидем. – Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие.
Дали ме разбирате или не, не е важно.
Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти.
към беседата >>
Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен!
В бъдеще хората ще се лишат от възможността да грешат. Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек.
Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен!
Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството!
към беседата >>
Започни от големия грях – убийството, и върви към малките.
И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите.
Започни от големия грях – убийството, и върви към малките.
Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години?
към беседата >>
Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини.
– Защо? – Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно.
Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини.
Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината.
към беседата >>
Покажете ми една такава българка!
Това ще бъде наказанието им. Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен!
Покажете ми една такава българка!
Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране.
към беседата >>
Убийството е създало всички грехове.
И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките.
Убийството е създало всички грехове.
Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено.
към беседата >>
Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“.
– Органите на човека, или силата, с която работи, не е в състояние да мине извън тоя предел. Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини.
Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“.
Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“.
към беседата >>
Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те?
Казват за някого, че заема високо обществено място. – Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка!
Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те?
Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи.
към беседата >>
Брат уби брата си – първото убийство.
И тъй, абсолютно никакво убийство! Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове.
Брат уби брата си – първото убийство.
От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството.
към беседата >>
Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате.
Да спре на това място не може. Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“.
Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате.
Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“. Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
към беседата >>
Колко българи и българки могат да издържат изпита си?
– Какво от това? Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те?
Колко българи и българки могат да издържат изпита си?
Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си.
към беседата >>
От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях.
Щом извърши убийство, човек започва да лъже, а след лъжата идат постепенно всички останали пороци. Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство.
От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях.
Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин.
към беседата >>
Мъжът не е доволен от нещо – пуфти.
Затова, природата ще го застави да събуди в себе си ония благородни, възвишени сили, чрез които ще продължи пътя на своето развитие. Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате.
Мъжът не е доволен от нещо – пуфти.
Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“. Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
към беседата >>
Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола.
Важно е какъв характер има човек. Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си?
Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола.
– „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си.
към беседата >>
Той лежи на съвестта на всички хора.
Закон е: Върви от големите грешки към малките, а не от малките към големите. Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях.
Той лежи на съвестта на всички хора.
Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни!
към беседата >>
Жената не е доволна – пуфти.
Дали ме разбирате или не, не е важно. Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти.
Жената не е доволна – пуфти.
Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“. Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
към беседата >>
– „Да се бием за отечеството!
Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е останал девствен! Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола.
– „Да се бием за отечеството!
“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо са осем хиляди години?
Започни от големия грях – убийството, и върви към малките. Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора.
Знаете ли какво нещо са осем хиляди години?
След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори!
към беседата >>
Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината.
Живата природа ще ви застави да ме разберете, както заставя водата да кара машини. Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти.
Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината.
Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“. Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
към беседата >>
“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране.
Покажете ми една такава българка! Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството!
“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране.
Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?
към беседата >>
След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено.
Убийството е създало всички грехове. Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години?
След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено.
Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена.
към беседата >>
Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“.
Слагат вода в парния котел, нагряват я и като се превърне на пара, тя кара машината: „пуф-пуф“. Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината.
Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“.
Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
към беседата >>
Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи.
Не казвам, че абсолютно няма, но колко са те? Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране.
Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи.
Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?
към беседата >>
Не се изкупва лесно убийството.
Брат уби брата си – първото убийство. От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено.
Не се изкупва лесно убийството.
Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!
към беседата >>
Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
Един ден и вие ще влезете в котела и ще пухкате. Мъжът не е доволен от нещо – пуфти. Жената не е доволна – пуфти. Мъжът от една страна „пуф“, жената от друга страна „пуф“, докато колелата започнат да се въртят и движат машината. Учителите, от една страна, ще кажат „пуф“; учениците, от друга страна, ще кажат „пуф“.
Свещениците, от една страна, ще кажат „пуф“; паството, от друга страна, ще каже „пуф“, докато най-после колелото на живота започне да се движи и върви напред.
към беседата >>
Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си.
Колко българи и българки могат да издържат изпита си? Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи.
Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си.
Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?
към беседата >>
Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин.
От осем хиляди години човечеството още не може да се освободи от тоя грях. Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството.
Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин.
Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого.
към беседата >>
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго.
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго.
Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си.
Като ги поставят на изпит за Христа, за народа, не могат да издържат, пропадат и после всичко отива по дявола. – „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си.
Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си.
Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление. При това положение как ще се повдигнем?
към беседата >>
Бъдете будни!
Той лежи на съвестта на всички хора. Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин.
Бъдете будни!
Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?
към беседата >>
Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер.
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго.
Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер.
Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете!
към беседата >>
Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление.
– „Да се бием за отечеството! “ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си.
Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление.
При това положение как ще се повдигнем?
към беседата >>
Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори!
Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни!
Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори!
Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства.
към беседата >>
Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки.
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер.
Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки.
Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!
към беседата >>
При това положение как ще се повдигнем?
“ – Бийте се, но идейно, с дълбоко вътрешно разбиране. Ако отиваш да се биеш без вътрешно убеждение, че изпълняваш своя дълг, по-добре не ходи. Ако вярваш, че изпълняваш дълга си, бий се за отечеството си. Всяко нещо трябва да става с желание, да бъдеш верен на себе си. Когато някой вярва в нещо, а върши друго, то е престъпление.
При това положение как ще се повдигнем?
към беседата >>
Тя ще бъде пометена.
След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори!
Тя ще бъде пометена.
Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях.
към беседата >>
Сега българите минават през изпитания.
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки.
Сега българите минават през изпитания.
Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате! “ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
към беседата >>
Казвате: „Да бъдем честни българи.
Казвате: „Да бъдем честни българи.
Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава.
към беседата >>
Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!
Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена.
Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!
“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина.
към беседата >>
Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо.
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания.
Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо.
Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате! “ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
към беседата >>
Да бъдем истински християни“.
Казвате: „Да бъдем честни българи.
Да бъдем истински християни“.
– Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък.
към беседата >>
“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого.
Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!
“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого.
Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората.
към беседата >>
Българите са в огнената пещ, както тримата момци.
„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ По характер Данаил е противоположен на тримата момци – Седрах, Мисах и Адвенаго. Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо.
Българите са в огнената пещ, както тримата момци.
Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате! “ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
към беседата >>
– Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит.
Казвате: „Да бъдем честни българи. Да бъдем истински християни“.
– Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит.
Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата?
към беседата >>
Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?
Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого.
Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?
“ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
към беседата >>
Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете!
Изпитът, на който бяха подложени те, имаше политически характер. Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци.
Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете!
“ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате! “ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
към беседата >>
Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек.
Казвате: „Да бъдем честни българи. Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит.
Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек.
Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете!
към беседата >>
“ – От вашите убийства.
Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти?
“ – От вашите убийства.
По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете.
към беседата >>
“ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!
Изпитанията, през които минават хората, имат различен характер: индивидуален, семеен, обществен, народен и общочовешки. Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете!
“ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!
“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
към беседата >>
Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал?
Казвате: „Да бъдем честни българи. Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек.
Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал?
Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече!
към беседата >>
По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях.
Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства.
По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях.
И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“.
към беседата >>
“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
Сега българите минават през изпитания. Каквито и да са изпитанията, от какъвто характер и да са, те имат нещо общо. Българите са в огнената пещ, както тримата момци. Съглашението ги е поставило в пещта и казва: „Парици, парици трябва да дадете! “ – „Чакайте малко, да се съвземем.“ – „Не, парици ще давате!
“ Българите се намират в положението на един търновски адвокат, който поради това, че нямал пари в джоба си, трябвало до претърпи голям бой.
към беседата >>
Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава.
Казвате: „Да бъдем честни българи. Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал?
Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава.
Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците.
към беседата >>
И вашите коси побеляха по същата причина.
Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях.
И вашите коси побеляха по същата причина.
Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна.
към беседата >>
Той пътувал от Търново за Севлиево.
Той пътувал от Търново за Севлиево.
За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
към беседата >>
Той ще бъде рядък скъпоценен камък.
Да бъдем истински християни“. – Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава.
Той ще бъде рядък скъпоценен камък.
Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“.
към беседата >>
Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората.
“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина.
Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората.
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо?
към беседата >>
За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път.
Той пътувал от Търново за Севлиево.
За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път.
Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
към беседата >>
Ако не се намери такъв човек, де остава културата?
– Това са методи, чрез които човек може да се повдигне, но затова трябва да се постави на изпит. Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък.
Ако не се намери такъв човек, де остава културата?
Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи.
към беседата >>
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората.
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците.
към беседата >>
Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му.
Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път.
Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му.
Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
към беседата >>
Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете!
Неговата честност ще бъде подложена на изпит и ако не лъже, не краде, той е честен човек. Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата?
Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете!
“ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят?
към беседата >>
Някъде убиват жена или дете.
“ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
Някъде убиват жена или дете.
А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол.
към беседата >>
Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си?
Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му.
Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си?
“ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви. Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
към беседата >>
“ – Никакво прощаване вече!
Можете ли да намерите днес в България човек, който никога не е лъгал? Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете!
“ – Никакво прощаване вече!
Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа.
към беседата >>
А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“.
По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете.
А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“.
Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони?
към беседата >>
“ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви.
Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си?
“ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви.
Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
към беседата >>
Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците.
Ако намерите такъв, България ще бъде най-великата държава. Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече!
Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците.
Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години.
към беседата >>
Лошото е, че аз няма да пукна.
И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“.
Лошото е, че аз няма да пукна.
– Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
към беседата >>
Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
Той пътувал от Търново за Севлиево. За да не го оберат, той изпразнил джобовете още у дома си и така тръгнал на път. Обаче, по пътя го срещнали разбойници, обискирали го, но нищо не намерили в джобовете му. Ядосани от своя неуспех, те го запитали: „Нали си адвокат, печелиш, защо не носиш пари в себе си? “ За наказание те го набили добре и така го пуснали да си върви.
Той си казал: „Друг път ще нося малко пари в себе си, да задоволя разбойниците, че да не ме бият“.
към беседата >>
Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“.
Той ще бъде рядък скъпоценен камък. Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците.
Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“.
Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година.
към беседата >>
– Защо?
Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората. Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна.
– Защо?
– Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
към беседата >>
Сега налагат българите на общо основание.
Сега налагат българите на общо основание.
Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това.
към беседата >>
Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи.
Ако не се намери такъв човек, де остава културата? Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“.
Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи.
За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби.
към беседата >>
– Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците.
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо?
– Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците.
Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
към беседата >>
Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“.
Сега налагат българите на общо основание.
Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“.
– Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината.
към беседата >>
За колко години могат да се изкупят?
Често вие говорите за небето, за Господа и казвате: „Да ни прости Бог греховете! “ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи.
За колко години могат да се изкупят?
– На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години.
към беседата >>
Няма да оставя в България нито един дявол.
Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците.
Няма да оставя в България нито един дявол.
Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
към беседата >>
– Защо ги налагат?
Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“.
– Защо ги налагат?
– Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си.
към беседата >>
– На година по една лъжа.
“ – Никакво прощаване вече! Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят?
– На година по една лъжа.
Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години.
към беседата >>
Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони?
А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол.
Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони?
Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
към беседата >>
– Защото не носят пари със себе си.
Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат?
– Защото не носят пари със себе си.
Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си. Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
към беседата >>
Значи за 999 лъжи – 999 години.
Бог е приключил с крадците, лъжците и разбойниците. Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа.
Значи за 999 лъжи – 999 години.
Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това?
към беседата >>
Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони?
Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях.
към беседата >>
Казват им: „Де са парите ви?
Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си.
Казват им: „Де са парите ви?
“ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си. Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
към беседата >>
Също така и за всяка кражба по една година.
Той казва: „Не прощавам на тия, които са ме лъгали 999 пъти“. Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години.
Също така и за всяка кражба по една година.
За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа.
към беседата >>
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение.
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение.
Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас.
към беседата >>
“ Вестниците изнасят различни причини за това.
Сега налагат българите на общо основание. Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви?
“ Вестниците изнасят различни причини за това.
Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си. Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
към беседата >>
За 999 години ще се изплатят 999 кражби.
Това не показва, че Той мрази, но ще сложи всички хора на изпит – да изкупят всички лъжи. За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година.
За 999 години ще се изплатят 999 кражби.
Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща.
към беседата >>
Кой ще го приеме, не е важно.
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение.
Кой ще го приеме, не е важно.
То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път.
към беседата >>
Всъщност, една е причината.
Те казват: „Ние страдаме от съглашенците“. – Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това.
Всъщност, една е причината.
Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си. Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
към беседата >>
Като съберете: 999+999=1998 години.
За колко години могат да се изкупят? – На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби.
Като съберете: 999+999=1998 години.
Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ.
към беседата >>
То е за всички.
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно.
То е за всички.
Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура.
към беседата >>
Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си.
– Защо ги налагат? – Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината.
Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си.
Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
към беседата >>
Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години.
– На година по една лъжа. Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години.
Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години.
Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания.
към беседата >>
Казвам: Пътят, по който вървите, е крив.
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички.
Казвам: Пътят, по който вървите, е крив.
Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата.
към беседата >>
Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
– Защото не носят пари със себе си. Казват им: „Де са парите ви? “ Вестниците изнасят различни причини за това. Всъщност, една е причината. Българите страдат, защото нямат пари да платят дълговете си.
Ако България има два и половина милиарда в злато да плати дълга си, веднага боят ще престане.
към беседата >>
Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това?
Значи за 999 лъжи – 999 години. Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години.
Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това?
Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно.
към беседата >>
Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми.
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив.
Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми.
Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда.
към беседата >>
„Хвърлиха Данаил“.
„Хвърлиха Данаил“.
В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение.
към беседата >>
Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа.
Също така и за всяка кражба по една година. За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това?
Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа.
Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?
към беседата >>
Няма пристрастие в нас.
Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение. Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми.
Няма пристрастие в нас.
И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!
към беседата >>
В тая глава се изпитва само един човек – Данаил.
„Хвърлиха Данаил“.
В тая глава се изпитва само един човек – Данаил.
В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“.
към беседата >>
Мина времето на обикновените неща.
За 999 години ще се изплатят 999 кражби. Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа.
Мина времето на обикновените неща.
Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов?
към беседата >>
И леви, и десни, всички сте на крив път.
Кой ще го приеме, не е важно. То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас.
И леви, и десни, всички сте на крив път.
Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“.
към беседата >>
В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже.
„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил.
В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже.
Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“.
към беседата >>
Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ.
Като съберете: 999+999=1998 години. Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща.
Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ.
Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях.
към беседата >>
Това не е култура.
То е за всички. Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път.
Това не е култура.
Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите?
към беседата >>
Заставяха ги да се поклонят на златния образ.
„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже.
Заставяха ги да се поклонят на златния образ.
А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете.
към беседата >>
Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания.
Ако направите 999 убийства, ще ги изплатите също за 999 години. Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ.
Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания.
Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе.
към беседата >>
Не искаме да се прикриват нещата.
Казвам: Пътят, по който вървите, е крив. Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура.
Не искаме да се прикриват нещата.
Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал.
към беседата >>
А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог.
„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ.
А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог.
Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно.
към беседата >>
Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно.
Колко хиляди години трябва да се изплаща всичко това? Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания.
Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно.
След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата.
към беседата >>
Ние вдигаме глас против всяка неправда.
Това се отнася и за управляващи, и за упрявляеми. Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата.
Ние вдигаме глас против всяка неправда.
Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам.
към беседата >>
Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение.
„Хвърлиха Данаил“. В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог.
Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение.
Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите.
към беседата >>
След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?
Не мислете, че Божественият закон, Божията Любов са празна работа. Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно.
След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?
“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда.
към беседата >>
Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!
Няма пристрастие в нас. И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда.
Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!
“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал.
към беседата >>
Ще постъпваш според нашите изисквания“.
В тая глава се изпитва само един човек – Данаил. В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение.
Ще постъпваш според нашите изисквания“.
Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството.
към беседата >>
“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов?
Мина времето на обикновените неща. Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още?
“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов?
Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда.
към беседата >>
“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“.
И леви, и десни, всички сте на крив път. Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство!
“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“.
Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят.
към беседата >>
Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“.
В миналата беседа говорих за изпита на трима мъже. Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“.
Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“.
Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии.
към беседата >>
Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях.
Иде вече новата Любов, за която е казано, че е огън всепояждащ. Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов?
Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях.
Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета?
към беседата >>
Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите?
Това не е култура. Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“.
Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите?
След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят.
към беседата >>
Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете.
Заставяха ги да се поклонят на златния образ. А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“.
Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете.
Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
към беседата >>
Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе.
Тя ще повдигне добрите хора, а лошите ще горят, ще минат през големи страдания. Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях.
Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе.
Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?
към беседата >>
След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал.
Не искаме да се прикриват нещата. Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите?
След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал.
– Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си.
към беседата >>
Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно.
А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете.
Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно.
Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
към беседата >>
Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата.
Тя ще ги прекара 777 пъти през себе си, като ги слага и вади от огъня, докато ги пречисти абсолютно. След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе.
Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата.
После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок? “
към беседата >>
– Още ще ги обиждам.
Ние вдигаме глас против всяка неправда. Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал.
– Още ще ги обиждам.
Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление.
към беседата >>
Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите.
Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно.
Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите.
Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
към беседата >>
После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда.
След това тя ще ги пита: „Ще грешите ли още? “ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата.
После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда.
Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок? “
към беседата >>
Аз едва съм започнал.
Не е въпрос за моето учение, но българите трябва да се ръководят от следния девиз: „В България не се позволява никакво убийство! “ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам.
Аз едва съм започнал.
Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“.
към беседата >>
Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството.
Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите.
Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството.
Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
към беседата >>
Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда.
“ – „Няма повече.“ А какво ще бъде вашето положение в новата Любов? Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда.
Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда.
Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок? “
към беседата >>
Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят.
“ Нека всеки свещеник, всеки войник или стражар си каже: „Аз написах в душата си, че не съм съгласен с никакво убийство“. Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал.
Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят.
Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството.
към беседата >>
Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии.
Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството.
Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии.
Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
към беседата >>
Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета?
Една гъска вървяла със своите гъсета, а гъсокът вървял пред тях. Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда.
Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета?
Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок? “
към беседата >>
Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят.
Мислите ли, че при това положение Бог няма да бъде на страната на българите? След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят.
Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят.
За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството. Няма прошка за оня, който убива!
към беседата >>
Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете. Аз наричам изпита на тримата момци изпит на сиромашията, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно. Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии.
Той има знания, затова идат вътрешните изкушения.
към беседата >>
Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?
Отнякъде излязъл един плъх и хванал едно гъсе. Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета?
Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?
“
към беседата >>
За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си.
След всичко това някои ми се сърдят, че съм ги обиждал. – Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят.
За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си.
Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството. Няма прошка за оня, който убива!
към беседата >>
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци.
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци.
Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила?
към беседата >>
“
Гъсокът сграбчва плъха и го потопява във водата. После го изважда и гледа, че той е още жив – мърда. Пак го потопява и пак го изважда, докато плъхът престанал да мърда. Тогава гъсокът го запитал: „Ще взимаш ли моите гъсета? Мислиш ли, че аз съм глупав гъсок?
“
към беседата >>
Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление.
– Още ще ги обиждам. Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си.
Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление.
Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството. Няма прошка за оня, който убива!
към беседата >>
Християните, както и вие, минавате през втория изпит.
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци.
Християните, както и вие, минавате през втория изпит.
Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога?
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога?
Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него.
към беседата >>
Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“.
Аз едва съм започнал. Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление.
Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“.
– Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството. Няма прошка за оня, който убива!
към беседата >>
Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения?
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит.
Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения?
Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете.
към беседата >>
Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне.
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога?
Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне.
Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж?
към беседата >>
– Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството.
Моята глава побеля, но и вашите ще побелеят. Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“.
– Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството.
Няма прошка за оня, който убива!
към беседата >>
Лъвовете представят ноктите, т.е.
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения?
Лъвовете представят ноктите, т.е.
грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат?
към беседата >>
Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не.
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне.
Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не.
Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена?
към беседата >>
Няма прошка за оня, който убива!
Моите косми окапаха, но и вашите ще окапят. За да издържите изпита си, като Данаил, трябва да обуздаете лъвовете в себе си. Ако те ви разкъсат, това показва, че сте извършили някакво престъпление. Жената казва: „Чудно нещо, какво стана на мъжа ми не зная, но внезапно умря“. – Аз зная тая лукава мисъл, която се загнезди в жената и я застави да извърши убийството.
Няма прошка за оня, който убива!
към беседата >>
грубата сила в света.
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е.
грубата сила в света.
Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение?
към беседата >>
Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат.
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не.
Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат.
Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата?
към беседата >>
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!
“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно.
към беседата >>
Ще се подчините ли на тая сила?
Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци. Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света.
Ще се подчините ли на тая сила?
Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден.
към беседата >>
Всеки порок трябва да се впрегне на работа.
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат.
Всеки порок трябва да се впрегне на работа.
Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето?
към беседата >>
“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава.
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство!
“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава.
Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония?
към беседата >>
Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти.
Християните, както и вие, минавате през втория изпит. Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила?
Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти.
Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога.
към беседата >>
Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него.
Сега и на вас казвам: Мислите ли, че може да си играете с Бога? Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа.
Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него.
Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш.
към беседата >>
Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие.
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство! “ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава.
Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие.
Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!
към беседата >>
Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете.
Ако ви хвърлят при лъвовете, ще издържите ли на своите убеждения? Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти.
Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете.
Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила.
към беседата >>
Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж?
Той ще ви хване, както гъсокът хванал плъха, и ще ви потопява и вади от водата, докато желанието ви да правите пакости изчезне. Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него.
Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж?
Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари.
към беседата >>
Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“.
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство! “ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие.
Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“.
Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си.
към беседата >>
Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат?
Лъвовете представят ноктите, т.е. грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете.
Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат?
Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество.
към беседата >>
Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена?
Аз произнасям една присъда, която ще опитате дали е права, или не. Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж?
Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена?
Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката.
към беседата >>
Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото.
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство! “ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“.
Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото.
Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш?
към беседата >>
Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение?
грубата сила в света. Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат?
Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение?
Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен.
към беседата >>
Трябва ли да те съблазнява касата?
Ония от вас, които са праведни, ще ме слушат. Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена?
Трябва ли да те съблазнява касата?
Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката?
към беседата >>
Това е невъзможно.
Нека всеки християнин сложи на вратата си надписа: „Ни помен от убийство! “ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото.
Това е невъзможно.
Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат!
към беседата >>
Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден.
Ще се подчините ли на тая сила? Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение?
Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден.
Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш.
към беседата >>
Трябва ли да те съблазнява агнето?
Всеки порок трябва да се впрегне на работа. Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата?
Трябва ли да те съблазнява агнето?
Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?
към беседата >>
Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония?
“ Това е грях против Духа Светаго, за което Бог никога не прощава. Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно.
Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония?
Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща.
към беседата >>
Той е черпил сила от Бога.
Когато хвърлили Данаил в рова на лъвовете, той успял да ги укроти. Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден.
Той е черпил сила от Бога.
Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде.
към беседата >>
Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш.
Използвайте силата на Данаил като нож, да режете с него. Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето?
Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш.
Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?
към беседата >>
Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!
Бог каза на Каин: „Ще сложа белег на челото ти, който те срещне да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония?
Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!
“ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!
към беседата >>
Все трябва отнякъде да се черпи сила.
Вашата душа е хвърлена вече в рова на лъвовете. Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога.
Все трябва отнякъде да се черпи сила.
Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради.
към беседата >>
Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари.
Не може ли жената да устои на изкушението на един мъж? Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш.
Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари.
Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?
към беседата >>
“ Жената не може да търпи мъжа си.
Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето“. Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си!
“ Жената не може да търпи мъжа си.
– Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие!
към беседата >>
Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество.
Може ли да ги укротите, или те ще забият ноктите и зъбите си във вашата кожа и ще я одерат? Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила.
Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество.
Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила.
към беседата >>
Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката.
Не може ли мъжът да устои на изкушението на една жена? Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари.
Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката.
Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?
към беседата >>
– Защо не можеш да го търпиш?
Сегашните хора, със своя обикновен морал, искат да преустроят обществото. Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си.
– Защо не можеш да го търпиш?
– „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се.
към беседата >>
Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен.
Трябва ли да излезете от рова на лъвовете и да признаете, че нямате убеждение? Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество.
Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен.
Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви.
към беседата >>
Защо те съблазни кокошката?
Трябва ли да те съблазнява касата? Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката.
Защо те съблазни кокошката?
Ами ако те хванат в курника?
към беседата >>
– „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат!
Това е невъзможно. Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш?
– „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат!
Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие!
към беседата >>
Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш.
Влезте в смисъла на молитвата и ще разберете защо Данаил се е молил на Бога по три пъти на ден. Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен.
Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш.
Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
към беседата >>
Ами ако те хванат в курника?
Трябва ли да те съблазнява агнето? Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката?
Ами ако те хванат в курника?
към беседата >>
Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща.
Защо мъжете и жените не могат да живеят в хармония? Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат!
Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща.
Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне.
към беседата >>
Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде.
Той е черпил сила от Бога. Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш.
Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде.
Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
към беседата >>
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин.
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин.
За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
към беседата >>
Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!
Мъжът казва: „Не мога да търпя жена си! “ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща.
Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!
“ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне.
към беседата >>
Жива сила е оная, която гради.
Все трябва отнякъде да се черпи сила. Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде.
Жива сила е оная, която гради.
Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
към беседата >>
За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени.
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин.
За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени.
Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча!
към беседата >>
“ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие!
“ Жената не може да търпи мъжа си. – Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя!
“ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие!
“ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие!
към беседата >>
Тя е съзнателна, неразделна сила.
Можеш да черпиш сила от семейството си, от обществото, от народа си, както и от цялото човечество. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради.
Тя е съзнателна, неразделна сила.
Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
към беседата >>
Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън.
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени.
Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън.
Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е.
към беседата >>
“ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се.
– Защо не можеш да го търпиш? – „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие!
“ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се.
Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи.
към беседата >>
Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви.
Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила.
Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви.
Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
към беседата >>
Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те?
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън.
Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те?
Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора.
към беседата >>
Кажи в себе си: „Любов и съгласие!
– „Не мога да го търпя като мъж.“ – Търпи го, тогава, като брат! Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се.
Кажи в себе си: „Любов и съгласие!
“ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
Да мислиш, че като имаш убеждение си силен, сам се лъжеш. Силен си, защото черпиш жива сила отнякъде. Жива сила е оная, която гради. Тя е съзнателна, неразделна сила. Ако се опитате да я разделите, тя, сама по себе си, се губи, не може да се прояви.
Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“.
към беседата >>
Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“.
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те?
Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“.
И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости.
към беседата >>
“ Няма да се мине много време и той ще омекне.
Ако не можеш да го търпиш и като брат, търпи го като учител, или като баща. Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие!
“ Няма да се мине много време и той ще омекне.
Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
към беседата >>
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден.
Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога.
към беседата >>
И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“.
И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота!
към беседата >>
Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне.
Защо не се качиш на по-високо стъпало и кажеш: „Брат ми е, ще го търпя! “ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне.
Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне.
Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
към беседата >>
Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден.
Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден.
Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка.
към беседата >>
Аз ще те науча!
За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
Аз ще те науча!
“ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта.
към беседата >>
Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие!
“ Обърни се към брата си и кажи: „Любов и съгласие! “ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне.
Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие!
“ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
към беседата >>
Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден. Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден.
Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата.
Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално.
към беседата >>
“ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е.
Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча!
“ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е.
Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици!
към беседата >>
“ При тия думи и жената ще отстъпи.
“ Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие!
“ При тия думи и жената ще отстъпи.
Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“. – Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
към беседата >>
Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден. Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата.
Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса.
Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува.
към беседата >>
Аз говоря общо за греховете на всички хора.
Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е.
Аз говоря общо за греховете на всички хора.
Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души.
към беседата >>
Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“.
Кажи в себе си: „Любов и съгласие! “ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи.
Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“.
– Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
към беседата >>
Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден. Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса.
Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата.
Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща.
към беседата >>
Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости.
Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора.
Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости.
От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие.
към беседата >>
– Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
“ Няма да се мине много време и той ще омекне. Започне ли жената да вика и да се кара, нищо няма да постигне. Тогава мъжът да каже: „Любов и съгласие! “ При тия думи и жената ще отстъпи. Сега мъже и жени стоят, въздишат, играят някаква роля и казват: „Без любов не се живее“.
– Аз още не съм видял образа на Любовта между хората.
към беседата >>
Тя е общение на душата с Бога.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Понеже Данаил знаеше опасността, пред която се намираше, молеше се по три пъти на ден. Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата.
Тя е общение на душата с Бога.
Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане.
към беседата >>
От всички хора се изисква абсолютна чистота!
И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости.
От всички хора се изисква абсолютна чистота!
Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе.
към беседата >>
Знаете ли какви са очите на Любовта?
Знаете ли какви са очите на Любовта?
Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади.
към беседата >>
Молитвата е реалност, а не сянка.
Както хората ядат по три пъти на ден, така и Данаил се молеше по три пъти на ден. Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога.
Молитвата е реалност, а не сянка.
Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата.
към беседата >>
Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта.
Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота!
Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта.
Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си.
към беседата >>
Знаете ли какъв е образът на Любовта?
Знаете ли какви са очите на Любовта?
Знаете ли какъв е образът на Любовта?
И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество.
към беседата >>
Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално.
Значи законът за яденето е същият, както и законът за молитвата. Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка.
Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално.
Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания.
към беседата >>
Да нямаме нужда от никакви полици!
“ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта.
Да нямаме нужда от никакви полици!
Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща.
към беседата >>
И досега още хората говорят за любовта, която изгаря.
Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какъв е образът на Любовта?
И досега още хората говорят за любовта, която изгаря.
Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава?
към беседата >>
Вън от човека реалност не съществува.
Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално.
Вън от човека реалност не съществува.
Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места.
към беседата >>
Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души.
Аз говоря общо за греховете на всички хора. Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици!
Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души.
Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат.
към беседата >>
Това не е християнство.
Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря.
Това не е християнство.
Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората?
към беседата >>
Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща.
Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува.
Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща.
Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже.
към беседата >>
Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие.
Следователно, вие трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души.
Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие.
Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“.
към беседата >>
Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли.
Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство.
Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли.
Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае.
към беседата >>
Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане.
Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща.
Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане.
От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право.
към беседата >>
Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе.
От всички хора се изисква абсолютна чистота! Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие.
Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе.
Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма.
към беседата >>
Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади.
Знаете ли какви са очите на Любовта? Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли.
Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади.
Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа.
към беседата >>
От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата.
Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане.
От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата.
Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите.
към беседата >>
Сега никой не плаща дълговете си.
Хората от различните партии трябва да бъдат чисти като диаманта. Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе.
Сега никой не плаща дълговете си.
Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях.
към беседата >>
Това е нужно на сегашното човечество.
Знаете ли какъв е образът на Любовта? И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади.
Това е нужно на сегашното човечество.
Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник.
към беседата >>
Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания.
Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата.
Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания.
Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.
към беседата >>
Кой колкото вземе, не го връща.
Да нямаме нужда от никакви полици! Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си.
Кой колкото вземе, не го връща.
И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона.
към беседата >>
Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава?
И досега още хората говорят за любовта, която изгаря. Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество.
Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава?
– Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник.
към беседата >>
Слабият и малодушен човек често попада на опасни места.
Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания.
Слабият и малодушен човек често попада на опасни места.
Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.
към беседата >>
И който има, и който няма не плащат.
Днес, за да ти дадат пари на заем, трябва да се подпишат най-малко двама души. Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща.
И който има, и който няма не плащат.
И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола.
към беседата >>
– Защо погрозняват хората?
Това не е християнство. Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава?
– Защо погрозняват хората?
Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници.
към беседата >>
Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже.
Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места.
Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже.
Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.
към беседата >>
И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“.
Ако аз трябва да представя двама поръчители, това за мене е безчестие. Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат.
И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“.
– Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца.
към беседата >>
Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае.
Жената трябва да гледа на мъжа си като на брат, да му изпраща възвишени и чисти мисли. Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората?
Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае.
Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца.
към беседата >>
Слабият не мисли и не чувства право.
Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже.
Слабият не мисли и не чувства право.
Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.
към беседата >>
– Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма.
Ако не издържа на задълженията си, трябва да дойде стражар да ме вземе. Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“.
– Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма.
Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава.
към беседата >>
Така опитват говедата, годни ли са за работа.
Момъкът да гледа на момата като на сестра, да я пази и щади. Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае.
Така опитват говедата, годни ли са за работа.
Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева.
към беседата >>
Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите.
От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата Причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право.
Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите.
Той всякога търси лесните работи.
към беседата >>
Той е последният грях.
Сега никой не плаща дълговете си. Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма.
Той е последният грях.
Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола?
към беседата >>
Учителят не е учител, но наемник.
Това е нужно на сегашното човечество. Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа.
Учителят не е учител, но наемник.
Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“.
към беседата >>
Той всякога търси лесните работи.
Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите.
Той всякога търси лесните работи.
към беседата >>
Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона.
Кой колкото вземе, не го връща. И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях.
Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона.
За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец.
към беседата >>
Свещеникът не е наставник, но наемник.
Знаете ли колко красиви ще бъдете тогава? – Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник.
Свещеникът не е наставник, но наемник.
Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник.
към беседата >>
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине.
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине.
– „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене! “ – казал селянинът.
към беседата >>
За него се казва, че той е син на дявола.
И който има, и който няма не плащат. И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона.
За него се казва, че той е син на дявола.
За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца?
към беседата >>
Майката, бащата, също са наемници.
– Защо погрозняват хората? Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник.
Майката, бащата, също са наемници.
За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник.
към беседата >>
– „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси.
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине.
– „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси.
Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене! “ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
към беседата >>
За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца.
И после казват: „Слава Богу, не съм толкова грешен“. – Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола.
За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца.
На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости.
към беседата >>
За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца.
Дойде някой млад човек, едва свършил училище, веднага го хващат под мишницата, опитват го здрав ли е, може ли да копае. Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници.
За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца.
За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник.
към беседата >>
Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки.
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси.
Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки.
Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене! “ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
към беседата >>
На такива и Бог не прощава.
– Не е въпрос за убийството, но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца.
На такива и Бог не прощава.
Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава.
към беседата >>
За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева.
Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца.
За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева.
Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник.
към беседата >>
Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят.
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки.
Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят.
– „Е, тая работа е тъкмо за мене! “ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
към беседата >>
Защо не се прощава на дявола?
Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава.
Защо не се прощава на дявола?
– Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом?
към беседата >>
Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“.
Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева.
Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“.
– Не си баща, но си наемник.
към беседата >>
– „Е, тая работа е тъкмо за мене!
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят.
– „Е, тая работа е тъкмо за мене!
“ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
към беседата >>
– Защото е человекоубиец.
Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола?
– Защото е человекоубиец.
Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата.
към беседата >>
– Не си баща, но си наемник.
Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“.
– Не си баща, но си наемник.
към беседата >>
“ – казал селянинът.
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене!
“ – казал селянинът.
„Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
към беседата >>
Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца?
За него се казва, че той е син на дявола. За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец.
Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца?
Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ?
към беседата >>
Сега аз ви говоря приятелски.
Сега аз ви говоря приятелски.
В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората.
към беседата >>
„Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
– „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене! “ – казал селянинът.
„Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката.
към беседата >>
Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости.
За такъв човек се казва, че той още отначало бил человекоубийца. На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца?
Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости.
Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец.
към беседата >>
В бъдеще не може да живеете така.
Сега аз ви говоря приятелски.
В бъдеще не може да живеете така.
Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно.
към беседата >>
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата.
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата.
Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени.
към беседата >>
Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава.
На такива и Бог не прощава. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости.
Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава.
Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид.
към беседата >>
Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“.
Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така.
Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“.
И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство.
към беседата >>
Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата.
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата.
Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата.
Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено.
към беседата >>
Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом?
Защо не се прощава на дявола? – Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава.
Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом?
– За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва!
към беседата >>
И момата трябва да каже на момъка същото.
Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“.
И момата трябва да каже на момъка същото.
Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление.
към беседата >>
Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения.
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата.
Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения.
Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение!
към беседата >>
– За убийствата.
– Защото е человекоубиец. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом?
– За убийствата.
Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“.
към беседата >>
Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие.
Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото.
Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие.
Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее.
към беседата >>
Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“.
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения.
Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“.
Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси!
към беседата >>
Защо страда еврейският народ?
Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата.
Защо страда еврейският народ?
– За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете!
към беседата >>
Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората.
Сега аз ви говоря приятелски. В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие.
Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората.
Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете.
към беседата >>
Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици!
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“.
Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици!
Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно.
към беседата >>
– За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец.
Той може да напълни цяло буре със сълзи и пак да не му се прости. Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ?
– За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец.
Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това.
към беседата >>
Как са вътре, не е важно.
В бъдеще не може да живеете така. Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората.
Как са вътре, не е важно.
Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“.
към беседата >>
Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени.
Днес всички хора са подали заявления до Бога да ги назначи капелмайстори, да махат с пръчицата. Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици!
Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени.
Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори.
към беседата >>
Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид.
Ако някой мисли, че му се прощава, той се лъже – не, не му се прощава. Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец.
Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид.
Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка.
към беседата >>
Това е актьорство.
Ти ще обичаш момата, няма да искаш пари за нея и ще и кажеш: „Както си, така те искам“. И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно.
Това е актьорство.
И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава.
към беседата >>
Те играят без пари, непринудено.
Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени.
Те играят без пари, непринудено.
Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
към беседата >>
Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва!
Защо дойдоха толкова много нещастия в Давидовия дом? – За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид.
Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва!
Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга.
към беседата >>
И не е толкова актьорство, колкото престъпление.
И момата трябва да каже на момъка същото. Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство.
И не е толкова актьорство, колкото престъпление.
Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“.
към беседата >>
Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение!
Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено.
Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение!
Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
към беседата >>
Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“.
– За убийствата. Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва!
Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“.
Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания.
към беседата >>
Случи се, че жената забременее.
Не трябва да търси богат мъж, но да се обичат и да живеят в съгласие. Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление.
Случи се, че жената забременее.
Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си.
към беседата >>
Колко деца взимат участие в тия пиеси!
Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение!
Колко деца взимат участие в тия пиеси!
Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
към беседата >>
Не се лъжете!
Защо страда еврейският народ? – За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“.
Не се лъжете!
Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания.
към беседата >>
Мъжът казва: „Не искам това дете.
Днес и мъжът, и жената гледат да бъдат добре облечени, да се покажат пред хората. Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее.
Мъжът казва: „Не искам това дете.
Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре.
към беседата >>
Всички играят безплатно.
Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси!
Всички играят безплатно.
Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
към беседата >>
Не е шега това.
– За убийствата на Давид, на тоя псалмопевец. Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете!
Не е шега това.
За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания.
към беседата >>
Намери начин да го изхвърлиш“.
Как са вътре, не е важно. Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете.
Намери начин да го изхвърлиш“.
Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане!
към беседата >>
Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори.
Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно.
Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори.
Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
към беседата >>
За убийствата няма прошка.
Хиляди години още ще минат, но те няма да изкупят греховете на Давид. Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това.
За убийствата няма прошка.
Така пише в Божествената книга. За убийствата има само наказания.
към беседата >>
Не се минават много години, и тя става хилава.
Това е актьорство. И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“.
Не се минават много години, и тя става хилава.
Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство!
към беседата >>
Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори.
Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете.
към беседата >>
Така пише в Божествената книга.
Сега свещениците казват: „Да му прочетем една молитва! Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка.
Така пише в Божествената книга.
За убийствата има само наказания.
към беседата >>
Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“.
И не е толкова актьорство, колкото престъпление. Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава.
Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“.
– Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба!
към беседата >>
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост.
От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаила.
към беседата >>
За убийствата има само наказания.
Да пости 40 дни, за да се простят греховете му“. Не се лъжете! Не е шега това. За убийствата няма прошка. Така пише в Божествената книга.
За убийствата има само наказания.
към беседата >>
– Пометнала си.
Случи се, че жената забременее. Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“.
– Пометнала си.
Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба! Това са новите идеи!
към беседата >>
От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост.
От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост.
Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е.
към беседата >>
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват.
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват.
Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю?
към беседата >>
Но и на мъжа работите не вървят добре.
Мъжът казва: „Не искам това дете. Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си.
Но и на мъжа работите не вървят добре.
Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба! Това са новите идеи! Да сложим на първо място Любовта.
към беседата >>
Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост.
Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната.
Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура.
към беседата >>
Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива.
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват.
Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива.
Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам.
към беседата >>
Никакво помятане!
Намери начин да го изхвърлиш“. Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре.
Никакво помятане!
Никакво убийство! Никаква злоба! Това са новите идеи! Да сложим на първо място Любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля.
към беседата >>
Той бил кабалист.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната.
Той бил кабалист.
Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си.
към беседата >>
Мене куршум не ме хваща.
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива.
Мене куршум не ме хваща.
Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе.
към беседата >>
Никакво убийство!
Не се минават много години, и тя става хилава. Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане!
Никакво убийство!
Никаква злоба! Това са новите идеи! Да сложим на първо място Любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля. Бог казва: „Аз не убивам никого, но убийците наказвам“.
към беседата >>
Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист.
Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство.
И вие минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете?
към беседата >>
Един човек се опита да ме стреля.
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща.
Един човек се опита да ме стреля.
Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява – на крив път си.
към беседата >>
Никаква злоба!
Казва: „Не зная защо съм толкова слаба“. – Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство!
Никаква злоба!
Това са новите идеи! Да сложим на първо място Любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля. Бог казва: „Аз не убивам никого, но убийците наказвам“. Аз не отмъщавам на никого, но само на ония, които убиват.
към беседата >>
И вие минавате през изпита на Данаила.
„Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство.
И вие минавате през изпита на Данаила.
Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти.
към беседата >>
Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана.
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля.
Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана.
Питам го: Какво искаш, приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява – на крив път си. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство.
към беседата >>
Това са новите идеи!
– Пометнала си. Но и на мъжа работите не вървят добре. Никакво помятане! Никакво убийство! Никаква злоба!
Това са новите идеи!
Да сложим на първо място Любовта. Не само да говорим за нея, но всеки момент да сме готови да вършим Божията воля. Бог казва: „Аз не убивам никого, но убийците наказвам“. Аз не отмъщавам на никого, но само на ония, които убиват. Аз любя всички, но на ония, които нарушават Любовта, показвам омразата.
към беседата >>
Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е.
От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната. Той бил кабалист. Като издържал изпита, той заел едно от най-високите места във Вавилонското царство. И вие минавате през изпита на Данаила.
Ще ви хвърлят в рова на лъвовете, между грубите сили, и ако издържите тоя изпит, т.е.
ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в новата култура. Това значи да бъдете господари на положението си. Кои са лъвовете? – Човешките страсти. Няма по-груба сила от страстите.
към беседата >>
Питам го: Какво искаш, приятелю?
Днес говоря на религиозни и на безверници, защото и едните, и другите убиват. Някои твърдят, че дяволът си отмъщава, обикновеният човек се защитава, а духовният, понеже има вътрешна сила, се издига над всичко и не убива. Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана.
Питам го: Какво искаш, приятелю?
Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява – на крив път си. Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“.
към беседата >>
НАГОРЕ