НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1744
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1744
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тритѣ единици / Трите единици
,
ООК
, София, 15.1.1941г.,
“ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже.
Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа?
“ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже.
Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ?
към беседата >>
Помѫчи онзи, не давай да кашли.
Сега може да правите опити. Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка.
Помѫчи онзи, не давай да кашли.
Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули.
към беседата >>
Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи.
Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже.
Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи.
Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени?
към беседата >>
Поеми въздухъ, задръжъ го.
Сега може да правите опити. Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли.
Поеми въздухъ, задръжъ го.
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата.
към беседата >>
Азъ не вѣрвамъ.
Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи.
Азъ не вѣрвамъ.
И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени? Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
към беседата >>
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли.
Сега може да правите опити. Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го.
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли.
Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата.
към беседата >>
И като зная, доброволно се лъжа.
Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ.
И като зная, доброволно се лъжа.
Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени? Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
към беседата >>
Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи.
Сега може да правите опити. Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли.
Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи.
Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата.
към беседата >>
Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ.
Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа.
Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ.
Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени? Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
към беседата >>
Какъвъ е законътъ за кашлянето?
Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи.
Какъвъ е законътъ за кашлянето?
Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата.
към беседата >>
Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ?
“ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ.
Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ?
Не сѫ ли като този часовникъ – развалени? Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
към беседата >>
Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули.
Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето?
Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули.
Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“.
към беседата >>
Не сѫ ли като този часовникъ – развалени?
Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ?
Не сѫ ли като този часовникъ – развалени?
Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата.
Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули.
Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата.
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко.
към беседата >>
Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени?
Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“.
към беседата >>
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата.
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата.
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата.
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ.
към беседата >>
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание.
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание.
Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания.
към беседата >>
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата.
Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата.
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата.
Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ.
към беседата >>
Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли.
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание.
Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли.
Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна.
към беседата >>
Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата.
Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата.
Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата.
Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя.
към беседата >>
Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели.
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание. Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли.
Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели.
Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“.
Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата.
Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“.
То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това?
към беседата >>
Има защо да благодаримъ всѣки день.
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание. Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели.
Има защо да благодаримъ всѣки день.
Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина.
към беседата >>
То е дажба, забогатѣлъ си малко.
Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“.
То е дажба, забогатѣлъ си малко.
Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ.
към беседата >>
Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ.
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание. Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день.
Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ.
Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ.
към беседата >>
Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ.
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко.
Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ.
10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ.
към беседата >>
Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания.
Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание. Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ.
Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания.
Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ.
към беседата >>
10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ.
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ.
10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ.
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна.
Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания.
Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна.
Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь.
към беседата >>
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя.
Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ.
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя.
Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ.
към беседата >>
Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ.
Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна.
Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ.
Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече.
към беседата >>
Най-новото е кашлицата.
Най-новото е кашлицата.
Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ.
към беседата >>
Какво има отъ това?
Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя.
Какво има отъ това?
Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“.
към беседата >>
Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина.
Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ.
Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина.
Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се.
към беседата >>
Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи.
Най-новото е кашлицата.
Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи.
Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична.
към беседата >>
Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ.
То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това?
Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ.
Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ.
към беседата >>
Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ.
Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина.
Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ.
Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече.
към беседата >>
Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка.
Най-новото е кашлицата. Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи.
Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка.
Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ.
към беседата >>
Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ.
Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ.
Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ.
Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма.
към беседата >>
Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ.
Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ.
Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ.
Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ.
към беседата >>
Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно.
Най-новото е кашлицата. Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка.
Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно.
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля.
към беседата >>
Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ.
10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ.
Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ.
И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта.
към беседата >>
Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь.
Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ.
Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь.
Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ. Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
към беседата >>
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка.
Най-новото е кашлицата. Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно.
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка.
Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури.
към беседата >>
И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ.
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ.
И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ.
Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ?
към беседата >>
Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече.
Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь.
Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече.
Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ. Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
към беседата >>
Ти си неспокоенъ.
Най-новото е кашлицата. Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка.
Ти си неспокоенъ.
Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“.
към беседата >>
Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“.
Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ.
Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“.
Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ.
към беседата >>
Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се.
Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече.
Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се.
Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ. Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
към беседата >>
Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична.
Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ.
Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична.
Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури?
към беседата >>
Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ.
Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“.
Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ.
Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето.
към беседата >>
Има хора, които виждатъ надалече.
Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се.
Има хора, които виждатъ надалече.
Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ. Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
към беседата >>
Ти се усѣщашъ неразположенъ.
Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична.
Ти се усѣщашъ неразположенъ.
Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето?
към беседата >>
Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма.
Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ.
Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма.
Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“.
към беседата >>
Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ.
Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече.
Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ.
Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
към беседата >>
Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля.
Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ.
Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля.
Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено.
към беседата >>
Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта.
Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма.
Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта.
Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния.
към беседата >>
Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ.
Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече.
към беседата >>
Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури.
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля.
Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури.
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено.
към беседата >>
Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ?
И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта.
Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ?
Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния. Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
към беседата >>
Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате.
Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате.
Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро. Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро. Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“.
Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури.
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“.
Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено?
към беседата >>
Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ.
Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ?
Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ.
Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния. Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
към беседата >>
Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро.
Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате.
Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро.
Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро. Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи.
към беседата >>
Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури?
Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“.
Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури?
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде?
към беседата >>
Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето.
Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ.
Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето.
Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния. Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
към беседата >>
Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро.
Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате. Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро.
Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро.
Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи.
към беседата >>
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето?
Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури?
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето?
“ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре.
към беседата >>
Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“.
Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето.
Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“.
Другитѣ може да си похапнатъ около болния. Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
към беседата >>
Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи.
Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате. Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро. Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро.
Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи.
към беседата >>
“ Ще зависи, може да не е солено.
Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето?
“ Ще зависи, може да не е солено.
Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре. Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
към беседата >>
Другитѣ може да си похапнатъ около болния.
Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“.
Другитѣ може да си похапнатъ около болния.
Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
към беседата >>
Да ви оставя сега закона за самообладанието.
Да ви оставя сега закона за самообладанието.
Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача.
към беседата >>
Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено.
Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено.
Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено.
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре. Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
към беседата >>
Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния.
Около здравитѣ оставашъ гладенъ.
към беседата >>
Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение.
Да ви оставя сега закона за самообладанието.
Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение.
Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно.
към беседата >>
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено?
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено.
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено?
“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре. Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
към беседата >>
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме.
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме.
Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ.
към беседата >>
Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина.
Да ви оставя сега закона за самообладанието. Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение.
Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина.
По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ.
към беседата >>
“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде?
Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено?
“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде?
– Безсолно е по-добре. Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
към беседата >>
Азъ сега говоря за динамическото добро.
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме.
Азъ сега говоря за динамическото добро.
За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь.
към беседата >>
По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние.
Да ви оставя сега закона за самообладанието. Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина.
По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние.
Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна.
към беседата >>
– Безсолно е по-добре.
Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде?
– Безсолно е по-добре.
Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
към беседата >>
За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини.
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме. Азъ сега говоря за динамическото добро.
За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини.
Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество.
към беседата >>
Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си.
Да ви оставя сега закона за самообладанието. Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние.
Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си.
Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина.
към беседата >>
Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
“ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре.
Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода.
към беседата >>
Доброто виждашъ като плодъ.
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме. Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини.
Доброто виждашъ като плодъ.
Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права.
към беседата >>
Не давай на ума си една трудна задача.
Да ви оставя сега закона за самообладанието. Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си.
Не давай на ума си една трудна задача.
Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина.
към беседата >>
Трѣбва да разпознавате една мисъль.
Трѣбва да разпознавате една мисъль.
Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“.
към беседата >>
Доброто е напреднало сѫщество.
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме. Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ.
Доброто е напреднало сѫщество.
Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права.
към беседата >>
Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно.
Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача.
Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно.
Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина?
към беседата >>
Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава.
Трѣбва да разпознавате една мисъль.
Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава.
Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори.
към беседата >>
Каквото ти каже – да го правишъ.
Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме. Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество.
Каквото ти каже – да го правишъ.
Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права.
към беседата >>
Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ.
Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно.
Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ.
Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ.
към беседата >>
Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть.
Трѣбва да разпознавате една мисъль. Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава.
Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть.
Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость.
към беседата >>
Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь.
Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ.
Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь.
Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“.
към беседата >>
Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна.
По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ.
Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна.
Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото.
към беседата >>
Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори.
Трѣбва да разпознавате една мисъль. Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть.
Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори.
Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва.
към беседата >>
Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество.
За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь.
Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество.
Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина.
към беседата >>
Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина.
Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна.
Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина.
За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето?
към беседата >>
Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го.
Трѣбва да разпознавате една мисъль. Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори.
Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го.
Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете.
към беседата >>
Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права.
Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество.
Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права.
Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина.
към беседата >>
За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина.
Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина.
За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина.
Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината.
към беседата >>
Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“.
Трѣбва да разпознавате една мисъль. Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го.
Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“.
Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко.
към беседата >>
Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права.
Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права.
Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права.
Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
към беседата >>
Знаете ли, кѫде е Божествената топлина?
Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина.
Знаете ли, кѫде е Божествената топлина?
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината.
към беседата >>
Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори.
Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“.
Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори.
То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко. Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
към беседата >>
Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права.
Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права.
Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права.
Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ.
към беседата >>
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ.
Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина?
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ.
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината.
към беседата >>
То е отъ учтивость.
Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори.
То е отъ учтивость.
Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко. Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
към беседата >>
Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“.
Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права.
Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“.
Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има.
към беседата >>
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото.
Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ.
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото.
Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица.
към беседата >>
Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва.
Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость.
Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва.
Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко. Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
към беседата >>
Да не лъже човѣкъ – това не е Истина.
Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“.
Да не лъже човѣкъ – това не е Истина.
Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода.
към беседата >>
Каква е температурата на сърдцето?
Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото.
Каква е температурата на сърдцето?
– Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици.
към беседата >>
Има нѣкои трептения, които не може да произнесете.
Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва.
Има нѣкои трептения, които не може да произнесете.
Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко. Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
към беседата >>
Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина.
Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина.
Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина.
Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това.
към беседата >>
– Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината.
За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето?
– Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината.
Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици.
към беседата >>
Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко.
Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете.
Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко.
Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
към беседата >>
Казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина.
Казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината.
Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината.
Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината.
Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици.
към беседата >>
Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко.
Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва.
към беседата >>
Който прави престѫпления – той не е свободенъ.
Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“.
Който прави престѫпления – той не е свободенъ.
Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината.
Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината.
Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината.
Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ?
към беседата >>
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“.
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“.
Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша.
към беседата >>
Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има.
Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ.
Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има.
Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода.
към беседата >>
Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица.
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината.
Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица.
Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си.
към беседата >>
Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи.
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“.
Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи.
Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“.
към беседата >>
Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода.
Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има.
Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода.
Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно.
към беседата >>
Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици.
Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица.
Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици.
Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
към беседата >>
Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля.
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“. Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи.
Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля.
Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ.
към беседата >>
Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това.
Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода.
Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това.
Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ.
към беседата >>
Цѣла година губите всѣки день по три единици.
– Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици.
Цѣла година губите всѣки день по три единици.
За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце.
към беседата >>
Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо.
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“. Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля.
Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо.
Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“.
към беседата >>
Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци.
Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това.
Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци.
Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ.
към беседата >>
За сто дена – то сѫ триста единици.
Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици.
За сто дена – то сѫ триста единици.
Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда.
към беседата >>
Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ.
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“. Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо.
Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ.
Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали.
към беседата >>
Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се.
Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци.
Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се.
Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень.
към беседата >>
Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ?
Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици.
Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ?
Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда.
към беседата >>
Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша.
Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“. Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ.
Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша.
Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина.
към беседата >>
Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода.
Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се.
Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода.
При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца.
към беседата >>
Не понижавайте топлината на сърдцето си.
Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ?
Не понижавайте топлината на сърдцето си.
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда.
към беседата >>
Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“.
Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша.
Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“.
Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ?
към беседата >>
При доброто е обратно.
Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода.
При доброто е обратно.
Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно.
към беседата >>
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си.
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда.
към беседата >>
Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ.
Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“.
Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ.
Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ.
към беседата >>
Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ.
Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно.
Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ.
Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ.
към беседата >>
Не понижавайте температурата на вашето сърдце.
Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“.
Не понижавайте температурата на вашето сърдце.
Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда.
към беседата >>
Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“.
Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ.
Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“.
Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви?
към беседата >>
Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ.
Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ.
Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ.
Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ.
към беседата >>
Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда.
За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце.
Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда.
Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда.
към беседата >>
Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали.
Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“.
Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали.
Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло?
към беседата >>
Вървятъ въ възходяща степень.
Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ.
Вървятъ въ възходяща степень.
Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ.
към беседата >>
Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда.
Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда.
Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда.
Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума.
към беседата >>
Трѣбва известна топлина.
Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали.
Трѣбва известна топлина.
Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса).
към беседата >>
Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца.
Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень.
Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца.
А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ.
към беседата >>
Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда.
Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда.
Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда.
Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина.
към беседата >>
Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ?
Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина.
Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ?
Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
към беседата >>
А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно.
При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца.
А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно.
Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира.
към беседата >>
Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда.
Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда.
Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда.
Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си.
към беседата >>
Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ.
Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ?
Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ.
Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние.
към беседата >>
Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ.
Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно.
Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ.
Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма.
към беседата >>
Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда.
Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда.
Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда.
Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
към беседата >>
Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви?
Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ.
Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви?
Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи.
към беседата >>
Този законъ е вѣренъ.
Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ.
Този законъ е вѣренъ.
Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето.
към беседата >>
Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда.
Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда.
Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда.
Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно.
към беседата >>
Колко е температурата на човѣшкото тѣло?
Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви?
Колко е температурата на човѣшкото тѣло?
– 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота.
към беседата >>
Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ.
Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ.
Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ.
Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми.
към беседата >>
Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума.
Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда.
Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума.
За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата.
към беседата >>
– 37 (градуса).
Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло?
– 37 (градуса).
Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде.
към беседата >>
Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ.
Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ.
Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ.
Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ.
към беседата >>
За 365 дена – 365 единици свѣтлина.
Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума.
За 365 дена – 365 единици свѣтлина.
Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото.
към беседата >>
Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса).
Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство.
към беседата >>
Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира.
А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ.
Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира.
Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость.
към беседата >>
Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си.
Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина.
Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си.
Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето.
към беседата >>
Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние.
Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние.
Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка.
към беседата >>
Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма.
Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира.
Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма.
Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу.
към беседата >>
Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си.
Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ.
към беседата >>
Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи.
Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние.
Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи.
При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе.
към беседата >>
Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето.
Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма.
Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето.
Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре.
към беседата >>
То е достатъчно.
Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
То е достатъчно.
Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь.
към беседата >>
При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота.
Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи.
При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота.
Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него.
към беседата >>
Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми.
Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето.
Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми.
Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ).
към беседата >>
Силата ще придобиете чрезъ надеждата.
Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно.
Силата ще придобиете чрезъ надеждата.
Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето.
към беседата >>
Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде.
– 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота.
Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде.
Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така.
към беседата >>
Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ.
Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми.
Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ.
Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката.
към беседата >>
Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото.
За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата.
Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото.
Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва.
към беседата >>
Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство.
Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде.
Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство.
Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава.
към беседата >>
Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость.
Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ.
Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость.
Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка.
към беседата >>
Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето.
Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото.
Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето.
Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата.
към беседата >>
Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка.
Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство.
Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка.
Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме?
към беседата >>
Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу.
Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость.
Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу.
Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь?
към беседата >>
Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ.
Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето.
Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ.
Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина.
към беседата >>
Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе.
Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка.
Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе.
Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него.
към беседата >>
Добриятъ човѣкъ гледа нагоре.
Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу.
Добриятъ човѣкъ гледа нагоре.
Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е.
към беседата >>
Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь.
То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ.
Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь.
Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума.
към беседата >>
Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него.
При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе.
Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него.
Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ.
към беседата >>
Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ).
Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре.
Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ).
Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ?
към беседата >>
Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето.
Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь.
Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето.
Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си.
към беседата >>
Не е така.
Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него.
Не е така.
Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него.
към беседата >>
Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката.
Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ).
Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката.
Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога.
към беседата >>
Сърдцето трѣбва да вѣрва.
Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето.
Сърдцето трѣбва да вѣрва.
Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини.
към беседата >>
Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава.
Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така.
Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава.
Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него. То е обичь.
към беседата >>
Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка.
Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката.
Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка.
Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото.
към беседата >>
Тѣлото трѣбва да върши работата.
Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва.
Тѣлото трѣбва да върши работата.
Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
към беседата >>
Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме?
Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава.
Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме?
Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него. То е обичь.
към беседата >>
Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь?
Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка.
Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь?
– Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо.
към беседата >>
Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина.
Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата.
Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина.
Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората.
към беседата >>
Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него.
Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме?
Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него.
Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него. То е обичь.
към беседата >>
– Не е.
Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь?
– Не е.
Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава.
към беседата >>
Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума.
Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина.
Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума.
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто.
към беседата >>
Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ.
Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него.
Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ.
Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него. То е обичь.
към беседата >>
Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ?
Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е.
Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ?
Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава.
към беседата >>
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си.
Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума.
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си.
Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль.
към беседата >>
Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него.
Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ.
Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него.
То е обичь.
към беседата >>
Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога.
Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ?
Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога.
Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ.
към беседата >>
Да направите три добрини.
Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си.
Да направите три добрини.
Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ.
към беседата >>
То е обичь.
Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него.
То е обичь.
към беседата >>
Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото.
Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога.
Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото.
Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага.
към беседата >>
Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини.
Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ.
към беседата >>
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има.
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има.
Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото.
към беседата >>
Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо.
Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото.
Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо.
Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира.
към беседата >>
Азъ не отнасямъ това само за хората.
Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Азъ не отнасямъ това само за хората.
Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е.
към беседата >>
Децата и на 5 години иматъ ревность.
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има.
Децата и на 5 години иматъ ревность.
Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца?
към беседата >>
Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава.
– Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо.
Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава.
Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ.
към беседата >>
Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто.
Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората.
Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто.
Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде.
към беседата >>
Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга.
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има. Децата и на 5 години иматъ ревность.
Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга.
Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
към беседата >>
Ако устата е хубава, отъ устата ти предава.
Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава.
Ако устата е хубава, отъ устата ти предава.
Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате.
към беседата >>
Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль.
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто.
Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль.
Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме.
към беседата >>
Едното дете на 6 години, другото на 5 години.
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има. Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга.
Едното дете на 6 години, другото на 5 години.
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
към беседата >>
Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ.
Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава.
Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ.
Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна.
към беседата >>
Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ.
Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль.
Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ.
Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ.
към беседата >>
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката.
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има. Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години.
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката.
Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене?
към беседата >>
Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага.
Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ.
Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага.
Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се.
към беседата >>
Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ.
Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ.
Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ.
Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото.
към беседата >>
Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото.
Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има. Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката.
Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото.
Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
към беседата >>
Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира.
Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага.
Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира.
Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ.
към беседата >>
Казвамъ: Много важно е.
Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ.
Казвамъ: Много важно е.
Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание.
към беседата >>
Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца?
Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото.
Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца?
– Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега.
към беседата >>
Той мяза на Плюшкинъ.
Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира.
Той мяза на Плюшкинъ.
Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка.
към беседата >>
Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде.
Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е.
Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде.
Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно?
към беседата >>
– Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца?
– Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно.
към беседата >>
Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате.
Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ.
Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате.
Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка.
към беседата >>
Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме.
Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде.
Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме.
Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ.
към беседата >>
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
“ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно. Но има и други причини.
към беседата >>
Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна.
Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате.
Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна.
Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
към беседата >>
Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ.
Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме.
Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ.
После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора.
към беседата >>
“ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене?
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
“ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене?
“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно. Но има и други причини.
към беседата >>
Безпокоите се.
Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна.
Безпокоите се.
Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си.
към беседата >>
После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото.
Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ.
После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото.
Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь.
към беседата >>
“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене?
“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
“ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно. Но има и други причини.
към беседата >>
Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ.
Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се.
Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ.
Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка.
към беседата >>
Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание.
Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото.
Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание.
Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си.
към беседата >>
“ То е теория сега.
Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
“ То е теория сега.
Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно. Но има и други причини.
към беседата >>
Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка.
Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ.
Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка.
Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Какъ е възможно?
Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание.
Вие ще кажете: „Какъ е възможно?
“ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль.
към беседата >>
Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно.
– Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега.
Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно.
Но има и други причини.
към беседата >>
Спри се при него, не отивай за шапка.
Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка.
Спри се при него, не отивай за шапка.
Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“.
към беседата >>
“ Вижте животнитѣ.
Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно?
“ Вижте животнитѣ.
Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила.
към беседата >>
Но има и други причини.
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно.
Но има и други причини.
към беседата >>
Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка.
Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата.
към беседата >>
Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора.
Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ.
Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора.
Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата.
към беседата >>
Седишъ ти, набоженъ си.
Седишъ ти, набоженъ си.
Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение.
към беседата >>
Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си.
Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си.
Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница.
към беседата >>
Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь.
После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора.
Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь.
Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ.
към беседата >>
Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува.
Седишъ ти, набоженъ си.
Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува.
Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ.
към беседата >>
Не си длъженъ да му купишъ шапка.
Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си.
Не си длъженъ да му купишъ шапка.
Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ.
към беседата >>
Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си.
Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно? “ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь.
Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си.
Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората.
към беседата >>
Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво.
(втори вариант)
В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си.
Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво.
Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се?
към втори вариант >>
Почерня собата.
(втори вариант)
Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове.
Почерня собата.
Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е.
към втори вариант >>
Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат.
(втори вариант)
Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво.
Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат.
Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия?
към втори вариант >>
Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е.
(втори вариант)
После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата.
Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е.
Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата.
към втори вариант >>
Имаш най-после един приятел, и него задигнат.
(втори вариант)
Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат.
Имаш най-после един приятел, и него задигнат.
Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може.
към втори вариант >>
Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа.
(втори вариант)
Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е.
Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа.
И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи.
към втори вариант >>
Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано.
(втори вариант)
Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат.
Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано.
Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око.
към втори вариант >>
И действително, като се дигна този дим – лекува ме.
(втори вариант)
Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа.
И действително, като се дигна този дим – лекува ме.
Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката.
към втори вариант >>
Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си.
(втори вариант)
Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано.
Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си.
Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание.
към втори вариант >>
Кашлицата се наяде с мляко.
(втори вариант)
Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме.
Кашлицата се наяде с мляко.
Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко.
към втори вариант >>
Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се?
(втори вариант)
Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си.
Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се?
С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко.
към втори вариант >>
Рекох: за добро е.
(втори вариант)
Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко.
Рекох: за добро е.
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка.
към втори вариант >>
С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия?
(втори вариант)
Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се?
С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия?
– Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл.
към втори вариант >>
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата.
(втори вариант)
Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е.
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата.
Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още.
към втори вариант >>
– Никога не може.
(втори вариант)
Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия?
– Никога не може.
Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън.
към втори вариант >>
Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи.
(втори вариант)
Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата.
Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи.
На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения.
към втори вариант >>
Или изгубиш едното око.
(втори вариант)
Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може.
Или изгубиш едното око.
Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш.
към втори вариант >>
На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката.
(втори вариант)
И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи.
На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката.
Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат.
към втори вариант >>
Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание.
(втори вариант)
Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око.
Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание.
Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш. И нечистите желания могат да те обикалят отвън.
към втори вариант >>
Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко.
(втори вариант)
Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката.
Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко.
Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи?
към втори вариант >>
Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко.
(втори вариант)
Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание.
Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко.
Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш. И нечистите желания могат да те обикалят отвън. Може да дойде някаква съблазън.
към втори вариант >>
Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка.
(втори вариант)
Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко.
Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка.
Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли?
към втори вариант >>
Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл.
(втори вариант)
С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко.
Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл.
Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш. И нечистите желания могат да те обикалят отвън. Може да дойде някаква съблазън.
към втори вариант >>
Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още.
(втори вариант)
Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка.
Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още.
Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание.
към втори вариант >>
Нечистите мисли да ги държиш отвън.
(втори вариант)
– Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл.
Нечистите мисли да ги държиш отвън.
Отвън може да те обикалят колкото си искаш. И нечистите желания могат да те обикалят отвън. Може да дойде някаква съблазън.
към втори вариант >>
Дойдоха ми ред разсъждения.
(втори вариант)
Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още.
Дойдоха ми ред разсъждения.
Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло.
към втори вариант >>
Отвън може да те обикалят колкото си искаш.
(втори вариант)
Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън.
Отвън може да те обикалят колкото си искаш.
И нечистите желания могат да те обикалят отвън. Може да дойде някаква съблазън.
към втори вариант >>
Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат.
(втори вариант)
На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения.
Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат.
Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа.
към втори вариант >>
И нечистите желания могат да те обикалят отвън.
(втори вариант)
Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш.
И нечистите желания могат да те обикалят отвън.
Може да дойде някаква съблазън.
към втори вариант >>
Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи?
(втори вариант)
Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат.
Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи?
Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам.
към втори вариант >>
Може да дойде някаква съблазън.
(втори вариант)
Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш. И нечистите желания могат да те обикалят отвън.
Може да дойде някаква съблазън.
към втори вариант >>
Не виждаш ли?
(втори вариант)
Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи?
Не виждаш ли?
“ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее.
към втори вариант >>
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник.
Казва: „Чудно, човек на 85 години съм. Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега?
към втори вариант >>
“ Аз го направих от голямо знание.
(втори вариант)
Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли?
“ Аз го направих от голямо знание.
След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам.
към втори вариант >>
Казва: „Чудно, човек на 85 години съм.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник.
Казва: „Чудно, човек на 85 години съм.
Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една.
към втори вариант >>
След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло.
(втори вариант)
Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание.
След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло.
Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем.
към втори вариант >>
Когато бях млад, исках да живея по-чист живот.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник. Казва: „Чудно, човек на 85 години съм.
Когато бях млад, исках да живея по-чист живот.
На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила.
към втори вариант >>
Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа.
(втори вариант)
Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло.
Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа.
Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло.
към втори вариант >>
На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник. Казва: „Чудно, човек на 85 години съм. Когато бях млад, исках да живея по-чист живот.
На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава.
Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе.
към втори вариант >>
Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам.
(втори вариант)
Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа.
Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам.
Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
към втори вариант >>
Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник. Казва: „Чудно, човек на 85 години съм. Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава.
Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви.
Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
към втори вариант >>
Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее.
(втори вариант)
Не виждаш ли? “ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам.
Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее.
Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
към втори вариант >>
Питам: кое попа занимава сега?
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник. Казва: „Чудно, човек на 85 години съм. Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви.
Питам: кое попа занимава сега?
Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй?
към втори вариант >>
Исках да се не навеждам.
(втори вариант)
“ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее.
Исках да се не навеждам.
Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една.
(втори вариант)
Казва: „Чудно, човек на 85 години съм. Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега?
Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една.
В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно?
към втори вариант >>
Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем.
(втори вариант)
След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам.
Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем.
По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
към втори вариант >>
В плодовете има една привлекателна сила.
(втори вариант)
Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една.
В плодовете има една привлекателна сила.
Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа.
към втори вариант >>
По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло.
(втори вариант)
Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем.
По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло.
Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
към втори вариант >>
Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе.
(втори вариант)
На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила.
Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе.
Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича.
към втори вариант >>
Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
(втори вариант)
Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло.
Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
към втори вариант >>
Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
(втори вариант)
Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе.
Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън.
към втори вариант >>
Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
(втори вариант)
Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания.
Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
към втори вариант >>
Вие ще кажете:“Възможно ли е туй?
(втори вариант)
Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си.
Вие ще кажете:“Възможно ли е туй?
“ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи?
към втори вариант >>
Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
(втори вариант)
Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете.
Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
към втори вариант >>
“ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй?
“ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно?
– Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш.
към втори вариант >>
Аз имам друга опитност.
(втори вариант)
Аз имам друга опитност.
Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви. Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън.
към втори вариант >>
– Мога да ви го докажа.
(втори вариант)
В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно?
– Мога да ви го докажа.
Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя?
към втори вариант >>
Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви.
(втори вариант)
Аз имам друга опитност.
Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви.
Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам.
към втори вариант >>
Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича.
(втори вариант)
Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа.
Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича.
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва.
към втори вариант >>
Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н.
(втори вариант)
Аз имам друга опитност. Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви.
Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н.
Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа?
към втори вариант >>
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън.
(втори вариант)
Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича.
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън.
Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си?
към втори вариант >>
Някой път и други чакат отвън.
(втори вариант)
Аз имам друга опитност. Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви. Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н.
Някой път и други чакат отвън.
Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам.
към втори вариант >>
Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи?
(втори вариант)
Вие ще кажете:“Възможно ли е туй? “ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън.
Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи?
“ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало.
към втори вариант >>
Някому съм казал да дойде в 10 часа.
(втори вариант)
Аз имам друга опитност. Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви. Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън.
Някому съм казал да дойде в 10 часа.
Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия.
към втори вариант >>
“ и в очите гледаш.
(втори вариант)
“ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи?
“ и в очите гледаш.
Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече?
към втори вариант >>
Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън.
(втори вариант)
Аз имам друга опитност. Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви. Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа.
Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън.
Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки.
към втори вариант >>
Тя казва: „Къде ще ходя?
(втори вариант)
– Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш.
Тя казва: „Къде ще ходя?
“ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме.
към втори вариант >>
Като излезе, аз трябва да се извинявам.
(втори вариант)
Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви. Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън.
Като излезе, аз трябва да се извинявам.
Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа.
към втори вариант >>
“ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва.
(втори вариант)
Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя?
“ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва.
Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички.
към втори вариант >>
Казва: „Нали ми казахте в 10 часа?
(втори вариант)
Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам.
Казва: „Нали ми казахте в 10 часа?
“ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен.
към втори вариант >>
Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си?
(втори вариант)
Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва.
Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си?
Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава.
към втори вариант >>
“ Аз се извинявам.
(втори вариант)
Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа?
“ Аз се извинявам.
Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути.
към втори вариант >>
Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало.
(втори вариант)
Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи? “ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си?
Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало.
Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога.
към втори вариант >>
Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия.
(втори вариант)
Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам.
Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия.
Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
към втори вариант >>
Кой хляб вие ще обичате повече?
(втори вариант)
“ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало.
Кой хляб вие ще обичате повече?
Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
към втори вариант >>
Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки.
(втори вариант)
Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия.
Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки.
Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там.
към втори вариант >>
Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме.
(втори вариант)
Тя казва: „Къде ще ходя? “ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече?
Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме.
Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно.
към втори вариант >>
Един ми е говорил само 3 часа.
(втори вариант)
Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки.
Един ми е говорил само 3 часа.
Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи.
към втори вариант >>
Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички.
(втори вариант)
“ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме.
Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички.
Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме.
към втори вариант >>
Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен.
(втори вариант)
Казва: „Нали ми казахте в 10 часа? “ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа.
Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен.
Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
към втори вариант >>
Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава.
(втори вариант)
Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички.
Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава.
Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение.
към втори вариант >>
Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути.
(втори вариант)
“ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен.
Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути.
Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си.
към втори вариант >>
Идеята е вярна за Бога.
(втори вариант)
Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава.
Идеята е вярна за Бога.
Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен.
към втори вариант >>
Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
(втори вариант)
Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути.
Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
“ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му.
към втори вариант >>
Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
(втори вариант)
Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога.
Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е.
към втори вариант >>
“ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там.
(втори вариант)
Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?
“ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там.
Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори.
към втори вариант >>
По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно.
(втори вариант)
Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде.
По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно.
Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това?
към втори вариант >>
Аз се върнах вкъщи.
(втори вариант)
Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там.
Аз се върнах вкъщи.
Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно).
към втори вариант >>
Допуснете, че ние често страдаме.
(втори вариант)
Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно.
Допуснете, че ние често страдаме.
Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя.
към втори вариант >>
Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
(втори вариант)
Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи.
Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай.
към втори вариант >>
Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение.
(втори вариант)
Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме.
Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение.
Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста.
към втори вариант >>
Иска, говори си.
(втори вариант)
Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля?
Иска, говори си.
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш?
към втори вариант >>
Искаш да си доволен, но не си доволен.
(втори вариант)
Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение.
Искаш да си доволен, но не си доволен.
Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си.
към втори вариант >>
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му.
(втори вариант)
Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли? “ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си.
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му.
Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа.
към втори вариант >>
Кой как дойде – криво ти е.
(втори вариант)
Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен.
Кой как дойде – криво ти е.
От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот.
към втори вариант >>
Наблюдавах го три часа и видях защо така говори.
(втори вариант)
“ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му.
Наблюдавах го три часа и видях защо така говори.
Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив.
към втори вариант >>
От какво зависи това?
(втори вариант)
По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е.
От какво зависи това?
– От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот.
към втори вариант >>
Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно).
(втори вариант)
Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори.
Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно).
Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ.
към втори вариант >>
– От тази, неорганизираната материя.
(втори вариант)
Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това?
– От тази, неорганизираната материя.
Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е?
към втори вариант >>
Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай.
(втори вариант)
Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно).
Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай.
По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш.
към втори вариант >>
Има друга константна материя – чиста.
(втори вариант)
Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя.
Има друга константна материя – чиста.
Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея.
към втори вариант >>
По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш?
(втори вариант)
Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай.
По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш?
“ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля.
към втори вариант >>
Тази материя е, която носи живот в себе си.
(втори вариант)
Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста.
Тази материя е, която носи живот в себе си.
В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта.
към втори вариант >>
“ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа.
(втори вариант)
Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш?
“ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа.
Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания.
към втори вариант >>
В този смисъл материята е проявеният живот.
(втори вариант)
Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си.
В този смисъл материята е проявеният живот.
Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот.
към втори вариант >>
Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив.
(втори вариант)
Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа.
Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив.
Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила.
към втори вариант >>
Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот.
(втори вариант)
От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот.
Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот.
Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя.
към втори вариант >>
Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ.
(втори вариант)
Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив.
Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ.
Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо.
към втори вариант >>
Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е?
(втори вариант)
– От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот.
Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е?
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя.
към втори вариант >>
Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш.
(втори вариант)
Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ.
Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш.
Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот.
към втори вариант >>
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея.
(втори вариант)
Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е?
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея.
Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя.
към втори вариант >>
Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля.
(втори вариант)
По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш? “ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш.
Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля.
Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни.
към втори вариант >>
Сега не смесвайте плътта.
(втори вариант)
Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея.
Сега не смесвайте плътта.
Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате.
към втори вариант >>
Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания.
(втори вариант)
“ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля.
Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания.
Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот?
към втори вариант >>
Някои обясняват, че това е по-низш живот.
(втори вариант)
В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта.
Някои обясняват, че това е по-низш живот.
По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие.
към втори вариант >>
Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила.
(втори вариант)
Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания.
Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила.
Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта.
към втори вариант >>
По-низш живот съдържа неорганизираната материя.
(втори вариант)
Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот.
По-низш живот съдържа неорганизираната материя.
По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието.
към втори вариант >>
Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо.
(втори вариант)
Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила.
Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо.
Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек.
към втори вариант >>
По-висшият живот съдържа тази константна материя.
(втори вариант)
Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя.
По-висшият живот съдържа тази константна материя.
Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот.
към втори вариант >>
Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот.
(втори вариант)
Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо.
Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот.
Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение.
към втори вариант >>
Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя.
(втори вариант)
Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя.
Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя.
Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот. Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
към втори вариант >>
Не да бъдем сериозни.
(втори вариант)
Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот.
Не да бъдем сериозни.
Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства.
към втори вариант >>
Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате.
(втори вариант)
Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя.
Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате.
Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот. Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
към втори вариант >>
Кой е добрият живот?
(втори вариант)
Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни.
Кой е добрият живот?
Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе.
към втори вариант >>
Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие.
(втори вариант)
Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате.
Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие.
Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот. Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
към втори вариант >>
Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта.
(втори вариант)
Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот?
Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта.
Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват?
към втори вариант >>
Ние тепърва се стремим към безсмъртието.
(втори вариант)
По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие.
Ние тепърва се стремим към безсмъртието.
Малки причини може да ни лишат от живот. Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
към втори вариант >>
Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек.
(втори вариант)
Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта.
Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек.
Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше.
към втори вариант >>
Малки причини може да ни лишат от живот.
(втори вариант)
По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието.
Малки причини може да ни лишат от живот.
Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
към втори вариант >>
Разправят ми, че се интересували от новото учение.
(втори вариант)
Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек.
Разправят ми, че се интересували от новото учение.
Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше. Дадох му я.
към втори вариант >>
Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
(втори вариант)
Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот.
Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
към втори вариант >>
Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства.
(втори вариант)
Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение.
Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства.
Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника.
към втори вариант >>
Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
(втори вариант)
Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот. Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е.
Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
към втори вариант >>
Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе.
(втори вариант)
Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства.
Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе.
Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален.
към втори вариант >>
Та казвам: да се обичаме.
(втори вариант)
Та казвам: да се обичаме.
На Бога няма какво да му се оплакваме. Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш.
към втори вариант >>
Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват?
(втори вариант)
Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе.
Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват?
“ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи.
към втори вариант >>
На Бога няма какво да му се оплакваме.
(втори вариант)
Та казвам: да се обичаме.
На Бога няма какво да му се оплакваме.
Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога.
към втори вариант >>
“ Доста голяма сума искаше.
(втори вариант)
Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват?
“ Доста голяма сума искаше.
Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
към втори вариант >>
Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това.
(втори вариант)
Та казвам: да се обичаме. На Бога няма какво да му се оплакваме.
Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това.
Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го.
към втори вариант >>
Дадох му я.
(втори вариант)
Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше.
Дадох му я.
Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника.
към втори вариант >>
Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете.
(втори вариант)
Та казвам: да се обичаме. На Бога няма какво да му се оплакваме. Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това.
Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете.
Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
към втори вариант >>
Той остави часовника.
(втори вариант)
Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше. Дадох му я.
Той остави часовника.
Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил.
към втори вариант >>
Трябва да имате желание винаги да се коригирате.
(втори вариант)
Та казвам: да се обичаме. На Бога няма какво да му се оплакваме. Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете.
Трябва да имате желание винаги да се коригирате.
Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта?
към втори вариант >>
Гледам – часовникът бил развален.
(втори вариант)
Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника.
Гледам – часовникът бил развален.
Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после.
към втори вариант >>
Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш.
(втори вариант)
Та казвам: да се обичаме. На Бога няма какво да му се оплакваме. Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате.
Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш.
Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право.
към втори вариант >>
Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи.
(втори вариант)
Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват? “ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален.
Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи.
Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа?
към втори вариант >>
Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога.
(втори вариант)
На Бога няма какво да му се оплакваме. Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш.
Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога.
Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си.
към втори вариант >>
Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
(втори вариант)
“ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи.
Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже.
към втори вариант >>
Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го.
(втори вариант)
Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога.
Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го.
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения.
към втори вариант >>
Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника.
(втори вариант)
Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде.
Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника.
Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи.
към втори вариант >>
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
(втори вариант)
Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го.
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие.
към втори вариант >>
Откраднал часовника, че го заложил.
(втори вариант)
Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника.
Откраднал часовника, че го заложил.
Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам.
към втори вариант >>
Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта?
(втори вариант)
Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога.
Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта?
– Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към втори вариант >>
Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после.
(втори вариант)
Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил.
Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после.
Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа.
към втори вариант >>
– Не си постъпил право.
(втори вариант)
Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта?
– Не си постъпил право.
В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към втори вариант >>
Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа?
(втори вариант)
Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после.
Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа?
“ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен.
към втори вариант >>
В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си.
(втори вариант)
Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право.
В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си.
Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към втори вариант >>
“ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже.
(втори вариант)
Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа?
“ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже.
Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са?
към втори вариант >>
Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения.
(втори вариант)
Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си.
Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения.
Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към втори вариант >>
Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи.
(втори вариант)
Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже.
Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи.
Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са? Не са ли като този часовник развалени?
към втори вариант >>
Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие.
(втори вариант)
Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения.
Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие.
Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към втори вариант >>
Аз не вярвам.
(втори вариант)
Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи.
Аз не вярвам.
И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са? Не са ли като този часовник развалени? Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
към втори вариант >>
Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
(втори вариант)
Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие.
Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
към втори вариант >>
И като зная, доброволно се лъжа.
(втори вариант)
Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам.
И като зная, доброволно се лъжа.
Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са? Не са ли като този часовник развалени? Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
към втори вариант >>
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?
(втори вариант)
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?
“ Духа вятър отвън. Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха?
към втори вариант >>
Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен.
(втори вариант)
Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа? “ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа.
Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен.
Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са? Не са ли като този часовник развалени? Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
към втори вариант >>
“ Духа вятър отвън.
(втори вариант)
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?
“ Духа вятър отвън.
Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв?
към втори вариант >>
Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са?
(втори вариант)
“ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен.
Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са?
Не са ли като този часовник развалени? Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
към втори вариант >>
Докога ще трае този вятър?
(втори вариант)
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вятър отвън.
Докога ще трае този вятър?
Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко.
към втори вариант >>
Не са ли като този часовник развалени?
(втори вариант)
Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са?
Не са ли като този часовник развалени?
Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
към втори вариант >>
Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш.
(втори вариант)
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вятър отвън. Докога ще трае този вятър?
Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш.
Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха.
към втори вариант >>
Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
(втори вариант)
Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са? Не са ли като този часовник развалени?
Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
към втори вариант >>
Докога ще трае туй духане?
(втори вариант)
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вятър отвън. Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш.
Докога ще трае туй духане?
Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е.
към втори вариант >>
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание.
(втори вариант)
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание.
Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли. Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания.
към втори вариант >>
Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха?
(втори вариант)
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война? “ Духа вятър отвън. Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане?
Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха?
Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено.
към втори вариант >>
Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли.
(втори вариант)
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание.
Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли.
Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна.
към втори вариант >>
Или искате да знаете колко време ще трае този гняв?
(втори вариант)
“ Духа вятър отвън. Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха?
Или искате да знаете колко време ще трае този гняв?
Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу.
към втори вариант >>
Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели.
(втори вариант)
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание. Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли.
Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели.
Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят.
към втори вариант >>
Поемете въздуха и издишайте по малко.
(втори вариант)
Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв?
Поемете въздуха и издишайте по малко.
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре.
към втори вариант >>
Има защо да благодарим всеки ден.
(втори вариант)
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание. Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли. Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели.
Има защо да благодарим всеки ден.
Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина.
към втори вариант >>
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха.
(втори вариант)
Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко.
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха.
Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу.
към втори вариант >>
Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим.
(втори вариант)
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание. Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли. Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден.
Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим.
Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш.
към втори вариант >>
Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е.
(втори вариант)
Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха.
Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е.
Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате.
към втори вариант >>
Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания.
(втори вариант)
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание. Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли. Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим.
Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания.
За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем.
към втори вариант >>
Другаде е по-студено.
(втори вариант)
Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е.
Другаде е по-студено.
Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината.
към втори вариант >>
За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна.
(втори вариант)
Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли. Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания.
За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна.
Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ.
към втори вариант >>
Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу.
(втори вариант)
Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено.
Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу.
Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1.
към втори вариант >>
Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят.
(втори вариант)
Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна.
Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят.
Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече.
към втори вариант >>
Топлото течение отива нагоре.
(втори вариант)
Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу.
Топлото течение отива нагоре.
И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме.
към втори вариант >>
Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина.
(втори вариант)
Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят.
Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина.
Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се.
към втори вариант >>
И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу.
(втори вариант)
Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре.
И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу.
Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме. Нулата – това са условията, при които може да расте.
към втори вариант >>
Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш.
(втори вариант)
Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина.
Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш.
Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече.
към втори вариант >>
Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате.
(втори вариант)
Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу.
Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате.
Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме. Нулата – това са условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към втори вариант >>
Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем.
(втори вариант)
Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш.
Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем.
Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече. Колкото застаряват – виждат по-близо предметите.
към втори вариант >>
Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината.
(втори вариант)
Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате.
Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината.
Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме. Нулата – това са условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към втори вариант >>
Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ.
(втори вариант)
За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем.
Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ.
Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече. Колкото застаряват – виждат по-близо предметите. Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
към втори вариант >>
Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1.
(втори вариант)
Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината.
Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1.
В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме. Нулата – това са условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към втори вариант >>
Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече.
(втори вариант)
Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ.
Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече.
Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече. Колкото застаряват – виждат по-близо предметите. Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
към втори вариант >>
В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме.
(втори вариант)
Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1.
В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме.
Нулата – това са условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
към втори вариант >>
Колкото отслабват очите – приспособявате се.
(втори вариант)
Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече.
Колкото отслабват очите – приспособявате се.
Има хора, които виждат надалече. Колкото застаряват – виждат по-близо предметите. Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
към втори вариант >>
Нулата – това са условията, при които може да расте.
(втори вариант)
И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме.
Нулата – това са условията, при които може да расте.
Ако има условия – туй семе расте.
към втори вариант >>
Има хора, които виждат надалече.
(втори вариант)
Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се.
Има хора, които виждат надалече.
Колкото застаряват – виждат по-близо предметите. Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
към втори вариант >>
Ако има условия – туй семе расте.
(втори вариант)
Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме. Нулата – това са условията, при които може да расте.
Ако има условия – туй семе расте.
към втори вариант >>
Колкото застаряват – виждат по-близо предметите.
(втори вариант)
Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече.
Колкото застаряват – виждат по-близо предметите.
Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
към втори вариант >>
Сега може да правите опити.
(втори вариант)
Сега може да правите опити.
Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка. Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи.
към втори вариант >>
Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
(втори вариант)
Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече. Колкото застаряват – виждат по-близо предметите.
Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
към втори вариант >>
Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка.
(втори вариант)
Сега може да правите опити.
Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка.
Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето?
към втори вариант >>
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате.
(втори вариант)
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате.
Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение.
към втори вариант >>
Помъчи онзи, не давай да кашля.
(втори вариант)
Сега може да правите опити. Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка.
Помъчи онзи, не давай да кашля.
Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули.
към втори вариант >>
Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро.
(втори вариант)
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате.
Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро.
Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина.
към втори вариант >>
Поеми въздух, задръж го.
(втори вариант)
Сега може да правите опити. Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка. Помъчи онзи, не давай да кашля.
Поеми въздух, задръж го.
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата.
към втори вариант >>
Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро.
(втори вариант)
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате. Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро.
Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро.
С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние.
към втори вариант >>
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля.
(втори вариант)
Сега може да правите опити. Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка. Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го.
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля.
Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата.
към втори вариант >>
С тия погрешки невидимият свят има какво да работи.
(втори вариант)
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате. Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро.
С тия погрешки невидимият свят има какво да работи.
Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си.
към втори вариант >>
Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи.
(втори вариант)
Сега може да правите опити. Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка. Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля.
Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи.
Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Да ви оставя сега закона за самообладанието.
(втори вариант)
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате. Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи.
Да ви оставя сега закона за самообладанието.
От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача.
към втори вариант >>
Какъв е законът за кашлянето?
(втори вариант)
Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка. Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи.
Какъв е законът за кашлянето?
Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата.
към втори вариант >>
От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение.
(втори вариант)
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате. Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието.
От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение.
От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно.
към втори вариант >>
Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули.
(втори вариант)
Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето?
Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули.
Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко.
към втори вариант >>
От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина.
(втори вариант)
Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение.
От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина.
По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час.
към втори вариант >>
Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата.
(втори вариант)
Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули.
Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата.
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял.
към втори вариант >>
По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние.
(втори вариант)
Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина.
По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние.
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна.
към втори вариант >>
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата.
(втори вариант)
Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата.
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата.
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш.
към втори вариант >>
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си.
(втори вариант)
С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние.
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си.
Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина.
към втори вариант >>
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата.
(втори вариант)
Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата.
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата.
Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя.
към втори вариант >>
Не давай на ума си една трудна задача.
(втори вариант)
Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си.
Не давай на ума си една трудна задача.
Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина.
към втори вариант >>
Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата.
(втори вариант)
Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата.
Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата.
Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това?
към втори вариант >>
Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно.
(втори вариант)
От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача.
Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно.
Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина?
към втори вариант >>
Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко.
(втори вариант)
Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата.
Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко.
Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите.
към втори вариант >>
Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час.
(втори вариант)
От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно.
Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час.
Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек.
към втори вариант >>
Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял.
(втори вариант)
Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко.
Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял.
10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед.
към втори вариант >>
Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна.
(втори вариант)
По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час.
Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна.
Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото.
към втори вариант >>
10 кила от твоето тяло ще дадеш.
(втори вариант)
Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял.
10 кила от твоето тяло ще дадеш.
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях.
към втори вариант >>
Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина.
(втори вариант)
Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна.
Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина.
За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето?
към втори вариант >>
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя.
(втори вариант)
Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш.
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя.
Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух.
към втори вариант >>
За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина.
(втори вариант)
Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина.
За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина.
Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината.
към втори вариант >>
Какво има от това?
(втори вариант)
Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя.
Какво има от това?
От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш.
към втори вариант >>
Знаете ли къде е Божествената топлина?
(втори вариант)
Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина.
Знаете ли къде е Божествената топлина?
Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината.
към втори вариант >>
От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите.
(втори вариант)
Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това?
От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите.
Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма.
към втори вариант >>
Вие срещате някой човек.
(втори вариант)
Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина?
Вие срещате някой човек.
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината.
към втори вариант >>
Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед.
(втори вариант)
Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите.
Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед.
Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света.
към втори вариант >>
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото.
(втори вариант)
Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек.
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото.
Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица.
към втори вариант >>
Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях.
(втори вариант)
10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед.
Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях.
И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист?
към втори вариант >>
Каква е температурата на сърцето?
(втори вариант)
Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото.
Каква е температурата на сърцето?
– Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици.
към втори вариант >>
И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух.
(втори вариант)
Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях.
И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух.
Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш.
към втори вариант >>
– Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината.
(втори вариант)
За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето?
– Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината.
Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици.
към втори вариант >>
Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш.
(втори вариант)
Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух.
Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш.
Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето.
към втори вариант >>
Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината.
(втори вариант)
Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината.
Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината.
Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици.
към втори вариант >>
Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма.
(втори вариант)
От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш.
Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма.
Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето. Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния.
към втори вариант >>
Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината.
(втори вариант)
Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината.
Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината.
Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас?
към втори вариант >>
Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света.
(втори вариант)
Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма.
Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света.
Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето. Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния. Около здравите оставаш гладен.
към втори вариант >>
Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица.
(втори вариант)
Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината.
Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица.
Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си.
към втори вариант >>
Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист?
(втори вариант)
Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света.
Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист?
Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето. Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния. Около здравите оставаш гладен.
към втори вариант >>
Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици.
(втори вариант)
Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица.
Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици.
Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце.
към втори вариант >>
Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш.
(втори вариант)
И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист?
Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш.
Щом се разболее – става трезвен в яденето. Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния. Около здравите оставаш гладен.
към втори вариант >>
Цяла година губите всеки ден по три единици.
(втори вариант)
– Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици.
Цяла година губите всеки ден по три единици.
За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда.
към втори вариант >>
Щом се разболее – става трезвен в яденето.
(втори вариант)
Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш.
Щом се разболее – става трезвен в яденето.
Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния. Около здравите оставаш гладен.
към втори вариант >>
За сто дни – то са триста единици.
(втори вариант)
Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици.
За сто дни – то са триста единици.
Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда.
към втори вариант >>
Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния.
(втори вариант)
Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето.
Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния.
Около здравите оставаш гладен.
към втори вариант >>
Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас?
(втори вариант)
Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици.
Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас?
Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда.
към втори вариант >>
Около здравите оставаш гладен.
(втори вариант)
Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето. Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния.
Около здравите оставаш гладен.
към втори вариант >>
Не понижавайте топлината на сърцето си.
(втори вариант)
Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас?
Не понижавайте топлината на сърцето си.
Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда.
към втори вариант >>
Казвам: доброто трябва да обичаме.
(втори вариант)
Казвам: доброто трябва да обичаме.
Аз сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце.
(втори вариант)
Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си.
Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце.
Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда.
към втори вариант >>
Аз сега говоря за динамическото добро.
(втори вариант)
Казвам: доброто трябва да обичаме.
Аз сега говоря за динамическото добро.
За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов.
към втори вариант >>
Щом понижите температурата на тялото – тялото страда.
(втори вариант)
Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце.
Щом понижите температурата на тялото – тялото страда.
Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда.
към втори вариант >>
За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини.
(втори вариант)
Казвам: доброто трябва да обичаме. Аз сега говоря за динамическото добро.
За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини.
Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество.
към втори вариант >>
Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда.
(втори вариант)
За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда.
Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда.
Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума.
към втори вариант >>
Най-новото е кашлицата.
(втори вариант)
Най-новото е кашлицата.
Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи. В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен.
към втори вариант >>
Доброто виждаш като плод.
(втори вариант)
Казвам: доброто трябва да обичаме. Аз сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини.
Доброто виждаш като плод.
Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права.
към втори вариант >>
Щом понижите температурата на ума си – умът страда.
(втори вариант)
Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда.
Щом понижите температурата на ума си – умът страда.
Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина.
към втори вариант >>
Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи.
(втори вариант)
Най-новото е кашлицата.
Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи.
В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична.
към втори вариант >>
Доброто е напреднало същество.
(втори вариант)
Казвам: доброто трябва да обичаме. Аз сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод.
Доброто е напреднало същество.
Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права.
към втори вариант >>
Щом понижите силата на тялото си – тялото страда.
(втори вариант)
Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда.
Щом понижите силата на тялото си – тялото страда.
Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си.
към втори вариант >>
В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека.
(втори вариант)
Най-новото е кашлицата. Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи.
В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека.
Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен.
към втори вариант >>
Каквото ти каже – да го правиш.
(втори вариант)
Казвам: доброто трябва да обичаме. Аз сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество.
Каквото ти каже – да го правиш.
Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права.
към втори вариант >>
Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда.
(втори вариант)
Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда.
Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда.
Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
към втори вариант >>
Там, каквото се направи, остава вечно.
(втори вариант)
Най-новото е кашлицата. Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи. В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека.
Там, каквото се направи, остава вечно.
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля.
към втори вариант >>
Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов.
(втори вариант)
Аз сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш.
Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов.
Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина.
към втори вариант >>
Щом понижите светлината на ума – умът страда.
(втори вариант)
Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда.
Щом понижите светлината на ума – умът страда.
Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно.
към втори вариант >>
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека.
(втори вариант)
Най-новото е кашлицата. Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи. В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно.
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека.
Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури.
към втори вариант >>
Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество.
(втори вариант)
За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов.
Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество.
Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина.
към втори вариант >>
Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума.
(втори вариант)
Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда.
Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума.
За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата.
към втори вариант >>
Ти си неспокоен.
(втори вариант)
Най-новото е кашлицата. Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи. В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека.
Ти си неспокоен.
Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури?
към втори вариант >>
Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права.
(втори вариант)
Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество.
Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права.
Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен.
към втори вариант >>
За 365 дена – 365 единици светлина.
(втори вариант)
Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума.
За 365 дена – 365 единици светлина.
Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото.
към втори вариант >>
Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична.
(втори вариант)
Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи. В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен.
Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична.
Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето?
към втори вариант >>
Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права.
(втори вариант)
Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права.
Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права.
Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има.
към втори вариант >>
Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си.
(втори вариант)
Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина.
Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си.
Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето.
към втори вариант >>
Ти се усещаш неразположен.
(втори вариант)
В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична.
Ти се усещаш неразположен.
Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено.
към втори вариант >>
Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права.
(втори вариант)
Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права.
Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права.
Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода.
към втори вариант >>
Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
(втори вариант)
Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си.
Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум.
към втори вариант >>
Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля.
(втори вариант)
Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен.
Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля.
Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено.
към втори вариант >>
Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина.
(втори вариант)
Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права.
Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина.
Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това.
към втори вариант >>
То е достатъчно.
(втори вариант)
Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила.
То е достатъчно.
Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов.
към втори вариант >>
Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури.
(втори вариант)
Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля.
Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури.
Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено?
към втори вариант >>
Да бъдеш свободен – това още не е Истина.
(втори вариант)
Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина.
Да бъдеш свободен – това още не е Истина.
Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци.
към втори вариант >>
Силата ще придобиете чрез надеждата.
(втори вариант)
Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно.
Силата ще придобиете чрез надеждата.
Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето.
към втори вариант >>
Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури?
(втори вариант)
Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури.
Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури?
Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде?
към втори вариант >>
Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен.
(втори вариант)
Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина.
Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен.
Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се.
към втори вариант >>
Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото.
(втори вариант)
За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата.
Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото.
Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва.
към втори вариант >>
Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето?
(втори вариант)
Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури?
Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето?
“ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде? – Безсолно е по-добре.
към втори вариант >>
Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има.
(втори вариант)
Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен.
Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има.
В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода.
към втори вариант >>
Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето.
(втори вариант)
Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото.
Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето.
Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата.
към втори вариант >>
“ Ще зависи, може да не е солено.
(втори вариант)
Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето?
“ Ще зависи, може да не е солено.
Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде? – Безсолно е по-добре. Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
към втори вариант >>
В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода.
(втори вариант)
Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има.
В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода.
Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно.
към втори вариант >>
Любовта е, която внася светлина във вашия ум.
(втори вариант)
Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето.
Любовта е, която внася светлина във вашия ум.
Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина.
към втори вариант >>
Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено.
(втори вариант)
Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено.
Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено.
Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде? – Безсолно е по-добре. Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
към втори вариант >>
Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това.
(втори вариант)
Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода.
Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това.
Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец.
към втори вариант >>
Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов.
(втори вариант)
То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум.
Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов.
Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума.
към втори вариант >>
Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено?
(втори вариант)
Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено.
Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено?
“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде? – Безсолно е по-добре. Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
към втори вариант >>
Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци.
(втори вариант)
Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това.
Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци.
Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един.
към втори вариант >>
Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето.
(втори вариант)
Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов.
Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето.
Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си.
към втори вариант >>
“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде?
(втори вариант)
Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено?
“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде?
– Безсолно е по-добре. Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
към втори вариант >>
Направиш второ престъпление – намаляват се.
(втори вариант)
Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци.
Направиш второ престъпление – намаляват се.
Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен.
към втори вариант >>
Сърцето трябва да вярва.
(втори вариант)
Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето.
Сърцето трябва да вярва.
Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини.
към втори вариант >>
– Безсолно е по-добре.
(втори вариант)
Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето? “ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде?
– Безсолно е по-добре.
Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
към втори вариант >>
Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода.
(втори вариант)
Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се.
Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода.
При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца.
към втори вариант >>
Тялото трябва да върши работата.
(втори вариант)
Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва.
Тялото трябва да върши работата.
Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
към втори вариант >>
Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
(втори вариант)
“ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено? “ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде? – Безсолно е по-добре.
Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
към втори вариант >>
При доброто е обратно.
(втори вариант)
В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода.
При доброто е обратно.
Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно.
към втори вариант >>
Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина.
(втори вариант)
Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата.
Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина.
Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората.
към втори вариант >>
Трябва да разпознавате една мисъл.
(втори вариант)
Трябва да разпознавате една мисъл.
Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава. За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори.
към втори вариант >>
Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец.
(втори вариант)
Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно.
Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец.
Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш.
към втори вариант >>
Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума.
(втори вариант)
Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина.
Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума.
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място.
към втори вариант >>
Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава.
(втори вариант)
Трябва да разпознавате една мисъл.
Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава.
За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост.
към втори вариант >>
Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един.
(втори вариант)
Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец.
Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един.
Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен.
към втори вариант >>
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си.
(втори вариант)
Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума.
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си.
Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл.
към втори вариант >>
За пример: в тебе се заражда чувството на завист.
(втори вариант)
Трябва да разпознавате една мисъл. Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава.
За пример: в тебе се заражда чувството на завист.
Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва.
към втори вариант >>
Вървят във възходяща степен.
(втори вариант)
Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един.
Вървят във възходяща степен.
Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът.
към втори вариант >>
Да направите три добрини.
(втори вариант)
Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си.
Да направите три добрини.
Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят.
към втори вариант >>
Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори.
(втори вариант)
Трябва да разпознавате една мисъл. Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава. За пример: в тебе се заражда чувството на завист.
Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори.
Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете.
към втори вариант >>
Направиш две добрини – имаш плюс два конеца.
(втори вариант)
Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен.
Направиш две добрини – имаш плюс два конеца.
А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън.
към втори вариант >>
Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
(втори вариант)
Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини.
Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад.
към втори вариант >>
Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го.
(втори вариант)
Трябва да разпознавате една мисъл. Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава. За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори.
Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го.
Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете. Или говориш немски, не може да произнесете всичко.
към втори вариант >>
А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно.
(втори вариант)
При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца.
А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно.
В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира.
към втори вариант >>
Аз не отнасям това само за хората.
(втори вариант)
Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Аз не отнасям това само за хората.
Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е.
към втори вариант >>
Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори.
(втори вариант)
Трябва да разпознавате една мисъл. Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава. За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го.
Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори.
То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете. Или говориш немски, не може да произнесете всичко. Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
към втори вариант >>
В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш.
(втори вариант)
Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно.
В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш.
Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма.
към втори вариант >>
Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място.
(втори вариант)
Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората.
Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място.
Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде.
към втори вариант >>
То е от учтивост.
(втори вариант)
Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава. За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори.
То е от учтивост.
Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете. Или говориш немски, не може да произнесете всичко. Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
към втори вариант >>
Този закон е верен.
(втори вариант)
Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш.
Този закон е верен.
Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето.
към втори вариант >>
Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл.
(втори вариант)
За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място.
Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл.
Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме.
към втори вариант >>
Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва.
(втори вариант)
За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост.
Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва.
Има някои трептения, които не може да произнесете. Или говориш немски, не може да произнесете всичко. Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
към втори вариант >>
Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът.
(втори вариант)
Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен.
Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът.
Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми.
към втори вариант >>
Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят.
(втори вариант)
Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл.
Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят.
Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите.
към втори вариант >>
Има някои трептения, които не може да произнесете.
(втори вариант)
Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва.
Има някои трептения, които не може да произнесете.
Или говориш немски, не може да произнесете всичко. Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
към втори вариант >>
Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън.
(втори вариант)
Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът.
Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън.
Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават.
към втори вариант >>
Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад.
(втори вариант)
Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят.
Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад.
Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото.
към втори вариант >>
Или говориш немски, не може да произнесете всичко.
(втори вариант)
Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете.
Или говориш немски, не може да произнесете всичко.
Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
към втори вариант >>
Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира.
(втори вариант)
А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън.
Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира.
Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост.
към втори вариант >>
Казвам: много важно е.
(втори вариант)
Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад.
Казвам: много важно е.
Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание.
към втори вариант >>
Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
(втори вариант)
Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете. Или говориш немски, не може да произнесете всичко.
Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
към втори вариант >>
Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма.
(втори вариант)
В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира.
Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма.
Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу.
към втори вариант >>
Имаш един предмет, който поставиш някъде.
(втори вариант)
Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е.
Имаш един предмет, който поставиш някъде.
Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно?
към втори вариант >>
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи.
(втори вариант)
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи.
Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля. Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ.
към втори вариант >>
Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето.
(втори вариант)
Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма.
Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето.
Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре.
към втори вариант >>
Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме.
(втори вариант)
Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде.
Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме.
Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните.
към втори вариант >>
Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля.
(втори вариант)
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи.
Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля.
Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали.
към втори вариант >>
Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми.
(втори вариант)
Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето.
Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми.
Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им).
към втори вариант >>
Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите.
(втори вариант)
Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме.
Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите.
После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора.
към втори вариант >>
Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо.
(втори вариант)
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи. Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля.
Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо.
Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина.
към втори вариант >>
Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават.
(втори вариант)
Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми.
Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават.
Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката.
към втори вариант >>
После с вашето сърце можете да направите същото.
(втори вариант)
Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите.
После с вашето сърце можете да направите същото.
В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора. Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар.
към втори вариант >>
Не иска да работи, не те слуша някой орган.
(втори вариант)
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи. Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля. Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо.
Не иска да работи, не те слуша някой орган.
Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш?
към втори вариант >>
Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост.
(втори вариант)
Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават.
Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост.
Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка.
към втори вариант >>
В предмета трябва да оставите вашето добро желание.
(втори вариант)
Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото.
В предмета трябва да оставите вашето добро желание.
Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора. Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар. Във всеки предмет може да оставим нещо от
към втори вариант >>
Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша.
(втори вариант)
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи. Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля. Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган.
Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша.
Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш.
към втори вариант >>
Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу.
(втори вариант)
Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост.
Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу.
Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Как е възможно?
(втори вариант)
Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание.
Вие ще кажете: „Как е възможно?
“ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора. Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар. Във всеки предмет може да оставим нещо от
към втори вариант >>
Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ.
(втори вариант)
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи. Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля. Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша.
Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ.
Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви?
към втори вариант >>
Добрият човек гледа нагоре.
(втори вариант)
Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу.
Добрият човек гледа нагоре.
Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е.
към втори вариант >>
“ Вижте животните.
(втори вариант)
Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно?
“ Вижте животните.
В някой град са минавали хиляди хора. Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар. Във всеки предмет може да оставим нещо от
към втори вариант >>
Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали.
(втори вариант)
Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля. Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ.
Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали.
Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло?
към втори вариант >>
Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им).
(втори вариант)
Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре.
Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им).
Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш?
към втори вариант >>
В някой град са минавали хиляди хора.
(втори вариант)
Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните.
В някой град са минавали хиляди хора.
Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар. Във всеки предмет може да оставим нещо от
към втори вариант >>
Трябва известна топлина.
(втори вариант)
Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали.
Трябва известна топлина.
Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса).
към втори вариант >>
Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката.
(втори вариант)
Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им).
Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката.
Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога.
към втори вариант >>
Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар.
(втори вариант)
После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора.
Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар.
Във всеки предмет може да оставим нещо от
към втори вариант >>
Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш?
(втори вариант)
Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина.
Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш?
Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
към втори вариант >>
Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка.
(втори вариант)
Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката.
Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка.
Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото.
към втори вариант >>
Във всеки предмет може да оставим нещо от
(втори вариант)
В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно? “ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора. Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар.
Във всеки предмет може да оставим нещо от
към втори вариант >>
Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш.
(втори вариант)
Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш?
Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш.
Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние.
към втори вариант >>
Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов?
(втори вариант)
Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка.
Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов?
– Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо.
към втори вариант >>
сърцето си.
(втори вариант)
сърцето си.
Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл. На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората.
към втори вариант >>
Казвам: каква трябва да бъде топлината ви?
(втори вариант)
Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш.
Казвам: каква трябва да бъде топлината ви?
Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи.
към втори вариант >>
– Не е.
(втори вариант)
Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов?
– Не е.
Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава.
към втори вариант >>
Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл.
(втори вариант)
сърцето си.
Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл.
На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил.
към втори вариант >>
Колко е температурата на човешкото тяло?
(втори вариант)
Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви?
Колко е температурата на човешкото тяло?
– 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота.
към втори вариант >>
Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш?
(втори вариант)
Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е.
Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш?
Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава.
към втори вариант >>
На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила.
(втори вариант)
сърцето си. Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл.
На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила.
В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи.
към втори вариант >>
– 37 (градуса).
(втори вариант)
Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло?
– 37 (градуса).
Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде.
към втори вариант >>
Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога.
(втори вариант)
Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш?
Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога.
Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът.
към втори вариант >>
В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата.
(втори вариант)
сърцето си. Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл. На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила.
В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата.
Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте.
към втори вариант >>
Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
(втори вариант)
Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса).
Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство.
към втори вариант >>
Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото.
(втори вариант)
Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога.
Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото.
Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага.
към втори вариант >>
Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш.
(втори вариант)
сърцето си. Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл. На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата.
Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш.
Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого.
към втори вариант >>
Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние.
(втори вариант)
Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние.
Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние.
Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът.
към втори вариант >>
Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо.
(втори вариант)
Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото.
Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо.
Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира.
към втори вариант >>
Затуй страдат хората.
(втори вариант)
сърцето си. Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл. На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш.
Затуй страдат хората.
Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание.
към втори вариант >>
Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи.
(втори вариант)
Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние.
Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи.
При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе.
към втори вариант >>
Ако носът е хубав, от носа ти предава.
(втори вариант)
– Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо.
Ако носът е хубав, от носа ти предава.
Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин.
към втори вариант >>
Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил.
(втори вариант)
Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл. На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората.
Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил.
Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора.
към втори вариант >>
При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота.
(втори вариант)
Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи.
При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота.
Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него.
към втори вариант >>
Ако устата е хубава, от устата ти предава.
(втори вариант)
Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава.
Ако устата е хубава, от устата ти предава.
Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате.
към втори вариант >>
Затуй много да не обичаме материалните работи.
(втори вариант)
На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил.
Затуй много да не обичаме материалните работи.
Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво.
към втори вариант >>
Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде.
(втори вариант)
– 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота.
Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде.
Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така.
към втори вариант >>
Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът.
(втори вариант)
Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава.
Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът.
От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна.
към втори вариант >>
Много малки влогове влагайте.
(втори вариант)
В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи.
Много малки влогове влагайте.
Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
към втори вариант >>
Ти имаш желание да имаш голямо богатство.
(втори вариант)
Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде.
Ти имаш желание да имаш голямо богатство.
От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава.
към втори вариант >>
От него изтичат всичките блага.
(втори вариант)
Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът.
От него изтичат всичките блага.
Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се.
към втори вариант >>
Вие искате някой път да обикнете някого.
(втори вариант)
Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте.
Вие искате някой път да обикнете някого.
То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото.
към втори вариант >>
От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът.
(втори вариант)
Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство.
От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът.
Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме?
към втори вариант >>
Лошият човек, той където мине – все събира.
(втори вариант)
Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага.
Лошият човек, той където мине – все събира.
Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил.
към втори вариант >>
То е голямо страдание.
(втори вариант)
Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого.
То е голямо страдание.
Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея.
към втори вариант >>
Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе.
(втори вариант)
Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът.
Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе.
Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него.
към втори вариант >>
Той мяза на Плюшкин.
(втори вариант)
Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира.
Той мяза на Плюшкин.
Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка.
към втори вариант >>
Голямата любов е само за съвършените хора.
(втори вариант)
Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание.
Голямата любов е само за съвършените хора.
Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето.
към втори вариант >>
Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него.
(втори вариант)
При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе.
Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него.
Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим.
към втори вариант >>
Казвам: вие всинца се измъчвате.
(втори вариант)
Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин.
Казвам: вие всинца се измъчвате.
Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка.
към втори вариант >>
Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво.
(втори вариант)
Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора.
Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво.
Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него.
Не е така.
Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим. Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него.
към втори вариант >>
Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна.
(втори вариант)
Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате.
Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна.
Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
към втори вариант >>
Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
(втори вариант)
Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво.
Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето.
към втори вариант >>
Да мислим заради Него, препятствия има тогава.
(втори вариант)
Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така.
Да мислим заради Него, препятствия има тогава.
Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим. Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него. То е обич.
към втори вариант >>
Безпокоите се.
(втори вариант)
От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна.
Безпокоите се.
Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си.
към втори вариант >>
То е любов към дървото.
(втори вариант)
Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя.
То е любов към дървото.
Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност.
към втори вариант >>
Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме?
(втори вариант)
От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава.
Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме?
Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим. Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него. То е обич.
към втори вариант >>
Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил.
(втори вариант)
Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се.
Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил.
Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка.
към втори вариант >>
Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея.
(втори вариант)
То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото.
Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея.
То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност. То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
към втори вариант >>
Ако е художник – да започнем да работим като него.
(втори вариант)
Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме?
Ако е художник – да започнем да работим като него.
Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим. Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него. То е обич.
към втори вариант >>
Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка.
(втори вариант)
Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил.
Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка.
Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата.
към втори вариант >>
То е любов към цветето.
(втори вариант)
Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея.
То е любов към цветето.
Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност. То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
към втори вариант >>
Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим.
(втори вариант)
Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него.
Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим.
Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него. То е обич.
към втори вариант >>
Спри се при него, не отивай за шапка.
(втори вариант)
Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка.
Спри се при него, не отивай за шапка.
Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница.
към втори вариант >>
Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава.
(втори вариант)
Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето.
Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава.
То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност. То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
към втори вариант >>
Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него.
(втори вариант)
Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим.
Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него.
То е обич.
към втори вариант >>
Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
(втори вариант)
Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка.
Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял.
към втори вариант >>
То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето.
(втори вариант)
Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава.
То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето.
В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност. То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
към втори вариант >>
То е обич.
(втори вариант)
Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим. Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него.
То е обич.
към втори вариант >>
Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си.
(втори вариант)
Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една.
Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си.
Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си.
към втори вариант >>
В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност.
(втори вариант)
То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето.
В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност.
То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
към втори вариант >>
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има.
(втори вариант)
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има.
Децата и на 5 години имат ревност. Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото.
към втори вариант >>
Не си длъжен да му купиш шапка.
(втори вариант)
Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си.
Не си длъжен да му купиш шапка.
Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът?
към втори вариант >>
То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
(втори вариант)
Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност.
То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
към втори вариант >>
Децата и на 5 години имат ревност.
(втори вариант)
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има.
Децата и на 5 години имат ревност.
Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца?
към втори вариант >>
Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата.
(втори вариант)
Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка.
Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата.
Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил.
към втори вариант >>
Казвам: Божественият свят – това са възможности за вашето повдигане.
(втори вариант)
Казвам: Божественият свят – това са възможности за вашето повдигане.
Трябва да желаете всички да се повдигнат. Ние не може да се повдигнем, ако нямаме желание всички да се повдигнат.
към втори вариант >>
Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга.
(втори вариант)
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има. Децата и на 5 години имат ревност.
Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга.
Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
към втори вариант >>
Ти отиваш на гостилница.
(втори вариант)
Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата.
Ти отиваш на гостилница.
Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят.
към втори вариант >>
Трябва да желаете всички да се повдигнат.
(втори вариант)
Казвам: Божественият свят – това са възможности за вашето повдигане.
Трябва да желаете всички да се повдигнат.
Ние не може да се повдигнем, ако нямаме желание всички да се повдигнат.
към втори вариант >>
Едното дете на 6 години, другото на 5 години.
(втори вариант)
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има. Децата и на 5 години имат ревност. Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга.
Едното дете на 6 години, другото на 5 години.
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
към втори вариант >>
Този човек трепери, три дена не е ял.
(втори вариант)
Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница.
Този човек трепери, три дена не е ял.
Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло.
към втори вариант >>
Ние не може да се повдигнем, ако нямаме желание всички да се повдигнат.
(втори вариант)
Казвам: Божественият свят – това са възможности за вашето повдигане. Трябва да желаете всички да се повдигнат.
Ние не може да се повдигнем, ако нямаме желание всички да се повдигнат.
към втори вариант >>
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката.
(втори вариант)
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има. Децата и на 5 години имат ревност. Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години.
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката.
Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.
към втори вариант >>
Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си.
(втори вариант)
Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял.
Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си.
Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече.
към втори вариант >>
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“.
(втори вариант)
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“.
Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло. Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим.
към втори вариант >>
Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото.
(втори вариант)
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има. Децата и на 5 години имат ревност. Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката.
Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото.
Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене?
към втори вариант >>
Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът?
(втори вариант)
Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си.
Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът?
“ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш.
към втори вариант >>
Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло.
(втори вариант)
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“.
Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло.
Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи.
към втори вариант >>
Питам: защо си раздрусват главите тия деца?
(втори вариант)
Децата и на 5 години имат ревност. Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото.
Питам: защо си раздрусват главите тия деца?
– Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
към втори вариант >>
“ Повикай този човек със себе си, той се е молил.
(втори вариант)
Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът?
“ Повикай този човек със себе си, той се е молил.
Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си.
към втори вариант >>
Три неща.
(втори вариант)
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло.
Три неща.
Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи?
към втори вариант >>
– Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
(втори вариант)
Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца?
– Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега.
към втори вариант >>
Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят.
(втори вариант)
Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил.
Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят.
Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си.
към втори вариант >>
Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно.
(втори вариант)
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло. Три неща.
Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно.
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли?
към втори вариант >>
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
(втори вариант)
Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната.
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
“ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно.
към втори вариант >>
Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло.
(втори вариант)
Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят.
Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло.
Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро.
към втори вариант >>
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов.
(втори вариант)
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло. Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно.
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов.
Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света?
към втори вариант >>
“ и го хваща за косата.
(втори вариант)
Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?
“ и го хваща за косата.
„Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно. Но има и други причини.
към втори вариант >>
Не повече.
(втори вариант)
Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло.
Не повече.
Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини.
към втори вариант >>
Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим.
(втори вариант)
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло. Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов.
Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим.
Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш.
към втори вариант >>
„Защо не мислиш да има още една ябълка за мене?
(втори вариант)
Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата.
„Защо не мислиш да има още една ябълка за мене?
“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно. Но има и други причини.
към втори вариант >>
Три добрини ще направиш.
(втори вариант)
Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече.
Три добрини ще направиш.
Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш.
към втори вариант >>
Да престанем да се тревожим за малките работи.
(втори вариант)
Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло. Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим.
Да престанем да се тревожим за малките работи.
Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите.
към втори вариант >>
“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
(втори вариант)
Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене?
“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
“ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно. Но има и други причини.
към втори вариант >>
Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си.
(втори вариант)
“ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш.
Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си.
На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем?
към втори вариант >>
Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи?
(втори вариант)
Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи.
Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи?
Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов.
към втори вариант >>
“ То е теория сега.
(втори вариант)
– Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?
“ То е теория сега.
Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно. Но има и други причини.
към втори вариант >>
На обяд ще направиш добро за сърцето си.
(втори вариант)
Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си.
На обяд ще направиш добро за сърцето си.
А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца.
към втори вариант >>
Господ, каквото става в света, не вижда ли?
(втори вариант)
Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи?
Господ, каквото става в света, не вижда ли?
Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат.
към втори вариант >>
Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно.
(втори вариант)
Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше? “ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега.
Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно.
Но има и други причини.
към втори вариант >>
А вечер за тялото си ще направиш добро.
(втори вариант)
Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си.
А вечер за тялото си ще направиш добро.
Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек.
към втори вариант >>
Защо са допуснати тия работи в света?
(втори вариант)
Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли?
Защо са допуснати тия работи в света?
“ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство.
към втори вариант >>
Но има и други причини.
(втори вариант)
“ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене? “ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си? “ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно.
Но има и други причини.
към втори вариант >>
Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини.
(втори вариант)
Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро.
Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини.
Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място.
към втори вариант >>
“ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш.
(втори вариант)
Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света?
“ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш.
Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва.
към втори вариант >>
Седиш ти, набожен си.
(втори вариант)
Седиш ти, набожен си.
Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува. Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение.
към втори вариант >>
Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш.
(втори вариант)
Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини.
Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш.
Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе.
към втори вариант >>
Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите.
(втори вариант)
Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш.
Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите.
Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение.
към втори вариант >>
Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува.
(втори вариант)
Седиш ти, набожен си.
Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува.
Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите.
към втори вариант >>
Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем?
(втори вариант)
Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш.
Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем?
“ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него.
към втори вариант >>
Ти си пълен с любов.
(втори вариант)
Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите.
Ти си пълен с любов.
От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма.
към втори вариант >>
Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед.
(втори вариант)
Седиш ти, набожен си. Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува.
Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед.
Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш.
към втори вариант >>
“ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца.
(втори вариант)
На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем?
“ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца.
На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него.
към втори вариант >>
От твоята любов ще дадат на другите, които нямат.
(втори вариант)
Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов.
От твоята любов ще дадат на другите, които нямат.
Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма.
към втори вариант >>
Защо гледаш?
(втори вариант)
Седиш ти, набожен си. Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува. Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед.
Защо гледаш?
Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение.
към втори вариант >>
На всеки един прозорец има един човек.
(втори вариант)
А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца.
На всеки един прозорец има един човек.
Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш.
към втори вариант >>
Природата не обича да трупаш голямо богатство.
(втори вариант)
Защо са допуснати тия работи в света? “ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат.
Природата не обича да трупаш голямо богатство.
Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма.
към втори вариант >>
Кои са подбужденията?
(втори вариант)
Седиш ти, набожен си. Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува. Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш?
Кои са подбужденията?
Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован.
към втори вариант >>
Ти тръгнеш да си търсиш място.
(втори вариант)
Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек.
Ти тръгнеш да си търсиш място.
Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква.
към втори вариант >>
Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва.
(втори вариант)
“ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство.
Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва.
Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент.
към втори вариант >>
Има някакво подбуждение.
(втори вариант)
Седиш ти, набожен си. Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува. Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш? Кои са подбужденията?
Има някакво подбуждение.
Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари.
към втори вариант >>
Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе.
(втори вариант)
Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място.
Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе.
Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее.
към втори вариант >>
Имате сега всички статично положение.
(втори вариант)
Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва.
Имате сега всички статично положение.
Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи.
към втори вариант >>
Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите.
(втори вариант)
Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува. Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение.
Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите.
Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали.
към втори вариант >>
Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него.
(втори вариант)
Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем? “ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе.
Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него.
Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни.
към втори вариант >>
Искате да станете светии – такива, каквито ги няма.
(втори вариант)
Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение.
Искате да станете светии – такива, каквито ги няма.
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е.
към втори вариант >>
Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш.
(втори вариант)
Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите.
Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш.
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали. Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят.
към втори вариант >>
Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него.
(втори вариант)
“ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него.
Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него.
Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате.
към втори вариант >>
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма.
(втори вариант)
От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма.
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма.
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците.
към втори вариант >>
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение.
(втори вариант)
Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш.
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение.
Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали. Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят. Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към втори вариант >>
Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш.
(втори вариант)
На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него.
Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш.
Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате. Казвате: „А-а, с песни?
към втори вариант >>
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма.
(втори вариант)
Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма.
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма.
Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига.
към втори вариант >>
Но някой може да е заинтересован.
(втори вариант)
Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение.
Но някой може да е заинтересован.
В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали. Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят. Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към втори вариант >>
Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква.
(втори вариант)
Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш.
Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква.
Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате. Казвате: „А-а, с песни? “ Аз на себе си като пея – оздравявам.
към втори вариант >>
Силният човек е силен в даден момент.
(втори вариант)
Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма.
Силният човек е силен в даден момент.
Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи.
към втори вариант >>
В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари.
(втори вариант)
Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован.
В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари.
Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали. Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят. Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към втори вариант >>
Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее.
(втори вариант)
Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква.
Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее.
Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате. Казвате: „А-а, с песни? “ Аз на себе си като пея – оздравявам.
към втори вариант >>
Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи.
(втори вариант)
Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент.
Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи.
Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия.
към втори вариант >>
Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали.
(втори вариант)
Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари.
Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали.
Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят. Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към втори вариант >>
Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни.
(втори вариант)
Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее.
Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни.
Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате. Казвате: „А-а, с песни? “ Аз на себе си като пея – оздравявам.
към втори вариант >>
Може голяма канара да е.
(втори вариант)
Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи.
Може голяма канара да е.
Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи.
към втори вариант >>
Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят.
(втори вариант)
Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали.
Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят.
Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към втори вариант >>
Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате.
(втори вариант)
Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни.
Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате.
Казвате: „А-а, с песни? “ Аз на себе си като пея – оздравявам.
към втори вариант >>
Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците.
(втори вариант)
Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е.
Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците.
Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле.
към втори вариант >>
Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
(втори вариант)
Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали. Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят.
Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
към втори вариант >>
Казвате: „А-а, с песни?
(втори вариант)
Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате.
Казвате: „А-а, с песни?
“ Аз на себе си като пея – оздравявам.
към втори вариант >>
Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига.
(втори вариант)
Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците.
Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига.
Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят.
към втори вариант >>
Тогава има един анекдот.
(втори вариант)
Тогава има един анекдот.
Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник. Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката.
към втори вариант >>
“ Аз на себе си като пея – оздравявам.
(втори вариант)
Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате. Казвате: „А-а, с песни?
“ Аз на себе си като пея – оздравявам.
към втори вариант >>
Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи.
(втори вариант)
Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига.
Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи.
Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум.
към втори вариант >>
Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник.
(втори вариант)
Тогава има един анекдот.
Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник.
Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“.
към втори вариант >>
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе.
(втори вариант)
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе.
Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека.
към втори вариант >>
Имаш една голяма мъчнотия.
(втори вариант)
Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи.
Имаш една голяма мъчнотия.
Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума.
към втори вариант >>
Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила.
(втори вариант)
Тогава има един анекдот. Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник.
Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила.
Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така?
към втори вариант >>
Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе.
(втори вариант)
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе.
Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе.
Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо.
към втори вариант >>
Чукнеш така – тя се разчупи.
(втори вариант)
Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия.
Чукнеш така – тя се разчупи.
Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето.
към втори вариант >>
Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана).
(втори вариант)
Тогава има един анекдот. Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник. Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила.
Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана).
Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката.
към втори вариант >>
Оставих цигулката пък я гледам като играе.
(втори вариант)
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе. Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе.
Оставих цигулката пък я гледам като играе.
Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях.
към втори вариант >>
Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле.
(втори вариант)
Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи.
Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле.
Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото.
към втори вариант >>
Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана.
(втори вариант)
Тогава има един анекдот. Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник. Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана).
Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана.
Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен.
към втори вариант >>
Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите.
(втори вариант)
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе. Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставих цигулката пък я гледам като играе.
Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите.
То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана.
към втори вариант >>
Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят.
(втори вариант)
Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле.
Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят.
Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото. Казвам: това е велика задача, която хората имат сега.
към втори вариант >>
Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката.
(втори вариант)
Тогава има един анекдот. Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник. Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана.
Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката.
Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил.
към втори вариант >>
То е от незапомнени времена.
(втори вариант)
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе. Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите.
То е от незапомнени времена.
Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата.
към втори вариант >>
Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум.
(втори вариант)
Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят.
Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум.
Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото. Казвам: това е велика задача, която хората имат сега. Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
към втори вариант >>
Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“.
(втори вариант)
Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник. Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката.
Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“.
Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен?
към втори вариант >>
Има нещо, което постоянно изкушава човека.
(втори вариант)
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе. Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена.
Има нещо, което постоянно изкушава човека.
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям.
към втори вариант >>
Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума.
(втори вариант)
Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум.
Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума.
Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото. Казвам: това е велика задача, която хората имат сега. Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
към втори вариант >>
Защо говори така?
(втори вариант)
Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“.
Защо говори така?
– Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката.
към втори вариант >>
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо.
(втори вариант)
Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека.
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо.
Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало.
към втори вариант >>
Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето.
(втори вариант)
Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума.
Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето.
Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото. Казвам: това е велика задача, която хората имат сега. Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
към втори вариант >>
– Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката.
(втори вариант)
Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така?
– Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката.
Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият.
към втори вариант >>
Мене ме нямаше, долу бях.
(втори вариант)
Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо.
Мене ме нямаше, долу бях.
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста.
към втори вариант >>
Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото.
(втори вариант)
Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето.
Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото.
Казвам: това е велика задача, която хората имат сега. Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
към втори вариант >>
Този разказ е пресилен.
(втори вариант)
Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката.
Този разказ е пресилен.
Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят?
към втори вариант >>
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана.
(втори вариант)
Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях.
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана.
Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя?
към втори вариант >>
Казвам: това е велика задача, която хората имат сега.
(втори вариант)
Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото.
Казвам: това е велика задача, която хората имат сега.
Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
към втори вариант >>
Онзи, който го направил, го пресилил.
(втори вариант)
Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен.
Онзи, който го направил, го пресилил.
Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал.
към втори вариант >>
Има всичкото добро желание сестрата.
(втори вариант)
То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана.
Има всичкото добро желание сестрата.
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата.
към втори вариант >>
Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
(втори вариант)
Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото. Казвам: това е велика задача, която хората имат сега.
Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
към втори вариант >>
Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен?
(втори вариант)
Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил.
Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен?
– Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал.
към втори вариант >>
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям.
(втори вариант)
Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата.
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям.
Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено.
към втори вариант >>
Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бъде Волята Божия – с тялото си, със сърцето си и с ума си.
(втори вариант)
Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бъде Волята Божия – с тялото си, със сърцето си и с ума си.
към втори вариант >>
– Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката.
(втори вариант)
Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен?
– Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката.
Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал.
към втори вариант >>
Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало.
(втори вариант)
Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям.
Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало.
Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата.
към втори вариант >>
Ето каква е задачата.
(втори вариант)
Ето каква е задачата.
Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал. Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал. И вечер поблагодари на Бога за тялото си. През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към втори вариант >>
Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият.
(втори вариант)
– Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката.
Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият.
Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен.
към втори вариант >>
Останало на дъното два пръста.
(втори вариант)
Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало.
Останало на дъното два пръста.
Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката.
към втори вариант >>
Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал.
(втори вариант)
Ето каква е задачата.
Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал.
Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал. И вечер поблагодари на Бога за тялото си. През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към втори вариант >>
Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят?
(втори вариант)
Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият.
Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят?
Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен. В умствения свят няма кой да му заповядва.
към втори вариант >>
Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя?
(втори вариант)
Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста.
Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя?
“ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо.
към втори вариант >>
Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал.
(втори вариант)
Ето каква е задачата. Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал.
Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал.
И вечер поблагодари на Бога за тялото си. През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към втори вариант >>
Може умствено да е пожелал.
(втори вариант)
Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят?
Може умствено да е пожелал.
Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен. В умствения свят няма кой да му заповядва. Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
към втори вариант >>
“ – Очистих тарханата.
(втори вариант)
Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя?
“ – Очистих тарханата.
Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега?
към втори вариант >>
И вечер поблагодари на Бога за тялото си.
(втори вариант)
Ето каква е задачата. Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал. Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал.
И вечер поблагодари на Бога за тялото си.
През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към втори вариант >>
Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал.
(втори вариант)
Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал.
Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал.
Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен. В умствения свят няма кой да му заповядва. Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
към втори вариант >>
Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено.
(втори вариант)
Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата.
Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено.
И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха.
към втори вариант >>
През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото.
(втори вариант)
Ето каква е задачата. Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал. Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал. И вечер поблагодари на Бога за тялото си.
През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото.
Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към втори вариант >>
Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал.
(втори вариант)
– Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал.
Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал.
Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен. В умствения свят няма кой да му заповядва. Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
към втори вариант >>
И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата.
(втори вариант)
Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено.
И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата.
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе.
към втори вариант >>
Ако друго не може да направите, това може да го направите.
(втори вариант)
Ето каква е задачата. Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал. Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал. И вечер поблагодари на Бога за тялото си. През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото.
Ако друго не може да направите, това може да го направите.
към втори вариант >>
Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен.
(втори вариант)
Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал.
Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен.
В умствения свят няма кой да му заповядва. Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
към втори вариант >>
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката.
(втори вариант)
Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата.
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката.
Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата.
към втори вариант >>
В умствения свят няма кой да му заповядва.
(втори вариант)
Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен.
В умствения свят няма кой да му заповядва.
Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
към втори вариант >>
Казвам: туй и от тархана по-лошо.
(втори вариант)
Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя? “ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката.
Казвам: туй и от тархана по-лошо.
На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох.
към втори вариант >>
Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
(втори вариант)
Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен. В умствения свят няма кой да му заповядва.
Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
към втори вариант >>
На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега?
(втори вариант)
“ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо.
На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега?
“ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа.
към втори вариант >>
Казвам: трябва сега да правите разлика.
(втори вариант)
Казвам: трябва сега да правите разлика.
Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш.
към втори вариант >>
“ И мене излъгаха.
(втори вариант)
Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега?
“ И мене излъгаха.
Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко?
към втори вариант >>
Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание.
(втори вариант)
Казвам: трябва сега да правите разлика.
Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание.
И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт.
към втори вариант >>
Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе.
(втори вариант)
И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха.
Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе.
Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се.
към втори вариант >>
И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви.
(втори вариант)
Казвам: трябва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание.
И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви.
От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си.
към втори вариант >>
Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата.
(втори вариант)
Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе.
Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата.
Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят.
към втори вариант >>
От всички ни се изисква много голяма жертва.
(втори вариант)
Казвам: трябва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви.
От всички ни се изисква много голяма жертва.
Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате.
към втори вариант >>
Отидох и четох.
(втори вариант)
Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата.
Отидох и четох.
Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда.
към втори вариант >>
Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме.
(втори вариант)
Казвам: трябва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва.
Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме.
Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората?
към втори вариант >>
Оставих да изстине и търках с ножа.
(втори вариант)
На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега? “ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох.
Оставих да изстине и търках с ножа.
Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема.
към втори вариант >>
Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш.
(втори вариант)
Казвам: трябва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме.
Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш.
Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа?
към втори вариант >>
Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко?
(втори вариант)
“ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа.
Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко?
– Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана.
към втори вариант >>
Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт.
(втори вариант)
Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш.
Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт.
Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро.
към втори вариант >>
– Яде се.
(втори вариант)
Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко?
– Яде се.
Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух.
към втори вариант >>
Отиваш на позицията – на явна смърт си.
(втори вариант)
И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт.
Отиваш на позицията – на явна смърт си.
Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш.
към втори вариант >>
Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят.
(втори вариант)
Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се.
Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят.
Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката.
към втори вариант >>
Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате.
(втори вариант)
От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си.
Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате.
В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си.
към втори вариант >>
Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда.
(втори вариант)
Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят.
Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда.
Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове.
към втори вариант >>
В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората?
(втори вариант)
Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате.
В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората?
Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво.
към втори вариант >>
Още в първата секунда трябваше да го взема.
(втори вариант)
Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда.
Още в първата секунда трябваше да го взема.
После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата.
към втори вариант >>
Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа?
(втори вариант)
Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората?
Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа?
Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат.
към втори вариант >>
После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана.
(втори вариант)
Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема.
После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана.
Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е.
към втори вариант >>
Или казвате че всичко, което стане, е за добро.
(втори вариант)
Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа?
Или казвате че всичко, което стане, е за добро.
Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат.
към втори вариант >>
Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух.
(втори вариант)
– Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана.
Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух.
Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа.
към втори вариант >>
Някой път търпиш.
(втори вариант)
Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро.
Някой път търпиш.
Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано.
към втори вариант >>
Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката.
(втори вариант)
Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух.
Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката.
Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме.
към втори вариант >>
Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си.
(втори вариант)
Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш.
Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си.
Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си.
към втори вариант >>
Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове.
(втори вариант)
Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката.
Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове.
Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко.
към втори вариант >>
2.
Малки правила
,
МОК
, София, 17.1.1941г.,
Ако този крак се намести, тогава е хубаво.
Та има неща верни. Някой път ние преувеличаваме работите. Счупен е кракът ти, счупен е.
Ако този крак се намести, тогава е хубаво.
Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден. То е вътрешно субективно схващане. Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук?
към беседата >>
Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото.
Някои от вас говорят за окултна наука.
Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото.
Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия. Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите. Болестите са задачи, с които трябва да се справи. Болестта като дойде, ще се справи. Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени.
към беседата >>
Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден.
Та има неща верни. Някой път ние преувеличаваме работите. Счупен е кракът ти, счупен е. Ако този крак се намести, тогава е хубаво.
Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден.
То е вътрешно субективно схващане. Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ?
към беседата >>
Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия.
Някои от вас говорят за окултна наука. Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото.
Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия.
Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите. Болестите са задачи, с които трябва да се справи. Болестта като дойде, ще се справи. Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени. Има работи, с които вие трябва да се справите.
към беседата >>
То е вътрешно субективно схващане.
Та има неща верни. Някой път ние преувеличаваме работите. Счупен е кракът ти, счупен е. Ако този крак се намести, тогава е хубаво. Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден.
То е вътрешно субективно схващане.
Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи.
към беседата >>
Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите.
Някои от вас говорят за окултна наука. Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото. Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия.
Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите.
Болестите са задачи, с които трябва да се справи. Болестта като дойде, ще се справи. Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени. Има работи, с които вие трябва да се справите.
към беседата >>
Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани.
Някой път ние преувеличаваме работите. Счупен е кракът ти, счупен е. Ако този крак се намести, тогава е хубаво. Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден. То е вътрешно субективно схващане.
Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани.
Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас.
към беседата >>
Болестите са задачи, с които трябва да се справи.
Някои от вас говорят за окултна наука. Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото. Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия. Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите.
Болестите са задачи, с които трябва да се справи.
Болестта като дойде, ще се справи. Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени. Има работи, с които вие трябва да се справите.
към беседата >>
Представете си, че вие отивате на северния полюс.
Счупен е кракът ти, счупен е. Ако този крак се намести, тогава е хубаво. Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден. То е вътрешно субективно схващане. Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани.
Представете си, че вие отивате на северния полюс.
Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт.
към беседата >>
Болестта като дойде, ще се справи.
Някои от вас говорят за окултна наука. Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото. Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия. Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите. Болестите са задачи, с които трябва да се справи.
Болестта като дойде, ще се справи.
Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени. Има работи, с които вие трябва да се справите.
към беседата >>
Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук?
Ако този крак се намести, тогава е хубаво. Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден. То е вътрешно субективно схващане. Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс.
Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук?
Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат.
към беседата >>
Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени.
Един ученик не може да научи окултната наука, който не знае какво отношение има между ума и сърцето, и тялото. Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия. Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите. Болестите са задачи, с които трябва да се справи. Болестта като дойде, ще се справи.
Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени.
Има работи, с които вие трябва да се справите.
към беседата >>
Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ?
Някой казва: „Аз бял ден не съм видял.“ Толкоз хубави дни са минали, все бели дни, той не видял бял ден. То е вътрешно субективно схващане. Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук?
Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ?
Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат.
към беседата >>
Има работи, с които вие трябва да се справите.
Един ученик не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи с една малка мъчнотия. Не може да бъде окултен ученик, ако не знае да се справи със сиромашията, […] ако не може да се справи с болестите. Болестите са задачи, с които трябва да се справи. Болестта като дойде, ще се справи. Сега има работи, с които няма какво да се справяме, те са уредени.
Има работи, с които вие трябва да се справите.
към беседата >>
Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи.
То е вътрешно субективно схващане. Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ?
Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи.
Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив.
към беседата >>
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате.
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате.
Ще се научите да се обхождате. Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен. Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас.
Казвам, при новото възпитание, като влезеш в живота, вие трябва да бъдете екипирани. Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи.
Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас.
Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика.
към беседата >>
Ще се научите да се обхождате.
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате.
Ще се научите да се обхождате.
Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен. Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия.
към беседата >>
Вие искате да дадете един концерт.
Представете си, че вие отивате на северния полюс. Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас.
Вие искате да дадете един концерт.
Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка.
към беседата >>
Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен.
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате. Ще се научите да се обхождате.
Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен.
Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика.
към беседата >>
Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат.
Може ли да идете с тия тънки дрехи, както сте облечени тук? Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт.
Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат.
Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде.
към беседата >>
Вие сте много внимателен.
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате. Ще се научите да се обхождате. Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен.
Вие сте много внимателен.
Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка.
към беседата >>
Ако пак направите същото, пак няма да дойдат.
Казвате: „Господ там ще ни помогне.“ Как ще ви помогне там Господ? Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат.
Ако пак направите същото, пак няма да дойдат.
Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа.
към беседата >>
Ще напишете писмото внимателно.
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате. Ще се научите да се обхождате. Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен. Вие сте много внимателен.
Ще напишете писмото внимателно.
Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш.
към беседата >>
Хората не искат да гледат колко сте красив.
Ще ви помогне, ако имате дебели дрехи. Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат.
Хората не искат да гледат колко сте красив.
Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите.
към беседата >>
Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте.
Запример нямате обхода, не знаете как да се обхождате. Ще се научите да се обхождате. Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен. Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно.
Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте.
Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви.
към беседата >>
Те искат от вас музика.
Допуснете, че вие сте музикант, хората са добре разположени спрямо вас. Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив.
Те искат от вас музика.
Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни.
към беседата >>
Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия.
Ще се научите да се обхождате. Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен. Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте.
Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия.
Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви.
към беседата >>
Ако свирите хубаво, ще имате придобивка.
Вие искате да дадете един концерт. Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика.
Ако свирите хубаво, ще имате придобивка.
Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш.
към беседата >>
Няма да правиш разлика.
Да допуснем, че пишете на някой човек високопоставен. Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия.
Няма да правиш разлика.
Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки.
към беседата >>
Отивате да работите някъде.
Ако вие не сте подготвени и дадете един концерт, втори път тия хора няма да дойдат. Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка.
Отивате да работите някъде.
Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва.
към беседата >>
Щом правиш разлика, ще направиш погрешка.
Вие сте много внимателен. Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика.
Щом правиш разлика, ще направиш погрешка.
Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически.
към беседата >>
Хората изискват не сладък говор, но работа.
Ако пак направите същото, пак няма да дойдат. Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде.
Хората изискват не сладък говор, но работа.
Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение.
към беседата >>
Ти сам за себе си да пишеш.
Ще напишете писмото внимателно. Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка.
Ти сам за себе си да пишеш.
Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи.
към беседата >>
Вие много сладко говорите целия ден, но не работите.
Хората не искат да гледат колко сте красив. Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа.
Вие много сладко говорите целия ден, но не работите.
Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен.
към беседата >>
Като пишете, изядате букви.
Ако пишете на някой прост човек, небрежен сте. Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш.
Като пишете, изядате букви.
Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи. Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така .
към беседата >>
Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни.
Те искат от вас музика. Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите.
Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни.
После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата.
към беседата >>
Не изядайте букви.
Ти ще пишеш тъй хубаво както на високопоставения, така и на простия. Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви.
Не изядайте букви.
Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи. Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така . Туй показва, че за себе си мислиш повече.
към беседата >>
После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш.
Ако свирите хубаво, ще имате придобивка. Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни.
После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш.
Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят.
към беседата >>
Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки.
Няма да правиш разлика. Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви.
Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки.
Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи. Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така . Туй показва, че за себе си мислиш повече. Друго е да мислиш повече за ближните.
към беседата >>
Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва.
Отивате да работите някъде. Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш.
Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва.
Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически.
Щом правиш разлика, ще направиш погрешка. Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки.
Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически.
Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи. Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така . Туй показва, че за себе си мислиш повече. Друго е да мислиш повече за ближните.
към беседата >>
Все чака, казва: „Нямам разположение.
Хората изискват не сладък говор, но работа. Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва.
Все чака, казва: „Нямам разположение.
Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи.
към беседата >>
Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи.
Ти сам за себе си да пишеш. Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически.
Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи.
Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така . Туй показва, че за себе си мислиш повече. Друго е да мислиш повече за ближните.
към беседата >>
Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен.
Вие много сладко говорите целия ден, но не работите. Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение.
Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен.
Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение.
към беседата >>
Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така .
Като пишете, изядате букви. Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи.
Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така .
Туй показва, че за себе си мислиш повече. Друго е да мислиш повече за ближните.
към беседата >>
Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата.
Много сладко говориш, но ако и тъй сладко може да работиш, тогава ще бъдат доволни. После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен.
Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата.
Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора.
към беседата >>
Туй показва, че за себе си мислиш повече.
Не изядайте букви. Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи. Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така .
Туй показва, че за себе си мислиш повече.
Друго е да мислиш повече за ближните.
към беседата >>
Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят.
После казвате: „Аз ще уча.“ Казваш, че ще учиш, но не учиш. Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата.
Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят.
Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия.
към беседата >>
Друго е да мислиш повече за ближните.
Или започнеш първо големи букви, че после свършиш с малки. Характерът ти показва, че почваш грандиозно, свършваш микроскопически. Някой започва с микроскопически букви, свършва с големи. Няма да пишеш М-то така , няма да го пишеш и така . Туй показва, че за себе си мислиш повече.
Друго е да мислиш повече за ближните.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Казваш: „Аз тази година ще свърша училище.“ Ще свърши, но не започва. Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят.
Какво трябва да правите?
Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят.
към беседата >>
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого.
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого.
Отбивам се и вземам вдясно или вляво. Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво. Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо.
към беседата >>
Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи.
Все чака, казва: „Нямам разположение. Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите?
Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи.
Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят.
към беседата >>
Отбивам се и вземам вдясно или вляво.
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого.
Отбивам се и вземам вдясно или вляво.
Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво. Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо.
към беседата >>
Не е разрешение.
Малко не съм разположен днес.“ Цяла година – все неразположен. Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи.
Не е разрешение.
Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите.
към беседата >>
Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво.
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого. Отбивам се и вземам вдясно или вляво.
Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво.
Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо.
към беседата >>
Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора.
Представете си сега, че вашето неразположение произтича от въшка, въшка влязла в ризата. Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение.
Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора.
Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите. Туй е правдоподобно.
към беседата >>
Казвате: „Защо?
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого. Отбивам се и вземам вдясно или вляво. Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво.
Казвате: „Защо?
“ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво.
към беседата >>
Предипотопните животни бяха при благоприятни условия.
Вие речете да учите и двеста бълхи и въшки по гърба ви хапят. Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора.
Предипотопните животни бяха при благоприятни условия.
Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите. Туй е правдоподобно. Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол.
към беседата >>
“ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно?
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого. Отбивам се и вземам вдясно или вляво. Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво. Казвате: „Защо?
“ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно?
Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна.
към беседата >>
Щом се наядат, проснат се, спят.
Какво трябва да правите? Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия.
Щом се наядат, проснат се, спят.
Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите. Туй е правдоподобно. Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол. Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо.
Аз някой път минавам и не искам да срещна никого. Отбивам се и вземам вдясно или вляво. Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво. Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно?
Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо.
Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна.
към беседата >>
Легнат да спят – не работят.
Вие започвате да философствате защо Господ създал тия въшки и бълхи. Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят.
Легнат да спят – не работят.
Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите. Туй е правдоподобно. Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол. Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо.
Отбивам се и вземам вдясно или вляво. Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво. Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо.
Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо.
Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна. Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг.
към беседата >>
Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите.
Не е разрешение. Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят.
Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите.
Туй е правдоподобно. Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол. Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо.
Всякога вдясно не се отбивам – веднъж се отбивам вдясно, веднъж се отбивам вляво. Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо.
Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо.
Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна. Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг. Трябва хармония в природата.
към беседата >>
Туй е правдоподобно.
Бълхите и въшките са създадени за ленивите хора. Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите.
Туй е правдоподобно.
Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол. Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво.
Казвате: „Защо? “ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо.
Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво.
Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна. Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг. Трябва хармония в природата. Ще вземаш, ще даваш равномерно.
към беседата >>
Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол.
Предипотопните животни бяха при благоприятни условия. Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите. Туй е правдоподобно.
Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол.
Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна.
“ Какво ще изгубите, ако се отбиете вляво, или какво ще спечелите, ако се отбиете вдясно? Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво.
Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна.
Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна. Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг. Трябва хармония в природата. Ще вземаш, ще даваш равномерно.
към беседата >>
Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
Щом се наядат, проснат се, спят. Легнат да спят – не работят. Затуй Господ изпрати паразитите да ги хапят, да не се атрофират мускулите. Туй е правдоподобно. Понеже хората са научени, тези паразити изпълниха своята рол.
Сега, като дойдат, ще им кажем: „Ние ви благодарим за услугата, която ни направихте едно време.“ Тогава вземете тия въшки и ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна.
Ако се отбиете вдясно, вие трябва да дадете нещо. Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна.
Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна.
Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг. Трябва хармония в природата. Ще вземаш, ще даваш равномерно.
към беседата >>
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът.
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът.
Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници. Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки? Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат. Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно. Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
към беседата >>
Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг.
Ако се отбиете вляво, трябва да вземете нещо. Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна.
Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг.
Трябва хармония в природата. Ще вземаш, ще даваш равномерно.
към беседата >>
Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници.
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът.
Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници.
Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки? Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат. Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно. Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
към беседата >>
Трябва хармония в природата.
Когато искам да взема, не минавам покрай онази кесия, която е празна, минавам покрай онзи, който е пълен, минавам покрай този човек, който ще даде нещо. Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна. Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг.
Трябва хармония в природата.
Ще вземаш, ще даваш равномерно.
към беседата >>
Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки?
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът. Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници.
Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки?
Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат. Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно. Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
към беседата >>
Ще вземаш, ще даваш равномерно.
Като видя някой беден човек, тогава не минавам отляво. Аз минавам отляво, за да взема нещо, когато минавам покрай богати, защото неговата кесия е пълна. Когато неговата кесия е празна, минавам отдясно, понеже моята е пълна, а неговата е празна. Както отварям кесията за един, така отварям кесията за друг. Трябва хармония в природата.
Ще вземаш, ще даваш равномерно.
към беседата >>
Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат.
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът. Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници. Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки?
Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат.
Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно. Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
към беседата >>
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила.
Така животът добива смисъл. Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде.
към беседата >>
Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно.
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът. Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници. Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки? Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат.
Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно.
Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
към беседата >>
Така животът добива смисъл.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила.
Така животът добива смисъл.
Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш.
към беседата >>
Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
Един американец събрал няколко хиляди бълхи, изкарва си прехраната с тях човекът. Той ги възпитал, образувал си полкове от тях, научил ги да дефилират като войници. Казвам, ако един човек може да научи бълхите да дефилират като войници, защо човек да не може да възпита своята мисъл, желания и постъпки? Този човек казвал, че най-мъчното било да отучи бълхите да скачат. Щом се отучат да скачат, вече може да ги научиш на друго по-лесно.
Един американец казва: „Ходих да гледам как дефилират бълхите.“ Другият му казва: „Не се подигравай.“ „Ходих“, казва.
към беседата >>
Защото природата обича правилното вземане и даване.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила. Така животът добива смисъл.
Защото природата обича правилното вземане и даване.
Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония.
към беседата >>
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма.
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма.
Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб. За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден. Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл.
към беседата >>
Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила. Така животът добива смисъл. Защото природата обича правилното вземане и даване.
Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде.
Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно.
към беседата >>
Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб.
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма.
Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб.
За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден. Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света.
към беседата >>
Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила. Така животът добива смисъл. Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде.
Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде.
Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете?
към беседата >>
За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден.
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма. Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб.
За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден.
Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните.
към беседата >>
Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила. Така животът добива смисъл. Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде.
Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде.
Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете?
към беседата >>
Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли.
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма. Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб. За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден.
Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли.
Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя.
към беседата >>
Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш.
Така животът добива смисъл. Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде.
Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш.
Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете? Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване.
към беседата >>
Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш.
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма. Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб. За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден. Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли.
Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш.
Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора?
към беседата >>
Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония.
Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш.
Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония.
Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете? Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване. Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
към беседата >>
Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл.
Колкото челото се доближава да перпендикуляра, толкоз разумността е по-голяма. Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб. За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден. Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш.
Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл.
Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае.
към беседата >>
Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно.
Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония.
Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно.
Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете? Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване. Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
към беседата >>
Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света.
Челото на змията е сраснало с гръбначния стълб. За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден. Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл.
Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света.
Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли.
към беседата >>
Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете?
Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно.
Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете?
Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете? Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване. Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
към беседата >>
Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните.
За да подигнете челото, вие всякога трябва да разсъждавате по половин час на ден. Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света.
Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните.
Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли.
към беседата >>
Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете?
Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете?
Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете?
Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване. Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
към беседата >>
Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя.
Вие по някой път се занимавате с вашите чувства и мисли. Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните.
Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя.
Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли. Онзи, който пише, и той мисли.
към беседата >>
Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване.
Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете?
Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване.
Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
към беседата >>
Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора?
Да мислиш, значи да мислиш, без да се тревожиш. Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя.
Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора?
Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли. Онзи, който пише, и той мисли. Онзи, който дращи само, той не мисли.
към беседата >>
Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете? Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване.
Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш.
към беседата >>
Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае.
Да мислиш защо хората са лоши, то не е мисъл. Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора?
Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае.
Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли. Онзи, който пише, и той мисли. Онзи, който дращи само, той не мисли. Онзи, който рисува, мисли.
към беседата >>
Махар Бену дава или взема?
Махар Бену дава или взема?
Фир-фюр-фен дава, слиза долу да почерпи нещо от кладенеца. Махар Бену ще те спре, ще ти поговори сладко, за да му дадеш нещо. Фир-фюр-фен е като буре.
към беседата >>
Човек, който може да вае, той мисли.
Ти ще мислиш за доброто и злото, ще разсъждаваш какво извършват в света. Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае.
Човек, който може да вае, той мисли.
Ваятелят мисли. Онзи, който пише, и той мисли. Онзи, който дращи само, той не мисли. Онзи, който рисува, мисли. Онзи, който си играе с четката, той не мисли.
към беседата >>
Фир-фюр-фен дава, слиза долу да почерпи нещо от кладенеца.
Махар Бену дава или взема?
Фир-фюр-фен дава, слиза долу да почерпи нещо от кладенеца.
Махар Бену ще те спре, ще ти поговори сладко, за да му дадеш нещо. Фир-фюр-фен е като буре.
към беседата >>
Ваятелят мисли.
Онзи чук, който играе в ръката, строшава камъните. Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли.
Ваятелят мисли.
Онзи, който пише, и той мисли. Онзи, който дращи само, той не мисли. Онзи, който рисува, мисли. Онзи, който си играе с четката, той не мисли. Та всички трябва да имате [на] един ден поне една мисъл.
към беседата >>
Махар Бену ще те спре, ще ти поговори сладко, за да му дадеш нещо.
Махар Бену дава или взема? Фир-фюр-фен дава, слиза долу да почерпи нещо от кладенеца.
Махар Бену ще те спре, ще ти поговори сладко, за да му дадеш нещо.
Фир-фюр-фен е като буре.
към беседата >>
Онзи, който пише, и той мисли.
Казва: „Направи пакост.“ Вземете същия чук – ако сте разумни, ще изваяте една статуя. Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли.
Онзи, който пише, и той мисли.
Онзи, който дращи само, той не мисли. Онзи, който рисува, мисли. Онзи, който си играе с четката, той не мисли. Та всички трябва да имате [на] един ден поне една мисъл.
към беседата >>
Фир-фюр-фен е като буре.
Махар Бену дава или взема? Фир-фюр-фен дава, слиза долу да почерпи нещо от кладенеца. Махар Бену ще те спре, ще ти поговори сладко, за да му дадеш нещо.
Фир-фюр-фен е като буре.
към беседата >>
Онзи, който дращи само, той не мисли.
Каква е разликата между онзи, който строшава камъните и онзи, който вае статуя, скулптора? Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли. Онзи, който пише, и той мисли.
Онзи, който дращи само, той не мисли.
Онзи, който рисува, мисли. Онзи, който си играе с четката, той не мисли. Та всички трябва да имате [на] един ден поне една мисъл.
към беседата >>
Вземате „до“ и „сол“, вземате [„ми“] и „сол“.
Вземате „до“ и „сол“, вземате [„ми“] и „сол“.
В кое има повече хармония? („Ми“ – „сол“.) „До“ – „ми“ е по-далече, „ми“ и „сол“ отива, затваря го в затвора. Ти му приказваш: „Да те пратим в училище да свириш.“ Казва: „Какво ще уча, в затвора ме пращаш? “ Останала надежда, като излезе из затвора, да иде да следва. „Ми“ е излязло из затвора, че си хармонират.
към беседата >>
Онзи, който рисува, мисли.
Казвам, всеки може да чупи, но не всеки може да вае. Човек, който може да вае, той мисли. Ваятелят мисли. Онзи, който пише, и той мисли. Онзи, който дращи само, той не мисли.
Онзи, който рисува, мисли.
Онзи, който си играе с четката, той не мисли. Та всички трябва да имате [на] един ден поне една мисъл.
към беседата >>
НАГОРЕ