НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1812
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1812
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Понеже тази дума започва с буквата „Г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип.
Значи в устата, с помощта на езика и на зъбите, става първото раздробяване на храната, а в стомаха и в червата – смилането на храната. Като се нахрани, човек се чувства разположен и готов за работа. Значи гладът създава условия за добро разположение в човека. Той води към живота. В думата „глад“ има три отношения – Г:Л:А:Д.
Понеже тази дума започва с буквата „Г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип.
Гладът приготвя човека за приемане на някакво благо.
към беседата >>
Гладът приготвя човека за приемане на някакво благо.
Като се нахрани, човек се чувства разположен и готов за работа. Значи гладът създава условия за добро разположение в човека. Той води към живота. В думата „глад“ има три отношения – Г:Л:А:Д. Понеже тази дума започва с буквата „Г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип.
Гладът приготвя човека за приемане на някакво благо.
към беседата >>
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота.
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота.
Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече.
към беседата >>
Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада.
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота.
Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада.
– Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си?
към беседата >>
– Защо е недоволен?
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада.
– Защо е недоволен?
– Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите.
към беседата >>
– Защото като получи някакво благо, не го оценява.
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен?
– Защото като получи някакво благо, не го оценява.
Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа.
към беседата >>
Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил.
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява.
Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил.
И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление?
към беседата >>
И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече.
Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил.
И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече.
Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност.
към беседата >>
Какво трябва да прави, след като задоволи глада си?
Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече.
Какво трябва да прави, след като задоволи глада си?
Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека.
към беседата >>
Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите.
– Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си?
Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите.
Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта.
към беседата >>
Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа.
– Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите.
Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа.
– В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени.
към беседата >>
– В какво направление?
Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа.
– В какво направление?
– Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби.
към беседата >>
– Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност.
И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление?
– Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност.
Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта.
към беседата >>
Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека.
Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност.
Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека.
Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност.
към беседата >>
Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта.
Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека.
Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта.
Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н.
към беседата >>
Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени.
Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта.
Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени.
Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история.
към беседата >>
Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби.
– В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени.
Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби.
Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него.
към беседата >>
Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта.
– Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби.
Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта.
Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия.
към беседата >>
Когато яде, гладният изпитва приятност.
Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта.
Когато яде, гладният изпитва приятност.
Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
към беседата >>
Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н.
Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност.
Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н.
След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
към беседата >>
След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история.
Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н.
След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история.
Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
към беседата >>
Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него.
Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история.
Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него.
Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
към беседата >>
Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия.
Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него.
Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия.
Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
към беседата >>
Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия.
Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?
към беседата >>
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен.
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен.
– Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно.
към беседата >>
– Защо?
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен.
– Защо?
– Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен?
към беседата >>
– Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада.
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. – Защо?
– Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада.
Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив.
към беседата >>
Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено.
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. – Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада.
Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено.
Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен.
към беседата >>
Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари.
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. – Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено.
Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари.
Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен.
към беседата >>
Това не е вярно.
Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. – Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари.
Това не е вярно.
Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае.
към беседата >>
Защо богатият, който има пари, е недоволен?
– Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно.
Защо богатият, който има пари, е недоволен?
Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин.
към беседата >>
Значи парите не правят човека доволен и щастлив.
– Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен?
Значи парите не правят човека доволен и щастлив.
Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин.
към беседата >>
Човек има знание, сила и пак е недоволен.
Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив.
Човек има знание, сила и пак е недоволен.
Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен.
Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен.
Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен.
След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
След глада човек придобива всичко, което желае.
Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен.
След глада човек придобива всичко, което желае.
Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин.
Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае.
Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин.
Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин.
Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин.
Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин.
Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин.
Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е.
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е.
в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието.
към беседата >>
в мекия принцип.
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е.
в мекия принцип.
Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
към беседата >>
Той е свързан със симпатичната нервна система.
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е. в мекия принцип.
Той е свързан със симпатичната нервна система.
Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
към беседата >>
Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел.
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е. в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система.
Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел.
Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
към беседата >>
Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре.
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е. в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел.
Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре.
С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
към беседата >>
С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието.
Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е. в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре.
С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието.
Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
към беседата >>
Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието.
Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.
към беседата >>
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат.
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат.
Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател.
към беседата >>
Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия.
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат.
Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия.
Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада.
към беседата >>
Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви.
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия.
Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви.
Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им.
към беседата >>
Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво.
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви.
Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво.
В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада.
към беседата >>
В органическия свят той прави чудеса.
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво.
В органическия свят той прави чудеса.
Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада.
към беседата >>
Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател.
Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса.
Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател.
Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват.
към беседата >>
Всички химически реакции се основават на глада.
Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател.
Всички химически реакции се основават на глада.
Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота.
към беседата >>
Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им.
Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада.
Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им.
Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората.
към беседата >>
Физическите явления се основават също на глада.
Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им.
Физическите явления се основават също на глада.
Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът.
към беседата >>
Обаче хората се страхуват от глада.
В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада.
Обаче хората се страхуват от глада.
Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства.
към беседата >>
Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват.
Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада.
Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват.
Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия.
към беседата >>
Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота.
Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват.
Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота.
Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно.
към беседата >>
Ще кажете, че гладът мъчи хората.
Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота.
Ще кажете, че гладът мъчи хората.
Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте.
към беседата >>
Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът.
Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората.
Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът.
Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте.
към беседата >>
Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства.
Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът.
Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства.
Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена.
към беседата >>
Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия.
Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства.
Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия.
Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад.
към беседата >>
Като знаете това, оставете глада да действа свободно.
Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия.
Като знаете това, оставете глада да действа свободно.
Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад.
към беседата >>
Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте.
Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно.
Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте.
Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота.
към беседата >>
Жертвайте всичко за него и не се страхувайте.
Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте.
Жертвайте всичко за него и не се страхувайте.
Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал.
към беседата >>
Всяка жертва ще бъде възнаградена.
Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте.
Всяка жертва ще бъде възнаградена.
Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът.
към беседата >>
Ще кажете, че хората умират от глад.
Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена.
Ще кажете, че хората умират от глад.
Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил.
към беседата >>
Те умират, когато не гладуват, а не от глад.
Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад.
Те умират, когато не гладуват, а не от глад.
Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
към беседата >>
Гладът продължава живота.
Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад.
Гладът продължава живота.
Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
към беседата >>
Който е гладувал съзнателно, човек е станал.
Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота.
Който е гладувал съзнателно, човек е станал.
Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
към беседата >>
Една от най-силните думи в речта е гладът.
Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал.
Една от най-силните думи в речта е гладът.
Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
към беседата >>
Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил.
Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът.
Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил.
Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
към беседата >>
Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил.
Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.
към беседата >>
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората.
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората.
Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие.
към беседата >>
Благодарение на това, като ги посети, те страдат.
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората.
Благодарение на това, като ги посети, те страдат.
Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието.
към беседата >>
Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести.
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората. Благодарение на това, като ги посети, те страдат.
Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести.
И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало.
към беседата >>
И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни.
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората. Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести.
И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни.
Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно.
към беседата >>
Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад.
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората. Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни.
Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад.
Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него.
към беседата >>
Това не е глад, но насилие.
Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората. Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад.
Това не е глад, но насилие.
Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея?
към беседата >>
Голяма е разликата между глада и насилието.
Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие.
Голяма е разликата между глада и насилието.
Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава.
към беседата >>
Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало.
Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието.
Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало.
Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек.
към беседата >>
Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно.
И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало.
Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно.
Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи.
към беседата >>
Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него.
Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно.
Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него.
– „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен?
към беседата >>
– „Ако осиромашея?
Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него.
– „Ако осиромашея?
“ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните?
към беседата >>
“ – Това не трябва да те смущава.
Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея?
“ – Това не трябва да те смущава.
– „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил?
към беседата >>
– „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек.
Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава.
– „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек.
Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно.
към беседата >>
Обикновено богатите хора са страхливи.
Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек.
Обикновено богатите хора са страхливи.
Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат.
към беседата >>
Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен?
Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи.
Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен?
Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече.
към беседата >>
Къде са хамбарите на растенията и на животните?
– „Ако осиромашея? “ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен?
Къде са хамбарите на растенията и на животните?
Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил.
към беседата >>
Кой ги е осигурил?
“ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните?
Кой ги е осигурил?
Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно.
към беседата >>
Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно.
– „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил?
Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно.
Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти.
към беседата >>
Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат.
Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно.
Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат.
Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове.
към беседата >>
Този въпрос е разрешен вече.
Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат.
Този въпрос е разрешен вече.
Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад.
към беседата >>
Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил.
Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече.
Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил.
Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека?
към беседата >>
Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно.
Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил.
Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно.
От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад?
към беседата >>
От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти.
Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно.
От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти.
Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде.
към беседата >>
Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове.
Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти.
Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове.
Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад.
към беседата >>
Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад.
Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове.
Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад.
Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене.
към беседата >>
Каква е тази вяра, която допуска страха в човека?
Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад.
Каква е тази вяра, която допуска страха в човека?
Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно.
към беседата >>
Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад?
Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека?
Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад?
Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие.
към беседата >>
Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде.
От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад?
Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде.
Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо?
към беседата >>
Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад.
Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде.
Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад.
Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян.
към беседата >>
Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене.
Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад.
Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене.
Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
към беседата >>
Остане ли в хамбара, не е доволно.
Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене.
Остане ли в хамбара, не е доволно.
То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
към беседата >>
То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие.
Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно.
То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие.
– Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
към беседата >>
– Защо?
Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие.
– Защо?
– Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
към беседата >>
– Неговият импулс е спрян.
Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо?
– Неговият импулс е спрян.
Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
към беседата >>
Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян.
Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
към беседата >>
С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.
С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.
към беседата >>
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота.
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота.
Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада.
към беседата >>
Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота?
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота.
Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота?
Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си.
към беседата >>
Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н.
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота?
Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н.
Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение.
към беседата >>
Много добри неща е създал той.
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н.
Много добри неща е създал той.
Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение.
към беседата >>
Който гладува, той се подмладява.
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той.
Който гладува, той се подмладява.
За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си.
към беседата >>
За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада.
Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява.
За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада.
Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина.
към беседата >>
Адът е място, където човек познава себе си.
Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада.
Адът е място, където човек познава себе си.
Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад.
към беседата >>
Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение.
Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си.
Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение.
Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н.
към беседата >>
Да познаеш себе си, това не е мъчение.
Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение.
Да познаеш себе си, това не е мъчение.
Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее.
към беседата >>
Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си.
Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение.
Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си.
Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата.
към беседата >>
Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина.
За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си.
Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина.
– „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
към беседата >>
– „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад.
Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина.
– „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад.
Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
към беседата >>
Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н.
Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад.
Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н.
Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
към беседата >>
Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее.
Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н.
Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее.
Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
към беседата >>
Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата.
Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее.
Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата.
Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
към беседата >>
Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата.
Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.
към беседата >>
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека.
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека.
Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек.
към беседата >>
Разумна е природата.
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека.
Разумна е природата.
Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад.
към беседата >>
Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик.
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека. Разумна е природата.
Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик.
Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това?
към беседата >>
Това наричаме ние задоволяване на глада.
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека. Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик.
Това наричаме ние задоволяване на глада.
То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото.
към беседата >>
То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява.
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека. Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада.
То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява.
Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал.
към беседата >>
Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек.
Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека. Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява.
Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек.
Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал. Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им.
към беседата >>
Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад.
Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек.
Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад.
Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал. Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им. Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание.
към беседата >>
Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това?
Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад.
Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това?
Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал. Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им. Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.
към беседата >>
Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото.
Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това?
Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото.
Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал. Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им. Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.
към беседата >>
Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал.
То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото.
Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал.
Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им. Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.
към беседата >>
Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им.
Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал.
Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им.
Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.
към беседата >>
Пълната чаша иде да се изпразни.
(втори вариант)
С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу.
Пълната чаша иде да се изпразни.
По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде. На френски как пишете “ф”? “F, f”.
към втори вариант >>
Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен.
(втори вариант)
Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето.
Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен.
И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена.
към втори вариант >>
По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде.
(втори вариант)
На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни.
По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде.
Приготвя те за нещо, което може да ти даде. На френски как пишете “ф”? “F, f”.
към втори вариант >>
И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата.
(втори вариант)
Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен.
И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата.
Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето.
към втори вариант >>
Приготвя те за нещо, което може да ти даде.
(втори вариант)
С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде.
Приготвя те за нещо, което може да ти даде.
На френски как пишете “ф”? “F, f”.
към втори вариант >>
Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас.
(втори вариант)
Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата.
Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас.
Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес.
към втори вариант >>
На френски как пишете “ф”?
(втори вариант)
Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде.
На френски как пишете “ф”?
“F, f”.
към втори вариант >>
Тя е паразитна.
(втори вариант)
Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас.
Тя е паразитна.
Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш.
към втори вариант >>
“F, f”.
(втори вариант)
Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде. На френски как пишете “ф”?
“F, f”.
към втори вариант >>
Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям?
(втори вариант)
Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна.
Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям?
” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш. В глада трябва да приемеш великото благо на живота.
към втори вариант >>
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота.
(втори вариант)
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота.
Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде. Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш.
към втори вариант >>
” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена.
(втори вариант)
Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям?
” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена.
Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш. В глада трябва да приемеш великото благо на живота. Това е гладният човек.
към втори вариант >>
Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде.
(втори вариант)
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота.
Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде.
Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял.
към втори вариант >>
Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето.
(втори вариант)
И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена.
Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето.
Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш. В глада трябва да приемеш великото благо на живота. Това е гладният човек.
към втори вариант >>
Щом си недоволен, ти не разбираш глада.
(втори вариант)
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота. Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде.
Щом си недоволен, ти не разбираш глада.
Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде?
към втори вариант >>
Който не е гладувал, за него яденето е механически процес.
(втори вариант)
Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето.
Който не е гладувал, за него яденето е механически процес.
Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш. В глада трябва да приемеш великото благо на живота. Това е гладният човек.
към втори вариант >>
Ти при недоволството не си разбрал основното нещо.
(втори вариант)
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота. Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде. Щом си недоволен, ти не разбираш глада.
Ти при недоволството не си разбрал основното нещо.
Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен.
към втори вариант >>
Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш.
(втори вариант)
Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес.
Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш.
В глада трябва да приемеш великото благо на живота. Това е гладният човек.
към втори вариант >>
Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът.
(втори вариант)
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота. Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде. Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо.
Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът.
Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи?
към втори вариант >>
В глада трябва да приемеш великото благо на живота.
(втори вариант)
Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям? ” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш.
В глада трябва да приемеш великото благо на живота.
Това е гладният човек.
към втори вариант >>
Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш.
(втори вариант)
Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота. Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде. Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът.
Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш.
След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи?
към втори вариант >>
Това е гладният човек.
(втори вариант)
” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш. В глада трябва да приемеш великото благо на живота.
Това е гладният човек.
към втори вариант >>
След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял.
(втори вариант)
Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде. Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш.
След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял.
Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече.
към втори вариант >>
Една правилна обмяна между природата и човешката душа това е гладът.
(втори вариант)
Една правилна обмяна между природата и човешката душа това е гладът.
Най-естествената обмяна, която става между човека и природата, това е гладът.
към втори вариант >>
Сега, след като задоволиш глада, кое иде?
(втори вариант)
Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял.
Сега, след като задоволиш глада, кое иде?
Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи?
към втори вариант >>
Най-естествената обмяна, която става между човека и природата, това е гладът.
(втори вариант)
Една правилна обмяна между природата и човешката душа това е гладът.
Най-естествената обмяна, която става между човека и природата, това е гладът.
към втори вариант >>
Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен.
(втори вариант)
Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде?
Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен.
Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи?
към втори вариант >>
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи.
Да не мислите лошо за глада. Една малка работа, която можеш да свършиш в света. Най-леката работа, това е гладът. Гладът свършва една работа с много голяма приятност. То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
към втори вариант >>
Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи?
(втори вариант)
Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен.
Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи?
Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро.
към втори вариант >>
Да не мислите лошо за глада.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи.
Да не мислите лошо за глада.
Една малка работа, която можеш да свършиш в света. Най-леката работа, това е гладът. Гладът свършва една работа с много голяма приятност. То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
към втори вариант >>
Голият, след като се наяде, какво трябва да направи?
(втори вариант)
Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи?
Голият, след като се наяде, какво трябва да направи?
Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро. Силният, след като се наяде, какво трябва да направи?
към втори вариант >>
Една малка работа, която можеш да свършиш в света.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи. Да не мислите лошо за глада.
Една малка работа, която можеш да свършиш в света.
Най-леката работа, това е гладът. Гладът свършва една работа с много голяма приятност. То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
към втори вариант >>
Да се облече.
(втори вариант)
След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи?
Да се облече.
Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро. Силният, след като се наяде, какво трябва да направи? Да свърши една работа.
към втори вариант >>
Най-леката работа, това е гладът.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи. Да не мислите лошо за глада. Една малка работа, която можеш да свършиш в света.
Най-леката работа, това е гладът.
Гладът свършва една работа с много голяма приятност. То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
към втори вариант >>
Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи?
(втори вариант)
Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече.
Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи?
Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро. Силният, след като се наяде, какво трябва да направи? Да свърши една работа.
към втори вариант >>
Гладът свършва една работа с много голяма приятност.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи. Да не мислите лошо за глада. Една малка работа, която можеш да свършиш в света. Най-леката работа, това е гладът.
Гладът свършва една работа с много голяма приятност.
То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
към втори вариант >>
Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи?
(втори вариант)
Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи?
Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи?
Да направи едно добро. Силният, след като се наяде, какво трябва да направи? Да свърши една работа.
към втори вариант >>
То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи. Да не мислите лошо за глада. Една малка работа, която можеш да свършиш в света. Най-леката работа, това е гладът. Гладът свършва една работа с много голяма приятност.
То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.
към втори вариант >>
Да направи едно добро.
(втори вариант)
Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи?
Да направи едно добро.
Силният, след като се наяде, какво трябва да направи? Да свърши една работа.
към втори вариант >>
Силният, след като се наяде, какво трябва да направи?
(втори вариант)
Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро.
Силният, след като се наяде, какво трябва да направи?
Да свърши една работа.
към втори вариант >>
Упражнение. Ръцете настрани.
(втори вариант)
Упражнение. Ръцете настрани.
Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти. Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани. Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти. Движи се лявата по дясната, изправя се настрани. Така се поставя няколко пъти.
към втори вариант >>
Да свърши една работа.
(втори вариант)
Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро. Силният, след като се наяде, какво трябва да направи?
Да свърши една работа.
към втори вариант >>
Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти.
(втори вариант)
Упражнение. Ръцете настрани.
Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти.
Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани. Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти. Движи се лявата по дясната, изправя се настрани. Така се поставя няколко пъти.
към втори вариант >>
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа.
(втори вариант)
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа.
Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен. Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек?
към втори вариант >>
Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани.
(втори вариант)
Упражнение. Ръцете настрани. Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти.
Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани.
Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти. Движи се лявата по дясната, изправя се настрани. Така се поставя няколко пъти.
към втори вариант >>
Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен.
(втори вариант)
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа.
Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен.
Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш?
към втори вариант >>
Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти.
(втори вариант)
Упражнение. Ръцете настрани. Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти. Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани.
Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти.
Движи се лявата по дясната, изправя се настрани. Така се поставя няколко пъти.
към втори вариант >>
Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири.
(втори вариант)
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа. Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен.
Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири.
Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно.
към втори вариант >>
Движи се лявата по дясната, изправя се настрани.
(втори вариант)
Упражнение. Ръцете настрани. Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти. Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани. Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти.
Движи се лявата по дясната, изправя се настрани.
Така се поставя няколко пъти.
към втори вариант >>
Ораторът, след като се наяде, трябва да говори.
(втори вариант)
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа. Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен. Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири.
Ораторът, след като се наяде, трябва да говори.
Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада.
към втори вариант >>
Така се поставя няколко пъти.
(втори вариант)
Упражнение. Ръцете настрани. Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти. Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани. Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти. Движи се лявата по дясната, изправя се настрани.
Така се поставя няколко пъти.
към втори вариант >>
Здравият, след като се наяде, трябва да играе.
(втори вариант)
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа. Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен. Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори.
Здравият, след като се наяде, трябва да играе.
Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе.
към втори вариант >>
Упражнение за дишането.
(втори вариант)
Упражнение за дишането.
Ръцете долу. Издигане ръцете нагоре и поемане. Задържане и ръцете горе успоредни. Издишане и сваляне на ръцете. Няколко пъти.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави човек?
(втори вариант)
След глада всеки трябва да свърши една хубава работа. Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен. Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе.
Какво трябва да прави човек?
Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш.
към втори вариант >>
Ръцете долу.
(втори вариант)
Упражнение за дишането.
Ръцете долу.
Издигане ръцете нагоре и поемане. Задържане и ръцете горе успоредни. Издишане и сваляне на ръцете. Няколко пъти.
към втори вариант >>
Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш?
(втори вариант)
Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен. Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек?
Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш?
Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине.
към втори вариант >>
Издигане ръцете нагоре и поемане.
(втори вариант)
Упражнение за дишането. Ръцете долу.
Издигане ръцете нагоре и поемане.
Задържане и ръцете горе успоредни. Издишане и сваляне на ръцете. Няколко пъти.
към втори вариант >>
Трябва да направиш нещо разумно.
(втори вариант)
Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш?
Трябва да направиш нещо разумно.
Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта.
към втори вариант >>
Задържане и ръцете горе успоредни.
(втори вариант)
Упражнение за дишането. Ръцете долу. Издигане ръцете нагоре и поемане.
Задържане и ръцете горе успоредни.
Издишане и сваляне на ръцете. Няколко пъти.
към втори вариант >>
Разумните работи идат от глада.
(втори вариант)
Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно.
Разумните работи идат от глада.
Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът.
към втори вариант >>
Издишане и сваляне на ръцете.
(втори вариант)
Упражнение за дишането. Ръцете долу. Издигане ръцете нагоре и поемане. Задържане и ръцете горе успоредни.
Издишане и сваляне на ръцете.
Няколко пъти.
към втори вариант >>
Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе.
(втори вариант)
Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада.
Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе.
Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде.
към втори вариант >>
Няколко пъти.
(втори вариант)
Упражнение за дишането. Ръцете долу. Издигане ръцете нагоре и поемане. Задържане и ръцете горе успоредни. Издишане и сваляне на ръцете.
Няколко пъти.
към втори вариант >>
Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш.
(втори вариант)
Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе.
Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш.
Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла.
към втори вариант >>
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът.
(втори вариант)
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът.
Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили? Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима?
към втори вариант >>
Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине.
(втори вариант)
Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш.
Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине.
Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят.
към втори вариант >>
Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили?
(втори вариант)
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът.
Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили?
Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави?
към втори вариант >>
Ти не разбираш какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине.
Ти не разбираш какво нещо е любовта.
Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история.
към втори вариант >>
Защо е гладът, или защо иде гладът?
(втори вариант)
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът. Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили?
Защо е гладът, или защо иде гладът?
Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава?
към втори вариант >>
Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът.
(втори вариант)
Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта.
Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът.
Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията.
към втори вариант >>
Коя дума се римува с глад. Млад.
(втори вариант)
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът. Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили? Защо е гладът, или защо иде гладът?
Коя дума се римува с глад. Млад.
Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава? Млад, мляска.
към втори вариант >>
Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде.
(втори вариант)
Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът.
Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде.
Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя.
към втори вариант >>
Глад, млад.
(втори вариант)
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът. Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили? Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад.
Глад, млад.
Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава? Млад, мляска. Млад излиза от думата “мляска”.
към втори вариант >>
Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла.
(втори вариант)
Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде.
Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла.
Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е.
към втори вариант >>
Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима?
(втори вариант)
Вие си задавате въпроса, защо иде гладът. Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили? Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад.
Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима?
Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава? Млад, мляска. Млад излиза от думата “мляска”. Този, който постоянно мляска, е млад.
към втори вариант >>
Тя е дошла от слънцето, от един културен свят.
(втори вариант)
Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла.
Тя е дошла от слънцето, от един културен свят.
Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости.
към втори вариант >>
Глад, гладен, младостта какво прави?
(втори вариант)
Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили? Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима?
Глад, гладен, младостта какво прави?
На български “мляска” какво означава? Млад, мляска. Млад излиза от думата “мляска”. Този, който постоянно мляска, е млад.
към втори вариант >>
Тя ще ти разправи цяла история.
(втори вариант)
Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят.
Тя ще ти разправи цяла история.
Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я.
към втори вариант >>
На български “мляска” какво означава?
(втори вариант)
Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави?
На български “мляска” какво означава?
Млад, мляска. Млад излиза от думата “мляска”. Този, който постоянно мляска, е млад.
към втори вариант >>
Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията.
(втори вариант)
Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история.
Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията.
С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия.
към втори вариант >>
Млад, мляска.
(втори вариант)
Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава?
Млад, мляска.
Млад излиза от думата “мляска”. Този, който постоянно мляска, е млад.
към втори вариант >>
С какво желание разправя.
(втори вариант)
Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията.
С какво желание разправя.
Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е.
към втори вариант >>
Млад излиза от думата “мляска”.
(втори вариант)
Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава? Млад, мляска.
Млад излиза от думата “мляска”.
Този, който постоянно мляска, е млад.
към втори вариант >>
Ти, като слушаш тази история, приятно ти е.
(втори вариант)
Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя.
Ти, като слушаш тази история, приятно ти е.
Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е.
към втори вариант >>
Този, който постоянно мляска, е млад.
(втори вариант)
Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава? Млад, мляска. Млад излиза от думата “мляска”.
Този, който постоянно мляска, е млад.
към втори вариант >>
Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости.
(втори вариант)
Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е.
Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости.
Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е. Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди.
към втори вариант >>
Защо е жаждата, какво донася жаждата?
(втори вариант)
Защо е жаждата, какво донася жаждата?
Защо е жаждата в природата? Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа?
към втори вариант >>
Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я.
(втори вариант)
Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости.
Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я.
Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е. Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди. Чрез глада иде животът, който е скрит.
към втори вариант >>
Защо е жаждата в природата?
(втори вариант)
Защо е жаждата, какво донася жаждата?
Защо е жаждата в природата?
Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си.
към втори вариант >>
Мислите ли, че това не е поезия.
(втори вариант)
Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я.
Мислите ли, че това не е поезия.
Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е. Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди. Чрез глада иде животът, който е скрит.
към втори вариант >>
Какво е предназначението й?
(втори вариант)
Защо е жаждата, какво донася жаждата? Защо е жаждата в природата?
Какво е предназначението й?
Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ.
към втори вариант >>
Цяла поезия е.
(втори вариант)
С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия.
Цяла поезия е.
Един поет как би турил в рими, поезия е. Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди. Чрез глада иде животът, който е скрит.
към втори вариант >>
Предназначението на глада е да яде.
(втори вариант)
Защо е жаждата, какво донася жаждата? Защо е жаждата в природата? Какво е предназначението й?
Предназначението на глада е да яде.
То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът.
към втори вариант >>
Един поет как би турил в рими, поезия е.
(втори вариант)
Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е.
Един поет как би турил в рими, поезия е.
Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди. Чрез глада иде животът, който е скрит.
към втори вариант >>
То е първото побуждение към работа.
(втори вариант)
Защо е жаждата, какво донася жаждата? Защо е жаждата в природата? Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде.
То е първото побуждение към работа.
Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът?
към втори вариант >>
Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди.
(втори вариант)
Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е.
Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди.
Чрез глада иде животът, който е скрит.
към втори вариант >>
Защо гладът е побуждение към работа?
(втори вариант)
Защо е жаждата, какво донася жаждата? Защо е жаждата в природата? Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа.
Защо гладът е побуждение към работа?
Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш.
към втори вариант >>
Чрез глада иде животът, който е скрит.
(втори вариант)
Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е. Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди.
Чрез глада иде животът, който е скрит.
към втори вариант >>
Без глад ти си почиваш, аристократ си.
(втори вариант)
Защо е жаждата в природата? Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа?
Без глад ти си почиваш, аристократ си.
С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш.
към втори вариант >>
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот.
(втори вариант)
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот.
Без глада човек всякога е недоволен от живота. Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш.
към втори вариант >>
С глад ти си демократ.
(втори вариант)
Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си.
С глад ти си демократ.
Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив.
към втори вариант >>
Без глада човек всякога е недоволен от живота.
(втори вариант)
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот.
Без глада човек всякога е недоволен от живота.
Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен.
към втори вариант >>
Първото демократическо побуждение в света, това е гладът.
(втори вариант)
Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ.
Първото демократическо побуждение в света, това е гладът.
Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив.
към втори вариант >>
Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал.
(втори вариант)
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот. Без глада човек всякога е недоволен от живота.
Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал.
Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен.
към втори вариант >>
Що е гладът?
(втори вариант)
То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът.
Що е гладът?
На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света?
към втори вариант >>
Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща.
(втори вариант)
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот. Без глада човек всякога е недоволен от живота. Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал.
Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща.
То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш.
към втори вариант >>
На работа да идеш.
(втори вариант)
Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът?
На работа да идеш.
Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи.
към втори вариант >>
То е лъжа.
(втори вариант)
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот. Без глада човек всякога е недоволен от живота. Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща.
То е лъжа.
Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света.
към втори вариант >>
Без глад ти на работа няма да идеш.
(втори вариант)
Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш.
Без глад ти на работа няма да идеш.
Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи.
към втори вариант >>
Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш.
(втори вариант)
Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот. Без глада човек всякога е недоволен от живота. Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа.
Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш.
Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща.
към втори вариант >>
Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив.
(втори вариант)
С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш.
Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив.
С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна?
към втори вариант >>
Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен.
(втори вариант)
Без глада човек всякога е недоволен от живота. Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш.
Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен.
Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада.
към втори вариант >>
С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив.
(втори вариант)
Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив.
С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив.
Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е?
към втори вариант >>
Знание може да имаш, и пак си недоволен.
(втори вариант)
Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен.
Знание може да имаш, и пак си недоволен.
Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред.
към втори вариант >>
Тогава коя е най-мощната дума в света?
(втори вариант)
Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив.
Тогава коя е най-мощната дума в света?
Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е?
към втори вариант >>
Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш.
(втори вариант)
Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен.
Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш.
Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред.
към втори вариант >>
Търсите някои по-силни думи.
(втори вариант)
На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света?
Търсите някои по-силни думи.
Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна?
към втори вариант >>
Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света.
(втори вариант)
То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш.
Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света.
Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”.
към втори вариант >>
Кои са силните думи.
(втори вариант)
Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи.
Кои са силните думи.
Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е?
към втори вариант >>
Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща.
(втори вариант)
Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света.
Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща.
Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”. Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен.
към втори вариант >>
Коя дума е силна?
(втори вариант)
Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи.
Коя дума е силна?
Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума.
към втори вариант >>
Всички други работи идат след глада.
(втори вариант)
Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща.
Всички други работи идат след глада.
Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”. Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен. Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
към втори вариант >>
Думата “силна” силна дума ли е?
(втори вариант)
С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна?
Думата “силна” силна дума ли е?
“Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред.
(втори вариант)
Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада.
Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред.
Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”. Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен. Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
към втори вариант >>
“Силен човек” силна дума ли е?
(втори вариант)
Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е?
“Силен човек” силна дума ли е?
Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред.
(втори вариант)
Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред.
Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред.
Така трябва да разбирате думата “глад”. Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен. Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
към втори вариант >>
Според вас коя дума е силна?
(втори вариант)
Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е?
Според вас коя дума е силна?
Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта.
към втори вариант >>
Така трябва да разбирате думата “глад”.
(втори вариант)
Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред.
Така трябва да разбирате думата “глад”.
Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен. Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
към втори вариант >>
Думата “любов” силна дума ли е?
(втори вариант)
Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна?
Думата “любов” силна дума ли е?
Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго.
към втори вариант >>
Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен.
(втори вариант)
Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”.
Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен.
Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
към втори вариант >>
Ни най-малко не е силна дума.
(втори вариант)
Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е?
Ни най-малко не е силна дума.
Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено.
към втори вариант >>
Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
(втори вариант)
Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”. Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен.
Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.
към втори вариант >>
Защо думата “любов” не е силна дума.
(втори вариант)
Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума.
Защо думата “любов” не е силна дума.
Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш?
към втори вариант >>
Гладът е женският принцип.
(втори вариант)
Гладът е женският принцип.
Той е свързан със симпатичната нервна система. Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство.
към втори вариант >>
Защото е една дума неразбрана.
(втори вариант)
“Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума.
Защото е една дума неразбрана.
За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно.
към втори вариант >>
Той е свързан със симпатичната нервна система.
(втори вариант)
Гладът е женският принцип.
Той е свързан със симпатичната нервна система.
Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад.
към втори вариант >>
За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана.
За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта.
Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл.
към втори вариант >>
Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене.
(втори вариант)
Гладът е женският принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система.
Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене.
В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво.
към втори вариант >>
Един разбира едно, друг разбира друго.
(втори вариант)
Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта.
Един разбира едно, друг разбира друго.
Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов.
към втори вариант >>
В мозъка те са свързани с уханието.
(втори вариант)
Гладът е женският принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене.
В мозъка те са свързани с уханието.
Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде.
към втори вариант >>
Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено.
(втори вариант)
Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго.
Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено.
Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат.
към втори вариант >>
Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център.
(втори вариант)
Гладът е женският принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието.
Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център.
Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат.
към втори вариант >>
Ако кажете “глад”, какво ще разбереш?
(втори вариант)
Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено.
Ако кажете “глад”, какво ще разбереш?
Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно.
към втори вариант >>
Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство.
(втори вариант)
Гладът е женският принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център.
Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство.
То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос.
към втори вариант >>
Разбираш нещо определено, конкретно.
(втори вариант)
Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш?
Разбираш нещо определено, конкретно.
Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо?
към втори вариант >>
То е глад.
(втори вариант)
Той е свързан със симпатичната нервна система. Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство.
То е глад.
Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза.
към втори вариант >>
Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл.
(втори вариант)
За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно.
Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл.
Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът.
към втори вариант >>
Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво.
(втори вариант)
Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад.
Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво.
Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза. И тогава напишете така.
към втори вариант >>
Казва, имат любов.
(втори вариант)
Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл.
Казва, имат любов.
Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено.
към втори вариант >>
Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде.
(втори вариант)
В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво.
Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде.
Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза. И тогава напишете така. Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Бог знае каква любов имат.
(втори вариант)
Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов.
Бог знае каква любов имат.
Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено. Казва, да се живее.
към втори вариант >>
Цветята, като цъфнат, и те приемат.
(втори вариант)
Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде.
Цветята, като цъфнат, и те приемат.
Но да оставим този въпрос. То е втората фаза. И тогава напишете така. Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота. Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно.
(втори вариант)
Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат.
Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно.
Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено. Казва, да се живее. В какво да се живее?
към втори вариант >>
Но да оставим този въпрос.
(втори вариант)
Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат.
Но да оставим този въпрос.
То е втората фаза. И тогава напишете така. Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота. Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо?
(втори вариант)
Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно.
Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо?
Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено. Казва, да се живее. В какво да се живее?
към втори вариант >>
То е втората фаза.
(втори вариант)
То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос.
То е втората фаза.
И тогава напишете така. Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота. Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Нямате една определена идея какво нещо е животът.
(втори вариант)
Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо?
Нямате една определена идея какво нещо е животът.
Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено. Казва, да се живее. В какво да се живее?
към втори вариант >>
И тогава напишете така.
(втори вариант)
Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза.
И тогава напишете така.
Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота. Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено.
(втори вариант)
Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът.
Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено.
Казва, да се живее. В какво да се живее?
към втори вариант >>
Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота.
(втори вариант)
Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза. И тогава напишете така.
Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота.
Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Казва, да се живее.
(втори вариант)
Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено.
Казва, да се живее.
В какво да се живее?
към втори вариант >>
Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
(втори вариант)
Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза. И тогава напишете така. Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота.
Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
В какво да се живее?
(втори вариант)
Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено. Казва, да се живее.
В какво да се живее?
към втори вариант >>
Най-сигурният двигател е гладът.
(втори вариант)
Най-сигурният двигател е гладът.
Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света. Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно.
към втори вариант >>
Допуснете, че употребявате думата “богатство”.
(втори вариант)
Допуснете, че употребявате думата “богатство”.
Тогава се пита защо ви е богатството. Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”?
към втори вариант >>
Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света.
(втори вариант)
Най-сигурният двигател е гладът.
Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света.
Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят.
към втори вариант >>
Тогава се пита защо ви е богатството.
(втори вариант)
Допуснете, че употребявате думата “богатство”.
Тогава се пита защо ви е богатството.
Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно?
към втори вариант >>
Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света.
(втори вариант)
Най-сигурният двигател е гладът. Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света.
Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света.
Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател.
към втори вариант >>
Казвате “богат човек”.
(втори вариант)
Допуснете, че употребявате думата “богатство”. Тогава се пита защо ви е богатството.
Казвате “богат човек”.
Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст.
към втори вариант >>
Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път.
(втори вариант)
Най-сигурният двигател е гладът. Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света. Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света.
Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път.
Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “богат човек”?
(втори вариант)
Допуснете, че употребявате думата “богатство”. Тогава се пита защо ви е богатството. Казвате “богат човек”.
Какво разбирате под думата “богат човек”?
Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек.
към втори вариант >>
Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света.
(втори вариант)
Най-сигурният двигател е гладът. Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света. Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път.
Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света.
Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там.
към втори вариант >>
Противоположното на богатството какво е?
(втори вариант)
Допуснете, че употребявате думата “богатство”. Тогава се пита защо ви е богатството. Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”?
Противоположното на богатството какво е?
Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят?
към втори вариант >>
Аз разглеждам въпроса елементарно.
(втори вариант)
Най-сигурният двигател е гладът. Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света. Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света.
Аз разглеждам въпроса елементарно.
Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене.
към втори вариант >>
Каква дума е “сиромах”?
(втори вариант)
Допуснете, че употребявате думата “богатство”. Тогава се пита защо ви е богатството. Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е?
Каква дума е “сиромах”?
Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як?
към втори вариант >>
Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят.
(втори вариант)
Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света. Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно.
Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят.
Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде.
към втори вариант >>
Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно?
(втори вариант)
Тогава се пита защо ви е богатството. Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”?
Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно?
Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко.
към втори вариант >>
Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател.
(втори вариант)
Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят.
Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател.
И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад.
към втори вариант >>
Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст.
(втори вариант)
Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно?
Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст.
Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото?
към втори вариант >>
И в химията гладът действа.
(втори вариант)
Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател.
И в химията гладът действа.
Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада.
към втори вариант >>
Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст.
Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек.
Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото?
към втори вариант >>
Всички тия реакции, то е ядене там.
(втори вариант)
Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа.
Всички тия реакции, то е ядене там.
Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго.
към втори вариант >>
Меките и яките работи в какво седят?
(втори вариант)
Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек.
Меките и яките работи в какво седят?
Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото? Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен?
към втори вариант >>
Във физиката движението е ядене.
(втори вариант)
Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там.
Във физиката движението е ядене.
Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад.
към втори вариант >>
Каква е разликата между мек и як?
(втори вариант)
Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят?
Каква е разликата между мек и як?
Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото? Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен? Огънят. Как ще докажем това научно?
към втори вариант >>
Глад има навсякъде.
(втори вариант)
Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене.
Глад има навсякъде.
Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света.
към втори вариант >>
Водата е мека, желязото е яко.
(втори вариант)
Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як?
Водата е мека, желязото е яко.
Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото? Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен? Огънят. Как ще докажем това научно?
към втори вариант >>
Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад.
(втори вариант)
Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде.
Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад.
Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем.
към втори вариант >>
Каква е разликата между мекото и якото?
(втори вариант)
Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко.
Каква е разликата между мекото и якото?
Кое е по-силно водата или желязото? Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен? Огънят. Как ще докажем това научно?
към втори вариант >>
Светлината улеснява глада.
(втори вариант)
И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад.
Светлината улеснява глада.
Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем. Гладът носи най-хубавите работи.
към втори вариант >>
Кое е по-силно водата или желязото?
(втори вариант)
Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото?
Кое е по-силно водата или желязото?
Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен? Огънят. Как ще докажем това научно?
към втори вариант >>
Щом се премахне този мощният елемент, иде друго.
(втори вариант)
Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада.
Щом се премахне този мощният елемент, иде друго.
Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем. Гладът носи най-хубавите работи. Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен?
(втори вариант)
Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото?
Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен?
Огънят. Как ще докажем това научно?
към втори вариант >>
Някои плащат с глад.
(втори вариант)
Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго.
Някои плащат с глад.
Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем. Гладът носи най-хубавите работи. Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Огънят. Как ще докажем това научно?
(втори вариант)
Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото? Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен?
Огънят. Как ще докажем това научно?
към втори вариант >>
Казват, иде глад в света.
(втори вариант)
Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад.
Казват, иде глад в света.
Казват, от глад ще измрем. Гладът носи най-хубавите работи. Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Да се повърнем.
(втори вариант)
Да се повърнем.
Коя е най-силната дума в света? Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата.
към втори вариант >>
Казват, от глад ще измрем.
(втори вариант)
Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света.
Казват, от глад ще измрем.
Гладът носи най-хубавите работи. Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Коя е най-силната дума в света?
(втори вариант)
Да се повърнем.
Коя е най-силната дума в света?
Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът?
към втори вариант >>
Гладът носи най-хубавите работи.
(втори вариант)
Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем.
Гладът носи най-хубавите работи.
Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”.
(втори вариант)
Да се повърнем. Коя е най-силната дума в света?
Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”.
Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен?
към втори вариант >>
Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
(втори вариант)
Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем. Гладът носи най-хубавите работи.
Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.
към втори вариант >>
Тогава какъв е законът?
(втори вариант)
Да се повърнем. Коя е най-силната дума в света? Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”.
Тогава какъв е законът?
Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият?
към втори вариант >>
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света.
(втори вариант)
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света.
Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие.
към втори вариант >>
Произходът на жаждата какъв е?
(втори вариант)
Да се повърнем. Коя е най-силната дума в света? Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът?
Произходът на жаждата какъв е?
Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не.
към втори вариант >>
Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи.
(втори вариант)
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света.
Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи.
Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие.
към втори вариант >>
Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата.
(втори вариант)
Да се повърнем. Коя е най-силната дума в света? Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е?
Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата.
Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее.
към втори вариант >>
Туй, което мъчи, не е глад.
(втори вариант)
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света. Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи.
Туй, което мъчи, не е глад.
Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно.
към втори вариант >>
Тогава на какво е признак гладът?
(втори вариант)
Коя е най-силната дума в света? Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата.
Тогава на какво е признак гладът?
Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е.
към втори вариант >>
Туй, дето ви мъчи, не е глад.
(втори вариант)
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света. Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад.
Туй, дето ви мъчи, не е глад.
Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска.
към втори вариант >>
Кой човек е гладен?
(втори вариант)
Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът?
Кой човек е гладен?
Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак.
към втори вариант >>
Туй, което не мъчи, е глад.
(втори вариант)
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света. Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад.
Туй, което не мъчи, е глад.
Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада.
към втори вариант >>
Болният или здравият?
(втори вариант)
Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен?
Болният или здравият?
Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е.
към втори вариант >>
Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие.
(втори вариант)
Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света. Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад.
Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие.
Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър.
към втори вариант >>
Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не.
(втори вариант)
Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият?
Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не.
Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане.
към втори вариант >>
Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие.
(втори вариант)
Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие.
Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие.
На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай.
към втори вариант >>
Ако огладнее, ще оживее.
(втори вариант)
Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не.
Ако огладнее, ще оживее.
Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане. Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот.
към втори вариант >>
На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно.
(втори вариант)
Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие.
На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно.
Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада.
към втори вариант >>
Ако не огладнее, свършено е.
(втори вариант)
Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее.
Ако не огладнее, свършено е.
Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане. Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот. Ако не огладнееш, какво показва?
към втори вариант >>
Дай това, което той иска.
(втори вариант)
Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно.
Дай това, което той иска.
Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик.
към втори вариант >>
Та думата “глад” е признак.
(втори вариант)
Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е.
Та думата “глад” е признак.
Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане. Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот. Ако не огладнееш, какво показва?
към втори вариант >>
Не отказвай на глада.
(втори вариант)
Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска.
Не отказвай на глада.
Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада.
към втори вариант >>
Щом огладнееш, много добър признак е.
(втори вариант)
Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак.
Щом огладнееш, много добър признак е.
Че здравият ще има много работа, може да стане. Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот. Ако не огладнееш, какво показва?
към втори вариант >>
Трябва да бъдеш щедър.
(втори вариант)
Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада.
Трябва да бъдеш щедър.
Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората.
към втори вариант >>
Че здравият ще има много работа, може да стане.
(втори вариант)
Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е.
Че здравият ще има много работа, може да стане.
Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот. Ако не огладнееш, какво показва?
към втори вариант >>
Каквото иска, всичко му давай.
(втори вариант)
Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър.
Каквото иска, всичко му давай.
Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини.
към втори вариант >>
Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот.
(втори вариант)
Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане.
Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот.
Ако не огладнееш, какво показва?
към втори вариант >>
Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада.
(втори вариант)
На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай.
Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада.
Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват.
към втори вариант >>
Ако не огладнееш, какво показва?
(втори вариант)
Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане. Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот.
Ако не огладнееш, какво показва?
към втори вариант >>
Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик.
(втори вариант)
Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада.
Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик.
Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие.
към втори вариант >>
Сега вие всички заставате против глада.
(втори вариант)
Сега вие всички заставате против глада.
Неволно казвате: “Не може ли без глад? ” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада?
към втори вариант >>
Не онова значение, което хората са дали на глада.
(втори вариант)
Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик.
Не онова значение, което хората са дали на глада.
Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува.
към втори вариант >>
Неволно казвате: “Не може ли без глад?
(втори вариант)
Сега вие всички заставате против глада.
Неволно казвате: “Не може ли без глад?
” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума.
към втори вариант >>
Казват, от глад умират хората.
(втори вариант)
Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада.
Казват, от глад умират хората.
Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува. Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува.
към втори вариант >>
” какъв ще бъде светът без глад?
(втори вариант)
Сега вие всички заставате против глада. Неволно казвате: “Не може ли без глад?
” какъв ще бъде светът без глад?
Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада?
към втори вариант >>
Хората умират от съвсем други причини.
(втори вариант)
Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората.
Хората умират от съвсем други причини.
Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува. Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува. Който не е гладувал, нищо не става от него.
към втори вариант >>
Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства.
(втори вариант)
Сега вие всички заставате против глада. Неволно казвате: “Не може ли без глад? ” какъв ще бъде светът без глад?
Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства.
Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология?
към втори вариант >>
Умират хората, когато не гладуват.
(втори вариант)
Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини.
Умират хората, когато не гладуват.
Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува. Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува. Който не е гладувал, нищо не става от него.
към втори вариант >>
Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен.
(втори вариант)
Сега вие всички заставате против глада. Неволно казвате: “Не може ли без глад? ” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства.
Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен.
Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици.
към втори вариант >>
Всичките хора умират от безгладие.
(втори вариант)
Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват.
Всичките хора умират от безгладие.
Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува. Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува. Който не е гладувал, нищо не става от него.
към втори вариант >>
Коя дума иде след глада?
(втори вариант)
Сега вие всички заставате против глада. Неволно казвате: “Не може ли без глад? ” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен.
Коя дума иде след глада?
Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш?
към втори вариант >>
Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува.
(втори вариант)
Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие.
Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува.
Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува. Който не е гладувал, нищо не става от него.
към втори вариант >>
Защото гладът е майка на една дума.
(втори вариант)
Неволно казвате: “Не може ли без глад? ” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада?
Защото гладът е майка на една дума.
Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”?
към втори вариант >>
Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува.
(втори вариант)
Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува.
Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува.
Който не е гладувал, нищо не става от него.
към втори вариант >>
Коя дума се ражда след глада?
(втори вариант)
” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума.
Коя дума се ражда след глада?
Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля.
към втори вариант >>
Който не е гладувал, нищо не става от него.
(втори вариант)
Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува. Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува.
Който не е гладувал, нищо не става от него.
към втори вариант >>
Учили ли сте филология?
(втори вариант)
Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада?
Учили ли сте филология?
Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”.
към втори вариант >>
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът.
(втори вариант)
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът.
Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба. Като погледнеш, казваш, глад. Елементите са много мощни. Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек. Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
към втори вариант >>
Нали има филологически факултет, изучават се езици.
(втори вариант)
Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология?
Нали има филологически факултет, изучават се езици.
След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол.
към втори вариант >>
Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба.
(втори вариант)
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът.
Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба.
Като погледнеш, казваш, глад. Елементите са много мощни. Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек. Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
към втори вариант >>
След като се наядеш, какво усещаш?
(втори вариант)
Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици.
След като се наядеш, какво усещаш?
Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол.
към втори вариант >>
Като погледнеш, казваш, глад.
(втори вариант)
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът. Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба.
Като погледнеш, казваш, глад.
Елементите са много мощни. Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек. Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
към втори вариант >>
Доволство. Какво означава думата “воля”?
(втори вариант)
Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш?
Доволство. Какво означава думата “воля”?
свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”?
към втори вариант >>
Елементите са много мощни.
(втори вариант)
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът. Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба. Като погледнеш, казваш, глад.
Елементите са много мощни.
Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек. Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
към втори вариант >>
свободен човек, волност, воля.
(втори вариант)
Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”?
свободен човек, волност, воля.
Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате?
към втори вариант >>
Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек.
(втори вариант)
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът. Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба. Като погледнеш, казваш, глад. Елементите са много мощни.
Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек.
Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
към втори вариант >>
Вземете думата “вол”.
(втори вариант)
Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля.
Вземете думата “вол”.
Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав?
към втори вариант >>
Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
(втори вариант)
Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът. Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба. Като погледнеш, казваш, глад. Елементите са много мощни. Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек.
Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”
към втори вариант >>
Всеки човек, който е доволен, той е вол.
(втори вариант)
Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”.
Всеки човек, който е доволен, той е вол.
Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо.
към втори вариант >>
Неразбраните работи произвеждат страдания в света.
(втори вариант)
Неразбраните работи произвеждат страдания в света.
Гладът трябва да разтоварва хората. Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него.
към втори вариант >>
Казва, той е цял вол.
(втори вариант)
След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол.
Казва, той е цял вол.
Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право.
към втори вариант >>
Гладът трябва да разтоварва хората.
(втори вариант)
Неразбраните работи произвеждат страдания в света.
Гладът трябва да разтоварва хората.
Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна.
към втори вариант >>
Отде накъде му давате думата “вол”?
(втори вариант)
Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол.
Отде накъде му давате думата “вол”?
какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо.
към втори вариант >>
Ти трябва да бъдеш разтоварен.
(втори вариант)
Неразбраните работи произвеждат страдания в света. Гладът трябва да разтоварва хората.
Ти трябва да бъдеш разтоварен.
Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада.
към втори вариант >>
какво разбирате?
(втори вариант)
свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”?
какво разбирате?
Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира.
към втори вариант >>
Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото.
(втори вариант)
Неразбраните работи произвеждат страдания в света. Гладът трябва да разтоварва хората. Ти трябва да бъдеш разтоварен.
Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото.
Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума.
към втори вариант >>
Че е глупав?
(втори вариант)
Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате?
Че е глупав?
Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него?
към втори вариант >>
Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести.
(втори вариант)
Неразбраните работи произвеждат страдания в света. Гладът трябва да разтоварва хората. Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото.
Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести.
Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца.
към втори вариант >>
Казвате, той не разбира нищо.
(втори вариант)
Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав?
Казвате, той не разбира нищо.
То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него? В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига.
към втори вариант >>
Ти трябва да бъдеш готов заради него.
(втори вариант)
Неразбраните работи произвеждат страдания в света. Гладът трябва да разтоварва хората. Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести.
Ти трябва да бъдеш готов заради него.
Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад.
към втори вариант >>
То не е право.
(втори вариант)
Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо.
То не е право.
Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него? В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига. Ти само мислиш, че знаеш.
към втори вариант >>
Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна.
(втори вариант)
Гладът трябва да разтоварва хората. Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него.
Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна.
Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад. Тава е насилие.
към втори вариант >>
Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо.
(втори вариант)
Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право.
Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо.
Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него? В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига. Ти само мислиш, че знаеш.
към втори вариант >>
Няма по-чисто нещо от глада.
(втори вариант)
Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна.
Няма по-чисто нещо от глада.
Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад. Тава е насилие. Вие свързвате глада с насилието.
към втори вариант >>
Много добре разбира.
(втори вариант)
какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо.
Много добре разбира.
Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него? В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига. Ти само мислиш, че знаеш.
към втори вариант >>
Гладът е много чиста дума.
(втори вариант)
Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада.
Гладът е много чиста дума.
Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад. Тава е насилие. Вие свързвате глада с насилието. Насилието е съвсем друг процес.
към втори вариант >>
Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него?
(втори вариант)
Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира.
Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него?
В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига. Ти само мислиш, че знаеш.
към втори вариант >>
Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца.
(втори вариант)
Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума.
Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца.
Това вече не е глад. Тава е насилие. Вие свързвате глада с насилието. Насилието е съвсем друг процес.
към втори вариант >>
В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига.
(втори вариант)
Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него?
В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига.
Ти само мислиш, че знаеш.
към втори вариант >>
Това вече не е глад.
(втори вариант)
Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца.
Това вече не е глад.
Тава е насилие. Вие свързвате глада с насилието. Насилието е съвсем друг процес.
към втори вариант >>
Ти само мислиш, че знаеш.
(втори вариант)
То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него? В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига.
Ти само мислиш, че знаеш.
към втори вариант >>
Тава е насилие.
(втори вариант)
Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад.
Тава е насилие.
Вие свързвате глада с насилието. Насилието е съвсем друг процес.
към втори вариант >>
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота.
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота.
Какво разбирате под думата “неприятност”? Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този?
към втори вариант >>
Вие свързвате глада с насилието.
(втори вариант)
Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад. Тава е насилие.
Вие свързвате глада с насилието.
Насилието е съвсем друг процес.
към втори вариант >>
Какво разбирате под думата “неприятност”?
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота.
Какво разбирате под думата “неприятност”?
Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена.
към втори вариант >>
Насилието е съвсем друг процес.
(втори вариант)
Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад. Тава е насилие. Вие свързвате глада с насилието.
Насилието е съвсем друг процес.
към втори вариант >>
Пишете така: не приятен.
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота. Какво разбирате под думата “неприятност”?
Пишете така: не приятен.
Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот.
(втори вариант)
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот.
Отваря се човешкото съзнание. Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство.
към втори вариант >>
Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение.
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота. Какво разбирате под думата “неприятност”? Пишете така: не приятен.
Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение.
Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето.
към втори вариант >>
Отваря се човешкото съзнание.
(втори вариант)
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот.
Отваря се човешкото съзнание.
Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една.
към втори вариант >>
Какво значение му давате?
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота. Какво разбирате под думата “неприятност”? Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение.
Какво значение му давате?
Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си.
към втори вариант >>
Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата.
(втори вариант)
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот. Отваря се човешкото съзнание.
Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата.
Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка.
към втори вариант >>
Знаете ли защо стана неприятен този?
(втори вариант)
Вие имате, да кажем, една неприятност в живота. Какво разбирате под думата “неприятност”? Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате?
Знаете ли защо стана неприятен този?
Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно.
към втори вариант >>
Тя се събужда и започва да живее.
(втори вариант)
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот. Отваря се човешкото съзнание. Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата.
Тя се събужда и започва да живее.
То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде.
към втори вариант >>
Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена.
(втори вариант)
Какво разбирате под думата “неприятност”? Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този?
Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена.
Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо.
към втори вариант >>
То е пробуждане на живота.
(втори вариант)
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот. Отваря се човешкото съзнание. Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее.
То е пробуждане на живота.
Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно.
(втори вариант)
Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена.
Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно.
Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”.
към втори вариант >>
Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство.
(втори вариант)
Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот. Отваря се човешкото съзнание. Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота.
Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство.
Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи.
към втори вариант >>
Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето.
(втори вариант)
Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно.
Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето.
Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе.
към втори вариант >>
Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една.
(втори вариант)
Отваря се човешкото съзнание. Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство.
Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една.
Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора.
към втори вариант >>
Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си.
(втори вариант)
Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето.
Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си.
Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе.
към втори вариант >>
Като срещнеш гладния, дай му една ябълка.
(втори вариант)
Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една.
Като срещнеш гладния, дай му една ябълка.
Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара.
към втори вариант >>
Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно.
(втори вариант)
Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си.
Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно.
Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си.
към втори вариант >>
Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде.
(втори вариант)
Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка.
Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде.
Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит.
към втори вариант >>
Приятно ти е, защото ти оставил нещо.
(втори вариант)
Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно.
Приятно ти е, защото ти оставил нещо.
Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание.
към втори вариант >>
Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос.
(втори вариант)
То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде.
Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос.
Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е?
към втори вариант >>
Вие казвате “приятен човек”.
(втори вариант)
Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо.
Вие казвате “приятен човек”.
Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него.
към втори вариант >>
Богатите хора са страхливи.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос.
Богатите хора са страхливи.
Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът?
към втори вариант >>
Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе.
(втори вариант)
Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”.
Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе.
Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си.
към втори вариант >>
Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора.
(втори вариант)
Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи.
Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора.
Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията?
към втори вариант >>
Неприятен е, който взема от тебе.
(втори вариант)
Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе.
Неприятен е, който взема от тебе.
Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите.
към втори вариант >>
Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара.
(втори вариант)
Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора.
Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара.
Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар.
към втори вариант >>
Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си.
(втори вариант)
Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе.
Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си.
Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите. Сега вие искате да бъдете приятни за хората.
към втори вариант >>
Страхът е скрит.
(втори вариант)
Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара.
Страхът е скрит.
Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар. Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва.
към втори вариант >>
Ти не съществуваш в неговото съзнание.
(втори вариант)
Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си.
Ти не съществуваш в неговото съзнание.
Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите. Сега вие искате да бъдете приятни за хората. Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
към втори вариант >>
Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е?
(втори вариант)
Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит.
Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е?
На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар. Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва. С корените си изваждат нужното.
към втори вариант >>
Той каквото вижда, мисли, че е за него.
(втори вариант)
Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание.
Той каквото вижда, мисли, че е за него.
Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите. Сега вие искате да бъдете приятни за хората. Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
към втори вариант >>
На растенията де е хамбарът?
(втори вариант)
Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е?
На растенията де е хамбарът?
Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар. Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва. С корените си изваждат нужното.
към втори вариант >>
Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си.
(втори вариант)
Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него.
Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си.
Приятен човек е всеки, който мисли за другите. Сега вие искате да бъдете приятни за хората. Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
към втори вариант >>
Къде са хамбарите на растенията?
(втори вариант)
Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът?
Къде са хамбарите на растенията?
Корените са пуснати в Божествения хамбар. Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва. С корените си изваждат нужното.
към втори вариант >>
Приятен човек е всеки, който мисли за другите.
(втори вариант)
Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си.
Приятен човек е всеки, който мисли за другите.
Сега вие искате да бъдете приятни за хората. Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
към втори вариант >>
Корените са пуснати в Божествения хамбар.
(втори вариант)
Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията?
Корените са пуснати в Божествения хамбар.
Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва. С корените си изваждат нужното.
към втори вариант >>
Сега вие искате да бъдете приятни за хората.
(втори вариант)
Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите.
Сега вие искате да бъдете приятни за хората.
Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
към втори вариант >>
Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва.
(втори вариант)
Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар.
Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва.
С корените си изваждат нужното.
към втори вариант >>
Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
(втори вариант)
Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите. Сега вие искате да бъдете приятни за хората.
Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.
към втори вариант >>
С корените си изваждат нужното.
(втори вариант)
Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар. Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва.
С корените си изваждат нужното.
към втори вариант >>
Глад. Колко елемента има гладът?
(втори вариант)
Глад. Колко елемента има гладът?
Пет. Какво означава първата буква? Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така.
към втори вариант >>
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения.
(втори вариант)
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения.
Сегашният социален въпрос как ще се разреши? Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото.
към втори вариант >>
Пет. Какво означава първата буква?
(втори вариант)
Глад. Колко елемента има гладът?
Пет. Какво означава първата буква?
Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия.
към втори вариант >>
Сегашният социален въпрос как ще се разреши?
(втори вариант)
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения.
Сегашният социален въпрос как ще се разреши?
Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене.
към втори вариант >>
Често овчарите имат такива тояги с кукички.
(втори вариант)
Глад. Колко елемента има гладът? Пет. Какво означава първата буква?
Често овчарите имат такива тояги с кукички.
Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място.
към втори вариант >>
Той е разрешен.
(втори вариант)
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения. Сегашният социален въпрос как ще се разреши?
Той е разрешен.
Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци.
към втори вариант >>
Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре.
(втори вариант)
Глад. Колко елемента има гладът? Пет. Какво означава първата буква? Често овчарите имат такива тояги с кукички.
Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре.
Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх.
към втори вариант >>
Растенията разрешиха много въпроси.
(втори вариант)
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения. Сегашният социален въпрос как ще се разреши? Той е разрешен.
Растенията разрешиха много въпроси.
Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци. Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове.
към втори вариант >>
Значи гладът току те хване за краката.
(втори вариант)
Глад. Колко елемента има гладът? Пет. Какво означава първата буква? Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре.
Значи гладът току те хване за краката.
Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината.
към втори вариант >>
Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят.
(втори вариант)
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения. Сегашният социален въпрос как ще се разреши? Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси.
Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят.
Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци. Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове. Най-първо ще вземете пример от растенията.
към втори вариант >>
Тази работа не може така.
(втори вариант)
Глад. Колко елемента има гладът? Пет. Какво означава първата буква? Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката.
Тази работа не може така.
Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко?
към втори вариант >>
Те са намерили благото.
(втори вариант)
Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения. Сегашният социален въпрос как ще се разреши? Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят.
Те са намерили благото.
Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци. Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове. Най-първо ще вземете пример от растенията.
към втори вариант >>
Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия.
(втори вариант)
Пет. Какво означава първата буква? Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така.
Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия.
Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш.
към втори вариант >>
Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене.
(втори вариант)
Сегашният социален въпрос как ще се разреши? Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото.
Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене.
Тия, казваме, тия глупци. Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове. Най-първо ще вземете пример от растенията.
към втори вариант >>
Буквата “Л” означава едно високо място.
(втори вариант)
Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия.
Буквата “Л” означава едно високо място.
Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко?
към втори вариант >>
Тия, казваме, тия глупци.
(втори вариант)
Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене.
Тия, казваме, тия глупци.
Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове. Най-първо ще вземете пример от растенията.
към втори вариант >>
Тази буква означава слизане, ти си на планински връх.
(втори вариант)
Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място.
Тази буква означава слизане, ти си на планински връх.
Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно.
към втори вариант >>
Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове.
(втори вариант)
Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци.
Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове.
Най-първо ще вземете пример от растенията.
към втори вариант >>
Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината.
(втори вариант)
Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх.
Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината.
Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш.
към втори вариант >>
Най-първо ще вземете пример от растенията.
(втори вариант)
Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци. Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове.
Най-първо ще вземете пример от растенията.
към втори вариант >>
Може ли по тези ребра да се слиза лекичко?
(втори вариант)
Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината.
Може ли по тези ребра да се слиза лекичко?
Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш.
към втори вариант >>
Сегашните хора нали вярват в Бога.
(втори вариант)
Сегашните хора нали вярват в Бога.
Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни. Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете.
към втори вариант >>
Много бързо слизаш.
(втори вариант)
Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко?
Много бързо слизаш.
По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място.
към втори вариант >>
Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни.
(втори вариант)
Сегашните хора нали вярват в Бога.
Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни.
Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете.
към втори вариант >>
По този клон може ли да се слезе лекичко?
(втори вариант)
Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш.
По този клон може ли да се слезе лекичко?
Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой.
към втори вариант >>
Че каква е тази вяра?
(втори вариант)
Сегашните хора нали вярват в Бога. Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни.
Че каква е тази вяра?
Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада.
към втори вариант >>
Като слизаш, ще мислиш сериозно.
(втори вариант)
Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко?
Като слизаш, ще мислиш сериозно.
При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои.
към втори вариант >>
Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни.
(втори вариант)
Сегашните хора нали вярват в Бога. Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни. Че каква е тази вяра?
Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни.
Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи.
към втори вариант >>
При глада, като падате, трябва да мислиш.
(втори вариант)
Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно.
При глада, като падате, трябва да мислиш.
Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват.
към втори вариант >>
Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни.
(втори вариант)
Сегашните хора нали вярват в Бога. Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни. Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни.
Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни.
Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е?
към втори вариант >>
Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш.
(втори вариант)
Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш.
Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш.
Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен.
към втори вариант >>
Може да умрете гладни, ако не ядете.
(втори вариант)
Сегашните хора нали вярват в Бога. Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни. Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни.
Може да умрете гладни, ако не ядете.
Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните.
към втори вариант >>
Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място.
(втори вариант)
Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш.
Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място.
Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва.
към втори вариант >>
Щом се откажете от яденето, ще умрете.
(втори вариант)
Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни. Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете.
Щом се откажете от яденето, ще умрете.
Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е?
към втори вариант >>
Но който може да мине през най-опасното място, той е герой.
(втори вариант)
По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място.
Но който може да мине през най-опасното място, той е герой.
Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до глада.
(втори вариант)
Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете.
Сега да дойдем до глада.
Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри.
към втори вариант >>
Гладът е даден само за герои.
(втори вариант)
Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой.
Гладът е даден само за герои.
Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава?
към втори вариант >>
Първоначално човек е имал разни окултни школи.
(втори вариант)
Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада.
Първоначално човек е имал разни окултни школи.
Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има.
към втори вариант >>
Само героите гладуват.
(втори вариант)
При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои.
Само героите гладуват.
Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума?
към втори вариант >>
Казва, тайната на живота коя е?
(втори вариант)
Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи.
Казва, тайната на живота коя е?
Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има.
към втори вариант >>
Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен.
(втори вариант)
Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват.
Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен.
Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума? Какво означава представката “пре-”?
към втори вариант >>
Аз разкривам една от тайните.
(втори вариант)
Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е?
Аз разкривам една от тайните.
Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума?
към втори вариант >>
Чрез глада организмът се усилва.
(втори вариант)
Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен.
Чрез глада организмът се усилва.
Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума? Какво означава представката “пре-”? Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
към втори вариант >>
Казва, тайната дума коя е?
(втори вариант)
Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните.
Казва, тайната дума коя е?
Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад.
към втори вариант >>
Не да прегладнееш.
(втори вариант)
Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва.
Не да прегладнееш.
Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума? Какво означава представката “пре-”? Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
към втори вариант >>
Някакви други мантри.
(втори вариант)
Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е?
Някакви други мантри.
Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад.
към втори вариант >>
Прегладнял какво означава?
(втори вариант)
Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш.
Прегладнял какво означава?
ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума? Какво означава представката “пре-”? Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
към втори вариант >>
Хубави мантри има.
(втори вариант)
Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри.
Хубави мантри има.
Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад.
към втори вариант >>
ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума?
(втори вариант)
Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава?
ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума?
Какво означава представката “пре-”? Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
към втори вариант >>
Много мантри има.
(втори вариант)
Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има.
Много мантри има.
Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден?
към втори вариант >>
Какво означава представката “пре-”?
(втори вариант)
Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума?
Какво означава представката “пре-”?
Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
към втори вариант >>
Казва, коя е онази дума?
(втори вариант)
Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има.
Казва, коя е онази дума?
Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал.
към втори вариант >>
Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
(втори вариант)
Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума? Какво означава представката “пре-”?
Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.
към втори вариант >>
Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад.
(втори вариант)
Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума?
Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад.
Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат?
към втори вариант >>
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум.
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум.
Едно неразбиране има. Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам? ” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ.
към втори вариант >>
Нямаш пари глад.
(втори вариант)
Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад.
Нямаш пари глад.
Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат? Защото не си гладувал.
към втори вариант >>
Едно неразбиране има.
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум.
Едно неразбиране има.
Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам? ” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота.
към втори вариант >>
Нямаш дрехи глад.
(втори вариант)
Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад.
Нямаш дрехи глад.
Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат? Защото не си гладувал. Бедният, като гладува, става недоволен.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам?
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум. Едно неразбиране има.
Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам?
” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота.
към втори вариант >>
Защо си беден?
(втори вариант)
Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад.
Защо си беден?
Защото не си гладувал. Защо си богат? Защото не си гладувал. Бедният, като гладува, става недоволен. Богатият, като гладува, и той става недоволен.
към втори вариант >>
” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото.
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум. Едно неразбиране има. Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам?
” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото.
Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш?
към втори вариант >>
Защото не си гладувал.
(втори вариант)
Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден?
Защото не си гладувал.
Защо си богат? Защото не си гладувал. Бедният, като гладува, става недоволен. Богатият, като гладува, и той става недоволен.
към втори вариант >>
Няма по-хубаво нещо на земята от яденето.
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум. Едно неразбиране има. Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам? ” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото.
Няма по-хубаво нещо на земята от яденето.
Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват.
към втори вариант >>
Защо си богат?
(втори вариант)
Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал.
Защо си богат?
Защото не си гладувал. Бедният, като гладува, става недоволен. Богатият, като гладува, и той става недоволен.
към втори вариант >>
Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ.
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум. Едно неразбиране има. Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам? ” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето.
Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ.
Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето.
към втори вариант >>
Защото не си гладувал.
(втори вариант)
Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат?
Защото не си гладувал.
Бедният, като гладува, става недоволен. Богатият, като гладува, и той става недоволен.
към втори вариант >>
Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота.
(втори вариант)
Едно неразбиране има. Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам? ” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ.
Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота.
В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение.
към втори вариант >>
Бедният, като гладува, става недоволен.
(втори вариант)
Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат? Защото не си гладувал.
Бедният, като гладува, става недоволен.
Богатият, като гладува, и той става недоволен.
към втори вариант >>
В яденето ти ще разбереш живота.
(втори вариант)
Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам? ” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота.
В яденето ти ще разбереш живота.
Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите?
към втори вариант >>
Богатият, като гладува, и той става недоволен.
(втори вариант)
Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат? Защото не си гладувал. Бедният, като гладува, става недоволен.
Богатият, като гладува, и той става недоволен.
към втори вариант >>
Какво ще разбереш, ако не ядеш?
(втори вариант)
” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота.
Какво ще разбереш, ако не ядеш?
Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате.
към втори вариант >>
Сега да ви обясня.
(втори вариант)
Сега да ви обясня.
Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат.
към втори вариант >>
Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш?
Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват.
В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота.
към втори вариант >>
Житното зърно, което е в хамбара, е бедно.
(втори вариант)
Сега да ви обясня.
Житното зърно, което е в хамбара, е бедно.
Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик.
към втори вариант >>
В какво седи знанието ти без яденето.
(втори вариант)
Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват.
В какво седи знанието ти без яденето.
Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота. Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят.
към втори вариант >>
Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде.
(втори вариант)
Сега да ви обясня. Житното зърно, което е в хамбара, е бедно.
Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде.
Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност.
към втори вариант >>
Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение.
(втори вариант)
Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето.
Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение.
Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота. Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят. Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
към втори вариант >>
Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте.
(втори вариант)
Сега да ви обясня. Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде.
Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте.
Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля.
към втори вариант >>
Тогава, като видите глада, какво трябва да направите?
(втори вариант)
В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение.
Тогава, като видите глада, какво трябва да направите?
Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота. Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят. Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
към втори вариант >>
Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората.
(втори вариант)
Сега да ви обясня. Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте.
Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората.
След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата.
към втори вариант >>
Всички трябва да станете и да му козирувате.
(втори вариант)
Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите?
Всички трябва да станете и да му козирувате.
Той е голям генерал в живота. Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят. Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
към втори вариант >>
След туй всичките други процеси идат.
(втори вариант)
Сега да ви обясня. Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората.
След туй всичките други процеси идат.
То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата. Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
към втори вариант >>
Той е голям генерал в живота.
(втори вариант)
Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате.
Той е голям генерал в живота.
Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят. Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
към втори вариант >>
То е първият подтик.
(втори вариант)
Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат.
То е първият подтик.
Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата. Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
към втори вариант >>
Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят.
(втори вариант)
В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота.
Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят.
Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
към втори вариант >>
Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност.
(втори вариант)
Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик.
Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност.
Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата. Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
към втори вариант >>
Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
(втори вариант)
Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота. Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят.
Гладът е, който разнася всичките блага в природата.
към втори вариант >>
Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля.
(втори вариант)
Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност.
Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля.
Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата. Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
към втори вариант >>
Вие сега в това не вярвате.
(втори вариант)
Вие сега в това не вярвате.
Ето вашето безверие. Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”?
към втори вариант >>
Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата.
(втори вариант)
Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля.
Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата.
Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
към втори вариант >>
Ето вашето безверие.
(втори вариант)
Вие сега в това не вярвате.
Ето вашето безверие.
Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб.
към втори вариант >>
Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
(втори вариант)
След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата.
Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.
към втори вариант >>
Всички вие сте безверници в глада.
(втори вариант)
Вие сега в това не вярвате. Ето вашето безверие.
Всички вие сте безверници в глада.
Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът.
към втори вариант >>
Гладът е първият предвестник на живота.
(втори вариант)
Гладът е първият предвестник на живота.
То е най-великото, което иде. То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят. Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите? За да ви даде най-голямото благо. Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът.
(втори вариант)
Вие сега в това не вярвате. Ето вашето безверие. Всички вие сте безверници в глада.
Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът.
Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал?
към втори вариант >>
То е най-великото, което иде.
(втори вариант)
Гладът е първият предвестник на живота.
То е най-великото, което иде.
То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят. Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите? За да ви даде най-голямото благо. Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
Като замине гладът, какво ще остане във вас?
(втори вариант)
Вие сега в това не вярвате. Ето вашето безверие. Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът.
Като замине гладът, какво ще остане във вас?
Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света?
към втори вариант >>
То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят.
(втори вариант)
Гладът е първият предвестник на живота. То е най-великото, което иде.
То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят.
Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите? За да ви даде най-голямото благо. Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
Коя дума иде след “глад”?
(втори вариант)
Вие сега в това не вярвате. Ето вашето безверие. Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас?
Коя дума иде след “глад”?
Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада?
към втори вариант >>
Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите?
(втори вариант)
Гладът е първият предвестник на живота. То е най-великото, което иде. То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят.
Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите?
За да ви даде най-голямото благо. Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
Хляб. Глад и хляб.
(втори вариант)
Ето вашето безверие. Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”?
Хляб. Глад и хляб.
Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах.
към втори вариант >>
За да ви даде най-голямото благо.
(втори вариант)
Гладът е първият предвестник на живота. То е най-великото, което иде. То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят. Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите?
За да ви даде най-голямото благо.
Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът.
(втори вариант)
Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб.
Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът.
Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал.
към втори вариант >>
Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
(втори вариант)
Гладът е първият предвестник на живота. То е най-великото, което иде. То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят. Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите? За да ви даде най-голямото благо.
Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.
към втори вариант >>
Като е дошъл гладът, какво е създал?
(втори вариант)
Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът.
Като е дошъл гладът, какво е създал?
Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста.
към втори вариант >>
Глад и млад.
(втори вариант)
Глад и млад.
Като гладува човек, млад става. Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад.
към втори вариант >>
Какво е създал гладът в света?
(втори вариант)
Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал?
Какво е създал гладът в света?
Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите?
към втори вариант >>
Като гладува човек, млад става.
(втори вариант)
Глад и млад.
Като гладува човек, млад става.
Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение.
към втори вариант >>
Кои са делата на глада?
(втори вариант)
Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света?
Кои са делата на глада?
Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език.
към втори вариант >>
Какво значи ад.
(втори вариант)
Глад и млад. Като гладува човек, млад става.
Какво значи ад.
Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка.
към втори вариант >>
Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах.
(втори вариант)
Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада?
Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах.
Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език. Езикът е лопатата.
към втори вариант >>
Ад значи да събереш двама хора на едно място.
(втори вариант)
Глад и млад. Като гладува човек, млад става. Какво значи ад.
Ад значи да събереш двама хора на едно място.
Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада.
към втори вариант >>
Това са негови велики дела, които създал.
(втори вариант)
Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах.
Това са негови велики дела, които създал.
Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език. Езикът е лопатата. Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка.
към втори вариант >>
Ад е, дето хората се опознават.
(втори вариант)
Глад и млад. Като гладува човек, млад става. Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място.
Ад е, дето хората се опознават.
След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение.
към втори вариант >>
Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста.
(втори вариант)
Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал.
Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста.
Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език. Езикът е лопатата. Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка. Първата лопата, това е човешкият език.
към втори вариант >>
След глад вече иде ад.
(втори вариант)
Глад и млад. Като гладува човек, млад става. Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават.
След глад вече иде ад.
Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила.
към втори вариант >>
Какво щяхте да правите?
(втори вариант)
Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста.
Какво щяхте да правите?
Той създал човешкия език. Езикът е лопатата. Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка. Първата лопата, това е човешкият език.
към втори вариант >>
Вие мислите, че адът е мъчение.
(втори вариант)
Като гладува човек, млад става. Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад.
Вие мислите, че адът е мъчение.
Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света.
към втори вариант >>
Той създал човешкия език.
(втори вариант)
Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите?
Той създал човешкия език.
Езикът е лопатата. Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка. Първата лопата, това е човешкият език.
към втори вариант >>
Адът е място на почивка.
(втори вариант)
Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение.
Адът е място на почивка.
Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н.
към втори вариант >>
Езикът е лопатата.
(втори вариант)
Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език.
Езикът е лопатата.
Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка. Първата лопата, това е човешкият език.
към втори вариант >>
Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада.
(втори вариант)
Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка.
Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада.
Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща.
към втори вариант >>
Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка.
(втори вариант)
Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език. Езикът е лопатата.
Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка.
Първата лопата, това е човешкият език.
към втори вариант >>
Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение.
(втори вариант)
Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада.
Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение.
В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея.
към втори вариант >>
Първата лопата, това е човешкият език.
(втори вариант)
Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език. Езикът е лопатата. Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка.
Първата лопата, това е човешкият език.
към втори вариант >>
В глада няма отрицателна сила.
(втори вариант)
След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение.
В глада няма отрицателна сила.
Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини.
към втори вариант >>
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход.
(втори вариант)
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход.
Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани. Казвате, да поживеем. Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички.
към втори вариант >>
Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света.
(втори вариант)
Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила.
Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света.
Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал.
към втори вариант >>
Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани.
(втори вариант)
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход.
Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани.
Казвате, да поживеем. Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата.
към втори вариант >>
Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н.
(втори вариант)
Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света.
Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н.
То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад.
към втори вариант >>
Казвате, да поживеем.
(втори вариант)
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход. Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани.
Казвате, да поживеем.
Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество.
към втори вариант >>
То са посторонни неща.
(втори вариант)
Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н.
То са посторонни неща.
Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад.
към втори вариант >>
Това е неразбиране.
(втори вариант)
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход. Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани. Казвате, да поживеем.
Това е неразбиране.
Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия.
към втори вариант >>
Една идея, която не е вярна идея.
(втори вариант)
Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща.
Една идея, която не е вярна идея.
То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие.
към втори вариант >>
Не знаеш да ядеш, какво ще живееш?
(втори вариант)
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход. Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани. Казвате, да поживеем. Това е неразбиране.
Не знаеш да ядеш, какво ще живееш?
Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш.
към втори вариант >>
То са посторонни причини.
(втори вариант)
В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея.
То са посторонни причини.
Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде.
към втори вариант >>
Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички.
(втори вариант)
Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход. Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани. Казвате, да поживеем. Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш?
Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички.
След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво?
към втори вариант >>
Този човек, който умира, той не е гладувал.
(втори вариант)
Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини.
Този човек, който умира, той не е гладувал.
Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш.
към втори вариант >>
След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата.
(втори вариант)
Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани. Казвате, да поживеем. Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички.
След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата.
Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво? Какво носи гладът?
към втори вариант >>
Той не умира от глад.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал.
Той не умира от глад.
Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш.
към втори вариант >>
Много учено същество е гладът, или най-ученото същество.
(втори вариант)
Казвате, да поживеем. Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата.
Много учено същество е гладът, или най-ученото същество.
Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво? Какво носи гладът? Той носи живота.
към втори вариант >>
Казва, не му дал да яде, умрял от глад.
(втори вариант)
То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад.
Казва, не му дал да яде, умрял от глад.
Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим.
към втори вариант >>
Той, като дойде, дава ти пособия.
(втори вариант)
Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество.
Той, като дойде, дава ти пособия.
След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво? Какво носи гладът? Той носи живота.
към втори вариант >>
Той умрял от безверие.
(втори вариант)
Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад.
Той умрял от безверие.
Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим. Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат.
към втори вариант >>
След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш.
(втори вариант)
Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия.
След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш.
В глада значи ти чувстваш какво? Какво носи гладът? Той носи живота.
към втори вариант >>
Ти даваш някому не яде.
(втори вариант)
То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие.
Ти даваш някому не яде.
Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим. Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат. Но то са второстепенни неща.
към втори вариант >>
В глада значи ти чувстваш какво?
(втори вариант)
Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш.
В глада значи ти чувстваш какво?
Какво носи гладът? Той носи живота.
към втори вариант >>
Страх го е да не го отровиш.
(втори вариант)
Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде.
Страх го е да не го отровиш.
Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим. Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат. Но то са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Какво носи гладът?
(втори вариант)
След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво?
Какво носи гладът?
Той носи живота.
към втори вариант >>
Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш.
(втори вариант)
Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш.
Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш.
Ние храним кокошките и после какво ги правим. Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат. Но то са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Той носи живота.
(втори вариант)
Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво? Какво носи гладът?
Той носи живота.
към втори вариант >>
Ние храним кокошките и после какво ги правим.
(втори вариант)
Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш.
Ние храним кокошките и после какво ги правим.
Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат. Но то са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Г:Л:А:Д три отношения има.
(втори вариант)
Г:Л:А:Д три отношения има.
“Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”. Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то?
към втори вариант >>
Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат.
(втори вариант)
Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим.
Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат.
Но то са второстепенни неща.
към втори вариант >>
“Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”.
(втори вариант)
Г:Л:А:Д три отношения има.
“Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”.
Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата.
към втори вариант >>
Но то са второстепенни неща.
(втори вариант)
Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим. Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат.
Но то са второстепенни неща.
към втори вариант >>
Как пишете “Г”-то?
(втори вариант)
Г:Л:А:Д три отношения има. “Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”.
Как пишете “Г”-то?
На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата.
към втори вариант >>
Ние говорим за онова разумното в природата.
(втори вариант)
Ние говорим за онова разумното в природата.
Гладът е най-разумният акт в природата. Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията.
към втори вариант >>
На децата как го предавате?
(втори вариант)
Г:Л:А:Д три отношения има. “Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”. Как пишете “Г”-то?
На децата как го предавате?
Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип.
към втори вариант >>
Гладът е най-разумният акт в природата.
(втори вариант)
Ние говорим за онова разумното в природата.
Гладът е най-разумният акт в природата.
Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад.
към втори вариант >>
Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото?
(втори вариант)
Г:Л:А:Д три отношения има. “Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”. Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате?
Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото?
Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то.
към втори вариант >>
Най-разумният акт в природата е гладът.
(втори вариант)
Ние говорим за онова разумното в природата. Гладът е най-разумният акт в природата.
Най-разумният акт в природата е гладът.
Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира?
към втори вариант >>
Защо по този начин се пише на български “Г”-то?
(втори вариант)
Г:Л:А:Д три отношения има. “Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”. Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото?
Защо по този начин се пише на български “Г”-то?
“Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва?
към втори вариант >>
Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада.
(втори вариант)
Ние говорим за онова разумното в природата. Гладът е най-разумният акт в природата. Най-разумният акт в природата е гладът.
Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада.
Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира?
към втори вариант >>
“Г”-то винаги означава женския принцип в природата.
(втори вариант)
“Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”. Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то?
“Г”-то винаги означава женския принцип в природата.
Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”.
към втори вариант >>
Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка.
(втори вариант)
Ние говорим за онова разумното в природата. Гладът е най-разумният акт в природата. Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада.
Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка.
От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях.
към втори вариант >>
Има мек принцип в природата.
(втори вариант)
Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата.
Има мек принцип в природата.
“Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва?
към втори вариант >>
От погрешките на хората идат противоречията.
(втори вариант)
Ние говорим за онова разумното в природата. Гладът е най-разумният акт в природата. Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка.
От погрешките на хората идат противоречията.
Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот.
към втори вариант >>
“Б” означава мъжкият принцип.
(втори вариант)
На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата.
“Б” означава мъжкият принцип.
Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу.
към втори вариант >>
Казват, че някои хора умират от глад.
(втори вариант)
Гладът е най-разумният акт в природата. Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията.
Казват, че някои хора умират от глад.
Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен.
към втори вариант >>
Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то.
(втори вариант)
Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип.
Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то.
На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият.
към втори вариант >>
Едно растение, което съхне на земята, от какво умира?
(втори вариант)
Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад.
Едно растение, което съхне на земята, от какво умира?
От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен?
към втори вариант >>
На френски с какво започва?
(втори вариант)
Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то.
На френски с какво започва?
С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу.
към втори вариант >>
От глад ли умира?
(втори вариант)
Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира?
От глад ли умира?
Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето.
към втори вариант >>
С “f”.
(втори вариант)
“Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва?
С “f”.
На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни.
към втори вариант >>
Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях.
(втори вариант)
Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира?
Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях.
Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен.
към втори вариант >>
На английски как започва?
(втори вариант)
Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”.
На английски как започва?
С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде.
към втори вариант >>
Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот.
(втори вариант)
От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях.
Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот.
Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата.
към втори вариант >>
С “h” българското “ч”, обърнато надолу.
(втори вариант)
“Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва?
С “h” българското “ч”, обърнато надолу.
Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде.
към втори вариант >>
Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен.
(втори вариант)
Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот.
Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен.
Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас.
към втори вариант >>
Законът е все същият.
(втори вариант)
Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу.
Законът е все същият.
Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде. На френски как пишете “ф”?
към втори вариант >>
Кой е неприятен?
(втори вариант)
Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен.
Кой е неприятен?
Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна.
към втори вариант >>
Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу.
(втори вариант)
На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият.
Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу.
Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде. На френски как пишете “ф”? “F, f”.
към втори вариант >>
Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето.
(втори вариант)
От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен?
Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето.
Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям?
към втори вариант >>
2.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят.
Рекох: „Ако аз ти кажа на тебе, ако Христос живее в твоето време и дойде при тебе като един човек и ти каже: „Аз съм пътят, истината и животът“, как щеше да го разбереш? Каже ти: „Ти знаеш ли, че аз съм пътят, истината и животът.“ Сега го няма, но ако се изправи и ти каже така, как ще го разбереш? “ Тогава на духовните хора им е говорил, но те не разбраха този въпрос. Сегашните християни след две хиляди години пак се спират и питат какво означава пътят. Казвам: „Ти ми кажи какво означава пътят.
Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят.
– Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет. Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то?
към беседата >>
– Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет.
Каже ти: „Ти знаеш ли, че аз съм пътят, истината и животът.“ Сега го няма, но ако се изправи и ти каже така, как ще го разбереш? “ Тогава на духовните хора им е говорил, но те не разбраха този въпрос. Сегашните християни след две хиляди години пак се спират и питат какво означава пътят. Казвам: „Ти ми кажи какво означава пътят. Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят.
– Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет.
Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то? Тук е събрано малко.
към беседата >>
Това е една малка компилация.
“ Тогава на духовните хора им е говорил, но те не разбраха този въпрос. Сегашните християни след две хиляди години пак се спират и питат какво означава пътят. Казвам: „Ти ми кажи какво означава пътят. Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят. – Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет.
Това е една малка компилация.
Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то? Тук е събрано малко. Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал?
към беседата >>
Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма?
Сегашните християни след две хиляди години пак се спират и питат какво означава пътят. Казвам: „Ти ми кажи какво означава пътят. Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят. – Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет. Това е една малка компилация.
Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма?
“ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то? Тук е събрано малко. Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал? “
към беседата >>
“ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал.
Казвам: „Ти ми кажи какво означава пътят. Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят. – Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет. Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма?
“ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал.
Де е то? Тук е събрано малко. Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал? “
към беседата >>
Де е то?
Ти си изучавал Библията, как да не знаеш какво нещо е пътят. – Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет. Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал.
Де е то?
Тук е събрано малко. Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал? “
към беседата >>
Тук е събрано малко.
– Казвам – ако аз започна да тълкувам Библията, не се основавам на този авторитет. Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то?
Тук е събрано малко.
Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал? “
към беседата >>
Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал?
Това е една малка компилация. Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то? Тук е събрано малко.
Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал?
“
към беседата >>
“
Онази голямата Библия е много по-голяма.“ „Че как, тази не е ли голяма? “ „Йоан казва, че Христос е говорил толкоз, че книгите на цял свят не биха могли да съберат това, което е казал. Де е то? Тук е събрано малко. Че ти как да не знаеш, като казваш, че всичко знаеш, че всичко си изучавал?
“
към беседата >>
Казвам, свещената Библия е главата.
Казвам, свещената Библия е главата.
Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата. Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение.
към беседата >>
Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата.
Казвам, свещената Библия е главата.
Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата.
Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там.
към беседата >>
Третият завет къде е?
Казвам, свещената Библия е главата. Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата.
Третият завет къде е?
Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там. Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата.
към беседата >>
Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората.
Казвам, свещената Библия е главата. Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата. Третият завет къде е?
Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората.
Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там. Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата. Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
към беседата >>
Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение.
Казвам, свещената Библия е главата. Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата. Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората.
Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение.
Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там. Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата. Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
към беседата >>
Възможности и условия на живота.
Възможности и условия на живота.
Какво представя човек сам по себе си. Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор.
към беседата >>
Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение.
Казвам, свещената Библия е главата. Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата. Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение.
Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение.
Главата е по-свещена книга и оригиналът е там. Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата. Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
към беседата >>
Какво представя човек сам по себе си.
Възможности и условия на живота.
Какво представя човек сам по себе си.
Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори.
към беседата >>
Главата е по-свещена книга и оригиналът е там.
Старият завет е долу в стомаха, Новият завет е в главата. Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение.
Главата е по-свещена книга и оригиналът е там.
Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата. Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
към беседата >>
Той е един възел от възможности и условия.
Възможности и условия на живота. Какво представя човек сам по себе си.
Той е един възел от възможности и условия.
Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор.
към беседата >>
Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата.
Третият завет къде е? Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там.
Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата.
Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
към беседата >>
Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето.
Възможности и условия на живота. Какво представя човек сам по себе си. Той е един възел от възможности и условия.
Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето.
И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо.
към беседата >>
Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
Значи ние вярваме в тази Библия, която писали хората. Ако кажеш, че е в главата, казва, че е вече заблуждение. Значи това, писаното от хората, не е заблуждение, а в главата, което е писано, е заблуждение. Главата е по-свещена книга и оригиналът е там. Какво е говорил Христос преди две хиляди години, е написано в главата.
Всичките свещени книги са написани в главата, но вие нямате достатъчно светлина, да четете.
към беседата >>
И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не?
Възможности и условия на живота. Какво представя човек сам по себе си. Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето.
И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не?
За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят.
към беседата >>
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството.
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството.
Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време. Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа.
към беседата >>
За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор.
Възможности и условия на живота. Какво представя човек сам по себе си. Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не?
За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор.
За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава?
към беседата >>
Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време.
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството.
Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време.
Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете.
към беседата >>
За духа – навсякъде е, но за душата се спори.
Какво представя човек сам по себе си. Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор.
За духа – навсякъде е, но за душата се спори.
Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата.
към беседата >>
Запалвате свещта, четете Библията.
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството. Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време.
Запалвате свещта, четете Библията.
Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете.
към беседата >>
Ние се радваме, че има спор.
Той е един възел от възможности и условия. Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори.
Ние се радваме, че има спор.
Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже.
към беседата >>
Учен човек сте.
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството. Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време. Запалвате свещта, четете Библията.
Учен човек сте.
Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете.
към беседата >>
Спорът не е лошо нещо.
Често говорят за душата, за духа, за ума, за сърцето. И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор.
Спорът не е лошо нещо.
Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора.
към беседата >>
Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете.
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството. Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време. Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте.
Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете.
Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете.
към беседата >>
Двама души се спорят.
И досега има спор за душата: има ли човек душа, или не? За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо.
Двама души се спорят.
Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости.
към беседата >>
Това показва, че вие сте невежа.
Онзи ден разправят какво нещо е знанието и невежеството. Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време. Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете.
Това показва, че вие сте невежа.
Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен.
към беседата >>
Всякога в спора кой побеждава?
За ума спор няма, за сърцето – също, понеже има органи за тях, няма спор. За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят.
Всякога в спора кой побеждава?
Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите.
към беседата >>
Нямате светлина – не можете да четете.
Казвам, вие се намирате в една стая вечерно време. Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа.
Нямате светлина – не можете да четете.
Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си.
към беседата >>
Силният. Слабият всякога плаща глобата.
За духа – навсякъде е, но за душата се спори. Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава?
Силният. Слабият всякога плаща глобата.
Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите. Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат.
към беседата >>
Запалвам пак свещта, пак четете.
Запалвате свещта, четете Библията. Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете.
Запалвам пак свещта, пак четете.
Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга.
към беседата >>
Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже.
Ние се радваме, че има спор. Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата.
Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже.
Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите. Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат. Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
към беседата >>
Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете.
Учен човек сте. Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете.
Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете.
Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата.
към беседата >>
Сега проповядват слабите хора, грешните хора.
Спорът не е лошо нещо. Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже.
Сега проповядват слабите хора, грешните хора.
Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите. Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат. Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
към беседата >>
Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете.
Загасвам свещта и казвам: „Четете.“ Не може да четете. Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете.
Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете.
Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави.
към беседата >>
Господ ще ни прости.
Двама души се спорят. Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора.
Господ ще ни прости.
Светът не е създаден за грешните, нито за слабите. Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат. Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
към беседата >>
Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен.
Това показва, че вие сте невежа. Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете.
Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен.
Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа.
към беседата >>
Светът не е създаден за грешните, нито за слабите.
Всякога в спора кой побеждава? Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости.
Светът не е създаден за грешните, нито за слабите.
Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат. Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
към беседата >>
Не му трябват условия, той има възможности в себе си.
Нямате светлина – не можете да четете. Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен.
Не му трябват условия, той има възможности в себе си.
Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре.
към беседата >>
Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат.
Силният. Слабият всякога плаща глобата. Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите.
Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат.
Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
към беседата >>
Библията е голяма книга.
Запалвам пак свещта, пак четете. Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си.
Библията е голяма книга.
От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи.
към беседата >>
Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
Ако някой, който е слаб, мисли, че може да сполучи в живота, той се лъже. Сега проповядват слабите хора, грешните хора. Господ ще ни прости. Светът не е създаден за грешните, нито за слабите. Той е създаден силни да станат слабите, а грешните праведни да станат.
Не е създаден праведните грешни да станат и силните слаби да станат, умните глупави да станат.
към беседата >>
От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата.
Но невежата, който не знае да чете, и като запалиш свещта, пак не може да чете. Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга.
От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата.
Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата.
към беседата >>
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични.
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични.
Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството? Отечеството на житото кое е? Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло.
към беседата >>
Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави.
Следователно невежа е онзи – като запалиш свещта – не може да чете. Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата.
Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави.
Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът.
към беседата >>
Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството?
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични.
Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството?
Отечеството на житото кое е? Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството.
към беседата >>
Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа.
Онзи, като отвориш светлината, и може да чете, е учен. Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави.
Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа.
Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си.
към беседата >>
Отечеството на житото кое е?
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични. Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството?
Отечеството на житото кое е?
Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството.
към беседата >>
Оригиналът е вътре.
Не му трябват условия, той има възможности в себе си. Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа.
Оригиналът е вътре.
Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала.
към беседата >>
Нивата, там е създадено.
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични. Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството? Отечеството на житото кое е?
Нивата, там е създадено.
Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права.
към беседата >>
Това философите го наричат Акашови записи.
Библията е голяма книга. От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре.
Това философите го наричат Акашови записи.
Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала.
към беседата >>
Но тази нива кой я сади?
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични. Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството? Отечеството на житото кое е? Нивата, там е създадено.
Но тази нива кой я сади?
Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят.
към беседата >>
Според мене Акашовите записи са в главата.
От тази Библия трябва да минем в главата и външната Библия трябва да се коригира от оригинала в главата. Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи.
Според мене Акашовите записи са в главата.
Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът.
към беседата >>
Ако човек не би я садил, не би израсло.
Та казвам, в сегашното самовъзпитание социалните и материалните тенденции не са здравословни, не са хигиенични. Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството? Отечеството на житото кое е? Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади?
Ако човек не би я садил, не би израсло.
Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора.
към беседата >>
Двойно копие има мозъкът.
Казва Писанието, че пророците едно време са казвали – казва Господ: „Ще напиша закона си, но – казва – ще им дам ново сърце и ще напиша закона си вътре, и ще ме познават от малък до голям.“ Господ, като създаде човека, написа всичко вътре какво трябва да прави. Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата.
Двойно копие има мозъкът.
Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие.
към беседата >>
Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството.
Някой казва: „Да обичаш своето отечество.“ Но какво представя отечеството? Отечеството на житото кое е? Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло.
Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството.
Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора.
към беседата >>
Вечерно време оригиналът го носите в себе си.
Когато Мойсей писа Библията, от тази Библия писа. Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът.
Вечерно време оригиналът го носите в себе си.
Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие. Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш?
към беседата >>
Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството.
Отечеството на житото кое е? Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството.
Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството.
Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения.
към беседата >>
Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала.
Оригиналът е вътре. Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си.
Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала.
И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие. Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш? „Обичам.“
към беседата >>
Ние поставяме една основа, която не е права.
Нивата, там е създадено. Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството.
Ние поставяме една основа, която не е права.
Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение.
към беседата >>
И туй е копие на оригинала.
Това философите го наричат Акашови записи. Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала.
И туй е копие на оригинала.
Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие. Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш? „Обичам.“
към беседата >>
Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят.
Но тази нива кой я сади? Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права.
Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят.
Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов.
към беседата >>
Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът.
Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала.
Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът.
Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие. Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш? „Обичам.“
към беседата >>
Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора.
Ако човек не би я садил, не би израсло. Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят.
Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора.
Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен.
към беседата >>
Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие.
Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът.
Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие.
Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш? „Обичам.“
към беседата >>
Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора.
Говорим за отечество, отхвърляме господаря на отечеството. Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора.
Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора.
Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките.
към беседата >>
Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш?
Вечерно време оригиналът го носите в себе си. Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие.
Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш?
„Обичам.“
към беседата >>
Може да кажете, че има изключения.
Казва: „Да обичаш отечеството.“ Не може човек да обича така отечеството. Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора.
Може да кажете, че има изключения.
Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги.
към беседата >>
„Обичам.“
Вечерно време, като излезете, оставяте копието, а в главата си носите оригинала. И туй е копие на оригинала. Туй, което ходите вечерно време, е оригиналът. Или онова, с което познавате Бога и сте готови да му служите, то е оригиналът, а онова, с което вие се колебаете, то не е оригиналът, то е копие. Казвам, онази любов, в която вие се колебаете, тя е копие; онази любов, в която няма съмнение, колебание, речеш да направиш нещо, и го правиш – то е реално. Обичаш?
„Обичам.“
към беседата >>
Няма никакво изключение.
Ние поставяме една основа, която не е права. Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения.
Няма никакво изключение.
Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме.
към беседата >>
Какво разбираш под думата обичаш?
Какво разбираш под думата обичаш?
Да оценявам любовта, която Бог има към мене. Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична.
към беседата >>
Аз сега не говоря за привидната любов.
Ако обичаш баща си и майка си, ще обичаш мястото, дето живеят. Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение.
Аз сега не говоря за привидната любов.
С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка.
към беседата >>
Да оценявам любовта, която Бог има към мене.
Какво разбираш под думата обичаш?
Да оценявам любовта, която Бог има към мене.
Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави.
към беседата >>
С привидната любов светът е пълен.
Ще обичаш братята и сестрите си, ще обичаш всички хора. Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов.
С привидната любов светът е пълен.
Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ.
към беседата >>
Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал.
Какво разбираш под думата обичаш? Да оценявам любовта, която Бог има към мене.
Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал.
Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро.
към беседата >>
Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките.
Ако не обичаш баща си и майка си, по никой начин не можеш да обичаш и другите хора. Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен.
Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките.
Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда.
към беседата >>
Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави.
Какво разбираш под думата обичаш? Да оценявам любовта, която Бог има към мене. Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал.
Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави.
Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата.
към беседата >>
Вие я знаете, обезглавяваме ги.
Може да кажете, че има изключения. Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките.
Вие я знаете, обезглавяваме ги.
После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите.
към беседата >>
Бог е, който ни тласка.
Какво разбираш под думата обичаш? Да оценявам любовта, която Бог има към мене. Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави.
Бог е, който ни тласка.
Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото.
към беседата >>
После всичко онова, което те имат, ние го задържаме.
Няма никакво изключение. Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги.
После всичко онова, което те имат, ние го задържаме.
Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир.
към беседата >>
Или думата тласка не е толкова хармонична.
Какво разбираш под думата обичаш? Да оценявам любовта, която Бог има към мене. Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка.
Или думата тласка не е толкова хармонична.
Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота.
към беседата >>
Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка.
Аз сега не говоря за привидната любов. С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме.
Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка.
Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може.
към беседата >>
Господ ни подтиква да бъдем здрави.
Да оценявам любовта, която Бог има към мене. Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична.
Господ ни подтиква да бъдем здрави.
Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки.
към беседата >>
Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ.
С привидната любов светът е пълен. Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка.
Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ.
По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може. Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите.
към беседата >>
Даже когато сме болни, и то е за добро.
Да обичам Бога, значи да оценявам ония блага и възможности, всеки ден да благодаря за онова, което е дал. Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави.
Даже когато сме болни, и то е за добро.
Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки.
към беседата >>
По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда.
Ние указваме известно ухажване на кокошките, казваме, че са породисти, че благородни, гоим ги, създаваме им много хубави курници, но после в края на краищата каква е културата, която даваме на кокошките. Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ.
По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда.
Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може. Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите. Човеколюбие е туй.
към беседата >>
Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата.
Постоянно отвътре ме поощрява: чети, мисли, добро прави. Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро.
Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата.
Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши.
към беседата >>
Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите.
Вие я знаете, обезглавяваме ги. После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда.
Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите.
По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може. Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите. Човеколюбие е туй.
към беседата >>
Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото.
Бог е, който ни тласка. Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата.
Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото.
Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка?
към беседата >>
По-човеколюбиви са, с мир.
После всичко онова, което те имат, ние го задържаме. Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите.
По-човеколюбиви са, с мир.
Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може. Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите. Човеколюбие е туй.
към беседата >>
Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота.
Или думата тласка не е толкова хармонична. Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото.
Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота.
Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш.
към беседата >>
Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може.
Българите, когато развиваха пчеларството по стария начин, определяха кои ще останат за майка. Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир.
Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може.
Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите. Човеколюбие е туй.
към беседата >>
Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки.
Господ ни подтиква да бъдем здрави. Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота.
Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки.
Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди.
към беседата >>
Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите.
Онези, които не са за майки, Господ да им е на помощ. По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може.
Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите.
Човеколюбие е туй.
към беседата >>
Сегашният свят е пълен със спънки.
Даже когато сме болни, и то е за добро. Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки.
Сегашният свят е пълен със спънки.
Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини.
към беседата >>
Човеколюбие е туй.
По един–два котли вряла вода, всичките пчели избиват, да им вземат меда. Сега модерните пчелари станаха малко по-човеколюбиви, направиха хубави кошери, димят, изпоплашат ги, турят ги в друг кошер, те избягват, вземат им питите. По-човеколюбиви са, с мир. Другояче, ако рекат да се бият с нас, не може. Те, горките, идат, сгушват се, изпоплашат ги, вземат им питите.
Човеколюбие е туй.
към беседата >>
Спънките не са лоши.
Често трябва да станем болни, за да станем по-възприемчиви, меки, за да бъдем възприемчиви на закона на вярата. Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки.
Спънките не са лоши.
Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят.
към беседата >>
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали.
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали.
Как вярваш в Бога? Как вярваш в Христа? Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
към беседата >>
Знаете колко спънки има на една цигулка?
Другояче – когато сме здрави, гледаме през просото. Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши.
Знаете колко спънки има на една цигулка?
Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки.
към беседата >>
Как вярваш в Бога?
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали.
Как вярваш в Бога?
Как вярваш в Христа? Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш.
към беседата >>
Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш.
Щом се разболеем, малко ставаме по-внимателни в живота. Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка?
Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш.
Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон.
към беседата >>
Как вярваш в Христа?
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали. Как вярваш в Бога?
Как вярваш в Христа?
Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога.
към беседата >>
Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди.
Казва: „Който денем не се спъва, който разбира, не се спъва, но който не разбира, се спъва.“ Та казвам, има спънки. Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш.
Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди.
Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7.
към беседата >>
Син Божи ли е, или не е син Божи?
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали. Как вярваш в Бога? Как вярваш в Христа?
Син Божи ли е, или не е син Божи?
Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш.
към беседата >>
Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини.
Сегашният свят е пълен със спънки. Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди.
Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини.
Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен.
към беседата >>
Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това.
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали. Как вярваш в Бога? Как вярваш в Христа? Син Божи ли е, или не е син Божи?
Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това.
Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш. Аз мисля тъй.
към беседата >>
Как ги свирил, и досега не знаят.
Спънките не са лоши. Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини.
Как ги свирил, и досега не знаят.
Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази.
към беседата >>
Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
В миналото и в християнската епоха човека за неговите религиозни идеи, колко хора са разпънали. Как вярваш в Бога? Как вярваш в Христа? Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това.
Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
“ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш. Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба.
към беседата >>
Сега нагласяват различни цигулки.
Знаете колко спънки има на една цигулка? Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят.
Сега нагласяват различни цигулки.
Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност.
към беседата >>
“ Аз мисля това, което ти мислиш.
Как вярваш в Бога? Как вярваш в Христа? Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш?
“ Аз мисля това, което ти мислиш.
Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш. Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш.
към беседата >>
Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон.
Я да свирите тия мъчните парчета на Паганини, да видите каква мъчнотия има, да вземеш четири тона на четирите струни, с пръстите си да свириш. Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки.
Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон.
Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини.
към беседата >>
Ти мислиш, че вярваш в Бога.
Как вярваш в Христа? Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш.
Ти мислиш, че вярваш в Бога.
Не, не вярваш. Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния.
към беседата >>
Според моите изследвания той имал 7.
Да изсвириш едно парче върху трите струни, да вземеш двойни, тройни и четворни акорди. Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон.
Според моите изследвания той имал 7.
За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас.
към беседата >>
Не, не вярваш.
Син Божи ли е, или не е син Божи? Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога.
Не, не вярваш.
Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим.
към беседата >>
За времето е бил толкоз прецизен.
Като ги свири някой цигулар, чудно е как ги взема Паганини. Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7.
За времето е бил толкоз прецизен.
Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна.
към беседата >>
Аз мисля тъй.
Казвам, каквото кажеш, аз не съм автор за това. Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш.
Аз мисля тъй.
Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния.
към беседата >>
Музиката без време и ритъм не може да се изрази.
Как ги свирил, и досега не знаят. Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен.
Музиката без време и ритъм не може да се изрази.
После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му.
към беседата >>
Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба.
Той ми казва: „Никой не познава Отца, тъкмо синът и комуто Отец благоволи да го открие.“ Казва: „Ти какво мислиш? “ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш. Аз мисля тъй.
Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба.
На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда.
към беседата >>
После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност.
Сега нагласяват различни цигулки. Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази.
После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност.
Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири.
към беседата >>
На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш.
“ Аз мисля това, което ти мислиш. Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш. Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба.
На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш.
Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи.
към беседата >>
Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини.
Паганини, като се разглежда главата, имал отличен тон. Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност.
Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини.
Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар.
към беседата >>
Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния.
Ти мислиш, че вярваш в Бога. Не, не вярваш. Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш.
Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния.
Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи. С ума си го кара.
към беседата >>
Така майсторски е подражавал човешкия глас.
Според моите изследвания той имал 7. За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини.
Така майсторски е подражавал човешкия глас.
Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар. Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
към беседата >>
Че какво няма да отстъпим.
Не, не вярваш. Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния.
Че какво няма да отстъпим.
Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи. С ума си го кара. Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
към беседата >>
Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна.
За времето е бил толкоз прецизен. Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас.
Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна.
Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар. Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
към беседата >>
Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния.
Аз мисля тъй. Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим.
Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния.
Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи. С ума си го кара. Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
към беседата >>
Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му.
Музиката без време и ритъм не може да се изрази. После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна.
Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му.
Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар. Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
към беседата >>
Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда.
Аз говоря за любовта, но като дойде до питата, по-голямата част от питата я турям в моята торба. На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния.
Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда.
Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи. С ума си го кара. Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
към беседата >>
Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири.
После техника е имал такава, майстор е бил, ръката е била така подвижна, така хубаво е подражавал човешкия глас – до неимоверност. Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му.
Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири.
Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар. Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
към беседата >>
Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи.
На тебе давам аргументи, че съм по-голям, по-стар, по-голямото – на мен, и ти трябва да отстъпиш. Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда.
Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи.
С ума си го кара. Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
към беседата >>
Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар.
Когато пеел някой певец и той свирел, не могли да различават де пее певецът и де свири Паганини. Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири.
Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар.
Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
към беседата >>
С ума си го кара.
Аргументите ви са слаби, ще отстъпите на силния. Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи.
С ума си го кара.
Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
към беседата >>
Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
Така майсторски е подражавал човешкия глас. Сега той имал цигулка, но то не седи в ръчката на цигулката, но Паганини имал една тайна. Той е можел да изважда своя двойник от тялото и да влиза в цигулката двойникът му. Ако един цигулар може да изкара своя двойник и да го тури в цигулката, той всичко може да свири. Като не може да изкара двойника и да го тури в цигулката, той е обикновен цигулар.
Друга опасност има: че след като свири, пак трябва да знае как да вкара двойника си в тялото.
към беседата >>
Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
Че какво няма да отстъпим. Ако не отстъпим, той ще те накара да отстъпиш, понеже съзнаваш, че не може да се бориш със силния. Тогава силният човек трябва да има нещо, което да превъзхожда слабия, по ум да го превъзхожда. Слонът е много по-силен от човека, но човек е по-умен, туря му примка и накарва слона да му служи. С ума си го кара.
Тогава тури едно детенце на главата и с едно чукче като го чука, той ходи и му слугува.
към беседата >>
Да приведа един пример.
Да приведа един пример.
Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника.
към беседата >>
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище.
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище.
От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета. Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета.
към беседата >>
Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи.
Да приведа един пример.
Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи.
Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си.
към беседата >>
От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета.
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище.
От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета.
Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета.
към беседата >>
Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката.
Да приведа един пример. Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи.
Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката.
Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост.
към беседата >>
Даже в това време той расъл до 500 метра висок.
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище. От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета.
Даже в това време той расъл до 500 метра висок.
Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници.
към беседата >>
Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание.
Да приведа един пример. Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката.
Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание.
Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце.
към беседата >>
Много голяма горещина имало на земята.
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище. От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета. Даже в това време той расъл до 500 метра висок.
Много голяма горещина имало на земята.
Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници.
към беседата >>
Двойникът бил вътре в цигулката.
Да приведа един пример. Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание.
Двойникът бил вътре в цигулката.
Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай.
към беседата >>
Това са твърдения, това не е наука, това са факти.
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище. От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета. Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята.
Това са твърдения, това не е наука, това са факти.
Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас.
към беседата >>
Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника.
Да приведа един пример. Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката.
Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника.
На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому.
към беседата >>
Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета.
Сега аз разглеждам възможностите, не ги разделям, но разглеждам нещата от едно широко становище. От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета. Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти.
Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета.
Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели?
към беседата >>
На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си.
Един майстор цигулар имал цигулка от Страдивариус, била развалена и отива при един да я поправи. Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника.
На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си.
Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен.
към беседата >>
Тези дървета са наследници на другите дървета.
От това гледище човек е бил растение едно време, той расъл както сегашните дървета. Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета.
Тези дървета са наследници на другите дървета.
Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята.
към беседата >>
Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост.
Поканил го да седне, взел цигулката и прекарал ножа и разполовил цигулката. Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си.
Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост.
Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому.
към беседата >>
Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници.
Даже в това време той расъл до 500 метра висок. Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета.
Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници.
Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. „Като хора какво правеха?
към беседата >>
Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце.
Цигуларят, като го видял, припаднал, изгубил съзнание. Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост.
Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце.
Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата.
към беседата >>
Тия дървета сега са наши наследници.
Много голяма горещина имало на земята. Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници.
Тия дървета сега са наши наследници.
Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. „Като хора какво правеха? “ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви.
към беседата >>
Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай.
Двойникът бил вътре в цигулката. Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце.
Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай.
Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето.
към беседата >>
Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас.
Това са твърдения, това не е наука, това са факти. Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници.
Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас.
Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. „Като хора какво правеха? “ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви. Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
към беседата >>
Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому.
Като прекарал ножа през цигулката, прекарал го и през двойника. На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай.
Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому.
Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай.
към беседата >>
Ще кажат: „Какви ли са тия ангели?
Казвате: „Да го видим.“ Сега виждаме тези дървета. Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас.
Ще кажат: „Какви ли са тия ангели?
“ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. „Като хора какво правеха? “ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви. Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
към беседата >>
Остави палтото за спомен.
На туй основание казва Христос: „Не обичайте света.“ Туй, което обичаш, влагаш себе си. Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому.
Остави палтото за спомен.
Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го.
към беседата >>
“ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята.
Тези дървета са наследници на другите дървета. Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели?
“ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята.
„Като хора какво правеха? “ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви. Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
към беседата >>
Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому.
Туй, което обичаш, ако е неустойчиво, ще ти причини пакост. Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен.
Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому.
Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има.
към беседата >>
„Като хора какво правеха?
Когато хората напуснаха своето отечество, дърветата оставиха наследници. Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята.
„Като хора какво правеха?
“ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви. Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
към беседата >>
Имаш една глава, дръж си главата.
Като имаш хубава цигулка, ще я пазиш като очите си, да не падне в чужди ръце. Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому.
Имаш една глава, дръж си главата.
Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме.
към беседата >>
“ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви.
Тия дървета сега са наши наследници. Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. „Като хора какво правеха?
“ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви.
Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
към беседата >>
Имаш едно сърце, дръж си сърцето.
Никога на цигулка, на която си свирил 15 години, и един милион да ти дават, не я продавай. Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата.
Имаш едно сърце, дръж си сърцето.
За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си.
към беседата >>
Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
Един ден, когато ние достигнем до съвършенството на ангелите, сегашните дървета ще бъдат хора, те ще бъдат като нас. Ще кажат: „Какви ли са тия ангели? “ Казвам, хора бяха – когато вие бяхте дървета, те бяха хора на земята. „Като хора какво правеха? “ Сечаха ви с брадви, правиха ви за греди на своите къщи, правеха каци, правеха бъчви.
Вие им бяхте пособия, дадохте им възможност те да бъдат културни.
към беседата >>
За заем не го давай.
Едно палто, което си носил 15 години, не го давай никому. Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето.
За заем не го давай.
Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал.
към беседата >>
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така.
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така.
Какво разбирате под думата Господ. Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори.
към беседата >>
Имаш едно тяло, пази го.
Остави палтото за спомен. Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай.
Имаш едно тяло, пази го.
Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал. Следователно само нему – и никому другиму – може да служим.
към беседата >>
Какво разбирате под думата Господ.
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така.
Какво разбирате под думата Господ.
Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори.
към беседата >>
Само едно изключение в света има.
Имаш една Библия, която 15 години си я чел, не я давай никому. Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го.
Само едно изключение в света има.
Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал. Следователно само нему – и никому другиму – може да служим. На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме.
към беседата >>
Той не е една богословска теория.
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така. Какво разбирате под думата Господ.
Той не е една богословска теория.
Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията.
към беседата >>
Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме.
Имаш една глава, дръж си главата. Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има.
Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме.
Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал. Следователно само нему – и никому другиму – може да служим. На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме. То е новото разбиране на нещата.
към беседата >>
Някъде някое същество как ще го определиш?
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така. Какво разбирате под думата Господ. Той не е една богословска теория.
Някъде някое същество как ще го определиш?
Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори.
към беседата >>
Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си.
Имаш едно сърце, дръж си сърцето. За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме.
Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си.
Туй, което имаме, той ни го дал. Следователно само нему – и никому другиму – може да служим. На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме. То е новото разбиране на нещата.
към беседата >>
Бог е в светлината.
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така. Какво разбирате под думата Господ. Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш?
Бог е в светлината.
Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха.
към беседата >>
Туй, което имаме, той ни го дал.
За заем не го давай. Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си.
Туй, което имаме, той ни го дал.
Следователно само нему – и никому другиму – може да служим. На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме. То е новото разбиране на нещата.
към беседата >>
Който знае езика на светлината, Господ ще му говори.
Вие ще зададете въпроса, защо Господ направи света така. Какво разбирате под думата Господ. Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината.
Който знае езика на светлината, Господ ще му говори.
Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори.
към беседата >>
Следователно само нему – и никому другиму – може да служим.
Имаш едно тяло, пази го. Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал.
Следователно само нему – и никому другиму – може да служим.
На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме. То е новото разбиране на нещата.
към беседата >>
Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори.
Какво разбирате под думата Господ. Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори.
Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори.
Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата.
към беседата >>
На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме.
Само едно изключение в света има. Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал. Следователно само нему – и никому другиму – може да служим.
На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме.
То е новото разбиране на нещата.
към беседата >>
Господ е в растенията.
Той не е една богословска теория. Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори.
Господ е в растенията.
Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори.
към беседата >>
То е новото разбиране на нещата.
Ние може да пожертваме телата си, както казва Писанието: „Оставете телата си в жертва жива, света само на Бога.“ Само Бог е единственото същество, което заслужава да пожертваме това, което имаме. Понеже той е пожертвал, и той ни разбира, понеже той е пожертвал себе си. Туй, което имаме, той ни го дал. Следователно само нему – и никому другиму – може да служим. На другите ще служим по любов, а само нему ще жертваме.
То е новото разбиране на нещата.
към беседата >>
Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори.
Някъде някое същество как ще го определиш? Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията.
Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори.
Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори?
към беседата >>
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето.
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето.
Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд.
към беседата >>
Господ е във въздуха.
Бог е в светлината. Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори.
Господ е във въздуха.
Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори.
към беседата >>
Съвременните учени тъй мислят.
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето.
Съвременните учени тъй мислят.
Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен.
към беседата >>
Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори.
Който знае езика на светлината, Господ ще му говори. Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха.
Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори.
Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави?
към беседата >>
Вие може да направите един опит, никой да го не знае.
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето. Съвременните учени тъй мислят.
Вие може да направите един опит, никой да го не знае.
Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд.
към беседата >>
Господ е във водата.
Ако знаеш езика на светлината, Господ ще ти говори. Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори.
Господ е във водата.
Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига!
към беседата >>
Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме.
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето. Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае.
Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме.
Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села.
към беседата >>
Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори.
Господ е в растенията. Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата.
Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори.
„Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори.
към беседата >>
Да ви приведа един пример от Новопазарско.
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето. Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме.
Да ви приведа един пример от Новопазарско.
Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече.
към беседата >>
„Че как, може ли водата да говори?
Ако знаеш езика на растенията, Господ ще ти говори. Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори.
„Че как, може ли водата да говори?
“ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво.
към беседата >>
Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд.
Сега учените хора мислят, отделят – мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със слънцето. Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско.
Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд.
Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си.
към беседата >>
“ Говори, отлично говори.
Господ е във въздуха. Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори?
“ Говори, отлично говори.
Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът?
към беседата >>
Три месеца не е валяло през една есен.
Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд.
Три месеца не е валяло през една есен.
Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали.
към беседата >>
Като вее вятърът в морето, какво прави?
Ако знаеш езика на въздуха, Господ ще ти говори. Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори.
Като вее вятърът в морето, какво прави?
Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре.
към беседата >>
Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд.
Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен.
Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд.
Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език.
към беседата >>
Какъв шум дига!
Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави?
Какъв шум дига!
Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре. Ние сега отделяме тия факти.
към беседата >>
Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села.
Ако вие посадите една нива и вие живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд.
Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села.
Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде.
към беседата >>
Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори.
Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига!
Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори.
Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре. Ние сега отделяме тия факти. Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
към беседата >>
Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече.
Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села.
Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече.
Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца.
към беседата >>
Тогава поетите пишат хубаво.
„Че как, може ли водата да говори? “ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори.
Тогава поетите пишат хубаво.
Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре. Ние сега отделяме тия факти. Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
към беседата >>
Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си.
Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече.
Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си.
Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме.
към беседата >>
Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът?
“ Говори, отлично говори. Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво.
Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът?
Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре. Ние сега отделяме тия факти. Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
към беседата >>
Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали.
Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си.
Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали.
Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас.
към беседата >>
Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре.
Като вее вятърът в морето, какво прави? Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът?
Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре.
Ние сега отделяме тия факти. Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
към беседата >>
Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език.
Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали.
Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език.
Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал?
към беседата >>
Ние сега отделяме тия факти.
Какъв шум дига! Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре.
Ние сега отделяме тия факти.
Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
към беседата >>
Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде.
Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас.“ Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език.
Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде.
Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът.
към беседата >>
Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
Пляскане има, речи ту силни, когато вятърът е силен; ту слаби, когато вятърът е тих, тогава мекичко, едва говори. Тогава поетите пишат хубаво. Когато вятърът е силен, разлюти се, като се запени, ще кажеш: „Какво се е разгневило.“ Не, речи държи, казва: „Знаеш какво е вятърът? Като ни плиска, той ни кара да се пеним.“ Казва: „Ще работите.“ Вятърът кара водата да работи, тя се плиска в камъните, чупи ги, постоянно тече и облаци има отгоре. Ние сега отделяме тия факти.
Разделяме част от растенията, от водата, от светлината.
към беседата >>
Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца.
Казват: „Колко е скържав Господ.“ Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде.
Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца.
Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма?
към беседата >>
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие.
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие.
Елементите са направени по Словото Божие. Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим?
към беседата >>
Пък ние сега ще го критикуваме.
Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца.
Пък ние сега ще го критикуваме.
Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма? “ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш.
към беседата >>
Елементите са направени по Словото Божие.
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие.
Елементите са направени по Словото Божие.
Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат.
към беседата >>
Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас.
Българите искаха, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме.
Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас.
Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма? “ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш. То е голямо престъпление.
към беседата >>
Пък и човек е направен по Словото Божие.
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие. Елементите са направени по Словото Божие.
Пък и човек е направен по Словото Божие.
Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят.
към беседата >>
Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал?
Казва: „Нека се молят другите.“ Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас.
Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал?
Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма? “ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш. То е голямо престъпление. Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
към беседата >>
Казва Бог, и стана.
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие. Елементите са направени по Словото Божие. Пък и човек е направен по Словото Божие.
Казва Бог, и стана.
Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре.
към беседата >>
Колко е слаб човекът.
Да каже: „Тия умните ми деца.“ Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал?
Колко е слаб човекът.
Казва: „Дали има Господ, или няма? “ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш. То е голямо престъпление. Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
към беседата >>
Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово.
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие. Елементите са направени по Словото Божие. Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог, и стана.
Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово.
Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе?
към беседата >>
Казва: „Дали има Господ, или няма?
Казва: „Поискайте и аз ще ви дам.“ Трябва да бъдем разумни деца. Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът.
Казва: „Дали има Господ, или няма?
“ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш. То е голямо престъпление. Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
към беседата >>
Казва: „Този как да го направим?
Казваме: „Човек е направен по образ и подобие на Бога.“ Всичко друго е направено по Словото Божие. Елементите са направени по Словото Божие. Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово.
Казва: „Този как да го направим?
“ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям.
към беседата >>
“ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш.
Пък ние сега ще го критикуваме. Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма?
“ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш.
То е голямо престъпление. Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
към беседата >>
“ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат.
Елементите са направени по Словото Божие. Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим?
“ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат.
После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони.
към беседата >>
То е голямо престъпление.
Седим и мислим дали е толкоз умен, колкото нас. Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма? “ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш.
То е голямо престъпление.
Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
към беседата >>
После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят.
Пък и човек е направен по Словото Божие. Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат.
После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят.
– Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете?
към беседата >>
Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
Днес целият християнски свят върши ли онова, което Христос е казал? Колко е слаб човекът. Казва: „Дали има Господ, или няма? “ Тук има една празнота, и ти веднага го отхвърляш. То е голямо престъпление.
Един ден, ако започнеш да мислиш, ще разбереш.
към беседата >>
– Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре.
Казва Бог, и стана. Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят.
– Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре.
Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого.
към беседата >>
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз.
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз.
Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм? “ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре.
към беседата >>
Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе?
Направен е човек по Словото Божие, значи съветва се със своето слово. Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре.
Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе?
“ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател.
към беседата >>
Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм?
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз.
Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм?
“ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане.
към беседата >>
“ Какво да ви разправям.
Казва: „Този как да го направим? “ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе?
“ Какво да ви разправям.
Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън.
към беседата >>
“ Объркал се човекът.
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз. Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм?
“ Объркал се човекът.
Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне.
към беседата >>
Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони.
“ „Да го направим – казва – от пръст, дето живеят растенията, да вземем нещо от тях и после да вземем нещо от тревата, дето животните пасат. После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям.
Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони.
Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята.
към беседата >>
Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг?
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз. Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм? “ Объркал се човекът.
Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг?
“ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата.
към беседата >>
Какво ще разберете?
После да вземем нещо от това, дето пеперудите живеят. – Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони.
Какво ще разберете?
Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята.
към беседата >>
“ Как ще обясните туй?
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз. Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм? “ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг?
“ Как ще обясните туй?
Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал.
към беседата >>
Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого.
– Господ казва – като направим този човек, ще му дадем от нашето дихание, ще му дадем от тази божествена субстанция.“ И от себе си Господ взе и всичкото това тури вътре. Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете?
Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого.
Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава.
към беседата >>
Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре.
Един от американските професори по философия в Бостънския университет преподава по психология за човешкото аз. Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм? “ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй?
Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре.
Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето.
към беседата >>
Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател.
Сега казват: „Каква ли е била тази материя, от която Господ взе? “ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого.
Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател.
В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава.
към беседата >>
Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане.
Като развивал въпроса за съзнанието, така се объркал професорът, потъмняло съзнанието му и се пита: „Аз ли съм Браун, или аз не съм? “ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре.
Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане.
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата.
към беседата >>
В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън.
“ Какво да ви разправям. Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател.
В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън.
Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал.
към беседата >>
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне.
“ Объркал се човекът. Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане.
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне.
Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата.
към беседата >>
Нещо разумно има в материята.
Тя е била електрони, протони, езотрони и неотрони. Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън.
Нещо разумно има в материята.
Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес.
към беседата >>
Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата.
Пита жена си: „Аз ли съм Браун, или някой друг? “ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне.
Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата.
То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж.
към беседата >>
Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята.
Какво ще разберете? Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята.
Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята.
Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес. Работили са най-умните.
към беседата >>
То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал.
“ Как ще обясните туй? Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата.
То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал.
Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому.
към беседата >>
Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава.
Първите два елемента са положителни, третият е отрицателен, четвъртият е неутрален – не се бие с никого. Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята.
Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава.
Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес. Работили са най-умните. За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества.
към беседата >>
Ще кажем, че не е разумно детето.
Някои хора изгубват своето съзнание, друга личност се намества вътре. Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал.
Ще кажем, че не е разумно детето.
Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си.
към беседата >>
Човек има толкоз да изучава.
Третият е извън неутралитета, той е само наблюдател. В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава.
Човек има толкоз да изучава.
Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес. Работили са най-умните. За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества. Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
към беседата >>
Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата.
Ако човек не е внимателен, може да се намести някой на мястото му и ето какво ще стане. Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето.
Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата.
Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа.
към беседата >>
Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал.
В атомите има два елемента отрицателни, единият е положителен, а другият е неутрален, другият – който гледа отвън. Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава.
Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал.
То е един процес. Работили са най-умните. За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества. Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
към беседата >>
Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата.
Мене ми разправяше един господин, който пътувал във Варненско от село Николаевка за Чатма – една хубава каруца с яки коне. Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата.
Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата.
Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде.
към беседата >>
То е един процес.
Нещо разумно има в материята. Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал.
То е един процес.
Работили са най-умните. За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества. Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
към беседата >>
Качи отподире, но юздата ти дръж.
Среща едно бедно момче и му казва: „Качи се на колата, вземи юздите и карай конете полека, аз ще те настигна.“ Оставя детето на колата. То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата.
Качи отподире, но юздата ти дръж.
Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее.
към беседата >>
Работили са най-умните.
Разумно има в часовника, че часовникът върви, определя времето, определя въртенето на земята. Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес.
Работили са най-умните.
За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества. Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
към беседата >>
Не поверявай юздите на твоето сърце никому.
То взема юлара на конете, че като удря камшика на коня, че той час и половина отподире тичал. Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж.
Не поверявай юздите на твоето сърце никому.
Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее. Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят.
към беседата >>
За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества.
Тази степен, до която сме дошли, трябва да се изучава. Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес. Работили са най-умните.
За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества.
Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
към беседата >>
Сега младата мома подарява сърцето си.
Ще кажем, че не е разумно детето. Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому.
Сега младата мома подарява сърцето си.
Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее. Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят. Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
към беседата >>
Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
Човек има толкоз да изучава. Да се изучава човешкият мозък; да се изучава човешкото тяло; да се изучават костите; да се изучават веждите; очите – сини ли са или зелени; дължината на носа, широчината, дебелината; устата – тяхната плътност, цветът да се изучава; да се изучава човешката брада; скулите; ушите на човека; да се изучават неговите пръсти, как е създаден човек, как са се създали пръстите, кой ги е създал. То е един процес. Работили са най-умните. За да се създаде човешкият организъм, са работили най-разумни същества.
Милиони години са приготвяли тази материя, от която трябвало да бъде създаден човешкият организъм.
към беседата >>
Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа.
Не поверявай ума си на едно дете неразумно, ти стой на колата. Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си.
Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа.
Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее. Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят. Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
към беседата >>
Казват – Господ казал, и станало.
Казват – Господ казал, и станало.
Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден.
към беседата >>
Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде.
Не поверявай юздата на твоята мисъл на някой, който се качва на колата. Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа.
Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде.
Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее. Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят. Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
към беседата >>
Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека.
Казват – Господ казал, и станало.
Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека.
Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години.
към беседата >>
Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее.
Качи отподире, но юздата ти дръж. Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде.
Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее.
Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят. Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
към беседата >>
Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека.
Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000.
към беседата >>
Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят.
Не поверявай юздите на твоето сърце никому. Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее.
Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят.
Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
към беседата >>
И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден.
Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден.
То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света.
към беседата >>
Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
Сега младата мома подарява сърцето си. Казва: „Да си пожертвам сърцето.“ То е лъжа. Тя може ли да извади сърцето си и да му го даде. Ако му даде сърцето, тя не може да живее; ако не му го даде, ще живее. Сърцата нека бъдат в хармония, може да има акорди между тях двамата, едновременно може да работят.
Жертвата седи в онова вътрешно разбиране.
към беседата >>
То е относително, по аналогия, то е един божествен ден.
Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден.
То е относително, по аналогия, то е един божествен ден.
Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ.
към беседата >>
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение.
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение.
Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища. Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните.
към беседата >>
Един божествен ден, той е грамаден.
Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден.
Един божествен ден, той е грамаден.
В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години.
към беседата >>
Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища.
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение.
Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища.
Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
към беседата >>
В един божествен ден има милиони години.
Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден.
В един божествен ден има милиони години.
Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз.
към беседата >>
Щом се двоумиш, това не е любов.
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение. Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища.
Щом се двоумиш, това не е любов.
Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите.
към беседата >>
Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000.
Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години.
Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000.
Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително.
към беседата >>
Това не е разумно.
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение. Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища. Щом се двоумиш, това не е любов.
Това не е разумно.
Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум.
към беседата >>
Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света.
И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000.
Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света.
Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта.
към беседата >>
Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи.
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение. Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища. Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно.
Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи.
Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум?
към беседата >>
Това е образ.
То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света.
Това е образ.
Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас.
към беседата >>
Даже има хора, които вечерно време виждат както животните.
Затуй казвам, законът на любовта не търпи никакво двоумение. Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища. Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи.
Даже има хора, които вечерно време виждат както животните.
Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата.
към беседата >>
Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години.
Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ.
Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години.
И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора.
към беседата >>
Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
Двоуменият човек е непостоянен във всичките си пътища. Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните.
Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия.
към беседата >>
И за бъдеще може да има още толкоз.
В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години.
И за бъдеще може да има още толкоз.
Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора.
към беседата >>
Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите.
Щом се двоумиш, това не е любов. Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите.
Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия. Една българка ми го разправяше.
към беседата >>
Не са определили положително.
Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз.
Не са определили положително.
Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка.
към беседата >>
Трябва да имаме критически ум.
Това не е разумно. Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите.
Трябва да имаме критически ум.
Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия. Една българка ми го разправяше. От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака.
към беседата >>
Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта.
Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително.
Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта.
Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях.
към беседата >>
Какво значи критически ум?
Вечерно време може да попаднеш в страдания или мъка, пак нищо не значи. Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум.
Какво значи критически ум?
От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия. Една българка ми го разправяше. От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака. Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
към беседата >>
Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас.
Това е образ. Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта.
Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас.
Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева.
към беседата >>
От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата.
Даже има хора, които вечерно време виждат както животните. Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум?
От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата.
Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия. Една българка ми го разправяше. От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака. Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
към беседата >>
Краткото време е за глупавите хора.
Учените хора са дошли до твърдение, че откак светът е създаден, има 2 милиарда и 500 милиона години. И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас.
Краткото време е за глупавите хора.
Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде.
към беседата >>
Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия.
Вълкът и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата. Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата.
Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия.
Една българка ми го разправяше. От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака. Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
към беседата >>
Дългото време е за умните хора.
И за бъдеще може да има още толкоз. Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора.
Дългото време е за умните хора.
За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината.
към беседата >>
Една българка ми го разправяше.
Та казвам, разумният човек и при най-лошите условия може да се справи с мъчнотиите. Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия.
Една българка ми го разправяше.
От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака. Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
към беседата >>
За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка.
Не са определили положително. Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора.
За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка.
Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето.
към беседата >>
От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака.
Трябва да имаме критически ум. Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия. Една българка ми го разправяше.
От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака.
Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
към беседата >>
Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях.
Аз наричам времето и пространството, това са красота на мисълта. Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка.
Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях.
Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много.
към беседата >>
Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
Какво значи критически ум? От събраните факти трябва да извадим една отлична наука – един извод вътрешен, който да способства за нашите възможности, да разбираме ония закони, по които да работим в природата. Разправяха ми за един пример, който се случил в Германия. Една българка ми го разправяше. От войната се връща един германец, коляното му се подува, искат да му ампутират крака.
Една българка казва: „Аз ще ти излекувам крака, ако вървиш по български.“ Намира лук, счуква лука – жена му избягала, понеже не може да търпи миризмата на лука и понеже люти, и той запушил носа си – наложили лука на коляното и за четири дни спада подутото и здрав става човекът.
към беседата >>
Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева.
Колкото времето е по-дълго, по-добре за нас. Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях.
Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева.
България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона.
към беседата >>
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце.
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце.
Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови. Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие.
към беседата >>
България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде.
Краткото време е за глупавите хора. Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева.
България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде.
После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка.
към беседата >>
Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови.
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце.
Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови.
Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите.
към беседата >>
После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината.
Дългото време е за умните хора. За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде.
После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината.
Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка. И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето.
към беседата >>
Туй е за любовта.
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови.
Туй е за любовта.
Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности.
към беседата >>
Иска му се да иде на слънцето.
За мравите не се изисква много пространство, да пътуват оттук до Америка. Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината.
Иска му се да иде на слънцето.
Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка. И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето. Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там.
към беседата >>
Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия.
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови. Туй е за любовта.
Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия.
Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи.
към беседата >>
Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много.
Достатъчен е кръжокът на Изгрева – голямо пространство за тях. Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето.
Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много.
Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка. И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето. Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там. Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
към беседата >>
Първото нещо: вярвайте.
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови. Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия.
Първото нещо: вярвайте.
Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа.
към беседата >>
Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона.
Човек не може да се задоволи с пространството тук, на Изгрева. България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много.
Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона.
Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка. И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето. Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там. Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
към беседата >>
Не търсете своето щастие.
Казвам, в любовта, която влиза в света, имаме най-добрите методи за повдигането на човешкия дух, за повдигането на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови. Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте.
Не търсете своето щастие.
Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа. Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш.
към беседата >>
Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка.
България му е тясна, Германия му е тясна, Русия му е тясна, иска в Америка да иде. После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона.
Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка.
И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето. Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там. Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
към беседата >>
Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите.
Любовта трябва да бъде една наука, дето човешкият дух да обнови човешката душа, да се обнови човешкият ум, да се обнови и човешкото сърце, и човешката воля да се обнови. Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие.
Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите.
Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа. Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш. Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
към беседата >>
И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето.
После цялата земя му е тясна, иска да се пренесе на месечината. Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка.
И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето.
Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там. Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
към беседата >>
Вярвайте в ония вътрешните възможности.
Туй е за любовта. Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите.
Вярвайте в ония вътрешните възможности.
Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа. Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш. Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
към беседата >>
Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там.
Иска му се да иде на слънцето. Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка. И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето.
Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там.
Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
към беседата >>
Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи.
Ако тази любов, която влиза в света, не може да обнови нашия ум, нашата душа, нашия дух, не само да обновява, но и да внася новото в сърцето, ние имаме обикновена любов, при която се раждат всичките противоречия. Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности.
Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи.
Паднеш духом, то е човешка работа. Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш. Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
към беседата >>
Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
Ако може да иде на слънцето, той ще вземе билет, защото няма да струва много. Оттук до месечината ще струва 120 милиона и до слънцето 150 милиона. Има американски милиардери, които може да дадат 150 милиона за отиване и толкоз за връщане – то ще бъде една отлична разходка. И като се върнат, само от обявленията ще си изкарат парите, като разправят какво има на слънцето. Ще бъде „Хиляда и една нощ“ да разправя как живеят хората там.
Ако някой се яви да държи сказка, че е ходил на слънцето, как ще го посрещнат хората?
към беседата >>
Паднеш духом, то е човешка работа.
Първото нещо: вярвайте. Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи.
Паднеш духом, то е човешка работа.
Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш. Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
към беседата >>
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище.
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище.
Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка. Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена.
към беседата >>
Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш.
Не търсете своето щастие. Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа.
Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш.
Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
към беседата >>
Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка.
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище.
Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка.
Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея.
към беседата >>
Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
Търсете условията на щастието отвън, но същественото са възможностите. Вярвайте в ония вътрешните възможности. Всякога, когато дойдат отрицателни идеи в душата и отрицателни мисли, това го отстранете, то са човешки работи. Паднеш духом, то е човешка работа. Заболи те кракът, не може да ходиш, трябва ли да вярваш, че не можеш да ходиш.
Човек може да се хипнотизира, че не може да ходи.
към беседата >>
Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им.
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище. Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка.
Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им.
Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена.
към беседата >>
Често ние страдаме от хипноза.
Често ние страдаме от хипноза.
Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам. Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта.
към беседата >>
Сега аз правя следното сравнение.
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище. Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка. Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им.
Сега аз правя следното сравнение.
Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е?
към беседата >>
Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам.
Често ние страдаме от хипноза.
Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам.
Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание.
към беседата >>
Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги.
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище. Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка. Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение.
Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги.
Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е.
към беседата >>
Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта.
Често ние страдаме от хипноза. Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам.
Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта.
Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи.
към беседата >>
Тази книга не е сама учена.
Ето аз как сравнявам, гледам от друго гледище. Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка. Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги.
Тази книга не е сама учена.
Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата.
към беседата >>
Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост.
Често ние страдаме от хипноза. Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам. Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта.
Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост.
Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат.
към беседата >>
Като четеш, учиш се от нея.
Тази идея е толкоз тежка, че ако на един слаб човек му турят 200 кила, ще го смачка. Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена.
Като четеш, учиш се от нея.
Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана.
към беседата >>
Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял.
Често ние страдаме от хипноза. Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам. Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост.
Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял.
Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат. Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел.
към беседата >>
Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена.
Казва: „Не ми разправяй, не е за мен.“ За слабите хора тия идеи не са, ще се размъти умът им. Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея.
Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена.
Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така.
към беседата >>
Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта.
Често ние страдаме от хипноза. Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам. Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял.
Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта.
Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат. Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел. Знаете закона на наследствеността какъв е.
към беседата >>
Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е?
Сега аз правя следното сравнение. Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена.
Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е?
Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така. Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише.
към беседата >>
Аз вярвам в една старост, която носи знание.
Видиш болен човек, кажеш: „И аз може да се разболея.“ Срещнеш глупав човек, кажеш: „Да не би и аз да стана като него.“ Срещнеш слаб човек: „Да не би и аз да стана като него.“ „Да не би и аз да остарея.“ Едно правило ви давам. Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта.
Аз вярвам в една старост, която носи знание.
Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат. Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел. Знаете закона на наследствеността какъв е. Ще ви приведа два примера, те са следните.
към беседата >>
Разумен е.
Да кажем – имате тук една свещена книга (Учителят показва Библията) и някои други книги. Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е?
Разумен е.
Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така. Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише. Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга?
към беседата >>
Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи.
Кажете така: „Аз вярвам само в младостта, която изключва смъртта. Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание.
Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи.
Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат. Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел. Знаете закона на наследствеността какъв е. Ще ви приведа два примера, те са следните.
към беседата >>
Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата.
Тази книга не е сама учена. Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е.
Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата.
Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така. Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише. Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга? “ Всеки ден, слънцето като изгрее, вас ви питат от невидимия свет: „Прочетохте ли последната книга, която Бог написа?
към беседата >>
Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат.
Аз вярвам в младостта, която изключва глупостта и слабостта.“ Щом вярваш в един стар човек, който изгубил ума си, това не е старост. Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи.
Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат.
Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел. Знаете закона на наследствеността какъв е. Ще ви приведа два примера, те са следните.
към беседата >>
Следователно слънцето е живо, книгата е написана.
Като четеш, учиш се от нея. Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата.
Следователно слънцето е живо, книгата е написана.
Онзи, който написал Библията, не е оставил така. Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише. Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга? “ Всеки ден, слънцето като изгрее, вас ви питат от невидимия свет: „Прочетохте ли последната книга, която Бог написа? “ Слънцето е написаната книга, която Господ пише, и за бъдеще ще има да пише друга книга.
към беседата >>
Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел.
Казва: „Аз остарях вече, не помня.“ Той не е остарял, но е оглупял. Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат.
Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел.
Знаете закона на наследствеността какъв е. Ще ви приведа два примера, те са следните.
към беседата >>
Онзи, който написал Библията, не е оставил така.
Питам, учената книга от само себе си ли е станала учена. Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана.
Онзи, който написал Библията, не е оставил така.
Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише. Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга? “ Всеки ден, слънцето като изгрее, вас ви питат от невидимия свет: „Прочетохте ли последната книга, която Бог написа? “ Слънцето е написаната книга, която Господ пише, и за бъдеще ще има да пише друга книга. Още една книга има, тя ще бъде друга книга.
към беседата >>
Знаете закона на наследствеността какъв е.
Постоянно казват: „Ти си остарял.“ Аз вярвам само в една старост, която изключва смъртта и слабостта. Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат. Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел.
Знаете закона на наследствеността какъв е.
Ще ви приведа два примера, те са следните.
към беседата >>
Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише.
Книгата е напечатана и начинът, по който е напечатана, произволен ли е? Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така.
Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише.
Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга? “ Всеки ден, слънцето като изгрее, вас ви питат от невидимия свет: „Прочетохте ли последната книга, която Бог написа? “ Слънцето е написаната книга, която Господ пише, и за бъдеще ще има да пише друга книга. Още една книга има, тя ще бъде друга книга. Как ще разберем тази книга, когато тази не разбираме.
към беседата >>
Ще ви приведа два примера, те са следните.
Аз вярвам в една старост, която носи знание. Аз вярвам в една старост, която е готова на стари години да работи за всичките хора като един най-добър слуга и на 120 години да е готова да служи. Сега на 120 години не могат да служат, на 21 години служат. Не се поддавайте на минали внушения, защото човек е възел. Знаете закона на наследствеността какъв е.
Ще ви приведа два примера, те са следните.
към беседата >>
Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга?
Разумен е. Ако разбираш тия закони, ще разбереш вътрешния смисъл на книгата. Следователно слънцето е живо, книгата е написана. Онзи, който написал Библията, не е оставил така. Той я написал и я оставил в ръцете на хората и често идат да тълкуват какво пише.
Всеки автор пита: „Прочетохте ли моята книга?
“ Всеки ден, слънцето като изгрее, вас ви питат от невидимия свет: „Прочетохте ли последната книга, която Бог написа? “ Слънцето е написаната книга, която Господ пише, и за бъдеще ще има да пише друга книга. Още една книга има, тя ще бъде друга книга. Как ще разберем тази книга, когато тази не разбираме. Тази ще бъде увод на онази.
към беседата >>
НАГОРЕ