НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
598
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
598
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си.
Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат.
към втори вариант >>
Направи връзката.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си.
Направи връзката.
И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо.
към втори вариант >>
И веднага твоето отчаяние ще се премахне.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката.
И веднага твоето отчаяние ще се премахне.
И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към втори вариант >>
И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне.
И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен.
Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към втори вариант >>
Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен.
Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога.
Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към втори вариант >>
Тези хора могат да ни сгънат.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога.
Тези хора могат да ни сгънат.
Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към втори вариант >>
Хората трябва да бъдат наоколо.
(втори вариант)
Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат.
Хората трябва да бъдат наоколо.
Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към втори вариант >>
Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
(втори вариант)
И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо.
Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към втори вариант >>
Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни.
(втори вариант)
Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни.
В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър. За мен добрината е връзката.
към втори вариант >>
В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър.
(втори вариант)
Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни.
В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър.
За мен добрината е връзката.
към втори вариант >>
За мен добрината е връзката.
(втори вариант)
Когато в нас се роди една идея, че сме свети хора, ние сме болни. В момента, когато скъсам връзката с Бога, аз съм лош; в мо'мента, когато направя връзката, аз съм добър.
За мен добрината е връзката.
към втори вариант >>
Неизследими са Божиите пътища.
(втори вариант)
Неизследими са Божиите пътища.
Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят. А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност.
към втори вариант >>
Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.
(втори вариант)
Неизследими са Божиите пътища.
Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.
А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност.
към втори вариант >>
А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност.
(втори вариант)
Неизследими са Божиите пътища. Човешко око не е видяло, човешко ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.
А пък като Го молите, и днес можете да имате тази опитност.
към втори вариант >>
Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата.
(втори вариант)
Трябва да бъдете мощни, силни, да бъдете и смирени като децата.
към втори вариант >>
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи.
Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка.
към втори вариант >>
Ние сме пратени с известна мисия на земята.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи.
Ние сме пратени с известна мисия на земята.
Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота.
към втори вариант >>
Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята.
Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство.
Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел.
към втори вариант >>
Всички постижения имаме, като сме свързани.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство.
Всички постижения имаме, като сме свързани.
Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
към втори вариант >>
Там е тайната.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани.
Там е тайната.
Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
към втори вариант >>
Непреривна връзка.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка, да чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи. Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната.
Непреривна връзка.
И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
към втори вариант >>
И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота.
(втори вариант)
Ние сме пратени с известна мисия на земята. Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка.
И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота.
В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел. И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
към втори вариант >>
В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел.
(втори вариант)
Ние искаме да свършим една благородна работа; тая работа можем да я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство. Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота.
В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел.
И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
към втори вариант >>
И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
(втори вариант)
Всички постижения имаме, като сме свързани. Там е тайната. Непреривна връзка. И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота. В каквото и положение да си, ще бъдеш радостен и весел.
И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
към втори вариант >>
Казвам ви: Без възли.
(втори вариант)
Казвам ви: Без възли.
Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него.
към втори вариант >>
Без тъмнина.
(втори вариант)
Казвам ви: Без възли.
Без тъмнина.
С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг.
към втори вариант >>
С тази непреривна светлина.
(втори вариант)
Казвам ви: Без възли. Без тъмнина.
С тази непреривна светлина.
Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас.
към втори вариант >>
Спънал си някой твой брат.
(втори вариант)
Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина.
Спънал си някой твой брат.
В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат.
към втори вариант >>
В душата си поправи това.
(втори вариант)
Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат.
В душата си поправи това.
Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни?
към втори вариант >>
Помоли се в душата си за него.
(втори вариант)
Казвам ви: Без възли. Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това.
Помоли се в душата си за него.
Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
към втори вариант >>
Наша длъжност е да се молим един за друг.
(втори вариант)
Без тъмнина. С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него.
Наша длъжност е да се молим един за друг.
Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
към втори вариант >>
Че и за вас се молят, небето се моли заради вас.
(втори вариант)
С тази непреривна светлина. Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг.
Че и за вас се молят, небето се моли заради вас.
Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
към втори вариант >>
Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат.
(втори вариант)
Спънал си някой твой брат. В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас.
Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат.
Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни? Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
към втори вариант >>
Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни?
(втори вариант)
В душата си поправи това. Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат.
Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни?
Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
към втори вариант >>
Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
(втори вариант)
Помоли се в душата си за него. Наша длъжност е да се молим един за друг. Че и за вас се молят, небето се моли заради вас. Вашата интелигентност се дължи на тези, които ви обичат. Ако не ви обичат на небето, как ще бъдете учени, интелигентни?
Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш да напредваш.
към втори вариант >>
Непрестанно да се молите.
(втори вариант)
Непрестанно да се молите.
Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.
към втори вариант >>
Вашият ум да свети.
(втори вариант)
Непрестанно да се молите.
Вашият ум да свети.
Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.
към втори вариант >>
Дойде една сестра; не ти е угодна.
(втори вариант)
Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети.
Дойде една сестра; не ти е угодна.
Направи нещо за нейното повдигане. За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.
към втори вариант >>
Направи нещо за нейното повдигане.
(втори вариант)
Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна.
Направи нещо за нейното повдигане.
За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.
към втори вариант >>
За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.
(втори вариант)
Непрестанно да се молите. Вашият ум да свети. Дойде една сестра; не ти е угодна. Направи нещо за нейното повдигане.
За тая сестра има хиляди същества горе, които се молят.
към втори вариант >>
Не мисли, че от тебе нищо няма да стане.
(втори вариант)
Не мисли, че от тебе нищо няма да стане.
Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе.
към втори вариант >>
Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе.
(втори вариант)
Не мисли, че от тебе нищо няма да стане.
Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма да стане, те няма да работят за тебе.
към втори вариант >>
Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи.
(втори вариант)
Това малкото, което вие имате, и цялата земя да се продаде, не може да се купи.
към втори вариант >>
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога.
Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс.
към втори вариант >>
Изведнъж трябва да се разбере.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога.
Изведнъж трябва да се разбере.
Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието.
към втори вариант >>
Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере.
Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение.
Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота.
към втори вариант >>
Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение.
Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе.
Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението.
към втори вариант >>
Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе.
Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н.
Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение.
към втори вариант >>
Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може да се разбере, остава неразбрано за всякога. Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н.
Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс.
Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение.
към втори вариант >>
Разбирането е събуждане на съзнанието.
(втори вариант)
Изведнъж трябва да се разбере. Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс.
Разбирането е събуждане на съзнанието.
При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение.
към втори вариант >>
При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота.
(втори вариант)
Онзи; който не разбира, не може да приложи едно учение. Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието.
При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота.
Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение.
към втори вариант >>
Втората стъпка е приложението.
(втори вариант)
Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може да вземе. Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота.
Втората стъпка е приложението.
Първо разбиране, после приложение.
към втори вариант >>
Първо разбиране, после приложение.
(втори вариант)
Който може да направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението.
Първо разбиране, после приложение.
към втори вариант >>
При това разбиране съществува едно заблуждение.
(втори вариант)
При това разбиране съществува едно заблуждение.
Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви?
към втори вариант >>
Първото заблуждение в света е: „Да видим!
(втори вариант)
При това разбиране съществува едно заблуждение.
Първото заблуждение в света е: „Да видим!
" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби.
към втори вариант >>
" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос.
(втори вариант)
При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим!
" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос.
Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп.
към втори вариант >>
Да видиш хляба, не значи, че си се наял.
(втори вариант)
При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос.
Да видиш хляба, не значи, че си се наял.
Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога.
към втори вариант >>
Виждането спъва човека.
(втори вариант)
При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял.
Виждането спъва човека.
Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света.
към втори вариант >>
Виждането кога трябва да се яви?
(втори вариант)
При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека.
Виждането кога трябва да се яви?
Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта.
към втори вариант >>
Трябва да вижда само онзи, който люби.
(втори вариант)
Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви?
Трябва да вижда само онзи, който люби.
Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане.
към втори вариант >>
Който не люби, всякога трябва да остане сляп.
(втори вариант)
" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби.
Който не люби, всякога трябва да остане сляп.
Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към втори вариант >>
Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога.
(втори вариант)
Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп.
Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога.
Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към втори вариант >>
Без любов няма виждане в света.
(втори вариант)
Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога.
Без любов няма виждане в света.
Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към втори вариант >>
Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта.
(втори вариант)
Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света.
Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта.
Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към втори вариант >>
Имате ли любовта, тогаз имате виждане.
(втори вариант)
Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта.
Имате ли любовта, тогаз имате виждане.
Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
(втори вариант)
Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане.
Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов.
към втори вариант >>
Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка.
(втори вариант)
Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка.
Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
към втори вариант >>
Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно.
(втори вариант)
Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка.
Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно.
Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
към втори вариант >>
Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука.
(втори вариант)
Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно.
Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука.
Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
към втори вариант >>
Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
(втори вариант)
Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука.
Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
към втори вариант >>
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява.
(втори вариант)
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява.
Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към втори вариант >>
Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота.
(втори вариант)
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява.
Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота.
Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към втори вариант >>
Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта?
(втори вариант)
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота.
Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта?
Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към втори вариант >>
Любовта не се мери с оканици.
(втори вариант)
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта?
Любовта не се мери с оканици.
Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща. Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към втори вариант >>
Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща.
(втори вариант)
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици.
Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща.
Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към втори вариант >>
Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
(втори вариант)
Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво нещо е пълнотата на любовта? Любовта не се мери с оканици. Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща.
Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
към втори вариант >>
Силата седи в схващането.
(втори вариант)
Силата седи в схващането.
То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.
към втори вариант >>
То е контакт, непреривен контакт на любовта.
(втори вариант)
Силата седи в схващането.
То е контакт, непреривен контакт на любовта.
Не мислете, че любовта седи само в един момент. То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.
към втори вариант >>
Не мислете, че любовта седи само в един момент.
(втори вариант)
Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта.
Не мислете, че любовта седи само в един момент.
То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.
към втори вариант >>
То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.
(втори вариант)
Силата седи в схващането. То е контакт, непреривен контакт на любовта. Не мислете, че любовта седи само в един момент.
То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня.
(втори вариант)
Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня.
Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени.
към втори вариант >>
Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе.
(втори вариант)
Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня.
Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе.
Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени.
към втори вариант >>
Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени.
(втори вариант)
Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе.
Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени.
към втори вариант >>
Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят.
(втори вариант)
Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят.
Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.
към втори вариант >>
Като видиш прасето, да ти е приятно.
(втори вариант)
Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят.
Като видиш прасето, да ти е приятно.
То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.
към втори вариант >>
То сега рови, понеже не го обичаш.
(втори вариант)
Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно.
То сега рови, понеже не го обичаш.
Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.
към втори вариант >>
Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.
(втори вариант)
Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш.
Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.
към втори вариант >>
Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите.
(втори вариант)
Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите.
Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете?
към втори вариант >>
Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете?
(втори вариант)
Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите.
Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете?
към втори вариант >>
Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?
(втори вариант)
Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?
" Представете си една река. Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.
към втори вариант >>
" Представете си една река.
(втори вариант)
Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?
" Представете си една река.
Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.
към втори вариант >>
Изворът й е в планината.
(втори вариант)
Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така? " Представете си една река.
Изворът й е в планината.
Ако не беше този извор, какво струва реката? Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.
към втори вариант >>
Ако не беше този извор, какво струва реката?
(втори вариант)
Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така? " Представете си една река. Изворът й е в планината.
Ако не беше този извор, какво струва реката?
Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.
към втори вариант >>
Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.
(втори вариант)
Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така? " Представете си една река. Изворът й е в планината. Ако не беше този извор, какво струва реката?
Светиите - това са изворите, а светът - това са реките.
към втори вариант >>
Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание.
(втори вариант)
Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание.
То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.
към втори вариант >>
То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр.
(втори вариант)
Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание.
То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр.
Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.
към втори вариант >>
Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне.
(втори вариант)
Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр.
Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне.
Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне. В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.
към втори вариант >>
Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне.
(втори вариант)
Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне.
Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне.
В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.
към втори вариант >>
В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.
(втори вариант)
Човек в сегашното си проявление има обикновено съзнание. То носи всички противоречия в себе си: радости и скърби и пр. Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне. Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек да не постигне.
В момента когато направиш тази връзка, ще постигнеш каквото искаш.
към втори вариант >>
Знаете ли какво е живият хляб?
(втори вариант)
Знаете ли какво е живият хляб?
Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно.
към втори вариант >>
Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе.
(втори вариант)
Знаете ли какво е живият хляб?
Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе.
Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание.
към втори вариант >>
Той вас познава.
(втори вариант)
Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе.
Той вас познава.
И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива.
към втори вариант >>
И като го ядете, той има най-хубавият аромат.
(втори вариант)
Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава.
И като го ядете, той има най-хубавият аромат.
На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават.
към втори вариант >>
На тебе е достатъчно за цял живот един самун.
(втори вариант)
Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат.
На тебе е достатъчно за цял живот един самун.
И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
към втори вариант >>
И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно.
(втори вариант)
Знаете ли какво е живият хляб? Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун.
И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно.
Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
към втори вариант >>
Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание.
(втори вариант)
Когато имате жив хляб, никой не може да го вземе. Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно.
Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание.
Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
към втори вариант >>
Болестта, като види живия хляб, си отива.
(втори вариант)
Той вас познава. И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание.
Болестта, като види живия хляб, си отива.
Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават. Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
към втори вариант >>
Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават.
(втори вариант)
И като го ядете, той има най-хубавият аромат. На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива.
Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават.
Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
към втори вариант >>
Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
(втори вариант)
На тебе е достатъчно за цял живот един самун. И като ядете този самун, той ще бъде през целия ви живот цял, и расте постоянно. Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание. Болестта, като види живия хляб, си отива. Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават.
Няма сила, която да може да противостои на живия хляб.
към втори вариант >>
Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха".
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха".
Ако вашите идеи не се разрушат, т.е. ако изворът не тръгне, няма да се образува река.
към втори вариант >>
Ако вашите идеи не се разрушат, т.е.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха".
Ако вашите идеи не се разрушат, т.е.
ако изворът не тръгне, няма да се образува река.
към втори вариант >>
ако изворът не тръгне, няма да се образува река.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Нашите понятия се обърнаха". Ако вашите идеи не се разрушат, т.е.
ако изворът не тръгне, няма да се образува река.
към втори вариант >>
Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема?
(втори вариант)
Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема?
И като го искат, пак се радвам и го давам. Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам.
към втори вариант >>
И като го искат, пак се радвам и го давам.
(втори вариант)
Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема?
И като го искат, пак се радвам и го давам.
Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам.
към втори вариант >>
Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам.
(втори вариант)
Готов ли съм за Бога да се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам да напущам, и като дойде любовта, всичко да взема? И като го искат, пак се радвам и го давам.
Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам.
към втори вариант >>
Умират само хората на безлюбието.
(втори вариант)
Умират само хората на безлюбието.
Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес.
към втори вариант >>
Дето има любов, не умират.
(втори вариант)
Умират само хората на безлюбието.
Дето има любов, не умират.
Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес.
към втори вариант >>
Смърт има там, дето няма любовта.
(втори вариант)
Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират.
Смърт има там, дето няма любовта.
Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес.
към втори вариант >>
Това е обикновеното съзнание.
(втори вариант)
Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта.
Това е обикновеното съзнание.
В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането. То е един непрекъснат процес.
към втори вариант >>
В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането.
(втори вариант)
Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание.
В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането.
То е един непрекъснат процес.
към втори вариант >>
То е един непрекъснат процес.
(втори вариант)
Умират само хората на безлюбието. Дето има любов, не умират. Смърт има там, дето няма любовта. Това е обикновеното съзнание. В момента когато се съединиш с божественото съзнание, настава вечният живот, настава и познанието, и разбирането.
То е един непрекъснат процес.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога.
Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция.
към втори вариант >>
Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога.
Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш.
Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки.
към втори вариант >>
Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш.
Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка.
То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине.
към втори вариант >>
То е хубавото.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка.
То е хубавото.
При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят?
към втори вариант >>
При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото.
При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога.
Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво.
към втори вариант >>
Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция.
(втори вариант)
Ти казваш: „Аз имам разбиране на Бога. Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога.
Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция.
Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво.
към втори вариант >>
Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки.
(втори вариант)
Не ми трябва повече." Не, ти Бога всеки ден ще го разбираш. Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция.
Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки.
Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
към втори вариант >>
Старият свят трябва да си замине.
(втори вариант)
Защото във вечността всяка една стъпка е нова стъпка. То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки.
Старият свят трябва да си замине.
Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
към втори вариант >>
Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят?
(втори вариант)
То е хубавото. При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине.
Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят?
Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
към втори вариант >>
Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво.
(втори вариант)
При всяка твоя нова стъпка имаш една нова фаза в разбирането на Бога. Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят?
Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво.
Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
към втори вариант >>
Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво.
(втори вариант)
Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой си философ е дал хубава дефиниция. Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво.
Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво.
Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
към втори вариант >>
Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
(втори вариант)
Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво.
Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз."
към втори вариант >>
Първо силният трябва да обича.
(втори вариант)
Първо силният трябва да обича.
Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка.
към втори вариант >>
Първо той обича, а после слабият.
(втори вариант)
Първо силният трябва да обича.
Първо той обича, а после слабият.
И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка.
към втори вариант >>
И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка.
(втори вариант)
Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият.
И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка.
към втори вариант >>
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога.
(втори вариант)
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога.
И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той? " За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.
към втори вариант >>
И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?
(втори вариант)
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога.
И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?
" За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.
към втори вариант >>
" За един час ти трябва да се изгубиш.
(втори вариант)
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?
" За един час ти трябва да се изгубиш.
За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.
към втори вариант >>
2.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си.
– И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека.
Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си.
Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
към беседата >>
Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!
По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори! " – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла.
Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!
" – Така кажете, да ви разбере човек.
към беседата >>
Дойдете ли до невежеството и него пазете.
Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си.
Дойдете ли до невежеството и него пазете.
– Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
към беседата >>
" – Така кажете, да ви разбере човек.
Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори! " – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!
" – Така кажете, да ви разбере човек.
към беседата >>
– Ама празен съм, нищо нямам в главата си.
Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете.
– Ама празен съм, нищо нямам в главата си.
– За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
към беседата >>
В същото положение изпадат някои от съвременните хора.
В същото положение изпадат някои от съвременните хора.
Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество. Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори. Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
към беседата >>
– За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си.
– За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание. Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
към беседата >>
Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество.
В същото положение изпадат някои от съвременните хора.
Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество.
Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори. Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание.
Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание.
Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
към беседата >>
Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори.
В същото положение изпадат някои от съвременните хора. Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество.
Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори.
Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
към беседата >>
Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание.
Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде да се налее, ще мине и замине, без да ти даде нещо.
към беседата >>
Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
В същото положение изпадат някои от съвременните хора. Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат да покажат своето невежество. Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече да им говорите на техния език, да им кажете, че чалмата им гори.
Тогава те ще ви разберат и ще вземат мерки за избягване на нещастието, което ги очаква.
към беседата >>
Каква е разликата между човешкото и Божественото?
Каква е разликата между човешкото и Божественото?
Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност.
Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре.
към беседата >>
Човешкото всякога се намира пред невъзможности.
Каква е разликата между човешкото и Божественото?
Човешкото всякога се намира пред невъзможности.
Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява.
към беседата >>
Добре е човек да бъде оригинален, но на място.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност.
Добре е човек да бъде оригинален, но на място.
От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа.
към беседата >>
Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса.
Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности.
Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса.
Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява.
към беседата >>
От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място.
От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята.
Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
към беседата >>
Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи.
Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса.
Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи.
В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото.
към беседата >>
Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята.
Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина.
Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
към беседата >>
В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална.
Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи.
В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална.
Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош.
към беседата >>
Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина.
Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа.
И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
към беседата >>
Тук действа Божественото.
Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална.
Тук действа Божественото.
Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош.
към беседата >>
И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност. Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа.
И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре.
Как ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
към беседата >>
Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява.
Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото.
Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява.
Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър.
към беседата >>
Как ще ги обработите, това не е ваша работа.
Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре.
Как ще ги обработите, това не е ваша работа.
Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
към беседата >>
Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява.
Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява.
Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява.
Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека.
към беседата >>
Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре. Как ще ги обработите, това не е ваша работа.
Това е работа на Онзи, Който ги изпраща.
към беседата >>
Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото.
Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява.
Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото.
Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му.
към беседата >>
Дето човешкото работи, там краят е всякога лош.
В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото.
Дето човешкото работи, там краят е всякога лош.
При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг.
към беседата >>
При човешкото началото е добро, краят е лош.
Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош.
При човешкото началото е добро, краят е лош.
При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява.
към беседата >>
При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър.
Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош.
При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър.
Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае.
към беседата >>
Божественото туря тежка раница на гърба на човека.
Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър.
Божественото туря тежка раница на гърба на човека.
Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава.
към беседата >>
Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му.
Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека.
Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му.
Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи.
към беседата >>
Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг.
Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му.
Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг.
В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае.
към беседата >>
В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява.
При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг.
В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява.
Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път.
към беседата >>
Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае.
При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява.
Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае.
Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става?
към беседата >>
Който обезсърчава човека, той го и насърчава.
Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае.
Който обезсърчава човека, той го и насърчава.
Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ.
към беседата >>
Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи.
Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава.
Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи.
Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование.
към беседата >>
Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае.
Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи.
Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае.
Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения.
към беседата >>
Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път.
В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае.
Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път.
Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение.
към беседата >>
Но какво става?
Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път.
Но какво става?
От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
към беседата >>
От невиделица му иде помощ.
Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става?
От невиделица му иде помощ.
Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
към беседата >>
Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование.
Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ.
Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование.
Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
към беседата >>
Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения.
Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование.
Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения.
Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
към беседата >>
Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение.
Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения.
Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение.
Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
към беседата >>
Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение.
Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.
към беседата >>
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си?
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си?
Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено.
към беседата >>
Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее.
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си?
Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее.
Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност.
към беседата >>
Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите.
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее.
Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите.
Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика.
към беседата >>
Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос.
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите.
Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос.
Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си.
към беседата >>
Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже.
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос.
Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже.
Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си.
към беседата >>
Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено.
Какво значи човек да даде първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже.
Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено.
Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас.
към беседата >>
Този овчар има дълга житейска опитност.
Това значи да спре вниманието си върху най-малките величини, в които Бог живее. Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено.
Този овчар има дълга житейска опитност.
Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото.
към беседата >>
Той е подобен на извор, който постоянно блика.
Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите. Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност.
Той е подобен на извор, който постоянно блика.
Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте.
към беседата >>
Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си.
Обаче, ако някой овчар помоли този учен да се спре при него и да му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа, да държи реферат върху важен, научен въпрос. Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика.
Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си.
Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
към беседата >>
Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си.
Този учен не подозира, че ако се спре да поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже. Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си.
Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си.
Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
към беседата >>
Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас.
Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен човек е Божествено. Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си.
Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас.
Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото.
Този овчар има дълга житейска опитност. Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас.
Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото.
Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте. В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
към беседата >>
Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте.
Той е подобен на извор, който постоянно блика. Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото.
Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте.
В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
към беседата >>
В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя си. Всички овчари не са извори, но вие трябва да познаете добрия овчар, който носи Божественото в себе си. Един е този овчар, но вие трябва да го познаете между многото и да се отзовете на желанието му да поговори с вас. Като знаете това, бъдете всякога готови да се спирате пред Божественото. Щом ви покани да се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте.
В каквато външна форма да ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си.
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си.
към беседата >>
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си.
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице.
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре.
към беседата >>
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице.
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно.
Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания.
към беседата >>
Княгинята била работна, спретната, но много нервна.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно.
Княгинята била работна, спретната, но много нервна.
За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал.
към беседата >>
За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна.
За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой.
Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства.
към беседата >>
Не се минавало ден да не бие слугите си.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой.
Не се минавало ден да не бие слугите си.
Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита.
към беседата >>
Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре.
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице. Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си.
Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре.
Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода.
към беседата >>
Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания.
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре.
Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания.
От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
към беседата >>
От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал.
Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания.
От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал.
Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката.
към беседата >>
Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства.
За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите си, тя прибягвала до бой. Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал.
Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства.
Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек.
към беседата >>
Мъжът й знаел това и решил да я възпита.
Не се минавало ден да не бие слугите си. Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства.
Мъжът й знаел това и решил да я възпита.
Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред.
към беседата >>
Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода.
Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата си добре. Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита.
Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода.
Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна.
към беседата >>
Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
Князът я изслушвал без да каже дума по нейните оплаквания. От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода.
Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите.
към беседата >>
Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката.
От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал. Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката.
Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината.
към беседата >>
Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек.
Княгинята имала обичай да излиза вечер на разходка в градината, да си почива от дневната работа и безпокойства. Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката.
Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек.
Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината. Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
към беседата >>
Това се случвало няколко вечери наред.
Мъжът й знаел това и решил да я възпита. Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек.
Това се случвало няколко вечери наред.
Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината. Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
към беседата >>
Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна.
Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за да я залива с вода. Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред.
Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна.
Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината. Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
към беседата >>
Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите.
Той носел със себе си кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата. Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна.
Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите.
Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината. Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
към беседата >>
Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината.
Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите.
Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината.
Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
към беседата >>
Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия човек. Това се случвало няколко вечери наред. Княгинята се връщала от разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мъжа си той й казвал: "Помисли малко, да не би някой от слугите да е подкупил непознатия, да ти отмъсти вместо тях." Тя започнала да мисли по това и решила в себе си да измени отношенията си към слугите. Щом престанала да ги бие, непознатият изчезнал от градината.
Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
към беседата >>
Често хората страдат от много желания.
Често хората страдат от много желания.
Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее.
към беседата >>
Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави.
Често хората страдат от много желания.
Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави.
Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани.
към беседата >>
Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече.
Често хората страдат от много желания. Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави.
Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече.
Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента.
към беседата >>
Той има брашно, но вода няма на разположение.
Често хората страдат от много желания. Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече.
Той има брашно, но вода няма на разположение.
Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Често хората страдат от много желания. Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение.
Какво трябва да направи?
Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно.
към беседата >>
Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее.
Често хората страдат от много желания. Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи?
Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее.
Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето".
към беседата >>
Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани.
Като не могат да ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави. Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее.
Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани.
Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента.
към беседата >>
Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента.
Многото желания на човека представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече. Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани.
Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента.
Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията.
към беседата >>
Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента.
Той има брашно, но вода няма на разположение. Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента.
Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента.
Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб.
към беседата >>
Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно.
Какво трябва да направи? Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента.
Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота.
към беседата >>
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето".
Ако изнесе брашното навън, вятърът ще го отвее. Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето".
Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете.
към беседата >>
Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента.
Докато не намери вода, която да спои частиците на брашното, да го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето".
Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента.
Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб.
към беседата >>
Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията.
Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъл, нужни са два елемента. Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента.
Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията.
– Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб. За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
към беседата >>
– Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб.
Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента. Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията.
– Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб.
Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб. За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
към беседата >>
Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота.
Искате ли да омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб.
Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота.
Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб. За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
към беседата >>
Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота.
Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете.
За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб. За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
към беседата >>
За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб.
Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат да се реализират, да се превърнат в хляб, ако има поне два елемента. Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете.
За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб.
За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
към беседата >>
За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
Като се говори за хляб, мнозина имат пред вид физическия хляб и считат, че това е работа на фурнаджията. – Не, всеки човек трябва да знае да меси хляб. Ако може сам да си прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота. Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете. За да дойде до идеята за живия хляб, човек трябва да започне от физическия хляб.
За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
към беседата >>
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра.
Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята.
към беседата >>
Няма защо да се говори на хората за вяра.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра.
Няма защо да се говори на хората за вяра.
Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб.
към беседата >>
Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра. Няма защо да се говори на хората за вяра.
Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб.
Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите.
към беседата >>
Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра. Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб.
Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото.
– Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите.
към беседата >>
– Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята?
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра. Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото.
– Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята?
– Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб.
към беседата >>
– Слугинята.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра. Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята?
– Слугинята.
Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята.
към беседата >>
Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб.
Няма защо да се говори на хората за вяра. Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята.
Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб.
Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо?
към беседата >>
Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите.
Всъщност, няма човек в света, който да не вярва, както няма човек, който да не може да си меси хляб. Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб.
Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите.
Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение.
към беседата >>
Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите.
Вярата е храна за душата, както хлябът – за тялото. – Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите.
Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите.
Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си.
към беседата >>
Той само ги омесва и прави от тях хляб.
– Кой може да омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята? – Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите.
Той само ги омесва и прави от тях хляб.
Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си?
към беседата >>
Недоволството на човека се предизвиква от слугинята.
– Слугинята. Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб.
Недоволството на човека се предизвиква от слугинята.
– Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват.
към беседата >>
– Защо?
Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб. Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята.
– Защо?
– Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги.
към беседата >>
– Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение.
Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите. Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо?
– Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение.
Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини.
към беседата >>
Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си.
Слугинята пък представя човека, който може да се реализира идеите. Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение.
Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си.
Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог.
към беседата >>
Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си?
Той само ги омесва и прави от тях хляб. Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си.
Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си?
По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света.
към беседата >>
По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват.
Недоволството на човека се предизвиква от слугинята. – Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си?
По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват.
Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята.
към беседата >>
Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги.
– Защо? – Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват.
Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги.
В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него.
към беседата >>
В миналото господарите са били все слуги и слугини.
– Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги.
В миналото господарите са били все слуги и слугини.
Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар.
към беседата >>
Единственият господар в света е Бог.
Щом не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна от положението си. Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини.
Единственият господар в света е Бог.
Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?
към беседата >>
Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света.
Защо трябва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог.
Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света.
Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша? " – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
към беседата >>
Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята.
По-добри слуга и слугиня от самия човек не съществуват. Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света.
Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята.
Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша? " – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
към беседата >>
Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него.
Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята.
Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него.
Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша? " – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
към беседата >>
Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар.
В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него.
Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар.
Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша? " – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
към беседата >>
Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?
Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар.
Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?
" – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
към беседата >>
" – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче, невъзможно е господар да заповядва на господар. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?
" – Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение.
към беседата >>
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си.
И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят.
към беседата >>
И Христос дойде да служи.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си.
И Христос дойде да служи.
Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат.
към беседата >>
Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа".
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи.
Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа".
Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания?
към беседата >>
Той разбираше своето предназначение.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа".
Той разбираше своето предназначение.
Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?
към беседата >>
Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение.
Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа.
Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата?
към беседата >>
Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа.
Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят.
Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.
към беседата >>
Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат.
И Христос дойде да служи. Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят.
Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат.
Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив.
към беседата >>
Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания?
Той казва: "Не дойдох да ми служат, но да послужа". Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат.
Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания?
Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен.
към беседата >>
Все аз ли трябва да страдам?
Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания?
Все аз ли трябва да страдам?
" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.
към беседата >>
" – Кой друг ще страда, ако не слугата?
Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам?
" – Кой друг ще страда, ако не слугата?
Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар.
към беседата >>
Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.
Христос знаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата?
Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.
Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов.
към беседата >>
Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив.
Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.
Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив.
Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!
към беседата >>
Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен.
Когото срещнете, ще чуете да казва: "Все на мен ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив.
Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен.
Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля! " Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо.
към беседата >>
Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.
Все аз ли трябва да страдам? " – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен.
Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.
Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля! " Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
към беседата >>
Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар.
" – Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.
Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля! " Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов.
Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов.
Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля! " Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
към беседата >>
Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!
Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов.
Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!
" Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
към беседата >>
" Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо.
Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля!
" Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо.
Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
към беседата >>
Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: "Да бъде Твоята воля! " Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо.
Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
към беседата >>
Защо хората не успяват в живота си?
Защо хората не успяват в живота си?
– Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода.
към беседата >>
– Защото слугите измъчват господарите си.
Защо хората не успяват в живота си?
– Защото слугите измъчват господарите си.
Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода.
към беседата >>
Низшето измъчва висшето в човека.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си.
Низшето измъчва висшето в човека.
Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията?
към беседата >>
Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека.
Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания.
Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога.
към беседата >>
Какво прави тогава Божественото?
Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания.
Какво прави тогава Божественото?
То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов.
към беседата >>
То полива човека с кофа студена вода.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото?
То полива човека с кофа студена вода.
Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба.
към беседата >>
Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода.
– Защото слугите измъчват господарите си. Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода.
Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода.
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите.
към беседата >>
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията?
Низшето измъчва висшето в човека. Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода.
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията?
Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание.
към беседата >>
Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога.
Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията?
Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога.
Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи.
към беседата >>
Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов.
Какво прави тогава Божественото? То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога.
Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов.
Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
към беседата >>
Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба.
То полива човека с кофа студена вода. Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов.
Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба.
Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си.
към беседата >>
Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите.
Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода. Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба.
Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите.
Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син.
към беседата >>
Думата "служене" е свещено звание.
Какво трябва да направи човек, за да се освободи от страданията? Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите.
Думата "служене" е свещено звание.
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син.
към беседата >>
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи.
Той трябва да изпълни своето велико предназначение – да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание.
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи.
Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители.
към беседата >>
Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов. Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи.
Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно.
към беседата >>
Само синът знае, как трябва да служи на баща си.
Хората се страхуват от думата "слуга”, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
Само синът знае, как трябва да служи на баща си.
Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето.
към беседата >>
Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син.
Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си.
Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син.
Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето.
към беседата >>
Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син.
Думата "служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син.
Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син.
И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи.
към беседата >>
И ангелите са Божии служители.
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син.
И ангелите са Божии служители.
Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга.
към беседата >>
Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно.
Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители.
Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно.
На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си.
към беседата >>
На земята е така, но не и на небето.
Само синът знае, как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно.
На земята е така, но не и на небето.
Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.
към беседата >>
Презрените неща на земята са почтени на небето.
Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето.
Презрените неща на земята са почтени на небето.
Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.
към беседата >>
Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи.
Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето.
Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи.
За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.
към беседата >>
За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга.
И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи.
За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга.
Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.
към беседата >>
Само в служенето човек познава себе си.
Ще кажете, че на земята званието "слуга" е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга.
Само в служенето човек познава себе си.
Истинският живот се изразява в служене.
към беседата >>
Истинският живот се изразява в служене.
На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко, човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си.
Истинският живот се изразява в служене.
към беседата >>
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов.
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов.
– Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат.
към беседата >>
– Защо животът няма смисъл?
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов.
– Защо животът няма смисъл?
– Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча.
към беседата >>
– Защото още не си станал слуга.
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл?
– Защото още не си станал слуга.
– Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал.
към беседата >>
– Много страдам!
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга.
– Много страдам!
– Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят.
към беседата >>
– Господар си още.
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам!
– Господар си още.
– Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии.
към беседата >>
– Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат.
Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. – Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още.
– Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат.
– Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така?
към беседата >>
– Не мога да уча.
– Защо животът няма смисъл? – Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат.
– Не мога да уча.
– Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си.
към беседата >>
– Слуга не си станал.
– Защото още не си станал слуга. – Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча.
– Слуга не си станал.
Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга.
към беседата >>
Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят.
– Много страдам! – Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал.
Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят.
В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии.
– Господар си още. – Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят.
В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии.
– Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни.
към беседата >>
– Кога е така?
– Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. – Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии.
– Кога е така?
– Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят.
към беседата >>
– Когато слугата има разположението на господаря си.
– Не мога да уча. – Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така?
– Когато слугата има разположението на господаря си.
На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи.
към беседата >>
На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга.
– Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си.
На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга.
Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори.
към беседата >>
Този слуга живее в Божественото съзнание.
Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга.
Този слуга живее в Божественото съзнание.
За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив.
към беседата >>
За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни.
В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии. – Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание.
За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни.
За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!
към беседата >>
За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят.
– Кога е така? – Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни.
За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят.
Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ! " Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!
към беседата >>
Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи.
– Когато слугата има разположението на господаря си. На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят.
Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи.
Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ! " Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ! " Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието.
към беседата >>
Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори.
На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга. Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи.
Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори.
Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ! " Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ! " Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
към беседата >>
Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив.
Този слуга живее в Божественото съзнание. За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори.
Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив.
И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ! " Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ! " Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
към беседата >>
И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!
За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните си остават камъни. За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив.
И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!
" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ! " Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
към беседата >>
" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!
За съзнателните хора тия камъни са велики духове, които спят. Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ!
" Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!
" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието. Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
към беседата >>
" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието.
Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи. Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ! " Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ!
" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието.
Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
към беседата >>
Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
Престане ли човек отвън да говори, отвътре ще проговори. Да бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи да познаваш Бога като благост, да Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив. И тогава при какъвто господар да попаднеш, няма да се страхуваш, но ще казваш в себе си: "Благ е Господ! " Разболееш ли се кажи: "Благ е Господ! " Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието.
Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате.
Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги.
към беседата >>
Ще Го познаете, само ако Му служите.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате.
Ще Го познаете, само ако Му служите.
При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит.
към беседата >>
При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите.
При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда.
Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов.
към беседата >>
Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда.
Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги.
Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си.
към беседата >>
Какво правят господарите с такива слуги?
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги.
Какво правят господарите с такива слуги?
– Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит.
към беседата >>
– Бият ги.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги?
– Бият ги.
Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не е бит.
Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги.
Няма човек в света, който да не е бит.
За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има.
към беседата >>
За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов.
При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит.
За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов.
Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има.
към беседата >>
Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си.
Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата си, както правят всички несъзнателни слуги. Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов.
Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си.
Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит. Дето е любовта, там бой не може да има.
към беседата >>
Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит.
Какво правят господарите с такива слуги? – Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си.
Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит.
Дето е любовта, там бой не може да има.
към беседата >>
Дето е любовта, там бой не може да има.
– Бият ги. Няма човек в света, който да не е бит. За да не го бият, той трябва да обича господаря си и да му служи от любов. Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете си и много мъже – от жените си. Жена, която обича мъжа си, не може да бъде бита.. Мъж, който обича жена си, не може да бъде бит.
Дето е любовта, там бой не може да има.
към беседата >>
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка.
Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
към беседата >>
Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка.
Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само.
Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
към беседата >>
Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само.
Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си.
Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
към беседата >>
Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си.
Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си.
Всеки ден тя казвала различни думи. Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
към беседата >>
Всеки ден тя казвала различни думи.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си.
Всеки ден тя казвала различни думи.
Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
към беседата >>
Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичал, той пазарил десет слугини да й слугуват, а тя да им заповядва само. Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугините си и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи да посрещнат господаря си. Всеки ден тя казвала различни думи.
Последна тя го прегръщала, целувала и му казвала няколко благи думи.
към беседата >>
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота.
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота.
Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам! " Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие.
към беседата >>
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже.
Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие.
към беседата >>
Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря?
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота.
Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря?
Това не позволявам! " Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена.
към беседата >>
Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже.
Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия.
Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише.
към беседата >>
Това не позволявам!
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря?
Това не позволявам!
" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват.
към беседата >>
Например на неразорано поле жито не може да се сее.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия.
Например на неразорано поле жито не може да се сее.
В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише. Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
към беседата >>
" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня".
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам!
" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня".
Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето.
към беседата >>
В празна саксия цвете не може да се сади.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее.
В празна саксия цвете не може да се сади.
На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише. Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
към беседата >>
Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята.
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам! " Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня".
Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята.
Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота.
към беседата >>
На цигулка без струни не може да се свири.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади.
На цигулка без струни не може да се свири.
От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише. Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
към беседата >>
Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие.
За мнозина този пример е странен, неприложим в живота. Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам! " Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята.
Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие.
После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
към беседата >>
От празно шише вода не може да се пие.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири.
От празно шише вода не може да се пие.
Поет без перо не може да пише. Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
към беседата >>
После ще се яви господарката, неговата възлюбена.
Всяка жена би казала: "Как е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това не позволявам! " Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие.
После ще се яви господарката, неговата възлюбена.
Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
към беседата >>
Поет без перо не може да пише.
Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия. Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие.
Поет без перо не може да пише.
Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
към беседата >>
Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват.
Това не позволявам! " Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена.
Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват.
Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
към беседата >>
Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
Например на неразорано поле жито не може да се сее. В празна саксия цвете не може да се сади. На цигулка без струни не може да се свири. От празно шише вода не може да се пие. Поет без перо не може да пише.
Без очи човек не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
към беседата >>
Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето.
" Така ще каже всяка жена, която не разбира дълбокия смисъл на думата "слуга или слугиня". Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват.
Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето.
Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота. Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
към беседата >>
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу.
– Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога.
към беседата >>
Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота.
Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята. Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето.
Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота.
Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
към беседата >>
– Кой ги държи във въздуха?
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу.
– Кой ги държи във въздуха?
– Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл.
към беседата >>
Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
Следователно дъщерята трябва да посрещне баща си, да му целуне ръка, да го въведе вътре и да му предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват. Висшето ще простре ръцете си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлябът, доброто в живота.
Разберете ли отношенията помежду си като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си.
към беседата >>
– Една особена сила.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу. – Кой ги държи във въздуха?
– Една особена сила.
Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна.
към беседата >>
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите.
Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е.
към беседата >>
Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу. – Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила.
Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила.
Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна.
към беседата >>
Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите.
Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре.
Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина.
към беседата >>
Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу. – Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила.
Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина.
Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща.
към беседата >>
Това са умът и сърцето.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре.
Това са умът и сърцето.
Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен.
към беседата >>
Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без да падат долу. – Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина.
Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога.
Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна.
към беседата >>
Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето.
Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята.
Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината.
към беседата >>
Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл.
– Кой ги държи във въздуха? – Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога.
Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл.
Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята.
Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи.
Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна.
– Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл.
Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна.
Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае.
към беседата >>
Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е.
Като ученици вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи.
Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е.
да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината.
към беседата >>
Тя е всесилна, защото е всеразумна.
Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна.
Тя е всесилна, защото е всеразумна.
Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ.
към беседата >>
да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина.
Две пособия са дадени на човека, за да изпълни службата си добре. Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е.
да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина.
Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си.
към беседата >>
Тя е всеразумна, защото е вселюбеща.
Сам по себе си въздухът не може да задържи водните капчици на тази височина. Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна.
Тя е всеразумна, защото е вселюбеща.
Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява.
към беседата >>
Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен.
Това са умът и сърцето. Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина.
Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен.
Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека".
към беседата >>
Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна.
Следователно невъзможното за човека е възможно за Бога. Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща.
Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна.
За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх.
към беседата >>
Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината.
Те са най-добрите пособия, с които човек може да изпълни предназначението си на земята. Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен.
Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината.
На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си.
към беседата >>
За тази сила няма нещо невъзможно.
Макар човек да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна.
За тази сила няма нещо невъзможно.
Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава.
към беседата >>
На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината.
Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината.
На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината.
С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него.
към беседата >>
Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае.
Дръжте в ума си мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно.
Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае.
Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл.
към беседата >>
С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината.
Да бъдеш Син Божи, това значи да бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е. да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината.
С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината.
Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината.
към беседата >>
Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ.
Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае.
Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ.
Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл. Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
към беседата >>
Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си.
да бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина. Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината.
Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си.
Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
към беседата >>
Това не значи, че човек не трябва да се проявява.
Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ.
Това не значи, че човек не трябва да се проявява.
Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл. Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
към беседата >>
Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека".
Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен. Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си.
Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека".
И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
към беседата >>
Той трябва да се проявява, но без страх.
Като вселюбеща тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява.
Той трябва да се проявява, но без страх.
Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл. Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
към беседата >>
И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си.
Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината. На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека".
И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си.
В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
към беседата >>
Който се страхува, той скоро осиромашава.
За тази сила няма нещо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх.
Който се страхува, той скоро осиромашава.
Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл. Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
към беседата >>
В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него.
На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината. С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си.
В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него.
Любовта посещава само човека на истината. Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
към беседата >>
Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл.
Тя може да пресъздаде и преустрои света както пожелае. Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава.
Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл.
Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
към беседата >>
Любовта посещава само човека на истината.
С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината. Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него.
Любовта посещава само човека на истината.
Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
към беседата >>
Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
Човек, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ. Това не значи, че човек не трябва да се проявява. Той трябва да се проявява, но без страх. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животът изгубва своята красота и смисъл.
Човек трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
към беседата >>
Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в себе си; любящ е онзи, който носи истината в себе си. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека". И човек може да обича само онзи, който носи истината в себе си. В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него. Любовта посещава само човека на истината.
Убеди ли се, че истината отсъства от него, тя го напуща.
към беседата >>
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони.
Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща.
към беседата >>
Любовта не обръща внимание на външността на човека.
Любовта не обръща внимание на външността на човека.
Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали.
към беседата >>
Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони.
Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос.
За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея?
към беседата >>
Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си.
Любовта не обръща внимание на външността на човека.
Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си.
Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек.
към беседата >>
За природата това е необходимо.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос.
За природата това е необходимо.
Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел.
към беседата >>
Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното.
Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си.
Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното.
Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
към беседата >>
Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо.
Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони.
Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме?
към беседата >>
Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре.
Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното.
Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре.
Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
към беседата >>
Тя е единствения приятел и учител на човека.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони.
Тя е единствения приятел и учител на човека.
Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение.
към беседата >>
Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него.
Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре.
Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него.
Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
към беседата >>
Тя е негова майка, негов баща.
Сега, дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата с всичките и разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека.
Тя е негова майка, негов баща.
Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг.
към беседата >>
Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали.
Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него.
Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали.
Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
към беседата >>
Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея?
Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща.
Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея?
Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват.
към беседата >>
Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек.
Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали.
Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек.
Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
към беседата >>
Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел.
За природата това е необходимо. Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея?
Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел.
– Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае.
към беседата >>
Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек.
Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н.
към беседата >>
– Ама защо страдаме?
Като знаете това пазете се да не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони. Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел.
– Ама защо страдаме?
– Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар.
към беседата >>
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел!
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел!
И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее.
към беседата >>
– Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение.
Тя е единствения приятел и учител на човека. Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме?
– Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение.
Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена.
към беседата >>
И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек.
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел!
И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек.
Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие.
към беседата >>
Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг.
Тя е негова майка, негов баща. Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение.
Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг.
Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека.
към беседата >>
Този ден за човека е наречен "ден на любовта".
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек.
Този ден за човека е наречен "ден на любовта".
През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко.
към беседата >>
Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват.
Трябва ли тогава да се стълкновявате с нея? Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг.
Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват.
Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга.
към беседата >>
През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло.
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта".
През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло.
Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!
към беседата >>
Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае.
Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия си приятел. – Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват.
Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае.
На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат.
към беседата >>
Идея има този човек.
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло.
Идея има този човек.
Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене! " За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
към беседата >>
На тази раница той е господар.
– Ама защо страдаме? – Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае.
На тази раница той е господар.
Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас.
към беседата >>
Той знае, защо живее.
Велико нещо е за човека да бъде посетен от някой ангел! И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек.
Той знае, защо живее.
Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене! " За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
към беседата >>
Обаче раница, сложена от природата, е свещена.
– Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар.
Обаче раница, сложена от природата, е свещена.
Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили.
към беседата >>
Животът му е пълен с радост и веселие.
И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой човек. Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее.
Животът му е пълен с радост и веселие.
Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене! " За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
към беседата >>
Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека.
Ако сами си ги причинявате, въпросът е друг. Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена.
Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека.
По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа.
към беседата >>
Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко.
Този ден за човека е наречен "ден на любовта". През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие.
Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко.
За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене! " За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
към беседата >>
По отношение на тази раница човек е слуга.
Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва да се избягват. Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека.
По отношение на тази раница човек е слуга.
Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен?
към беседата >>
За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!
През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло. Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко.
За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!
" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
към беседата >>
Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат.
Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга.
Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат.
Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа.
към беседата >>
" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
Идея има този човек. Той знае, защо живее. Животът му е пълен с радост и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволен от всичко. За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия си Дух от мене!
" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
към беседата >>
Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас.
На тази раница той е господар. Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат.
Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас.
Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден?
към беседата >>
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители.
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители.
Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си.
към беседата >>
Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили.
Обаче раница, сложена от природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас.
Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили.
Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа.
към беседата >>
Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума.
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители.
Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума.
Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел?
към беседата >>
Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа.
Тя не може да се сваля и туря по желанието на човека. По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили.
Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа.
– Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат?
към беседата >>
Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите.
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума.
Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите.
Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори.
към беседата >>
– Защо съм болен?
По отношение на тази раница човек е слуга. Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа.
– Защо съм болен?
– Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа.
към беседата >>
Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство.
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите.
Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство.
Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
към беседата >>
– Това е Божия работа.
Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат. Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен?
– Това е Божия работа.
– Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа?
към беседата >>
Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства.
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство.
Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства.
Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
към беседата >>
– Защо съм беден?
Колкото да се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас. Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа.
– Защо съм беден?
– Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа.
към беседата >>
Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си.
И тъй, искате ли да придобиете любовта, да живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства.
Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си.
Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
към беседата >>
– Това е Божия работа.
Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблечете с чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете какво сте научили. Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден?
– Това е Божия работа.
– Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място.
към беседата >>
Как ще посрещнете този ангел?
Малко нещо се иска от човека, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума. Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си.
Как ще посрещнете този ангел?
Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
към беседата >>
– Защо съм богат?
Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но си кажете: – Това е Божия работа. – Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа.
– Защо съм богат?
– Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място.
към беседата >>
Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори.
Не е нужно много да се говори на човека, за да го задоволите. Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел?
Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори.
Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
към беседата >>
– Това е Божия работа.
– Защо съм болен? – Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат?
– Това е Божия работа.
– Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека.
към беседата >>
Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
Понякога сто сладки думи не струват колкото една сладка дума, един чист поглед или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства. Днес всички хора се стремят към това именно, да ги посети един ангел, да им остави нещо светло и възвишено от себе си. Как ще посрещнете този ангел? Преди всичко вие трябва да разбирате неговия език, да разбирате, какво ще ви говори.
Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на някакво противоречие.
към беседата >>
– Защо съм невежа?
– Това е Божия работа. – Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа.
– Защо съм невежа?
– И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека.
към беседата >>
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре.
По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори! " – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла.
към беседата >>
– И това е Божия работа.
– Защо съм беден? – Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа?
– И това е Божия работа.
Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си.
към беседата >>
По едно време чалмата на агата се запалила.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре.
По едно време чалмата на агата се запалила.
Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори! " – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!
към беседата >>
Ако всичко това е от Бога, то е на място.
– Това е Божия работа. – Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа.
Ако всичко това е от Бога, то е на място.
Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете.
към беседата >>
Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила.
Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това.
После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори! " – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори! " – Така кажете, да ви разбере човек.
към беседата >>
Ако е от хората, не е на място.
– Защо съм богат? – Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място.
Ако е от хората, не е на място.
Има знание и невежество, които се причиняват от човека. Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си.
към беседата >>
После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори!
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това.
После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори!
" – И това зная. Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори! " – Така кажете, да ви разбере човек.
към беседата >>
Има знание и невежество, които се причиняват от човека.
– Това е Божия работа. – Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място.
Има знание и невежество, които се причиняват от човека.
Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека. Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода.
към беседата >>
" – И това зная.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори!
" – И това зная.
Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла. Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори! " – Така кажете, да ви разбере човек.
към беседата >>
Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека.
– Защо съм невежа? – И това е Божия работа. Ако всичко това е от Бога, то е на място. Ако е от хората, не е на място. Има знание и невежество, които се причиняват от човека.
Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на човека.
Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в себе си. Дойдете ли до невежеството и него пазете. – Ама празен съм, нищо нямам в главата си. – За предпочитане стомната ти временно да бъде празна, но чиста, отколкото да бъде пълна с нечиста, мътна вода. Ще дойде ден, когато твоята празна стомна ще се напълни с Божествено съдържание.
към беседата >>
Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни, да не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Един от селяните забелязал това и му извикал на български: "Ага ефенди, чалмата ти гори." – Зная това. После пак му казал: "Агачо ефенди, чалмата ти гори! " – И това зная.
Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горяла.
Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори! " – Така кажете, да ви разбере човек.
към беседата >>
3.
Специфичната светлина и топлина
,
МОК
, Мусала, 12.7.1929г.,
Кога се доспива на човека?
Кога се доспива на човека?
– Когато се занимава с обикновени мисли. Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност. Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка.
към беседата >>
– Когато се занимава с обикновени мисли.
Кога се доспива на човека?
– Когато се занимава с обикновени мисли.
Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност. Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка. Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
към беседата >>
Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива.
Кога се доспива на човека? – Когато се занимава с обикновени мисли.
Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива.
Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност. Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка. Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
към беседата >>
Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива.
Кога се доспива на човека? – Когато се занимава с обикновени мисли. Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива.
Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива.
Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност. Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка. Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
към беседата >>
Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност.
Кога се доспива на човека? – Когато се занимава с обикновени мисли. Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива.
Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност.
Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка. Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
към беседата >>
Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка.
Кога се доспива на човека? – Когато се занимава с обикновени мисли. Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност.
Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка.
Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
към беседата >>
Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
– Когато се занимава с обикновени мисли. Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновените мисли подтикват човешкия ум към дейност. Изобщо, неблагоприятните условия подтикват човешкия ум към работа, а благоприятните – към почивка.
Почивката е добро нещо за тялото, но не и за ума.
към беседата >>
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга.
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга.
Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие. Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи.
към беседата >>
Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие.
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга.
Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие.
Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде.
към беседата >>
Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си.
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга. Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие.
Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си.
Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания.
към беседата >>
Има нещо приятно и в ситостта, и в глада.
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга. Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие. Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си.
Има нещо приятно и в ситостта, и в глада.
За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение.
към беседата >>
За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен.
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга. Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие. Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада.
За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен.
Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи.
към беседата >>
Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи.
Сегашните хора се стремят повече към охолен живот, към почивка, но и това им дотяга. Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие. Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен.
Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи.
той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек?
към беседата >>
той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде.
Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие. Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи.
той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде.
След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив.
към беседата >>
След това в него се зараждат други желания.
Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин да задоволят глада си. Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде.
След това в него се зараждат други желания.
Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае.
към беседата >>
Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение.
Има нещо приятно и в ситостта, и в глада. За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания.
Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение.
Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв.
към беседата >>
Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи.
За да не се изгуби приятността, човек не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен. Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение.
Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи.
Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си.
към беседата >>
Как мислите, щастлив ли е този човек?
Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи.
Как мислите, щастлив ли е този човек?
Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива.
към беседата >>
Не е щастлив.
той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек?
Не е щастлив.
Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват.
към беседата >>
Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае.
След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив.
Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае.
Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват. Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия.
към беседата >>
Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв.
Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае.
Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв.
Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват. Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
към беседата >>
Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си.
Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв.
Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си.
На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват. Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
към беседата >>
На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива.
Как мислите, щастлив ли е този човек? Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си.
На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива.
Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват. Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
към беседата >>
Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват.
Не е щастлив. Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива.
Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват.
Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
към беседата >>
Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия.
Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват.
Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия.
На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
към беседата >>
На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества да растат, да се развиват и усъвършенстват. Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия.
На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
към беседата >>
Кой е ученик?
Кой е ученик?
– Който учи. Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота.
към беседата >>
– Който учи.
Кой е ученик?
– Който учи.
Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е.
към беседата >>
Да учиш, това още не значи, че си ученик.
Кой е ученик? – Който учи.
Да учиш, това още не значи, че си ученик.
Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си.
към беседата >>
Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете.
Кой е ученик? – Който учи. Да учиш, това още не значи, че си ученик.
Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете.
Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава.
към беседата >>
Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг.
Кой е ученик? – Който учи. Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете.
Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг.
Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши.
към беседата >>
Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота.
Кой е ученик? – Който учи. Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг.
Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота.
Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия.
към беседата >>
Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е.
– Който учи. Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота.
Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е.
лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота.
към беседата >>
лесно решава мъчнотиите и затрудненията си.
Да учиш, това още не значи, че си ученик. Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е.
лесно решава мъчнотиите и затрудненията си.
Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
към беседата >>
Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава.
Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете. Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си.
Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава.
Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
към беседата >>
Няма работа, която той не може да свърши.
Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг. Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава.
Няма работа, която той не може да свърши.
Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
към беседата >>
Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия.
Изпитите подразбират мъчнотии и затруднения в живота. Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши.
Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия.
Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
към беседата >>
Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота.
Ученикът всякога свършва добре изпитите си, т.е. лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия.
Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота.
В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
към беседата >>
В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота.
В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
към беседата >>
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва?
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва?
– Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения.
към беседата >>
– Малката, тясна и плитка река.
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва?
– Малката, тясна и плитка река.
Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев.
към беседата >>
Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти.
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва? – Малката, тясна и плитка река.
Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти.
Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката.
към беседата >>
Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва?
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва? – Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти.
Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва?
– Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават.
към беседата >>
– Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е.
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва? – Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва?
– Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е.
през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено.
към беседата >>
през ограничения.
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва? – Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е.
през ограничения.
Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава.
към беседата >>
Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев.
– Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения.
Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев.
Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи.
към беседата >>
Само част от нея може да прекарате, но не всичката.
Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев.
Само част от нея може да прекарате, но не всичката.
Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен.
към беседата >>
Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават.
Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката.
Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават.
Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава.
към беседата >>
Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено.
– Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е. през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават.
Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено.
Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава.
към беседата >>
Великите неща никой не ги ограничава.
през ограничения. Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено.
Великите неща никой не ги ограничава.
В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му.
към беседата >>
В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи.
Голямата река, обаче, не може да се прекара през цев. Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава.
В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи.
Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
към беседата >>
Той е неограничен, свободен.
Само част от нея може да прекарате, но не всичката. Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи.
Той е неограничен, свободен.
Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно.
към беседата >>
Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава.
Оттук можем да извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат да се ограничат, да се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават. Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен.
Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава.
Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му.
към беседата >>
Докато греши, човек всякога се ограничава.
Всяко нещо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава.
Докато греши, човек всякога се ограничава.
Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека.
към беседата >>
Престане ли да греши, престават и ограниченията му.
Великите неща никой не ги ограничава. В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава.
Престане ли да греши, престават и ограниченията му.
За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам.
към беседата >>
За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му.
За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
– И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне.
към беседата >>
– И това е възможно.
Той е неограничен, свободен. Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
– И това е възможно.
Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел.
към беседата >>
Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му.
Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава. Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно.
Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му.
Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел. Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви.
към беседата >>
Три причини има за отнемане светлината на човека.
Докато греши, човек всякога се ограничава. Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му.
Три причини има за отнемане светлината на човека.
Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел. Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви. Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
към беседата >>
Те са вятърът, окръжаващите и той сам.
Престане ли да греши, престават и ограниченията му. За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека.
Те са вятърът, окръжаващите и той сам.
Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел. Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви. Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
към беседата >>
Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне.
За оправдание на погрешките си, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки. – И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам.
Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне.
Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел. Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви. Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
към беседата >>
Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел.
– И това е възможно. Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне.
Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел.
Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви. Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
към беседата >>
Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви.
Въпросът е, обаче, кой отнел светлината му. Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел.
Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви.
Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
към беседата >>
Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
Три причини има за отнемане светлината на човека. Те са вятърът, окръжаващите и той сам. Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината да влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне. Когато окръжаващите затварят капаците на прозорците ви, и те имат някаква цел. Когато вие затваряте капаците на прозорците си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне светлината в къщата ви.
Всеки сам трябва да си отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли да затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
към беседата >>
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата.
Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас.
към беседата >>
Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата.
Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата.
Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб.
към беседата >>
Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата. Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата.
Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.
Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас.
към беседата >>
Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата. Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.
Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас.
По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение.
към беседата >>
По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата. Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас.
По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне.
Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си.
към беседата >>
Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата. Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне.
Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас.
Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си. Гладът е първата буква на знанието.
към беседата >>
Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб.
Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас.
Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб.
Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си. Гладът е първата буква на знанието. Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
към беседата >>
Чрез глада гордият човек се запознава с вас.
Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб.
Чрез глада гордият човек се запознава с вас.
Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си. Гладът е първата буква на знанието. Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
към беседата >>
Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение.
Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас.
Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение.
Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си. Гладът е първата буква на знанието. Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
към беседата >>
Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си.
По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение.
Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си.
Гладът е първата буква на знанието. Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
към беседата >>
Гладът е първата буква на знанието.
Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си.
Гладът е първата буква на знанието.
Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
към беседата >>
Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение. Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду си. Гладът е първата буква на знанието.
Който не е гладувал, не може да стане учен човек.
към беседата >>
Докога може да гладува човек?
Докога може да гладува човек?
– Докато изпитва приятни чувства. В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство.
към беседата >>
– Докато изпитва приятни чувства.
Докога може да гладува човек?
– Докато изпитва приятни чувства.
В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено.
към беседата >>
В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си.
Докога може да гладува човек? – Докато изпитва приятни чувства.
В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си.
Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението.
към беседата >>
Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си.
Докога може да гладува човек? – Докато изпитва приятни чувства. В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си.
Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си.
Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма.
към беседата >>
Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите.
Докога може да гладува човек? – Докато изпитва приятни чувства. В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си.
Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите.
Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта.
към беседата >>
Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство.
Докога може да гладува човек? – Докато изпитва приятни чувства. В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите.
Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство.
Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
към беседата >>
Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено.
– Докато изпитва приятни чувства. В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство.
Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено.
Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
към беседата >>
Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението.
В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено.
Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението.
Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
към беседата >>
Тогава настъпва разрушение и смърт на организма.
Почне ли да чувства неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението.
Тогава настъпва разрушение и смърт на организма.
Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
към беседата >>
Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта.
Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите. Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма.
Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта.
Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
към беседата >>
Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство. Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено. Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в себе си, иде разрушението. Тогава настъпва разрушение и смърт на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта.
Човек трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
към беседата >>
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената.
Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш.
към беседата >>
Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената.
Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени.
Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта.
към беседата >>
Животът е най-великото благо, което притежавате.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената. Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени.
Животът е най-великото благо, което притежавате.
Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете.
към беседата >>
Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената. Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате.
Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина.
Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата.
към беседата >>
Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената. Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина.
Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал.
Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите.
към беседата >>
Да се молиш, това значи, да работиш.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената. Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал.
Да се молиш, това значи, да работиш.
Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари.
към беседата >>
Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта.
Още със ставането си от сън, човек трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени. Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш.
Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта.
Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря?
към беседата >>
Само при тези лъчи зреят плодовете.
Животът е най-великото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта.
Само при тези лъчи зреят плодовете.
Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава.
към беседата >>
Благодарността е един от узрелите плодове на душата.
Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина. Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете.
Благодарността е един от узрелите плодове на душата.
Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикът.
към беседата >>
Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите.
Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал. Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата.
Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите.
Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикът. Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
към беседата >>
Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари.
Да се молиш, това значи, да работиш. Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите.
Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари.
Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикът. Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
към беседата >>
Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря?
Да се молиш, това значи, да отваряш прозорците на душата си за светлите лъчи на любовта. Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари.
Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря?
Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикът. Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
към беседата >>
Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава.
Само при тези лъчи зреят плодовете. Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря?
Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава.
Така се възпитава ученикът. Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
към беседата >>
Така се възпитава ученикът.
Благодарността е един от узрелите плодове на душата. Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава.
Така се възпитава ученикът.
Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
към беседата >>
Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите. Старият, който няма зъби, не може да се ползува от Божествените плодове и не може да благодари. Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби, да го опитам, да вкуся от него и да благодаря? Пазете зъбите си, за да бъдете всякога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикът.
Така се повдига всеки човек и се определя за член на бъдещата раса.
към беседата >>
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите?
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите?
– Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни.
към беседата >>
– Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца.
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите?
– Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца.
За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река.
към беседата >>
За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си.
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите? – Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца.
За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си.
Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа.
към беседата >>
Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички.
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите? – Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си.
Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички.
Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката?
към беседата >>
Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията.
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите? – Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички.
Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията.
Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта.
към беседата >>
Затова трябва да бъдете разумни.
Какво представят сегашните хора и какво – бъдещите? – Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията.
Затова трябва да бъдете разумни.
Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката.
към беседата >>
Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река.
– Сегашните хора са още неизлюпени яйца, а бъдещите – малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни.
Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река.
Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста.
към беседата >>
Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа.
За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река.
Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа.
Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си.
към беседата >>
Как ще минете реката?
Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа.
Как ще минете реката?
Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост.
към беседата >>
Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта.
Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката?
Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта.
След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост. За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста.
към беседата >>
След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката.
Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта.
След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката.
Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост. За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста. Така ще преминете реката.
към беседата >>
Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста.
Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката.
Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста.
С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост. За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста. Така ще преминете реката.
към беседата >>
С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си.
Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста.
С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си.
Значи, всяка мъчнотия представя река без мост. За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста. Така ще преминете реката.
към беседата >>
Значи, всяка мъчнотия представя река без мост.
Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си.
Значи, всяка мъчнотия представя река без мост.
За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста. Така ще преминете реката.
към беседата >>
За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста.
Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост.
За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста.
Така ще преминете реката.
към беседата >>
Така ще преминете реката.
След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. Значи, всяка мъчнотия представя река без мост. За да разрешите мъчнотията си, трябва да знаете, как и къде да поставите моста.
Така ще преминете реката.
към беседата >>
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня.
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня.
Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях.
към беседата >>
Как ще използвате времето си?
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня.
Как ще използвате времето си?
Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето.
към беседата >>
Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки.
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня. Как ще използвате времето си?
Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки.
За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
към беседата >>
За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си.
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня. Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки.
За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си.
И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
към беседата >>
И това не е достатъчно.
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня. Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си.
И това не е достатъчно.
Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
към беседата >>
Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях.
Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате няколко деня. Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно.
Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях.
Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
към беседата >>
Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето.
Как ще използвате времето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях.
Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето.
Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
към беседата >>
Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърдцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете, кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да приемете специфична светлина и топлина от слънцето.
Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен.
към беседата >>
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд.
към беседата >>
Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към беседата >>
Вашата работа е специфична.
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате.
Вашата работа е специфична.
Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към беседата >>
Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него.
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична.
Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него.
Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към беседата >>
Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва.
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него.
Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва.
Това упражнение ще правите най-късно до обяд. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към беседата >>
Това упражнение ще правите най-късно до обяд.
Упражнение. Всеки ще си избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата. Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва.
Това упражнение ще правите най-късно до обяд.
Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към беседата >>
Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него. Всеки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще правите най-късно до обяд.
Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
към беседата >>
4.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат.
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат.
За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н. Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи.
към беседата >>
Духовният свят е нещо велико.
Той предполага, че ще отиде на онзи свят, но какво нещо е онзи свят, не знае. Предполага, че онзи свят е някакво състояние, че не заемал никакво време и пространство. Всъщност, какво представя онзи свят, и той не знае. Той говори само думи, смисълът на които и за него остават непонятни. Онзи свят заема и място, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли.
Духовният свят е нещо велико.
Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло.
към беседата >>
За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н.
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат.
За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н.
Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как?
към беседата >>
Който влезе в този свят, той сам не се познава.
Предполага, че онзи свят е някакво състояние, че не заемал никакво време и пространство. Всъщност, какво представя онзи свят, и той не знае. Той говори само думи, смисълът на които и за него остават непонятни. Онзи свят заема и място, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли. Духовният свят е нещо велико.
Който влезе в този свят, той сам не се познава.
Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват.
към беседата >>
Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи.
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат. За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н.
Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи.
Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи.
към беседата >>
Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва.
Всъщност, какво представя онзи свят, и той не знае. Той говори само думи, смисълът на които и за него остават непонятни. Онзи свят заема и място, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли. Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава.
Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва.
В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно.
към беседата >>
Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси.
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат. За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н. Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи.
Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси.
Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес.
към беседата >>
В духовния свят извира само чиста, кристална вода.
Той говори само думи, смисълът на които и за него остават непонятни. Онзи свят заема и място, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли. Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва.
В духовния свят извира само чиста, кристална вода.
Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят.
към беседата >>
Ще кажете, че не можете да възприемете любовта.
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат. За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н. Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси.
Ще кажете, че не можете да възприемете любовта.
Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема.
към беседата >>
Там всички се обичат.
Онзи свят заема и място, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли. Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода.
Там всички се обичат.
Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят.
към беседата >>
Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи.
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат. За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н. Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта.
Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи.
– Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече.
към беседата >>
Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло.
Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат.
Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло.
Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
към беседата >>
– Как?
За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н. Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи.
– Как?
– Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи.
към беседата >>
Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват.
Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло.
Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват.
В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
към беседата >>
– Ще дойде стражарят и ще ви се наложи.
Според мене, човек първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как?
– Ще дойде стражарят и ще ви се наложи.
Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот.
към беседата >>
В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно.
Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват.
В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно.
Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
към беседата >>
Възприемането е съзнателен, а не механически процес.
Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи.
Възприемането е съзнателен, а не механически процес.
Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно?
към беседата >>
Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят.
В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно.
Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят.
Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
към беседата >>
Само глупавият човек не може да възприема.
Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес.
Само глупавият човек не може да възприема.
Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането.
към беседата >>
Когато мрази, той е на физическия свят.
Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят.
Когато мрази, той е на физическия свят.
Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
към беседата >>
Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече.
Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема.
Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече.
Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка.
към беседата >>
Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят.
Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.
към беседата >>
Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи.
– Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече.
Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи.
Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви.
към беседата >>
„Илия вече дойде".
„Илия вече дойде".
Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи. В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи.
към беседата >>
Щом я приложи, започва истинският живот.
– Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи.
Щом я приложи, започва истинският живот.
В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия.
към беседата >>
Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи.
„Илия вече дойде".
Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи.
В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука.
към беседата >>
В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно?
Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот.
В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно?
Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му.
към беседата >>
В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите.
„Илия вече дойде". Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи.
В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите.
Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне.
към беседата >>
Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането.
Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно?
Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането.
Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява.
към беседата >>
Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди.
„Илия вече дойде". Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи. В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите.
Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди.
Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира.
към беседата >>
Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка.
Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането.
Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка.
Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява. Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването.
към беседата >>
Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията.
„Илия вече дойде". Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи. В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди.
Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията.
Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира.
към беседата >>
Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви.
Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи. Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка.
Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви.
Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява. Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването. Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
към беседата >>
Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи.
„Илия вече дойде". Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи. В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията.
Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи.
–Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава.
към беседата >>
Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия.
Щом я приложи, започва истинският живот. В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви.
Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия.
Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява. Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването. Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
към беседата >>
–Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука.
Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи. В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи.
–Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука.
Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата.
към беседата >>
Посаждате го и следите, как става развитието му.
В какво седи възприемането, разбирането и прилагането на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия.
Посаждате го и следите, как става развитието му.
Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява. Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването. Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
към беседата >>
Не е мъчно човек да се огъне.
В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука.
Не е мъчно човек да се огъне.
Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха.
към беседата >>
Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява.
Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му.
Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява.
Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването. Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
към беседата >>
Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира.
Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне.
Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира.
Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците.
към беседата >>
Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването.
Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява.
Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването.
Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
към беседата >>
Ще кажете, че рибата не умира.
Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира.
Ще кажете, че рибата не умира.
От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан.
към беседата >>
Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия. Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно завързва плод, който след време узрява. Щом зърното узрее, вие сте в процеса на приложението, на ползването.
Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
към беседата >>
От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава.
Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи. –Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира.
От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава.
Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи.
към беседата >>
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота.
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота.
С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива. И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек?
към беседата >>
Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата.
–Не, в огъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава.
Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата.
Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо.
към беседата >>
С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива.
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота.
С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива.
И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му.
към беседата >>
Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха.
Не е мъчно човек да се огъне. Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата.
Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха.
Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство.
към беседата >>
И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло.
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота. С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива.
И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло.
Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере.
към беседата >>
Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците.
Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха.
Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците.
Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин.
към беседата >>
Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил.
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота. С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива. И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло.
Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил.
Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта.
към беседата >>
Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан.
Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците.
Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан.
Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди.
към беседата >>
Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета.
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота. С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива. И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил.
Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета.
Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее?
към беседата >>
Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи.
От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан.
Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи.
Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо?
към беседата >>
Какво трябва да прави този човек?
И тъй, всяка идея, която можем да възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота. С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива. И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета.
Какво трябва да прави този човек?
Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят?
към беседата >>
Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо.
Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи.
Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо.
Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно.
към беседата >>
Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му.
С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива. И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек?
Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му.
Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш".
към беседата >>
Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство.
Човек трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха. Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо.
Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство.
Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно.
към беседата >>
Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере.
И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тяло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му.
Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере.
Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят.
към беседата >>
Човек иска да завладее въздуха по механически начин.
Съвременният човек хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство.
Човек иска да завладее въздуха по механически начин.
Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си.
към беседата >>
Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта.
Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере.
Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта.
– Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват.
към беседата >>
Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди.
Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин.
Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди.
Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал.
към беседата >>
– Може ли умрял човек да живее?
Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождят кучета. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта.
– Може ли умрял човек да живее?
Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът?
към беседата >>
Възможно ли е това нещо?
Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи. Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди.
Възможно ли е това нещо?
– За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели.
към беседата >>
Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят?
Какво трябва да прави този човек? Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее?
Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят?
" Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът? – Господи, Ти знаеш.
към беседата >>
– За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно.
Това показва, че в хвърченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо?
– За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно.
За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят.
към беседата >>
" Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш".
Той трябва да се обърне към Онзи, Който единствен може отново да го постави на мястото му. Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят?
" Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш".
– Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът? – Господи, Ти знаеш. – Кажи на тези кости, че могат да се облекат.
към беседата >>
За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно.
Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно.
За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно.
Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават.
към беседата >>
– Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят.
Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш".
– Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят.
Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът? – Господи, Ти знаеш. – Кажи на тези кости, че могат да се облекат. После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
към беседата >>
Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си.
Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно.
Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си.
След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него.
към беседата >>
Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват.
Щом се върне на мястото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят.
Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват.
– Тези кости могат ли да се облекат в плът? – Господи, Ти знаеш. – Кажи на тези кости, че могат да се облекат. После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
към беседата >>
След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал.
Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на човека, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си.
След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал.
Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил.
към беседата >>
– Тези кости могат ли да се облекат в плът?
– Може ли умрял човек да живее? Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват.
– Тези кости могат ли да се облекат в плът?
– Господи, Ти знаеш. – Кажи на тези кости, че могат да се облекат. После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
към беседата >>
Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели.
Възможно ли е това нещо? – За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал.
Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели.
Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях.
към беседата >>
– Господи, Ти знаеш.
Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят? " Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът?
– Господи, Ти знаеш.
– Кажи на тези кости, че могат да се облекат. После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
към беседата >>
Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят.
– За онзи, който разбира законите на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели.
Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят.
Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях. Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
към беседата >>
– Кажи на тези кости, че могат да се облекат.
" Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаеш". – Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът? – Господи, Ти знаеш.
– Кажи на тези кости, че могат да се облекат.
После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
към беседата >>
Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават.
За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят.
Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават.
И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях. Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
към беседата >>
После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
– Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се събират на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облекат в плът? – Господи, Ти знаеш. – Кажи на тези кости, че могат да се облекат.
После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.
към беседата >>
И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него.
Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата си. След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават.
И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него.
След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях. Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
към беседата >>
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл.
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл.
Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата. Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо. – От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб.
към беседата >>
След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил.
След това ще дойдат свещеници да го погребват, да държат речи, че еди-кой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него.
След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил.
Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях. Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
към беседата >>
Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата.
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл.
Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата.
Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо. – От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът.
към беседата >>
Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях.
Не е положителна, абсолютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил.
Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях.
Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
към беседата >>
Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо.
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл. Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата.
Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо.
– От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него?
към беседата >>
Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, със своята велика философия, на смъртното си легло се разколебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро, да престанат войните и изтребленията между тях.
Значи, желанието на Толстоя било да поумнеят хората.
към беседата >>
– От какво се нуждаят хората?
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл. Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата. Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо.
– От какво се нуждаят хората?
Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е.
към беседата >>
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия.
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия.
– Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане. Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят. –Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте.
към беседата >>
Всеки човек се нуждае от хляб.
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл. Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата. Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо. – От какво се нуждаят хората?
Всеки човек се нуждае от хляб.
Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е. да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът.
към беседата >>
– Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане.
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия.
– Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане.
Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят. –Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят.
към беседата >>
Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб.
Това е алегория, която има дълбок вътрешен смисъл. Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата. Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо. – От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб.
Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб.
Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е. да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът. Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи.
към беседата >>
Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят.
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия. – Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане.
Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят.
–Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси.
към беседата >>
Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът.
Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата. Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо. – От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб.
Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът.
Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е. да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът. Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи. А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
към беседата >>
–Много просто.
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия. – Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане. Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят.
–Много просто.
И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице.
към беседата >>
Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него?
Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо. – От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът.
Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него?
Той трябва да възприеме, т.е. да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът. Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи. А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
към беседата >>
И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи.
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия. – Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане. Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят. –Много просто.
И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи.
Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята.
към беседата >>
Той трябва да възприеме, т.е.
– От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него?
Той трябва да възприеме, т.е.
да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът. Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи. А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
към беседата >>
Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте.
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия. – Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане. Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят. –Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи.
Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте.
Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята.
към беседата >>
да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът.
Всеки човек се нуждае от хляб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е.
да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът.
Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи. А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
към беседата >>
Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят.
– Не, това не е отвлечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане. Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят. –Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте.
Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят.
Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват.
към беседата >>
Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи.
Синът седи и се моли на баща си да му даде хляб. Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е. да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът.
Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи.
А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
към беседата >>
Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси.
Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят със своите заминали за онзи свят. –Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят.
Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси.
И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол.
към беседата >>
А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлябът. Защо трябва да се моли, когато хлябът е пред него? Той трябва да възприеме, т.е. да вземе хляба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът. Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи.
А тъй, да седи пред хляба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
към беседата >>
И в невидимия свят Толстой е видно лице.
–Много просто. И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси.
И в невидимия свят Толстой е видно лице.
Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят.
към беседата >>
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота?
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота?
Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив. – Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия.
към беседата >>
Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята.
И със заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице.
Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята.
Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят. Същото може да се каже за всички заминали души.
към беседата >>
Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив.
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота?
Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив.
– Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта.
към беседата >>
Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята.
Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята.
Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята.
Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят. Същото може да се каже за всички заминали души.
към беседата >>
– Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее.
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота? Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив.
– Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее.
Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв.
към беседата >>
Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват.
Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение със същества от невидимия свят. Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята.
Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват.
По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят. Същото може да се каже за всички заминали души.
към беседата >>
Други казват, че като се разболее, човек поумнява.
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота? Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив. – Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее.
Други казват, че като се разболее, човек поумнява.
– Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт.
към беседата >>
По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол.
Ако пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват.
По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол.
Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят. Същото може да се каже за всички заминали души.
към беседата >>
– Не, човек поумнява, когато оздравее.
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота? Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив. – Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, човек поумнява.
– Не, човек поумнява, когато оздравее.
В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта.
към беседата >>
Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят.
И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол.
Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят.
Същото може да се каже за всички заминали души.
към беседата >>
В смъртта, в болестта няма никаква философия.
Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота? Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив. – Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее.
В смъртта, в болестта няма никаква философия.
Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече.
към беседата >>
Същото може да се каже за всички заминали души.
Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърце, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животните, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със себе си и на онзи свят.
Същото може да се каже за всички заминали души.
към беседата >>
Философията на живота седи в любовта.
Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив. – Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия.
Философията на живота седи в любовта.
Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори.
към беседата >>
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога.
Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си.
към беседата >>
Който няма любов в себе си, той е мъртъв.
– Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта.
Който няма любов в себе си, той е мъртъв.
Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава.
към беседата >>
Тази връзка не се прави само веднъж.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога.
Тази връзка не се прави само веднъж.
Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде.
към беседата >>
Любовта носи живот, а безлюбието – смърт.
Други казват, че като се разболее, човек поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв.
Любовта носи живот, а безлюбието – смърт.
Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят.
към беседата >>
Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж.
Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден.
Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание.
към беседата >>
Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта.
– Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт.
Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта.
Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща.
към беседата >>
Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден.
Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка.
Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път.
към беседата >>
Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече.
В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта.
Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече.
Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща. Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи.
към беседата >>
Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка.
Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня.
На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава.
към беседата >>
Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори.
Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече.
Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори.
Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща. Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи. Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
към беседата >>
На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня.
На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си.
Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си?
към беседата >>
Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава.
Който няма любов в себе си, той е мъртъв. Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори.
Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава.
Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща. Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи. Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
към беседата >>
Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде.
Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си.
Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде.
Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце.
към беседата >>
Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят.
Любовта носи живот, а безлюбието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава.
Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят.
Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща. Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи. Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
към беседата >>
Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание.
Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде.
Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание.
Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън.
към беседата >>
Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща.
Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят.
Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща.
Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи. Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
към беседата >>
Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път.
Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание.
Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път.
Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца.
към беседата >>
Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи.
Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща.
Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи.
Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
към беседата >>
Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава.
Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път.
Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава.
Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън.
към беседата >>
Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
Това значи: аз изплатих дълговете си и съм свободен вече от моите кредитори. Който е живял в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща. Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи.
Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се свърже с любовта.
към беседата >>
Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си?
На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава.
Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си?
Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея.
към беседата >>
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият.
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият.
Със стария живот нищо не може да се постигне. Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете.
към беседата >>
Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце.
Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си?
Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце.
Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта?
към беседата >>
Със стария живот нищо не може да се постигне.
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият.
Със стария живот нищо не може да се постигне.
Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот.
към беседата >>
Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън.
Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце.
Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън.
Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава.
към беседата >>
Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева?
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият. Със стария живот нищо не може да се постигне.
Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева?
Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот?
към беседата >>
Любовта търси здрави сърца.
Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън.
Любовта търси здрави сърца.
Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава.
към беседата >>
Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи.
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият. Със стария живот нищо не може да се постигне. Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева?
Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи.
Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот? – Пет лева.
към беседата >>
Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън.
Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца.
Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън.
Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко.
към беседата >>
Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева.
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият. Със стария живот нищо не може да се постигне. Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи.
Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева.
Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот? – Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне.
към беседата >>
Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея.
Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън.
Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея.
Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява.
към беседата >>
Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете.
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият. Със стария живот нищо не може да се постигне. Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева.
Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете.
Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот? – Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове.
към беседата >>
Защо се страхуват от любовта?
Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея.
Защо се страхуват от любовта?
Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея.
към беседата >>
Казвате: Ето, и аз имам живот.
Със стария живот нищо не може да се постигне. Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете.
Казвате: Ето, и аз имам живот.
– Колко струва този живот? – Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно.
към беседата >>
Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава.
Ако любовта влезе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта?
Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава.
Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
– Колко струва този живот?
Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот.
– Колко струва този живот?
– Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен.
към беседата >>
Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава.
Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава.
Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава.
Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент.
към беседата >>
– Пет лева.
Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот?
– Пет лева.
– Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи.
към беседата >>
Любовта дава много, взима малко.
Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава.
Любовта дава много, взима малко.
Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби.
към беседата >>
– Не, с този живот нищо не може да се постигне.
Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот? – Пет лева.
– Не, с този живот нищо не може да се постигне.
Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите.
към беседата >>
Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява.
Хората се страхуват от любовта; те казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко.
Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява.
Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен.
към беседата >>
Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове.
Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот? – Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне.
Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове.
Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират.
към беседата >>
Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея.
Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява.
Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея.
Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен. На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи.
към беседата >>
Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно.
Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот? – Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове.
Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно.
За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират. И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират.
към беседата >>
Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи.
Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава. Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея.
Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи.
Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен. На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи. Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания.
към беседата >>
За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен.
– Колко струва този живот? – Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно.
За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен.
Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират. И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират. Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
към беседата >>
Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент.
Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи.
Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент.
Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен. На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи. Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания. Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
Той може да ги задоволи.
– Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен.
Той може да ги задоволи.
Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират. И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират. Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
към беседата >>
Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби.
Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент.
Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби.
Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен. На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи. Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания. Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите.
– Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи.
Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите.
Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират. И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират. Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
към беседата >>
Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен.
Второто качество на любовта е, че дето влезе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби.
Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен.
На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи. Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания. Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират.
Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите.
Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират.
И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират. Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
към беседата >>
На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи.
Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бяга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен.
На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи.
Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания. Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират.
Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират.
И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират.
Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
към беседата >>
Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания.
Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен. На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи.
Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания.
Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Те са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старите. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старите не разбират. И обратното е вярно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират.
Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.
към беседата >>
Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспособен. На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи. Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания.
Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва да бъдат изразени тези отношения, и те не знаят.
Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва да бъдат изразени тези отношения, и те не знаят.
Ще ви представя алегорично, какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества от една страна и между разумните същества и природата – от друга страна.
към беседата >>
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека.
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека.
Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно. Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат.
към беседата >>
Ще ви представя алегорично, какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества от една страна и между разумните същества и природата – от друга страна.
Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва да бъдат изразени тези отношения, и те не знаят.
Ще ви представя алегорично, какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества от една страна и между разумните същества и природата – от друга страна.
към беседата >>
Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно.
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека.
Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно.
Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните.
към беседата >>
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички.
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички.
Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина.
към беседата >>
Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда.
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека. Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно.
Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда.
Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота.
към беседата >>
Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала.
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички.
Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала.
След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха.
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека. Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно. Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда.
Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха.
Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия.
към беседата >>
След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът!
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала.
След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът!
–Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове.
към беседата >>
Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете.
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека. Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно. Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха.
Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете.
Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия. Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат.
към беседата >>
–Какво правиш там?
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът!
–Какво правиш там?
– запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен.
към беседата >>
Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат.
Следователно, за да не се страхува от любовта, човек трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека. Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно. Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете.
Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат.
Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия. Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат. За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
към беседата >>
– запитал я господинът.– Почивам си.
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там?
– запитал я господинът.– Почивам си.
Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът!
към беседата >>
Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните.
Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно. Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат.
Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните.
Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия. Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат. За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
към беседата >>
Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина.
Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си.
Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина.
Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка.
към беседата >>
Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота.
Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните.
Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота.
Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия. Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат. За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
към беседата >>
Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка.
Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина.
Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка.
Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни.
към беседата >>
Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия.
Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щяха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота.
Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия.
Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат. За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
към беседата >>
Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове.
След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка.
Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове.
Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен.
към беседата >>
Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат.
Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия.
Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат.
За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
към беседата >>
Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен.
–Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове.
Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен.
Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин.
към беседата >>
За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат. Тъй щото, ако човек нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на големи противоречия. Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат.
За да дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.
към беседата >>
Отново влезе в някой цвят и каже: Бът!
– запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен.
Отново влезе в някой цвят и каже: Бът!
– остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо?
към беседата >>
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират.
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират.
Всичко това им се вижда невъзможно. Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат.
към беседата >>
– остане известно време на почивка.
Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът!
– остане известно време на почивка.
И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече.
към беседата >>
Всичко това им се вижда невъзможно.
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират.
Всичко това им се вижда невъзможно.
Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината.
към беседата >>
И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни.
Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка.
И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни.
Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него.
към беседата >>
Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби.
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират. Всичко това им се вижда невъзможно.
Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби.
Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят.
към беседата >>
Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен.
Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни.
Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен.
Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин.
към беседата >>
Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона.
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират. Всичко това им се вижда невъзможно. Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби.
Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона.
В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят. Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели.
към беседата >>
Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин.
Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен.
Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин.
– Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
към беседата >>
В тази лотария има много билети, които нищо не печелят.
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират. Всичко това им се вижда невъзможно. Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона.
В тази лотария има много билети, които нищо не печелят.
Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят. Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели. Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
към беседата >>
– Защо?
Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин.
– Защо?
–Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
към беседата >>
Значи, парите на много хора ще пропаднат.
Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират. Всичко това им се вижда невъзможно. Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят.
Значи, парите на много хора ще пропаднат.
Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят. Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели. Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
към беседата >>
–Зима е вече.
– остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо?
–Зима е вече.
Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: аз говоря истината.
Всичко това им се вижда невъзможно. Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат.
Едно трябва да знаете: аз говоря истината.
Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят. Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели. Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
към беседата >>
Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него.
И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече.
Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него.
Тя си философства по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
към беседата >>
Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят.
Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината.
Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят.
Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели. Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
към беседата >>
Тя си философства по един начин, той – по друг начин.
Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него.
Тя си философства по един начин, той – по друг начин.
Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
към беседата >>
Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели.
Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-големите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят.
Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели.
Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
към беседата >>
Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин.
Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат.
към беседата >>
Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят. Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели.
Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на човека.
към беседата >>
Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата.
Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата.
Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят. Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета. Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет.
към беседата >>
„Илия вече дойде".
„Илия вече дойде".
Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали. Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде.
към беседата >>
Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят.
Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата.
Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят.
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета. Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет.
към беседата >>
Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали.
„Илия вече дойде".
Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали.
Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек.
към беседата >>
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата. Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят.
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет.
към беседата >>
Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
„Илия вече дойде". Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали.
Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото.
към беседата >>
Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет.
Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата. Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят. Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет.
към беседата >>
Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи?
„Илия вече дойде". Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали. Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи?
Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия.
към беседата >>
Как ще разберете тази алегория?
Как ще разберете тази алегория?
За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец.
към беседата >>
Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот.
„Илия вече дойде". Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали. Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи?
Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот.
Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните.
към беседата >>
За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл.
Как ще разберете тази алегория?
За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл.
Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш.
към беседата >>
Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде.
„Илия вече дойде". Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали. Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот.
Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде.
Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене.
към беседата >>
Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже.
Как ще разберете тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл.
Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже.
Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход.
към беседата >>
Волът ще умре като вол; човек – като човек.
Илия е дошъл в миналото някога, но не го познали. Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде.
Волът ще умре като вол; човек – като човек.
Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото.
към беседата >>
Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него.
Как ще разберете тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже.
Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него.
– Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш.
към беседата >>
Старото не трябва да се стълкновява с новото.
Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек.
Старото не трябва да се стълкновява с новото.
Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина.
към беседата >>
– Късно си се сетил.
Как ще разберете тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него.
– Късно си се сетил.
Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже.
към беседата >>
Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия.
Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото.
Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия.
Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място.
към беседата >>
Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец.
Как ще разберете тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил.
Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец.
Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
към беседата >>
Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните.
Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат да излязат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия.
Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните.
Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария.
към беседата >>
Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш.
За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец.
Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш.
Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
към беседата >>
Той имаше свое определено място за живеене.
Т са прави, старото ще си върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните.
Той имаше свое определено място за живеене.
По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек?
към беседата >>
Обаче, и от това положение има изход.
Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш.
Обаче, и от това положение има изход.
Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
към беседата >>
По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото.
Волът ще умре като вол; човек – като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене.
По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото.
Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива.
към беседата >>
Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш.
Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход.
Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш.
Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
към беседата >>
Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина.
Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото.
Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина.
Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора.
към беседата >>
Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже.
– Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш.
Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже.
За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
към беседата >>
Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място.
Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина.
Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място.
Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си.
към беседата >>
За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже.
За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
към беседата >>
Той няма да влезе в стълкновение със стария.
Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място.
Той няма да влезе в стълкновение със стария.
Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност.
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност.
Те сами се заблуждават. Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл.
към беседата >>
Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек?
Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария.
Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек?
Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен?
към беседата >>
Те сами се заблуждават.
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност.
Те сами се заблуждават.
Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите.
към беседата >>
Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива.
По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек?
Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива.
Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото.
към беседата >>
Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него.
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност. Те сами се заблуждават.
Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него.
Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство.
към беседата >>
Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора.
Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива.
Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора.
Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел.
към беседата >>
Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си.
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност. Те сами се заблуждават. Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него.
Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си.
Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате.
към беседата >>
Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си.
Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора.
Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си.
Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън!
към беседата >>
Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл.
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност. Те сами се заблуждават. Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си.
Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл.
Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети.
към беседата >>
Детето е вън, дядото е вътре.
Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си.
Детето е вън, дядото е вътре.
Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят.
към беседата >>
Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл.
Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят някаква отговорност. Те сами се заблуждават. Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл.
Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл.
Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите.
към беседата >>
Кой от двамата е по-свободен?
Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре.
Кой от двамата е по-свободен?
– Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят. – Така е, дядовото.
към беседата >>
Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите.
Те сами се заблуждават. Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл.
Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите.
По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите. Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане.
към беседата >>
– Детето е по-свободно от дядото.
Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен?
– Детето е по-свободно от дядото.
Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят. – Така е, дядовото. И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
към беседата >>
По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство.
Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите.
По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство.
За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите. Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане. Не изпущайте този момент.
към беседата >>
Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел.
Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото.
Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел.
Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят. – Така е, дядовото. И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
към беседата >>
За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате.
Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва да я разбира и прилага в живота си. Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство.
За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате.
Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите. Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане. Не изпущайте този момент.
към беседата >>
Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън!
Дядото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел.
Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън!
Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят. – Така е, дядовото. И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
към беседата >>
Тази идея втори път няма да ви посети.
Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате.
Тази идея втори път няма да ви посети.
Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите. Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане. Не изпущайте този момент.
към беседата >>
Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят.
Детето е вън, дядото е вътре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън!
Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят.
– Така е, дядовото. И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
към беседата >>
Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите.
Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети.
Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите.
Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане. Не изпущайте този момент.
към беседата >>
– Така е, дядовото.
Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят.
– Така е, дядовото.
И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
към беседата >>
Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане.
Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите.
Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане.
Не изпущайте този момент.
към беседата >>
И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
– Детето е по-свободно от дядото. Дядото чете една книга и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дядо си и казва: Дядо, излез вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цветята благоухаят. – Така е, дядовото.
И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.
към беседата >>
Не изпущайте този момент.
По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За пример, дойде ви някоя светла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашните, а не бъдещите. Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане.
Не изпущайте този момент.
към беседата >>
Кой е дядото в живота и кое – детето?
Кой е дядото в живота и кое – детето?
Дядото представя Илия, който някога е слязъл на земята. Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък. Детето представя Син Человечески. Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън да пеят, да скачат, да играят – да славят Бога.
към беседата >>
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа.
Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите. Щом е млад, нека върши работата на младите. Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време.
към беседата >>
Дядото представя Илия, който някога е слязъл на земята.
Кой е дядото в живота и кое – детето?
Дядото представя Илия, който някога е слязъл на земята.
Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък. Детето представя Син Человечески. Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън да пеят, да скачат, да играят – да славят Бога.
към беседата >>
Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа.
Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите.
Щом е млад, нека върши работата на младите. Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват.
към беседата >>
Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък.
Кой е дядото в живота и кое – детето? Дядото представя Илия, който някога е слязъл на земята.
Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък.
Детето представя Син Человечески. Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън да пеят, да скачат, да играят – да славят Бога.
към беседата >>
Щом е млад, нека върши работата на младите.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа. Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите.
Щом е млад, нека върши работата на младите.
Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен.
към беседата >>
Детето представя Син Человечески.
Кой е дядото в живота и кое – детето? Дядото представя Илия, който някога е слязъл на земята. Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък.
Детето представя Син Человечески.
Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън да пеят, да скачат, да играят – да славят Бога.
към беседата >>
Възрастният трябва да върши работата на възрастните.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа. Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите. Щом е млад, нека върши работата на младите.
Възрастният трябва да върши работата на възрастните.
Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид.
към беседата >>
Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън да пеят, да скачат, да играят – да славят Бога.
Кой е дядото в живота и кое – детето? Дядото представя Илия, който някога е слязъл на земята. Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък. Детето представя Син Человечески.
Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън да пеят, да скачат, да играят – да славят Бога.
към беседата >>
Старият трябва да върши работата, която старите вършат.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа. Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите. Щом е млад, нека върши работата на младите. Възрастният трябва да върши работата на възрастните.
Старият трябва да върши работата, която старите вършат.
Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо.
към беседата >>
Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа. Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите. Щом е млад, нека върши работата на младите. Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат.
Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време.
Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си.
към беседата >>
Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват.
Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старите. Щом е млад, нека върши работата на младите. Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време.
Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват.
И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди.
към беседата >>
И ако не става така, той страда, счита се нещастен.
Щом е млад, нека върши работата на младите. Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват.
И ако не става така, той страда, счита се нещастен.
– Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата.
към беседата >>
– Не, това не е стар човек, това е инвалид.
Възрастният трябва да върши работата на възрастните. Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен.
– Не, това не е стар човек, това е инвалид.
Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той.
към беседата >>
Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо.
Старият трябва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид.
Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо.
Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот.
към беседата >>
Не смесвайте тези две понятия в себе си.
Изобщо, в работата си всеки човек трябва да бъде на своето място и време. Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо.
Не смесвайте тези две понятия в себе си.
Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата.
към беседата >>
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане.
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане.
Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи. Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това?
към беседата >>
Природата не признава никакви инвалиди.
Старият мисли, че трябва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си.
Природата не признава никакви инвалиди.
И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа.
към беседата >>
Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане.
Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.
Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората.
към беседата >>
И младият, и възрастният, и старият са в природата.
И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди.
И младият, и възрастният, и старият са в природата.
Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере.
към беседата >>
Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения.
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.
Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения.
Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете.
към беседата >>
Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той.
– Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата.
Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той.
Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт.
към беседата >>
Мнозина казват, че разбират живота.
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи. Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения.
Мнозина казват, че разбират живота.
Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига.
към беседата >>
Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот.
Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той.
Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот.
Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога.
към беседата >>
Те разбират живота, а същевременно страдат.
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи. Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота.
Те разбират живота, а същевременно страдат.
Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна.
към беседата >>
Тези неща са извън Божествения живот, извън природата.
Не смесвайте тези две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот.
Тези неща са извън Божествения живот, извън природата.
Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога.
към беседата >>
Какво разбиране е това?
Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи. Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат.
Какво разбиране е това?
Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно.
към беседата >>
Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа.
Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата.
Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа.
Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта.
към беседата >>
Има нещо, което липсва в разбиранията на хората.
Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи. Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това?
Има нещо, което липсва в разбиранията на хората.
Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък.
към беседата >>
Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере.
И младият, и възрастният, и старият са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа.
Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере.
Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога.
към беседата >>
Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете.
Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората.
Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете.
Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък. Много неща има в живота, които горчат като старото брашно.
към беседата >>
Грехът носи смърт.
Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере.
Грехът носи смърт.
Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога. Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее.
към беседата >>
Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига.
Мнозина казват, че разбират живота. Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете.
Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига.
За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък. Много неща има в живота, които горчат като старото брашно. Какво показва тази горчивина?
към беседата >>
Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога.
Обаче, грехът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт.
Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога.
Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога. Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее. То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
към беседата >>
За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна.
Те разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига.
За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна.
Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък. Много неща има в живота, които горчат като старото брашно. Какво показва тази горчивина? Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
към беседата >>
Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога.
Тези неща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога.
Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога.
Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога. Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее. То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
към беседата >>
Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно.
Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна.
Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно.
И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък. Много неща има в живота, които горчат като старото брашно. Какво показва тази горчивина? Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
към беседата >>
Единственото реално нещо в живота е любовта.
Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога.
Единственото реално нещо в живота е любовта.
Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога. Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее. То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
към беседата >>
И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък.
Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно.
И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък.
Много неща има в живота, които горчат като старото брашно. Какво показва тази горчивина? Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
към беседата >>
Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога.
Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта.
Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога.
Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее. То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
към беседата >>
Много неща има в живота, които горчат като старото брашно.
Те казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавите, на обществата, на домовете. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък.
Много неща има в живота, които горчат като старото брашно.
Какво показва тази горчивина? Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
към беседата >>
Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее.
Грехът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога.
Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее.
То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
към беседата >>
Какво показва тази горчивина?
Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък. Много неща има в живота, които горчат като старото брашно.
Какво показва тази горчивина?
Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
към беседата >>
То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога. Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее.
То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.
към беседата >>
Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
За пример, купувате един килограм хляб от някоя фурна и намирате, че брашното е прясно, хлябът е добре опечен, но солта не е достатъчна. Купувате хляб от друга фурна и намирате, че солта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било прясно. И в първия, и във втория случай хлябовете имат някакъв съществен недостатък. Много неща има в живота, които горчат като старото брашно. Какво показва тази горчивина?
Горчат само ония неща, които са остарели, които са изгубили своята хранителност.
към беседата >>
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна.
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна.
Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял. Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек?
към беседата >>
„Илия вече дойде." Какво означава този стих?
„Илия вече дойде." Какво означава този стих?
–Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа. За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа?
към беседата >>
Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял.
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна.
Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял.
Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота.
към беседата >>
–Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа.
„Илия вече дойде." Какво означава този стих?
–Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа.
За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено.
към беседата >>
Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен.
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна. Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял.
Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен.
Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния.
към беседата >>
За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят.
„Илия вече дойде." Какво означава този стих? –Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа.
За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят.
Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини.
към беседата >>
Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек.
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна. Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял. Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен.
Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек.
Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята.
към беседата >>
Значи, числата трябва да се разбират и прилагат.
„Илия вече дойде." Какво означава този стих? –Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа. За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят.
Значи, числата трябва да се разбират и прилагат.
За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл.
към беседата >>
Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее.
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна. Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял. Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек.
Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее.
Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е.
към беседата >>
За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н.
„Илия вече дойде." Какво означава този стих? –Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа. За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат.
За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н.
Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде този човек?
И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна. Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял. Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее.
Какъв трябва да бъде този човек?
Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята.
към беседата >>
Какво разбирате от тия числа?
„Илия вече дойде." Какво означава този стих? –Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа. За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н.
Какво разбирате от тия числа?
– Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано.
към беседата >>
Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота.
Той ще се намери в положението на човек, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял. Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек?
Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота.
Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога.
към беседата >>
– Нищо особено.
–Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа. За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа?
– Нищо особено.
Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас.
към беседата >>
Никой друг не може да помогне на болния.
Докато изворите на неговия живот са били прекъснати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота.
Никой друг не може да помогне на болния.
Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога.
към беседата >>
Вие чувате само числа от различни големини.
За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено.
Вие чувате само числа от различни големини.
Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си.
към беседата >>
Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята.
Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния.
Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята.
Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си?
към беседата >>
Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл.
Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини.
Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл.
Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите.
към беседата >>
Той трябва да замине за другия свят, т. е.
Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята.
Той трябва да замине за другия свят, т. е.
да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна.
към беседата >>
Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека.
За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл.
Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека.
Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува.
към беседата >>
да напусне земята.
Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е.
да напусне земята.
След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си.
към беседата >>
Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано.
Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека.
Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано.
Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека.
към беседата >>
След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога.
Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята.
След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога.
Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира.
към беседата >>
Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас.
– Нищо особено. Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано.
Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас.
Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека. Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него.
към беседата >>
Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога.
Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога.
Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога.
Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира.
към беседата >>
Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си.
Вие чувате само числа от различни големини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас.
Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си.
Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека. Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
към беседата >>
Може ли празната каса да отиде при господаря си?
Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога.
Може ли празната каса да отиде при господаря си?
Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.
към беседата >>
Това число е интересно за вас, но не и за другите.
Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си.
Това число е интересно за вас, но не и за другите.
Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека. Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
към беседата >>
Касата отива при господаря си, само когато е пълна.
Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си?
Касата отива при господаря си, само когато е пълна.
Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога.
към беседата >>
Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува.
Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите.
Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува.
Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека. Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
към беседата >>
Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си.
да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна.
Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си.
За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем.
към беседата >>
Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека.
Няма ли никакво отношение към човека, то остава неразбрано. Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува.
Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека.
Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
към беседата >>
За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира.
След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си.
За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира.
Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога.
към беседата >>
Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него.
Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека.
Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него.
Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
към беседата >>
Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира.
Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира.
Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира.
Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване.
към беседата >>
Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другите. Те казват: Щом ние нямаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека. Всяка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него.
Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
към беседата >>
Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.
Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира.
Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.
Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него.
към беседата >>
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света.
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света.
Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви. Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание. Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия!
към беседата >>
Невъзможно е този човек да отиде при Бога.
Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.
Невъзможно е този човек да отиде при Бога.
Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него. Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра.
към беседата >>
Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви.
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света.
Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви.
Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание. Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл.
към беседата >>
Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем.
Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога.
Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем.
Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него. Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра. Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
към беседата >>
Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание.
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света. Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви.
Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание.
Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада.
към беседата >>
Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога.
За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем.
Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога.
Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него. Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра. Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
към беседата >>
Той представя грубото човешко разбиране на живота.
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света. Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви. Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание.
Той представя грубото човешко разбиране на живота.
Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват.
към беседата >>
Това значи пълно оздравяване.
Всеки друг, който се отделя от тялото си и носи със себе си своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога.
Това значи пълно оздравяване.
В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него. Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра. Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
към беседата >>
Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия.
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света. Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви. Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание. Той представя грубото човешко разбиране на живота.
Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия.
Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески?
към беседата >>
В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него.
Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване.
В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него.
Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра. Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
към беседата >>
Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия!
Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя законността в света. Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви. Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание. Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия.
Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия!
Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята.
към беседата >>
Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра.
Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него.
Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра.
Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
към беседата >>
Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл.
Илия представя физическия живот, в който човек трябва да се прояви. Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание. Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия!
Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл.
След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески.
към беседата >>
Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него. Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно откъснат от дървото и оставен на произвола на вятъра.
Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.
към беседата >>
След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада.
Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човешко съзнание. Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл.
След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада.
Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада.
към беседата >>
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание.
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание.
Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес.
към беседата >>
Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват.
Той представя грубото човешко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада.
Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват.
Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот.
към беседата >>
Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх.
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание.
Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх.
Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде.
към беседата >>
Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески?
Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват.
Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески?
Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно.
към беседата >>
Той става смел и решителен, готов да служи на Бога.
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание. Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх.
Той става смел и решителен, готов да служи на Бога.
Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре.
към беседата >>
Когато дойде на земята.
Илия дойде на земята, направи си къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески?
Когато дойде на земята.
Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им.
към беседата >>
Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно.
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание. Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смел и решителен, готов да служи на Бога.
Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно.
Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено.
към беседата >>
Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески.
Илия заминава за онзи свят, но остава къщата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята.
Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески.
Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга.
към беседата >>
Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес.
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание. Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно.
Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес.
Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение.
към беседата >>
Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада.
След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески.
Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада.
Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга. Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо.
към беседата >>
Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес.
Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание. Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес.
Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес.
Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство?
към беседата >>
Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот.
Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада.
Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот.
При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга. Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо. Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
към беседата >>
Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде.
Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес.
Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде.
– Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих.
към беседата >>
При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно.
Какво трябваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человечески? Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот.
При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно.
Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга. Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо. Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
към беседата >>
– Не, Божието благословение иде отвътре.
Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде.
– Не, Божието благословение иде отвътре.
И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство.
към беседата >>
Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им.
Когато дойде на земята. Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно.
Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им.
Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга. Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо. Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
към беседата >>
И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено.
Той се свързва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре.
И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено.
Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство. Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил.
към беседата >>
Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга.
Илия трябваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человечески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им.
Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга.
Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо. Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
към беседата >>
Това значи проява на великото Божие благословение.
Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено.
Това значи проява на великото Божие благословение.
Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство. Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил. По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма.
към беседата >>
Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо.
Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человечески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга.
Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо.
Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
към беседата >>
Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство?
Всъщност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение.
Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство?
Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство. Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил. По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма. След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро.
към беседата >>
Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга. Малките държави се страхуват от големите, но и големите се страхуват от нещо.
Има една по-голяма Държава и от най-голямата държава на земята.
към беседата >>
Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих.
Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение да дойде отвън някъде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство?
Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих.
Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство. Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил. По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма. След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро. Пък и вие ще разберете, че и в разбойника има нещо добро, и в него Божественото се проявява.
към беседата >>
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля.
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля.
За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин. За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа. Че някой бил българин, англичанин или французин, това нищо не допринася за неговото щастие. Името не прави човека щастлив, нито може да го спаси. Името може да спаси човека само тогава, когато в него има ред и законност.
към беседата >>
Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство.
– Не, Божието благословение иде отвътре. И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих.
Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство.
Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил. По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма. След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро. Пък и вие ще разберете, че и в разбойника има нещо добро, и в него Божественото се проявява. Обаче, трябва да знаете, как и къде да го пипнете.
към беседата >>
За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин.
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля.
За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин.
За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа. Че някой бил българин, англичанин или французин, това нищо не допринася за неговото щастие. Името не прави човека щастлив, нито може да го спаси. Името може да спаси човека само тогава, когато в него има ред и законност. Истински човек е този, който има правилни отношения към природата.
към беседата >>
Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил.
И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство.
Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил.
По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма. След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро. Пък и вие ще разберете, че и в разбойника има нещо добро, и в него Божественото се проявява. Обаче, трябва да знаете, как и къде да го пипнете. Когато Божественото в човека проговори, той е готов да изправи погрешките си.
към беседата >>
За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа.
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля. За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин.
За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа.
Че някой бил българин, англичанин или французин, това нищо не допринася за неговото щастие. Името не прави човека щастлив, нито може да го спаси. Името може да спаси човека само тогава, когато в него има ред и законност. Истински човек е този, който има правилни отношения към природата. За такъв човек не важи, дали е българин, англичанин, французин или какъв и да е.
към беседата >>
По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма.
Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звяр в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пътя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да споделите с него придобитото богатство? Разбойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да споделим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъветваш, как да употребя спечеленото богатство. Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил.
По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговата карма.
След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро. Пък и вие ще разберете, че и в разбойника има нещо добро, и в него Божественото се проявява. Обаче, трябва да знаете, как и къде да го пипнете. Когато Божественото в човека проговори, той е готов да изправи погрешките си. Докато Божественото в него не е проговорило, той е в положението на разбойник, който граби, обира и убива хората.
към беседата >>
Че някой бил българин, англичанин или французин, това нищо не допринася за неговото щастие.
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля. За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин. За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа.
Че някой бил българин, англичанин или французин, това нищо не допринася за неговото щастие.
Името не прави човека щастлив, нито може да го спаси. Името може да спаси човека само тогава, когато в него има ред и законност. Истински човек е този, който има правилни отношения към природата. За такъв човек не важи, дали е българин, англичанин, французин или какъв и да е. Който няма правилни отношения към природата, той не е осигурен в живота.
към беседата >>
НАГОРЕ