НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1147
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1147
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естественото положение на човешката душа
,
ООК
, София, 6.2.1935г.,
Какво означава „гений”?
Сега вземете думите: „Ти си гений.” Някой ти каже тези думи и тебе ти стане приятно. Сега где е гениалността в тези думи?
Какво означава „гений”?
Гений означава одарен човек. Необикновен е той. Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора. Геният е повече от талантливите. Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
към беседата >>
Ще ви дам една диагноза.
Ще ви дам една диагноза.
Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не.
към беседата >>
Гений означава одарен човек.
Сега вземете думите: „Ти си гений.” Някой ти каже тези думи и тебе ти стане приятно. Сега где е гениалността в тези думи? Какво означава „гений”?
Гений означава одарен човек.
Необикновен е той. Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора. Геният е повече от талантливите. Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
към беседата >>
Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено.
Ще ви дам една диагноза.
Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено.
Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес.
към беседата >>
Необикновен е той.
Сега вземете думите: „Ти си гений.” Някой ти каже тези думи и тебе ти стане приятно. Сега где е гениалността в тези думи? Какво означава „гений”? Гений означава одарен човек.
Необикновен е той.
Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора. Геният е повече от талантливите. Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
към беседата >>
Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот.
Ще ви дам една диагноза. Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено.
Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот.
И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността.
към беседата >>
Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора.
Сега вземете думите: „Ти си гений.” Някой ти каже тези думи и тебе ти стане приятно. Сега где е гениалността в тези думи? Какво означава „гений”? Гений означава одарен човек. Необикновен е той.
Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора.
Геният е повече от талантливите. Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
към беседата >>
И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й.
Ще ви дам една диагноза. Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот.
И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й.
Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес.
към беседата >>
Геният е повече от талантливите.
Сега где е гениалността в тези думи? Какво означава „гений”? Гений означава одарен човек. Необикновен е той. Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора.
Геният е повече от талантливите.
Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
към беседата >>
Например може да се породи във вас съмнение.
Ще ви дам една диагноза. Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й.
Например може да се породи във вас съмнение.
Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща.
към беседата >>
Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
Какво означава „гений”? Гений означава одарен човек. Необикновен е той. Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора. Геният е повече от талантливите.
Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.
към беседата >>
Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не.
Ще ви дам една диагноза. Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение.
Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не.
Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш.
към беседата >>
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде.
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде.
Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му. Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо.
към беседата >>
Това е примес.
Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не.
Това е примес.
Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес.
към беседата >>
Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му.
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде.
Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му.
Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно.
към беседата >>
Някой път се поражда във вас ревността.
Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес.
Някой път се поражда във вас ревността.
Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес. В дадения случай как ще обясниш това?
към беседата >>
Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш.
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде. Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му.
Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш.
При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение.
към беседата >>
Това е примес.
И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността.
Това е примес.
Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес. В дадения случай как ще обясниш това? Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
към беседата >>
При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване.
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде. Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му. Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш.
При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване.
Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак.
към беседата >>
Те са странични неща.
Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес.
Те са странични неща.
Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес. В дадения случай как ще обясниш това? Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
към беседата >>
Някои казват: „Животно!
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде. Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му. Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване.
Някои казват: „Животно!
” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример.
към беседата >>
Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш.
Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща.
Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш.
Това е примес. В дадения случай как ще обясниш това? Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
към беседата >>
” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо.
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде. Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му. Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно!
” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо.
Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон.
към беседата >>
Това е примес.
Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш.
Това е примес.
В дадения случай как ще обясниш това? Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
към беседата >>
Ти си стой спокойно.
Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му. Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо.
Ти си стой спокойно.
И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат.
към беседата >>
В дадения случай как ще обясниш това?
Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес.
В дадения случай как ще обясниш това?
Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
към беседата >>
И тези трябва да имат търпение.
Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно.
И тези трябва да имат търпение.
Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес. В дадения случай как ще обясниш това?
Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?
към беседата >>
Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак.
При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение.
Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак.
Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници. Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване.
Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние.
към беседата >>
Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример.
Някои казват: „Животно! ” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак.
Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример.
Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници. Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>
Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване.
Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство.
Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк.
към беседата >>
Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон.
” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример.
Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон.
Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници. Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>
Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване. Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство.
Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва.
Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк. Това е психологически момент.
към беседата >>
Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат.
Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон.
Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат.
Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници. Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>
Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване. Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва.
Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство.
И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк. Това е психологически момент.
към беседата >>
Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат.
Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>
И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване. Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство.
И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция.
Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк. Това е психологически момент.
към беседата >>
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници.
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>
Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване. Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция.
Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние.
Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк. Това е психологически момент.
към беседата >>
Да допуснем, че някой прави една погрешка.
Да допуснем, че някой прави една погрешка.
Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо.
към беседата >>
Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк.
Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние.
Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк.
Това е психологически момент.
към беседата >>
Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски.
Да допуснем, че някой прави една погрешка.
Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски.
Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите.
към беседата >>
Това е психологически момент.
Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк.
Това е психологически момент.
към беседата >>
Защо ще се смущаваш?
Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски.
Защо ще се смущаваш?
Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен.
към беседата >>
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта.
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта.
Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него. Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов.
към беседата >>
Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне.
Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш?
Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне.
Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори.
към беседата >>
Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него.
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта.
Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него.
Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш.
към беседата >>
Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша.
Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне.
Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша.
Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги.
към беседата >>
Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си.
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта. Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него.
Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си.
Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш. Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани.
към беседата >>
Виждаш, че някой човек прави нещо.
Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша.
Виждаш, че някой човек прави нещо.
Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя.
към беседата >>
Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека.
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта. Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него. Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си.
Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека.
Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш. Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани. Любовта ти трябва да се пречисти.
към беседата >>
Не се меси в работите.
Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо.
Не се меси в работите.
Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане.
към беседата >>
Този срам е един примес.
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта. Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него. Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека.
Този срам е един примес.
Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш. Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани. Любовта ти трябва да се пречисти.
към беседата >>
Попитай съзнанието си, ако си раздвоен.
Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите.
Попитай съзнанието си, ако си раздвоен.
Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги.
към беседата >>
Това, от което ти се срамиш, това не е любов.
Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта. Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него. Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес.
Това, от което ти се срамиш, това не е любов.
Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш. Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани. Любовта ти трябва да се пречисти.
към беседата >>
Нищо не му говори.
Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен.
Нищо не му говори.
Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са.
към беседата >>
Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш.
Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него. Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов.
Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш.
Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани. Любовта ти трябва да се пречисти.
към беседата >>
Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги.
Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори.
Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги.
Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани.
Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш.
Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани.
Любовта ти трябва да се пречисти.
към беседата >>
Аз ги гледам и вървя.
Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги.
Аз ги гледам и вървя.
Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка!
към беседата >>
Любовта ти трябва да се пречисти.
Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш. Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани.
Любовта ти трябва да се пречисти.
към беседата >>
Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане.
Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя.
Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане.
Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам?
към беседата >>
Защо този момък се моли на момата да я целуне?
Защо този момък се моли на момата да я целуне?
Някой ще пита коя е подбудителната причина. Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб.
към беседата >>
Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги.
Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане.
Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги.
„Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам? ” И веднага се смени състоянието му.
към беседата >>
Някой ще пита коя е подбудителната причина.
Защо този момък се моли на момата да я целуне?
Някой ще пита коя е подбудителната причина.
Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник.
към беседата >>
„Хубави добичета са.
Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги.
„Хубави добичета са.
Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам? ” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните.
към беседата >>
Защо някой човек се моли и иска хляб?
Защо този момък се моли на момата да я целуне? Някой ще пита коя е подбудителната причина.
Защо някой човек се моли и иска хляб?
Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта.
към беседата >>
Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени.
Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са.
Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени.
Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам? ” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните. Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
към беседата >>
Той казва: „Гладен съм.
Защо този момък се моли на момата да я целуне? Някой ще пита коя е подбудителната причина. Защо някой човек се моли и иска хляб?
Той казва: „Гладен съм.
Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта. И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви.
към беседата >>
Не му казвам: „Защо биете добитъка!
Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени.
Не му казвам: „Защо биете добитъка!
Не те ли е срам? ” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните. Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
към беседата >>
Моля парче хляб.
Защо този момък се моли на момата да я целуне? Някой ще пита коя е подбудителната причина. Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм.
Моля парче хляб.
Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта. И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви. И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
към беседата >>
Не те ли е срам?
Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка!
Не те ли е срам?
” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните. Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
към беседата >>
Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб.
Защо този момък се моли на момата да я целуне? Някой ще пита коя е подбудителната причина. Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб.
Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб.
В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта. И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви. И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
към беседата >>
” И веднага се смени състоянието му.
Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам?
” И веднага се смени състоянието му.
Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните. Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
към беседата >>
В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник.
Някой ще пита коя е подбудителната причина. Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб.
В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник.
Човек е проводник на любовта. И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви. И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
към беседата >>
Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните.
„Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам? ” И веднага се смени състоянието му.
Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните.
Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
към беседата >>
Човек е проводник на любовта.
Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник.
Човек е проводник на любовта.
И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви. И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
към беседата >>
Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам? ” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните.
Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
към беседата >>
И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви.
Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта.
И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви.
И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
към беседата >>
Та казвам, трябва едно умение.
Та казвам, трябва едно умение.
Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе.
към беседата >>
И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта. И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви.
И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.
към беседата >>
Някой човек се проявява.
Та казвам, трябва едно умение.
Някой човек се проявява.
Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон.
към беседата >>
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас.
Разгледайте малко обективно въпроса. Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате.
към беседата >>
Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе.
Та казвам, трябва едно умение. Някой човек се проявява.
Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе.
Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.
към беседата >>
Разгледайте малко обективно въпроса.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас.
Разгледайте малко обективно въпроса.
Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече.
към беседата >>
Може да направите опит.
Та казвам, трябва едно умение. Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе.
Може да направите опит.
Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре. Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
към беседата >>
Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас. Разгледайте малко обективно въпроса.
Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея.
Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения.
към беседата >>
Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува.
Та казвам, трябва едно умение. Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит.
Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува.
Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре. Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
към беседата >>
Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас. Разгледайте малко обективно въпроса. Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея.
Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека.
То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия.
към беседата >>
Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе.
Та казвам, трябва едно умение. Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува.
Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе.
Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре. Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
към беседата >>
То е нещо невидимо.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас. Разгледайте малко обективно въпроса. Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека.
То е нещо невидимо.
Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете.
към беседата >>
Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон.
Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе.
Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон.
Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре. Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
към беседата >>
Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас. Разгледайте малко обективно въпроса. Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо.
Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате.
Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете. Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно.
към беседата >>
Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.
Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон.
Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.
Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
към беседата >>
Онова, което е текло от него, престава да тече.
Разгледайте малко обективно въпроса. Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате.
Онова, което е текло от него, престава да тече.
Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете. Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно. Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
към беседата >>
Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.
Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
към беседата >>
Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения.
Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече.
Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения.
По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете. Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно. Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
към беседата >>
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани.
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани.
Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила?
към беседата >>
По този начин по някой път се появяват големи противоречия.
Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения.
По този начин по някой път се появяват големи противоречия.
Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете. Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно. Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
към беседата >>
Ревността е предадена на нас.
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани.
Ревността е предадена на нас.
От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила? ” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
към беседата >>
Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете.
То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия.
Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете.
Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно. Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
към беседата >>
От хиляди години тя се е натрупала.
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани. Ревността е предадена на нас.
От хиляди години тя се е натрупала.
Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила? ” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
към беседата >>
Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно.
Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете.
Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно.
Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
към беседата >>
Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала.
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани. Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала.
Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала.
И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила? ” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
към беседата >>
Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете. Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно.
Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.
към беседата >>
И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност.
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани. Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала.
И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност.
Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила? ” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
към беседата >>
Срамът, ревността, омразата, това са примеси.
Срамът, ревността, омразата, това са примеси.
Средата, през която любовта минава, носи материални частици, които не хармонират с човешката душа, и тогава се появява едно вътрешно брожение и душата иска да ги изпъди навън.
към беседата >>
Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила?
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани. Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност.
Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила?
” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
към беседата >>
Средата, през която любовта минава, носи материални частици, които не хармонират с човешката душа, и тогава се появява едно вътрешно брожение и душата иска да ги изпъди навън.
Срамът, ревността, омразата, това са примеси.
Средата, през която любовта минава, носи материални частици, които не хармонират с човешката душа, и тогава се появява едно вътрешно брожение и душата иска да ги изпъди навън.
към беседата >>
” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила?
” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.
към беседата >>
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта.
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта.
Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси. Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки.
към беседата >>
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията.
Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева.
към беседата >>
Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси.
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта.
Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси.
Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки.
към беседата >>
Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията.
Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата.
Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи.
към беседата >>
Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения.
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта. Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси.
Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения.
Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг.
към беседата >>
Вие трябва да знаете да се справяте с нещата.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата.
Вие трябва да знаете да се справяте с нещата.
Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност.
към беседата >>
Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си.
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта. Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси. Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения.
Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си.
Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие.
към беседата >>
Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата.
Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви.
Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право.
към беседата >>
Любовният закон не ги е съединил.
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта. Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси. Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си.
Любовният закон не ги е съединил.
Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал.
към беседата >>
Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви.
Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът.
Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи.
към беседата >>
Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки.
И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта. Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси. Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил.
Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки.
А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал. А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича.
към беседата >>
Същото е и за гнева.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът.
Същото е и за гнева.
Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода.
към беседата >>
А пък Божествените връзки, това са вечните връзки.
Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси. Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки.
А пък Божествените връзки, това са вечните връзки.
Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал. А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича. Това са временни работи.
към беседата >>
Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи.
Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева.
Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи.
Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта.
към беседата >>
Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг.
Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки.
Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг.
И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал. А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича. Това са временни работи.
към беседата >>
Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност.
Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи.
Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност.
Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението.
към беседата >>
И смъртта там не е препятствие.
Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг.
И смъртта там не е препятствие.
Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал. А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича. Това са временни работи.
към беседата >>
Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право.
Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност.
Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право.
Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене.
към беседата >>
Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал.
Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие.
Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал.
А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича. Това са временни работи.
към беседата >>
Някой път се дават правила: не се гневи.
Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право.
Някой път се дават правила: не се гневи.
Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате.
към беседата >>
А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича.
Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал.
А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича.
Това са временни работи.
към беседата >>
Щом се окаляш, трябва ти вода.
Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи.
Щом се окаляш, трябва ти вода.
Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението?
към беседата >>
Това са временни работи.
А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал. А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича.
Това са временни работи.
към беседата >>
Водата е, която измива калта.
Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода.
Водата е, която измива калта.
Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят.
към беседата >>
Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа.
Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа.
Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно. Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна.
към беседата >>
Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението.
Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта.
Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението.
След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате?
към беседата >>
Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно.
Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа.
Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно.
Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна.
към беседата >>
След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене.
Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението.
След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене.
Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате? Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
към беседата >>
Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна.
Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа. Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно.
Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна.
към беседата >>
Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате.
Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене.
Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате.
Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате? Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
към беседата >>
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа.
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа.
Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес.
към беседата >>
Например как ще лекуваш съмнението?
Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате.
Например как ще лекуваш съмнението?
Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате? Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
към беседата >>
Тревопасното състояние е по-старо.
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа.
Тревопасното състояние е по-старо.
Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят.
към беседата >>
Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят.
Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението?
Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят.
Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате? Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
към беседата >>
Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството.
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо.
Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството.
Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията.
към беседата >>
Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате?
Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят.
Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате?
Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
към беседата >>
Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях.
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството.
Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях.
Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата.
към беседата >>
Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате?
Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.
към беседата >>
Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл.
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях.
Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл.
Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата. А пък тревопасните са във въздуха.
към беседата >>
Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”.
Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”.
Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението. Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце. Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението.
към беседата >>
Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес.
Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл.
Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес.
Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата. А пък тревопасните са във въздуха. Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
към беседата >>
Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението.
Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”.
Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението.
Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце. Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението.
към беседата >>
Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят.
Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес.
Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят.
Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата. А пък тревопасните са във въздуха. Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
към беседата >>
Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце.
Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”. Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението.
Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце.
Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението.
към беседата >>
Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията.
Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят.
Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията.
Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата. А пък тревопасните са във въздуха. Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
към беседата >>
Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението.
Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”. Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението. Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце.
Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението.
към беседата >>
Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата.
Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията.
Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата.
А пък тревопасните са във въздуха. Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
към беседата >>
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението.
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението.
Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не. Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това.
към беседата >>
А пък тревопасните са във въздуха.
Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата.
А пък тревопасните са във въздуха.
Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
към беседата >>
Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не.
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението.
Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не.
Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат.
към беседата >>
Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата. А пък тревопасните са във въздуха.
Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
към беседата >>
Имаш съмнение.
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението. Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не.
Имаш съмнение.
Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде.
към беседата >>
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете.
Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Тогава се появява и месоядството. Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите. И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи. Авел, когото убиха, беше месоядец.
към беседата >>
Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение.
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението. Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не. Имаш съмнение.
Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение.
Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението.
към беседата >>
Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете.
Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум.
Тогава се появява и месоядството. Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите. И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи. Авел, когото убиха, беше месоядец. И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
към беседата >>
Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер?
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението. Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не. Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение.
Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер?
” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението. Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате.
към беседата >>
Тогава се появява и месоядството.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете. Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум.
Тогава се появява и месоядството.
Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите. И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи. Авел, когото убиха, беше месоядец. И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
към беседата >>
” Съмнение е това.
Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението. Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не. Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер?
” Съмнение е това.
Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението. Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате. Питам какво го е заставило сега да бяга?
към беседата >>
Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете. Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Тогава се появява и месоядството.
Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите.
И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи. Авел, когото убиха, беше месоядец. И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
към беседата >>
Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат.
Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не. Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това.
Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат.
И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението. Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате. Питам какво го е заставило сега да бяга?
към беседата >>
И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете. Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Тогава се появява и месоядството. Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите.
И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи.
Авел, когото убиха, беше месоядец. И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
към беседата >>
И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде.
Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат.
И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде.
Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението. Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате. Питам какво го е заставило сега да бяга?
към беседата >>
Авел, когото убиха, беше месоядец.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете. Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Тогава се появява и месоядството. Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите. И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи.
Авел, когото убиха, беше месоядец.
И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
към беседата >>
Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението.
Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде.
Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението.
Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате. Питам какво го е заставило сега да бяга?
към беседата >>
И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Тогава се появява и месоядството. Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите. И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи. Авел, когото убиха, беше месоядец.
И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.
към беседата >>
Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате.
Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер? ” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението.
Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате.
Питам какво го е заставило сега да бяга?
към беседата >>
Вие разглеждате любовта там, дето я няма.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма.
Всъщност за любовта човек не трябва да говори. Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката.
към беседата >>
Питам какво го е заставило сега да бяга?
” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението. Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате.
Питам какво го е заставило сега да бяга?
към беседата >>
Всъщност за любовта човек не трябва да говори.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма.
Всъщност за любовта човек не трябва да говори.
Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч.
към беседата >>
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството.
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството.
В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си. Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва. Нещо подобно става някой път и с религиозните хора. Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години. Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
към беседата >>
Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма. Всъщност за любовта човек не трябва да говори.
Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил.
Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли.
към беседата >>
В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си.
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството.
В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си.
Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва. Нещо подобно става някой път и с религиозните хора. Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години. Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
към беседата >>
Това щеше да бъде моят метод.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма. Всъщност за любовта човек не трябва да говори. Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил.
Това щеше да бъде моят метод.
Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли. „Нови цървули да си вземеш, не стари.
към беседата >>
Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва.
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството. В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си.
Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва.
Нещо подобно става някой път и с религиозните хора. Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години. Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
към беседата >>
Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма. Всъщност за любовта човек не трябва да говори. Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод.
Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното.
Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли. „Нови цървули да си вземеш, не стари. Нови цървули да си направиш. Така.”
към беседата >>
Нещо подобно става някой път и с религиозните хора.
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството. В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си. Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва.
Нещо подобно става някой път и с религиозните хора.
Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години. Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
към беседата >>
Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма. Всъщност за любовта човек не трябва да говори. Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното.
Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката.
За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли. „Нови цървули да си вземеш, не стари. Нови цървули да си направиш. Така.”
към беседата >>
Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години.
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството. В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си. Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва. Нещо подобно става някой път и с религиозните хора.
Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години.
Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
към беседата >>
За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч.
Всъщност за любовта човек не трябва да говори. Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката.
За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч.
Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли. „Нови цървули да си вземеш, не стари. Нови цървули да си направиш. Така.”
към беседата >>
Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
Да направя един паралел между религиозни хора в семейството. В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си. Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва. Нещо подобно става някой път и с религиозните хора. Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години.
Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.
към беседата >>
Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли.
Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч.
Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли.
„Нови цървули да си вземеш, не стари. Нови цървули да си направиш. Така.”
към беседата >>
Една госпожа в София ми разправяше следното.
Една госпожа в София ми разправяше следното.
Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията.
към беседата >>
„Нови цървули да си вземеш, не стари.
Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли.
„Нови цървули да си вземеш, не стари.
Нови цървули да си направиш. Така.”
към беседата >>
Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре.
Една госпожа в София ми разправяше следното.
Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре.
Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията.
към беседата >>
Нови цървули да си направиш. Така.”
Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли. „Нови цървули да си вземеш, не стари.
Нови цървули да си направиш. Така.”
към беседата >>
Но такъв живот живях нещастен.
Една госпожа в София ми разправяше следното. Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре.
Но такъв живот живях нещастен.
Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията.
към беседата >>
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят.
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят.
Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува. Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята.
към беседата >>
Но сега искам да се оженя пък за един светски човек.
Една госпожа в София ми разправяше следното. Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен.
Но сега искам да се оженя пък за един светски човек.
Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо.
към беседата >>
Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува.
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят.
Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува.
Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето.
към беседата >>
Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек.
Една госпожа в София ми разправяше следното. Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек.
Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек.
Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън.
към беседата >>
Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая.
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят. Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува.
Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая.
Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там.
към беседата >>
Моят мъж все отваря Библията.
Една госпожа в София ми разправяше следното. Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек.
Моят мъж все отваря Библията.
Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я.
към беседата >>
Или ако имате кашляне.
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят. Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува. Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая.
Или ако имате кашляне.
Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята.
към беседата >>
Направи нещо, и отвори Библията.
Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията.
Направи нещо, и отвори Библията.
Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност.
към беседата >>
Никакво кашляне няма там.
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят. Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува. Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне.
Никакво кашляне няма там.
Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш.
към беседата >>
Направи друго нещо, и пак отвори Библията.
Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията.
Направи друго нещо, и пак отвори Библията.
Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих.
към беседата >>
Който иска да кашля - тук на земята.
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят. Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува. Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там.
Който иска да кашля - тук на земята.
Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш. Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее.
към беседата >>
Дотегна ми това нещо.
Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията.
Дотегна ми това нещо.
Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене.
към беседата >>
Търговски работи няма в небето.
Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува. Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята.
Търговски работи няма в небето.
И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш. Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее. За какво трябва да разправяш там?
към беседата >>
Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън.
Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо.
Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън.
Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега.
към беседата >>
И съдийски работи няма там.
Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето.
И съдийски работи няма там.
Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш. Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее. За какво трябва да разправяш там?
към беседата >>
Това е действителен пример - изпъжда я.
Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън.
Това е действителен пример - изпъжда я.
И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение.
към беседата >>
Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята.
Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там.
Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята.
За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш. Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее. За какво трябва да разправяш там?
към беседата >>
И тя ми разправя своята опитност.
Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я.
И тя ми разправя своята опитност.
И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това?
към беседата >>
За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш.
Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята.
За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш.
Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее. За какво трябва да разправяш там?
към беседата >>
И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих.
Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност.
И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих.
Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг.
към беседата >>
Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее.
Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш.
Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее.
За какво трябва да разправяш там?
към беседата >>
Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене.
Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих.
Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене.
Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите.
към беседата >>
За какво трябва да разправяш там?
Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш. Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее.
За какво трябва да разправяш там?
към беседата >>
Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега.
Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене.
Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега.
Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял.
към беседата >>
На оня свят противоречието седи в следното.
На оня свят противоречието седи в следното.
Ако си напълно гол, ти си праведен човек. Вие ще кажете: „Как така гол човек! ” Вие си представяте гол от гледището на земята. Тука ви е срам. Но що е срам?
към беседата >>
Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение.
Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега.
Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение.
Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: „Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него.
към беседата >>
Ако си напълно гол, ти си праведен човек.
На оня свят противоречието седи в следното.
Ако си напълно гол, ти си праведен човек.
Вие ще кажете: „Как така гол човек! ” Вие си представяте гол от гледището на земята. Тука ви е срам. Но що е срам? Срамът е един примес на греха.
към беседата >>
Как ще обясните сега това?
И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение.
Как ще обясните сега това?
Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: „Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него. Нека да е светски човек, да не е толкова набожен и да не ми чете толкова от Библията.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как така гол човек!
На оня свят противоречието седи в следното. Ако си напълно гол, ти си праведен човек.
Вие ще кажете: „Как така гол човек!
” Вие си представяте гол от гледището на земята. Тука ви е срам. Но що е срам? Срамът е един примес на греха. Вие се пренасяте в онзи свят със същото тяло и със същите недъзи и във вас се заражда срам.
към беседата >>
Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг.
И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това?
Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг.
Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: „Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него. Нека да е светски човек, да не е толкова набожен и да не ми чете толкова от Библията. Ако е за четене, и аз ще чета.”
към беседата >>
” Вие си представяте гол от гледището на земята.
На оня свят противоречието седи в следното. Ако си напълно гол, ти си праведен човек. Вие ще кажете: „Как така гол човек!
” Вие си представяте гол от гледището на земята.
Тука ви е срам. Но що е срам? Срамът е един примес на греха. Вие се пренасяте в онзи свят със същото тяло и със същите недъзи и във вас се заражда срам. Вие мислите, че така е в този свят.
към беседата >>
Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите.
Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг.
Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите.
Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: „Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него. Нека да е светски човек, да не е толкова набожен и да не ми чете толкова от Библията. Ако е за четене, и аз ще чета.”
към беседата >>
2.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Представи си, че имаш да даваш.
В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата.
Представи си, че имаш да даваш.
Това е продадената нива. Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
към беседата >>
Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки.
− Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи.
Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки.
И хукваш с каквато бързина искаш.
към беседата >>
След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон.
Всички планети трябва да бъдат 12.
След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон.
(Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може.
към беседата >>
Това е продадената нива.
Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш.
Това е продадената нива.
Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
към беседата >>
И хукваш с каквато бързина искаш.
Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи. Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки.
И хукваш с каквато бързина искаш.
към беседата >>
(Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите.
Всички планети трябва да бъдат 12. След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон.
(Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите.
Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги.
към беседата >>
Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш. Това е продадената нива.
Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
към беседата >>
Светлината бяга ли, или се движи?
Светлината бяга ли, или се движи?
По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо. По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой.
към беседата >>
Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш.
Всички планети трябва да бъдат 12. След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон. (Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите.
Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш.
Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени.
към беседата >>
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е?
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е?
И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е? Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората.
към беседата >>
По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо.
Светлината бяга ли, или се движи?
По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо.
По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения.
към беседата >>
Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд.
Всички планети трябва да бъдат 12. След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон. (Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш.
Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд.
А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат.
към беседата >>
И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е?
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е?
И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е?
Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко.
към беседата >>
По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони?
Светлината бяга ли, или се движи? По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо.
По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони?
Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията.
към беседата >>
А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти.
Всички планети трябва да бъдат 12. След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон. (Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд.
А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти.
Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат. Разхождаш се в градина.
към беседата >>
Имате и другото положение.
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е? И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е?
Имате и другото положение.
Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата.
към беседата >>
Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне.
Светлината бяга ли, или се движи? По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо. По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони?
Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне.
Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия?
към беседата >>
Този човек иска да прави много работи, които не може.
След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон. (Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти.
Този човек иска да прави много работи, които не може.
Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат. Разхождаш се в градина. Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
към беседата >>
Дава без кредит и взема без кредит.
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е? И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е? Имате и другото положение.
Дава без кредит и взема без кредит.
Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не.
към беседата >>
Кой от двамата е по-голям герой.
Светлината бяга ли, или се движи? По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо. По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне.
Кой от двамата е по-голям герой.
При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях.
към беседата >>
Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги.
(Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може.
Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги.
Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат. Разхождаш се в градина. Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
към беседата >>
Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит.
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е? И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е? Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит.
Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит.
(Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос.
към беседата >>
При бягането страхливият е герой.
Светлината бяга ли, или се движи? По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо. По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой.
При бягането страхливият е герой.
(Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия?
към беседата >>
Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени.
Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги.
Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени.
Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат. Разхождаш се в градина. Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
към беседата >>
(Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората.
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е? И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е? Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит.
(Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората.
Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме.
към беседата >>
(Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения.
По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо. По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой.
(Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения.
Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка.
към беседата >>
Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат.
Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени.
Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат.
Разхождаш се в градина. Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
към беседата >>
Не, аз говоря за нещо по-дълбоко.
И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е? Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората.
Не, аз говоря за нещо по-дълбоко.
Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си.
към беседата >>
Чудя се на възраженията.
По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения.
Чудя се на възраженията.
Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат.
към беседата >>
Разхождаш се в градина.
А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат.
Разхождаш се в градина.
Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
към беседата >>
Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата.
Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко.
Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата.
Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си. Щом човек е заставен насила, това е един произвол.
към беседата >>
Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия?
Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията.
Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия?
“ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя?
към беседата >>
Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат. Разхождаш се в градина.
Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.
към беседата >>
Но дали тези причини са правдоподобни или не.
Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата.
Но дали тези причини са правдоподобни или не.
Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си. Щом човек е заставен насила, това е един произвол. Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
към беседата >>
“ Допущам, че не съм живял в тях.
Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия?
“ Допущам, че не съм живял в тях.
Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение.
към беседата >>
В звука има пречупване.
В звука има пречупване.
(Оттук до края е разговор.)
към беседата >>
Това е въпрос.
Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не.
Това е въпрос.
Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си. Щом човек е заставен насила, това е един произвол. Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
към беседата >>
Казвам: Какво нещо са лошите условия?
При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях.
Казвам: Какво нещо са лошите условия?
Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо.
към беседата >>
(Оттук до края е разговор.)
В звука има пречупване.
(Оттук до края е разговор.)
към беседата >>
Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме.
(Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос.
Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме.
Или някой е заставен да напусне дома си. Щом човек е заставен насила, това е един произвол. Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
към беседата >>
Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка.
(Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия?
Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка.
Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре.
към беседата >>
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката.
Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието. Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална.
към беседата >>
Или някой е заставен да напусне дома си.
Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме.
Или някой е заставен да напусне дома си.
Щом човек е заставен насила, това е един произвол. Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
към беседата >>
Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат.
Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка.
Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат.
Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха.
към беседата >>
Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката.
Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието.
Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят.
към беседата >>
Щом човек е заставен насила, това е един произвол.
Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си.
Щом човек е заставен насила, това е един произвол.
Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
към беседата >>
Ти казваш: Аз сам какво ще правя?
Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия? “ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат.
Ти казваш: Аз сам какво ще правя?
Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха.
към беседата >>
Съзнанието взема по-широка област.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката. Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието.
Съзнанието взема по-широка област.
В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят.
към беседата >>
Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си. Щом човек е заставен насила, това е един произвол.
Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“
към беседата >>
Това е вече едно смущение.
“ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя?
Това е вече едно смущение.
Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче.
към беседата >>
В църковното пеене много тонове не са никак реални.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката. Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието. Съзнанието взема по-широка област.
В църковното пеене много тонове не са никак реални.
Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби.
към беседата >>
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата.
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата.
Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си. След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи.
към беседата >>
Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо.
Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение.
Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо.
Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала?
към беседата >>
Няма никаква реалност.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката. Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието. Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални.
Няма никаква реалност.
В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите.
към беседата >>
Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си.
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата.
Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си.
След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка.
към беседата >>
Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре.
Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо.
Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре.
Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш?
към беседата >>
В католическите църкви музиката не е реална.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката. Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието. Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност.
В католическите църкви музиката не е реална.
В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките.
към беседата >>
След двайсет минути ще трябва пак да отпусне.
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата. Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си.
След двайсет минути ще трябва пак да отпусне.
Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути.
към беседата >>
Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха.
Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре.
Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха.
Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено.
към беседата >>
В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят.
Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието. Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална.
В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят.
А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш?
към беседата >>
Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години.
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата. Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си. След двайсет минути ще трябва пак да отпусне.
Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години.
За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него?
към беседата >>
Еди-кои си обедняха.
Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха.
Еди-кои си обедняха.
Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон.
към беседата >>
А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят.
Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят.
А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят.
А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил.
към беседата >>
За 120 години той прави една вдишка и една издишка.
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата. Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си. След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години.
За 120 години той прави една вдишка и една издишка.
Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си.
към беседата >>
Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче.
Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха.
Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче.
Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят.
към беседата >>
А пък едни мълчат като риби.
В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят.
А пък едни мълчат като риби.
С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата.
към беседата >>
Това са непонятни работи.
Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата. Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си. След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка.
Това са непонятни работи.
В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината?
към беседата >>
Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала?
Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче.
Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала?
Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило.
към беседата >>
С малките скърби се лекуват по-големите.
Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби.
С малките скърби се лекуват по-големите.
А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи.
към беседата >>
В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка.
Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си. След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи.
В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка.
Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал.
към беседата >>
Де е поводът сега да се безпокоиш?
Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала?
Де е поводът сега да се безпокоиш?
Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие.
към беседата >>
А с големите скърби се лекуват по-малките.
В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите.
А с големите скърби се лекуват по-малките.
Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите.
към беседата >>
Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути.
След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка.
Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути.
Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата.
към беседата >>
Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено.
Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш?
Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено.
Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие.
към беседата >>
Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш?
В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките.
Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш?
“ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие.
към беседата >>
Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него?
Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути.
Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него?
Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат.
към беседата >>
Смъртта в света не е един закон.
Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено.
Смъртта в света не е един закон.
То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие.
към беседата >>
“ − казал човекът и я освободил.
А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш?
“ − казал човекът и я освободил.
После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години.
към беседата >>
Ще изгуби съзнанието си.
За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него?
Ще изгуби съзнанието си.
Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно.
към беседата >>
То е едно изключително условие, при което хората живеят.
Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон.
То е едно изключително условие, при което хората живеят.
Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте.
към беседата >>
После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата.
А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил.
После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата.
Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден.
към беседата >>
Коя е причината?
Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си.
Коя е причината?
Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно.
към беседата >>
Вие вземате изключителните условия за правило.
Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят.
Вие вземате изключителните условия за правило.
Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите.
към беседата >>
Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи.
С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата.
Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи.
Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно.
към беседата >>
Той не е свикнал.
В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината?
Той не е свикнал.
Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе.
към беседата >>
Че умира някой, то е изключително условие.
Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило.
Че умира някой, то е изключително условие.
Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее.
към беседата >>
Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите.
А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи.
Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите.
С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия.
към беседата >>
Той не разбира законите на природата.
Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал.
Той не разбира законите на природата.
Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш.
към беседата >>
Че обеднява някой, то е изключително условие.
Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие.
Че обеднява някой, то е изключително условие.
Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години.
към беседата >>
С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие.
Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш? “ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите.
С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие.
А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината.
към беседата >>
Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат.
Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата.
Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат.
Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си.
към беседата >>
Че заболява някой, то е изключително условие.
Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие.
Че заболява някой, то е изключително условие.
Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял?
към беседата >>
А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години.
“ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие.
А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години.
Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва.
към беседата >>
Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно.
Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат.
Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно.
Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си?
към беседата >>
Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте.
То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие.
Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте.
Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои?
към беседата >>
Ще ви домилее страданието един ден.
После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години.
Ще ви домилее страданието един ден.
С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници.
към беседата >>
Щом се успокоиш, дишаш медленно.
Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно.
Щом се успокоиш, дишаш медленно.
Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си?
към беседата >>
Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите.
Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте.
Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите.
Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва.
към беседата >>
С радостите и страданията става нещо разнообразно.
Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден.
С радостите и страданията става нещо разнообразно.
Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците.
към беседата >>
Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе.
Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно.
Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе.
Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки.
към беседата >>
Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее.
Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите.
Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее.
Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си.
към беседата >>
Някои страдания те избавят от някои големи нещастия.
Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно.
Някои страдания те избавят от някои големи нещастия.
За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес.
към беседата >>
Ти трябва да се успокоиш.
Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе.
Ти трябва да се успокоиш.
Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката.
към беседата >>
Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години.
Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее.
Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години.
Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна?
към беседата >>
За пример някой те бутне и те събори в тъмнината.
С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия.
За пример някой те бутне и те събори в тъмнината.
Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо.
към беседата >>
Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си.
Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш.
Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си.
Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа.
към беседата >>
Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял?
Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години.
Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял?
Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал?
към беседата >>
Нищо не ти казва.
А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината.
Нищо не ти казва.
Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград.
към беседата >>
Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си?
Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си.
Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си?
То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам?
към беседата >>
Николай, защо трябва да се безпокои?
Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял?
Николай, защо трябва да се безпокои?
(Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал.
към беседата >>
Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници.
Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва.
Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници.
Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие.
към беседата >>
То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си?
Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си?
То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си?
Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа.
към беседата >>
(Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва.
Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои?
(Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва.
Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал?
към беседата >>
Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците.
С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници.
Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците.
Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие. Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи.
към беседата >>
Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки.
Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си?
Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки.
Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка.
към беседата >>
Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си.
Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва.
Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си.
Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал?
към беседата >>
Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес.
Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците.
Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес.
Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие. Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи. Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
към беседата >>
Казват му да не гледа ябълката.
Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки.
Казват му да не гледа ябълката.
− „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка.
към беседата >>
Кой е на правата страна?
Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си.
Кой е на правата страна?
Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал.
към беседата >>
Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо.
За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес.
Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо.
Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие. Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи. Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
към беседата >>
− „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа.
Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката.
− „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа.
Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа.
към беседата >>
Който е помагал, или който не е помагал?
Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна?
Който е помагал, или който не е помагал?
Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал.
към беседата >>
Един човек тръгнал в турско време за Цариград.
Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо.
Един човек тръгнал в турско време за Цариград.
Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие. Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи. Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
към беседата >>
Нямам ли право да гледам?
Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа.
Нямам ли право да гледам?
“ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа. Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне.
към беседата >>
Единият помагал и съжалява, че е помагал.
Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал?
Единият помагал и съжалява, че е помагал.
А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее.
към беседата >>
Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие.
Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград.
Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие.
Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи. Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
към беседата >>
“ Има право да гледа.
То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам?
“ Има право да гледа.
Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа. Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне. Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
към беседата >>
А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал?
(Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал.
А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал?
(На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата?
към беседата >>
Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи.
Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие.
Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи.
Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
към беседата >>
Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка.
Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа.
Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка.
Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа. Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне. Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
към беседата >>
(На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал?
Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал?
(На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал?
Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал!
към беседата >>
Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие. Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи.
Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.
към беседата >>
Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка.
Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка.
Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка.
Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа. Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне. Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
към беседата >>
Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал.
Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал?
Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал.
А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе.
към беседата >>
Лотарийният билет с три деветорки има възможност да спечели.
Лотарийният билет с три деветорки има възможност да спечели.
Когато човек е раздвоен, да не взема билет. Като нямаш никакво раздвоение, ще спечелиш, а като си раздвоен, няма да спечелиш.
към беседата >>
Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа.
− „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка.
Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа.
Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне. Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
към беседата >>
А пък онзи съжалява, че не е давал.
Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал.
А пък онзи съжалява, че не е давал.
Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави?
към беседата >>
Когато човек е раздвоен, да не взема билет.
Лотарийният билет с три деветорки има възможност да спечели.
Когато човек е раздвоен, да не взема билет.
Като нямаш никакво раздвоение, ще спечелиш, а като си раздвоен, няма да спечелиш.
към беседата >>
Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне.
Нямам ли право да гледам? “ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа.
Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне.
Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
към беседата >>
Защото ако беше давал, щеше да забогатее.
Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал.
Защото ако беше давал, щеше да забогатее.
И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност.
към беседата >>
Като нямаш никакво раздвоение, ще спечелиш, а като си раздвоен, няма да спечелиш.
Лотарийният билет с три деветорки има възможност да спечели. Когато човек е раздвоен, да не взема билет.
Като нямаш никакво раздвоение, ще спечелиш, а като си раздвоен, няма да спечелиш.
към беседата >>
Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
“ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа. Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне.
Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.
към беседата >>
И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата?
А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее.
И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата?
Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност. Който е давал, или който не е давал?
към беседата >>
Имаш да вземаш хиляда лева.
Имаш да вземаш хиляда лева.
Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай. Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно.
към беседата >>
Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал!
(На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата?
Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал!
“ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност. Който е давал, или който не е давал? (Който е давал.)
към беседата >>
Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай.
Имаш да вземаш хиляда лева.
Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай.
Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно. Не ти е приятно да простиш.
към беседата >>
“ Че и той можеше да даде и да не вземе.
Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал!
“ Че и той можеше да даде и да не вземе.
В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност. Който е давал, или който не е давал? (Който е давал.)
към беседата >>
Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това.
Имаш да вземаш хиляда лева. Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай.
Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това.
Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно. Не ти е приятно да простиш. След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
към беседата >>
В дадения случай какво е трябвало да прави?
А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе.
В дадения случай какво е трябвало да прави?
Кой има повече опитност. Който е давал, или който не е давал? (Който е давал.)
към беседата >>
Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол.
Имаш да вземаш хиляда лева. Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай. Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това.
Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол.
Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно. Не ти е приятно да простиш. След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
към беседата >>
Кой има повече опитност.
Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави?
Кой има повече опитност.
Който е давал, или който не е давал? (Който е давал.)
към беседата >>
Ние страдаме от това.
Имаш да вземаш хиляда лева. Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай. Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол.
Ние страдаме от това.
Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно. Не ти е приятно да простиш. След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
към беседата >>
Който е давал, или който не е давал?
И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност.
Който е давал, или който не е давал?
(Който е давал.)
към беседата >>
Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно.
Имаш да вземаш хиляда лева. Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай. Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това.
Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно.
Не ти е приятно да простиш. След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
към беседата >>
(Който е давал.)
Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал! “ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност. Който е давал, или който не е давал?
(Който е давал.)
към беседата >>
Не ти е приятно да простиш.
Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай. Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно.
Не ти е приятно да простиш.
След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
към беседата >>
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето.
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето.
Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса. Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения.
към беседата >>
След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно. Не ти е приятно да простиш.
След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“
към беседата >>
Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса.
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето.
Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса.
Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път.
към беседата >>
Има един анекдот за един български чорбаджия.
Има един анекдот за един български чорбаджия.
В турско време било, във Варненско. Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става.
към беседата >>
Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва.
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето. Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса.
Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва.
То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път.
към беседата >>
В турско време било, във Варненско.
Има един анекдот за един български чорбаджия.
В турско време било, във Варненско.
Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето. Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса. Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва.
То е друг въпрос.
А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път.
към беседата >>
Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето.
Има един анекдот за един български чорбаджия. В турско време било, във Варненско.
Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето.
Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде?
към беседата >>
А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш.
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето. Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса. Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос.
А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш.
Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете.
към беседата >>
Онзи, който взел джегера, как да го кръстим?
Има един анекдот за един български чорбаджия. В турско време било, във Варненско. Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето.
Онзи, който взел джегера, как да го кръстим?
(Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо.
към беседата >>
Вие някой път правите криви заключения.
Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето. Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса. Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш.
Вие някой път правите криви заключения.
Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа.
към беседата >>
(Иван.) Хайде да му турим името Станчо.
Има един анекдот за един български чорбаджия. В турско време било, във Варненско. Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим?
(Иван.) Хайде да му турим името Станчо.
А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря.
към беседата >>
Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път.
Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса. Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения.
Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път.
Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото?
към беседата >>
А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става.
Има един анекдот за един български чорбаджия. В турско време било, във Варненско. Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо.
А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става.
Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът.
към беседата >>
Страданията не показват, че сте на крив път.
Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път.
Страданията не показват, че сте на крив път.
Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре.
към беседата >>
Станчо върви из улицата, а Стоян го води.
В турско време било, във Варненско. Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става.
Станчо върви из улицата, а Стоян го води.
Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо.
към беседата >>
Щастието не показва, че сте на прав път.
То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път.
Щастието не показва, че сте на прав път.
Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката?
към беседата >>
Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде?
Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води.
Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде?
“ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер.
към беседата >>
Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете.
А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път.
Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете.
Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае.
към беседата >>
“ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо.
Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде?
“ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо.
Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро.
към беседата >>
Всеки от вас е изпратен да извърши една работа.
Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете.
Всеки от вас е изпратен да извърши една работа.
За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът?
към беседата >>
Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря.
(Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо.
Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря.
Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия.
към беседата >>
За какво е изпратено ралото?
Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа.
За какво е изпратено ралото?
− Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже.
към беседата >>
Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът.
А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря.
Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът.
Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия.
към беседата >>
− Да оре.
Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото?
− Да оре.
За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото?
към беседата >>
Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо.
Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът.
Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо.
Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно.
към беседата >>
За какво е изпратена мотиката?
Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре.
За какво е изпратена мотиката?
− Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише.
към беседата >>
Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер.
Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде? “ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо.
Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер.
Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени.
към беседата >>
− Да копае.
Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката?
− Да копае.
За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката?
към беседата >>
Стоян казва, че е направил едно добро.
“ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер.
Стоян казва, че е направил едно добро.
И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета.
към беседата >>
За какво е изпратен ножът?
Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае.
За какво е изпратен ножът?
− Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи.
към беседата >>
И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия.
Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро.
И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия.
Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я.
към беседата >>
− Да реже.
За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът?
− Да реже.
За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът?
към беседата >>
Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия.
Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия.
Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия.
Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си?
към беседата >>
За какво е изпратено перото?
− Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже.
За какво е изпратено перото?
− Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи.
към беседата >>
Нещата в света не са направени разумно.
Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия.
Нещата в света не са направени разумно.
Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета?
към беседата >>
− Да пише.
За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото?
− Да пише.
За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът?
към беседата >>
Неразумни са тези неща, които не са обмислени.
Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно.
Неразумни са тези неща, които не са обмислени.
Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия?
към беседата >>
За какво е създадена ръката?
− Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише.
За какво е създадена ръката?
− Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори.
към беседата >>
Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета.
Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени.
Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета.
Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не.
към беседата >>
− Да работи.
За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката?
− Да работи.
За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото?
към беседата >>
Изваждаш кесията си, отваряш я.
И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета.
Изваждаш кесията си, отваряш я.
Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш.
към беседата >>
За какво е създаден кракът?
− Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи.
За какво е създаден кракът?
− Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша.
към беседата >>
Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си?
Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я.
Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си?
Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право.
към беседата >>
− Да ходи.
За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът?
− Да ходи.
За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото?
към беседата >>
Само една монета?
Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си?
Само една монета?
(Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил.
към беседата >>
За какво е създаден езикът?
− Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи.
За какво е създаден езикът?
− Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа.
към беседата >>
(Имаме.) Но от чуждата кесия?
Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета?
(Имаме.) Но от чуждата кесия?
(Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава.
към беседата >>
− Да говори.
За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът?
− Да говори.
За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът?
към беседата >>
(Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не.
Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия?
(Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не.
Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се?
към беседата >>
За какво е създадено ухото?
− Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори.
За какво е създадено ухото?
− Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите.
към беседата >>
Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш.
Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не.
Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш.
Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях.
към беседата >>
− Да слуша.
За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото?
− Да слуша.
За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение.
към беседата >>
Това не трябва да бъде твое право.
Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш.
Това не трябва да бъде твое право.
Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не.
към беседата >>
За какво е създадено окото?
− Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша.
За какво е създадено окото?
− Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява.
към беседата >>
Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил.
Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право.
Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил.
Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува.
към беседата >>
− Да гледа.
За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото?
− Да гледа.
За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние.
към беседата >>
Вие сте учили за топлината.
Вие сте учили за топлината.
Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината. По какво се отличава топлината. Учените хора какво качество ù придават. Физиката има думата.
към беседата >>
Някой направил гърнета и ги продава.
(Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил.
Някой направил гърнета и ги продава.
Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани.
към беседата >>
За какво е създаден носът?
− Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа.
За какво е създаден носът?
− За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто.
към беседата >>
Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината.
Вие сте учили за топлината.
Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината.
По какво се отличава топлината. Учените хора какво качество ù придават. Физиката има думата.
към беседата >>
Чуждите гърнета продават ли се?
(Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава.
Чуждите гърнета продават ли се?
Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани.
към беседата >>
− За да възприема миризмите.
За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът?
− За да възприема миризмите.
Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто.
към беседата >>
По какво се отличава топлината.
Вие сте учили за топлината. Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината.
По какво се отличава топлината.
Учените хора какво качество ù придават. Физиката има думата.
към беседата >>
Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях.
Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се?
Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях.
Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго.
към беседата >>
Всяко нещо си иска своето предназначение.
− Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите.
Всяко нещо си иска своето предназначение.
И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е?
към беседата >>
Учените хора какво качество ù придават.
Вие сте учили за топлината. Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината. По какво се отличава топлината.
Учените хора какво качество ù придават.
Физиката има думата.
към беседата >>
Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не.
Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях.
Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не.
Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл.
към беседата >>
И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява.
За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение.
И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява.
Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави.
към беседата >>
Физиката има думата.
Вие сте учили за топлината. Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината. По какво се отличава топлината. Учените хора какво качество ù придават.
Физиката има думата.
към беседата >>
Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува.
Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не.
Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува.
Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания.
към беседата >>
Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние.
− Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява.
Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние.
Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си.
към беседата >>
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света.
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света.
То се счита като идеал, към който се стреми светът. На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен.
към беседата >>
Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани.
Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува.
Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани.
Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока.
към беседата >>
Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто.
За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние.
Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто.
Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек?
към беседата >>
То се счита като идеал, към който се стреми светът.
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света.
То се счита като идеал, към който се стреми светът.
На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават?
към беседата >>
Известни максими не са изпитани.
Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани.
Известни максими не са изпитани.
Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет.
към беседата >>
Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто.
− За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто.
Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто.
Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него.
към беседата >>
На какво се основава щастието.
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света. То се счита като идеал, към който се стреми светът.
На какво се основава щастието.
Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица.
към беседата >>
Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго.
Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани.
Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго.
Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате.
към беседата >>
Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е?
Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто.
Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е?
Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек.
към беседата >>
Някой човек е щастлив, всичко му върви.
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света. То се счита като идеал, към който се стреми светът. На какво се основава щастието.
Някой човек е щастлив, всичко му върви.
А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив.
към беседата >>
Искам да ви наведа на тази мисъл.
Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго.
Искам да ви наведа на тази мисъл.
Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас.
към беседата >>
Някои от вашите възгледи за живота не са прави.
И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е?
Някои от вашите възгледи за живота не са прави.
Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас.
към беседата >>
А пък на някой не му върви.
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света. То се счита като идеал, към който се стреми светът. На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви.
А пък на някой не му върви.
Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева?
към беседата >>
Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания.
Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл.
Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания.
Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа.
към беседата >>
Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си.
Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави.
Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си.
За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича.
към беседата >>
Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен.
Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света. То се счита като идеал, към който се стреми светът. На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви.
Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен.
По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ?
към беседата >>
Вие сте на кривата посока.
Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания.
Вие сте на кривата посока.
Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие?
към беседата >>
За какво може да страда човек?
Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си.
За какво може да страда човек?
Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете.
към беседата >>
По какво се отличават?
То се счита като идеал, към който се стреми светът. На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен.
По какво се отличават?
Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие.
към беседата >>
Най-първо вие не сте авторитет.
Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока.
Най-първо вие не сте авторитет.
Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица.
към беседата >>
Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него.
Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек?
Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него.
За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш.
към беседата >>
Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица.
На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават?
Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица.
Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш?
към беседата >>
Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате.
Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет.
Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате.
Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене?
към беседата >>
За три работи страда човек.
Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него.
За три работи страда човек.
Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш. Страдаш, че няма кой да те обича.
към беседата >>
Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив.
Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица.
Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив.
Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“.
към беседата >>
Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас.
Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате.
Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас.
То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам.
към беседата >>
Вие страдате, че няма кой да мисли за вас.
Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек.
Вие страдате, че няма кой да мисли за вас.
Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш. Страдаш, че няма кой да те обича. И страдаш, че няма кой да те буди.
към беседата >>
Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева?
А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив.
Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева?
“ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“.
към беседата >>
То е негова работа.
Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас.
То е негова работа.
Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения?
към беседата >>
Вие страдате, че няма кой да ви обича.
Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас.
Вие страдате, че няма кой да ви обича.
Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш. Страдаш, че няма кой да те обича. И страдаш, че няма кой да те буди.
към беседата >>
“ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ?
Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева?
“ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ?
Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже.
към беседата >>
Защо ще искате сега доверие?
Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа.
Защо ще искате сега доверие?
Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам.
към беседата >>
Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете.
За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича.
Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете.
Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш. Страдаш, че няма кой да те обича. И страдаш, че няма кой да те буди.
към беседата >>
Чувство на щастие или на нещастие.
По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ?
Чувство на щастие или на нещастие.
Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица.
Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие?
Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица.
Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така?
към беседата >>
Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш.
Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете.
Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш.
Страдаш, че няма кой да те обича. И страдаш, че няма кой да те буди.
към беседата >>
Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш?
Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие.
Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш?
В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому.
към беседата >>
Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене?
Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица.
Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене?
“ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене.
към беседата >>
Страдаш, че няма кой да те обича.
За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш.
Страдаш, че няма кой да те обича.
И страдаш, че няма кой да те буди.
към беседата >>
В някои случаи можеш да кажеш „не“.
Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш?
В някои случаи можеш да кажеш „не“.
А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава.
към беседата >>
“ Ако аз искам полица, доверие нямам.
Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене?
“ Ако аз искам полица, доверие нямам.
Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката.
към беседата >>
И страдаш, че няма кой да те буди.
Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш. Страдаш, че няма кой да те обича.
И страдаш, че няма кой да те буди.
към беседата >>
А в някои случаи можеш да кажеш „да“.
Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева? “ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“.
А в някои случаи можеш да кажеш „да“.
Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава.
към беседата >>
Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения?
То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам.
Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения?
Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг.
към беседата >>
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си.
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си.
Света ли да уредите или себе си да уредите? Разбира се, себе си. Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали.
към беседата >>
Щастливият човек знае кога какво да каже.
“ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“.
Щастливият човек знае кога какво да каже.
Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив.
към беседата >>
Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам.
Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения?
Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам.
Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие.
към беседата >>
Света ли да уредите или себе си да уредите?
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си.
Света ли да уредите или себе си да уредите?
Разбира се, себе си. Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло.
към беседата >>
Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш?
Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже.
Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш?
“ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината.
към беседата >>
Аз нямам доверие в него, нали така?
Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам.
Аз нямам доверие в него, нали така?
А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие.
към беседата >>
Разбира се, себе си.
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си. Света ли да уредите или себе си да уредите?
Разбира се, себе си.
Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората.
към беседата >>
“ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому.
Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш?
“ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому.
Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината?
към беседата >>
А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене.
Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене? “ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така?
А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене.
Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен.
към беседата >>
Първата държава е това.
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си. Света ли да уредите или себе си да уредите? Разбира се, себе си.
Първата държава е това.
И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето.
към беседата >>
Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава.
В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому.
Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава.
Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата.
към беседата >>
Тогава де седи погрешката.
“ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене.
Тогава де седи погрешката.
Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата.
към беседата >>
И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите.
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си. Света ли да уредите или себе си да уредите? Разбира се, себе си. Първата държава е това.
И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите.
Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля?
към беседата >>
Няма кому какво да дава.
А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава.
Няма кому какво да дава.
Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят.
към беседата >>
Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг.
Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката.
Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг.
Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност.
към беседата >>
Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали.
Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си. Света ли да уредите или себе си да уредите? Разбира се, себе си. Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите.
Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали.
И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние.
към беседата >>
Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив.
Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава.
Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив.
Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея.
към беседата >>
Който взема пари, няма доверие.
Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг.
Който взема пари, няма доверие.
И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не.
към беседата >>
И тази развала ни най-малко не е зло.
Света ли да уредите или себе си да уредите? Разбира се, себе си. Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали.
И тази развала ни най-малко не е зло.
Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх.
към беседата >>
Вземете знанието, има знание за топлината.
Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш? “ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив.
Вземете знанието, има знание за топлината.
Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е.
към беседата >>
И който дава пари, и той няма доверие.
Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие.
И който дава пари, и той няма доверие.
Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни.
към беседата >>
Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората.
Разбира се, себе си. Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло.
Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората.
Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва.
към беседата >>
Какво нещо според вас е топлината?
“ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината.
Какво нещо според вас е топлината?
Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е. Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината.
към беседата >>
Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен.
А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие.
Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен.
Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно.
към беседата >>
Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето.
Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората.
Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето.
Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива.
към беседата >>
Тя съществува в природата.
Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината?
Тя съществува в природата.
Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е. Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината. Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
към беседата >>
Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата.
Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен.
Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата.
Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа?
към беседата >>
Кога времето се разваля?
И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето.
Кога времето се разваля?
И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва.
към беседата >>
Простите и учените хора я знаят.
Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата.
Простите и учените хора я знаят.
Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е. Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината. Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
към беседата >>
Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност.
Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата.
Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност.
Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш?
към беседата >>
И кога то е в нормално състояние.
Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля?
И кога то е в нормално състояние.
Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва.
към беседата >>
Оперират с нея.
Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят.
Оперират с нея.
Простите хора казват: „Топло е. Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината. Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
към беседата >>
Много пъти челото кредитира, а носът не.
Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност.
Много пъти челото кредитира, а носът не.
Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай.
към беседата >>
Ако не се разваля, трябва да те е страх.
И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние.
Ако не се разваля, трябва да те е страх.
Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата.
към беседата >>
Простите хора казват: „Топло е.
Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея.
Простите хора казват: „Топло е.
Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината. Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
към беседата >>
Някои носове има, които не са честни.
И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не.
Някои носове има, които не са честни.
Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност.
към беседата >>
Ако не се разваля, всичко изсъхва.
Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх.
Ако не се разваля, всичко изсъхва.
И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи.
към беседата >>
Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината.
Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е.
Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината.
Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
към беседата >>
Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно.
Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни.
Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно.
Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек.
към беседата >>
И ако не се поправи, всичко изгнива.
Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва.
И ако не се поправи, всичко изгнива.
Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават.
към беседата >>
Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е. Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината.
Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.
към беседата >>
Как ще познаеш къде са тези черти на носа?
Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно.
Как ще познаеш къде са тези черти на носа?
Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот.
към беседата >>
Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва.
Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива.
Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва.
И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето.
към беседата >>
Представете си, че имате числото 1.
Представете си, че имате числото 1.
Какво е числото 1? Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава?
към беседата >>
Как ще ги поставиш?
Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа?
Как ще ги поставиш?
Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен.
към беседата >>
И всичко изсъхва.
И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва.
И всичко изсъхва.
А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето.
към беседата >>
Какво е числото 1?
Представете си, че имате числото 1.
Какво е числото 1?
Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така?
към беседата >>
Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай.
Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш?
Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай.
От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е.
към беседата >>
А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата.
Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва.
А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата.
Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота.
към беседата >>
Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число.
Представете си, че имате числото 1. Какво е числото 1?
Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число.
Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества?
към беседата >>
От това зависи неговата честност.
Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай.
От това зависи неговата честност.
Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е.
към беседата >>
Нормално е, когато се развали и поправи.
Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата.
Нормално е, когато се развали и поправи.
Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие.
към беседата >>
Не, не е цяло число.
Представете си, че имате числото 1. Какво е числото 1? Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число.
Не, не е цяло число.
Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка.
към беседата >>
Честността на човека още не показва, че е морален човек.
Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност.
Честността на човека още не показва, че е морален човек.
Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват.
към беседата >>
Нормално е, когато има промени, които стават.
И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи.
Нормално е, когато има промени, които стават.
Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние.
към беседата >>
Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина.
Представете си, че имате числото 1. Какво е числото 1? Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число.
Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина.
Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка. Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
към беседата >>
Честността е преходно състояние към моралния живот.
Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек.
Честността е преходно състояние към моралния живот.
Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта.
към беседата >>
Скръбен си, развалило се е времето.
Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават.
Скръбен си, развалило се е времето.
Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние.
към беседата >>
Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава?
Представете си, че имате числото 1. Какво е числото 1? Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина.
Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава?
Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка. Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
към беседата >>
Някой е честен.
Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот.
Някой е честен.
Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира.
към беседата >>
Радостен си, поправило се е времето.
И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето.
Радостен си, поправило се е времето.
В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални.
към беседата >>
Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така?
Какво е числото 1? Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава?
Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така?
По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка. Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
към беседата >>
Дадеш му 100 лева, честен е.
Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен.
Дадеш му 100 лева, честен е.
Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя.
към беседата >>
В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота.
А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето.
В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота.
Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния.
към беседата >>
По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества?
Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така?
По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества?
Трябва да определите колко е тежка. Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
към беседата >>
Дадеш му 1000 лева, честен е.
От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е.
Дадеш му 1000 лева, честен е.
Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се.
към беседата >>
Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие.
Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота.
Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие.
Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят.
към беседата >>
Трябва да определите колко е тежка.
Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества?
Трябва да определите колко е тежка.
Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
към беседата >>
Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват.
Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е.
Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват.
Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира.
към беседата >>
Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние.
Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие.
Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние.
Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите.
към беседата >>
Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка.
Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.
към беседата >>
Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта.
Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват.
Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта.
При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи.
към беседата >>
Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние.
Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние.
Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние.
Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен.
към беседата >>
Нещастието в света произтича от пресищането.
Нещастието в света произтича от пресищането.
Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи.
към беседата >>
При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира.
Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта.
При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира.
Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани.
към беседата >>
Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални.
Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние.
Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални.
Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец.
към беседата >>
Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени.
Нещастието в света произтича от пресищането.
Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени.
Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее.
към беседата >>
Или една кола е натоварена и върви по пътя.
Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира.
Или една кола е натоварена и върви по пътя.
Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота.
към беседата >>
Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния.
В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални.
Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния.
В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее.
към беседата >>
Разбраните неща в света носят благо на хората.
Нещастието в света произтича от пресищането. Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени.
Разбраните неща в света носят благо на хората.
А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши.
към беседата >>
Счупва се.
Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя.
Счупва се.
Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате.
към беседата >>
В сегашното състояние, това е пътят.
Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния.
В сегашното състояние, това е пътят.
И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия.
към беседата >>
А пък от неразбраните неща произтичат нещастията.
Нещастието в света произтича от пресищането. Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората.
А пък от неразбраните неща произтичат нещастията.
Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош.
към беседата >>
Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира.
Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се.
Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира.
Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище.
към беседата >>
И само при една такава философия няма да се безпокоите.
Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят.
И само при една такава философия няма да се безпокоите.
Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи.
към беседата >>
Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота.
Нещастието в света произтича от пресищането. Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията.
Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота.
Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота.
към беседата >>
Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи.
Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира.
Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи.
Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата.
към беседата >>
Другояче въпросът остава неразрешен.
Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите.
Другояче въпросът остава неразрешен.
За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи.
към беседата >>
Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи.
Нещастието в света произтича от пресищането. Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота.
Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи.
Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно.
към беседата >>
Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани.
При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи.
Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани.
Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо.
към беседата >>
За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец.
Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен.
За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец.
Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават?
към беседата >>
Не разбира условията, при които живее.
Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи.
Не разбира условията, при които живее.
Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка.
към беседата >>
Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота.
Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани.
Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота.
Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата.
към беседата >>
Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее.
Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец.
Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее.
Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция?
към беседата >>
Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши.
Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее.
Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши.
Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират?
към беседата >>
Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате.
Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота.
Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате.
Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш.
към беседата >>
Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия.
В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее.
Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия.
Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната?
към беседата >>
Вие казвате, че животът е лош.
А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши.
Вие казвате, че животът е лош.
Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са.
към беседата >>
Понеже всеки гледа на живота от свое становище.
Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате.
Понеже всеки гледа на живота от свое становище.
Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората.
към беседата >>
Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи.
И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия.
Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи.
Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна.
към беседата >>
Значи не разбирате живота.
Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош.
Значи не разбирате живота.
Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва.
към беседата >>
Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата.
Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище.
Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата.
Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано.
към беседата >>
Великите работи в света са изключителни работи.
Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи.
Великите работи в света са изключителни работи.
Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават.
към беседата >>
Да го кажем обратно.
Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота.
Да го кажем обратно.
За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална.
към беседата >>
Това е първото нещо.
Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата.
Това е първото нещо.
Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения.
към беседата >>
Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават?
За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи.
Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават?
Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е?
към беседата >>
За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка.
Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно.
За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка.
Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си.
към беседата >>
Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата.
Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо.
Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата.
Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот.
към беседата >>
Защо имате тази амбиция?
Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават?
Защо имате тази амбиция?
Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята.
към беседата >>
Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират?
Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка.
Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират?
Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си.
към беседата >>
Това трябва да го съзнаваш.
Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата.
Това трябва да го съзнаваш.
Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот.
към беседата >>
Коя е тайната?
Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция?
Коя е тайната?
Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават.
към беседата >>
Дали нашите разбирания са прави или не са.
Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират?
Дали нашите разбирания са прави или не са.
Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина.
към беседата >>
Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората.
Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш.
Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората.
Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата.
към беседата >>
Интимната тайна.
Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната?
Интимната тайна.
Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите?
към беседата >>
Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва.
Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са.
Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва.
Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания.
към беседата >>
Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано.
Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората.
Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано.
Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние.
към беседата >>
Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават.
Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна.
Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават.
Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод.
към беседата >>
Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална.
Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва.
Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална.
Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош.
към беседата >>
Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения.
Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано.
Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения.
Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние.
към беседата >>
Интимната ви мисъл коя е?
Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават.
Интимната ви мисъл коя е?
Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса?
към беседата >>
Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си.
За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална.
Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си.
Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош.
към беседата >>
Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот.
Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения.
Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот.
Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние.
към беседата >>
Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята.
Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е?
Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята.
А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате.
към беседата >>
Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си.
Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си.
Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си.
На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите.
към беседата >>
Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот.
Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот.
Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот.
Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава.
към беседата >>
А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават.
Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята.
А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават.
Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета.
към беседата >>
На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина.
Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си.
На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина.
Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната?
към беседата >>
Този закон съществува в природата.
Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот.
Този закон съществува в природата.
След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода.
към беседата >>
Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите?
Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават.
Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите?
Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така.
към беседата >>
Но това определение е в противоречие с вашите разбирания.
Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина.
Но това определение е в противоречие с вашите разбирания.
Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош.
към беседата >>
След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние.
Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата.
След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние.
Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор.
към беседата >>
Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод.
Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите?
Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод.
Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя.
към беседата >>
Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош.
Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания.
Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош.
Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате.
към беседата >>
Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние.
Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние.
Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние.
Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза.
към беседата >>
Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса?
Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод.
Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса?
Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
към беседата >>
Един богат човек не иска да те види, защото е лош.
Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош.
Един богат човек не иска да те види, защото е лош.
А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас.
към беседата >>
Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние.
Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние.
Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние.
Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие.
към беседата >>
Вие разсъждавате.
Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса?
Вие разсъждавате.
Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент.
към беседата >>
А пък той живее добре с другите.
Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош.
А пък той живее добре с другите.
Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас.
към беседата >>
Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава.
Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние.
Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава.
Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота.
към беседата >>
Не се късат дебелите въжета.
А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате.
Не се късат дебелите въжета.
Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го.
към беседата >>
Къде седи тайната?
На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите.
Къде седи тайната?
Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо.
към беседата >>
Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода.
Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава.
Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода.
Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа.
към беседата >>
Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така.
Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета.
Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така.
Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти.
към беседата >>
Вие казвате: Този човек е лош.
Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната?
Вие казвате: Този човек е лош.
Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира.
към беседата >>
Човек трябва да бъде един струящ извор.
След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода.
Човек трябва да бъде един струящ извор.
Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава.
към беседата >>
Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя.
Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така.
Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя.
Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!
към беседата >>
Вие не го разбирате.
Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош.
Вие не го разбирате.
Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия?
към беседата >>
Та ще си правите диагноза.
Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор.
Та ще си правите диагноза.
Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели?
към беседата >>
Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя.
Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
− Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца! “ Идва страданието, идват четири страдания.
към беседата >>
Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас.
Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате.
Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас.
А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате?
към беседата >>
Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие.
Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза.
Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие.
Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот.
към беседата >>
− Коефициент.
Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
− Коефициент.
Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца! “ Идва страданието, идват четири страдания. Това е коефициентът, придобива се сила.
към беседата >>
А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас.
А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас.
А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас.
Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава?
към беседата >>
Аз съм против кладенците, против помпите в живота.
Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие.
Аз съм против кладенците, против помпите в живота.
Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си?
към беседата >>
Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го.
Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент.
Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го.
Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца! “ Идва страданието, идват четири страдания. Това е коефициентът, придобива се сила.
към беседата >>
Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо.
Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас.
Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо.
Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира?
към беседата >>
Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа.
Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота.
Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа.
Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти.
към беседата >>
Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти.
Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го.
Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти.
Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца! “ Идва страданието, идват четири страдания. Това е коефициентът, придобива се сила.
към беседата >>
Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира.
Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо.
Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира.
Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате?
към беседата >>
Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава.
Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа.
Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава.
Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли?
към беседата >>
Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!
Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти.
Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!
“ Идва страданието, идват четири страдания. Това е коефициентът, придобива се сила.
към беседата >>
Как наричате, когато искате да ви дава на вересия?
Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира.
Как наричате, когато искате да ви дава на вересия?
Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение.
към беседата >>
Можеш да кажеш: „В старо време как са живели?
Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава.
Можеш да кажеш: „В старо време как са живели?
“ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те?
към беседата >>
“ Идва страданието, идват четири страдания.
Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!
“ Идва страданието, идват четири страдания.
Това е коефициентът, придобива се сила.
към беседата >>
Каква дума употребявате?
Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия?
Каква дума употребявате?
На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“?
към беседата >>
“ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот.
Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели?
“ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот.
Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти?
към беседата >>
Това е коефициентът, придобива се сила.
− Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца! “ Идва страданието, идват четири страдания.
Това е коефициентът, придобива се сила.
към беседата >>
На кредит да ви дава?
А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате?
На кредит да ви дава?
Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук?
към беседата >>
Някой може да ме пита: „Ти женен ли си?
Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот.
Някой може да ме пита: „Ти женен ли си?
“ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени?
към беседата >>
Вие ще направите резюме на това, което съм казал.
Вие ще направите резюме на това, което съм казал.
Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен.
към беседата >>
Защо искате бакалинът да ви кредитира?
Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава?
Защо искате бакалинът да ви кредитира?
Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит?
към беседата >>
“ − „Женен съм два пъти.
Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си?
“ − „Женен съм два пъти.
И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години?
към беседата >>
Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал.
Вие ще направите резюме на това, което съм казал.
Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал.
Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават.
към беседата >>
Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате?
Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира?
Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате?
Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит.
към беседата >>
И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли?
Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти.
И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли?
“ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това?
към беседата >>
Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път.
Вие ще направите резюме на това, което съм казал. Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал.
Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път.
Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища.
към беседата >>
Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение.
Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате?
Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение.
Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит.
към беседата >>
“ − „Четири.“ „Къде са те?
Можеш да кажеш: „В старо време как са живели? “ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли?
“ − „Четири.“ „Къде са те?
“ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена!
към беседата >>
Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца.
Вие ще направите резюме на това, което съм казал. Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път.
Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца.
Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища. Някой път ние мислим, че вървим по нов път.
към беседата >>
Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“?
Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение.
Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“?
Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит.
към беседата >>
“ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти?
“ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те?
“ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти?
“ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена.
към беседата >>
Още конците не са скъсани.
Вие ще направите резюме на това, което съм казал. Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца.
Още конците не са скъсани.
Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища. Някой път ние мислим, че вървим по нов път. Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
към беседата >>
Сега каква е основата тук?
На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“?
Сега каква е основата тук?
Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици.
към беседата >>
“ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени?
Някой може да ме пита: „Ти женен ли си? “ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти?
“ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени?
− Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали.
към беседата >>
Така че въпросът не е разрешен.
Вие ще направите резюме на това, което съм казал. Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани.
Така че въпросът не е разрешен.
Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища. Някой път ние мислим, че вървим по нов път. Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
към беседата >>
Защо тогава ще вземеш на кредит?
Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук?
Защо тогава ще вземеш на кредит?
Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица.
към беседата >>
− Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години?
“ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени?
− Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години?
Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца.
към беседата >>
Един стар живот и един нов живот се различават.
Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен.
Един стар живот и един нов живот се различават.
Старият живот си върви по старите пътища. Някой път ние мислим, че вървим по нов път. Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
към беседата >>
Щом имаш пари, не вземаш на кредит.
Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит?
Щом имаш пари, не вземаш на кредит.
Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това?
И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли? “ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години?
Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това?
− Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм?
към беседата >>
Старият живот си върви по старите пътища.
Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават.
Старият живот си върви по старите пътища.
Някой път ние мислим, че вървим по нов път. Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
към беседата >>
Когато нямаш пари, не вземай на кредит.
Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит.
Когато нямаш пари, не вземай на кредит.
Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе.
към беседата >>
− Всяка година по една жена!
“ − „Четири.“ „Къде са те? “ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това?
− Всяка година по една жена!
“ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят.
към беседата >>
Някой път ние мислим, че вървим по нов път.
Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища.
Някой път ние мислим, че вървим по нов път.
Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
към беседата >>
Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит.
Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит.
Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит.
Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит.
към беседата >>
“ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена.
“ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти? “ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена!
“ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена.
Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот.
към беседата >>
Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища. Някой път ние мислим, че вървим по нов път.
Трябва да се научиш да вървиш по нов път.
към беседата >>
Заобикаляш наоколо към други улици.
Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит.
Заобикаляш наоколо към други улици.
Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде.
към беседата >>
Значи сто жени сте имали.
“ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена.
Значи сто жени сте имали.
И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън.
към беседата >>
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате.
За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му. Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща.
към беседата >>
Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица.
Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици.
Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица.
Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит.
към беседата >>
И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца.
− Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали.
И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца.
Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота.
към беседата >>
За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате.
За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му.
Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани.
към беседата >>
Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема.
Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица.
Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема.
Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата.
към беседата >>
Прав ли съм?
Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца.
Прав ли съм?
Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще.
към беседата >>
Това са три основни работи.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате. За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му.
Това са три основни работи.
После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение.
към беседата >>
Тези улици стават неприятни за тебе.
Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема.
Тези улици стават неприятни за тебе.
Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит.
към беседата >>
Това е външният свят.
− Всяка година по една жена! “ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм?
Това е външният свят.
Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще.
към беседата >>
После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате. За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му. Това са три основни работи.
После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба.
Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър.
към беседата >>
Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит.
Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе.
Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит.
Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит.
към беседата >>
Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот.
“ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят.
Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот.
Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето?
към беседата >>
Погледни го зад тила, погледни му тялото.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате. За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му. Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба.
Погледни го зад тила, погледни му тялото.
Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда.
към беседата >>
Работата върви донякъде.
Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит.
Работата върви донякъде.
Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата.
към беседата >>
Вътрешният живот се проектира навън.
Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот.
Вътрешният живот се проектира навън.
У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз?
към беседата >>
Всеки един човек има скрити неща.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате. За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му. Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото.
Всеки един човек има скрити неща.
Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата?
към беседата >>
Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит.
Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде.
Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит.
Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш?
към беседата >>
У нас има неща неуредени в живота.
И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън.
У нас има неща неуредени в живота.
Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си.
към беседата >>
Всички хора са дегизирани.
За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му. Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща.
Всички хора са дегизирани.
Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде?
към беседата >>
Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата.
Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит.
Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата.
Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава.
към беседата >>
Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще.
Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота.
Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще.
Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка.
към беседата >>
Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение.
Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани.
Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение.
За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен.
към беседата >>
Природата не обича да вземаш на кредит.
Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата.
Природата не обича да вземаш на кредит.
На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено.
към беседата >>
Какво се плашиш за своето бъдеще.
Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще.
Какво се плашиш за своето бъдеще.
Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него.
към беседата >>
За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър.
После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение.
За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър.
Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели.
към беседата >>
На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит.
Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит.
На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит.
Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа.
към беседата >>
Защо има да се плашиш от бъдещето?
Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще.
Защо има да се плашиш от бъдещето?
Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени.
към беседата >>
Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда.
Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър.
Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда.
Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес.
към беседата >>
Природата дава даром, понеже е богата.
Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит.
Природата дава даром, понеже е богата.
Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира.
към беседата >>
Казваш: „Защо ще го тегля аз?
Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето?
Казваш: „Защо ще го тегля аз?
“ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно.
към беседата >>
Питам: Ако вие не разбирате законите на природата?
Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда.
Питам: Ако вие не разбирате законите на природата?
Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес.
към беседата >>
Тя казва: „Какво искаш?
Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата.
Тя казва: „Какво искаш?
“ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите.
към беседата >>
“ Не се безпокой за бъдещето си.
У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз?
“ Не се безпокой за бъдещето си.
Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно. Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата?
към беседата >>
Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде?
Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата?
Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде?
Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори.
към беседата >>
“ И ти дава.
Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш?
“ И ти дава.
Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата.
към беседата >>
Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка.
Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си.
Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка.
Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно. Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата? В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
към беседата >>
Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен.
Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде?
Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен.
Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси.
към беседата >>
Да вземеш на кредит от нея, то е изключено.
Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава.
Да вземеш на кредит от нея, то е изключено.
Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш.
към беседата >>
Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него.
Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка.
Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него.
Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно. Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата? В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
към беседата >>
Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели.
За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен.
Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели.
Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес.
към беседата >>
Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа.
На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено.
Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа.
И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе.
към беседата >>
Работите ви са уредени.
Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него.
Работите ви са уредени.
А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно. Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата? В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
към беседата >>
Тогава имаме незавършен процес.
Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели.
Тогава имаме незавършен процес.
Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес. Ако скърбите, то е незавършен процес.
към беседата >>
И често хората загазват, когато природата ги кредитира.
Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа.
И често хората загазват, когато природата ги кредитира.
Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите.
към беседата >>
А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно.
Казваш: „Защо ще го тегля аз? “ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени.
А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно.
Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата? В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
към беседата >>
Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес.
Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес.
Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес.
Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес. Ако скърбите, то е незавършен процес. След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
към беседата >>
Тази погрешка правят лекарите.
Тя казва: „Какво искаш? “ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира.
Тази погрешка правят лекарите.
Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира.
към беседата >>
Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата?
“ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно.
Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата?
В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
към беседата >>
Той завършва, за да започне втори.
Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес.
Той завършва, за да започне втори.
На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес. Ако скърбите, то е незавършен процес. След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
към беседата >>
Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата.
“ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите.
Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата.
Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си.
към беседата >>
В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно. Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата?
В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.
към беседата >>
На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси.
Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори.
На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси.
Ако се обезсърчите, то е незавършен процес. Ако скърбите, то е незавършен процес. След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
към беседата >>
Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш.
Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата.
Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш.
Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове.
към беседата >>
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще.
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще.
Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите. Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам.
към беседата >>
Ако се обезсърчите, то е незавършен процес.
Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси.
Ако се обезсърчите, то е незавършен процес.
Ако скърбите, то е незавършен процес. След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
към беседата >>
Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе.
Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш.
Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе.
Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си.
към беседата >>
Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите.
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще.
Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите.
Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата.
към беседата >>
Ако скърбите, то е незавършен процес.
Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес.
Ако скърбите, то е незавършен процес.
След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
към беседата >>
Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите.
И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе.
Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите.
На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това?
към беседата >>
Какво ви носи бъдещето?
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще. Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите.
Какво ви носи бъдещето?
− Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат.
към беседата >>
След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес. Ако скърбите, то е незавършен процес.
След завършването на един процес, ще започне един нов процес.
към беседата >>
На какво основание ще ви кредитира.
Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите.
На какво основание ще ви кредитира.
Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те.
към беседата >>
− Носи ви живот и щастие.
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще. Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите. Какво ви носи бъдещето?
− Носи ви живот и щастие.
Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат. Това е моето минало.
към беседата >>
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция.
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция.
От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим. Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци.
към беседата >>
Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си.
Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира.
Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си.
Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя.
към беседата >>
Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало.
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще. Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите. Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие.
Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало.
Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат. Това е моето минало. Казват: „Той е нечестен човек.
към беседата >>
От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим.
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция.
От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим.
Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете.
към беседата >>
Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове.
Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си.
Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове.
Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи.
към беседата >>
Да кажем, че имам да давам.
Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще. Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите. Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало.
Да кажем, че имам да давам.
Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат. Това е моето минало. Казват: „Той е нечестен човек. Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
към беседата >>
Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети.
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция. От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим.
Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети.
Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън.
към беседата >>
Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си.
Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове.
Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си.
Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре.
към беседата >>
Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата.
Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите. Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам.
Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата.
И я вземат. Това е моето минало. Казват: „Той е нечестен човек. Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
към беседата >>
Защото, както сега вървите, вие ще остареете.
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция. От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим. Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети.
Защото, както сега вървите, вие ще остареете.
Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание.
към беседата >>
Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това?
Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си.
Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това?
− „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания.
към беседата >>
И я вземат.
Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата.
И я вземат.
Това е моето минало. Казват: „Той е нечестен човек. Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
към беседата >>
Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте.
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция. От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим. Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете.
Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте.
Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате.
към беседата >>
− „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те.
На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това?
− „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те.
Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи.
към беседата >>
Това е моето минало.
− Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат.
Това е моето минало.
Казват: „Той е нечестен човек. Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
към беседата >>
Някои от вас приличат на 85-годишни старци.
Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция. От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим. Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте.
Някои от вас приличат на 85-годишни старци.
Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери.
към беседата >>
Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя.
Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те.
Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя.
То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва.
към беседата >>
Казват: „Той е нечестен човек.
Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат. Това е моето минало.
Казват: „Той е нечестен човек.
Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
към беседата >>
Вие отсега нататък трябва да живеете.
От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим. Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци.
Вие отсега нататък трябва да живеете.
Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа.
към беседата >>
То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи.
Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя.
То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи.
Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука?
към беседата >>
Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат. Това е моето минало. Казват: „Той е нечестен човек.
Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.
към беседата >>
Вашите страдания са − вие страдате на сън.
Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете.
Вашите страдания са − вие страдате на сън.
Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат.
към беседата >>
Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре.
Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи.
Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре.
За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката.
към беседата >>
Иване, я ми разреши един въпрос.
Иване, я ми разреши един въпрос.
Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него? (Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора.
към беседата >>
Нито един от вас няма страдание.
Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън.
Нито един от вас няма страдание.
Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа.
към беседата >>
За пример вие имате известни окултни познания.
Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре.
За пример вие имате известни окултни познания.
Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката. Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията.
към беседата >>
Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него?
Иване, я ми разреши един въпрос.
Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него?
(Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек.
към беседата >>
Вие всички сънувате, че страдате.
Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание.
Вие всички сънувате, че страдате.
Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час.
към беседата >>
Някой казва: Този човек това и онова може да направи.
− „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания.
Някой казва: Този човек това и онова може да направи.
Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката. Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията. Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
към беседата >>
(Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек.
Иване, я ми разреши един въпрос. Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него?
(Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек.
Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори.
към беседата >>
Сега аз бих ви предал много примери.
Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате.
Сега аз бих ви предал много примери.
Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън.
към беседата >>
Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва.
Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи.
Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва.
По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката. Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията. Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
към беседата >>
Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро.
Иване, я ми разреши един въпрос. Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него? (Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек.
Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро.
Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен.
към беседата >>
Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа.
Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери.
Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа.
Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма.
към беседата >>
По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука?
То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва.
По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука?
Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката. Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията. Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
към беседата >>
Не я дръж в ума си.
Иване, я ми разреши един въпрос. Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него? (Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро.
Не я дръж в ума си.
Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота.
към беседата >>
Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат.
Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа.
Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат.
Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има.
към беседата >>
Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката.
Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука?
Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката.
Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията. Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора.
Иване, я ми разреши един въпрос. Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него? (Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си.
Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора.
Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения.
към беседата >>
Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа.
Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат.
Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа.
Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания.
към беседата >>
Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията.
За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката.
Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията.
Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
към беседата >>
Какво е качеството на учения човек.
Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него? (Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора.
Какво е качеството на учения човек.
Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота.
към беседата >>
Това ти взема един час.
Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа.
Това ти взема един час.
Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание?
към беседата >>
Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката. Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията.
Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
към беседата >>
Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори.
(Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек.
Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори.
Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота.
към беседата >>
Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън.
Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час.
Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън.
Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно.
към беседата >>
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик.
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик.
Първата стъпка на един окултен ученик е тази. Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър?
към беседата >>
Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен.
Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори.
Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен.
Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота.
към беседата >>
Реално няма.
Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън.
Реално няма.
Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи.
към беседата >>
Първата стъпка на един окултен ученик е тази.
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик.
Първата стъпка на един окултен ученик е тази.
Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър? Който знае как да се справи.
към беседата >>
Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота.
Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен.
Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота.
Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга.
към беседата >>
Теория има.
Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма.
Теория има.
Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът.
към беседата >>
Същото може да се каже и за добрия човек.
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик. Първата стъпка на един окултен ученик е тази.
Същото може да се каже и за добрия човек.
Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър? Който знае как да се справи. Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
към беседата >>
Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения.
Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота.
Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения.
Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота.
към беседата >>
Това не са реални страдания.
Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има.
Това не са реални страдания.
По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват.
към беседата >>
Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек.
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик. Първата стъпка на един окултен ученик е тази. Същото може да се каже и за добрия човек.
Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек.
Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър? Който знае как да се справи. Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
към беседата >>
Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота.
Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения.
Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота.
Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота.
към беседата >>
По какво се отличава едно реално страдание?
Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания.
По какво се отличава едно реално страдание?
Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят.
към беседата >>
Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек.
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик. Първата стъпка на един окултен ученик е тази. Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек.
Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек.
Кой е добър? Който знае как да се справи. Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
към беседата >>
Силата в живота трябва да служи на живота.
Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота.
Силата в живота трябва да служи на живота.
Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота.
към беседата >>
Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно.
Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание?
Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно.
Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има.
към беседата >>
Кой е добър?
Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик. Първата стъпка на един окултен ученик е тази. Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек.
Кой е добър?
Който знае как да се справи. Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
към беседата >>
Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота.
Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота.
Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота.
Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай.
към беседата >>
Когато едни хора страдат, други са щастливи.
Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно.
Когато едни хора страдат, други са щастливи.
Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има.
към беседата >>
Който знае как да се справи.
Първата стъпка на един окултен ученик е тази. Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър?
Който знае как да се справи.
Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
към беседата >>
Тя е най-добрият слуга.
Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота.
Тя е най-добрият слуга.
Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило.
към беседата >>
Такъв е законът.
Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи.
Такъв е законът.
Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени.
към беседата >>
Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър? Който знае как да се справи.
Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.
към беседата >>
Да служи тя на живота.
Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга.
Да служи тя на живота.
Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически.
към беседата >>
Едни работят, а пък други почиват.
Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът.
Едни работят, а пък други почиват.
Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел.
към беседата >>
Каква беше сега другата основна мисъл?
Каква беше сега другата основна мисъл?
Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик. Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес.
към беседата >>
Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота.
Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота.
Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота.
Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това.
към беседата >>
Тези, които ще почиват, после ще работят.
По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват.
Тези, които ще почиват, после ще работят.
Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма.
към беседата >>
Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик.
Каква беше сега другата основна мисъл?
Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик.
Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Учен човек е онзи, който служи на живота.
Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота.
Учен човек е онзи, който служи на живота.
Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило.
към беседата >>
Обмяна има.
Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят.
Обмяна има.
Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае.
към беседата >>
Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача?
Каква беше сега другата основна мисъл? Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик.
Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача?
Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство.
към беседата >>
Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай.
Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота.
Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай.
Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило.
към беседата >>
Промяна има.
Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има.
Промяна има.
Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари.
към беседата >>
Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите?
Каква беше сега другата основна мисъл? Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик. Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача?
Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите?
Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство.
към беседата >>
Да ви наведа сега едно правило.
Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай.
Да ви наведа сега едно правило.
То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са.
към беседата >>
Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени.
Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има.
Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени.
Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли.
към беседата >>
Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как.
Каква беше сега другата основна мисъл? Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик. Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите?
Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как.
Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали?
към беседата >>
То е сега теоретически.
Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило.
То е сега теоретически.
Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш.
към беседата >>
Човек е най-последният модел.
Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени.
Човек е най-последният модел.
И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората.
към беседата >>
Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес.
Каква беше сега другата основна мисъл? Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик. Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как.
Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес.
Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада?
към беседата >>
Теоретически разговори могат да се водят по това.
Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически.
Теоретически разговори могат да се водят по това.
Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече.
към беседата >>
И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма.
Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел.
И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма.
Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик. Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес.
Ще ви приведа един пример.
Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното.
към беседата >>
Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило.
Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това.
Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило.
Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата.
към беседата >>
Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае.
Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма.
Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае.
Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи.
към беседата >>
Един мъдрец попаднал в едно царство.
Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример.
Един мъдрец попаднал в едно царство.
Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато.
към беседата >>
Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило.
Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило.
Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило.
Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува.
към беседата >>
Видял съм и малки деца, които са стари.
Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае.
Видял съм и малки деца, които са стари.
Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде.
към беседата >>
Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство.
Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство.
Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство.
Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото.
към беседата >>
Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са.
Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило.
Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са.
Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това?
към беседата >>
Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли.
Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари.
Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли.
За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек.
към беседата >>
Царят казал: „Вие от де сте попаднали?
Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство.
Царят казал: „Вие от де сте попаднали?
“ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея.
към беседата >>
Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш.
То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са.
Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш.
Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо.
към беседата >>
За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората.
Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли.
За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората.
Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре.
към беседата >>
“ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада?
Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали?
“ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада?
“ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска.
към беседата >>
Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече.
Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш.
Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече.
Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека.
към беседата >>
Има много работи, за които не трябва да мисли.
И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората.
Има много работи, за които не трябва да мисли.
Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа.
към беседата >>
“ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното.
Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада?
“ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното.
Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри.
към беседата >>
Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата.
Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече.
Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата.
Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта.
към беседата >>
Да мислиш за съществените работи.
Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли.
Да мислиш за съществените работи.
Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее.
към беседата >>
Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато.
Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното.
Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато.
Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос?
към беседата >>
Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува.
Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата.
Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува.
Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав.
към беседата >>
Един болен не могъл да яде.
Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи.
Един болен не могъл да яде.
Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява.
към беседата >>
Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото.
Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато.
Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото.
Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд.
към беседата >>
Какво правило може да извадите от това?
Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува.
Какво правило може да извадите от това?
Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние!
към беседата >>
Дадох му един лек.
Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде.
Дадох му един лек.
Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава.
към беседата >>
Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея.
Царят казал: „Вие от де сте попаднали? “ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото.
Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея.
Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд. Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
към беседата >>
Значи болният трябва да възприема нещо.
Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това?
Значи болният трябва да възприема нещо.
Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад.
към беседата >>
Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре.
За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек.
Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре.
Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние.
към беседата >>
Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска.
“ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада? “ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея.
Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска.
И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд. Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
към беседата >>
Болестта е, че липсва нещо на човека.
Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо.
Болестта е, че липсва нещо на човека.
По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60.
към беседата >>
Четири пъти да го нахрани и той да го гледа.
Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре.
Четири пъти да го нахрани и той да го гледа.
И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно?
към беседата >>
И двамата са добри.
“ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска.
И двамата са добри.
Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд. Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
към беседата >>
По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта.
Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека.
По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта.
Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма.
към беседата >>
И той ще оздравее.
Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа.
И той ще оздравее.
И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта.
към беседата >>
Вие сега как бихте разрешили този въпрос?
Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри.
Вие сега как бихте разрешили този въпрос?
Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд. Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
към беседата >>
Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав.
Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта.
Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав.
Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата.
към беседата >>
И оздравява.
Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее.
И оздравява.
Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш.
към беседата >>
Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд.
Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос?
Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд.
Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
към беседата >>
Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние!
Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав.
Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние!
Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се.
към беседата >>
Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава.
Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява.
Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава.
Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта.
към беседата >>
Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд.
Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.
към беседата >>
Вие седите и сте млад.
Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние!
Вие седите и сте млад.
Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл.
към беседата >>
Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние.
Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава.
Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние.
Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека.
към беседата >>
Отиват при съдията да се съдят.
Отиват при съдията да се съдят.
Съдията мислил, мислил, вижда че и двамата са прави. Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох пари само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.
към беседата >>
Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60.
Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад.
Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60.
Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте.
към беседата >>
Защо остарявате преждевременно?
Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние.
Защо остарявате преждевременно?
Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години.
към беседата >>
Съдията мислил, мислил, вижда че и двамата са прави.
Отиват при съдията да се съдят.
Съдията мислил, мислил, вижда че и двамата са прави.
Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох пари само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.
към беседата >>
Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма.
По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60.
Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма.
Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви.
към беседата >>
Влюбил се е преждевременно в старостта.
И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно?
Влюбил се е преждевременно в старостта.
А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш.
към беседата >>
Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох пари само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.
Отиват при съдията да се съдят. Съдията мислил, мислил, вижда че и двамата са прави.
Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох пари само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.
към беседата >>
Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата.
Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма.
Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата.
Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави.
към беседата >>
А пък в който се влюбиш, на него приличаш.
И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта.
А пък в който се влюбиш, на него приличаш.
Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален.
към беседата >>
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си?
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си?
“ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си? “ − „На 40.“ − „Женен ли си? “ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти? “ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо?
към беседата >>
Днес съм гладувал.“ Плашите се.
Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата.
Днес съм гладувал.“ Плашите се.
Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите?
към беседата >>
Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта.
Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш.
Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта.
Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят.
към беседата >>
“ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си?
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си?
“ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си?
“ − „На 40.“ − „Женен ли си? “ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти? “ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
към беседата >>
Турите си една мисъл.
Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се.
Турите си една мисъл.
На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш.
към беседата >>
Някой път има известни тъжни стари чувства в човека.
Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта.
Някой път има известни тъжни стари чувства в човека.
Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости.
към беседата >>
“ − „На 40.“ − „Женен ли си?
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си? “ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си?
“ − „На 40.“ − „Женен ли си?
“ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти? “ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
към беседата >>
На 20 години сте.
Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл.
На 20 години сте.
Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш.
към беседата >>
Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години.
Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека.
Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години.
И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала.
към беседата >>
“ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти?
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си? “ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си? “ − „На 40.“ − „Женен ли си?
“ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти?
“ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
към беседата >>
Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви.
Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте.
Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви.
Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш.
към беседата >>
И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш.
Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години.
И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш.
Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад.
към беседата >>
“ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо?
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си? “ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си? “ − „На 40.“ − „Женен ли си? “ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти?
“ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо?
“ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
към беседата >>
Мислите какво ще се прави.
Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви.
Мислите какво ще се прави.
Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо.
към беседата >>
Най-долният духовен свят е полуматериален.
А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш.
Най-долният духовен свят е полуматериален.
И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени.
към беседата >>
“ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо?
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си? “ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си? “ − „На 40.“ − „Женен ли си? “ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти? “ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо?
“ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо?
“ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
към беседата >>
Питам: След като се страхувате, какво ще правите?
Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави.
Питам: След като се страхувате, какво ще правите?
Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма.
към беседата >>
И те са нито в този свят, нито в онзи свят.
Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален.
И те са нито в този свят, нито в онзи свят.
Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари.
към беседата >>
“ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
“ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си? “ − „На 40.“ − „Женен ли си? “ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти? “ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо? “ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо?
“ − „Родила е момиче, на 19 години е.“
към беседата >>
Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш.
Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите?
Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш.
Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат.
към беседата >>
Някои от тях ще ти дойдат на гости.
Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят.
Някои от тях ще ти дойдат на гости.
Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването.
към беседата >>
45 − ж − 20
45 − ж − 20
към беседата >>
Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш.
На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш.
Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш.
При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш.
към беседата >>
Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала.
Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости.
Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала.
Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад.
към беседата >>
40 − ж − 19
40 − ж − 19
към беседата >>
При страха можеш да бягаш.
Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш.
При страха можеш да бягаш.
Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален?
към беседата >>
Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад.
И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала.
Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад.
Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години.
към беседата >>
39
39
към беседата >>
Няма по-страшно нещо.
Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш.
Няма по-страшно нещо.
Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш.
към беседата >>
Вие, младите, сте стари подмладени.
Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад.
Вие, младите, сте стари подмладени.
В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват.
към беседата >>
Парите дават на сина и на дъщерята, те да се оправят с тях.
Парите дават на сина и на дъщерята, те да се оправят с тях.
към беседата >>
Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма.
Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо.
Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма.
Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш.
към беседата >>
В миналото сте били стари.
И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени.
В миналото сте били стари.
И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява.
към беседата >>
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта?
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта?
Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри. Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш.
към беседата >>
Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат.
Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма.
Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат.
Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане.
към беседата >>
И в бъдеще ще става лесно подмладяването.
Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари.
И в бъдеще ще става лесно подмладяването.
Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява. В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв.
към беседата >>
Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри.
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта?
Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри.
Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият.
към беседата >>
Не можеш да бягаш.
Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат.
Не можеш да бягаш.
Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени.
към беседата >>
Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад.
Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването.
Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад.
Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява. В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв. Стават утайки, наслоявания.
към беседата >>
Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим.
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта? Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри.
Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим.
В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата.
към беседата >>
Кога страхът е нормален?
При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш.
Кога страхът е нормален?
− Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи.
към беседата >>
Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години.
Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад.
Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години.
Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява. В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв. Стават утайки, наслоявания.
към беседата >>
В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш.
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта? Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри. Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим.
В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш.
Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш.
към беседата >>
− Когато можеш да бягаш.
Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален?
− Когато можеш да бягаш.
Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи. Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки.
към беседата >>
Блажени, които вярват.
Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години.
Блажени, които вярват.
Най-напред кръвта остарява. В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв. Стават утайки, наслоявания.
към беседата >>
Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева.
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта? Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри. Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш.
Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева.
Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш. Това е продадената нива.
към беседата >>
Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш.
Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш.
Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш.
Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи. Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки. И хукваш с каквато бързина искаш.
към беседата >>
Най-напред кръвта остарява.
В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват.
Най-напред кръвта остарява.
В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв. Стават утайки, наслоявания.
към беседата >>
Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш.
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта? Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри. Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева.
Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш.
Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш. Това е продадената нива. Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
към беседата >>
Ще вземеш специална лекция за бягане.
Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш.
Ще вземеш специална лекция за бягане.
Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи. Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки. И хукваш с каквато бързина искаш.
към беседата >>
В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв.
И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява.
В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв.
Стават утайки, наслоявания.
към беседата >>
Николай, я кажи кой начин е най-добрият.
Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри. Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш.
Николай, я кажи кой начин е най-добрият.
(Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш. Това е продадената нива. Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
към беседата >>
Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени.
Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане.
Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени.
Природата е предвидила тези работи. Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки. И хукваш с каквато бързина искаш.
към беседата >>
Стават утайки, наслоявания.
Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява. В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв.
Стават утайки, наслоявания.
към беседата >>
(Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата.
Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият.
(Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата.
Представи си, че имаш да даваш. Това е продадената нива. Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.
към беседата >>
Природата е предвидила тези работи.
Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени.
Природата е предвидила тези работи.
Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки. И хукваш с каквато бързина искаш.
към беседата >>
Всички планети трябва да бъдат 12.
Всички планети трябва да бъдат 12.
След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон. (Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти.
към беседата >>
3.
Отдалечаване и приближаване
,
УС
, София, 10.2.1935г.,
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон?
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон?
Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
към беседата >>
Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи.
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон?
Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи.
Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета.
към беседата >>
Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя.
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи.
Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя.
Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
към беседата >>
Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето.
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя.
Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето.
Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
към беседата >>
Суета на суетите, всичко е суета".
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето.
Суета на суетите, всичко е суета".
Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
към беседата >>
Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета".
Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
Всичко в живота е суета. Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
към беседата >>
Всичко в живота е суета.
Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш.
Всичко в живота е суета.
Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
към беседата >>
Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета.
Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.
към беседата >>
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл.
Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека.
към беседата >>
Така не се говори.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл.
Така не се говори.
Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички.
към беседата >>
Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори.
Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки.
Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички.
към беседата >>
Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки.
Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си.
Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.
към беседата >>
Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си.
Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки.
Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.
към беседата >>
Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки.
Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека.
Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.
към беседата >>
Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички.
Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека.
Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички.
Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.
към беседата >>
Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички.
Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички.
Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички.
Благото за едного е благо за всички.
към беседата >>
Благото за едного е благо за всички.
Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички.
Благото за едного е благо за всички.
към беседата >>
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е.
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е.
към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите.
към беседата >>
към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави.
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е.
към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави.
Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността.
към беседата >>
Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си.
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави.
Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си.
Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
към беседата >>
Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора.
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си.
Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора.
Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
към беседата >>
Добрият за себе си, т.е.
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора.
Добрият за себе си, т.е.
за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
към беседата >>
за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите.
И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е.
за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите.
Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
към беседата >>
Той живее в реалността.
към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите.
Той живее в реалността.
Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
към беседата >>
Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността.
Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
към беседата >>
Следователно, ако искате да имате правилни отношения към Любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите.
Следователно, ако искате да имате правилни отношения към Любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите.
Ако искате да се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.
към беседата >>
Ако искате да се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.
Следователно, ако искате да имате правилни отношения към Любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите.
Ако искате да се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.
към беседата >>
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят.
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят.
Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Наистина, всичко земно е преходно, суета.
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят.
Наистина, всичко земно е преходно, суета.
Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят.
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета.
Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят.
Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите". Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот.
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят.
Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот.
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите". Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите". Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите".
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот.
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите".
Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите". Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите". Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите".
Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите".
Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите".
Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите". Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите". Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите".
Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите".
Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите".
Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите". Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите".
Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите".
Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите".
Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите". Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите".
Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
към беседата >>
Ще се запитате, защо всичко е така.
Ще се запитате, защо всичко е така.
- Защото другояче не може да бъде. Да питате, защо известно нещо е така, това е все едно, да питате, защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче.
към беседата >>
- Защото другояче не може да бъде.
Ще се запитате, защо всичко е така.
- Защото другояче не може да бъде.
Да питате, защо известно нещо е така, това е все едно, да питате, защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса.
към беседата >>
Да питате, защо известно нещо е така, това е все едно, да питате, защо човек трябва да тъче.
Ще се запитате, защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде.
Да питате, защо известно нещо е така, това е все едно, да питате, защо човек трябва да тъче.
Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса.
към беседата >>
НАГОРЕ